Изключително сме радостни да предоставим информацията , че един прекрасен язовир като Малко Шарково вече има своето гражданско сдружение , което го зарибява и опазва и вече има цели 2 зарибявания зад гърба си подкрепени от хора от областта , както и от много други места по света. Ето какво ни изпрати Митко , който е един от хората „виновни“ да се случи всичко това.
Здравейте,
Ние сме една шепа хора, които най-искрено и абсолютно безкористно обичаме яз. Малко Шарково, но по един или друг начин животът ни е запилял по различни краища на света. Миналата пролет на една среща с Жоро (Топлия) обсъдихме идеята да направим една инициатива за набиране на средства. Пуснах тема в шаранския форум, където тотално ме отказаха, имаше и лични нападки и какво ли не (от тоя момент му ударих чертата!), пуснах и тема в нарибата (https://www.nariba.com/forum/viewtopic.php?f=1&t=90072). Отзивът не беше впечатляващ, но все пак в рамките на година успяхме да съберем средства за 3000 амурчета педарки. Благодарение на местни рибовъди, както и на собствениците на Видракс (които, след като научиха за инициативата, се включиха активно) се вдигна доста шум около акцията и след зарибяването с амурчета дойдоха дарения за зарибяване и със сомчета.
И на 16.05 се случи и зарибяването със близо 1000 сомчета – изцяло закупени със доброволни дарения , а много от тях бяха и подарък от местно рибовъдно стопанство.
Тъй като в тази част на годината щуката е единственият възможен обект за риболов в това променливо и дъждовно време , което тотално скапа пъстървовите реки , ние отново заложихме на излет търсещ тези зъбати твари.
Мястото отново беше същото , но и този път не липсваха изненади 🙂
Водоемът ни изненада този път с пълно безветрие и прекрасно слънчево време.
Започнах веднага с джърковете донесли ми много емоции в предишния излет и почти директно се насочих към мястото на срещата с крокодила от преди седмица. Е, този път не го срешнах – или вече не е там , или си е научил урока. 🙂 Продължих да замятам в посока брега без никакъв успех и така близо час преди да направя няколко замятания в дълбочина , която на места достигаше 5 метра с потопена растителност някъде към 2 -3 м от дъното. И малко изненадващо към 50 – 55 см щука захапа плахо розовия ми джърк – е докато извадя апарата се саморезилна 🙂 . И така си минаваше времето без кой знае какви изненади и макар да пробвах цял набор от воблери повече кълванета не последваха. Отново смених мястото и поради това, че слънцето беше напекло смених цвета на джърка и направих малко по-бърза проводката. Отново плах удар ме изкара от летаргията , но явно щуката в този период на годината нещо се бърка с подводница щото направо удари дъното и доста зор ми даде докато я докарам до каяка.
След откриването на щуката , имах удоволствието да посетя една близка река , в която все още е останала някоя и друга не бурканизирана балканска пъстърва. Посещавам я по това време на годината, преди през лятото да са я окупирали десетки лагери – да , мястото наистина е приказно.
Пристигнах в ранния следобед и заварих реката леко висока , вода без никакъв цвят и се наложи да се крия като партизанин 🙂
А какво да използвам в тази безцветна вода? Има още →
Добрите новини следват една след друга в борбата с бракониерството.
По примерът на доброволческите групи опазващи язовири като Пясъчник , Батак , Копринка и други , в района на град Кърджали се сформира Клуб на природолюбителите „Лабео“ , които се заемат с опазването на 2 -та прекрасни язовира под и над града.
Ето материалите , които ни изпратиха :
На 15.04. е била направена съвместна проверка с ИАРА , като е била намерена бракониерска надуваема лодка с два чувала мрежи в нея. Браконерите са успели да се измъкнат. Лодката и мрежите са конфискувани. Има още →
Дочакахме да стане 1 -ви май – ден на труда , и като такъв решихме да се потрудим с големи воблери и блесни като почетем подобаващо разрешаването на риболова на щука и распер.
Е , за целта избрахме дестинация позната ни от миналата година с много интересен и разнообразен релеф , съчетаващ плитчини с резки дълбонични и много, ама много потопени дървета и папур :). Звучи като перфектното място за щука – ние го наричаме „Последният щукарски рай“. А , той ни посреща навъсен и мъглив…
С мъглата и бръснещият вятър нещата не отиваха на добре , но пък борбата щеше да е интересна 🙂
Скрих се в леко подветрената страна и започнах със новата ми придобивка Pontoon 21 Agarron 110 mm – според руските спинингисти и щуки в топ 3 на воблерите за улов на този звяр което не беше никак за пренебрегване като знам какви неща върши и другият техен любимец Ponnton 21 Loco Perro .
