Архив на: Генади Алтънов

Откриване на щуколова 2017

Здравейте приятели и колеги риболовци!
Ето, че по традиция и тази година от първи май стартира риболова на щука в България. Разбира се ултрахищникът вече бе свършил своята най-голяма цел в живота си – да се размножи и сега му предстоеше да изпълни другата си мисия – да ни дари с много положителни емоции на спининга. Ден преди престоящия гергьовденски уикенд нетърпеливо грабнахме щукарските такъми и с моя приятел Валентин Данаилов се запътихме към Щукарския Рай. 🙂 Към 8 и 30 сутринта вече бяхме там. Край брега се забелязваха преигравания на мирни риби, на които тепърва им предстоеше размножителния период, но не се забелязваше щуча активност.

Заредени с нови примамки и такъми започнахме откриването на щуколова. Преди да пусне каяка си, Валката направи няколко контролни замятания от брега. Бях му дал да види що за примамка е Salmo Bass Bug. Явно много му хареса примамката, защото на момента я разопакова и направи първото й бойно кръщение на вода. 😀 По принцип рядко се случва това, някой да ми пробва новите примамки преди аз да съм ги топнал, но му е простено. 😀 На първата проба …. ами … ейбаси повърхностния хеви кранк дето е Salmo Bass Bug!! Една много интересна и уникална примамка е създал Пьотр Пискорски! 🙂

След две-три замятания една щука около кило-две много здраво избуши край брега Bass Bug-a, но не се хвана. Чу се доста силен тътен от яростната атаката, а осен това се вдигна и сериозна вълна. Този спектакъл ни разтрепери рибарските сърца и ни мотивира да се пръснем из водоема в търсене на притаените ултрахищници. И така, Валката действаше по вода, както винаги, а аз от брега. 30-тина минути след като се разделихме успях да хвана и първата щука за излета и годината.

Опита се да се навре в туфите от водорасли, но не й дадох шанс и ето, че тя започна да ми позира пред обектива.

Измерих с метърчето щуката и то показа, че дължината й е 53 сантиметра. Рибата се хвана на Rapala Shadow Rap Shad в цвят HLW.

Ударът дойде в момента на паузата, точно когато воблера започна бавно да се издига (той е „slow rising“) с леки поклащания след придърпванията.

Денят започна добре с една добра щука. Това е достатъчна мотивация за един рибар да си каже великата фраза: „Днес ще ги скъсам!“. 😀 Пуснах рибата и продължих търсенето край шавара.

Последва още една щука на Shadow Rap Shad-а, но с доста по-скромни размeри. 😀

Иии … още една писалка ….

… и още няколко, все със същия размер. 😀

В тия малки зверчета се криеше някаква безумна ярост и налитаха на воблера като обезумели. Без съмнение всички отиваха да трупат килограми. Така два часа отлетяха с тия дребосъци.

Достигнах една разлята част на водоема, която беше почнала силно да се затревява и нямах шанс с плиткогазещите воблери. Реших да експериментирам с повърхностни примамки поради това, че водата бе доста по-топла, а и онзи удар от сутринта на Bass Bug-a все още ми държеше влага. Избрах да започна купона на повърхността с един лъскаФ уолкър на Storm Z-Stick в цвят Chrome Blue Back. Времето беше ясно и слънчево и реших, че със сигурност щуките няма да му простят, поради блещуканията, които ще създаде, когато му придам „walk the dog“ проводката. 🙂 Премахнах флуорокарбоновия повод и го заметнах уверено. При третата проводка една щука около килограм се изстреля мълниеносно от укритието си и на около метър от него изпращя уолкъра в предната му част (откъм главата). Рибата се гмурна с примамката и тогава се изпъна линията ми. За съжаление поради това, че аванса ми беше натегнат направо се отскубна уолкъра от устата й. Погледнах го и видях ще пущината ми е отключила карабината. 🙂

В последствие започнаха да налитат агресивно отново познатите дребосъчки:

Хмм то бива злоба, ярост, агресия и глад, ама пък чак толкова … 🙂 Може би ако вдигна размера на примамката ще ги накарам да спрат да ме взимат? Смених уолкъра на Storm с този на Jackall – Mud Sucker 110 в цвят FP Ayu head, поради това, че беше с 15 мм по-дълъг. 🙂 За съжаление по-голям уолкър от този на Jackall нямах. И ето, че тактиката ми се увенча с успех и прилъгах щука, която беше почти два пъти по-голяма от малките зверчета. 😀

Пуснах и тази риба и продължих по плиткажа, в търсене на нещо по-йедро на повърхността.

