Месечни архиви: октомври 2018

За костури през лятото 2018 – част 3

На следващия ден, след супер успешния излет, отново се насочих към залежа от костури. Към 06:30 часа сутринта вече пътувах, като в главата ми се въртяха мисли дали бодливците още ще са групирани там или ще са се преместили. Само един час път с автомобил ме делеше от това да науча отговора на този екзистенциален въпорс.

Интригата не беше никак малка. Малко преди 07:30 часа бях на язовира, Доста риболовци от различни краища на страната вече замятаха въдици. Виждайки това и минавайки покрай тях с автомобила се прокрадна друг въпрос в мислите ми:
– Дали „моето“ място ще е заето?
Малко късно съм се сетил, нали? 😀 Ето, че след 5 минутки съзирам горещата точка отдалеч и виждам, че наоколо няма никой – йекстрааа! Паркирам на мястото и след още 5 минутки улавям първия бодлопер, след който улавям още един!

Два бързи костура на Savage Gear Cannibal Shad 6 sm в цвят white & black – добро начало! В следващия един час обаче ситуацията става грозна – нямам удар, распективно уловена риба. Започвам да сменям силиконите в кутията, като варирам не само с размера им, но и с цветовете. Успоредно край брега успявам да излъжа един костур на Orka Shad 6 sm – WB. Оказва се обаче, че явно е минавал самичък наблизо и други риби няма.

Сменям силикона с подобен натурален цвят, но с издължено тънко телце и по-активна игра – Daiwa Tournament D’fin Shad 7,6 sm. След 5 минутки някаква риба разтръсква мощно върха на Zodias-а и в отговор на това аз засичам рязко! Ето, че отново имам риба, която се оказва добър костур.

Продължавам да настоявам с този силикон и след 10 минути прилъгвам за снимка още един костур, но по-дребен.

Следват 30 минути на затишие и отново смяна на различни по форма, размер и цвят силикони, дори и по някой воблер. На Fiiish Balck Minnow №1 в цвят Green/Orange и с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама реализирам два последователни удара при проводката. Изваждам примамката от водата и заварвам следната картинка:

Не стига, че бе отхапана опашката, ами и прикритата кука се бе измушила от каналчето на телцето без да го разкъса, както обикновено в повечето случаи се случва. Как го дъвчат тия риби този монтаж… При предишен излет дори ми бяха извадили ухото на куката от телчицата на оловната глава.
Активната смяна на силиконовите примамки продължава. След 10 минути, успех ми донася Pontoon 21 – Ratta в цвят 402 и размер от 2,75 инча, като бях заложил на 3 грама чебурашка, с цел по-плавно и бавно планиране на примамката из водния слой. Малка бяла рибка бе решила да атакува издължения силикон. Пуснах рибката от високото и продължих настоятелно да диря костурите.

Вече ловях от два часа, като за това време бях уловил 6 риби на разнообразни силикони. Сигурно повечето хора биха си тръгнали или биха сменили мястото, но аз предпочетох да си остана на „Д“-то, надавяйки се, че все пак малко по-късно пасажите от костури ще дойдат край брега. От време на време слагах и по някой воблер, за да обходя по-горния слой, но това бе абсолютно безрезултатно усилие.

Продължих да ловя с „Ratta“-та и след 5-6 проводки боднах добър костур, като четири минути след него последва още един.

След още две-три проводки отново имах удар, но този път рибата не се закачи на куката и беше направила опит да измуши силикончето от нея.

Това ми беше ясен сигнал, че моите приятели са се звъртяли около мен. Реших да заложа на по-обемист силикон с подобен цвят – Orka Shad 6 sm FB. Идеята беше да проверя има ли батка (едър костур) наоколо. 🙂 Точно след две проводки така ме натресе един по-едър костур, че ми изкара акъла.

Последва още един добър костур!

Тъкмо се зарадвах, че почнах да „бера“ по-едри риби и в следващия момент, при засечката, рибата не ми даде шанс да се сборим, прегризвайки с лекота флуорото! Най-вероятно бях примамил някоя щука – там знам, че ги има, макар и да са редки.