Вятърът продължаваше да се усилва което правеше воденето на тоз воблер доста интересно , но от летаргията ме изкара 2 -но причукване и след последвалата засечка до каяка се появи дребна щука и сезонът официално беше открит. 🙂
След като мисията беше изпълнена и явно беше ,че нямаме активни щуки в това отвратително време реших ,че ще се опитам да ги провокирам с бавна и мазна проводка на нещо тлъсто – а какво по-хубаво от бавно-потъващ джърк в розов цвят 🙂
И когато времето взе да се прояснява и беше ясно ,че ще видим и слънце – ток премина през моя Megabass Blizzard и нещо бясно потегли към близките укрития….
Ето видеото от злощастната битка 🙁
Един самоделен джърк на колегата Петър Лаков съблазни това чудовище , но нямах късмет да го снимам :(.
Битката беше изгубена , но войната все още НЕ!
Смених мястото и цвета на джърка , пак от същият БГ воблеростроител, щото слънцето си напече както е нормално за началото на май и до едни потопени храсти усетих повеждане в страни …. последва бърза засечка и първата хубава щука беше на лице 🙂
Че , тройките са малки е ясно , но и също така е ясно ,че рибите не взимат примамката уверено.
Тук вече забравих за големия карък от преди час и уверено продължих да залагам на джърковете , на които според капацитетите не им е работа във водата през това време на годината.
Отново сложих розовия модел който има още по-широка игра – трябваше да привлече внимание в сравнително голям и дълбок до 2 метра залив. Заложих на единични подръпвания с големи паузи знаейки , че по време на покой примамката много примамливо потъва. Е , явно уцелих ваксата, защото почти на максимална дистанция нещо понесе пропадащият воблер към дъното.
Борбата след засечката беше страхотна , рибата много борбена и повратлива и ми достави страхотно удоволствие.
И пак от вън – явно рибите бяха наядени и само раздразнението от играта на джърка ги караше да атакуват. Това се доказа и от повърнатите в последствие риби 🙂
След кратки снимки и 2 -те хубави риби бяха върнати обратно във водата – там където им е мястото!
Риболовът продължи с дребосъци всички само на един единствен воблер Pontoon 21 Agarron 110 mm , които приключи сметката си с 5 щуки като една направо го глътна целия като бонбонче 🙂
Малко след 16 часа вятърът стана зловещ и решихме да прекратяваме риболова.
Дали аз нацелих примамките , които този ден харесаха на щуките не знам , но аз имах над 10 удара и 7 риби , докато колегата каякар опита какво ли не , но остана само с един удар и малката щука му се откачи до каяка 🙁
Така приключи може би най-успешното ми откриване на щуколова от както съм спинингист.
Остава още малко време до откриването на щуката като обект за СПОРТЕН риболов и на мен още ми държи влага как на миналогодишното откриване една зъбатка около 4 педи злобно ми отмъкна уолкър -а на педя дълбочина , за което аз си бях 100 % виновен , но… каквото такова. След тази случка наблегнах основно на риболов на повърхността и ето ги моите предложения ( в няколко части) за това какво не трябва да липсва във вашите кутии с примамки за риболов на повърхността 🙂
Номер 1 – Pontoon21 Loco Perro
След като с каяка мога да се промъкна на всякъде , то беше грехота да пропусна удоволствието да прилъжа щука на повърхността 🙂 За целта при огледа на пазара с наглед стандартните неща попаднах на един модел на Pontoon 21 със звучното име в превод – Бясен Пес. Ха ха , найстина странно име за уолкър , но с много добри отзиви от руските спинингисти. Заприходих си един брой 80 мм от вида слайдер от вносителя на марката Петър Вукадинов и буквално на следващият излет имах успех на една забравена от бога локва , като едната щука буквално скочи 1 метър над туфа с водорасли , за да го докопа. Удоволствие е да се лови с него и за съжаление видеото със около 40 , макар и дребни щуки за 3 часа не се получи поради забиване на Go Pro -тo ми 🙁
Но все пак се запечатаха моменти като този на страхотен и много борбен кефал.
И когато чаках с нетърпение да започне сезонът на щуките – точно на откриването, подценил ситуацията оставих тоз терминатор в устата на доста добра щука – близо 5 кг.
Новият внос беше близо и само след малко повече от месец при мен цъфнаха тез 2 -мата хубавци – 80 и 100 мм слайдери на Pontoon21 Loco Perro 🙂
И веднага на другия ден бяха вкарани в боя 🙂
2 страхотни щуки – истински адреналин 🙂
И след това продължиха да ми носят прекрасни емоции 🙂
На видеото ясно се вижда как една щука 3 пъти атакува 100 мм слайдер – толкова притегателен е за щуките в района.
