Архив на категория: Морски Риболов

Морски приключения – част втора

Posts in this series
  1. Морски приключения част 1
  2. Морски приключения - част втора
  3. Морски прикючения - част 3

Време е да продължим с разказа за първите ми перипетии на морето и ден втори от потатянето на гемията 🙂

След 13 часа път и първото топване в морето с новата ми риболовна машина Hobbie Compass , че и риба успях да хвана дойде време да се настаним и да анализираме риболова и да се огледаме какво що , както и да се подготвим за следващите няколко дни риболов. За съжаление докато част от уловът беше във фурната , прогнозата за времето се промени драстично и даваха с нарастващи ветрове да доиде лошо време и дъжд за вторник. Е, такъв ни бил късмета и след няколко бири и късно лягане се разбра , че сутрешен риболов няма да има едва към 10 успяхме да се наканим въобще да влезнем във водата. А, там си личеше ,че нещата с ветровете още не са сериозни.

Но,  това бързо се промени и  само след час започнаха да ни връхлитат доста големи вълни , а само колегата регистрира един удар , но рибата се откачи веднага след нейното повеждане .
Аз заложих отново на силикона на Fiiish Black Minnow 5 -ти номер , но този път в цвят каки.
Вълните бяха толкова упорити , че дори с 90 грамова глава трудно усещах къде е дъното , но все пак обнадежден от успехът предишният ден бях твърдо решен да хвана нещо 🙂
Е, късметът на начинаещия дето не знае какво прави , но пък е тъп и упорит отново подейства.
При едно от пропаданията към дъното на силикона , той сякаш се забърза малко повече от нормалното си пропадане , което според това което бях чел и гледал може да означава ,че риба си го е харесала и си го носи към леговището 🙂
Е, една от превантивна засечка нищо не губя и щракнах палеца на мултито и засякох…. И се почна купона , който дълго чаках в тези вълни.
Рибата започна бясно да се мята , но аз вече знаех какво да очаквам от такъма и предварително бях позатегнал аванса драстично и много бързо я качих на асансьора водещ към каяка ми. Разбира се добичето не се предаде без бой , но накрая кротко си полегна до него и беше кепчосано с нескрита радост ,че и в този отвратителен ден нямаше да съм валат… като другите 🙂

Както добре се вижда целият силикон заедно с главата бяха нагълтани до опашката и откачането му с мойте клещички за кефалски примамки беше истинско предизвикателство. Но, зорът чудеса прави и се справих някакси – хубавото е ,че измъкнати от толкова дълбоко рибите не дават никакви призначи на живот , че иначе не знам как бих се справил с такова добиче 🙂
През цялото това време вълните ме разнасяха насам танатам като куцо пиле дъждовен червей и се оказах на около 100 метра от скалите , а рибата я хванах поне на 200 метра по-напред. Е, точно за това този каяк е толкова специален – можеш да го оставих да се рее по вълните без да се притесняваш , докато ти кротко си откачаш улова или правиш други дейности 🙂
Опитах да ловя отново , но времето ставаше нетърпимо ветровито и решихме ,че е време да се откажем.
След мечтаният от много време следобеден съм през работната седмица щеше да е грехота да не разгледаме близкото курортно селце.
А , там намерихме страхотен център с още по-красив плаж.

Вечера вятърът утихна , но ние вече бяхме настроени за бири и морски специалитети и хич не ни беше до риболов 🙂
Цените са много приемливи така да кажем , само дето бензинът им е 3 лева литъра , което си боли , но кефа цена няма!
Във вторник се отдадохме на бири и почивка , а така прогнозираният дъж заваля чак при вечер и то за час – колкото да понамокри.

Но, най-интересното тепърва предстоеше ,  но за това в третата част 🙂

 

Морски приключения част 1

Posts in this series
  1. Морски приключения част 1
  2. Морски приключения - част втора
  3. Морски прикючения - част 3

Здравейте приятели и колеги,

Когато в края на миналата година смених  старото си Малибу Стелт 9 за топлият тогава Hobbie Compass  беше ясно ,че рано или късно този страхотен каяк ще се  стигне до морето , но пък първото му топване да е чак в Йонииско море – те това не беше предвидено , но пък се случи.
Един приятел , с които не се бяхме въждали повече от 3 години подаде сигнал ,че ще заминава за риболовна атака в Албания и след отправената покана въобще не му мислих много 🙂 За компания взех един приятел каякар от Пловдив – все пак на толкова дълъг път не е хубаво да се тръгва сам. Агитката се събра малко преди гръцката граница и след 13 часа път в тъмнината се отзовахме на това райско място.

Морето сутринта беше спокойно и тихо и само ни подканяше да разтоварим багажа и да се отдадем на риболов.
Така и направихме и само около два часа след пристигането ни каяците ни усетиха солената вода на Йонииско море.
Аз като начинаещ в този риболов бях се оборудвал с два –  три джига и разбира се морското чудо Fiiish Black Minnow 5 със глави от порядъка на 60 -90 грама 🙂
В предвид ,че влизах за първи път в морето реших  да не нося излишни въдици и взех само slow джиговата гега , която бях закупил точно в дена преди тръгване.
И така – вече на вода , в непознати води , с непознат риболов и с… увеличаващ се прогресивно вятър реших ,че трябва да направя всичко възможно да хвана риба 🙂
То хубаво ,ама нито знам какво да ловя , нито къде , нито как… а теоритичната подготовка помага до толкова  ,че все пак да си взел що годе подходящи инструменти и да ги презентираш по подходящ начин. Останалото се учи в практиката и така и аз реших да направя 🙂


3 -мата каякари се разпръснахме на около 300 метра един от друг и безуспешно се опитвахме да уловим нещо 🙂 Все пак нашият гид Фори закачи некви дребосъци ,  но не това беше целта. Със засилващият се вятър и все по-големите вълни сякаш се изпаряваше надеждата ми да не съм валат с първото влизане… Отказах се да гоня колегите и застанах на около 300 метра от брега близо до един скален нос и се позиционирах с лице към вятъра и сгръб към брега и така хем облавях периметъра, хем следях и за вълните – все пак като за ръв път на такива вълни си беше страшничко 🙂
За примамка сложих Fiiish Black Minnow Номер 5 с 90 грама глава и започнах да си помпя и разни други комбинации , който съм гледал в нета пък дано уцеля какво иска тая пуста риба – каквато и да е тя.

И както се носих по вълните и си подръпвах силикона , някъде 15 м над дъното усетих почукване , но толкова  нежно ,че направо го проспах… припомпих още два пъти и този път рязък, тъп удар ме събуди от дрямката…..  Все пак не съм от вчера рибар и засякох мощно ( както се оказа после – не достатъчно мощно) и аванса на мултито запяяяяяяя.
Е , сега си …. викам си кво става тука бре и започна борбата… А , с нов такъм , нов начин на риболов и ново място и непознати риби усещането ,че не е в теб контролът е изключително силен. Но, няма да се даваме я! Натегнах аванса и се постарах поне да не стигне дъното и след като това се случи започнах бавно и методично да я вдигам на горе. Влакното също беше ново и знам ли колко ще издържи…  С всяка изминала секунда ставах все по-уверен ,че сефтето ще се покаже на повърхността и съвсем скоро започнах да навивам последният цвят на влакното и когато стигнах до флурокарбона  вече видажх и рибата на метър под каяка 🙂 . И тук се случи това което е предизвикало  не един и два инфаркта….. пръчката олекна и рибата се откачи някак си.
Явно в края съм отпуснал линията и нещо се случи , обаче рибата продължи да изплува и кротко полегна до каяка където успешно беше кепчосана 🙂

Радостен вик огласи морето – все пак първо влизане – първа риба макар и със зор 🙂
И тогава чак забелязах какви вълни са излезли и как подмятат каяка като бръмбър сламка. Тук е мястото да кажа ,че Hobbie Compass се представя страхотно и без никакво усилие си пори вълните и дава усещането за супер стабилност – това е ултра важно защото като закачите риба сетивата ви са изцяло насочени към нейното преборване и ако трябва да мислите вълните или някакви други фактори то това би убило удоволствието ви от риболова.  Ако имах някакви съмнения как би се справил във вълните – то те се разсеяха още с първото влизане и с първата уловена риба.
Усетил умората от 800 -те километра през ноща реших да излизам и макар да ме държеше адреналина усещах как силите ми ме напускат .
Последваха задължителните снимки на брега където се оказа ,че късметът на начинаещият работи и бях хванал най-голямата риба за деня.

Време беше за почивка и следобеден сън преди да се отдадем на подготовките за следващият риболов 🙂
А , изненадите на това райско място тепърва предстояха , но за тях в следващите части 🙂

Юнски дневник от Тасос 2018

От 16 до 22 юни направих първата морска почивка за тази година. Няма какво много да се пише относно риболова, поради слабата слука, но все пак за статистиката ще седна да драсна едно репортажче.
И този път избрахме да почиваме с моята половинка в Гърция на остров Тасос. Причините да изберем отново Гърция пред родното Черноморие, мисля че на всички са ясни и няма какво да ги коментирам. Разбира се, част от почивката бяха и морските излети, без които няма как да мине всеки запален рибар! 🙂 Пак бях помъкнал два спининга – лайт и медиъм, както миналата година (Юнски дневник от Тасос 2017) и част от новозакупените примамки.
От Керамоти потеглихме с ферибота в 12:30 часа по обяд на 16-ти юни.

На ферибота се качиха 6-7 автобуса с туристи и лудницата от хора по палубите бе ааадската! Доста претъпкано беше навсякъде.