Трябваше да отделя 10 минути от риболовното време, за да превържа нов повод и да заложа на нова примамка. 🙂 Поставих зеления тигър на Fox Rage в размер от 7,5 sm и отново бях в играта, но се оказа, че за кратко – колкото да уловя една риба и отново да сменя примаката. 🙂

15 минути изминават от уловената риба на „Fox“-а, като през 5 минути упорито сменям силиконите, за да разбера какви са им моментните предпочитания. Залагам отново на Orka и след две проводки реализирам странен удар – повеждане на примамката при пропадането й на два метра пред брега. Направо във „въздуха“ ми отнесе силикона! 🙂 Последва кратка борба, доставяйки ми нужната доза моментен приток на адреналин.

На следващото подаване отново имам добра риба!

… и отново и отново!

Поглеждам към „месарската“ ми торбичка и виждам, че започва да се пълни с дбори темпове. Още няма и 5-6 костура и ще изпълня полагащата се дневната норма за улов от риба.

Ето и как изглеждаше силикона на Orka, след уловени вече „n“ на брой костура и реализирани множество от кълванета за три-четири излета. Определено на опашката й предстоеше да бъде откъсната.

Продължих риболова с понаръфания силикон и дръпнах още няколко костура. Реших, че щом ми „лови“, то няма смисъл да сменям вече силиконите, както правих до преди 2-3 часа.

Към 11:20 часа вече бях изпълнил дневната норма за улов на риба и реших, че е време да си ходя. Нека има риби и за следващия път. То хубаво, но нали знаете рибарската поговорка: „Още едно замятане и си отивам!“. 😀 В случая наистина беше точно едно замятане, защото силикона ми бе заприличал на това:

Метнах за майтапа и последва удар – засичам рязко, но рибата се превърта някак си и се откача. 🙂 Ами време е да си ходя. Чао и до следващия път! Стига съм ви надувал главата с тия костури. 🙂

 

 

 

Морски приключения – част втора

Posts in this series
  1. Морски приключения част 1
  2. Морски приключения - част втора
  3. Морски прикючения - част 3

Време е да продължим с разказа за първите ми перипетии на морето и ден втори от потатянето на гемията 🙂

След 13 часа път и първото топване в морето с новата ми риболовна машина Hobbie Compass , че и риба успях да хвана дойде време да се настаним и да анализираме риболова и да се огледаме какво що , както и да се подготвим за следващите няколко дни риболов. За съжаление докато част от уловът беше във фурната , прогнозата за времето се промени драстично и даваха с нарастващи ветрове да доиде лошо време и дъжд за вторник. Е, такъв ни бил късмета и след няколко бири и късно лягане се разбра , че сутрешен риболов няма да има едва към 10 успяхме да се наканим въобще да влезнем във водата. А, там си личеше ,че нещата с ветровете още не са сериозни.

Но,  това бързо се промени и  само след час започнаха да ни връхлитат доста големи вълни , а само колегата регистрира един удар , но рибата се откачи веднага след нейното повеждане .
Аз заложих отново на силикона на Fiiish Black Minnow 5 -ти номер , но този път в цвят каки.
Вълните бяха толкова упорити , че дори с 90 грамова глава трудно усещах къде е дъното , но все пак обнадежден от успехът предишният ден бях твърдо решен да хвана нещо 🙂
Е, късметът на начинаещия дето не знае какво прави , но пък е тъп и упорит отново подейства.
При едно от пропаданията към дъното на силикона , той сякаш се забърза малко повече от нормалното си пропадане , което според това което бях чел и гледал може да означава ,че риба си го е харесала и си го носи към леговището 🙂
Е, една от превантивна засечка нищо не губя и щракнах палеца на мултито и засякох…. И се почна купона , който дълго чаках в тези вълни.
Рибата започна бясно да се мята , но аз вече знаех какво да очаквам от такъма и предварително бях позатегнал аванса драстично и много бързо я качих на асансьора водещ към каяка ми. Разбира се добичето не се предаде без бой , но накрая кротко си полегна до него и беше кепчосано с нескрита радост ,че и в този отвратителен ден нямаше да съм валат… като другите 🙂