Смених с Bass Bug-a, но нямах кълване и отново върнах на линията си уолкъра на Jackall. Успях да излъжа с него една щука около кило и половина, но отново заради натегнатия ми аванс тя не позира пред обектива. Така и не успях да изчопля след това от плиткажа някоя по-едра щука, а ей тия дребосъци отново не ме оставиха на мира, въпреки размера на уолкъра:

Така премина неусетно обеда. Малко повече от 2 часа бяха посветени на риболова с повърхностни примамки. Към 14 часа се раздуха вятъра и времето взе да се скапва. Над хълмовете видяхме, че наближава студен фронт. В същия момент щучата активност секна. Рибите определено се изпокриха и затова вина имаше влошаването на атмосферните условия. Постояхме още около един час, но така и нямахме повече удари (дори и на онези малките нахалници) и решихме, че е време да си ходим.
Равносметката от излета бе:
– над 40 удара и около 20-тина рибки (буквално рибки), като само една от уловените премина (с малко) границата от 50 см;
– за съжаление в плиткажа изгубих в някакви подводни храсти един от любимите си щукотрепачи – Rapala Shadow Rap в цвят YP, но какво да се прави риболова продължава; 🙂 – активността на щуките беше до около 14 часа;
– температурата на повърхностния слой от 19 градуса сутринта, се повиши до около 25 градуса следобед;
– направих първи риболов на повърхността за годината и то през май месец. 🙂

На 13-ти май отново посетихме познатите ни места, като този път бяхме целия отбор – Аз, Валката и Петьо. Общо взето сценария леко се повтори с този от предния излет, който бяхме направили преди осем дни. Този път на водоема имаше значителна преса от риболовци, като някои от тях дори си позволиха да тролят (влачат) с лодките си за щука, въпреки не голямата му водна площ … абе, пълна простотия!
Още с първото замятане край брега на Shadow Rap Shad-а имах щука около килограм, но този път се заби във водораслите и си замина. След това отново се показаха малките агресори, които нямаха спирачки … Този път за целия излет се хванаха около 12 подобни зверчета от около 20-тина ударчета:

На повърхността отново ситуацията бе почти идентична, с тази разлика, че сега ги нямаше атаките на килограмките. Разбира се всички дребосъчета бяха грижовно върнати обратно, Радостно е, че във водоема има толкова много младо поколение, което след година-две, се надявам, че ще ни зарадва още повече.

Наслука и до следващият фоторазказ.

Излети преди пролетните забрани за риболов 2017

Здравейте, колеги рибари!
Представям ви два тематично свързани фоторазказа, посветени на закриването на риболова на пролетно размножаващи се риби. Знаете, че в България според ЗРА има зонално деление на водоемите по надморска височина и размножителния период на рибите (обитаващи тези водоеми), през пролетта, настъпва по различно време. Разделението по надморската височина на водоемите в България е следното: до 500 метра, от 500 до 1500 метра и над 1500 метра, като се повтарям, че периода на забраната за риболов в тези водоеми е различна.

Последният ми риболов преди забраната за пролетно размножаващи се риби във водоеми разположени до 500 метра надморска височина, се състоя на затворен водоем. Идеята на излета беше риболов на пролетен костур на всякакви примамки – силикони, блесни и воблери. 🙂 На 13-ти април, с моите приятели Вальо и Петьо, пристигнахме към 9 часа на набелязания водоем, като пролетни мъгли го бяха обвили и видимостта беше значително намалена. Започнахме да си приготвяме такъмите. Докато правехме това хвърляхме и по едно око на водната повърхност и се ослушвахме за плясъци на риби в мъглата. Валката беше най-ентусиазиран от всички и набързо си подготви каяка. Докато Петьо все още подготвяше оборудването си, Валката направи няколко проверочни замятания от брега и … взе, че хвана първия пролетен костур, който бе в тон с новата му спасителна жилетка. 🙂

Примамката, на която се излъга костурчето беше кранк на Екогиър – CK40F07. Щом Валката хвана от брега костур, значи ни предстоеше отличен риболов и всички се нахъсахме за динамичен риболов. 😀

Не след дълго, Петьо бе готов с каяка си и ето, че нашата бригада щурмува водоема. Щракнах една снимка и се разбягахме в търсене на костурите. Аз, естествено като традиционалист, лових от брега.