Към 14 часа пристигнахме благополучно (по график) в малкото селце и се настанихме в запазеното ни студиице. Цената на нощувката за двама, с двойно легло, се бе вдигнала леко – от 25 € на  30 €. Вечерта установихме, че цените по заведенията си бяха същите.
Още на следващата сутрин направих и първия риболов – то сърце юнашко не трае!! 🙂

17.06 – първи риболов

Събудих се в 04:30 часа сутринта и след 30 минути вече бях на кея. Реших, че ще цъкам малки хищници и взех лайт спининга. През първите 30 минути от риболова стигнах до един много лош извод, който пък ме наведе на мисълта, че през следващите дни май ще е по-добре да се наспивам и да не си губя времето в риболов! 🙁

Отивайки в 05:00 часа сутринта на кея, се надявах да заваря хищническа активност подобна на миналата година. Бях толкова сигурен, че рибите ще са там, че просто за мен не съществуваше сила, която да ги накара да не са там! Е да, ама не. Кротките вълни на морето се редуваха една след друга, без да бъдат разцепени от нито една риба! Почнах да облавям различните слоеве, но просто пред мен нямаше никакви риби, дори и на дъното. Не само пред мен, а в целия 3 километров залив изглеждаше да няма пукната риба! 55 минути по-късно, при поредното отчаяно замятане, смених силикончето с уолкъра на Storm – Gomoku pencil 60 в цвят Sardine. Два метра след повеждането нещо изплющя уолкъра и лайтовото пръчле се разтресе. Сработи бързо и авансчето на макарата и ето, че първата риба е на куката!

Оказа се, че бях излъгал меланура, която ми оказа добра и яростна съпротива. Тази риба, бе един лъч надежда, че песимистичня вариант, който си бях втълпил, може и да не се случи.

Меланурата бе на дължина между 25 и 30 сантиметра, което определено ми беше своеобразен личен рекорд за вида. 🙂 Не че съм хващал много от тях де, за да съм по-конкретен, това ми е едва втората риба от вида. 🙂

За съжаление след тази слука, не се случи нищо друго. Един удар – една риба. Към 09:30 часа реших, че няма смисъл от повече настояване и си тръгнах – беше вече време за плаж. Същия ден, след обилната вечеря, се разходихме до кея, за да „хвърля едно око“ и да видя каква е ситуацията с хищниците. Дали пък на сумрак нямаше да се завъртят морските риби? Поседях на камъните около 30 минутки, но не би. Никой не разцепи морската повърхност и никъде не се видя рибешко присъствие. Това ме накара да пропусна риболова на следващия ден.

19.06 – втори излет

Отново рано сутринта към 05:00 часа бях пак на кея. Ситуацията с рибите беше същата като отпреди два дни – рибешко присъствие клонящо към нула. Доста примамки извъртях и накрая след час въртяне достигнах до Storm Gomoku Micro Jig – UV Blue Fusiller. Заливът, на който ловях, бе с равно песъчливо дъно, като дълбочината постепенно достигаше до 4 метра на около 50 метра от брега. Идеята беше да търся някакви риби на максимална дистанция в дънния слой. Миналата година имаше риболовци, които на дънце хващаха големи дракони навътре, та реших, че като няма други риби, то поне да се позаиграя с тях. След 6-7 проводки имах отчетлив удар в придънния слой на около 35 метра от брега. Засякох и поведох някаква риба на примамката. На два метра от мен видях, че се беше хванал зарган около 35-40 см. Изненадата бе пълна! Какво прави този зарган там на дъното и толкова навътре? Посегнах да го хвана с ръка, но той направи три последователни подскока и се самооткачи във водата. Е нищо, поне видях, че имало някаква заблудена риба там навътре! 🙂 Продължих да настоявам с металния джиг и след 15 минути имах още един успех с него – скромен, но успех.

Е, не е кило, като миналогодишните ама пак нали има нещо за пред обектива. 😀

Откачих дракончето и го върнах обратно във водата. В следващите 2 часа и половина друга слука нямах…

Ами време е за плаж и закуска! Бях взел със себе си и книгата на Джерeми Уейд – „Речни чудовища“, та с неговите приключения компенсирах някак си отсъствието на рибите. 😀

21.06 – трети излет

Дните от почивката отлитаха безгрижно. То какво му има, като си плащаш за всичко и за нищо не се ангажираш – айляк работа. За съжаление, ситуацията с риболова не се променяше. Нямаше никакви пасажи край брега. Нямаше смисъл да вадя изобщо по-мощния спининг и да мятам по-големи примамки, та продължих да си джиткам с лайта.

В залива продължаваше да цари „тишина“. Въпреки това продължавах да настоявам, чакайки да се случи чудото и пасажите да се появят. Следват няколко пейзажни снимки от момента на изгрева.

Въртях постоянно примамките, облавяйки внимателно от повърхността до дъното и обратно. Беше станало 09:40 часа, а следа от риба така и нямаше. Сложих за пореден път Storm – Gomoku pencil 60 и след 5 минути, на 15 метра от мен, някаква риба го накова безмилостно! Ей така …. от нищото!

Оказа се, бях примамил меланура, която наруши тишината наоколо.

Извадих метърчето и я премерих:

Поседях още 30-тина минути и офейках към плажа!

22.06 – четърти последен излет

На 22-ри юни ни предстоеше да се връщаме към България. С последни надежди и магарешки инат отидох пак сутринта да помятам! Не може днес да не дойдат пасажите!! Все пак ми е последен ден. 🙂 За съжаление и този път посрещането на изгрева не донесе нещо ново на хоризонта. Този ден нямах дори пипане! Последва едно гръмко капо!

Ами това е колеги, година с година не си приличат. Седмица след това пасажите са пристигнали и са се ловили кокалита и по някоя баракуда – ами такъв ми бил късмета. 🙂

Няколкото примамки

Докато цареше безрибието по време на морските ми излети, „пуснах на вода“ няколко играчки, които носих със себе си специално за морето:

X-Rap Countdown 50 mm – смятам, че с това воблерче, ще мога да играя както в морето, така и в сладки води. Потъващо е, с отличен кастинг и може да се води на туич и равномерно. Идеята беше с него да гоня кокалита.

Zerek Trail Waver 60 mm – това е един уолкър, слабо познат у нас. Очарован съм от кастинга и играта му!

Тройките са много здрави и с дебели жила. Стоят грубо, но явно има защо производителя да ги е монтирал фабрично, предстои да разбера. 🙂

Едно клипче от ЮТюб:

Storm Gomoku Bottom 30 и 45 mm – една нестандартна твърда джигова примамка, която при пропадане има пасивна игра, обаче при равномерна проводка се превръща в нещо като кранк. Имитацията в случая е на млка скаридка.

Кутия пълна с бижута на DUO – мисля, че няма грамотен спинингист, които да не ползва примамките на DUO било то за морски или сладководен риболов!

Ще спрa вниманието си тук на DUO Realis Popper 64 mm – един супер готски попер, които можете да водите и като уолкър. Относно дизайна на примамките на DUO мисля, че на всички е ясно, че е на топ ниво – истински бижута!

Rapala X-Rap Twitchin Mullet 80 mm – бавно потъващ уолкър, който от скоро се предлага и на българския пазар. Относително нова примамка в асортимента на Рапала – появи се миналата година. При туич играта става умопобъркваща за хищниците.

Куките са единични, с контра и доста здрави….

Ето го и как се движи под водата:

Rapala X-Rap Saltwater 100 mm – от снимката сами виждате за каква прекрасна имитация на рибка се има предвид – форма тип миноу с преливащи цветове. Кастингът е добър, а на туич и равномерно водене играта е без забележка. Докато го замятах, един лаврак към 30 см дойде от нищото и проследи воблера на два пъти, но така и не се реши за атака.

Чао, Тасос, до другия път! 🙂

Морско излетче

Нямам време – тези две думи, свързани логически в едно кратко съобщително изречение казват всичко. 😀 В последните месеци не ми остава никакво време за риболов, споделяне и писане на фото разкази. Ангажимените ми станаха повече отколкото са примамките ми в кутиите. Ето, че чак сега намирам няколко часа, за да седна и да драсна едно излетче, отпреди два месеца и половина. 🙂

В самия край на април месец направихме един кратък набег с Мишо по бреговете на Бяло море в северна Гърция. На морето не бях ходил да ловя от последната ми почвика в Дидим през миналата година. Като цяло излетът бе успешен и имаше интересни моменти. Аз лично успях да хвана един нов вид със спининга, който досега само ми беше удрял, но така и нямах късмета да го извадя . 🙂 Ето го и фото разказа.

