На следващия ден, след супер успешния излет, отново се насочих към залежа от костури. Към 06:30 часа сутринта вече пътувах, като в главата ми се въртяха мисли дали бодливците още ще са групирани там или ще са се преместили. Само един час път с автомобил ме делеше от това да науча отговора на този екзистенциален въпорс.

Интригата не беше никак малка. Малко преди 07:30 часа бях на язовира, Доста риболовци от различни краища на страната вече замятаха въдици. Виждайки това и минавайки покрай тях с автомобила се прокрадна друг въпрос в мислите ми:
– Дали „моето“ място ще е заето?
Малко късно съм се сетил, нали? 😀 Ето, че след 5 минутки съзирам горещата точка отдалеч и виждам, че наоколо няма никой – йекстрааа! Паркирам на мястото и след още 5 минутки улавям първия бодлопер, след който улавям още един!

Два бързи костура на Savage Gear Cannibal Shad 6 sm в цвят white & black – добро начало! В следващия един час обаче ситуацията става грозна – нямам удар, распективно уловена риба. Започвам да сменям силиконите в кутията, като варирам не само с размера им, но и с цветовете. Успоредно край брега успявам да излъжа един костур на Orka Shad 6 sm – WB. Оказва се обаче, че явно е минавал самичък наблизо и други риби няма.

Сменям силикона с подобен натурален цвят, но с издължено тънко телце и по-активна игра – Daiwa Tournament D’fin Shad 7,6 sm. След 5 минутки някаква риба разтръсква мощно върха на Zodias-а и в отговор на това аз засичам рязко! Ето, че отново имам риба, която се оказва добър костур.

Продължавам да настоявам с този силикон и след 10 минути прилъгвам за снимка още един костур, но по-дребен.

Следват 30 минути на затишие и отново смяна на различни по форма, размер и цвят силикони, дори и по някой воблер. На Fiiish Balck Minnow №1 в цвят Green/Orange и с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама реализирам два последователни удара при проводката. Изваждам примамката от водата и заварвам следната картинка:

Не стига, че бе отхапана опашката, ами и прикритата кука се бе измушила от каналчето на телцето без да го разкъса, както обикновено в повечето случаи се случва. Как го дъвчат тия риби този монтаж… При предишен излет дори ми бяха извадили ухото на куката от телчицата на оловната глава.
Активната смяна на силиконовите примамки продължава. След 10 минути, успех ми донася Pontoon 21 – Ratta в цвят 402 и размер от 2,75 инча, като бях заложил на 3 грама чебурашка, с цел по-плавно и бавно планиране на примамката из водния слой. Малка бяла рибка бе решила да атакува издължения силикон. Пуснах рибката от високото и продължих настоятелно да диря костурите.

Вече ловях от два часа, като за това време бях уловил 6 риби на разнообразни силикони. Сигурно повечето хора биха си тръгнали или биха сменили мястото, но аз предпочетох да си остана на „Д“-то, надавяйки се, че все пак малко по-късно пасажите от костури ще дойдат край брега. От време на време слагах и по някой воблер, за да обходя по-горния слой, но това бе абсолютно безрезултатно усилие.

Продължих да ловя с „Ratta“-та и след 5-6 проводки боднах добър костур, като четири минути след него последва още един.

След още две-три проводки отново имах удар, но този път рибата не се закачи на куката и беше направила опит да измуши силикончето от нея.

Това ми беше ясен сигнал, че моите приятели са се звъртяли около мен. Реших да заложа на по-обемист силикон с подобен цвят – Orka Shad 6 sm FB. Идеята беше да проверя има ли батка (едър костур) наоколо. 🙂 Точно след две проводки така ме натресе един по-едър костур, че ми изкара акъла.

Последва още един добър костур!

Тъкмо се зарадвах, че почнах да „бера“ по-едри риби и в следващия момент, при засечката, рибата не ми даде шанс да се сборим, прегризвайки с лекота флуорото! Най-вероятно бях примамил някоя щука – там знам, че ги има, макар и да са редки.

Трябваше да отделя 10 минути от риболовното време, за да превържа нов повод и да заложа на нова примамка. 🙂 Поставих зеления тигър на Fox Rage в размер от 7,5 sm и отново бях в играта, но се оказа, че за кратко – колкото да уловя една риба и отново да сменя примаката. 🙂

15 минути изминават от уловената риба на „Fox“-а, като през 5 минути упорито сменям силиконите, за да разбера какви са им моментните предпочитания. Залагам отново на Orka и след две проводки реализирам странен удар – повеждане на примамката при пропадането й на два метра пред брега. Направо във „въздуха“ ми отнесе силикона! 🙂 Последва кратка борба, доставяйки ми нужната доза моментен приток на адреналин.

На следващото подаване отново имам добра риба!

… и отново и отново!

Поглеждам към „месарската“ ми торбичка и виждам, че започва да се пълни с дбори темпове. Още няма и 5-6 костура и ще изпълня полагащата се дневната норма за улов от риба.

Ето и как изглеждаше силикона на Orka, след уловени вече „n“ на брой костура и реализирани множество от кълванета за три-четири излета. Определено на опашката й предстоеше да бъде откъсната.

Продължих риболова с понаръфания силикон и дръпнах още няколко костура. Реших, че щом ми „лови“, то няма смисъл да сменям вече силиконите, както правих до преди 2-3 часа.

Към 11:20 часа вече бях изпълнил дневната норма за улов на риба и реших, че е време да си ходя. Нека има риби и за следващия път. То хубаво, но нали знаете рибарската поговорка: „Още едно замятане и си отивам!“. 😀 В случая наистина беше точно едно замятане, защото силикона ми бе заприличал на това:

Метнах за майтапа и последва удар – засичам рязко, но рибата се превърта някак си и се откача. 🙂 Ами време е да си ходя. Чао и до следващия път! Стига съм ви надувал главата с тия костури. 🙂