За костури последно бях ходил в края на лятото – 9-ти септември. Тогава се бях разцепил от риболов на бодлоперки с плиткогазещи воблери и силикони. Датата е 07.10.2018 – почти месец след последното ми посещение на една от любимите ми вече костурски дестинации. Есента вече бе настъпила и времето чувствително захладня. Слънцето не бе вече така жарко, а изведнъж над страната се беше настанил неканен студен фронт. Инфото за дестинацията ми бе изключително отчайващо, но въпреки това се запътих рано сутринта да половя. Нивото на язовира беше значително спаднало, а за риболов из плитчините изобщо не можеше и да се мисли, защото всичко там бе батак и имаше една педя вода. Ясно ми беше, че ще ловя от пустия бетон в дълбокото. Този път взех със себе си по-едрите силикони и Спийдмастера – SSMCX24M. Идеята ми бе да търся основно белите риби и трофейните костури, като на своя страна отчитах студения фронт. Залагайки на доказаните си силикони от кутията, през първия час нямах „цък“. Търсих ги на максимална, средна и къса дистанция, но явно рибите не бяха пред мен. Стана ми ясно, че положението ще е тегаво и че ако имам слука ще е на единични риби, дошли около брега да видят има ли нещо за хапване. 🙂
При поредната смяна на един силикон с друг имах удар близо до брега, точно при повдигане на примамката от дъното. Така ме излепи мощно рибата, че си помислих: „…вече имам своята първа по-голяма бяла…“. Да, ама по напъните, веднага разчетох по бланката на Шиманото, че бях уловил нелош костур!
Очарователно е да посрещнеш първите слънчеви лъчи на водоема с подобна риба – действа доста мотивиращо и ободряващо. 🙂
„Печелившата карта“ се оказа Shad Teez на Westin, който бе безкомпромисно погълнат от костура!
Окрилен от първата слука, пордължих да настоявам, но друга риба след този хубав костур нямаше. Явно както бях прогнозирал щях да ловя единични риби, които от време на време ще идват до брега да огледат и ще си заминават навътре в по-дълбокото. Чак след един час успях да уловя следващата си риба на 2,5 инчова Awaruna с 4 грамова чебурашка.
Паднах значително в размера на силикона и грамажа, с цел откриване на патрулиращи риби пред брега и по-бавна планировка из слоевете. Тънкото плетено влакно на Gosen – CAST-4 и спининга ми позволиха да направя тази маневра. В следващия един час благодарение на това улових две малки бели рибки, които донякъде ме накараха да поостана „още малко“ на язовира и да „доизгледам мача“. 🙂
По едно време така ми писна, защото бе подминало 11 часа, че си хванах такъмите под мишница и се отправих пеша към по-далечни места. На новите места се случи това, което си и мислих – плиткажи, а бреговете омазани с тиня. Изтраех, съвсем търпеливо, над един час риболовни мъки, докато не се върнах обратно в изходна позиция. 🙂 Резултат от „завръщането ми“ обаче нямаше… Предприех по-радикална промяна в тактиката и подадох 3 грамова чебурашка с 5 сантиметрово червейче на Bait Breath – Needle Realfry. Промених абсолютно всичко – грамажа, размера и формата на примамката. 🙂 На пръв поглед всичко бе изгубено с големите риби…пък може би искаха микро примамки? Кой знае – рибешка му работа… 🙂
При едно от пропаданията усетих потропване, след това още едно и засякох. Моментално пред обектива ми се яви една малка бяла. 🙂 Ето, че отбелязах точка в мача или по-скоро половин точка. 😀
След няколко проводки последва отново удар, но каквато и риба да го беше направила не успях да разбера, защото се откачи секудни след това. В следващите 10 минути не последва нищо и смених отново с голям силикон, а после пак се върнах на микро бонбон. Бях сложил Relax Kopyto 3 см – прозрачно зелен с брокат. Общо взето пълна гавра, но…! Удар! Обаче рибата се откача…
След още няколко проводки пак имам удар – мощен и агресивен, и Спийдмастъра се сгъва злобно. Рибата ми удря на 2-3 метра пред брега и моментално побягва навътре с тръскане и мощна тяга. Разбирам, че съм зашил дебел костур. След сериозен отпор при борбата го показвам над водата и изпадам леко в немилост, виждайки как и къде се е закачил на куката. Екстремно повдигане от високия бряг и ей го тупана – корава, дебела, раирана батка с дължина от почти 30 см!