През последната събота на април потеглихме от града към Гърция в 03:30 часа сутринта. Идеята на това ранно тръгване бе да хванем сурешния заход на морските хищници. Чувахме, че преди броени дни там са ловени паламуди. Ясно ми е, че ден с ден не си приличат, но интригата беше голяма. Двамата с Мишо се надявахме настървено за хубав риболов, защото ни беше писнало от половинчати риболови по нашите водоеми.
След няколко часа вече бяхме на горещата точка на морския бряг в Гърция. С пристигнаето ни установихме, че там има по-големи ентусиасти от нас, които дори бяха от по-далечни нам градове, като след нас прииждаха и други колеги от родината ни. 🙂 Грабнахме набързо риобловното оборудване от багажника и се зсилихме към буната. С нас бе за компания и моята половинка, която по-късно изигра важна роля за едно „откритие“. 😀 Идеята беше да ловим на върха на буната, в най-дълбоката част, защото инфото бе, че там са паламудите. Докато щъкахме по камъните, за да достигнем точката, се оказа, че в един момент група от 4 човека се надпреварва с нас по камънаците и драснаха напред. Еее какво нещо е мерака за риболов… 😀 От външната страна на буната забелязах джуруми на сафрид, които покрай камъните гонеха много настървено. В този момент ми се прииска да се закотвя и да почна да мятам. Да обаче аз нали съм тръгнал за нещо по-едро, та си продължих по пътя, докато Мишо се отклони и остана там.
Стигайки върха на буната видях, че няма никой – екстра, навалицата беше остнала зад мен. Бях взел две въдици – едната с мощност медиум (SSMCX24M), а другата бе лайт (ZODIAS264L2). Естествено почнах с по-мощната. Заложих на метални примамки и почнах да замятам на максимална дистанция, като слънцето още не бе изгряло. Надявах се, че шансовете ми ще са големи, но уви. За съжаление след едночасово упорито замятане на метал и пластмаса слука така и не се появи, а край мен по-дребните хищници съсипваха дребосъка, гонейки на повърхността! Реших да се опитам да провокирам някой от тях с DUO Realis Pencil 85. След две подавания, като и при двете имах удари, се наниза странично този хулиган, а след това се откачи още един:

Ами време беше да изкарам лайта и малките повърхностни примамки! Идеята за паламудите умря. Това впоследствие допотвърдиха и едни момчета, които ги пробваха близо до мен. 🙂 Реализирах няколко удара на Storm Gomoku Pencil и Popper, но не закачих рибите. Смених с DUO Spearhead Ryuki 50S, който ми донесе след 2-3 замятания един откачен сафрид. 🙂 При едно от замятанията приятелката ми ме разсея и изпрасках здраво воблерчето в камъните пред мен. В този момент видях как малката му лопатка фръкна през гръба ми отзат. Еее ами сега? Няма какво – малките хищници гонят пред мен трябва да го метна с лопатка или без. 🙂 Мятам го аз на добра дистанция и почвам да го водя. Оказа се, че без лопатката Ryuki-то бе по-добър вариант! 🙂

Последваха още 3 откачени риби на Ryuki-то… Просто без кеп от високите и назъбени камъни не става да стигнеш до снимки и рибите си влизат обратно в морето. Слънцето се вдигна и активността на хищниците замря, като от време на време те все още захождаха, за да папат малките рибки:

Преместих се близо до Мишо, който беше дръпнал отдавна няколко сафрида на малък пилкер и китайско воблерче – подобие на Ryuki-то. С много труд и замятания успях да излъжа четири риби, като само с една стигнах до снимки, а другите се откачиха при ваденето. Успешната примамка, която ми донесе тези удари бе счупеното Ryuki, което се оказа печелившия коз за излета!

Реших да си направя тест със здраво Ryuki 50S и 60S в тези цветове. 🙂

Да обаче, рибите просто ги следваха без каквито и да е наченки за удар, докато на онова със счупената лопатка, което се бе превърнало в нещо като потъващ стик бейт, реализираше не само проследявания, но и кълванета. 🙂
По едно време рибите съвсем изчезнаха. Определено си личеше, че бяха смутени от нещо по-едро. След 5-6 минути пред нас се показа огромна морска костенурка с диаметър на корубата повече от метър, която изплува, за да си вземе въздух. Е такова нещо не бях виждал досега, откакто ходя по Гърция. 🙂

30 минути след минаването на тази морска дивотия рибите още не бяха се завъртяли. То наближаваше 11 часа, та не ги и очаквахме повече. Мишо сложи, за експеримента, една калмарка и след две замятания подсече! Опаа, оказа се, че имаше слука на сепия. В този район бях виждал сепии и ми бяха удряли на изкуствените примамки, но така и не бях хващал. Ето, че максимата „който експериметнира – пичели“ се потвърди отново! Браво на него! 🙂

В рамките на 20 минути той успя да улови още две сепии на същата калмарка!

Брее, че интерестно! Сетих се, че имам една неразопакована калмарка на DTD и бръкнах в раницата, за да я извядя и пробвам. 😀 Сглобих другата въдица и заметнах с нея.

Примамката беше бавнопотъваща и лекичка, а пред мен дълбочината е около 2 метра. Това ме накара да я доутежня с 6 грамова чебурашка, слагайки утежнението отпред. Подадох три пъти успоредно на буната и докато тътрих по дъното, някой ми грабна примамката и засякох. Еми ето, че и аз имах успех с едно „извънземно“! 🙂

Тези четири сепии се оказаха и финал на слуката на нашия интересен морски излет и настоящия фото разказ. Доволни от риболова към 13:00 часа по обед тръгнахме за България.

П.П.: Тези ще ги търсим друг път, когато няма риби! 🙂

 

 

Морски риболов в Гърция

Дойде време за първият ми истински спининг риболов на морски риби. Казвам истински, защото лятото докато съм на море с жената първо че няма риба, второ че трябва и на нея трябва да обръщам внимание. Пък и друго си е да има кой да те заведе, да ти покаже кое, какво, как, къде. Малко на шега стана всичко и много на бързо. В крайна сметка на 30 декември в ранните часове вече пътувахме към Гърция, с цел да хванем първия ферибот. Успяхме да я свършим тази работа, като по часовник имахме време за по цигара и кораба отплава с нас на борда. Слизаме ние на брега и дъжда вали ли вали. Решаваме да търсим баракуди и да пробваме далечния край на острова, където може и да не вали. Оказа се, че наистина там го няма облака, но насрещния вятър правеше опитите за риболов много несполучливи. Позагубихме малко време там и се преместихме на едно пристанище. Не че там хванахме нещо, но поне не духаше толкова, а на предната локация започваше да ръми. Преместихме се на поредното (3-то) малко пристанище, явно там ги има доста, където също нямаше признаци на живот. Нашия водач беше зает повече с това да говори по телефона, отколкото да лови риба. Но така е в работен ден, ,много те знаят къде си.

Рожденика също приемаше обаждания постоянно:

Докато на мен ми оставаше повече време за замятане към водата на поредната точка за риболов, където също не се разписахме.

Риби нямаше, но поне гледките си ги биваше.

6-7 място на което спряхме беше един нос, до който се спускаше мноооого стръмна пътека. Носят се легенди за колеги, които не са стигнали до долу, в страх за живота и здравето си и са предпочели да пропуснат това място.

Някои вече бяха загубили живота си там, но определено няма да е от спъване в някой камък:

Вечерта отидохме на поредното ново място, където сутринта бяха хванали по някоя риба. Както виждате беше доста населено с риболовци, като имайте предвид че зад гърбът ми имаше още толкова. Било нещо обичайно да се лови рамо до рамо, нещо което на мен лично не ми допада, особено като те закачи колега (нещо което ми се случи два пъти), като в такива моменти рискуваш късане на воблер за 50 лева.

Там не хванахме нищо и отидохме до поредното пристанище, където аз открих риболова с този калмар. Не само аз имах кълванета, но само аз успявах да ги вадя. Отдадоха това на чувствителната ми въдица, каквито те не носиха, тъй като това беше бонус риболов, а не основния за който отивахме. Аз от своя страна бях взел единствената си подходяща въдица, която се оказа универсална – щукарката ми, която успешно използвам при джиг риболов на бяла риба, показах че чува вялите кълванета на калмара, а по-долу ще видите как се справя и с морските риби 😉

Хванах няколко, като сред тях имаше и такива по 400 грама:

На сутринта се върнахме до пристанището от предната вечер. Там нашия гид успя да затърмъчи една рибка. Добър знак за мен е наличието на дребосък и с очакване замятах да се навърти и едър хищник.

Не след дълго рибите се появиха:

А и взеха да се умножават:

След като риболова приключи, продължихме с обикалянето на острова, където открих още красиви местенца:

Както и записах нов вид на спининг.

Свикнал съм да ги срещам при гмуркане с харпуна, но не с такива завидни размери. Ползвам ги за стръв при риболов от брега на змиорки.

Няколко кадъра от камерата, които ги има и във видеата:

С малко риби според мен, но всъщност не било съвсем така, приключи първия ми истински морски риболов. Капото било често срещано явление там, като за щастие първия ми път не беше такъв и имах възможността да се докосна до красотата на това спинингово измерение на риболов, което според разбирачи било крачка нагоре. Както вече ме нарекоха съм „закачен“ и вече се ослушвам за следващото ходене, за което ще трябва да позаредя малко кутиите, а не както до сега да разчитам на чуждите.

Почивка в Дидим, Турция 2017

Следващият фото разказ, който ще ви представя, е на морска тематика. В средата на септември бях на почивка в Турция с моята половинка. Не устояхме на привлекателната оферта на един 5 звезден хотел в Дидим, разбира се на ол инклузив и се запътихме натам, за 5 нощувки. Задължително с мен взех и лайт спининга, като напълних само една малка кутийка с примамки. Стори ми се излишно да взимам много такъми и примамки, пък и този път смятах да оставя встрани риболова и да се отдам повече на биченето на айляк под плажните чадъри. В Труция риболовът от брега на морето е свободен, както в Гърция и не се заплащат такси. Трябва да отбележа, че до този момент не бях ходил из турско. Mорските риби, които очаквах евентуално да видя и уловя, вече ги бях виждал из гръцко и леко се чувствах подготвен за риболова. Пътуването беше с автобус, като по-голямата част от прехода бе през нощта. На отиване всичко мина доста леко и почти не усетихме как мина времето. Към 23 часа бяхме се качили на ферибота от Галиполи (Гелиболу) и ни предстоеше да пресечем Дарданелите.

Направи ми впечатление, че местните ресторантчета бяха пълни с клиенти и туристическия сезон все още вървеше с пълна силна.

На кея имаше и рибари, които замятаха на дънце, но така и не видях за 15 минути някой да има слука. Това малко ме накара да се замисля каква ли ще я свърша пък аз. 😀

Последният тир запълни останалата празнота в малкия ферибот и потеглихме към отсрещния пристан в Анадола.