При първите няколко замятания с лайта, закачих един от любимите си воблери на Pontoon 21 – Crak Jack 48 и се наложи да ползвам услугите на Валката (добре, че не беше се отдалечил от мен), тъй като след няколко напъна установих, че тънкото плетено влакно не бе в състояние да преодолее закачката. Той ми откачи воблера и ми каза, че под водата има доста стърчащи останки (клечки) от тръстики. Реших да сменя мястото и мръднах 20-тина метра встрани. Смених воблера със Salmo Minnnow 5S в цвят HRM и заметнах напред. Ето, че още при първото замятане имах успех и улових първия ми костур за деня:

Пуснах го и продължих да замятам с успешната за момента примамка.

Мъглата лека-полека започна да се вдига, като слънчевите лъчи я пробиваха и гледката беше чудесна.

Установих, че наистина ще направим отличен риболов на костури. През една или две проводки имах удар или риба на миноучето на Салмо.

Дребни костурчета, но пък за сметка на това адски гладни и настървени.  Сега само оставаше да бодна и някой по-голям бодлив батко и всичко щеше да е на 101%.

Почти едночасовото шоу бе помрачено от зацепването на воблера ми в подводните останки на тръстиките и последващо късане на примамката. Маркирах мястото, с цел последващо по-късно спасяване на примамката от каяците 😉 и реших да се отправя към една точка от водоема, където дълбочината е значителна и да заложа на силиконови примамки. За съжаление това ми костваше два загубени силикона на Орка – Шад в размера от 6 сантиметра и изгубени минути в превързване на линията. Ясно беше, че с лайта трудно ще преодолея закачките на дъното. Пробвах с три грамова глава и Орка Шад 4 см, но освен подгонвания не реализирах риби.
Преместих се към по-плитката част и заложих на Salmo Minnow 5S в цвят WOD. Пред обектива започнаха да позират отново познатите малки раирани бандюги, които след снимките пусках обратно във водоема, поради скромните си размери:

И така цели 15-тина минути, докато отново не зацепих в пустите тръстики. Ето, че скъсах още една примамка. Маркирах си и това място. 🙂 За два часа и половина имах общо 4 скъсани примамки – два воблера и два силикона. Определено щях да платя солено в примамки на Водния Дух. 🙂
Поставих Mepps Aglia-E AG, Chart bright №1 и завъртях блесната в горния воден слой. Ами то … тя слуката бе ясна:

Тъй като ми беше по-интересен риболова с малки воблери смених блесната с Pontoon 21 GagaGoon 45S-SR в цвят 810 MI Chartreuse Yamame Tiger.

И него на два пъти го зацепих в клечките …. Добре, че този път имаше каяк наблизо, който можех да ползвам за отцеп, та се възползвах от възможността. 😀 Петьо ми се притече на помощ и двата пъти, та ми спаси воблерчето, за което му благодаря много. 🙂

Над час се забавлявах с тези дребосъци …:

… докато не реших да пробвам как ще реагират на това място костурите, ако им подам силикон. Изборът ми на силиконова примамка бе Fiiish Black Minnow №1 в цвят kaki, поради скрития монтаж на куката. Всичко изглеждаше перфектно, докато не заметнах примамката. След около 10-тина метра на провеждане, силикона се зацепи. 🙂 Еми, какво да се прави, отново ще се къса….Този път успях сам да си спася примамката, но за съжаление, силиконовия шад се бе разкъсал почти непоправимо …

Прибрах Fiiish-a и извадих Daiwa Duckfin shad 6 см в цвят Wakasagi с три грама чебурашка. С малко повече упорство успях да измъкна от клечките ей този лакомник, като разбира се на няколко пъти зацепвах, преминавайки през тях.

Видях, че все пак там са се скатали някакви костури и реших пак да дам шанс на Fiiish-a. Смених с другия цвят на Fiiish Black Minnow №1 – green/orange, който имам в кутийката си. Още с първата проводка ииии ….. се случи това:

Замина още една примамка при Водния Дух. 😀 Еми, върнах се пак на GagaGoon с проводки край брега. Обаче този път костурите бяха с … още по-неприлични размери! 😀

Разбира се, всички пакостници бяха пускани обратно във водата, за да им пораснат райетата. 😉

Честно казано се налових до такава степен, че риболова ми писна (може би улових над 30-тина дребосъка) и се върнах при колата. Там изчаках моите приятели, които също имаха слука на подобни изверги от каяците. 🙂
Все пак двата скъсани Salmo Minnow-а се завърнаха при мен благодарение на това, че предвидливо си бях маркирал двете места, на които ги скъсах и най-вече на Валката – той доказа, че умее да лови не само риби от каяка, но и скъсани воблери. 😀