Наперения бодлопер е двойно зашит, от малката кука, през върха на устните! Това, че куката е минала през долната му устна, която е по-кокалеста и дебела от горната, си е било чист късмет. 🙂 Ако се беше закачил само за горната, щеше да се откачи още при борбата, или при повдигнаето от високото, но всичко е добре, щом завършва добре. 🙂
В следващите 40 минути завърших излета с два дребни костура на 2 инчова Аваруна… Големите риби, за които бях тръгнал с големи силикони и очаквания, ги нямаше. Добре, че преди тръгване, пъхнах в чантата и кутията с по-малките силикони, което допринесе и за няколкото снимки, които понащраках за този репортаж. Целта на излета бе изпълнена наполовина и ще търся реванш на белките, но някой друг път. 🙂
3 часа сутринта на 6.10.2018 г. – само рибари, пиянки и луди хора има по улиците на града. 😀 Тръгваме на път, двамата с Мишо, към Гърция. През работната седмица получваме отзиви за добри риболови, което ни мотивира да идем да пробваме късмета си в търсене на морските хищници от брега. 🙂 Явно пасажите са приближили брега да кльопат. Рано сутринта на КПП-то имаше два-три автомобила и бързо преминахме в гръцко. Малко преди 05:00 часа сме на локейшъна по северното крайбрежие и събираме риболовното оборудване, отправяйки се след това към буната. Бях взел с мен само една въдица – SSMCX24M. Надявах се, че този път ще ни излезе късмета и ще имам шанс да ловя по-едри риби от обичайното. В 05:25 още е тъмница. Мишо вече трескаво замята, а аз се ослушвам евентуално за гонещи на повърхността хищници. Бях сложил повърхностна примамка и чаках на полусъединител.
Ослушвам ли се, ослушвам…., но гоненица отгоре няма! Заметнах все пак няколко пъти, но без резултат. Лека-полека започна да се зазорява и станах от камъка, на който си седях и чаках, та се поразкърших.
Обстрелвахме яко водата с какви ли не примамки на различни дистанции, обаче риби нямаше… дори някоя ей така да преиграе на повърхността. Ааами явно рибите бяха офейкали, както всеки път се случва – през седмицата ги гънат, а през уикенда е мъртвило. 😀
Постоянно въртях примамките – ту отгоре, ту в средния и дънния слой през определен инретвал от време. Вече беше 07:30, а единствените по-едри риби, които видяхме, бяха малък пасаж от заргани. Сменям за кой ли път примамката и решавам да проверя пак дъното. Storm Gomoku Micro Jig – UV Blue Fusiller, е моят избор в размер от 5,5 см. Замятам на максимална дистанция и почвам да го водя с придъпрвания по дъното. На половината от постигнатата дистанция усещам яко потропване на върха на Спийдмастъра и засичам! Опааа, ето я и първата уловена риба!
Бяхме взели кеп с дълга дръжка, в случай, че подпукаме големите риби, та реших да го ползвам за това кокали, поне да избегна фотокапочиното. 🙂
Продължих да настоявам с пилкера по същата проводка и траектория, но все едно бях нацелил единична риба…, а се надявах на пасаж. След 10 минути пак почнах да сменям примамките. Извъртях всичко де що имах и се върнах в изходна позиция – Storm Gomoku Micro Jig. Заложих този път да водя пилкера с пропадания в повърхностния слой, като гонех максимална дистанция. Не, че това упражнение не го направих и с воблерите, но все пак трябва да има някаква промяна в тактиката. Опаааа… май намерих ваксата:
В следващия час се забавлявах с кокалита и дребни сафриди.
Четири-пет риби ми се откачиха пред кепа, но това бе в рамките на нормалното, защото ловях с по-мощна въдица от необходимото за тези риби и тънките стени на устите им се късаха от тройката, откачайки се точно при показването им на повърхността за кепване.
Получаваше се що-годе динамичен риболов, но само кокалита. По едно време до нас, на около 10 метра, изплющя мощно на два пъти голяма риба тон, с което слуката приключи за около 20 минути. След като се поуспокоиха рибите, отново почнах да ги ловя, но не със същата интензивност.
Малко след 9 часа успях да уловя един заран, с който слуката ми приключи. Рибите изчезнаха и риболова тотално умря.
Сменихме мястото, но и там нямахме резултат. Пробвахме различни примамки и прийоми, но повече слука нямаше.
