Архив на категория: Риболов

За пъстърви през месец юли

През юли месец направих два успешни пъстървови излета в рамките на една седмица. Прекарвах почти по цял ден, разхождайки се по бреговете на реката. При първото ми посещение на реката, хванах много американки и балканки. Рибите се придържаха в най-големите бързеи. Няколко дена след първият риболов, направих и втори на същата река. Времето през тази седмица беше стабилно и предполагах че ще има същата добра активност както беше по време на първия излет.
Рано сутринта при първото ми посещение на реката, активни риби нямаше, но за сметка на това…безброй спиращи дъха гледки.
След 10:00ч. имах няколко проследявания на пъстърви след примамките, а след като слънцето проби хубаво между дървета, хванах и първите риби.

Замятах по течението и водех воблерите срещу него…равномерно с леки туичвания. Празни кълванета нямаше. В много бързата вода, пъстървите нямат много време да огледат примамката, малко да им хареса и веднага и посягат 🙂
Няколко рибки хванах и на блесна.

Но абсолютни фаворите бяха Lucky Craft Pointer 48 и Lucky Craft Humpback Minnow 50SP . И дава се задържат изключително добре в много бърза вода, също така може да се туичват без да ги изплюва течението.

Между стандартните педарки се хващаха риби с по-добри размери 🙂

Разнообразие имаше. След улов на няколко балканки, следваха по една-две американки за цвят 🙂

По време на вторият излет в риби отново хванах, по-малко на брой, но за сметка на това имаше няколко по-големи риби. Също голяма част от тях хванах в умерените бързеи и във вирове с бавно течение. За разлика от първия излет риби хванах в дълбоките бързеи..в плитките едва две-три риби. На местата където трябва бързо да се набере дълбочина и да се задържи и води примамка в течението, отлично се справя Fiiish Power Tail

Дойде ред и за най-голямата риба от двата излета. Красива американка достигаща почти 45см. Нейният улов може да видите в клипа по-долу. Голямо надлъгване беше докато я хвана. Няколко пъти я изкарах от подмола под който се беше скрила, а за да я накарам да атакува примамката експерементирах с достата разчупено водене на воблера 🙂

Излети по Марица 2018

След откриването на риболова (01.06.2018) направих към 4 излета по Марица в различни участъци. При три от тях имах слуха, но доста слаба – е по-добре от капо. Общо взето тази година, поради ред причини, по-слабо посещавам реката спрямо предходните.

На 13.06.2018 направих първия излет, след забраната, по Марица. Грабнах лайта и надвечер след работа се разходих по реката за отмора. Нивото й се бе вдигнало, като дори се повишаваше от изпусканията на водните каскади и дъждовете. Нужни ми бяха 40 минутки за да успея да излъжа първата рибка. Вода много, но риба малко. 😀 Малък кефал бе първата „жертва“, която атакува Аглия-та в по-спокойната вода на разлива.

Там, където обикновено съм хващал риби, сега нещо ги бе хванала липсата или водата им идваше студеничка и си бяха просто пасивни.
20 минути по-късно, при успоредна проводка покрай високия бряг, въдичката ми се сгъна мощно от яростна атака. Поведох рибата и се сборичкахме. Бях заложил на един от маришките ми любимци – Salmo Minnow 5S HPH!

Още не можех да видя какво съм закачил, когато рибката се отправи към мен. Започна да дърпа към дъното, и взе малко аванс. След като я повдигнах над повърхността на водата, щръкнаха първо едни мустаци, а след това и главата на….малкия мустакатко! Добра съпротива оказа той на пръчлето, което до последно ми подсказваше всеки негов ход, поради отличната си чувствителност, която притежава, като досега не бях ловлил с него в река.

За първи път имах слука на сомче по тези места, въпреки, че ги бях посещавал „N“ на брой пъти. За съжаление, друга слука до края на вечерта нямах. Два удара – две рибки.

През следващите седмици започна дъждовния сезон в България, а не лятото и Марица вдигна значително нивото си. Толкова се вдигна нивото, че все едно си беше пролетно пълноводие, а дори и повече. Условията за риболов се влошиха значително. Беше моментът да пробвам с хеви такъма дали ще се излъже някой сом.

На 7-ми и 08-ми юли реших да проверя Марица за сомско движение. Пуснах се по реката с хеви спининга и големите примамки. Първия ден отидох към 17 часа, след като яката се бе наваляло и натрещяло. Почнах да въртя на едно и също (сомско) място най-различни видове примамки – воблери, калтушки и силикони, облавяйки плавно първо повърхностния слой и ситгайки до дънния, и обратно. Към 18:30 часа се появи на фронта сомска активност!

