Архив на: Генади Алтънов

Юнски дневник от Тасос 2017

Здравейте приятели и читатели на spinning365.com!
Леко се позагубих с моите фоторазкази, но за всичко това си има обяснение. 🙂 От 18 до 24 Юни бях в почивка и то не каква да е, а морска почивка. Ето, че морските ми закачки продължават и тази година. Не спирам да експериментирам и да пробвам нови неща (къде стандартни, къде нестандартни) в морския спинингов риболов от брега. Все още има някои работи, които не са ми ясни в този риболов и тепърва има да си ги изяснявам, но с всеки направен морски излет трупам опит, който с времето става ценен за мен. Винаги, на всеки излет, има какво ново да се научи и види. Разбира се, няма как от раз да се научи всичко за практикуването на морския риболов от брега. 🙂 Освен това не съм и от онзи тип хора, които „ще седнат да препишат“ от някой наготово – мразя клишетата. Предпочитам сам да си откривам новите хоризонти.
Миналата година приключи много успешно за мен с един класически излет от брега на скални риби с лайт спининг. Беше супер забавно и резултатно да се лови по този начин от скалите и риболова беше върха. Тааа … болестта по морския риболов „взе да се влошава“ и е хубаво човек по-често „да ходи на лекар“, стига да има възможност. 😀

Кратка подготовка на такъмите

И така, след тези леки отклонения, ще разкажа за подготовката на такъмите за морската почивка. Реших да взема два спининга – един лайтов (GAN702LF) и един с мощност медиум (SSMCX24M), като щях да ги ползвам с една макара, на която е навита ролка Gosen-W 4ply Multi 300m в размер №1. Това влакно го ползвам от края на 2014-та година основно за морски риболов и риболов на силикони от брега и съм много доволен. Използването на два спининга с различна мощност наложи специално селектиране на примамки от наличните ми, тъй като бе излишно да взимам „свръхбагаж“. 🙂 Всичко на всичко оформих една кутия с около 30-тина лайт примамки и една по-голяма кутия с около 20-тина по-едри. Отделно от това, трябваше да се вземат и пробват нови „играчки“. Тъй като станах голям запалянко на риболова с повърхностни примамки, бяха взети няколко попера и уолкъра на DUO. Наред с тях още: два пакета силиконови калмарчета на Bait Breath, примамки на Storm: Gomoku Bottom, Gomoku Dense и So-Run Lipless Minnow, крабчета на Savage Gear 3D MANIC CRAB 2,5 sm и три калмариери на DTD за всеки случай. 🙂 Чудех се дали да взема малки пилкерчета и дълги тънки воблери (над 120 мм), но общо взето това ми стигаше като количество, което евентуално да разопаковам и измятам наред с другите примамки. Честно казано, дори не ми остана време да измятам всички примамки.

Отпътуване за Тасос

С цялата компания тръгнахме за Тасос сутринта на 18.06, за да може евентуално към обяд да пристигнем и да се настаним в запазените ни студиа. Планирахме да останем там 6 дни. За първи път пътувах по този маршрут и вълнението в мен бе голямо, а като си представях, че ще ловя и на непознато място, то тръпката ставаше още по-голяма. Успяхме да хванем навреме ферибота от Керамоти и в 12 и 30 часа се отправихме към остров Тасос.

Билетчето за възрастен бе 3,5€, а за автомобила ни таксуваха 20€, тъй като е над 4.25м.

Около 45 минути се любувахме на плаването от най-горната палуба на ферибота. Направихме си доста снимки, а чайките не спираха да атакуват бисквитите и солетите, които туристите им даваха с вдигнати ръце.

Минахме наблизо покрай остров Тасопула и си го щракнах за спомен.

Времето на Тасос беше дъждовно със светкавици. За наше съжаление следобеда нямаше да става за плажуване или риболов, но такъв ни бил късмета. 🙂

Гъсти облаци бяха покрили някои от високите върхове на Тасос. Явно боговете се бяха ядосали за нещо. 🙂

Като по часовник в 13 и 15 акостирахме в Лименас и след няколко минути поехме към крайната точка от пътуването ни.

След 30 минутно пътуване достигнахме селцето, в което си бяхме запазили студиа и се настанихме. Починахме си от пътуването и след това с приятелката ми излезнахме да се разходим по крайбрежната алея. Освен приятната разходка идеята беше и да огледам за перспективни места за риболов. Общо взето на разположение имах около 3 километра плажна ивица, като в двата й края бяха разположени два малки кея. Единия от тях ми беше много достъпен и бе набелязан за първи набег. За съжаление по дъното нямаше подводни рифове и рокфишинга се очерта да бъде мираж.

19.06 – първи риболов

Ставане сутринта към 05:30 и бегом пешачката към първото перспективно място – набелязаното рибарско кейче на селото от предния ден. Взех лайт спининга, за да пробвам какви дребни хищници ще ми сервира морето. Поне да знам евентуално какво да очаквам. Облачността беше разкъсана и се очакваше подобрение на атмосферните условия в следващите дни. Температурата на въздуха сутринта беше около 16-17 градуса и добре, че си взех един тънък суитшърт. Към 06:15 часа започнах да ловя от външния край на буната на пристанището, очаквайки да видя и някакъв заход на хищници. Да ама не! Първият излет започна много трагично. Започна по онзи гаден и обезкуражаващ начин – без наличие на каквато и да е активност на риби. Няма удари, няма подгонвания …., да се чуди човек как така в такова голямо море няма риба. 😀 Само лекия бриз цепеше от време на време морската вода. 40 минути пълна тишина. Казах си, че тук има нещо нередно, просто няма начин да няма риби. Кръгом и бързо към кея да видя каква е хавата там.