И за съжаление, последният ми риболов в края на октомври 2015 г отново нямах щастието да го запиша , но в края на деня само за около 40 мин имах 8 щуки всички над килограм и половина на 2 -та размера , което ми държа влага много дълго време.
За незапознатите с моделът мога да кажа ,че в началото ще им се стори малко тромав и труден за водене , но само след няколко проводки ще свикнат със специфичното му премятане и дори изкачане над водата , което явно побърка щуките. Тук идва мястото да споменем и за уникалното му утежняване в главата посредством улей съединяващ 2 -те очи 🙂
Ето и прекрасното представяне на модела от водещ руски спинингист.
И така – сезонът чука на вратата и ако искате често да ставате свидетели как водата зад вашата примамка оживява – то Pontoon 21 Loco Pero е задължителен в 2 -та си размера , а дали ще изберете dog walking или slider е въпрос на предпочитания , но все пак трябва да се има в предвид ,че dog walking проводката е по-лесна и във доста бурен вятър , а slider -а прави чудеса в почти безветрено време привличайки внимание от десетки метри. И когато от съседните храсти видите как една гръбна перка , подобно на перископ започне да пори водата насочена към вашето подскачащо „бясно куче“ , то стиснете по-здраво пръчката – ударът ще бъде брутално рязък и безкомпромисен.
Отново се впуснах в преследване на петнистите, целта беше да търся големи по непристъпни места и на по-големи воблери. Взех три кутии една с 5 сантиметрови примамки, една със 7см, и една голяма с до 10 сантиметра, които да редувам според вировете.
На миналия риболов имах празен удар наHZL 5 см и реших да почна с него, много приятна за работа примамка. Държи се добре в течение, постига големи дистанции за размера си и реагира страхотно на туич+собствена игра, идеален за почти всякакви ситуации.
Както си го разучавам туич-туич пауза след това 3-4 оборота изведнъж воблера спря засякох и извадих малка пъстърва на ръба на мерната, но много борбена.
Няколко снимки и обратно във водата.
Слънцето изгря, моя колега се отказа и легна да поспи J
Аз си тествах почти всички примамки около едно паднало дърво, клатушки, въртящи блесни воблери всякакви размери. Пробвах иLucky Craft Short Bill, защото винаги ми носи късмет и го слагам във всякакви ситуации.
Реших да пробвах на малко по-дълбоко газещ воблер със цвят балканка
В момента, в който я докарах до брега полудя и отпред се заформи водовъртеж
Естесвено нямах кеп и кой да ми помогне, пуснах и още малко аванта да се измори хубаво и я изкарах. Тази се сетих да я измеря 37 cm.
Бях супер доволен вече и реших да го играя хазартно осталите 2 часа от риболова и редувах само 7,8 и 10 сантиметрови примамки без никакъв успех.
Вече към края на рибова, както си говорим отчани с колегата, нещо сякаш побутна примамката, направих два три туича с пауза и му казах на Аделин „Май ми почукна…“ и в този момент зверски ударррр.
Пръчката се тресеше все едно някои е закачил питбулче на клон и то тръска ,понеже е с параболичен строй усещането е уникално.
След като успях да докарам рибата видяхме че е дебелана на стероиди, опитах се леко да я повдигна, водата завря и айде пак от начало.Колегата се опита да я хване, но тя се мяташе във всички посоки, казах му да я остави да се измори пък ако се откачи откачи.
След като я извадих и снимах тръгнах да и вадя воблера от устата и забелязах, влакно около него, беше повод 0,16 с кука 12-ка разплетох влакното с куката и го метнах .
Ха ха, скъсала е на някой и е успяла да се измъкне, изкефих се, после на горната част на устата видях още една яка закачена кука 6-8-ца с дебело влакно 0,20-0,22 и се изумих. Направо ги е разкъсала като пираня колегите плувкари и се е спасила от сигурна смърт. Не е трофейна риба, но е много борбена, мускулеста и хитра, знае как да ползва течението в нейна полза.
Махнах и втората кука и пуснах този петнист звяр с голям респект, дано и за напред да успява да се измъква от гладниците!