Стигнахме сутирнта крайната дестинация в Дидим – хотел „Didim Beach Resort Aqua & Elegance„, след около общо 18 часа път и се настанихме безпроблемно и бързо още сутринта, тъй като стаите бяха свободни. Изкарахме късмет, защото иначе настаняването щеше да бъде към 14 часа. 🙂 Ето и няколко изгледа около хотела:

Това е един малък басейн от общо четирите плувни басейна, с които разполага хотела. Освен тях, към хотела има и плажна ивица.

Първите няколко дена наред с айлякинга направих и оглед на близките околности, набелязвайки потенциални места за риболов на малки скални морски хищници. Както споменах, пред хотела има разположена плитка плажна ивица, която ако не отидеш да огледаш, ще ти се стори много перспективна, но се оказа, че има голяма особеност, която ще спомена по-долу.

Oт едната част плажът завършва в частно пристанище – „D-Marin Didim„, за над 570 плавателни съда с дължина от 8 до 70 метра. Вариантът да ловя там отпадна, защото на входа на пристанището има бариера с охрана и едва ли някой ще ме пусне там току-така със спининга …, а отдалече местата там изглеждаха перспективни. 😀 Не ми се занимаваше да ходя и да нахалствам при охраната.

За съжаление успоредно на плажа пред хотела във водата има положена на дъното бетонна преграда на около 20 метра от брега, като дълбочината пред нея е 1,4 м, след което идва на 20 см и после след 80 см отива пак на 1,4 метра, т.е. височината на това бетонно „чудовище“ беше около 1,2 м. Покрай нея се виждаха малки пасажи меланури и едри платерини. Поради това препятствие, бе изключено да влезне каквъвто и да е хищник на плажа и трябваше да ловя евентуално надлъжно след бетона – поне брега позволяваше това. От другата страна брегът беше достъпен, като имаше разположен скален нос, след който  бе другият залив с плаж. Така и направих на първия риболов, като за целта навлезнах от другия залив, за да ловя след бетонната преграда. В 6 и 30 вече правих първите замятания, но уви нямаше пипане. За съжаление и в двата залива нямаше никакви джуруми. Първия излет намирисваше на капо. Започнах още по-упорито да търся морските риби с надеждата все пак да направя някакъв рокфишинг.

По едно време видях завръщащи се риболовни кораби, които явно са имали много добра слука, съдейки по ятото грабливи чайки. Това ме наведе на мисълта, при следващата разходка извън хотела да отскоча до пристанището и да огледам каква е хавата там.

В една скалиста местност срещу частното пристанище и отстрани на хотела, най-после избегнах капото. 🙂

Бях сложил малкия пенсил на Сторм. В края на първата проводка една вълна потопи пенсилчето пред брега, но въпреки това не спрях да го придърпвам. От близкия камък се изстреля един морски каменен костур и грабна моментално малкия уолкър! С 300 зора най-после успях да излъжа нещо на труския бряг. 😀

Пуснах малкия разбойник и продължих да настоявам с пенсилчето, но повече слука нямах с него. Сутрешна активност на хищните морски риби продължаваше да клони към нулата. В малко по-дълбоките процепи заложих на малки силикони.

Имаше някакви мега дребни спарита и саргота, които стръвно откъсваха парченца от малкото бейби калмарче на Bait Breath, но така и не успях да уловя нито едно от тях. 🙂 Започнах да инкасирам значителни загуби на силикон и тръпението ми в надлъгването с „детската градина“ се изчерпа. Полових още малко и то стана време за плажен айляк. За 3 часа само една риба – не си е работа.

На връщане пробвах отново и във втория залив, откъдето бях навлязал сутринта, но нямах повече слука. Общо взето рокфиша около хотела бе доста дребен и много разпилян. Едри хищници така и не се видяха на хоризонта, а им бях приготвил по някоя и друга пластмасова хапка. 🙂

След вечерното угояване, идваше ред на вечерните разходки из парка на хотела и по крайбрежната улица на Дидим.

На около 20-25 минути пеша от хотела се оказа, че се намираше и пристанището на града. На кея през нощта имаше много мераклии, които замятаха въдиците. Новините за някакъв риболов не бяха обнадеждаващи. Никой нищо не успяваше да улови нито на дъно, нито на изкуствени примамки. Дори и главоноги нямаше. Въпреки това реших да направя втория риболов там, като по-скоро ми беше интересно да огледам сутринта терена и да знам за в бъдеще какво е положението с релефа и местата за риболов. 🙂

Естествено и в Дидим ресторантчетата също бяха пълни. Свободно на крайбрежната улица пък се разхождаха безпризорни кангали, които бяха високи почти колко ресторантските маси. 🙂 Направи ми впечатление, че кучетата бяха изключително добронамерени и явно никой не ги закача и така те си живуркат около ресторанчетата, чакайки някоя мръвка да падне.

06:20 часа стутринта е, а аз вече се отправям към пристанището на Дидим, което се намира в дъното на улицата.

Някои риболовни кораби вече разтоварваха добрата слука от скумрия, като продаваха директно и на местните.

На кея заварих 4-5 човека, които доста преди моето идване вече бяха заметнали въдиците и чакаха едва ли не слуката всеки момент. Силно се надявах, че между риболовните кораби ще имам добра слука на някакви риби. Една от лампите на кораба осветяваше до някаква степен водата пред кея и точно там забелязах на два пъти лавраци около 35-40 см. Всичко на всичко това бяха две единични риби, които по-скоро си плуваха безгрижно, отколкото да патрулират за някаква плячка. Подадох им успоредно пред бетона, но те бяха толкова апатични, че след няма и 10 минути се пръждосаха на някъде и повече не се мернаха. Първите рибки, които успях да заловя се появиха на Salmo Minnow 6S. Те вървяха на пасаж след воблера и стръвно го почукваха с малките си усти. Оказа се, че бе пълно с малки гопи. Пропуснах да спомена, че дълбочината на кея не бе значителна и след като изгря слънцето, всичко на дъното пред мен се виждаше …

С напредване на времето около мен се настиниха и други спинингисти и дънари, а аз продължавах да си ги дърпам малките гопи, като взимаха на каквото им подам. Ето примерно две, които се хванаха на Rapala Shadow Rap Shad, като всички си заминаваха обратно в морето:

Направи ми впечатление, че спинингистите около мен не проявяваха някаква особена техника и просто си замятаха примамките и ги прибираха на равномерна проводка, без да им придават някаква игра или пък да ги водят бързо. От всички 10-15 риболовци, които бяхме на кея, само при мен имаше някакви рибКи, като имаше и още един колега, който на дънце хвана едно-две по-добри спарита или саргота. Имаше и такива, които замятаха на плувка и правеха доста празни засичания. Явно има за какво целия кей да бъде засипан с шлюпки от семки – кибик работа. 😀
На хоризонта, в далечината, се появи някакво малко циклонче, което бързо утихна.

Най-после някой да улови нещо „едро“ на въдицата (колегата с дългия сърф на заден план) :

Доста необичайна слука бих казал! 😀

След като откачиха „слуката“, направиха много добро пускане и мигом гларусът отлетя. 🙂

Все се надявах, че след новопристигащите риболовни кораби ще се довлачат някакви хищници, но уви, освен дребните гопи, друга слука нямаше.

На силикона също имах удари на гопи! 😀 Цял час и малко тия дребосъци тормозеха изкуствените ми примамки, без да имам слука на каквато и да е друга риба. Някои от рибарите си тръгнаха доста бързо и ми светна крушката, че е време и аз да се омитам и да взема да проуча и другите места около пристана.

Риболовните кораби имаха наистина отлична слука на скумрия и някои от тях стояха на котва извън пристанището, чакайки другите им колеги да разтоварят. Оказа се, че май на пристана няма място за всички кораби. 🙂

Това място е в страни от пристанището, но то не показа резултат с риби, макар че беше перспективно. Тук-там по някой малък рокфиш ми удряше на силикончето …

Опитах се да ловя между лодките за разходки, но и там нямаше риби, които да набода на куката.

Стигнах почти до началото на плажа Алтънкум бийч, като там най-после имах слука … на анадолски тигър, на DUO Realis Pencil 85!  😀

Котето се отърва само с неуспешен улов и набързо забегнаха на някъде с неговото приятелче.

На връщане минах отново през кея и помятах между риболовните кораби, които бяха завзели голяма част от малкия пристан. Бяха се появили малки платеринки и пасаж от дребен зарган, а гопите бяха изчезнали.

Зарганите бяха на дължина около 20-25 см и наблюдавах как народа с въдиците бе пощурял по тях, но така и никой не успя да улови някой от многото зарганчета. Аз също се пробвах, но те бяха прекалено апатични и само преследваха малкия пенсил на Сторм, без да го атакуват.

Часът беше станал 10 и 30 и реших, че няма нужда да кибича повече на кея. Отправих се към хотела, като се отдадох напълно на плажния айлякинг и угояването в препълнения ресторант на хотела.

Според мен, може би средата на септември не е най-подходящия период за риболов по тези места. Като цяло почивката ни бе пълноценна и останахме много доволни от условията и атракционите в хотела, а също и видяхме нови местенца и нещица.

Риболов на Средиземно Море от брега част 3

Posts in this series
  1. Риболов в Гърция със спининг от брега
  2. Риболов в Гърция със спининг от брега - част 2
  3. Риболов на Средиземно Море от брега част 3

Здравейте колеги,
Представяме Ви един страхотен рапорт за риболов във Средиземно море на колегата
Росен Маринов , който изцяло се е специализирал в това да вади страхотни морски риби 🙂

Да започнем от началото , а то е свързано с комбинацията  пръчка – макара!

Такъм: Zenaq PA90 оборудвана със Stella 4000 FI – перфектна комбинация. За пръчката каквито и хвалби да дам, все са малко. Уникална, хванах риби видях как се държи с тях.