На кея забелязах доста голям пасаж от малки рибки, който най-вероятно през нощта е бил навлезнал в кея, защото вечерта като се разхождах ги нямаше. Най-вероятно са намерили там убежище от лошото време около Тасос. По дъното забелязах две мурмури и реших да им покажа Bait Breath Ika-cyu. 🙂 Изведнъж на входа на малкото пристанище нещо подгони пасажа и избуха на повърхността. Бързо извадих примамката от водата, бръкнах в кутийката и смених силиконовото калмарче с уолкър на Lucky Craft – Sammy 65 в цвят MS Gun Metal Shad. Подадох го близо до камъните, където изигра хищника и започнах да го водя успоредно на тях. Три придърпвания и рибата избуха зад уолкъра, но не го уцели. След още 2 метра провеждане го догони и я хванах. Оказа се, че бях излъгал малък лаврак, който ми достави много приятна емоция, не само заради това, че бе първия, който улавям, но и поради това, че бе и първата риба за деня! 🙂

В това време откъм гърба ми се втурнаха двама възрастни чужденци, които се чудиха къде да застанат да ловят на плувчица и дъно. Питаха ме каква е тази риба и дали е вкусна. Обясних им каква е, след което пуснах маломерното лавраче. 🙂

За мое съжаление, явно съм им възбудил много интереса и те застанаха точно там, където не трябваше – в зоната ми на замятане. Общо взето в този момент всичко приключи и отидох малко по-надолу по буната. Минавайки покрай тях (зоната, където ми удари лаврачето) метнах едно око на подводния релеф и видях, че там дълбочината бе около един метър, като към отсрещния бряг ставаше почти двойно по-плитко. Не се видяха и никакви хищници, предполагам знаете защо. 🙂

Застанах на камъните на около 20-тина метра след тях и продължих риболова. В това време забелязах, че огромния пасаж започна да се изнася от пристана и се отправяше към открито море. След като нямах повече удари на уолкъра, реших да го сменя с попер – една тактика, която отскоро прилагам и за сега в сладки води се увенчава с успех. Та внесох шум в системата с Pontoon 21 Beat Bull. След две-три проводки спокойния и лежерен попинг бе нарушен от мощно избухване и върха на лайта се сгъна. Ето, че отново тактиката ми сработи и Beat Bull-a ми донесе на сметката още една морска риба, която не бях хващал на спининг – средиземноморски сафрид (гърците му казват кокали).

Досега не бях снимал от ръка такава риба и не знаех какво ще е поведението й. При снимките разбрах, че кокалитата са трудни риби за снимане от ръка, но им хванах чалъма. Не го ли стиснеш с ръката така, че да „грухти“, то няма как да го озаптиш да спре да се тресе и като нищо ще се набодеш на някое от висящите жила на тройките. Общо взето са трудни риби за снимане по този начин.

Друга работа е, ако го оставиш на земята (стига да не си на някакви остри камъни или стръмен бряг), но пък снимките се получават грознички, а рибата става цялата в пясък. Какво да се прави пълно щастие няма. 🙂

При ваденето на кокалито разбрах, че за риболов от буната ще ми трябва кеп, но по принцип не ползвам и със сигурност подозирах, че ще има гелета. 20 минути по-късно успях да излъжа още едно кокали, но този път на мини попер на Storm Gomoku Popper – Sardine.

Часът стана 8, а активността на повърхността спадна. Реших, че е време да заложа на един нетрадиционен воблер за море 🙂 – Salmo Minnow 6s цвят HBL. За около 40 минути успях да излъжа с него две кокалита, които ми се откачиха от ръката, докато вадех фотоапарата и си влезнаха обратно в морето през процепите на камъните … Следващата рибка за деня, която отново влезе в списъка ми уловени нови морски видове риби бе тази!  😀 Честно казано, не мога все още да определя от кой вид е, защото екземпляра е малка рибка. Мисля, че е малка гопа, но може и да се бъркам.

Почти час изминава от последната снимана рибка, докато успея да хвана друга. Залагайки на Lucky Craft Sammy 65 заметнах на максимална дистанция към плажната ивица, която е срещу мен. След няколко оборота видях в далечината как нещо изплющя бясно зад уолкъра и се наниза на задната тройка. Gancho-то се сгъна екстремно и аванса започна да сработва, отпускайки влакно при всяко дърпане на рибата. Приближвайки я към брега, виждам нетрадиционен плосък силует в кристално прозрачните морски води, който е и малко издължен. Той силно отразява слънчевите лъчи и това ми пречи да определя точно каква риба съм хванал. Изненадата беше голяма … иии доста пъргава, та се наложи да я поставя на камъка, за да я снимам по-добре. 🙂

Бях хванал добра меланура – още един нов вид, който досега не бях хващал!

Въпреки по-малката си уста, тя беше захапала добре тройката на Sammy-то.

След меланурата имах няколко подгонвания на Sammy-то от кокалита, но те вече не гонеха така стръвно уолкъра, а само го следваха. Сложих отново  Salmo Minnow 6s и не след дълго хванах малко по-голямо кокали, което се заби в камъните пред мен и предизвика отъркване на линията ми, доста над 50 саниметровия флуорокарбонов повод. Хванах го с ръката, но то се разтресе и се откачи, след което замина в морето …. Така гелетата ми нараснаха до 3 броя.

Към 10:30 на Sammy-то ме избуха и най-голямото кокали за деня, което се превърна и в мой своеобразен личен рекорд за вида. Видях, че рибата се беше зашила отлично за коремната тройка на уолкъра и си позволих лукса да я снимам във водата.

Рибата беше дълга около 35 сантиметра и ми достави голямо удоволствие при ваденето.