Както добре се вижда целият силикон заедно с главата бяха нагълтани до опашката и откачането му с мойте клещички за кефалски примамки беше истинско предизвикателство. Но, зорът чудеса прави и се справих някакси – хубавото е ,че измъкнати от толкова дълбоко рибите не дават никакви призначи на живот , че иначе не знам как бих се справил с такова добиче 🙂
През цялото това време вълните ме разнасяха насам танатам като куцо пиле дъждовен червей и се оказах на около 100 метра от скалите , а рибата я хванах поне на 200 метра по-напред. Е, точно за това този каяк е толкова специален – можеш да го оставих да се рее по вълните без да се притесняваш , докато ти кротко си откачаш улова или правиш други дейности 🙂
Опитах да ловя отново , но времето ставаше нетърпимо ветровито и решихме ,че е време да се откажем.
След мечтаният от много време следобеден съм през работната седмица щеше да е грехота да не разгледаме близкото курортно селце.
А , там намерихме страхотен център с още по-красив плаж.

Вечера вятърът утихна , но ние вече бяхме настроени за бири и морски специалитети и хич не ни беше до риболов 🙂
Цените са много приемливи така да кажем , само дето бензинът им е 3 лева литъра , което си боли , но кефа цена няма!
Във вторник се отдадохме на бири и почивка , а така прогнозираният дъж заваля чак при вечер и то за час – колкото да понамокри.

Но, най-интересното тепърва предстоеше ,  но за това в третата част 🙂

 

За костури през лятото 2018 – част 2

Привет на всички!
Костурските ми похождения продължават и в този фото разказ. През последния уикенд на юли месец направих два много силни излета, намирайки точно това, което търсех – стабилна популация с размери по-големи от стандартната педарка. По обед пристигнах на язовира, научавайки преди това, че тук-там излизал все пак по някой хубав костур. Ами нека се пробвам и аз. Това бе четвъртия водоем, който посетих през лятото, в „сондиране на залежи“ от костур.
Базирах се на стената, тъй като там беше най-перспективно. Дълбочината пред мен бе от 1 до към 4 метра по-навътре, като пада бе рязък. Трябваше да ловя от високо поради спецификата на стената. На първото замятане заложих на 6 сантиметров силикон – Orka Shad в цвят WB със 7 грама оловна глава. Първата проводка бе успоредно на бетона … и успешна!

Ловях със Zodias-а и очаквах да има голям адреналин, ако бях напипал бесни едри костури!

Пет минути по-късно – удар на ток в ръкохватката на лайт спининга и мощна засечка от моя страна. Ето, че още един бодливец се излъга!

Адски бе погълнал шест сантиметровия шад, чак до сферичната оловна глава!

Подвавам отново и правя две проводки. При третата отново имам удар и хоп още една риба излиза пред обектива ми.

За 10 минутки успявам да уловя 3 хубави костура – еми добро начало на излета бих казал. 🙂 Следват две ударчета при проводката, а на третото – лайт спининга се свива мощно и аванса на макарата ми сработва! Усещам, че този път си имам работа с малко по-едричка риба. Докарвайки го до брега виждам как насам-натам, белвайки се, се стрелка  под водата наистина по-едричък костур, спрямо предните три.

Отново засмукването на силиконовата примамка е било адското и яростното!

Щракам още две снимки на рибата и отново замятам…

… моментален удар и следващия костур е на прицел! И като се почна едно бясно кълване… явно бях успял да направя „пътечката“ и костурите гледаха по посока на проводката ми.

Смених цвета на Shad-а с YG, за да пробвам как ще реагират бодливците. За по-малко от 10 минути успявам да добавя към актива си още 3 добри риби.

Този оказа много яростна съпротива. Тъй като ловях от високо, се наложи да изтегля с ръка рибата, за да не стане „уть“ със спининга. Рибата беше към 300-400 грама и нямаше как да я повдигна догоре с малкото пръчле.