Ако не ми беше измъкнал от клечките Salmo Minnnow 5S HRM, в следващия си излет най-вероятно нямаше да хвана един добър кефал. 😉
И така, първата забрана за риболов до 500 м н.в влезе в сила от 18-ти април и беше време да оставим рибите да си свършат най-важната цел в краткия им живот – да се размножат.
Три дена преди влизането на пролетната забрана за риболов, при водоеми разположени от 500 до 1500 м н.в., бе и второто закриване на сезона. По високите върхове се виждаше все още значителна снежна покривка, която допринасяше много за красотата на околния пейзаж.

Сигурно повечето от вас познават до болка водоема, на който винаги може да пиеш едно горещо и горчиво КАПОчино дори и през лятото. 😀 Трябва да отбележа, че той крие своите тайни и доста хора са скептични към риболова там, но не и аз. Всъщност той е едно от любимите ми места за спинингов риболов. Водоема предлага разнообразен релеф, дълбочини и места за риболов от брега. От около 8 години ходя там и винаги има какво да се разкаже и покаже. Хищното богатство е съставено главно от щука, кефал, костур и бяла риба, като изключително рядко се срещат също сом, балканска и американска пъстърва и ако хванеш една от тези риби, то значи си ударил джакпота от лотарията. 😉

Рано сутринта за съжаление нямаше никаква активност, а впоследствие се оказа, че причината е била значително спадане на нивото на водоема с около 50 см. Все пак успях да избегна КАПОчиното, след няколко пробвани местенца и една кутия примамки! 🙂

Бях заложил на Salmo Minnnow 5S в цвят HRM в търсене на костурите. Започнах да туичвам успоредно на брега тъй като установих, че пред мен има оформен подводен коридор. Двете страни на този коридор бяха бреговата линия и разположените на 3-4 метра от нея подводни водорасли. След две проводки в тази зона ме нацепи доста добра риба и линията много натежа. Помислих си, че съм пернал някоя голяма раирана бабанка. По време на ваденето се пръснаха малки рибки, вследствие на доближаването на рибата до брега. След като я повдигнах на повърхността, пред мен се показа страхотен червенопер кефал със златисти и кафяви отенъци.

Вижте къде беше засмукал воблера на Salmo!!

Направих още малко кадри и бръкнах с кохера в тази лакома паст, за да освободя рибата и да я пусна обратно.

С шивашко метърче премерих набързо дължината й и тя се оказа точно 41 сантиметра. Много съм доволен от Salmo Minnow 5S и ето, че отново измъкна отлична риба, след онзи 54-55 сантиметров кефал на Марица! Определено тази година Salmo Minnow 5S ще ми стане един от любимите воблери, не знам защо съм го подценявал досега.

За съжаление с кохера счупих едното жило на коремната тройка на Salmo Minnow-a. Той притежава наистина твърди тройки, но тази им твърдост е явно за сметка на пластичността.

Тъй като вече нямаше какво повече да очаквам мястото, се отправих към другите местенца. За съжаление, нямаше друга хищническа активност и си останах само с една риба за излета. Е, по-добре е с нея, отколкото с горчиво КАПО-чино. 😀

Е, така закрих риболова и в зоната от 500 до 1500 м надморска височина.
Предстоеше съвсем скоро да погнем щуките от 1-ви май. Хубавото на риболова на хищници е, че той продължава с пълна пара през годината и в един момент закриваш някъде, а в другия пък откриваш риболова на даден вид хищник.
Поздрави и до следващия фоторазказ, който ще бъде посветен на откриването на щуколова. 😉

Пролетни излети по Марица

Здравейте приятели!
Преди настъпването на забраната за риболов на пролетно размножаващите се риби до 500 м н.в. успях да направя общо 6 излета. 5 поредни излета направих в различни участъци на река Марица, а последния бе посветен на тема риболов на пролетен костур на затворен водоем – него ще ви представя в отделен фоторазказ.

В продължение на „Мудни маришки кефали“ е и настоящия разказ. Кефалите по река Марица започнаха лека-полека да стават малко по-активни, но се запази тенденцията на излет да имам уловени една или две риби. Последната седмица на март отново бях по бреговете на Марица в търсене на пролетните кефали на изкуствени примамки. В началото на излета бях обнадежден относно тяхната активност. Имах цели два удара на воблер! Нещо, което до момента не успявах да реализирам. Първият удар на воблер бе на Salmo Minnow 5S, разцветка HRM, в последните секудни преди да приключа проводката.