Полових още около 15 минутки, докъм 11 часа и реших, че е време да ходя под чадъра на плажа, защото плажуващите туристи срещу мен идваха вече на доста близка дистанция и ми плашеха рибите. 🙂

Първият излет от морската ми почивка се оказа отличен! Успях да уловя общо 4 нови морски вида риби с лайт такъмчето, като си задържах и няколко за тигана, изпитах и позабравената тръпка да ловиш на ново абсолютно непознато място. За съжаление мястото не предлагаше рокфиш, така че риболова на скални риби от брега нямаше да се състои.

Вторник 20.06

Към 6 часа сутринта бях отново на буната на кея.

При този излет взех със себе си спининг с мощност медиум и кутията с по-големите ми примамки. Идеята бе да проверя дали наоколо се завъртат по-едри морски хищници.

За съжаление се оказа, че точно по това време на годината явно те липсват край брега. 🙂 Към 08:50 стана адска жега, поради това, че облачността от предния ден се бе разсеяла и се наложи да ползвам слънцезащитни средства – един нов бъф на Шимано и спрей с 50-ти фактор.

Ето една ман’кенска снимка. 😉

За около 3 часа мятане имах три откачени риби на три различни по големина уолкъра:

DUO Realis Pencil 85 ….

…. Lucky Craft Sammy 65 и Storm Z-Stick 95 (Chrome Blue Back). И трите риби бяха кокалита, като едното беше голямо, колкото най-голямото от миналия ден. То удари на максимална дистанция на уолкъра на Storm. Причината за тези гелета си я обясних с това, че ловях с по-мощна въдица и се късаха устите на рибите при повеждането им от моя страна, въпреки че аванса ми бе максимално отхлабен и още при самия им удар, той сработваше. На плиткогазещия вариант на Rapala Shadow Rap Shad в цвят MBS, успях да примамя пасаж от 6-7 сафрида, но за съжаление те само проследяваха воблера, без да го атакуват. Така към 10 часа офейках към студиото, приготвяйки се за плажен айляк.
Същия ден вечерта, след като се натъпках до пръсване с вкусните блюда на един от местните ресторанти, реших, че задължително трябва да пробвам как е вечерната и нощната активност на морските хищници край брега. Взех лайта и отскочих до буната. Към 21:20 вече правих първите замятания.

Музиката започваше да се усилва от местните заведения и добавяше един готин мотив към цялата обстановка. По едно време започнаха да прииждат на талази големите сафриди. Виждах ги дори пред камъните, на метър от мен. Така като ги гледах, целта им бе проверка за плячка вътре в малкото пристанище.

Е, какво ли не изредих като примамки и нито един не ме взе. Странно, но забелязах и че нямаше никакви бухания на повърхността. С триста зора успях да провокирам в тъмното едно кокали на Storm Gomoku Popper в цвят Clear Pink Head Chartreuse. Направих му една ужасна снимка с GSM-а и продължих да мятам, надявайки се, че ще имам и друга слука.

Към 22:20 купона в заведенията вече беше на макс, но на буната всичко бе спокойно: 😀

Останах си само с едното кокали.

21.06 – сряда

Ранният сутрешен риболов вече се превръщаше в тормоз за приятелката ми, поради поредните ранни ставания, но какво да се прави, крастата е голяма! 🙂 Часът е 05:30, а аз вече се отправях пеша към крайбрежната улица.

Малко преди 06:00 часа бях на буната и вече правих първите замятания. Наблюдаваше се слаба активност на повърхността. 🙂 Виждаха се подскачащи заргани, които най-вероятно бяха гонени от лавраци …, които пък тотално игнорираха не само моите примамки, но и тези на другите риболовци. 🙂

Все пак успявам да уловя две кокалита на повърхността, но и двете си заминаха преди снимките. Към 08:20 жегата стана непоносима, а рибите вече пасуваха тотално. Поогледах в пристанището между лодките каква е хавата.

Виждаха се тук там, разни малки рибки и няколко платерини, но общо взето нищо по-едро и хищно. Погледнах този котьо и реших да последвам примера му, но не върху мрежите на рибарите, а на шезлонга, на плажа. 🙂

Четвъртък 22.06

Нов ден – нова надежда за по-добър улов. 05:20 е и ето, че пак се отправям към морето. 🙂

Този път реших да пробвам как е риболова на плажната ивица, като я обходя по-чевръсто и стигна до кея.

Упорито се взирах в морската шир за джуруми, но за съжаление те отсъстваха.

Капитан Джак също се молеше на боговете да се случи чудото ….

Слънцето вече изгряваше над хоризонта, а аз все така си ръкомахах безгрижно с въдичката по плажа. Тук, край този плиткаж, имах цели две атаки на риби, но те се разминаха доста с примамката. 🙂

Колкото по-бързо се вдигаше слънцето над хоризонта, толкова по-бързо се придвижвах към буната на кея.

След двучасово настояване, все пак избегнах капото с тази малка рибка, която отривисто се заши на Storm Gomoku Dense в цвят Holo Red Head:

Мисля, че и тя е малка гопа, като онази по-горе на Салмо Миноу-а. 🙂

Към 09:20 от буната, се отправих към ….

… ама разбира се – активен релаксинг на плажа. От вторник насам водата покачваше температура си и условията бяха идеални за плуване и бичене на плажен айляк! 🙂

Вечерта, след вкусната вечеря, реших да направя проверка на активността. Към 21:30 отново на талази прииждаха кокалитата. Започнах с любимите ми повърхностни примамки, но странно, нямах подгонване на тях. Смених тактиката и пуснах на вода  Salmo Minnow 6s в цвят HBL.