Следващият удар отново бе бруутален!

Подавам отново и пак имам удар на едра риба. Явно големите бабанки се бяха завъртяли пред мен. За съжаление нещо се обърка при засечката. Извадих силикона и видях, че му бе откъсната опашката. На снимката виждате как стръвно го бяха дъвчели костурите.

Извадих кутийката с пирмамките и погледа ми се спря на една по-нестандартна примамка – Storm Gomoku Bottom в цвят Glow Orange Belly и размер от 45 мм. Видя ми се отличен избор да ловя с твърда примамка – идеята беше да не инкасирам загуби от силикон и да продължа да търся рибите по дъното. Заметнах и почнах да водя Bottom-а със степенчата проводка по дъното. След две проводки имах риба!

Последваха още две по-едрички. 🙂

За срванение смених цвета с Clear Pink. Оказа се, че костурите се назландисваха и нещо май го подминахава. Все пак излъгах един добър за около 10-тина проводки, като имах още два кълванета.

Щъкна ми на ума да пробвам дали ще успея да примамя някой бодливец с дълбокогазещ воблер. Сложих Salmo Executor 5 SDR в цвят RER. Помятах с него около 10-тина минути, но резултата бе слаб. Не успявах да стигна с него дъното, замятайки от високото. Все пак хванах един костур.

Върнах обратно на първа линия Storm Gomoku Bottom в цвят Glow Orange Belly и ето, че отново почнах да инкасирам удари, а впоследствие и риби. Явно играта беше само на дъното. Рибите бяха там, пред мен, но никаква актиност не показваха на повърхността.

След около 2 часа риболов, погледнах „месарската“ торбичка, в която задържах рибите и прецених, че най-вероятно вече бях изпълнил полагащата се дневна норма за всеки български риболовец от 3 килограма риба. Така хубаво се налових и „начесах крастата“, че без да му мисля много сгънах спининга след още три риби, които обаче върнах от високия бетон обратно в язовира, се запътих към нас, защото и път ме чакаше наобратно. Този силен риболов ме накара да посетя язовира и на следващия ден. Това обаче е тема на следващия фото разказ, защото отново имаше костурско разцепване! 🙂

 

Морски приключения част 1

Posts in this series
  1. Морски приключения част 1
  2. Морски приключения - част втора
  3. Морски прикючения - част 3

Здравейте приятели и колеги,

Когато в края на миналата година смених  старото си Малибу Стелт 9 за топлият тогава Hobbie Compass  беше ясно ,че рано или късно този страхотен каяк ще се  стигне до морето , но пък първото му топване да е чак в Йонииско море – те това не беше предвидено , но пък се случи.
Един приятел , с които не се бяхме въждали повече от 3 години подаде сигнал ,че ще заминава за риболовна атака в Албания и след отправената покана въобще не му мислих много 🙂 За компания взех един приятел каякар от Пловдив – все пак на толкова дълъг път не е хубаво да се тръгва сам. Агитката се събра малко преди гръцката граница и след 13 часа път в тъмнината се отзовахме на това райско място.

Морето сутринта беше спокойно и тихо и само ни подканяше да разтоварим багажа и да се отдадем на риболов.
Така и направихме и само около два часа след пристигането ни каяците ни усетиха солената вода на Йонииско море.
Аз като начинаещ в този риболов бях се оборудвал с два –  три джига и разбира се морското чудо Fiiish Black Minnow 5 със глави от порядъка на 60 -90 грама 🙂
В предвид ,че влизах за първи път в морето реших  да не нося излишни въдици и взех само slow джиговата гега , която бях закупил точно в дена преди тръгване.
И така – вече на вода , в непознати води , с непознат риболов и с… увеличаващ се прогресивно вятър реших ,че трябва да направя всичко възможно да хвана риба 🙂
То хубаво ,ама нито знам какво да ловя , нито къде , нито как… а теоритичната подготовка помага до толкова  ,че все пак да си взел що годе подходящи инструменти и да ги презентираш по подходящ начин. Останалото се учи в практиката и така и аз реших да направя 🙂