За съжаление рибата не се закачи добре и си замина. Втория удар, които имах бе на Strike Pro Cranky 40F цвят A1035. Рибата, която го подгони бе голяма, но каква беше така и не разбрах. Направи огромна вълна след воблера и буквално целуна воблерчето, след което извърна главата си и отпраши с 200 км/ч надолу по течението…. Всичко това се случи в един и същи дълбок вир, в който отново предполагах, че има все още групирани кефали.
В следващия един час не последва нищо и реших да се разходя нагоре срещу течението. В един дебел бързак успях да излъжа добър кефал на Mepps Aglia-E  № 1 – AG, Chart bright.

Кефала направи такъв удар, че „ми изкара ангелите“. 😀 За пореден път се убедих колко по-мощни са тия риби в Марица.

Рибата беше над 30 сантиметра. След снимките, кефала си замина бавничко без да бърза, като се притаяваше до подводните камъни.

За съжаление повече удари нямах.

След това реших да отделя два излета за сом по реката. При първия излет около 10 и 30 часа сутринта един сом над 10-те кила избуха много бясно на повърхността. Имах удоволствието да стана свидетел на тази все по-рядка гледка по Марица и видях как сома пръсна във въздуха морунаж и каракуда, които се бяха групирали на едно и също място. Рибите бяха с размери между 10 и 20 сантиметра. Гледката беше невероятна. След това избухване, настана тишина и повече подгонвания нямаше. Тук-там се премяташе по някой скобар и морунаж. След два дни отново посетих същото място. Условията за риболов бяха отново отлични. През първия час от излета усетих една много злобна и дълбока тишина във вира. Нямаше никаква индикация, че има някакви риби. Реших да се преместя 20 метра по-нагоре. Да обаче, нещо ми замириса на…леш. Погледнах в утайките край брега и видях тази покъртителна гледка:

Много грозна работа… видях умряло сомче около 45 сантиметра. Вонята на леш се разнасяше от него….

Тогава ми светна крушката и разбрах, че бригадата от „местната електрификация“, ме е преварила и е ожънала хубавия вир… Ясно беше, че само ще си изгубя времето, ако продължавам да замятам. Е, тая бригада добре си беше свършила работата. За общо два часа не видях нито една рибка да шавне някъде…Преместих се 5 км нагоре, но така си замина и този сомски излет – поредното сомско капо по Марица.

Ето, че дойде ред отново да диря маришките кефали. Реката беше вдигнала леко нивото. По течението се носеха водорасли, клечки и…битови отпадъци. Позиционирах се на любимия кефалски вир и започнах безгрижно да си замятам. Заложих първоначално на Salmo Minnow 5S, разцветка HRM, тъй като предния път имах удар на него, но така и не се заши рибата. Започнах да си мятам безгрижно и да се радвам на пролетното слънце.  След 5-6 стандартни проводки, реших да заметна нагоре срещу течението. Проведох воблера много бавно по течението. Усещах играта му отчетливо с върха на въдицата. След 10-тина метра настъпи момента, в който трябваше да завъртя воблера плавно и да започна да го водя срещу течението. Точно при тази маневра…..въдицата се разтресе яко и горната част на лайтовия спининг се сгъна. За части от секундата хванах здраво ръкохватката на спининга и направих мощна засечка, при което рибата полудя и от макарата се чу „ззззззЗЗЗзз“. 😀 Така разбрах, че си имам работа със сериозна риба.
След засечката рибата тръгна нагоре срещу течението…., като стабилно натискаше и към дъното. Помислих си, че съм излагал сигурно някое сомче – случват се такива инцидентни слуки. След като видя, че няма да стане на нейното, рибата се пусна по течението. Използвах този момент за да я придърпам към брега. Вече нетърпеливо очаквах да изплува пред мен рибока, за да му метна едно око и да разбера какво съм закачил. Това добре, но рибата не поиска да се покаже. Е, напънах спининга и се опитах да я отлепя от дъното. След минута пред мен лъсна един голям златист корем с тъмен гръб и видях….

….как новия ми личен рекорд на кефал се понесе към мен. 😀 Онемях…грабнах фотоапарата и почнах да го щракам. Знае ли се…. ами ако ми се откачи, после ходи разправяй какъв звяр си хванал… ? 😀

Уууникално мощна и здрава маришка риба. Определено си бе не само мой нов личен рекорд, но си бе и трофей отвсякъде за нашите стандарти!