Още с първите замятания имах удари на около 15-20 метра от брега, но за съжаление всички ми се откачиха при повеждането. Едно кокали, така се убоде на тройката, че направо литна в космоса, като пъстърва. Все пак успях да уловя и снимам едно от тях на Salmo-то.

Докъм 23 часа нищо друго не се случи. Целия заход на кокалитата бе около 20-тина минути.

Петък 23.06 – разочарованието

Този път още в 05:00 часа бях на малкото кейче. Бях надъхан за по-добър улов, но за съжаление след три часа риболовстване бързо се разочаровах. Такова безпредметно замятане … не е било досега и си тръгнах с наведена глава. Просто нямаше никакви пасажи от риби. Изобщо не си направих и труда вечерта да ходя. Закономерно се отдадох на айлякуването на плажа, тъпченето с вкусна храна и вечерните разходки из селцето. 🙂

Отпътуване за България на 24.06

Е, колкото и да не ни се искаше, дойде заветния ден, в който трябваше да напуснем китното селце и да се отправим към милата ни родина. Много се радвам, че посетих това място и определено ще го посетя отново. Общо взето програмата за морската почивка беше изпълнена на 99%. Няма как всичко да бъде перфектно. 🙂 Все пак преди тръгване направихме едно плажче, както си му е реда. Към 15:20 часа вече се отдалечавахме от Лименас с ферибота за Керамоти.

Чао, чаооо, Тасос. Скоро пак ще дойдем! 😉

Фериботите, плаващи за Тасос, се пръскаха по шевовете, а нашия за Керамоти бе полупразен. 😀

От ферибота разгледах местата около Керамоти и си набелязах нови брегове за бъдещи морски набези. 🙂

На пристанището ми направи впечатление, че имаше доста рибари между риболовните кораби. Явно рибата даваше добре ….. 🙂

Към 16 часа наближихме порта и пуснахме котва.

За наше оооогрооомно съжаление, 2,7 км преди Маказа, се задръстихме. Около два часа и половина ни бяха нужни за да минем границата. Добре, че на митничарите им дойде на идея да отворят в обратна посока едното от гишетата за Гърция, та така станаха 3 гишета за България и едно за към Гърция. Веднага се усети, кога направиха тази схема и колоната тръгна доста по-бързо …. Определено е време да разширят това КПП според мен.

Това бе юнския дневник от Тасос. Няма как всичко преживяно да бъде описано в няколко реда и снимки. Фоторазказът стана малко дълъг, но надявам се, че ви е бил интересен. Нямам търпение отново да посетя гръцките морски брегове в търсене на нови риби и емоции на спининга!

Поздрави, наслука и до следващия път! 😉

 

Отново на Пясъчник

Ето, че и тази неделя (11.06) с „Team Spining365“ отново посетихме язовир Пясъчник. Моята цел пак бяха костурите. Малко след 7 часа, започнах да правя първите замятания в района между „дупката“ и стената. Тук-там се виждаха единични подгонвания на хищник. Плячката, която се опитваше да избяга от зъбите му, подскачайки над водата, беше едър уклей.
Започнах излета с воблери тип миноу, преминавайки през кранковете и стигайки до силиконите. През първия час нямах удар на хищник, а рибарите около мен се жалваха, че апатията на рибите била започнала още преди 3-4 дена, когато се появил силен вятър откъм Крушево и сега почти нямало никаква слука.
Достигайки една плитчина, заложих на героя от предния излет – Storm Gomoku Pencil. За около 20-тина минути имах цели три атаки на дребни костури. Те бяха още „сънени“ и при атаките се разминаха доста с примамката. 😀 На „дупката“ пък имах подгонвания от уклеи на малкия пенсил. Общо взето за малко над три часа и половина това бе най-интересното от излета. 🙂 Сигурен съм, че след такава неактивност, всеки ще си бие шута от язовира. Да, но не и аз. 🙂
Без да преувеличавам, измерено по Гугъл Мапс, съм извървял около 2,5 км брегова ивица в търсене на рибите, докато не стигнах отново до „златната мина“ от предишния излет. Със сигурност знаех, че ако има риби, които ще ме вземат уставно, то там е единственото място от целия язовир. Да ме пита човек, защо не отидох по-рано там … „Моето място“ беше заето от един колега, който също беше заложил на изкуствени примамки и имаше уловени едно-две костурчета. Огледах обстановката и застанах в началото на каменната стена, на най-големия плиткаж, където максималната дълбочина бе около 50 см. Тази позиция ми се стори дори много по-перспективна от миналия път. Естествено, идеята ми отново беше за риболов на повърхността.

Пред мен треви, а отдясно отново треви и едно изсъхнало дърво. Определено много по-добра обстановка за риболов с повърхностни примамки. 🙂

Още с първите замятания започнаха боричканията, кой да грабне по-напред малкия Gomoku Pencil!

След този мъник, нещата утихнаха за около 5-6 минути. Реших да създам малко шум в системата и смених пенсила със Storm Gomoku Popper, въпреки това, че предния път нямах удар на него. Още с цопването на повърхността започнах да водя агресивно малкия бонбон. Поп, поп, поп, поп и удар! Ето, че този път той се отпуши и успя да грабне интереса на костуретките.

Малкия лакомник беше с откъсната гръбна перка. Явно преди време се е спасил от това да стане основно меню на някой хищник.

Пуснах костура и подадох към отсрещните треви иии … :

… след две последователни атаки се заши странично тоя бандит:

Оп, оп …. шууууум в систематааа:

И така, докато не настана отново тишина и костурите изгубиха интерес към попера. Ами тишина да бъде! 😀

Стига толкова тишина …. хайде малко шУМ – поп, поп, поп, поп, поп, поп … !

Колегата отстрани в захлас гледаше мача на повърхността, седнал на камъните. По едно време и той сложи попер, но слуката му изневеряваше нещо.