3 -мата каякари се разпръснахме на около 300 метра един от друг и безуспешно се опитвахме да уловим нещо 🙂 Все пак нашият гид Фори закачи некви дребосъци ,  но не това беше целта. Със засилващият се вятър и все по-големите вълни сякаш се изпаряваше надеждата ми да не съм валат с първото влизане… Отказах се да гоня колегите и застанах на около 300 метра от брега близо до един скален нос и се позиционирах с лице към вятъра и сгръб към брега и така хем облавях периметъра, хем следях и за вълните – все пак като за ръв път на такива вълни си беше страшничко 🙂
За примамка сложих Fiiish Black Minnow Номер 5 с 90 грама глава и започнах да си помпя и разни други комбинации , който съм гледал в нета пък дано уцеля какво иска тая пуста риба – каквато и да е тя.

И както се носих по вълните и си подръпвах силикона , някъде 15 м над дъното усетих почукване , но толкова  нежно ,че направо го проспах… припомпих още два пъти и този път рязък, тъп удар ме събуди от дрямката…..  Все пак не съм от вчера рибар и засякох мощно ( както се оказа после – не достатъчно мощно) и аванса на мултито запяяяяяяя.
Е , сега си …. викам си кво става тука бре и започна борбата… А , с нов такъм , нов начин на риболов и ново място и непознати риби усещането ,че не е в теб контролът е изключително силен. Но, няма да се даваме я! Натегнах аванса и се постарах поне да не стигне дъното и след като това се случи започнах бавно и методично да я вдигам на горе. Влакното също беше ново и знам ли колко ще издържи…  С всяка изминала секунда ставах все по-уверен ,че сефтето ще се покаже на повърхността и съвсем скоро започнах да навивам последният цвят на влакното и когато стигнах до флурокарбона  вече видажх и рибата на метър под каяка 🙂 . И тук се случи това което е предизвикало  не един и два инфаркта….. пръчката олекна и рибата се откачи някак си.
Явно в края съм отпуснал линията и нещо се случи , обаче рибата продължи да изплува и кротко полегна до каяка където успешно беше кепчосана 🙂

Радостен вик огласи морето – все пак първо влизане – първа риба макар и със зор 🙂
И тогава чак забелязах какви вълни са излезли и как подмятат каяка като бръмбър сламка. Тук е мястото да кажа ,че Hobbie Compass се представя страхотно и без никакво усилие си пори вълните и дава усещането за супер стабилност – това е ултра важно защото като закачите риба сетивата ви са изцяло насочени към нейното преборване и ако трябва да мислите вълните или някакви други фактори то това би убило удоволствието ви от риболова.  Ако имах някакви съмнения как би се справил във вълните – то те се разсеяха още с първото влизане и с първата уловена риба.
Усетил умората от 800 -те километра през ноща реших да излизам и макар да ме държеше адреналина усещах как силите ми ме напускат .
Последваха задължителните снимки на брега където се оказа ,че късметът на начинаещият работи и бях хванал най-голямата риба за деня.

Време беше за почивка и следобеден сън преди да се отдадем на подготовките за следващият риболов 🙂
А , изненадите на това райско място тепърва предстояха , но за тях в следващите части 🙂

Shimano Sustain C5000XG

Обслужване и тунинг на макара Shimano Sustain C5000XG. Макарата е снабдена с 8 съчмени лагера и 1 ролков. Има и 3 втулки, които биха могли да се заменят с лагери. Бързооборотна е с предавателно число 6,2:1. С един оборот на дръжката обира 103 см линия. Тежи 285 гр. Максималният драг е 11 кг. Повече информация има под снимките.

Нобът е с 1 съчмен лагер и 1 втулка, която може да се замени с лагер.

Освен лагера добавяме и 1 оригинална шайба, за да компенсира луфта, в случай че има такъв.

Драгреулатор като драгреулатор 

Драг шайбите на шпулата са от карбонтекстил. В шпулата има и 1 съчмен лагер.

За съжаление и в този модел лагерът е капсулован в ролката на бигела.