Успокоих кефала и го предразположих за снимки. Нямаше как да не го снимам по-продължително време – това бе истински трофей и изключително рядка слука (поне за мен)!!

Погледнете ли долната снимка как държа в ръце кефала и със сигурно ще изпаднете в потрес от габаритите му!! 🙂 Страхотна, уникална, чудесна…., както искате я наричайте – трофейна риба! На дължина беше около 54 сантиметра, а на тегло….не знам…нямах кантар, но със сигурност предполагам беше около и над 2 килограма.

Със самоснимачката на фотоапарата си направих няколко снимки за спомен, като ще сложа тук само една от тях. Точно в този момент ми се искаше да има някой до мен и да ми направи няколко яки снимки, но уви. Доста играчка е да си нагласяш фокуса и после да направиш още три-четири движения за 10 секунди и да ти се получи перфектния кадър…Ем, каквото това – нащраках си няколко снимки и след това дойде, един от най-хубавите моменти – връщането на този исполин обратно в маришките течения.

До края на излета нямах друга слука, но деня беше перфектен отвсякъде. Тръгнах си с високо вдигната глава от реката и бях още по-нахъсан за следващия излет.
След два дни се пуснах отново по Марица. Нивото се бе повишило още малко, а водата бе хладна. Всичко на всичко имах два удара.

Този път, воблерите не успяха да вдигнат риба. Успешната примамка бе въртящата блесна на Mepps – Aglia-E № 1 – AG, Chart bright. Забелязах, че и на този излет кефалите бяха активни между 13 и 15 часа.

Усещаше се, че животът край Марица, вече кипи с нова сила. Светлата част през деня ставаше все по-голяма, а температурите вървяха все нагоре.

Едни опрашваха….

…, а на други в скоро време им предстоеше да снасят… 🙂

Така приключиха излетите по Марица преди пролетната забрана за размножаване на рибите. Поздрави и до следващия път.

Мудни маришки кефали

Здравейте приятели на спининговия риболов!
Новата година вече отдавна е факт. Зимата отпусна своята хватка и ето, че отново всички се разщъкахме по разледените водоеми в търсене на нови емоции и приключения на спининга. Преди да ви разкажа за мудните маришки кефали, за статистиката, ще направя кратък обзор на неуспешните излети, които направих през февруари и началото на март.

Първият ми риболов, за тази година, се състоя на една от големите и известни пъстървови реки в нашата страна – река Въча. Денят бе 12-ти февруари и заедно с моят другар Валентин Данаилов още от ранни зори трескаво започнахме да търсим петнистите красавици. Успяхме да обловим доста голям участък от реката, но за съжаление половин ден не се видя риба… Другата половина от деня посветихме на една друга пъстървова река, но и там ударихме греда….

Впоследствие се установи, че не само ние останахме разочаровани от Въча, но и доста други риболовци, които в следващите 3 седмици неуморно търсеха „златото“ на планинските ни реки…  На 4-ти март направих втори излет по реката с надеждата да снимам някоя красавица, но уви. Въпреки идеалните атмосферни условия и ниво на водата, отново последва гръмко целодневно капо…. Явно през забраната там се е вихрила яка сеч на балканки… Нищо, в скоро време и браковците ще почнат да се капотират там и ще спрат да ходят – много успокояващо нали ?! 😉

От петнисти риби минах на бели риби, но и там греда. Опитах да закрия риболова на бяла риба на 12-ти март, но отново валатясах. Е, можеше и да не остана капо ако не бях проспал единствения удар за излета, но не може всичко да е идеално. Както се шегуваме с мои приятели, на този язовир ако проспиш първия удар, то можеш да си сигурен, че до края на излета няма да получиш втори шанс и можеш направо да си ходиш. За съжаление тази ни теория се потвърди отново. 😀

С оглед на стабилните атмосферни условия и това, че дневните температури през предпоследната седмица на март се задържаха около 18-20 градуса, реших да проверя активността на кефалите по големите реки. Ясно беше, че в малките деренца и реки кефала се е раздвижил и спинингистите вече имаха успехи, но дали така беше и по Марица? Направих 3 излета по реката в търсене на кефал, но към момента активността на рибите е много слаба и реагират изключително мудно на изкуствените примамки.
При първия излет воблерите не дадоха никакъв резултат, въпреки смяната им с различни видове и размери, които газят на различни дълбочини. Различните проводки с воблерите също не провокираха кефалите за атака. Тогава на помощ дойдоха въртящите блесни и по-специално Mepps Aglia-e Chart bright №1, с която миналата година имах успех на кефали в студена вода. Успях много трудно да излъжа този кефал, който бе и единствения за излета:

Рибата се излъга в един вир, в който прецених, че може и да има групирани риби, като евентуалното им местоположение ще е пред втичалото на вира. Според мен, ако има активно хранещи се риби, то те със сигурност биха стояли там.