Предварително беше заплануван тест на 2 примамки , но какво се случи ще разберете в
ако прочетете разказът до край 🙂

Като цяло тест и сблъсъкът на Angry Gar иглата на Искрен и Стилото се провали – лефер нямаше. С много , много настояване успях да закача един на Искрен около 60-тия метър навътре, водих го 25-30 метра и избяга, като на дърпане  се  усещаше ,че не е повече  600-700 грама.
Предвид липсата на лефер единственият извод, които единодушно направихме, е че Angry Gar лети 10+м повече от Джак фин стило и 15+м повече при страничен вятър. Играе добре, добри змии, голяма амплитуда, може да се води и  бавно и бързо. Риби обаче и той сам не намира  …. когато ги няма в района 🙂

Ден 1 – Лошо (и най-лошият ден за риба , е 100 пъти по-добър от най-добрия ден на работа… )

Две нощни леферчета и чернокомпчета по 250 гр преко сили на Шимано Саилънт Асасин 140С и Рапала Макс Рап бялата. Яко бухане с Angry Gar и Стилото, ама яко с часове и нищо Пробвах пачинко, воблери, бей ръф и други – нищо. Лефер нито скача, нито дава признак да гони, едно преследване на фина, един празен удар на гар и едното закачане. Сменихме мястото – имах удар на Смит Халука 145, не видях рибата, но ми удари в ръцете чак, сериозен удар , но замина. Видяхме самотно дорадо – не пожела нищо, все едно беше сляпо и глухо. Бавно плува, минавахме пред него на 20 см буквално с игла, безлопатков и лопатков и нищо. Сменихме мястото. Яко бухане с Angry Gar и Стилото – нищо. Смених на воблери и закачих едно маятико за Момоти 190с, да беше 600-800 грама не повече. Удря яко, изтеглих го, до мен, на тясно място бяхме, колегата до мен не извади, навреме неговата въдица , заплетохме се и му се размина фотото, но поне си го огледах. Закачих една баракуда на Асасин 140с, засякох, тръгнах да дърпам и на 3-ти оборот освободи. Единия колега също закачи баракуда преди мен, която също не излезе. Сменихме мястото – бухане пак с иглите и много други – нищо.

Ден 2 – По-добре

2 баракуди и 2 тунакита на воблери до 12 по обед и от там газ за лефери – яко бухане, яко – нищоооо, ни на игли, ни на уолкери, ни на воблери, един албанец извади един на жив зарган, като че ли само да ни се присмее и унижи с такъми за по 2-3 бона в ръцете изглеждахме жалки нещастници. Сменихме пак мястото за вчерашните удари на маятико и баракуди – нищо, ама нищо нищо. Вечеря и 2 часа наблюдаване без да мятаме – нищооооо, не трепва това огледало, кръгче не прави.

Ден 3 – Силен

Спасихме риболова с не до там ценните тунакита. 19 броя на джиг и 1 на Дуо 175 феникс и 1 на една нова примамка, за нея по-долу, че ми направи супер силно впечатление. Риболова на тази риба не изисква никакъв майсторлък, ако някой си мисли че сме големите майстори – не, просто си го изкарахме на тунаките – жива месарщина, всеки знае че тази риба не може да се релиизне, тя мре ако е хваната, чак съм гузен в момента. Осъзнато гузен! Мина едно дорадо пак самотно – пак не ни отрази. Газ пак за лефери и пак НИЩО.  2 часа гледахме морето пак – нито кръгче – не е добре тая работа 🙂

Ден 4 – провал с хепи енд

Отидохме до мястото по-тъмно и беше заето от гърци, след което нямахме полезен ход и си пропиляхме сутрешния шанс. За късмет, съдбата ме възнагради за супер упорството със този групер. Спряхме на няколко места 3 от тях нови и случайни, пробвахме за лефери и лавраци, последното даде резултат, но групер. Непосредствено до Игуменица – там гърците пускат лодки с колесар. Примамката е силикон FIIISH номер 3 с 25 гр глава. Хвърлях FIIISH на много места, както и Харт силикони, но 12 гр. За 5-ти път този FIIISH ми спасява деня с пета различна по вид риба. Зенака го уби този групер на място, тласна 3-4 пъти и пое безвъзвратно нагоре, преди да видя рибата вече знаех, че моя, бях засякъл мощно, а единичната кука не пуска никак лесно.

Сега да кажа 2-3 думи за новата испанска примамка при Гришата в Капитан Кук. Лети много, супер лесно се води и докато я мятахме да привлечем самотното дорадо една тунка се вдигна на повърхността и я отнесе 😊 Примката от снимката с тунката на камъна е Cennetic Sky Rider 150.

И последно. Запознахме се с грък спинингист от 9 години. Много подготвен и от към такъми и техника и теория. Човека каза че е хванал над 1000 риби. Сподели ценен опит. На въпроса ни коя примамка му е любима, почна да бърка в кутиите разказвайки, че на тази примамка има най-много брой риби, най-много видове риби, едва ли не всичко лови и за голяма моя изненада извади Дуо Бей Ръф 135мм, ХА!, но предупреди да си сменим оригиналните куки с по-яки.

Наслука на всички!

Прилагаме и снимки от страхотният излет 🙂

Юнски дневник от Тасос 2017

Здравейте приятели и читатели на spinning365.com!
Леко се позагубих с моите фоторазкази, но за всичко това си има обяснение. 🙂 От 18 до 24 Юни бях в почивка и то не каква да е, а морска почивка. Ето, че морските ми закачки продължават и тази година. Не спирам да експериментирам и да пробвам нови неща (къде стандартни, къде нестандартни) в морския спинингов риболов от брега. Все още има някои работи, които не са ми ясни в този риболов и тепърва има да си ги изяснявам, но с всеки направен морски излет трупам опит, който с времето става ценен за мен. Винаги, на всеки излет, има какво ново да се научи и види. Разбира се, няма как от раз да се научи всичко за практикуването на морския риболов от брега. 🙂 Освен това не съм и от онзи тип хора, които „ще седнат да препишат“ от някой наготово – мразя клишетата. Предпочитам сам да си откривам новите хоризонти.
Миналата година приключи много успешно за мен с един класически излет от брега на скални риби с лайт спининг. Беше супер забавно и резултатно да се лови по този начин от скалите и риболова беше върха. Тааа … болестта по морския риболов „взе да се влошава“ и е хубаво човек по-често „да ходи на лекар“, стига да има възможност. 😀

Кратка подготовка на такъмите

И така, след тези леки отклонения, ще разкажа за подготовката на такъмите за морската почивка. Реших да взема два спининга – един лайтов (GAN702LF) и един с мощност медиум (SSMCX24M), като щях да ги ползвам с една макара, на която е навита ролка Gosen-W 4ply Multi 300m в размер №1. Това влакно го ползвам от края на 2014-та година основно за морски риболов и риболов на силикони от брега и съм много доволен. Използването на два спининга с различна мощност наложи специално селектиране на примамки от наличните ми, тъй като бе излишно да взимам „свръхбагаж“. 🙂 Всичко на всичко оформих една кутия с около 30-тина лайт примамки и една по-голяма кутия с около 20-тина по-едри. Отделно от това, трябваше да се вземат и пробват нови „играчки“. Тъй като станах голям запалянко на риболова с повърхностни примамки, бяха взети няколко попера и уолкъра на DUO. Наред с тях още: два пакета силиконови калмарчета на Bait Breath, примамки на Storm: Gomoku Bottom, Gomoku Dense и So-Run Lipless Minnow, крабчета на Savage Gear 3D MANIC CRAB 2,5 sm и три калмариери на DTD за всеки случай. 🙂 Чудех се дали да взема малки пилкерчета и дълги тънки воблери (над 120 мм), но общо взето това ми стигаше като количество, което евентуално да разопаковам и измятам наред с другите примамки. Честно казано, дори не ми остана време да измятам всички примамки.

Отпътуване за Тасос

С цялата компания тръгнахме за Тасос сутринта на 18.06, за да може евентуално към обяд да пристигнем и да се настаним в запазените ни студиа. Планирахме да останем там 6 дни. За първи път пътувах по този маршрут и вълнението в мен бе голямо, а като си представях, че ще ловя и на непознато място, то тръпката ставаше още по-голяма. Успяхме да хванем навреме ферибота от Керамоти и в 12 и 30 часа се отправихме към остров Тасос.

Билетчето за възрастен бе 3,5€, а за автомобила ни таксуваха 20€, тъй като е над 4.25м.

Около 45 минути се любувахме на плаването от най-горната палуба на ферибота. Направихме си доста снимки, а чайките не спираха да атакуват бисквитите и солетите, които туристите им даваха с вдигнати ръце.

Минахме наблизо покрай остров Тасопула и си го щракнах за спомен.

Времето на Тасос беше дъждовно със светкавици. За наше съжаление следобеда нямаше да става за плажуване или риболов, но такъв ни бил късмета. 🙂

Гъсти облаци бяха покрили някои от високите върхове на Тасос. Явно боговете се бяха ядосали за нещо. 🙂

Като по часовник в 13 и 15 акостирахме в Лименас и след няколко минути поехме към крайната точка от пътуването ни.

След 30 минутно пътуване достигнахме селцето, в което си бяхме запазили студиа и се настанихме. Починахме си от пътуването и след това с приятелката ми излезнахме да се разходим по крайбрежната алея. Освен приятната разходка идеята беше и да огледам за перспективни места за риболов. Общо взето на разположение имах около 3 километра плажна ивица, като в двата й края бяха разположени два малки кея. Единия от тях ми беше много достъпен и бе набелязан за първи набег. За съжаление по дъното нямаше подводни рифове и рокфишинга се очерта да бъде мираж.

