Казвал ли съм ви, че обожавам риболова с повърхностни примамки?!? 🙂 
Успея ли да намеря активност на повърхността – зарязвам всичко и грабвам поперите и уолкърите! В последните две години обаче това се случва все по-рядко по местата където ловя – на реки и затворени водоеми, като причините са няколко и комплексни – нестабилни атмосферни условия; повсевместно намаляващите популации на хищниците („трябва да се избие тая гад до последната риба, че изяде уклея и каракудата“); водните нива на реките и язовирите, които непрестанно се менят, което води след себе си до промяна на ловните полета на хищниците и някои други особености, които са типични конкретно и само за определени водоеми. Например ще дам масово посещаваните язовири, където рибарската преса е от тип „битка да разпъна бивака на всяка свободна педя земя“ и масово шаранджиите захранват големи хранителни петна на дистанции от 200-300 метра от брега, което напълно закономерно дръпва навътре хищника, защото плячката му е там – върху захранките им, а не край брега, където би трябвало да са малките рибки и да очакваме сутрешни или вечерни заходи. Специфики има много, но малко спинингисти ги разбират и усещат.
Все по-рядко ми се случва да правя тематични излети за костури на повърхностни примамки. Общо взето наблюденията ми са, че такива излети могат да се направят на водоемите където няма голяма рибарска преса и има що-годе позапазени популации от костури. То всъщност това са два много важни и основни фактора. То нали знаете: риба се лови там където я има. 🙂 

Двадесет и втори август 2020-та година – страхотен ден за риболов с предпоставки за риболов на повърхността. Идеята – риболов на костури само с повърхностни примамки! Ако дойде нещо друго по-зъбато ще го мисля. Бях навреме с ранното ставане, после един час път с автомобил до основната дестинация – устието на един голям язовир, на който за час нямах дори пипане… което ме накара да посетя „план Б“. Водоемът бе с очевидно спаднало ниво, а бреговете доста затревени. Улавянето на някоя дебнеща риба покрай тревите ми се струваше лесната работа – последващото й докарване пред мен беше по-тънката работа, защото във всеки един момент от борбата рибата можеше да се навре в някоя солидна туфа с водорасли.

Такъмът, с който избрах да ловя от брега в тази тревиста ситуация бе:
– спининг: FilStar Balck Shadow Jig във вариант на 2,13 м с тест 7-21 гр.;
– макара: Shimano Stradic CI4+ 2500HGFB;
– плетено влакно: Gosen SP 8 Egibito Special в размер от 0,6;
– повод от флуорокарбон: Sufix Super 21 FC в размер от 0,28 мм.
Трябваше ми мощност заради тревите, тънка и подходяща линия, с която да правя дистанции и надежден флуорокарбон. Всичко това в комбинация с правилните примамки и агресивна проводка ми донесе моментално – още с първите замятания, атаки и риби.

При поредното провеждане, водата зад малкия попер на Storm изригна и една побесняла щука агресивно ми торпилира поперчето, след което стана неизбежното – заби се здраво в туфа с водорасли. Започна едно напъване и късане на тревите, с цел поне да си спася поперчето. Докарвайки водраслите, видях че се белна сред тях риба и все пак нещата се увенчаха с успех за мен.

Бях уловил щука 40+ сантиметра на 40 милиметровото поперче, като вижте къде бе попаднала задната тройка:

Тук използвам момента да похваля един много полезен аксесоар за всеки спинингист, който ползвам от няколко излета насам – колан на Orange Point с кърпа, която се намира в кобур от изкуствена кожа. Винаги след като уловя някоя риба, си измивам дланите във водоема и после се подсушавам с кърпата. На коланът пък има допълнителни глезотии като карабинка за закачане на кохер/клещи и допълнителен кобур, през който се полага дръжката на спининга и така двете ви ръце са свободни да сменяте примамки, превързвате линия или да ползвате кърпата. 

След това леко отклонение да продължа нататък с риболова. На един мой любим малък уолкър – Storm Gomoku Pencil 45F, запердаших малки костурчета тип педарка и още щукички-пислаки, като след това отново обърнах на поперче. От зъбите на щуките повода ми закономерно започна да се скъсява, но това беше нормално с оглед на това, че рибите хапеха линията ми като бесни вълци. Въпреки, че повода се нащърбваше от зъбатките успявах да ги преведа през водораслите и след снимка да го скъся. От началото на излета ми се случи два пъти. 🙂 

Време беше да се раздвижа по брега и да потърся нови активни риби на повърхността. Забавленията продължиха до 11 часа, като обаче предимно преобладаваше слуката от малките щуклета.

Към 11 и 30 часа се изпарих от гьола – бях задоволил нагона си за риболов на повърхността. Активността вече беше намаляла, а жегата настъпваше с 200! Прибрах се у нас за кратка почивка и възстановяване на силите, като надвечер отново атакувах, но на друг язовир. Резултата там обаче не бе впечатляващ за мен, а слуката – абе все пак я имаше, но не беше това, което очаквах – цели 5 ей такива бандита.

Рядко вече се правят тематични излети на повърхностни примамки, затова ценете всеки един момент и когато има лимони – ами направете си лимонада, защото удоволствието от зрелището и магията са неповторими! 🙂