На Storm Gomoku Popper- а успяха да ми се измъкнат два по-едри костура, поради това, че  бързо се забиха в тревите.

Разбира се, всички риби бяха връщани обратно, за да им пораснат райетата. 😉

Якото дърпане на костуретки приключи с още няколко бройки на Storm Gomoku Pencil.

Интересното в случая беше, че костурите взимаха само на повърхността! Нито един не ми удари под нея на миноуче или кранкче! Почти четиричасовото шоу на повърхността беше помрачено от наближаващата буря, която бе придружена със светкавици. Точно това нещо единствено може винаги да ме накара, да зарежа отличния риболов и да офейкам веднага от водоема. Е, така и направих.

И така, завърши и този мой излет. Дето има една приказка „който търси, намира“, та и моята хава беше такава. 🙂 Получи се много по-динамичен риболов, спрямо предната неделя, с много повече слука и удари. Този път лудницата беше пълна. Нищо, че рибките не бяха от големите батки, беше удоволствие да се наблюдава агресивното им поведение на повърхността, особено когато бяха на пасаж от по 7-8 костура зад примамката – тогава веселбата беше най-голяма. 😉

 

 

Пясъчни костури 2017

В неделния ден, на 4-ти юни, се състоя и своеобразното ми откриване на риболова на пролетно размножаващи се риби във водоеми, разположени до 500 м надморска височина. С Валката отделихме няколко часа следобед в търсенето на костурите на Пясъчник.

Виждахме една и съща гледка накъдето и да погледнем към хоризонта – пълна окупация на бреговете от биваци и рибари. За съжаление, това стълпотворение ни ограничаваше много при търсенето на костурите от брега. Решихме да се насочим към по-малко посещаван участък от Пясъчник, където разполагахме с повече свободна брегова ивица за риболов.
След като слезнахме до брега на язовира, един дву-три килограмов шаран на няколко пъти ни поздрави за добре дошли, подскачайки като делфин в непосредствена близост до брега.

През първите два часа от риболова имахме по една откачена маломерна бяла риба. За около 5 минути пред нас се завъртя пасаж от малки белки и така реализирахме първите кълванета. Интересно ни беше къде се бяха скрили пясъчните костури? Пробвахме различни примамки и техники, но те така и не се показаха.
След като изредих поне 10-тина примамки (различно газещи кранкове, силикони, блесни, повърхностни примамки), извадих от чантичката Storm Gomoku Pencil 45 – Clear Pink. Реших, че е време да се отдам на експерименти с тази (нова за мен) примамка. Цяла зима седя в шкафа, в чакане на по-добрите дни и ето, че според мен бе настъпил подходящия момент да се запознаем с това малко пенсилче:

Кастингът се оказа добър за теглото и формата му. Отдавна си търсех малко уолкърче и ето, че открих това, което ми трябваше. 🙂

На второто замятане подадох малкия уолкър успоредно на каменистия бряг. След 5-6 оборота видях, че нещо се опитва да чукне примамката. Продължих проводката без да спирам и хоп, ей така все едно от нищото ме взе костур, а не е като да не бях мятал с повърхностни примамки преди това (и то няколко)! 😀

Ей така най-обичам да се случва – когато съм измятал няколко примамки на едно и също място, да сложа нещо ново на линията и с първите проводки да зашия риба! 😀

Ето, че малкия Storm Gomoku Pencil доказа съмненията ми, че ще е много подходящ за бодливците! Погледнете този костур ….. :

…. сега той е най-известния костур в цяла България, защото за първи път е опитал нещо ново и различно – Gomoku Pencil! Той се превърна в първата жертва на Gomoku Pencil, из родните ни водоеми 😉 – хах епично, …. но не и последната жертва, разбира се!! 😀

И така, за един кратък момент от излета, едно малко костурче, ми показа, че тази примамка не е за подценяване. В следващия един час, крачехме по бреговете и не се случваше нищо интересно. Е освен едни шарани, дето бухаха яко по повърхността на водата. 🙂 Предположихме, че там където са шараните, костури няма да набодем и затова решихме да сменим мястото. Преминавайки през ъгъла на стената, видях доста перспективно място – плитчина с изсъхнали дървета и около тях водорасли. Реших да си пробвам късмета там, а моя приятел подмина тази „златна мина“. В крайна сметка, след като смених три примамки (включително и някои от повърхностните ми биячи за костур), извадих от кутийката Gomoku Pencil-а! За три последователни проводки с него – имах 7 или 8 удара и един откачен костур ….. е не, направо полудях! Явно костурите не ме взимаха на другите ми повърхностни примамки, защото те бяха по-обемисти като профил, спрямо Gomoku Pencil-а за същия размер! И да ви кажа имаше логика в това, защото наоколо беше пълно с малки рибки с издължена форма и дължина от 1 до 4 сантиметра. Явно бях улучил правилната примамка. Ей го на, поредния лакомник, който се опита да ми отмъкне малкото уолкърче! Вижте го как се заши … :

Лека-полека, размера на костурите нарасна с цели 4-5 сантиметра и отново ударчетата бяха на Gomoku Pencil …. Извиках Валката да лови до мен, като му казах да заложи на повърхностни примамки.

И двамата се учудихме, като виждахме как костурите гонеха малкия пенсил, а не другата примамка.

🙂

В крайна сметка Валката се премести диагонално на мен, като все пак успя да реализира една откачена риба и няколко подгонвания.

Към 18:30 часа трябваше да си тръгваме, че имах ангажимент. Доволен от риболова прибрах малкия Gomoku Pencil в кутийката с повърхностни примамки и си казах, че тепърва ще предстоят погроми на повърхността с него!

