Распера е една такава особена риба, която все ме влече, но още не съм и се отдал напълно. Случва се чат пат да го търся, но завидни успехи все още нямам. Живко, като мой местен гид в распероловенето реши да ме заведе за риба по неговия край. Аз го бях водил на мое място, на което успя да хване мисля около 2 килограмов распер с лайта. Аз на неговото място едва спасих капото с един кефал. И ето че пак дойде време да ме води за този хищник на голямата река (е не Дунава, за мен и Марица е голяма). Късно вечерта преди тръгването получил информация за висока и мътна вода, което наложи промяна в плана. До тръгването не беше ясно къде ще ходим, но в крайна сметка избрахме долното течение на река Тунджа. Огледахме няколко места, но така и не си харесахме някое за ловене. В крайна сметка се запътихме към по-далечна точка, която изглеждаше перспективна. Слизаме и започваме с облавянето:

Интересно и красиво местенце, но според мен не особено расперско. Живко закачи един кефал, който успя да избяга преди фотосесията. Мръднахме доста нагоре по течението и нямаше никакви признаци на живот, с изключение на един наперен костур, който отново не беше на моята въдица. Единственото хубаво беше, че изглеждаше добре да ни чукне някое кефалче поне и че беше хладно. Той с ботуши, а аз с гащеризон си беше преживяване като за началото на май.

Нищо не направихме на майната си и тръгнахме към нашите места. Под „наши“ имам предвид близките до вкъщи. СЛед над 200 километра скитане и промяна на плана многократно, стигаме до поредната река, която оглеждаме. В горното течение има пъстърва, щука може и да хванем в този участък, распера е мираж. Кефали се виждат бол, но бистрата вода и периода на годината не предвещават техния лов.

Естествено сме капо и за пореден път тръгваме, без да знаем на къде. Шофьора решава, че ще кара по малките селски пътчета и спираме да оглеждаме всяко поточе. Минаваме какви ли не разбити места, сметища, чигански махали и общо взето се любуваме на времето и природата. По някое време стигаме и рекичка, която осъзнавам че съм пробвал скоро в горното течение. Естествено капо, но поне бях видял 3 риби. Бях чул, че в други участъци може и да се хване нещо и едва успявам да го убедя да отидем. Вече е идвал с мен за пъстърви и знае какви чукари катерим с колата и после какво пребиване ни чака по камънака. И тук не беше по-различно, водейки го през някакви джунгли. Стигам до реката и той не вярвайки отмята с ръка твърдението ми, че съм имал удар на първа проводка. Още повече се уверява в това, като доооста се качваме нагоре по реката и признаци на живот няма. Е това се променя по едно време и аз варя първата пъстърва. Взе ме на любимите ми воблерчета Lucky Craft Humpback Minnow 50SP. В колекцията си имам 3 от тях и всеки има извадени десетки риби.

Малко по-нагоре Живко имаше проследяване, а аз удар. Помъчихме вирчето, но без резултат. Стигайки до неговото начало решавам да направя последна проводка в пенливата вода и успях да сефтосам миниатюрния си Powe Tail на Fiiish.

Спътника ми още нямаше риба, но аз доволен от красивото място, което се хареса и на него, го оставям да облавя пръв, след която се пробвам и аз. Показвам му перспективните места и му давам съвети с примамките. Той по такива поточета не лови, но днес остана доволен от видяното, дори и още да нямаше риба.

След няколко вирчета и той успя да направи сефтето. Мисля, че успешната ми примамка беше Spearhead Ryuki на Duo. Многократните риболови без да привързва на ново му изиграха лоша шега – скъсата му се линията над карабинката. Рибата цопна, но в краката му, а той ловко я залови. Така спаси и примамка и рибешки живот.

Аз имам навика след всеки риболов въдицата да е в калъфа, както и макарата, карабинката на кукодържача и при всеки следващ риболов хората докато вече са с първи риби аз още връзвам. Реших това да не е така и този път. Още вечерта наготвих такъма и го метнах в колата. Нещо ми щукна, че може да сефтосам новата въдица, все пак лайта не беше чак толкова удачен според мен…все пак за распери тръгвахме. Смених въдицата с новата ми 4 делна китайка ACE HAWK AG voyager с акция 4-15 грама. Въдица която си бях взел за международни пътувания, но пък нещо средно между лайта и щукарката. Та не беше най-удачна за пъстървички, но с тази си чувствителност биваше.

Правейки успоредни проводки имахме и двойна слука:

Много ми се чудеше защо пробвам в някакви си местенца с по педя вода или в бързеи. Е показах му защо облавям навсякъде – не се знае от къде ще изскочи заека (пъстървата).

Че така приключи и нашия пореден риболов с много скитане, в който решихме от нещо друго да се прехвърлим на пъстърви. Този път поне беше успешно. Пътя на обратно не беше лек, като се има предвид вече изпеклото слънце и движението по суша. До преди това топейки се в реката биваше. Към 16 часа събух гащеризона, който бях обул в 8 часа. Вярно че го бях запретнал до кръста в малката рекичка, но все пак неопренчето си грее. Рекичката ми хареса и май ще е новата ми цел за зарибяване и опазване.