С позволението на моя много добър приятел Петър Александров публикувам тук неговят разказ за най-големият сом хващан някога на река Марица със спининг ( или поне до колкото ни е известно). Материалът е публикуван без каквато и да е корекция 🙂
Ех, колеги от дълго време не бях писал истории из родните форуми за моите риболовни излети, но тази случка трябва да се опише детайлно. Заветната дата 20 март 2016г. ме направи щастлив с това, че изпитах себе си като характер.С преборването на тази риба доказах пред себе си, че таланта рибар не се придобива с времето а, че се раждаш с него.
Та така, по обяд не ме свърташе в къщи и казах на жена ми ,че тръгвам за риба. Тя се ядоса ,защото на другия ден трябваше да влизам в болница. Нещо в мен ми подсказваше,че трябва да се изнасям с пълна газ към любимата ми река. Нахвърлих на бързо в колата въдицата и чантата с примамки и потеглих към рая.
С пристигането видях,че водата е леко замътена, а перспективните места бяха заети от колеги, които ловяха на чакане. Поздравихме се и аз започнах да търся место където да се позиционирам .Свободното място на бента бе само едно и то на стръмния бряг където е доста хлъзгаво и имаше вероятност да се отъркалям в реката. Рискувах и се спуснах на долу. Започнах да мятам, слагайки различни примамки. Минах през класическите сомски Хорнет,Ъгли РП Рат и стигнах до фаталния jackall squad minnow 80 sp.
Помятах няколко пъти с него като сменях посоки и дойде дълго очаквания тежък спиращ дъха ми удар.Моментално над водата подскочиха десетки дребни рибки стреснати от побеснялото чудовище .Играта започна с дълги и бавни развивания на аванса, с което разбрах,че ще си имам работа със сериозна риба. Сомът започна да сменя рязко посоките като за момент въдицата олекваше и мислех,че се е откачил. Минаваше покрай дърветата във водата , но се стремях да го контролирам колкото се може , за да не скъса влакното, а то беше 0,19мм , 8 нишки Пауър про. Колега, който беше близо до мен дойде с едно кепче мислейки си че съм закачил риба която ще влезе вътре, но след като си поговорихме той разбра за какво става въпрос. След 30 минутна борба дойдоха още колеги и започнаха да снимат клип, който съм качил във фейса ( има го и в края на статията). Рибата се бореше без да дава признаци за умора, но след близо едночасовата борба започна да се предава изпускайки мехури което беше сигурен знак, че е уморена. Показвайки се над водата веднага прецених и килограмите и.Исках да съм 100% сигурен за изваждането и за това реших да използвам канджата.Разберете ме без тази канджа рибата нямаше да бъде факт. Рекорд от Марица с голи ръце трудно се поставя .Момчето което беше до мен се опита да прободе рибата, но тя се завъртя и се откачи.Аз светкавично грабнах канджата и я забих.В този момент когато емоциите са над разума човек не може много да се контролира. Такива риби не са ежедневие и ние нямаме опит и подготовка за изваждането им без поражения водещи до смъртта им. След като издърпахме рибата горе на поляната аз вече бях напълно изтощен. Куките на воблера бяха изкривени и счупени.Може би секунди закъснение и рибата можеше да бъде изтървана.
При бързото премерване ролетката закова почти 2м, но като преместихме рибата на равен терен се оказа,че е точно 205см. А след това електронния кантар закова на 53+кг. В този момент разбрах,че това е рекорд за Марица.
Този момент ще се запише в историята.
Пожелавам на всички наслука и скорошно подобрение на рекорда.
А ние му пожелаваме още много успехи и скорошно подобряване на рекорда 🙂
В неделя – 20.03 беше предвидено почистването на язовир „40 -те извора“ от местната ловно-рибарска дружинка , която превърна това язовирче в едно прекрасно място за отдих и риболов. За съжаление многогодишното рибарско присъствие беше оказало своето влияние , но с дружни усилия успяхме да извозим близо 100 големи чувала с боклук.
В ранният следобед реших ,че все пак е време да открия пъстървовия риболов и се запътих с новата си гега Tailwalk Keison Runsback с тест до 18 грама към ледената пъстървова река над Бачково 🙂
А тя голяма , снежна и адски бистра. В това време на годината съм забелязал ,че рибките предпочитат естествени и бледи окраски и веднага засилих едно DUO Ryuki 50S към края на неголям вир.
И докато си припомнях що е то туйчинг и как се работи с толкова лека и пъргава пръчка нещо последва воблера и се случи това за което всеки е отишъл до реката , а именно прекрасен удар и след кратка борба ( все пак съм с 0.2 плетено и 4 lb FC ) първата ми пъстърва за годината позира за снимки.