Най-успешните ми повърхностни примамки за малки хищници на 2016

Здравейте приятели на спининговия риболов!
През миналата година (2016) за пръв път наблегнах по-сериозно на повърхностните примамки. Идеята ми тогава, бе риболов на малки сладководни хищници на повърхността на водата. Е, помятах малко и на Бяло море в Гърция, но там слуката ми бе посредствена. 🙂 Много се запалих по тази мания и ето, че резултатите вече са налице. Годината бе доста успешна за мен и успях да се докосна до магията и обаянието, които притежава този риболов. Да успееш да примамиш хищника да атакува яростно на повърхността на водата и „да гледаш филма от първия ред“ е нещо, което силно бих препоръчал на всеки риболовец, които не спира да се усъвършенства в риболова с изкуствени примамки и търси нови усещания и емоции на спининга. А представете си ако замятате с примамки над 10 сантиметра каква страхотия ще е! 😉
Реших, че предвид предстоящия нов сезон, ще бъде добре да напиша една публикация. В настоящия материал ще споделя с вас четири от най-успешните ми повърхностни примамки за малки хищници, които успяха да провокират отлично дебнещите от дълбините им очи: един класически уолкър и три малки попера, като само един от тях бе класически попер. Така те своеобразно оформят моят ТОП 4 на най-успешните ми повърхностните примамки за малки хищници на сезон 2016. Слуката, която имах с тези примамки бе главно: костур, кефал и дребни щуки. Времевия прозорец, през който примамките ми бяха най-успешни, бе от началото на месец юни до края на септември. Това прави четири месеца активен риболов на повърхността на водата. Най-много наблягах с тези примами рано сутрин и надвечер – точно, когато хищниците започват да търсят плячката в плиткажите.
И така, започвам във възходящ ред с кратък преглед на дадената повърхностна примамка, след което ще ви показвам примерно и какви риби имах с нея.

№4: DUO Realis Pencil 85

Това е един страхотен уолкър на DUO, който е подходящ, както за сладководен риболов, така и за морски. Размерите му са: дължина от 85 мм и тегло 9,7 грама, а разцветката, с която лових е GSN3085 Hypnotic. Този уолкър успешно го замятам и водя с въдици с мощност от лайт до медиум хеви. Може някой да каже, че този уолкър не е съвсем за малки хищници, но слуката, която имах с него ме накара да го поместя в тази класация.
Цената му на пазара, към момента е 24,90 лева.

Първата дума, която изниква в съзнанието ми всеки път, когато погледна този уолкър, е изящество. Страхотна форма, оцветяване с преливащи цветове, релефна глава иии …. невероятни очи! 😀

Още с първите няколко провеждания ще усетите колко приятно и лесно е воденето на примамката на повърхността, дори и да нямате опит с уолкърите. Всичко това е благодарение специалното балансиране на уолкъра. Определено голям принос за лесния контрол има и полусферичката, разположена отпред на брадичката му.

Играта на уолкъра може да видите в това видео: 🙂

https://www.youtube.com/watch?v=x1ps9DD5bW8

Аз предпочитам да го водя равномерно, без паузи, като веднага след замятането започвам с проводката. Ето и няколко снимки с уловените ми риби:

При два-три от морските ми излети, имах подгонвания на лавраци и заргани, но до снимки успях да стигна само със зарган 🙂

За мое огромно съжаление изгубих този уолкър по много глупав начин при един от морските ми излети в началото на септември. На плажа бях разхвърлял около кутията ми няколко примамки, при едно доста трудно надлъгване с лавраци в бурното море. Постоянно сменях различни видове воблери, тъй като оставаше много малко време до края на излета и не се занимавах да ги вкарвам обратно вътре. Накрая на излета съм забравил да го прибера в кутията си и остана там на плажа. 🙂 Така и не успях да разкрия пълните му възможности, а и не го заприходих отново, но това вече е поправено. 🙂

№3: Pontoon 21 Beat Bull

Доста късно успях да се докопам до Beat Bull-a, ама така е като се ослушвам …, а хем знам, че е убиец … Добре, че се сетих да го заприходя точно, когато взе да става дефицитен на нашия пазар. То и към днешна дата е все още дефицитна стока. 🙂 Късмет имах, че хванах аверчето ми от магазин „Никлуден“ да крие две бройки под тезгяха, та … ето ме на, сега се фукам, че го имам в кутията си! 😀
Размерите на попера са: дължина 55 мм и тегло от 4,1 g. Разцветката, с която лових, е 712 Alumina Higenaga, а цената му на пазара бе 19 лева.

Не се заблуждавайте от тези 4,1 грама! Beat Bull-a има страхотен кастинг. 😉

Не се заблуждавайте и от факта, че Beat Bull-a прилича на попер! Напротив, той е конструиран така, че да можете да си го водите и като уолкър. 😉 Балансиран е така, че да си го разхождате, като кученце на повърхността. 🙂
Тази разцветка ме впечатли с това, че от двете си страни поперо-уолкъра има алуминиево покритие, което отразява доста добре слънчевите лъчи и когато го раздвижите на повърхността, още отдалеч започвате да го виждате как проблясва над водата. Е, не само вие го виждате, но и рибите и …. птиците. Да и птиците! 🙂 Случвало ми се е разни птици, които се хранят с риби, да се стрелкат от въздуха към водата, за да го клъвнат …. за съжаление само ви прецакват проводката. 🙂

За мен силата на тази примамка е в уолкъровата проводка. 😉 Разбира се, Beat Bull-a работи добре и при попинг, но при мен резултатите от слуката клонят повече към уолкъровата проводка.