След 13 часа се отправихме към България, защото беше безпредметно повече да настояваме. Получи се някакъв компромисен риболов. Добре, че се позавъртяха кокалита, защото ако и тях ги нямаше, то капото със сигурност щеше да ни бъде в кърпа вързано. Еееми такова е:
Както бях споменал в предните си репортажи, през септември месец всеки уикенд бях на някъде за риба. В този репортаж ще ви поразкажа за почивката си в Турция и няколкото морски излета, които направих там. Туристическа почивка в комбинация с възможност за риболов винаги ме привличала страстно – интригата е много голяма! Да посетиш някое ново местенце, около което има и условия за риболов е нещо супер готско, а също и на място, на което ходиш един път годишно. Отново избрахме с моята приятелка привлекателната оферта за ол инклузив в пет звезден хотел в Дидим, в който бяхме отседнали през 2017. Бяхме избрали да почиваме в периода от 17-22 септември. Общо взето пътуването до Дидим на 16-ти мина безпроблемно, като имахме нощен преход. Е, позабавихме се два часа на границата, но не може чак без толкова. Митничарите джобеха яко за алкохол влизащите турски граджани на територията на Турция. Бая бутилки бяха конфискували. 🙂
За него ви бях разказвал в този фото разказ => „Почивка в Дидим, Турция 2017„. Там можете да разгледате повече снимки и впечатления за обстановката. Този път хотелът беше претъпкан! Явно рязкото обезценяване на турската лира и добрата услуга, която се предлагаше беше привлекателна не само за нас, но и за много чуждестранни туристи. Въпреки обезценяването, цената на пакета ни бе с малко над 40 лева по-скъпа, спрямо предния път. Въпреки, че беше слънчево, първите три дни на моменти духаше ураганен вятър и морето беше адски бурно – не ставаше за риболов от брега. Това загубено време за риболов 😀 оползотворих с разходки из града и плажуване… е и тумбене де. 🙂 За една от разходките си наехме и гид от хотела.
В Македония и Сърбия още си карат Запорожките, а в Турция – легендарния Тофаш! 😀
Поразгледахме и местната историческа атракция – храма на Аполон.
Това пък било някакъв си сорт черен пипер… 🙂
Една малка част от големия и непрестанно разрастващ се Дидим – изглед от терасата на хотела. Този път нямахме изглед към морето, но пък бяхме в апартамент с две стаи и много голяма баня с вана.
Такааа…. идва ред да подхвана темата за риболова. 🙂 И този път оставих голяма част от риболовното си оборудване и взех с мен само една въдица – Gad Gancho във варианта GAN702LF и две кутии с примамки. От пребиваването миналата година знаех, че този период на годината не е особено добър за риболов на морски хищници там, но това не ме спря да помъкна пак малко риболовно оборудване. Разбира се, взех и малко нови примамки, с които помятах. Бях сложил в чантата главно пасивни силикончета, като идеята ми беше евентуално риболов на скални риби. Първите силикони, които ще ви покажа са на Bait Breath – Needle Realfry. Пасивен силикон имитиращ червей. 🙂 Както се вижда от написаното на опаковката, са походящи за Мебару, Аджи и тем подобни морски твари.
Силиконови скариди на Savage Gear – 3D Manic Shrimp 50. Брутално 3D сканирани скариди!
Вечерта си легнах с презумпцията ако утре спре да духа, да ида поне надвечер на кея да помятам.
19.09.2018 Време е за първи риболов – сърце юнашко не трае вече! 😀 Надвечер вятъра наистина утихна, както бяха прогнозите за времето и се отвори прозорец за риболов. Планувах да се върна някъде около 20 часа за вечеря. Към 18 часа излезнах от хотела, със спининг в ръка, и след 20 минути се пльоснах на кея. Имах на разположение към 2 часа за да разбера какво е положението с риболова. На кея обстановката бе следната: нямаше вълнение, всичко бе спокойно и нямаше рибари – сам на целия кей. Да обаче отляво на мен риболовните кораби бяха заели доста от пристана – ем… пълно щастие няма. 🙂
Имаше свободно място да замятам между корабите, направо срещу мен или по-надясно, където пък изплитняваше доста, а дъното бе скалисто с предпоставки за зацепване на примамки.
Започнах да ловя от повърхността към дъното, като първоначално заложих на улкърчета и поперчета. После слезнах в средния слой с воблерите и накрая на дъното с джиговите примамки, но нямаше пипане. Нямаше и джуруми, които да ми подскажат нещо. 40 минути правих празни проводки. През това време от дясно на мен дойде и застана един местен, който метна две дънни, отрязвайки ми голямо парче от свободното място за замятане. Вече нямах достъп до плитчините от моята позиция. Върнах се обратно на малък уолкър и сложих обратно Zerek Trail Waver 65. Докато се наслаждавах на мазната му игра, водата зад него изригна!