От доста време съм си наложил да не вадя пъстървата на брега, освен ако не е абсолютно невъзможно да я откача само с клещите и тази след кратката фото сесия отплува да разказва за това дето трепти , но не трябва да се яде 🙂
Е , явно не беше казала на приятелчето си във вира защото само след 5 минути последва още един удар на подобна риба , която обаче не стоя мирно за снимане и си замина бързо.
За съжаление водата беше доста и трудно се минаваше от бряг на бряг само с едни високи ботуши , но беше радостно да отбележа ,че нямаше вир , в който да не видя поне 2 , макар и дребни балканки.
Поради високата вода и напредването на времето излетът беше изключително кратък – около 2 часа , за които имах над 10 удара и 3 не големи пъстърви , но с телефона е изключително трудно да се снима нагазил в бързи води и само тази първата успя да влезне в кадър 🙂 . Изредих доста примамки , основно воблери от марките DUO , Lucky Craft и Ito Craft като има и 2 удара на клатушка Forest Marshall 4,8 грама.
А , пролетта бавно, но сигурно си проправя път 🙂
В неделя (13.03.2016 г) се проведоха 2 отделни рибарски протеста , но по своята същност, искания и проблеми те всъщност бяха едно ЦЯЛО! Едно ЦЯЛО което идва да покаже ,че търпението вече е изчерпано , че хората които не избягаха през терминал 2 смятат да вземат нещата в свой ръце и да ДЕЙСТВАТ извън групи и страници в интернет и форуми…. Те бяха, и ще са там ,където е проблема , на открито под дъжда , на студа и застанали с лицата си открито пред всички , защото само когато човек се ангажира с името си , с достойнството си , с делата си , то само тогава може да очаква подкрепа и да я получи. Защо се стигна до тук обаче? Къде сбъркахме през всичките тези години ,че сега де се борим да спасим и малкото което ни е останало? И всички знаем отговорът, нали?
Мълчахме разединени , всеки вгледан в собственото си его , в собствените си дребни проблеми и страхове , търсещ своята „риболовна мека“ и псуващ тихичко държава , бракониери и месари след поредният нулев излет…
И така цели 20 години.. За това време много „бизнесмени“ преградиха и изсушиха стотици реки, за да ни продават ток на десетократно завишени цени , отдадоха се под аренда всякакви водоеми и te бяха изтърбушени из основи, а мрежите в големите ни язовири не излизаха от водата…. Примерите са стотици , но изводът е един… с бездействие – НЕ СТАВА!
И след всяка такава интервенция , ние риболовците се свивахме все повече в черупката си , едни се отказаха от хобито си , други събират цяла година пари , за да отидат 2 пъти за по една седмица в Хърватска да ловят ПЪСТЪРВИ , други забегнаха в съседните нам страни защото там все още има риба , а доста си накупиха лодки с мотори по 30 -50 коня да могат днес да изръчкат 100 км на вода белким срещнат една риба… ама няма….
И всички тези риболовци абдикирали от гражданската си позиция , скрили си главата в пясъка наливат вода в мелницата на разрухата и унищожението.
До кога ще бягаме от проблемите , до кога ще се крием и ще чакаме държавата да се намеси и да ни върне това което самата тя ни взе? А, това е все едно да чакаме крадецът да ни върне доброволно откраднатото и да ни се извини…
Не , това няма да се случи без борба , без болка , без кански усилия и жертви на време и пари и най-вече няма да се случи ако не се обединим под знамето на една кауза наречена „Не на бракониерството в България“.
Независимо какъв вид риболов практикувате , къде , кога и как , тази борба трябва да стане ваша , ако искате нещо да се промени и да оставим за поколенията примерът ,че малкото останали БЪЛГАРИ не приемат че „Преклонена глава, сабя не я сече“ и трябва да действаме ЗАЕДНО , ТУК и СЕГА , докато все още има какво да се спасява….
Изборът е ваш , но началото е поставено и няма връщане назад и е въпрос на време да се обърнат полюсите от унищожение към градеж. Но, за това драги колеги са нужни хора , нужни са действия и отдаденост и най-вече постоянство и непримиримост в борбата срещу всякакви нарушители на закона , навсякъде и по всяко време.
И искаме да знаете ,че в тази си борба не сте сами и скоро на всеки голям водоем ще имате възможност да получите подкрепа от доброволни групи съблюдаващи реда и спазването на закона. Това някой ( най-често месарите) го наричат самоуправство , ние го наричаме „граждански дълг“ и все повече хора мислят така….
Проведените 2 мероприятия на река Златна Панега и яз. Копринка показват пробуждането на един народ и се надявам всеки разумен риболовец да ги подкрепи , сподели и да намери начин да участва в такива за в бъдеще, защото..