Ето едно видео, в което се вижда примерно, каква е играта на примамката:

Започнах да го мятам в началото на септември и резултатите бяха впечатляващи. Имах слука дори и на река Марица:

В затворените водоеми резултатността му бе отлична, но така и не успях да хвана костур на него. Явно просто не съм имал късмет да случа с него на раираните бандюги по една или друга причина, но мои приятели имат хванати костури. Определено в скоро време, ще ги добавя към актива му.

Сигурен съм, че през тази година (2017) ще разбия рибоците с този поперо-уолкър и за следващата ми обзорна публикация ще е на първо място. 🙂 Потенциалът, който притежава Beat Bull, е огромен и ако бях почнал да го мятам в началото на сезона, със сигурност можеше да е на първа позиция в тази своеобразна класация.

№2 Storm Gomoku Popper

Бих се повторил, дори и потретил: „Storm Gomoku Popper – бонбончета за малки зверчета“ (ревю). Бонбончето е само 4 сантиметра, но плющи по повърхността като за 8 сантиметра!

Цената му към момента е 15,1 лева. Имам тези три разцветки:

Perch

Clear Pink Head Chartreuse

Sardine

Трябва да имате предивд, че Gomoku Popper е един класически попер, който не търпи уолкърова проводка. 🙂

Създавайки много пръски и шум по повърхността на водата, Gomoku Popper неминуемо ще привлечете погледа на търсещия храна хищник.

Ето и рекламното видео, където сами можете да се убедите колко работливо е това малко поперче:

Слуката, която имах бе главно на костур, но имах атаки и на кефал. Ето и няколко снимки от различни мои излети:

Агресивното и по-учестено водене се оказа успешната проводка при поперчето, като повечето костури просто откачаха и моментално нападаха малкия бонбон – поп, поп, поп, поп, поп, поп, … и хоп удар!

Gomoku Popper ми донесе богата слука на костури с различни размери и определено се справи отлично с тях, примамвайки ги на повърхността.

Както виждате дори имах слука и на дребен кефал. 🙂

Ако нямате в кутията си от тези малки сладки бонбончета, то поправете тази грешка. Преди няколко седмици попаднах и на техни китайски копия по онлайн магазините, та явно има защо. 😉

№1 Rapala Ulta Light Popper

Това е малкият братовчед на X-Rap Pop 7. Тук можете да прочетете пълното ми ревю за поперчето: „Rapala Ultra Light Pop – ревю и първи тестове„. Лових с разцветка Lime Frog. Дължината му е 4 сантиметра, а теглото е 3 грама. Цената му е само 14,7 лева.

Това е и предната камера на Ultra Light Pop, като трябва да се съобразите с размерите й и да използвате микрокарабинки, защото със стандартните ще имате леки затруднения при монтажа:

Така изглежда поперчето погледнато откъм гърба.

Ето го и рекламното видео:

Успях да разловя доста бързо Ultra Light Pop с костури и се оказа, че е идеално решение за тях. Те откачаха, когато започвах да го водя като уолкър. 😉 В телцето му са разположени съчми, които при провеждането издават звук.

Разбира се и класическото водене също даваше добри резултати.

Имах удари и на кефал, но за съжаление не успях да ги реализирам и да ви ги покажа. За мен Ultra Light Pop се превърна в първи избор при риболова на повърхността, донасяйки ми най-много приятни емоции и слука от всички други повърхностни примамки в кутията ми.

Това беше моят ТОП 4 на най-успешните ми повърхностни примамки на 2016-та за малки хищници. Надявам се, че ви е било интересно и сте научили нови неща. Дано съм ви помогнал и при избора на някоя от по-горните примамки, на която да заложите през новия сезон. 🙂 Пожелавам ви успех и много положителни емоции на повърхността!

Откриване на белките 2017

Пролетта е сезон, през който закриваме риболова на някои хищни риби и търпеливо чакаме да открием риболова на други. Ето, че след като открих успешно щуколова, настъпи времето и на белите риби. В България риболова на бяла риба се открива официално на 16-ти май. Още първия уикенд, след 16-ти, направих два поредни излета. На 20-ти и 21-ви май посетих един от любимите ми свободни водоеми в търсене на белките.

Около 17 часа вече бяхме с моите приятели на язовира и картината, която заварихме там беше сравнително същата, като на откриването през 2016-та. Разбира се отново имаше лодки, които влачеха там, където ми падаше силиконовата примамка, но за късмет този път нямаше инциденти. Тъпо е да стоиш 5-6 минути, че понякога и повече, изчаквайки ги да напуснат зоната ти за риболов – изгубено време за риболов е това, защото не мяташ, а чакаш да се махнат. 😉
Освен силикони, със себе си бях взел и няколко воблера и блесни, но се оказа, че рибите не проявиха интерес към тях. 🙂

Почти два часа изминаха от излета докато регистрирам първия удар на бяла риба.

Ето, че първата белка за годината е закована! Рибата,може би, беше около 45 сантиметра.

Бялата красавица беше лакомо засмукала целия силикон, заедно с оловната глава на куката:

След като си направих няколко снимки я пуснах на свобода.

Силиконът, на който ми удари бе Savage Gear LB Cannibal Shad 10 sm – Firetiger.

Въпреки почти ясното време и прозрачната вода бялата риба натресе, напук на всички закономерности, точно този цвят!
След това успях да хвана още една, около 35 сантиметра. Рибата ми удари два пъти при проводката, докато успея да я зашия, но за съжаление на обектива ми, се откачи точно преди фотосесията. 🙂 Определено бе денят на Огнения Тигров Канибал Шад! Този цвят явно ги провокираше много и те не му се свеняха да го атакуват.

Времето напредваше, а привечер излезна и вятър.