На безконечника също има втулка, която може да се замени с лагер.

Ето го размера на короната и вдясно броят на зъбците.

В микромодула също има втулка, която също може да се замени с лагер.

Abu Garcia Black Max 3

Обслужване и тунинг на байткастингова макара Abu Garcia Black Max 3. Макарата е снабдена с 4 съчмени лагера и 1 ролков. Има и 1 втулка, заменяема с лагер. Бързооборотна е с предавателно число 6,4:1. С един оборот на дръжката обира 66 см линия. Тежи 200 гр. Максималният драг е 8 кг. Моделът е с двойна ръкохватка, като има ляв и десен модел. Повече информация има под снимките.

Двата ноба не се разглобяват, само могат да се смазват.

В горната част на корпуса се намира стоплагерът, както и един от лагерите.

Единствената втулка в макарата стои на безконечника, тя е заменима с лагер. За тази макара бих препоръчал замяна на драг шайбата с карбонтекстилна, определено ще повиши максималния драг. Под оста също има съчмен лагер.

Ето я втулката, която отива в архива.

В капачката на корпуса е разположен един лагер, както и магнитната спирачка. Не ми е излязла снимката на шпулата, но на нейната ос също има лагер.

 

Daiwa Caldia 2506

Обслужване, тунинг и ремонт на макара Daiwa Caldia 2506. Макарата е със 6 съчмени лагера и 1 ролков. Има и 2 втулки, които се заменят с лагери. Бавнооборотна е с предавателно число 4,7:1. С един оборот на дръжката обира 70 см. Тежи 245 гр. Максималният драг е 3 кг. Повече информация има под снимките.

Нобът е с 1 съчмен лагер. Един от проблемите на макарата беше счупената капачка с винт за короната.

Веднага заменяме счупеното с оригинално ново.

Шпулата е с 1 драг шайба от твърд текстил. В нея има и 1 втулка, която може да се замени с лагер.

Ето го и новия лагер.

Тъй като липсваше скобата, която върши драг шайбите и тъй като нямах под ръка оригинална се наложи да ръкодялам една, която май не би могло да се познае, че не е оригиналната.

В ролката на бигела има 1 втулка, която би могло да се замени, но определено е доста голяма играчка. В гайката има също вграден лагер.

В корпуса елементите са от онези, едновремешните, здрави, та здрави. Макарата след обслужването направо мърка  .

Abu Garcia Revo Ins40

Обслужване и тунинг на макара Abu Garcia Revo Ins40. Макарата е снабдена с 6 съчмени лагера и 1 ролков. Има и 4 втулки, които се заменят с лагери. Бързооборотна е с предавателно число 6,2:1. С един оборот на дръжката обира 102 см линия. Тежи 266 гр. Максималният драг е 8 кг. Повече информация има под снимките.

Нобът на дръжката е с 2 втулки, които се заменят с лагери.

Един от най-сложно изглеждащите драгреулатори със собствен лагер. Общо взето цялата макара е с доста сложно изпълнение.

Много интересен механизъм на шпулата с вградено в нея пинче за цъкане на аванса. Драг шайбите са от карбонтекстил.

Ролката на бигела е с 1 съчмен лагер и отново уникална система за затваряне на бигела.

На оста под шпулата има 1 втулка, която може да се замени с лагер.

В корпуса нещата са също толкова необичайни. Доста интересна система за зъбни предавки.

В паразитната ролка също има втулка, която може да се замени с лагер.