19.06 – първи риболов

Ставане сутринта към 05:30 и бегом пешачката към първото перспективно място – набелязаното рибарско кейче на селото от предния ден. Взех лайт спининга, за да пробвам какви дребни хищници ще ми сервира морето. Поне да знам евентуално какво да очаквам. Облачността беше разкъсана и се очакваше подобрение на атмосферните условия в следващите дни. Температурата на въздуха сутринта беше около 16-17 градуса и добре, че си взех един тънък суитшърт. Към 06:15 часа започнах да ловя от външния край на буната на пристанището, очаквайки да видя и някакъв заход на хищници. Да ама не! Първият излет започна много трагично. Започна по онзи гаден и обезкуражаващ начин – без наличие на каквато и да е активност на риби. Няма удари, няма подгонвания …., да се чуди човек как така в такова голямо море няма риба. 😀 Само лекия бриз цепеше от време на време морската вода. 40 минути пълна тишина. Казах си, че тук има нещо нередно, просто няма начин да няма риби. Кръгом и бързо към кея да видя каква е хавата там.

На кея забелязах доста голям пасаж от малки рибки, който най-вероятно през нощта е бил навлезнал в кея, защото вечерта като се разхождах ги нямаше. Най-вероятно са намерили там убежище от лошото време около Тасос. По дъното забелязах две мурмури и реших да им покажа Bait Breath Ika-cyu. 🙂 Изведнъж на входа на малкото пристанище нещо подгони пасажа и избуха на повърхността. Бързо извадих примамката от водата, бръкнах в кутийката и смених силиконовото калмарче с уолкър на Lucky Craft – Sammy 65 в цвят MS Gun Metal Shad. Подадох го близо до камъните, където изигра хищника и започнах да го водя успоредно на тях. Три придърпвания и рибата избуха зад уолкъра, но не го уцели. След още 2 метра провеждане го догони и я хванах. Оказа се, че бях излъгал малък лаврак, който ми достави много приятна емоция, не само заради това, че бе първия, който улавям, но и поради това, че бе и първата риба за деня! 🙂

В това време откъм гърба ми се втурнаха двама възрастни чужденци, които се чудиха къде да застанат да ловят на плувчица и дъно. Питаха ме каква е тази риба и дали е вкусна. Обясних им каква е, след което пуснах маломерното лавраче. 🙂

За мое съжаление, явно съм им възбудил много интереса и те застанаха точно там, където не трябваше – в зоната ми на замятане. Общо взето в този момент всичко приключи и отидох малко по-надолу по буната. Минавайки покрай тях (зоната, където ми удари лаврачето) метнах едно око на подводния релеф и видях, че там дълбочината бе около един метър, като към отсрещния бряг ставаше почти двойно по-плитко. Не се видяха и никакви хищници, предполагам знаете защо. 🙂

Застанах на камъните на около 20-тина метра след тях и продължих риболова. В това време забелязах, че огромния пасаж започна да се изнася от пристана и се отправяше към открито море. След като нямах повече удари на уолкъра, реших да го сменя с попер – една тактика, която отскоро прилагам и за сега в сладки води се увенчава с успех. Та внесох шум в системата с Pontoon 21 Beat Bull. След две-три проводки спокойния и лежерен попинг бе нарушен от мощно избухване и върха на лайта се сгъна. Ето, че отново тактиката ми сработи и Beat Bull-a ми донесе на сметката още една морска риба, която не бях хващал на спининг – средиземноморски сафрид (гърците му казват кокали).

Досега не бях снимал от ръка такава риба и не знаех какво ще е поведението й. При снимките разбрах, че кокалитата са трудни риби за снимане от ръка, но им хванах чалъма. Не го ли стиснеш с ръката така, че да „грухти“, то няма как да го озаптиш да спре да се тресе и като нищо ще се набодеш на някое от висящите жила на тройките. Общо взето са трудни риби за снимане по този начин.

Друга работа е, ако го оставиш на земята (стига да не си на някакви остри камъни или стръмен бряг), но пък снимките се получават грознички, а рибата става цялата в пясък. Какво да се прави пълно щастие няма. 🙂

При ваденето на кокалито разбрах, че за риболов от буната ще ми трябва кеп, но по принцип не ползвам и със сигурност подозирах, че ще има гелета. 20 минути по-късно успях да излъжа още едно кокали, но този път на мини попер на Storm Gomoku Popper – Sardine.

Часът стана 8, а активността на повърхността спадна. Реших, че е време да заложа на един нетрадиционен воблер за море 🙂 – Salmo Minnow 6s цвят HBL. За около 40 минути успях да излъжа с него две кокалита, които ми се откачиха от ръката, докато вадех фотоапарата и си влезнаха обратно в морето през процепите на камъните … Следващата рибка за деня, която отново влезе в списъка ми уловени нови морски видове риби бе тази!  😀 Честно казано, не мога все още да определя от кой вид е, защото екземпляра е малка рибка. Мисля, че е малка гопа, но може и да се бъркам.

Почти час изминава от последната снимана рибка, докато успея да хвана друга. Залагайки на Lucky Craft Sammy 65 заметнах на максимална дистанция към плажната ивица, която е срещу мен. След няколко оборота видях в далечината как нещо изплющя бясно зад уолкъра и се наниза на задната тройка. Gancho-то се сгъна екстремно и аванса започна да сработва, отпускайки влакно при всяко дърпане на рибата. Приближвайки я към брега, виждам нетрадиционен плосък силует в кристално прозрачните морски води, който е и малко издължен. Той силно отразява слънчевите лъчи и това ми пречи да определя точно каква риба съм хванал. Изненадата беше голяма … иии доста пъргава, та се наложи да я поставя на камъка, за да я снимам по-добре. 🙂

Бях хванал добра меланура – още един нов вид, който досега не бях хващал!

Въпреки по-малката си уста, тя беше захапала добре тройката на Sammy-то.

След меланурата имах няколко подгонвания на Sammy-то от кокалита, но те вече не гонеха така стръвно уолкъра, а само го следваха. Сложих отново  Salmo Minnow 6s и не след дълго хванах малко по-голямо кокали, което се заби в камъните пред мен и предизвика отъркване на линията ми, доста над 50 саниметровия флуорокарбонов повод. Хванах го с ръката, но то се разтресе и се откачи, след което замина в морето …. Така гелетата ми нараснаха до 3 броя.

Към 10:30 на Sammy-то ме избуха и най-голямото кокали за деня, което се превърна и в мой своеобразен личен рекорд за вида. Видях, че рибата се беше зашила отлично за коремната тройка на уолкъра и си позволих лукса да я снимам във водата.

Рибата беше дълга около 35 сантиметра и ми достави голямо удоволствие при ваденето.

Полових още около 15 минутки, докъм 11 часа и реших, че е време да ходя под чадъра на плажа, защото плажуващите туристи срещу мен идваха вече на доста близка дистанция и ми плашеха рибите. 🙂

Първият излет от морската ми почивка се оказа отличен! Успях да уловя общо 4 нови морски вида риби с лайт такъмчето, като си задържах и няколко за тигана, изпитах и позабравената тръпка да ловиш на ново абсолютно непознато място. За съжаление мястото не предлагаше рокфиш, така че риболова на скални риби от брега нямаше да се състои.

Вторник 20.06

Към 6 часа сутринта бях отново на буната на кея.

При този излет взех със себе си спининг с мощност медиум и кутията с по-големите ми примамки. Идеята бе да проверя дали наоколо се завъртат по-едри морски хищници.

За съжаление се оказа, че точно по това време на годината явно те липсват край брега. 🙂 Към 08:50 стана адска жега, поради това, че облачността от предния ден се бе разсеяла и се наложи да ползвам слънцезащитни средства – един нов бъф на Шимано и спрей с 50-ти фактор.

Ето една ман’кенска снимка. 😉

За около 3 часа мятане имах три откачени риби на три различни по големина уолкъра:

DUO Realis Pencil 85 ….

…. Lucky Craft Sammy 65 и Storm Z-Stick 95 (Chrome Blue Back). И трите риби бяха кокалита, като едното беше голямо, колкото най-голямото от миналия ден. То удари на максимална дистанция на уолкъра на Storm. Причината за тези гелета си я обясних с това, че ловях с по-мощна въдица и се късаха устите на рибите при повеждането им от моя страна, въпреки че аванса ми бе максимално отхлабен и още при самия им удар, той сработваше. На плиткогазещия вариант на Rapala Shadow Rap Shad в цвят MBS, успях да примамя пасаж от 6-7 сафрида, но за съжаление те само проследяваха воблера, без да го атакуват. Така към 10 часа офейках към студиото, приготвяйки се за плажен айляк.
Същия ден вечерта, след като се натъпках до пръсване с вкусните блюда на един от местните ресторанти, реших, че задължително трябва да пробвам как е вечерната и нощната активност на морските хищници край брега. Взех лайта и отскочих до буната. Към 21:20 вече правих първите замятания.

Музиката започваше да се усилва от местните заведения и добавяше един готин мотив към цялата обстановка. По едно време започнаха да прииждат на талази големите сафриди. Виждах ги дори пред камъните, на метър от мен. Така като ги гледах, целта им бе проверка за плячка вътре в малкото пристанище.

Е, какво ли не изредих като примамки и нито един не ме взе. Странно, но забелязах и че нямаше никакви бухания на повърхността. С триста зора успях да провокирам в тъмното едно кокали на Storm Gomoku Popper в цвят Clear Pink Head Chartreuse. Направих му една ужасна снимка с GSM-а и продължих да мятам, надявайки се, че ще имам и друга слука.

Към 22:20 купона в заведенията вече беше на макс, но на буната всичко бе спокойно: 😀

Останах си само с едното кокали.