След 15-тина минути имах удар в дънния слой на Salmo Rattlin Hornet 65 CHB. Ударът бе в сравнително спокойна вода на 15 метра от мен.

И този път, слуката ми бе на малко сомче…, което се бе натумбило здравата с храна. 🙂

Откачих внимателно с кохера тройката и пуснах малкия дебеланко да ближе рани в подмола. До края на вечерта, друга слука нямах.

На следващия ден бях още от рано сутринта на реката малко преди изгрев, пак с хеви такъма. Марица, като че ли бе вдигнала още повече нивото си… До 10 часа нямах пипане с големите примамки, нямаше и активност от каквито е да е риби. Върнах се до колата и извадих лайта, за да пробвам дребосъците в участъка. След проверени 500 метра надолу по бурното течение, улових и пръвата риба – малък костур.

40 минути по-късно пък успях да намеря в един ръкав що-годе активни кефали. Бях заложил в течението на Yo-Zuri L-Minnow 44 в цвят M101, които вече като цвят не се произвежда. За мен това е една много добра примамка за кефал в течение, като лови дори и в студеничка вода. Та шумната му игра провокира на няколко пъти атаки на кефали, които обаче не взимаха стръвно, а само отиваха и побутваха примамката.

Всяко едно побутване го усещах не само на върха на спинига, но и в ръкохватката му, което доведе у мен известно недоволство, усещайки и разбирайки тази им пасивност. 🙂 Все пак боднах един от тези ленивци, като малката тройка се бе закачила отстрани за устата му.

Да обче, след тази риба, повече ударчета нямаше. Явно при ваденето, кефала беше изплашил останалите риби от пасажа и те се бяха пръснали нейде из пълноводната река.

По-късно през юли последва един неуспешен излет, при който обаче видях отдавна забравена гледка – в тихото край брега, се изплющя с цяло тяло над водата див шаран с лимонено-жълт цвят и ярко червени перки. На око около 3-4 килца. 🙂

Морско излетче

Нямам време – тези две думи, свързани логически в едно кратко съобщително изречение казват всичко. 😀 В последните месеци не ми остава никакво време за риболов, споделяне и писане на фото разкази. Ангажимените ми станаха повече отколкото са примамките ми в кутиите. Ето, че чак сега намирам няколко часа, за да седна и да драсна едно излетче, отпреди два месеца и половина. 🙂

В самия край на април месец направихме един кратък набег с Мишо по бреговете на Бяло море в северна Гърция. На морето не бях ходил да ловя от последната ми почвика в Дидим през миналата година. Като цяло излетът бе успешен и имаше интересни моменти. Аз лично успях да хвана един нов вид със спининга, който досега само ми беше удрял, но така и нямах късмета да го извадя . 🙂 Ето го и фото разказа.

През последната събота на април потеглихме от града към Гърция в 03:30 часа сутринта. Идеята на това ранно тръгване бе да хванем сурешния заход на морските хищници. Чувахме, че преди броени дни там са ловени паламуди. Ясно ми е, че ден с ден не си приличат, но интригата беше голяма. Двамата с Мишо се надявахме настървено за хубав риболов, защото ни беше писнало от половинчати риболови по нашите водоеми.
След няколко часа вече бяхме на горещата точка на морския бряг в Гърция. С пристигнаето ни установихме, че там има по-големи ентусиасти от нас, които дори бяха от по-далечни нам градове, като след нас прииждаха и други колеги от родината ни. 🙂 Грабнахме набързо риобловното оборудване от багажника и се зсилихме към буната. С нас бе за компания и моята половинка, която по-късно изигра важна роля за едно „откритие“. 😀 Идеята беше да ловим на върха на буната, в най-дълбоката част, защото инфото бе, че там са паламудите. Докато щъкахме по камъните, за да достигнем точката, се оказа, че в един момент група от 4 човека се надпреварва с нас по камънаците и драснаха напред. Еее какво нещо е мерака за риболов… 😀 От външната страна на буната забелязах джуруми на сафрид, които покрай камъните гонеха много настървено. В този момент ми се прииска да се закотвя и да почна да мятам. Да обаче аз нали съм тръгнал за нещо по-едро, та си продължих по пътя, докато Мишо се отклони и остана там.
Стигайки върха на буната видях, че няма никой – екстра, навалицата беше остнала зад мен. Бях взел две въдици – едната с мощност медиум (SSMCX24M), а другата бе лайт (ZODIAS264L2). Естествено почнах с по-мощната. Заложих на метални примамки и почнах да замятам на максимална дистанция, като слънцето още не бе изгряло. Надявах се, че шансовете ми ще са големи, но уви. За съжаление след едночасово упорито замятане на метал и пластмаса слука така и не се появи, а край мен по-дребните хищници съсипваха дребосъка, гонейки на повърхността! Реших да се опитам да провокирам някой от тях с DUO Realis Pencil 85. След две подавания, като и при двете имах удари, се наниза странично този хулиган, а след това се откачи още един:

Ами време беше да изкарам лайта и малките повърхностни примамки! Идеята за паламудите умря. Това впоследствие допотвърдиха и едни момчета, които ги пробваха близо до мен. 🙂 Реализирах няколко удара на Storm Gomoku Pencil и Popper, но не закачих рибите. Смених с DUO Spearhead Ryuki 50S, който ми донесе след 2-3 замятания един откачен сафрид. 🙂 При едно от замятанията приятелката ми ме разсея и изпрасках здраво воблерчето в камъните пред мен. В този момент видях как малката му лопатка фръкна през гръба ми отзат. Еее ами сега? Няма какво – малките хищници гонят пред мен трябва да го метна с лопатка или без. 🙂 Мятам го аз на добра дистанция и почвам да го водя. Оказа се, че без лопатката Ryuki-то бе по-добър вариант! 🙂

Последваха още 3 откачени риби на Ryuki-то… Просто без кеп от високите и назъбени камъни не става да стигнеш до снимки и рибите си влизат обратно в морето. Слънцето се вдигна и активността на хищниците замря, като от време на време те все още захождаха, за да папат малките рибки:

Преместих се близо до Мишо, който беше дръпнал отдавна няколко сафрида на малък пилкер и китайско воблерче – подобие на Ryuki-то. С много труд и замятания успях да излъжа четири риби, като само с една стигнах до снимки, а другите се откачиха при ваденето. Успешната примамка, която ми донесе тези удари бе счупеното Ryuki, което се оказа печелившия коз за излета!

Реших да си направя тест със здраво Ryuki 50S и 60S в тези цветове. 🙂

Да обаче, рибите просто ги следваха без каквито и да е наченки за удар, докато на онова със счупената лопатка, което се бе превърнало в нещо като потъващ стик бейт, реализираше не само проследявания, но и кълванета. 🙂
По едно време рибите съвсем изчезнаха. Определено си личеше, че бяха смутени от нещо по-едро. След 5-6 минути пред нас се показа огромна морска костенурка с диаметър на корубата повече от метър, която изплува, за да си вземе въздух. Е такова нещо не бях виждал досега, откакто ходя по Гърция. 🙂

30 минути след минаването на тази морска дивотия рибите още не бяха се завъртяли. То наближаваше 11 часа, та не ги и очаквахме повече. Мишо сложи, за експеримента, една калмарка и след две замятания подсече! Опаа, оказа се, че имаше слука на сепия. В този район бях виждал сепии и ми бяха удряли на изкуствените примамки, но така и не бях хващал. Ето, че максимата „който експериметнира – пичели“ се потвърди отново! Браво на него! 🙂

В рамките на 20 минути той успя да улови още две сепии на същата калмарка!

Брее, че интерестно! Сетих се, че имам една неразопакована калмарка на DTD и бръкнах в раницата, за да я извядя и пробвам. 😀 Сглобих другата въдица и заметнах с нея.

Примамката беше бавнопотъваща и лекичка, а пред мен дълбочината е около 2 метра. Това ме накара да я доутежня с 6 грамова чебурашка, слагайки утежнението отпред. Подадох три пъти успоредно на буната и докато тътрих по дъното, някой ми грабна примамката и засякох. Еми ето, че и аз имах успех с едно „извънземно“! 🙂

Тези четири сепии се оказаха и финал на слуката на нашия интересен морски излет и настоящия фото разказ. Доволни от риболова към 13:00 часа по обед тръгнахме за България.

П.П.: Тези ще ги търсим друг път, когато няма риби! 🙂

За да хванеш, трябва и да пуснеш! …

***зарибяването и писането на текста се извърши в началото на месец септември***

За да хванеш, трябва и да пуснеш! Или как зарибихме с Балканска пъстърва.