Успешната проводка беше: замятане нагоре срещу течението и много бавно водене на блесната по течението. След две-три подобни замятания получих много силен и плътен удар на лайт спининга, с разтръскване на връхната му част. Кефала оказа доста съпротива при ваденето, на фона на студената вода. Ето, че тактиката ми сработи и погледнете къде беше тройката с гуменото мънисто:

Определено рибата стоеше там в потока и търсеше храна. Със сигурност зеленото гумено мънисто й бе привлякло вниманието.

Знаем, че по това време на годината хищническия инстинкт на кефала все още не е толкова засилен и той не гони така активно и агресивно. Може би, в случая, зеленото мънисто е било асоциирано с водорасло?

До края на излета нямах друг удар, а за мое голямо съжаление скъсах и Аглията, която се оказа единствената ми успешна примамка за деня.
При втория излет не се случи нищо интересно. Не се видя никъде дори да преиграе риба. Облових доста голям участък от реката, но нямаше слука.
При третото излизане за кефал по Марица, нивото на реката беше малко по-високо и водата се беше позамътила леко. Отново цареше страшно затишие откъм риби и капото намирисваше, като развалени яйца… Реших, да се придвижа лека-полека до вира, където имах слука при първия излет. Застанах точно на същото място и заложих отново на Mepps Aglia-e Chart bright №1, която разбира се бях заприходил отново в кутийката с дребни примамки. Започнах да подавам по същия начин, както и тогава. След 5-6 проводки въдицата щеше да изскочи от ръцете ми…

Ето, че Mepps Aglia-e Chart bright отново сработи и ми донесе слука. След бруталния удар последва и доста силно дърпане от страна на рибата и отново се учудих колко по-борбени са маришките кефали. Този път имах късмета да излъжа малко по-голям кефал от предишния и ето, че след минутка-две, застана мирен пред обектива ми:

Направи ми впечатление, че горната устна на кефала беше деформирана. Явно е бил улавян преди време.

Направих още малко снимки и го върнах обратно в реката, за да може и друг път да му се порадвам с обектива. 🙂

Впоследствие имах още един удар, които пропуснах, а до края на излета не се случи нищо друго интересно.
И така, пролетта вече настъпи, а с нея дойде и надеждата за нов по-успешен риболовен сезон. Рибите в по-големите ни реки започват вече да се раздвижват лека-полека и тепърва може би предстоят по-добрите пролетни излети.

Остават ни на разположение още три седмици за риболовстване преди да настъпи забраната за риболов на пролетно размножаващи се риби, която най-вероятно ще бъде в сила от 15 април. Наслука от мен и до следващия път! 😉