21.06 – сряда

Ранният сутрешен риболов вече се превръщаше в тормоз за приятелката ми, поради поредните ранни ставания, но какво да се прави, крастата е голяма! 🙂 Часът е 05:30, а аз вече се отправях пеша към крайбрежната улица.

Малко преди 06:00 часа бях на буната и вече правих първите замятания. Наблюдаваше се слаба активност на повърхността. 🙂 Виждаха се подскачащи заргани, които най-вероятно бяха гонени от лавраци …, които пък тотално игнорираха не само моите примамки, но и тези на другите риболовци. 🙂

Все пак успявам да уловя две кокалита на повърхността, но и двете си заминаха преди снимките. Към 08:20 жегата стана непоносима, а рибите вече пасуваха тотално. Поогледах в пристанището между лодките каква е хавата.

Виждаха се тук там, разни малки рибки и няколко платерини, но общо взето нищо по-едро и хищно. Погледнах този котьо и реших да последвам примера му, но не върху мрежите на рибарите, а на шезлонга, на плажа. 🙂

Четвъртък 22.06

Нов ден – нова надежда за по-добър улов. 05:20 е и ето, че пак се отправям към морето. 🙂

Този път реших да пробвам как е риболова на плажната ивица, като я обходя по-чевръсто и стигна до кея.

Упорито се взирах в морската шир за джуруми, но за съжаление те отсъстваха.

Капитан Джак също се молеше на боговете да се случи чудото ….

Слънцето вече изгряваше над хоризонта, а аз все така си ръкомахах безгрижно с въдичката по плажа. Тук, край този плиткаж, имах цели две атаки на риби, но те се разминаха доста с примамката. 🙂

Колкото по-бързо се вдигаше слънцето над хоризонта, толкова по-бързо се придвижвах към буната на кея.

След двучасово настояване, все пак избегнах капото с тази малка рибка, която отривисто се заши на Storm Gomoku Dense в цвят Holo Red Head:

Мисля, че и тя е малка гопа, като онази по-горе на Салмо Миноу-а. 🙂

Към 09:20 от буната, се отправих към ….

… ама разбира се – активен релаксинг на плажа. От вторник насам водата покачваше температура си и условията бяха идеални за плуване и бичене на плажен айляк! 🙂

Вечерта, след вкусната вечеря, реших да направя проверка на активността. Към 21:30 отново на талази прииждаха кокалитата. Започнах с любимите ми повърхностни примамки, но странно, нямах подгонване на тях. Смених тактиката и пуснах на вода  Salmo Minnow 6s в цвят HBL.

Още с първите замятания имах удари на около 15-20 метра от брега, но за съжаление всички ми се откачиха при повеждането. Едно кокали, така се убоде на тройката, че направо литна в космоса, като пъстърва. Все пак успях да уловя и снимам едно от тях на Salmo-то.

Докъм 23 часа нищо друго не се случи. Целия заход на кокалитата бе около 20-тина минути.

Петък 23.06 – разочарованието

Този път още в 05:00 часа бях на малкото кейче. Бях надъхан за по-добър улов, но за съжаление след три часа риболовстване бързо се разочаровах. Такова безпредметно замятане … не е било досега и си тръгнах с наведена глава. Просто нямаше никакви пасажи от риби. Изобщо не си направих и труда вечерта да ходя. Закономерно се отдадох на айлякуването на плажа, тъпченето с вкусна храна и вечерните разходки из селцето. 🙂

Отпътуване за България на 24.06

Е, колкото и да не ни се искаше, дойде заветния ден, в който трябваше да напуснем китното селце и да се отправим към милата ни родина. Много се радвам, че посетих това място и определено ще го посетя отново. Общо взето програмата за морската почивка беше изпълнена на 99%. Няма как всичко да бъде перфектно. 🙂 Все пак преди тръгване направихме едно плажче, както си му е реда. Към 15:20 часа вече се отдалечавахме от Лименас с ферибота за Керамоти.

Чао, чаооо, Тасос. Скоро пак ще дойдем! 😉

Фериботите, плаващи за Тасос, се пръскаха по шевовете, а нашия за Керамоти бе полупразен. 😀

От ферибота разгледах местата около Керамоти и си набелязах нови брегове за бъдещи морски набези. 🙂

На пристанището ми направи впечатление, че имаше доста рибари между риболовните кораби. Явно рибата даваше добре ….. 🙂

Към 16 часа наближихме порта и пуснахме котва.

За наше оооогрооомно съжаление, 2,7 км преди Маказа, се задръстихме. Около два часа и половина ни бяха нужни за да минем границата. Добре, че на митничарите им дойде на идея да отворят в обратна посока едното от гишетата за Гърция, та така станаха 3 гишета за България и едно за към Гърция. Веднага се усети, кога направиха тази схема и колоната тръгна доста по-бързо …. Определено е време да разширят това КПП според мен.

Това бе юнския дневник от Тасос. Няма как всичко преживяно да бъде описано в няколко реда и снимки. Фоторазказът стана малко дълъг, но надявам се, че ви е бил интересен. Нямам търпение отново да посетя гръцките морски брегове в търсене на нови риби и емоции на спининга!

Поздрави, наслука и до следващия път! 😉

Първото море

Дойде най-после времето, в което ще замина на семейна почивка по гръцкото море. За него се бях подготвил от по-рано, набавил си нужните примамки и познания. От многото снимки и коментари, знаех че задължително ще нося силикони Fiiish Black Minnow и малки пилкери, за които очите ми отвори Петко от местния риболовен магазин. Същият той ми сподели и места и часове за риболов, с които разбира се се съобразих. Нямаше и как да не го направя, тъй като за 10-тината си ходения с воблери до водата имам една единствена атака на калмар и толкоз. Още първата сутрин бях на устието на река Струма. Бях на линия по тъмно, към 5:20 часа и заварих следната табела.

Намерих си местенце след окопиралите брега гърци и направих първото замятане. Изненада ме силното течение, за миг примамката ми беше на брега до мен, отнесена от него. Второ подаване на примамката и първата риба беше на брега – дребен лефер, но повече от достатъчно за мен. Успешната примамка беше Fiiish Black Minnow №1 в цвят каки силикон и джиг глава 6g от пъстървичарското комбо (не смятам, че цвета на главата оказва значение).

Това се случва към 6:20. Красив изгрев, с който риболова приключва. Може би имах още някое кълване, гърците чат-пат вадеха, но не е активността от по-рано.

В 7:30 вече бях готов с прибирането на багажа и се връщах обратно в леглото при жена ми.

През деня, докато тя и останалите се плацикаха в морето, аз ловях покрай тях. Бях видял, че има дребни рибера и очаквах да се закачи някое. Само малки заргани гонеха силикона, но до там. Една опашка ми изчезна, но беше закъсана от сутрешната битка и е възможно сама да е отлетяла (моя грешка, че не носих лепило). Вечерта след барбекюто бързахме да ходим на скалите след Ставрос. Имах голямо желание да хвана лаврак, баракуда или някой едър зарган. Големите вълни, плиткия плаж и НЕкрасивото място ме обезнадеждиха. Все пак похвърлях малко, но резултата ми беше ясен преди началото на риболова. По-късно на пристанището видях активност на хищник и много риболовци, дрямащи зад стръвта си. Извадих по-сериозната въдица, а именно Tailwalk Dageki S802M. Бях решил да си пробвам късмета с големите воблери. След кратък неуспех и натърване от местните дядовци, реших да помпя на място. Още с първото пускане до дъното (сигурно 15-тина метра), нещо се закачи. Оказа се сафрид, нещо което очаквах да вана през деня на пилкер. Имаше само един българин на пристанището, разменихме малко приказки и му дадох улова си. От него научих, че сутрин можело да хвана лаврак на плажа, ако настоявам на воблери, но като цяло тази година е слаба за морски риболов.

Мааалко по-късно закачих на единия мрънкащ дядото, откачих преди да се е усетил. Постоях още малко и си събрах нещата.

На следващият ден реших да отида пак на устието на реката, но по-късно, когато стане време за плаж. Хем ще се наспя, хем другите ще дойдат с мен, за да видят ново място и да не навъртаме много километри. Нямах успех и се преместих към по-тих участък, където уж трябвало да има сафрид.

Нищо не хванах и тръгнах по брега да търся групата. Заминаха няколко километра надолу, за да си намерят чисто и удобно място (стичалото на голяма българска река не е от най-чистите места). Оглеждах дънерчетата и чоплих всяка корда, знаейчи че някой ден са били в реката, а там някой е загубил нещичко. Увенчаха се с успех моите ровеници.

По пътя срещнах интересен сладководен обитател, объркал пътя и сблъскал се с брега на морето. Пълзеше по него и определено не знаеше къде е.

По-рано бях проследил 3 следи от храстите към морето. Надявах се на люпило морски костенурки, но по-късно реших, че сигурно е някой гущер. Пуснах я на пясъка, за да видя какви следи оставя – това бяха моите следи от по-рано. Преместих я в блатото и продължих своя преход по брега, в търсене на съкровища.

Личеше си, че рибарски крак там често стъпва. Въдици, корди, столова, кучийки и какво ли не бяха обсипали плажа.

Намерих останалите и се застоях при тях на плажа. Нервничайки успях да ги убедя, че е време да се махаме от тоя пек, да отиваме на пристанището да разглеждаме. Лодки малко, плитко, няма дребни рибки да зяпат, няма морски звезди, аз на въдицата не хващам нищо. Търсиха мидички, извадиха чадър да полежат, сладолед хапнаха. Пак че бяхме спряли на едно капанче по пътя и бяхме подложили, че иначе едва ли щяха да ме търпят дълго да не хващам нищо. Една атака имах съвсем в краката си, но от какво беше така и не разбрах.