От много време си говорим, как ще зарибим някой гьол с щука и ще си ловим трофеите на закътано местенце. Годините се нижат, а ни все така никак не я вършим таз работа…а иначе с купуване на водоем бяхме започнали плана. В крайна сметка се насочихме към пъстървовия риболов и разпространение. Взе да ни писва от опoсканите реки и имахме идея да зарибим наше си мqсто. Преди 10 дена събрах четата и казах, че имам река с подходящи условия – 16 градуса вода за края на август, липса на други риби (с изключение на някое дребно кефалче, мренка и лещанка), липса на рибари, населени места и т.н. Рекох им „давайте да даваме“, па взехме че я свършихме!

Днес беше деня, в който отидохме за скъпоценния чувал. Пътьом се отбихме до язовир Батак, където още с пропадането на първата проводка ме взе костур. Започнахме добре риболова, с много кълванета, аз вадих и риби, докато Живко повече гледаше. По-късно ме догони с няколко щуки и костури.

Всичко приключи малко преди 10 часа, но ние час и половина настоявахме за последна риба. Както и да е, с малко закъснение тръгнахме към развъдника, където вече ни чакаха повече от час. Натоварихме рибата, като изчаквайки да видим дали всичко е наред с чувала имахме време да разгледаме целия процес на развъждането. Е…това което и видяхме от пътя спираше дъха, за това няма да се пробвам да описвам видяното и почувстваното след разходката вътре.

Газ на обратно, бързо темпериране, тъй като реката и водата с рибките бяха със сходна температура и закрачихме из драките, където сипвахме по някоя шепа петнисти.

И така…чакаме новия сезон, с надежда да има риболов, а след време и поколение. Е..междувременно на пролет ще пуснем още някое друго чувалче.

***а ето е резултата днес, няколко месеца по-късно***

Още за откриването се чудех дали да не пробвам нашата си рекичка. По мнение на колеги, тогава рибите са били прекалено малки, че да ги търся на спининг. Съгласих се и реших да заложа на по-сигурното – наедряли риби и в по-топла вода. Днес вече дойде деня, в който се наканих нааай-после да се докосна отново да тези рибки, същите онези които пуснах преди няма и година. Реших да отида с моторчето, за да съм по-подвижен в случай на неуспех.

Стигам аз по някое време, спирайки точно до един хубав вир. То така или иначе няма много места до реката, по които се стига по път, че нямах голям избор. Слизам долу и недоволен от първото замятане грейва усмивка на лицето ми – вече имах риба! Снимки, да плува обратно и да продължавам с опитите в големия вир.

Трета проводка и втора риба:

Еднакви по размер, но пък с различна шарка. Сложих силикон и на първа пвоводка закачих риба, но се откачи в краката ми. Тръгвам аз надолу по реката и установявам че то вода хич си няма. Доооста маловодна, а уж в началото на септември се очакваше да е критичния минимум.

Доста баири, но никакви водоизточници. Единствените признаци за наличие на голяма вода си личи от мъкнатите от придошлата вода клони. Малко вода да капне в района и всичко в това поточе идва.

Видях 2-3 риби в реката, но за риболов не ставаше. Реката в по-голямата си част беше дълбока до глезените, дълбоките една педя вирчета бяха…2 педи големи 😀

Единствените интересни неща които видях бяха:

Тези ракети ги правят близо до града в една вилна зона. Ежедневно правят изпитания, а само облаче да се появи и гърмят по него.

Разходих се в малък участък от реката (400 метра) и съм доволен от това че хванах, но тази ниска вода ме притеснява. Дано се нормализират нещата и рибите си виреят спокойно там. По пътя на обратно спрях да пробвам едно малко вирче, но очаквано нямаше нищо в него.

На следващите две снимки се вижда разликата в нивото от момента на зарибяването и сега:

Ако оцелеят лятото ще настояваме на това място. А преди есента може да зарибим друго поточе, че да има какво да пробваме и догодина. Жалко е, че нямаме хубави големи реки за пъстървите наоколо. Всички планински потоци са добре познати на бракониерите и месарите и там за мен няма смисъл да се опитваме. Аз съм удовлетворен от постигнатия резултат, дори и да е краят на тези рибки сега. Неуспешния опит е по-добре от никаквия. Ние поне опитахме, бих казал и че успяхме.

Информация как се прави зарибяване с пъстърва ТУК.