Мощен тътен от засмукване прониза тишината и рязко засякох! В този момент Gancho-то се напрегна, огъвайки се под силните тръскания на уловената риба и авансът на Stradic-a сработи. Играта на нерви започна с бавни придърпвания и отпускане на аванси. Имах си работа със силна риба, виждайки как жилавия спининг понася тласъците й. Това не остана незабелязано за минувачите и хората от близкия ресторант. Набързо се превърнах в атракцията на кея. 😀 Хората чак станаха от масите си в ресторанта и дойдоха да наблюдават зрелището, бръщолевейки си нещо на турски. Никой нямаше представа каква риба бях уловил, докато не я докарах на 5-6 метра пред мен. Тя се белна адски и се превъртя във водата, стръсквайки с глава – тогава един от хората, който зорко се бе втурачил във водата, от ръба на кея, се провикна и каза „чок гюзел лича“. Погледнах аз изпод вежди, взирайки се като него и видях, че наистина бях уловил лица. Докарах я пред мен умаломощена и настъпи момента на изваждането й от водата. Нямах кеп, кея бе висок и не беше подходящо да я вдигам на „асансьор“ с линията.
Единственият ми шанс да я докарам пред обектива още по-близо бе да мина изпод дънните на колегата, който бе застанал близо до мен и да прекарам рибата към камъните вдясно на кея, откъдето що-годе щях да я гепя с ръка. Реших да направя тази маневра и успях да докарам всичко до щастлив край – хванах я за опашката и я изтеглих. Получих аплодисменти и почти всички се разотидоха. 🙂 Отбелязвам, че това бе първата ми уловена лица – някъде около 40-те сантиметра:
Преди да пусна рибата обратно в морето, тя се отъркаля в земята и взе, че се окаля от едната страна като прасе в кал. Нямаше как да я поизмия преди пускането, защото беше преди всичко неудобно да го направя от камъните. Хората, които бяха останали да догледат сейра, като че ли останаха разочаровани от това, че пуснах лицата на свобода.
Върнах се в изходната позиция и продължих с риболова на повърхността. След дестина минути смених с Rapala Shadow Rap Shad. Докато си придърпвах неравномерно и агресивно усетих удар, но рибата пропусна да се закачи, а след това последва още един… Засякох и ето, че отново привлякох погледите на околните. 😀 Докарвайки рибата пред мен видях, че пак беше от „плоските“. Оказа се малка стръвна синегрида! Видях, че се беше закачила добре за едното жило на тройката и реших направо да я идърпам от високото.
Еее това отново бе нов морски вид за мен, който добавих към галерията си с уловени морски хищници от брега! 🙂
Пуснах и тази рибка и си казах, че вече съм готов да отивам да се тумбя в ресторанта на хотела! 🙂 Направих разузнаването, улових две хубави риби, които ми доставиха удоволствие в рамките на 15-тина минути – няма какво повече да искам.
Поседях още 30 минути на кея, но други удари и риби нямах. Колегата до мен на дънните също. Прибрах се в хотела, натумбих се и закономерно излезнахме с приятелката ми да се поразходим на крайбрежната улица, която от нашия край започваше от… кея. 😀 Естествено, поразгледах и наблюдавах обстановката десетина минути, но движение на повърхността на водата нямаше.
На следващия ден реших отново да направя набег надвечер. Присигайки на кея, към 18 часа, установявам, че там само мен ме няма!!! Моето ъгълче беше заето, а хората дори си презамятаха въдиците една през друга – абсолютен гъч… Явно и там мълвата за добра слука се разнася бързо. 😀 Погледах ги местните какво и как ловят. Плющяха главно на дъно на праче от рибка или пък на парче хляб без тежест, което мятаха пред тях си, а в него биваха забити 6-7 куки. Техниката с хляба я ползваха за кефалови риби. Реших, че няма да се врязвам в тълпата, както правеха местните, които току-що пристигаха, а ще застана в левия край, на края на опашката. 🙂 Да обаче дойдоха нови хора и в един момент разстоянието от двете ми страни до новодошлите бе около половина метър – настана още по-голям гъч. След като на два пъти ме оплетоха с дънарките, докато си джигосвах пред мен, се отказах да ловя там и да се разправям с хората. Насочих се надолу по кея, по посока на плажа Алтънкум и почнах да ловя между корабите и лодките. Боднах един случаен зарганец на DUO Spearhead Ryuki 60S.
След 10 минутки добавих към вечерната слука и малко спари (или по-скоро май е сарго) на червейчето на Bait Breath. В битката с тези дребосъци прахосах набързо три силикончета и куп нерви. Просто бяха много малки и не успявах да ги убода с куката, която им идваше голяма и с неподходяща форма за устите им. 🙂
Лека-полека стигнах почти до плажа Алтънкум, като имах едно бясно подгонване от едра лица, която се отказа да налапа уолкъра ми в последния момент. Видях цялата атака – как се изстреля изпод един от корабите и измина 3-4 метра като торпедо на подводница, насочено точно срещу уолкъра нa Zerek. Ако беше ме накъртила щеше да настане голямо шоу между корабите и въжетата им. 😀
Върнах се обратно на кея и полових на камъните от дясно на него. Там също имаше рибари, но по-малко.
Друга слука обаче нямах и се прибрах. Забелязах, че и колегите наоколо нищо не успяваха да уловят. Натумбихме се в хотела с богатата вечеря и отново се разходихме навън за по една дондурма. 🙂
21.09.2018 – предпоследния ден от нашата почивка. Този път реших да направя сутрешен заход и да изпреваря навалицата, като си хвана хубаво място. В 05:55 часа наближавам кея, а вдъното на уличката виждам паркирани автомобили и се пляскам по челото…
По тъмно съм там сутринта, обаче заварвам на място хора, които не си бяха тръгвали от кея, защото ги бях видял при вечерната разходка. 😀 Както и да е, намирам си аз място и почвам да си джиткам с надеждата в тъмното нещо „по-така“ да се излъже, но уви. Към 7 часа сутринта започанаха да идват един по един риболовните кораби, като на моменти спирах с риболова, за да минат. Надявах се те да донесат пасажи от хищници след себе си, а не само ята от прегладнели чайки. 🙂
След още 40 минутно упорство най-после имах удар на силиконова примамка, който успешно отразих!
Бях уловил на 3Д скаридката малка синегридка. 🙂
Пуснах мъника и продължих да си ловя. Местните започнаха да ловят малки спаридови риби и явно се завърятха нааай-после някакви пасажи с риби. По едно време уолкъра на Storm ми закачи нещо и видях, че бе някаква малка риба. Да обаче се оказа изпаднала от риболовните кораби умряла цаца…. Риба ама цаца! 😀
При местните колеги също се завъртя слуката! 🙂 Тези двамата отляво бяха хванали чайка, а пича с черната тениска отдясно беше напипал на максимална дистанция (80+) със сърф-а големи меланури на дъно.
Много кофти до теб да вадят едри меланури, а ти да се занимаваш да откачаш…. чайка! 😀
Между другото и 2017-та, докато ловях на кея, местни рибари бяха хванали гларус с въдица на същия ъгъл. Егати случайността! 🙂 Ето я снимката от тогава:
При мен ситуацията беше такава – тук-там по някой удар на силикон, който ставаше на швецарско сирене още щом стигнеше дъното!
Радикалните промени в подхода към примамката ми донесоха само една атерина, която странично се бе зашила.
Дъното пред мен буквално завря от малки скални риби.
Покрай рок фиша, се забелязваше и пасажи от бейби лици – много енергични и симпатични рибки. 🙂
Метнеше ли се праче хляб във водата, всичко де що беше на дъното, мигом отиваше на повърхността да кълве от екмека. 🙂
До към 12 часа не успях да уловя нещо друго и се ориентирах да си ходя към хотела, за да ида после да се попека на плажа. Кеят съсвем опустя, защото и местните рибари се разотидоха.
През последния ден от нашата почивка – 22.09.2018, се отдадох на плажния айлякинг и тумбенето. Предстоеше ни малко по-късно през деня да потеглим обратно за България.
С „навлажнени очи“ наблюдавах пасажите от риби, които минаваха на няма и метър от краката ми, но знаейки, че тези видове не са ми цел за риболов, се поуспокоявах, че сега не съм за риба. 🙂
И така, топнахме се за последно и следобеда потеглихме обратно към България.
Лудницата на връщане беше пълна. За малко да не успеем да се качим на ферибота, защото се препълни, а после на границата си отвисяхме малко над 3 часа…
Почивката премина отлично и бях зареден с енергия за предстоящата работна седмица. Мога да отбележа това, че този път имаше някакъв слаб риболов през края на септември месец, но един местен ми показа снимки на смартфона си, споделяйки, че в началото на септември са ги счупили на същите места трофейни баракуди, лефери и лавраци, които обаче вече в средата на месеца били офейкали навътре… Ами това е то слуката. 🙂