Разбрах аз, че на това устие на река Струма има риба, постоянно имаше хора там. На следващата сутрин към 5 часа отново бях там, пак с въдица в ръка. Бях си взел силикон като на местните и отново с по-ячката въдица. След 20-тина подавания на примамката имах първо кълване, съответно и първо късане. Веднага вързах силикон Fiiish Black Minnow №1 с глава 6гр. Първо подаване – първа риба!

Понаръфаха ми го след няколко удара и откачени риби и смених тялото с бял цвят. Нямаше разлика в атаките, цвета не беше от значение.

Надъфкаха ми го и него и реших да променя нещата. Сложих пъстървичарския силикон с 5 грамовата глава. Първо подаване и ето го резултата:

Една от извадените ми риби повърна плячката си, което ме ориентира с какви примамки да работя.

Видях и въпросните лодки влачещи мрежи и чепарета. Постоянно правеха заходи между морето и реката, като трябваше да ги изваквам да минат, за да мога да ловя в обраните участъци.

Докато ми се пречката лодките навътре, взех да ловя до брега – какво да видиш ти! Удар след удар в краката ми, на няма и 6-7 метра от брега. Заглеждайки се във водата, а и вече с разсъмването успях да видя дребосъка пред мен. Виждаха се и заходите на лефера, който само чакаше да му подам силикона и последваше удар. Много риби изпуснах, но не бях подготвен като гърците – допълнителна тройка. Това ще е нещото, с което ще си подобря резултатите.

Можете да видите и какви щети ми нанесоха тия гадове. С лепилце ще се пооправят нещата, поне тия които не са през средата. Липсата на опашки не влияеше на кълванетата, още след първо-второ тя заминаваше, но след това не намаляха ударите. Според Петко, липсата на опашка е по-атративна за хищника. Успешната проводка беше бързо набиране, може и без туичове, но от време на време изтегляне на линията с върха на въдицата, която довежда до 1-2 метра праволинейно изстрелване на примамката.

Ден четвърти: групата е изгоряла от слънцето в предните дни. Лоша новина за мен, няма да се ходи при рибите. Бърза справка в картата и откривам интересно местенце наоколо – водопадите Варвара, в близост до Олимпияда.

Доста неврно ми беше през голяма част от прехода. Гледах тези риби и ме глождеше отвътре дали не са пъстърви. Колата беше само на километър назад, но все пак беше адска жега, а и не знаех другите дали няма да се размрънкат. В крайна сметка установих, че това плуващото във водата си е мряна и вече бях спокоен да се разхождам без да го мисля.

Естествено не се върнахме по същия път. Не само за да видим още нещо (оказа се че няма нищо друго), но и за да видим тез езера отблизо.

Кацнахме ние там, позапознах се уж със статута му и никъде не срещнах забрана за риболов. Отидох при един рибар, сврян между лодките. Попитах го най-важното за мен нещо:

-Сладководно ли е?
– Е па сладководно е, нали е езеро – отговори ми сърбина

Питах го каква риба се среща там, показах му снимка на щука и той потвърди нейното наличие, сом също имало. Показа ми неговите червеноперки, които беше хванал на сладка царевица и аз продължих по пътя си. Какъв беше пътя ми ли?…за таз жега към реките, които се вливат в езерото, пък довечера за щука. Реките обаче пресъхнали и след мноооого търсене на сянка все пак намерихме място за останалите, докато аз ловя. Пооблових няколко местенца, но плитчините и водораслите ми пречиха. Високото слънце и наобиколилите ме кучета от местното стадо овце нещо ме разубеждаваха да продължавам риболова. Само да спомена, че мястото е Бешичкото езеро, което заедно с Лъгадинското езеро образуват 2 210 000 акра защитена местност.

Нямах успех там и по път към вкъщи (все пак бързахме да се приберем по-рано, за да гледаме евро участията на българските футболни отбори в Лига Европа) спряхме на реката, която се изтича от езерото и се влива в морето между Ставрос и плажа на Врасна. От един мост пробвах кефалите на уокъри, пилкери, мухата от пилкета и още разни чалъми, но май повече внимание обръщаха на сивите водни змии наоколо, отколкото на мен. В крайна сметка се изчерпах откъм идеи и не успях да извадя нието една риба. Видяхме, че в квартирата нета е слаб и отидохме в една кръчма на плажа. Там също не успяхме да следаме мачовете на телефоните си (то е ясно, че на телевизор няма как да стане) и си останахме само с биричките и поредната доза нови за нас морски дарове.

Идва и ден последен от нашата почивка, за мен последна утрин, в която да си пробвам късмета. Решавам, че днес ще си доставям максимално удоволствие и ще ловя с лайт такъма си, а именно Tailwalk Backhoo Rise Spinning S632L. Това бе и причината да оставя част от такъмите в колата, с това пръчле нямаше как да ги използвам.

Часа е 5:09, а аз щраквам един кадър, за добиване на представа по кое време започва купона. Мястото е устието на пресъхналата река, разделяща Аспровалта от Нова Врасна.

Първо подаване и първа риба – на пилкера. Следва изпускането на някоя и удар без закачане. Аз започвам да си ходя по брега и облавм близкия периметър. Всичко се случваше в рамките до 10-тия метър. По-навътре нямаше живот. Наближавайки местния дядо, кьопнал се на една кофа и дрямайки с бомбарба чувам че нямало било риба. Дали защото наистина няма или за да продължа по пътя си не знам, ама май не се радваше да ме види. Верояно защото виждаше слуката ми, а той така и не помръдна с таз въдица. Нямах време за снимки, не иска хда изтървя удобния момент, а и тез риби са бая шантави и хахвави 😛 и не стоят мирно. Щрахнах последната, уловена на нещо различно, а именно Lucky Craft G-Splash 65 в цвят MS American Shad. Удара беше с първото подаване по диагонал на брега с атрактивна атака в прибоя. Имах още няколко подгонвания, но без закачена риба.

След като това нещо се случи (слънцето се появи над хоризонта) кълванетата и гоненето на дребосък в плитчината спря. Часа е 6:30 и аз вече бях готов за последна дрямка преди пътуването до България.

Това е последния ми улов, успешната примамка беше това 10 грамово пилкерче, с което Петко ме оборудва. Водих го бавно с туичове и пропадане. Така и не успя да ми хване дракон, но и това ще се случи, тъй като с упорство се постигат резултатите. А аз след този успешен морски риболов, вече спокойно мога да кажа че се запалих по него и вече започвам да чета и опитвам късмета си 🙂

 

Риболов в Гърция със спининг от брега – част 2

Posts in this series
  1. Риболов в Гърция със спининг от брега
  2. Риболов в Гърция със спининг от брега - част 2
  3. Риболов на Средиземно Море от брега част 3

Продължаваме с 2 -рата част на риболовът на море в Гърция с може би най-важното – това как по правилен начин да водим избраните примамки.
Отново големи благодарности на колегата Росен Маринов  за споделената информация.

МАЛКО ЗА ПРОВОДКИТЕ:
Воблери и баракуди: Противно на основното схващане, че баракудите искат по-бавна проводка и паузи, което е напълно валидно за по-студените месеци, но при мен поне за последните 3 риболова от края на април до този, баракудата искаше средни и средно бързи проводки. Почти прави с леки туичове през 3-4 метра влакно. Когато имахме подбутване с муцуна на примамката, т.е. не атака, а прогонване с докосване, ускорението на воденето водеше до удар. Това е валидно и за излетите ми през Април, Май и този от Юни. Април имах щастието да ловя баракуди от високо в бистри води и да наблюдавам как преследват и атакуват. Винаги атакуваха, когато ускоря проводката, на паузата на бавно потъващ хоризонтално воблер губиха интерес.

Силикона Fiiish Black Minnow: Лаврака(най-големия), Ската и Маятикото излязоха на бавно водене на силикона, толкова бавно, че ако бях забавил още една идея, започва да удря по дъното. Почукванията също бяха повече при бавно водене при дълбока вода. При плитка вода, аз нямах удари на бавно водене, освен това риска да закачиш и скъсаш(2 пъти го направих) е по-голям. Петър го водеше по-бързо в плитката вода (4-5м дълбочина на 40-50м дистанция) и определено имаше постоянен екшън.
Ники извади 4-те лаврака на средна скорост на водене, което го вдига по-нагоре силикона, с което си обяснявам, че неговите са по-малки, ако 1.65 кг са малки лавраци де 😊

Воблери отново:
Видно от успелите воблери, дългите липсват освен едно DUO 175мм, лично аз настоявах много на тях. Любимият ми от дългите е Duo TMS Flayer потъващ 175мм – на феникса.На ред хеда, на баракудата, на оушън бея и на дорадото – никакъв интерес. Към Момоти 190мм също, ударите бяха на воблери с дължина 140 и по-къси. Т.е. къс воблер, който лети далеч, дори по-малък от 140мм в момента е по-резултатно.

От друга страна хвърлях много, всеки ден и метални с дължина 7-9 см, 30+грама, с правилен вятър лети на 90-95 метра. Оставям да потъне до дъното. Никакъв успех и на бавни и на бързи и на средни, със, без, или слаб туич. Хвърлях в прайм тайма, не по обед 

Последно: Едната сутрин се извадиха 11 бараки. Ники 2, Петър 1, едни гърци 8, Ники и Петър закачиха и тия дето се откачиха при скоците, а аз се капотирах. Дори нямах побутване. Обяснявам си го с две причини. Първата лидера ми беше флоро 0.47мм и второ – възел чейн нод с 8 възелчета, което втвърдява връзката с карабината, криви линията и не дава добра игра на воблера. На другия ден смених с флоро 0.33 и уни нод. Само аз извадих 2 и откачих една, при 6 човека в джурума.

Поздрави и наслука.