 

За костури през лятото 2018 – част 1

Търсенето ми на „залежи“ от костури продължи през лятото. Бях направил вече няколко „сондажа“ на два водоема с цел намиране на трапезени по размер костури – „За бодлоперки 2018„. Опитите ми се увенчаха донякъде с някакъв успех, но така и не намерих стабилна популация от по-едрички риби да речем около и над стандартната педарка, които да си заслужава да ги задържиш. Беше ред да проверя третия водоем в списъка ми. По принцип там ходя главно за щуки, но понякога (примерно ако те са в забрана) взимам лайт спининга и цъкам малки костуретки, от които изобилства водоемчето. В края на юли месец с двама мои приятели посетихме набелязания щукарник. Този път, воден от желанието си да наловя костур за хапване, пропуснах щуколова и се отдадох на раираните разбойници. Отидохме сутринта, като си беше леко хладничко по тениска за през юли. Дори имаше лека мъгла над водоема. Някъде малко след 07:00 часа бяхме на мястото. Нарамихме раниците с примамки и се разпръснахме по брега, който на места бе обрасъл с папур и тръстика, които бяха по-високи от мен. Нивото бе страшно високо за сезона. Личеше си, че дори се бе вдигнало още от обилните летни дъждове, съдейки по потопените водорасли.

В началото на излета заложих основно на повърхностни примамки поради това, че местата, на които щях да търся костурите с плиткогазещи воблери бяха малко, защото подводната джунгла бе навсякъде. През първите 30 минути, оглеждайки насам-натам водната шир, ми стана ясно, че няма да го бъде риболова на повърхността. Активност 0 – нито на щуки, нито на костури… Почнахме да се чудим и тримата какво става… С доста мъки изчоплих от един „прозорец“ първия костур след почти час замятане! Няколко дребосъка последваха Crack Jack-а, като в последния момент един от тях го нацели. Ура – най-после някой от нас да улови нещо!?! 🙂

Рибата не беше от размера, който търсих и затова я върнах обратно в гьола след снимките.

Продължавах да упорствам, като сменях на няколко пъти примамките и местата. На Crazy Fish Tipsy имах няколко почуквания при проводките, като при последната, след като засякох, остана само половината силиконче на куката… Където имаше необрасло място не го пропусках, но рибки трудно се улавяха и аз не знам защо – или бяха крайно пасивни, или просто ги нямаше там. След 30 минутки от първата ми рибка улових още една! Имах два последователни удара на повърхността, на максимална дистанция. При второто замятане, след две попвания, същата риба се изстреля с Ultra Light Pop-а в устата си над водата – така видях, че всъщност рибата бе щукичка.

Моментално засякох и я поведох. Ваденето й от далечно разстояние в обрасъл водоем с лайт въдичката не беше лесно. Все пак я докарах на брега и я очистих от водораслите. В първия момент, като видях как бе глътнала попера, изтръпнах, но след като й отворих устата видях, че задната тройка се беше зашила в горното й небце, далеч от хрилете, затова си позволих да й щракна още една снимчица.

След внимателно откачане, на всички тройки с кохера, пуснах щукичката и тя директно се заби на метър отпред във водораслите.
При моите приятели щуколва не вървеше добре и работата отиваше на отказване. Резултатът от две-три маломерки и една 40 сантиметрова щука за над два часа риболов наистина беше слаб за този водоем. Все пак Мишо бодна една между 40 и 50 сантиметра на кастмастър. Рибата му беше взела при пропадането на джелезото на максимална дистанция.

Аз продължавах да си настоявам на своето – костурите. Интересно защо, но до момента имах само една маломерна щука! Според очакванията ми, от предни излети, трябваше да имам поне няколко късания на тънкия повод и повече маломерки!?
Стигнах до началото на един залив, който се беше образувал от високата вода. Целият бе заобрагредн от тръстика и папур, а дълбочината пред тях бе около и над метър. Идеята ми беше да мятам успоредно на цялата залята площ. Нагазих до коляно пред папура и се наместих. Първоначално пробвах с малки попери и уолкъри, но ефект нямаше. Рибите не следяха повърхността и пак трябваше да сменя тактиката. Тъй като беше по-дълбоко и имаше резон да претърся дъното със силикон, заложих на Fiiish Black Minnow №1, цвят Kaki с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама. Заметнах успоредно на залива на къса дистанция и почнах да провеждам. Докарах силикона на около 2 метра от мен и видях  как при повдигането му нещо го грабна, стрелкайки се откъм тръстиката. Засякох и се белна не лоша риба. За съжаление не успях да я закача добре и тя се откачи. Ето, че тактиката ми сработи. Подадох още два пъти по подобен начин, но нямах пипане. След като проврих нещата на къса дистанция, заметнах на максимална и започнах да провеждам успоредно на целия залив. След 2-3 метра от проводката имах отчетлив удар.