Последният излет

Ето, че чак сега ми остана време да седна и да напиша каква я свърших с излетите през Декември. Направих общо 3 риболова, като два от тях бяха неуспешни, а последния бе страхотен и имах много добра слука! Пропускам първите два и минавам направо на последния излет. 🙂
Преди обед на 28-ми Декември имах ангажименти, които трябваше да се свършат. Сутринта времето беше чудесно и докато си чаках реда из държавните чиновнически институции почна да ме хваща яд, съзнавайки, че губя ценно време… Време, което със сигурност щеше да бъде оползотворено по-добре ако бях отишъл на риболов! Дочаках си реда и към обед се изстрелях с „200“ към къщи, че времето почна да се разваля. Прегледах набързо прогнозите, а те не бяха обнадеждаващи… За деня го даваха, че следобеда времето ще се скапе и ще има превалявания от дъжд и сняг, а в следващите седмици температурите ще падат и ще има трайно застудяване, което за съжаление продължава и до днес, т.е. в следващите няколко седмици нямаше изгледи за нормален риболов, то и до днес няма де. 🙂 Събрах кутиите със силиконите, грабнах фотоапарата и спининга и газ към язовира. Докато пътувах, забелязах, че от север нахлува студен фронт и се задават доста гъсти черно-бели облаци, като не след дълго започна да вали дъжд. Решен, че ще направя един последен риболов за 2016-та, дори и камъни да валят, пристигнах на язовира малко преди 14 часа. След 5 минути вече правих първите замятания, а дъжда ту спираше, ту почваше и започна да преминава в сняг… Стартирах риболова със силикон на Savage Gear – LB Cannibal Shad на 8 см в цвят firetiger. При едно от провежданията, на около 30 метра от брега, примамката не тупна на дъното. Погледнах си линията и видях, че отпусна. Повдигайки плавно върха на спининга нагоре, направих един оборот и половина с макарата за да обера линията и да усетя….закачка или риба? Примамката се бе закачила в нещо и напънах въдицата…напънах още един път и…доста странно и плавно отлепих нещо от придънния воден слой. Почнах по-силно да тегля и да напъвам Speedmaster-a, като в един момент въдицата се разтресе мощно и „нещото“ почна да взима бясно аванс…е в този момент усетих колко ми е гъвкава въдицата 😀 Бланката на Speedmaster-a се огъна много злобно. Бях закачил доста едра риба и почнах да я боря по-усърдно. За съжаление след минута-две, рибата разтресе още по-зловещо и се откачи… Извадих набързо примамката и проверих какво е състоянието на силикона и дали куката е поддала. Установих, че по него нямаше поражения, а куката си бе наред, дори не бе затъпена. Е, за съжаление се разминах с доста едра риба, но така е понякога в риболова. Проведох още 10-тина пъти на мястото и реших да се преместя 15-тина метра по-вляво. Смених силикона с този на Daiwa – Duckfin Shad 9 см в цвят Wakasagi – един от най-любимия ми модел силикон, който имам в кутията! На четвъртата проводка усетих как нещо изтряска примамката и рязко засякох. Ето, че отново имах риба на линията! 🙂 Докарах я до брега и видях, че съм уловил добра бяла риба, която се беше закачила доста леко за устната.

На дължина рибата беше около 60 сантиметра:

Реших, че мога да задържа рибата с оглед на състоянието на рибната популация във водоема. Продължих излета, а дъжда и снега ту се усилваха, ту спираха. Вече бях доста мокър, но въпреки това не спрях да мятам. Сега беше момента за един страхотен и запомнящ се риболов в края на годината. Преместих се отново и започнах да замятам колкото се може по-навътре, тъй като установих, че ударите бяха на максимална дистанция. Поставих на линията класически млечно бял шад на Орка с размер от 10 см. Шад-а е монтиран на бяла кука номер 5/0 с вградена сферична глава и тегло от 12 грама.

След няколко минути, непосредствено след замятането на примамката, усетих удар при пропадането й и моментално засякох. Шад-а на Орка бе харесан не само от мен, но и от тази бяла риба:

Рибата бе малко над 40 сантиметра.

Много добре бях отразил кълването на рибата:

Пуснах я и уверено продължих да търся рибите от брега.

За съжаление атмосферните условия станаха още по-зле и в следващия час направо си подгизнах. 🙂 През това време усетих още две кълванета на риби, но те бяха доста плахи и вяли.
Пробвайки си различни проводки и силикони усетих много добър удар. Рязко засякох и ето, че отново имах риба. Когато се показа над водата останах много изненадан:

Оказа се, че имах слука на щука! На този язовир ходя от доста време, но нито един път не съм имал слука на щука, само бях чувал, че имало. Ето, че и мен ме споходи късмета. 🙂

Не виждах главата на силикона и държах изпъната линията, защото ако я отпусна, като нищо щуката ще захапе флуорокарбоновия повод и можеше да не стигна до фотосесия.

Рибата направи и коронния си номер – една свещ, но не й дадох шанс да шава много. Гепих я с ръката за хрилния капак и я извадих на брега. Ето как беше глътнала силикона:

Силикона, който успя да я провокира бе на Pontoon 21 – Awaruna на 3 инча и цвят 401:

Пуснах рибата и продължих риболова още 40-тина минути.

Към 16:30 часа вече бях подгизнал. Нямаше изгледи да спрат валежите и реших, че е време да си ходя.

Останах много доволен от излета. Това бе един страхотен завършек на отиващата си 2016-та година. Тепърва предстоят нови излети и риболовни емоции през новата 2017-та година, които отново ще имате възможността да прочетете и разгледате тук в Spinning365.com. Наслука и успешна нова година на всички фенове на спининговия риболов! 😉