Най-накрая открих пъстървовия риболов с ловене и улавяне. От последните няколко ходения ми останаха само разходките, стотици километри преходи (десетки от които по черни пътища по билото на Стара планина), както и красиви гледки. В някои от случаите дори не стигах до ваденето на въдицата от багажника, въпреки че бях тръгнал целенасочено за риба.

В крайна сметка дойде момента, в който реших да отида наистина за риба, като отделя повече време за риболова, пък и най-накрая да докосна някоя петниста. Свърших със задачките за деня и след обяд вече бях на път към рекичка, на която бях ходил веднъж за откриването преди година и бях хванал една малка рибка. Стигнах там малко след 16 часа, а бариерата ме посрещна заключена (по нашия край покрай повечето рекички има и черни пътища, които са с ограничен достъп, тъй като водят в дивечовъдни стопанства, резервати, природни и национални паркове). Бях се разминал с две коли на горското, ама от къде да знам че ще стане така. Не че е болка за умиране, но е 2 километра преди мястото от което искам да започна риболова. Човека охраняващ обект на близо нямал ключ. Изчаквам да спре дъжда и се появява друг човек със съмнителна кола (очукана без регистрационни табели) и се оказва също работещ наблизо. Той имал ключ и можел да ми отключи. Предлага даже да ме закара, тъй като моята кола не била много подходяща за там. Казвам му, че ще се оправя, само да се разберем за отключването после, тъй като не можел да остави бариерата апачик (туй какво значи си намерете в гугъл). Решава, че ще идва с мен, имало къде да остане горе. По пътя с моята кола нагоре 3-4 пъти споменава, че много му е жал за колата ми и че я мъча така. То пък пътя си беше чуден, даже през повечето време карах на 2-ра предавка. Стигам мястото и му казвам, че ще се бавя поне към 2 часа…щял да ме изчака.
И така…най-после започвам прословутия риболов и след няма и 5 минути на вода вече съм с риба в ръка:

Успешния воблер е не до там любимия ми Lucky Craft Pointer 48, който обаче използвам за по-дълбоките вирове. След малко още една рибка ми извади:

Газейки с гащеризона и клечайки във водата за снимки, усещам че тя хич не е толкова топла, колкото си мисля. Бърза справка установява, че нейната температура е около 11-12 градуса по Целзий:

Имах подгонвания и празни удари на воблерите и реших да пробвам и с блесна. Не обичам да ги използвам, но понякога прибягвам и до тях:

Красива рекичка и притоци, но в плитките участъци ми ставаше горещо с неопреновия гащеризон.

Изкопчвам още рибки на блеснички, когато ми се откачат на воблери или имам само подгонвания. Успехи имах на Mepps, Mosca и Caperlan.

Писна ми от блесните, а и по течението трудно се водят и профучават като куршуми в бързеите. Сложих любимия си за малки рекички Lucky Craft Humpback Minnow 50SP, като имах хванати по няколко риби на всичките си налични цветове.

Единствената примамка която не ми беше извадила риба беше някой от воблерите на Vankocraft. До сега нямах хваната пъстърва на тях, а днес имах мнооого откачени. След малко размисли и консултация с воблеростроителя, стигнах до следния извод- куките са дебели, тъй като са предвидени за по-сериозни риби, а не моите дребосъци. Бесните пъстървички често не налапват примамката, а само я удрят или хапят странично. Ще следва подмяна, като ще пробвам с единични куки като за начало. Само за да хвана с такъв воблер се наложи да половя до по-късно. Стигнах и до мястото, от което на горе не бива да се качвам и както се казва „гол в последната минута„!

Най-красивата, а и голяма риба хванах на Ванков воблер. Вече знам и защо на някои снимки фигурират примамки в устите на риболовците, нещо за което се бях чудил доста време.

Стана време за тръгване. Мислейки си че съм прекрачил 2-та часа риболов и че съм стигнал до към 3 часово излет, се оказа че всъщност са цели 4 часа! За това време имах среща с около 30-тина рибета. Имаше една голяма, тя естествено беше от изтърваните, както става винаги 😀 Бързайки по пътя към колата се чудя какво ли ме чака и дали ме чака. Мислех си, че ще ми е оставил бележка с телефонния си номер човечеца, за да му се обадя като сляза в селото, за да ми отворибариерата. Оказа се, че явно писнало му да кибичи е тръгнал пеш надолу, като по пътя е разчистил падналите камъни, взел си е колата и се е върнал при моята очаквайки ме на уреченото място. Изпровождайки ме до асфалта и отваряйки бариерата вече виждайки се един друг ми казва „някой май трябва да почерпи“. Не знаеше, че аз вече се бях приготвил с едни пари в ръката. Каза че се шегува и не ги взе, но аз му ги пъхнах в джоба. Взех му телефонния номер и при следващ риболов там ще му занеса армаган на тоз добър човечец, който така безмилостно изтормозих…ама аз си го бях предупредил какво очаквам да стане де, той настояваше че нямало проблем и имало къде да полегне докато се върна 😀