Оказа се, че активността на белите риби нараста и регистрирах още 3 кълванета (две, от които на Огнения Тигров Канибал Шад) до към 19 и 30 часа, но явно големите силикони не бяха за техните усти, защото все пак видяхме размера им: 😀

На следващия ден, реших отново да посетя язовира. Идеята беше да проверя дали освен вечерна активност има и сутрешна такава. Синоптиците даваха прогнози, че към 9 часа сутринта ще завали дъжд в региона, но това не ме спря да отида на риболов. Утринта бе мрачна и имаше предпоставки валежите да се случат. Още в 6 часа бях на язовира. Мощен тътен от кльонк нарушаваше спокойствието в съседния ръкав цели 30-40 минути. Явно е, че за тарикатите няма забрана за риболов на сом!
В интервала от 7 до 8 часа регистрирах активност на бели риби. След смяна на няколко размера и цвята силикони, отново стигнах до  Savage Gear LB Cannibal Shad 10 – Firetiger. Първата сутрешна белка ми позираше:

Метърчето ми показа, че дължината й бе точно 40 сантиметра:

Пуснах белката и продължих риболова с успешната примамка на Savage Gear.

Последваха две ударчета, но не успях да хвана рибите. Все пак улових още една белка, в непосредствена близост до брега.

Хах, вижте как бе сгънала на две Огнения Тигров Канибал Шад:

Трудна ситуация за поглъщане! 😀

Айде обратно във водата, веднага след снимките:

До към 8 часа имах още един удар, но явно беше отново някоя малка белка. Към 9 часа времето започна да се скапва и краткотрайните превалявания преминаха в ситен дъжд, който така и не се спря. Трябваше да напускам локейшъна, защото пътя омекваше и нямаше да мога да излезна на асфалта. Е, всеки добър риболов има и своя край! 🙂

Така, до тук беше и приятната част от двата излета. Сега ще покажа и неприятната част, която за съжаление трудно ще променим.
1) По време на първия излет унищожих един бракониерски кош за раци. Обикновено доста силикони късаме в тях при риболов от брега и много ги мразим. Затова изпитвам нетърпимост към тях и не ме интересува на кой са, направо ги режа.

2) На втория излет пък се натъкнах на изоставено цапало от предния ден. Явно е собственост на местните и те си го оставят така да преседи една вечер, че да могат да си набавят стръв за дънарките и тапите. Много ги мразя тия цапала, защото покрай набавянето на стръв, в тях влизат доста често и ценни за нас видове риби, като например бели рибки, шаранчета и т.н., които са естествен прираст от водоема или пък са току-що зарибени. Изобщо този варварски начин за набавяне на естествена стръв го има само тука в нашата страна на абсурдите. Освен това е и период на забрана за риболов на тези риби, та нямате право да ги ловите от водоема за стръв, дори и с въдица!! Пълно е с дребни душици и това е. Разбира се, цапалото го ползват не само за набавяне на стръв, но и за риболов на дребни риби за прАжене! 😉 Да не говоря, че изобщо използването на цапало е забранено (тъй като е мрежест уред) и ако те гепят от ИАРА, можеш да отнесеш една солена глоба за тази малка мрежичка! 😉

15 минути отделих специално на това цапало за да го извадя и да освободя рибите. Вътре имаше големи уклеи и дребни бабушки. Белите неща, които виждате на долната снимка са хайверните зърна на уклея, които той няма да хвърли! Докато режех мрежата с ножа, рибата ме омаза с него. После бялата риба и щуката били виновни, че са изяли уклея на някои рибари …. да ама не!

Почистих мрежичката от живите риби, които пуснах обратно, а мъртвите ги оставих оплетени, след което приключи и животеца на цапалото!

3) Другото, което ми направи мноого лошо впечатление е, че рибарите с лодките продължават и тази година да прибират маломерни бели риби, като оправданието им вече сме го чували хилияди пъти, че тия риби били мерни, по кило, а всъщност рибите са по 35-40 сантиметра! Нали и аз ловя същия калибър от брега и си ги меря с метърчето, та знам колко са ви големи! 😉 Правиш им забележка ама не възприемат тия маймуни. Ей тия приказки много ми бъркат в здравето – „били по кило“, да бе да! Абе пълна лудост за рибешко месо. Хора с оборудване за хиляди левове, а гладни братче за евтино месце от маломерна бяла рибка – срамота!! Също и тападжиите са на същия хал с прибирането на маломерки, които уж са нагълтали до …. знаете докъде. Да ама в този случай тападжията трябва да я пусне без оглед на състоянието й, защото по закон няма право да я прибере за ядене, но кой ти чете правилата за риболов. 😉
4) Другите бедни душици пък се криеха по плитчините на ръкавите и необезпокоявано замятаха въдиците си покрай брега в търсене на размножаващи се каракуди и трофейни шарани. Кхъм, бяха си приготвили и кеповете, ако случайно се появи някоя риба да се чеши в брега. Със сигурност имаше и търмъкчии, а иначе всички сме за бяла риба. Пълен смях и трагедия!!
5) Ааа да, щях да забравя да добавя и мощния тътен от кльонк, който рано сутринта нарушаваше тишината и спокойствието в съседния ръкав.
Така, сега вече стана наистина пълна картинката за българския риболов по време на пролетната забрана. Бракониерите с мрежите няма какво да ги коментирам – те са ясни. Няма да се оправим още 100 години, ако продължавате така да я карате неуважаеми и несъвестни рибари! 😉 Разбира се всички тия грозни неща произтичат от това, че контрола по водоемите ни е силно занижен и най-вече от самосъзнанието на хората. Анархията е пълна. 😉

Този път фоторазказът приключи с грозната реалност на българския риболов, но не може всеки път да се показва само красивото. До следващия път приятели и колеги и пазете рибите, за да има какво да ловим в бъдеще!