Изчаках 2 секудни и последва засечка. Zodias-ът се сгъна и ето, че имах хубава риба. Може би от тези, които търсех? Докаравайки рибата пред мен видях, че бях уловил хубав костур – точно от търсения размер!

За пореден път се убедих колко чувстивтелен ми е спининга. Ударът се усети от доста далечно разстояние, чак в ръкохватката.

Реших, че съм набарал „залеж“ и задържах костура. При следващото далечно замятане отново имах удар почти в началото на проводката и ето, че се показа още един костур, но дребничък. Откачих рибката и я пуснах обратно във водата.

След две рибки, силиконовото телце вече бе компрометирано. Въпреки това продължих риболова с примамката.

Подаване в същата зона и… се започна яко дърпане на костур. Ето, че след толкова търсене най-после ги намерих къде са се скатали!

Времето напредваше, но аз регулярно си подръпвах костури, нагазил във водата. Наложи се малко да поспра, за да се напръскам с репелент, след което продължих добрата серия. 🙂

Опаа… през 2 минутки някъде вадих костур след костур! Силиконът вече бе доста разкъсан и очаквах всеки момент да остане на половина. За мой късмет успях да хвана още няколко костура с него, въпреки, че бе доста понакъсан вече.

Пак даже много риби издържа телцето… 🙂

Бръкнах в куята със силиконите и извадих другия Fiiish Black Minnow – същия цвят и размер, но с 6 грама глава тип „Off Shore“. На първото замятане последва зацепване на дъното и последващо късане… Късането ме позабави в превързване на нов повод. Продължих с последния ми останал в кутията Black Minnow – с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама и цвят на телцето Green/Orange. Направих 4-5 проводки, но нямах удар. Или рибите бяха офейкали, или просто този цвят им идваше твърде крещящ в бистрата вода. Смених с Orka Shad 6 см в цвят WB. На първото подаване имах удар и ето, че пак хванах костур.

В последващите проводки обаче, поради това, че монтажът на куката не бе прикрит, след първия метър от проводката закачах водорасли и всичко заминаваше на кино. Много шум вдигнах и понаплаших рибите. Смених мястото и намерих май костури на които, крещящият цвят на Black Minnow-а – Green/Orange, им идваше апетитен.

В следващите две проводки имах по няколко последователни ударчета. Изваждайки примамката забелязах, че се бе случило това, за което бях чувал от мои приятели риболовци, че е възможно (колкото и да не ми се вярваше, като ми казваха) – при няколкото последователни ударчета на рибите се извади ухото на офсетната кука от огънатата в специфична форма тел на оловната глава!

Оправих монтажа и змаетнах отново. Повече удари обаче нямах. Преместих се няколко метра по-вдясно и реших да проверя как е положението на максимална дистанция в дълбоката част, където нямаше водорасли. Поставих Storm Gomoku Micro Jig в цвят UV Blue Fussiler в размер от 55 мм и 12,5 грама. Последва замятане на около 40 метра от брега и джигова проводка. Ето, че ме тупна риба навътре и рязко засякох! Бланката на спининга отчетливо ми показа, че съм излъгал хубав костур, усещайки тръсканията му на глава отдалеч.

След 7-8 минутки последва още един костур със същите размери от същата дистанция! 🙂

Последва обаче двадесет минутно затишие. Това в комбинация с настъпващата безмилостна жега ни накара да сгънем спинингите и да си тръгнем към вкъщи. Освен това часът вече гонече 12 на обяд. Аз горе-долу бях доволен от излета, въпреки че ми се наложи да изгубя доста време докато намеря костури, каквито търсех. Заделих десетина от по-едрите за хапване. 🙂
В следващите летни костурски излети посетих четвърти водоем, на който направих много силни риболови с по-едри костури от тези. За тях ще ви разкажа следващия път. 🙂