Пъстървовото стопанство от което взехме рибките е „Тошков чарк“.

Първи май – ден на щукаря

Две седмици и половина след последния ми излет дойде 1-ви май – празника на щукаря. 🙂 И тази година заложих да открия сезона на типичен щукарник – затворен водоем, в който властелин е само и единствено щуката. Към момента съм направил три излета на 5 различни водоема. Два от тях бяха съвместно с Валентин като рибите, които хванах, бяха само дребосъци. На третия излет, състоял се наскоро на 20 май, се капотирах трагично – 5 часа въртяне, от ранни зори, без удар… колегите наоколо и те така. Направо ми се дорева, като знам на какъв красив щукарник мятам…, но в България е по-лесно да се руши, отколкото да се гради… Както и да е, нека ви поразкажа за двата ми успешни излета, гарнирани със скромна откъм размери слука.

Първи май е – време за откриване на щуколова!! 🙂
Някои хора сигурно сън не бяха спали и още по изгрев слънце бяха отишли да дирят щуките из водоемите – за това свидетелстваха първите постнати сутрешни снимки на щучки във фейсбук групите. Този път, ние пък с Валката, не си дадохме зор и късно по обед се появихме на гьола, с идея съвсем символично да отбележим празника (откриването). 🙂 Слуката за първия излет бе доста скромна на размер и на брой, но пък рибите бяха много агресивни. В главните роли при мен бяха Rapala Shadow Rap Shad и Shadow Rap. Още при първите подавания имах подгонване, а след кратко време се показаха и първите риби за годината.

На гьола, който за първи път посещавам с цел риболов на щуки, нямаше навалица от ентусиасти и това до някъде ни донесе доза интрига при закъснелия ни риболов и спокойствие.
По време на излета изпробвах една силиконова новост от Storm – Weedless 360GT Searchbait, реализирайки два удара на 40 сантиметрова щука до брега, близо до потопените клони на една върбичка.

Наблюдавайки в захлас агресивната атака на зъблата, в бистрата вода край брега, съвсем забравих, че трябва да засичам (на два пъти)… та останах само с прорези по силикона, а как го глътна по учебник… ма аз си гледам ли шоуто… пък си бях и слънчасал вече леко. 🙂

В следващия час хванах още две дребосъчета, с което приключи и слуката.

Напече ни много и решихме да си ходим. Все пак, колкото да се каже, открихме и помятахме на спокойствие! 🙂

На 13-ти май направихме втория излет за щуки на едно от любимите ни места. Към 8 часа бяхме на локейшъна. Тук-там се виждаше по някоя лодка и спинингист. Навалицата и месарите от предните седмици липсваха, а като добавя, че и времето бе повече от чудесно за риболов, то всичко бе идеално! 🙂 Оставаше ни само рибите да са активни.

За съжаление ентусиазмът, с който се бяхме заредеили, се изпари в следващите три-четири часа. Валката с каяка нямаше удар, а аз от брега бях вдигнал само една щука (под кило) на повърхностна примамка. Нещо ставаше с щуките. Никъде не се виждаше риба. Проверих в Интернет, през смартфона, да не би да е имало земетресение и се оказа, че преди около 20 часа е имало такова с магнитут 3,3 по Рихтер – ооо каква греда… Въпреки това продължихме да упорстваме с надеждата да се появи някоя красавица за снимки. По обед, към 12:00 часа взех, че излъгах една щукичка.

Десет минути след това, на същото място, се излъга още една с подобен размер:

Още две последваха в рамките на 15 минути, но на дълбоко газещия модел на Rapala Shadow Rap Shad.

Двете рибки се излъгаха в дълбокото на около 15-тина метра от брега.

Излишно е да казвам, че всички до една бяха върнати обратно да трупат метраж, но все пак да го спомена. 🙂

Каквото имаше около мен бе изпонабодено в рамките на около час, което съвсем нормално доведе до край на слуката. Трябваше да се преместя на ново местенце. Там се оказа, че ме чакаха още 5 мъника с подобен размер, които също налетяха на воблерите от серията на Rapala – Shadow Rap. Излишно ми се стори да ги снимам всички, тъй като бяха от един и същи калибър.

Еми, по-важното беше, че умирисахме ръцете на риба и открихме сезона, макар и със скромни по размер щуки. 🙂 Чакаме скоро да се покажат и по-едрите зъбли. За финал на материала прилагам още малко снимки от заобикалящата красота на макросвета от щукарниците, които посетих: