Поредицата ми за костурските излети от юни месец приключва с третата последна част. Общо взето, засега, се налових на костури, като този път имах изненадваща риба – щука, която я има във водоема, но е в много ограничени количества, поради масовото й излавяне. То затова и популацията на костури тръгна нагоре, защото тази на щуката силно намаля. Най-долу в публикацията помествам и видео от излета. Ако не ви се чете в блога, може да гледате в YouTube.
След няколко дни настъпва астрономическото лято, а последните дни на пролетта пълнят все още със свежест всичко наоколо. Неделя е – 19.06, и отново имам възможност за втори костурски излет през уикенда

Пристигам на гьола малко преди 05:45 часа сутринта, а той ме посреща обвит в мъгла, която вече започва да се разсейва.

Достигам моето си местенце, а там виждам пред брега, че нещо преиграва – сигурно беше костур. Привеждам спининга в готовност и първият ми избор на примамка е воблер – Rapala Shadow Rap 7. Сигурен съм, че слуката от предния ден пак ще е на воблерите. С него успявам да арестувам двама по-едрички разбойника, след което настава тишина. Брей какво стана? Сменям бързо с Rozante, за да видя дали не са слезнал по-надолу във водния слой тия бандюги, но не успявам нищо да прилъжа.
Сменям Shadow Rap-а с TJ Minnow и слуката почва леко да набъбва, но рибите не са едрички. Интересно – пред мен рибите все едно ги няма, дали причината е вчерашния излет и това, че понабодох това-онова. 🙂 После сменям и този воблер с Ryuki 50S и дърпам още дребосък…

Летящият старт в слуката много бързо „умря“ и през следващия половин час рибата все едно изчезна. Трябваше да предприема нещо – смяна на тактиката или на мястото. Извадих кутийката и от нея избрах силикон – Bait Breath TT Shad 7,11 см.

Няколко подавания по-късно имам як удар и ми сработва аванса. Ох, супер – тактиката ми сработи! Хубав дебелак улавям, който се оказва, че вече е преял на сутрешната закуска, като виждам, че от гърлото му се подава опашка на костурче. Не стига, че вече е преял тоя бандит, ами налетял и на 7 сантиметра силикон!! Лакомник до няма и къде.

Тактиката със силиконите сработва добре, защото на воблерите нямам никакво пипане, а бях убеден, че ще ги ловя на тях, както вчера… Да, да ама – не! В следващия един час настоявах само на силиконови шадове с размер 6-7 сантиметра, като през 15-тина минути имам костури, но от едричките за водоема. При положение, че на воблери не искат – тази слука и активност си беше задоволима. Един от костурите опъна много яко, но впоследствие се оказа, че съм зашил до аналната перка. 🙂 Силикончетата, с които имах успех, са Orka Shad 6 см и Savage Gear Cannibal Shad 6,8 см.

За съжаление претърпях и загуба – един костур ми отхапа опашката на Orka-та, която до момента ми беше уловила „n“- на брой костури и бели рибки. Е, донякъде достоен завършек на стария ветеран – падна в бой, а не да го скъсам някъде по дъното или на някое дърво. 🙂

Сещам се, че в кутията със силикони имам още един Shad на Орка в същия цвят и не се поколебавам да го забия на куката на мястото на стария ветеран. Това действие ми донася още един от едричките костури! 🙂

Докато си водех Orka Shad-а, не щеш ли, пред кепа с костурите (които заделях в него), ме изтряска щука, която не бе никак малка – на око между кило и половина и две, т.е. между риба между 60-70 сантиметра някъде. Не мога да повярвам… Поведох я, сработи ми аванса, а щуката тръгна бясно, като ужилена, по диагонала и се получи някакъв супер странен ъгъл межу куката и въдицата. Вследствие на усилията и този ъгъл на изпъване, куката се откачи от устата на зъблата и тя си замина, оставяйки ме с празни ръце…. Отдавна са рядкост там такива риби и все пак – зарадвах се, че някоя е оцеляла след всичкото месарене от страна на риболовци и бракониери с мрежи.
После костурите нещо поизчезнаха и спряха да взимат на силиконите. Опитах да направя финален щурм, преди да си тръгна, с воблерчетата. Успях да уловя костури, но от дребните хулиганчета. Така и не се показа, някои от по-едрите.

Реших, че е време да сложа край на третия и последен юнски излет за костури. Достатъчно време за настояване вече бях отделил, но нищо друго значимо не се случваше, а костурите вече бяха изгубили интерес към изкуствените примамки. Като цяло риболовът не беше от най-лесните, но все пак успях да извлека максимума, като имах своя момент да уловя едра риба, но пусто – щуката се откачи.
Завършвам с общ кадър на успешните ми воблерчета и силикони, като след това е и влога. Благодаря на всеки, който е отделил време, за да прочете публикацията и е достигнал до това финално изречение. 🙂

Отново е уикенд – костурски уикенд!
Миналата седмица напипах раираните разбойници и се получи много приятен излет: „Пролетни костури през юни 2022 | Част 1„. Сега ми предстоеше отново да ги потърся и да се покефя на динамиката от риболова с воблери. Планирах да половя и двата дни – събота и неделя.
18.06.2022 – ставане към 04:20 сутринта и малко след 05:00 часа вече бях в колата – на път за гьола. Времето беше облачно, което за този гьол е добре. Установил съм, че в облачно време костурите там са най-активни.
Пристигам точно по изгрев и ето ме на – на костурския гьол. Тук-там се виждат кръгчета на риби по повърхността, но липсва някаква хищническа активност. Започвам със Salmo Minnow 5S и…. без да искам зашивам с куките малка бабушка. Лош старт на слуката, но това е положението. 🙂

Минута по-късно, вече държа в ръцете си първия костур и слуката потръгва много добре с добри риби на Minnow-а.

Реших да увелича размера на воблера и да заложа на Rapala Shadow Rap 7, като идеята ми е с „по-голямата мръвка“ да перна някой батьо. Обаче костурите са пак от същите размери и слуката е по-слаба.

Може би съм понабол рибите на това място и решава да го сменя с каналчето зад мен, а също и да заложа на TJ Minnow 50SP-SR. Влизам отново в добра серия, но от всички костури само един е с по-големи размери. Мъниците директно ги връщам обратно във водоема, а по- едрите ги пусках в дървения кеп.
Малко и тва място се „позитощи“ и се връщам пак към другото, където отново арестувам от едричките бандити.

Решавам малко да почина и да разгледам новите воблерчета, които ще красят кутиите ми с примамки. Първото е Sea Buzz TJ Minnow 50SP-SR в цвят Metallic Yamame – възстановявам си загуба, която без да искам испуснах между камъните на една буна на морето в Гърция и вълните го отнесоха:

Втората красота е един японски красавец на DUO от серията Realis – Rozante 63SP!

Както винаги, страхотен дизайн от DUO, с много интересна кастингова система. Това е воблер, проектиран с много мисъл и страст – много далеч от поредната пластмасарка на пазара, направена в някой от китайските заводи, която днес я пускат на пазара, а утре бива забравена и спряна! Воблерчето се произвежда и продава вече в продължение на 10 години, но чак сега достигам до него и ето, че имам възможността да го добавя към арсенала си, както и да го тествам по време на излета:

Много исках да помятам Rozante и му дадох предимство, понеже вече знам възможностите на TJ Minnow от година насам. Отначало заложих на цвят CCC3864 Perch ND – костура, но не успях да провокирам костурите. Смених го с другия цвят – Yamame Red Belly, като имах за цел с блещуканията на този цвят да ги примамя. Получи се! Явно в това облачно време тия бандюги искаха примамките да блещукат, за да ги агресират за атака. Нещата потръгнаха и слуката пак бе с мен, като рибите взимаха на малко по-дълбоко газене:

По едно време спряха да взимат в слоя около 100 см и смених с TJ Minnow – да гази по-плитко и отново да блещука, за да агресира:

После слуката пак спря и отново върнах в игра Rozante Yamame Red Belly, като ми донесе един костур. Вече бях на мнение, че е време да си ходя, когато помятах още малко със същия воблер – още едно „последно замятане“, и той ми донесе два добри костура, които бяха и завършек на костурския излет!

Ето ги и героите на деня – подредени за финална снимка на костурския фото разказ:

Всички арестанти, които бях задържал в кепа, ги пуснах обратно в гьола. Кадри от целия излет и пускането на слуката можете да излгедате във влога ми:

Юни месец – свеж, напоителен откъм дъждове и прекарасен за риболов. Общо взето периода на късната пролет. По традиция на първи юни откриваме риболова на пролетно-лятно размножаващите се риби във водоеми, разположени до 500 м н.в. Аз, обаче, откриването на първи го пропуснах. Не ми липсваше някак си особено след щукарския май и морските излети. Все пак, скокнах за няколко часа на пети юни до Марица, но си останах без риба. Интересното е, че по реката виждах все още биещи се шарани, което означаваше, че размножителния период там не е свършил още!
Първите две седмици на юни бяха с много променливо и дъждовно време. Чакахме лятото, а то все едно беше есен. Искаше ми се да половя някъде, където да намеря динамика в риболова. Динамика би ми осигурил един тематичен риболов на костури!?! Прегледах списъка ми с водоеми, където еветнуално бих могъл да направя такова нещо и след известно селектиране избрах един. Миналата година по същото време бях направил „Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1)“ и „Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 2)„, а впоследствие и „Юлски уикенд 2021 – за костури през лятото„.
Най-долу в публикацията ще откриете и влогчето, което направих по време на излета.

12.06.2022 – време е да потърся пролетните костури. Те отдавна са приключили размножителния си период. Обикновено той съвпада с този на бялата риба, но откъм законова гледна точка това не е отразено коректно в ЗРА, според мен. Станах към 7 часа сутринта и в 9 вече бях на гьола. Беше облачно, дъждовно и с лек вятър, но се траеше.

Надявах се само да няма светкавици, че тогава мерака за костурите приключва! Всичко наоколо бе подгизнало и свежо. Ето няколко снимчици от макросвета наоколо:

Първоначално заложих на любимото Ryuki 50S и се почнаха едни малки пънкари, които стръвно го атакуваха. Покрай тях заших един по-добър, който имаше странна дупка в тялото до главата. Може би от някой паразит?

Реших да сменя Ryuki-то с друг мой любимец – Salmo Minnow 5S в една от новите му разцветки SPL, които пуснаха на пазара миналата година.

Две минути по-късно имам хубав удар и голям раиран разбойник, който ми се откача в тревите, а след него арестувам два, но по-малки. Маломерните костурчета ги връщах на момента, а мерните ги задържах в импровизирания „кафез за арестанти“ – дървения ми кеп.

По едно време дъжда спря и стана задух. Свалих якето и ето на – да се изфукам с новата си рибарска фланелка на Salmo. Много ми хареса разцветката й и веднага я купих в магазина.

Да обаче, да зарежем фукнята, 🙂 къде се дянаха костурите? Изведнъж слуката секна и всичко свърши. Смених воблерите със силикони, като първо заложих на джиг риг – идеята бе да търся дистанция и тътрене по дъното, ако са там. Последва моментално зацепване и… чупене на куката.

Смяна с лилавата Larva на Fanatik и пак зацепване…. уффф кво става? Почнах да дърпам влакното и се оказа, че там където ловях имаше доста дървета на дъното. Успях да счупя клонът, на който се беше закачил силикона.

Честно казано – по нищо не личи, че пред мен има такава „гора“, ама….

Пуснах костурите и реших да се преместя към друга точка от водоема. Там още с първите замятания на Ryki-то 50S и Minnow 5S почнаха малките пънкари. Единият си беше с готина оранжева разцветка по перките.

Смених със Salmo Minnow 6S – в отсяване на малките нахалници и размера леко се повиши, но слуката бе кратка.

Поредна смяна и залагане на друг костурски минноу – Sea Buzz TJ Minnow 50 SP. Оппа, минавайки над подводните треви успях да провокирам с него по-прилични костури:

Един по един по-едрите разбойници започнаха да пълнят „кафеза“, като разбира се имаше и дребосъчета, връщани на момента обратно в гьола. Общо взето динамиката в риболова, която търсех почнах да я усещам по-добре. 🙂

Наскубах каквото имаше и се преместих леко встрани на едно каналче, където пак влезнах в серия на костури, като сред тях улових най-малката и чаровна щука, която съм улавял някога!!

Вече беше станало следобед и разбойниците олабиха. Все по-трудно се улавяха риби, което ме накара да си ходя. То, каквото имаше пред мен – май го набодох? Ето ги и печелившите ми примамки – воблери тип миноу в размер от 5-6 сантиметра и основно потъващи. Само TJ Minnow бе с неутрална плаваемост.

Влог от излета можете да изгледате на следния линк в YouTube:

През декември нещата с риболовът от брега с изкуствени примамки, като че ли не стояха много добре, не само при мен. Ситуацията по водоемите бе много различна – рязкото застудяване в началото на месеца, комбинирано с дъждове и снеговалежи „размъти водата“ много и риболова умря. Спрямо предходните години, този път декември бе по-студен и неприветлив за риболов. Слънчевите дни се брояха на пръсти. 
Направих пет излета – два успешни с уловени риби и три – абсолютни капота. 

Към арсеналът от силикони добавих някои нови на Фанатик – основно Дагери – на 2 и 2,5 инча, а освен това ми трябваха куки за тях и крушовидни оловца с вирбел. На прицел бяха костурите по язовирите, като идеята бе да ги търся на джиг риг или отводной, защото очаквах да са по-навътре и да са пасивни, с оглед на рязкото застудяване

Първият декемврийски излет бе на 5-ти. Идеята бе на големия родопски язовир да търся костури и бели риби. Един час след изгрев пристигнах на място, защото се забавих с придвижването ми до него, поради много гъста мъгла на пътя. 
Пред мен се виждаха рибари с лодки, като само аз бях единствения луд бреговак в околността.

Видимо, язовирът бе качил ниво и условията не бяха от най-приятните за риболов. До 10 часа нямах пипане, което ме накара да зарежа всичко и да премина на план Б – едно микроязовирче, което ми е на 20 км встрани от главния път и съм го зарибявал едно време с костур – през ноември, в далечната 2017-та година. Репортаж от тогава можете да видите в публикацията „Микроджиг през ноември 2017 „. Та навремето с моя другар Мишо бяхме напускали костурчета, уловени от друг язовир, които след време да ловим, че наблизо няма къде… За съжаление през 2018-та микроязовирът бе взет по аренда за аквакултури от бизнесмен и не бях стъпвал на него. Мисля, че в края на 2020-та бе напуснат от частника и така риболова вече бе свободен без допълнителни такси и ограничения през 2021-ва, а само с билет към ИАРА. За последно там бях на 17.10.2021 и имах успехи с педарки костурчета. 
Малко преди 11 часа бях на язовирчето, а водната му повърхност бе като огледало – нищо общо с условията на големия язовир.

Търсенето на косутретките започна с Bait Breath Bugsy. Още с първите подавания усетих кълванета по чувствителната бланка на Venom-а. Започнах бързо да дърпам и пускам в спортно темпо костурчета с такъв размер, които стръвно засмукваха бялото Bugsy, като дори му откъснаха опашката, но ударите и рибите продължиха.

В един момент ударите спряха и се усетих, че рибите се преместиха, пък и бях набол вече някои от тях – няма как да ми дойдат втори път.
Реших, че е време да се преместя и аз, като минах през колата и взех кепа. Идеята бе да се закотвя на следващата гореща точка и да ги пускам рибите в него – ще бъде своеобразен живарник. Исках до края на излета да задържа в нещо живи рибите, за да си проуча колко голяма всъщност е станала популацията им.
Преместих се на новата точка и настана голям бой на педарки. 

Надърпах каквото имаше отпред пред брега и след това заложих да ги търся навътре с джиг риг и Дагер. Реакцията беше моментална. Някои от рибите се откачаха преди да ги извадя, други пък успешно заставаха за снимка и бяха пускани в плаващия дървен кеп. 

По едно време зацепих в камък и…. счупих кука. 

През всичкото това време водата в кепа завря:

Слагам бъро друга кука и на нея нанизвам Westin Blood Teez.

С негова помощ излъгах още 5 костурчета, а накря червея бе отгризан. Сложих нов, но в следващия момент го зацепих в нещо и скъсах, а бях направил доста проводки там…

Към 14:30 реших да приключвам с риболова. Накрая в кепа имах толкова костури, като сигурно някои от „арестатните“ бяха избягали. За мен това няма значение, защото все пак си направих статистическата извадка и останах доволен – „спасих“ капото с костурчета, които бяха в язовира благодарение на малките ни усилия от 2017-та година. 

През уикендът на 11 и 12 декември реките изобщо не бяха гостоприемни – пълноводни, кафяви и бързи. На 11-ти направих едно капо на Марица – е не точно капо, защото имах два удара на щуки, но рибите не успях да ги уловя, а след 12 на обяд риболова приключи с приятелска разпивка край бреговете на реката.
Съботния „валат“ беше забравен с дребосъци на едно водоемче, на което не бях ходил от една година и винаги ме спасява, когато условията на Марица не са подходящи през този период на годината.
През деня се редуваха студ, слънце, студен вятър и дъжд, но все пак слука имаше, която сгря рибарската душа. Към LarvaBox-а вече бях добавил друг успешен силикон на Fanatik – Dagger, който с джиг-риг монтаж е „смърт с кисело зеле“.

Излетът започна трудно, като за един час студуване нямах пипане. Прибрах се на топло в колата за 10 минути и после пак се поразходих. В един момент слуката започна изненадващо за седем минути улових две риби. Първо излъгах един костур, а след това една баята бабушка, която при проводката ми удари на два пъти. Оказа се, че при втория удар съм я зашил под челюстта. Последва затишие от един час, през което вече бях събрал доста студ, дъжд и по-малко топли слънчеви лъчи. След 14 часа се появи отново някаква активност, като улових две костурчета и пропуснах няколко кълванета – отново на Дагер-а. 

Така или иначе нямах ангажименти и реших да настоявам докрай. В 16:50 слънцето вече заляза над близкото възвишиение, при което небесата се оцветиха в топли цветове, на фона на ниските температури на въздуха. Друга слука така и не реализирах. Бях доволен, че поне успях да хвана някоя и друга риба, защото в този мразовит ден със сигурност доста от вас са останали капо. 

18.12.2021 – днес кепът остана сух!
Бях се пуснал за костуретки на микроязовирчето, на което бях на 5-ти декември (най-горе в публикацията).
Сутринта беше минус един градус, а след това минус 22 метра плетено влакно на Gosen, минус 1,8 метра флуорокарбон на Sufix и минус 3 силикона. Абе голямо късане падна, без да уловя нито една рибка.
Реките все още преливат, а по малките язовири се оказа, че корморана е набил рибите ми някъде надалеч и надълбоко. Е, има и такива дни, понякога, когато си само на минус, но пък от стоене вкъщи файда няма за рибарското сърце, а пък  тялото, душата и характера трябва да се каляват. Все пак, пробвах по-големия размер Дагер и също туистера Дагер Актив – харесаха ми.

28.12.2021 – последен риболовен излет за отиващата си година. Най-после се появи малко слънце и по-нормално ниво и цвят на Марица. Исках да отида и да половя в края 2021-ва по любимата река – не бях стъпвал от доста време по бреговете й. Взех с мен два пакета на Fanatik – Gipnoz и Gipnoz Long. Това са пасивни силикони с формата на пиявица. Разбира се подбрах ги в любимия ми цвят 022. Целта тук бяха белите риби, щуките и евентуално кефалите. За сом си беше вече студено – със сигурност бяха набити в подмолите, в летаргичен режим, та не се и надявах да уловя някой.

В крайна сметка, пет часовото разхождане по реката бе удостоено с един удар и то какъв – помислих си, че най-после ми клъвна риба, а то взе, че се оказа голяма маришка мида…..

До края на излета „посях“ по закачките някой и друг силикон и в крайна сметка всичко завърши без фойерверки – тиха и спокойна пет часова разходка край бреговете на любимата река.

През оставащите дни до 31-ви декември реших, че ще оставя риболова за предстоящата 2022-ра година, когато с нови сили и ресурси ще атакувам отново познати и непознати локации. 

Измежду летните излети, през юли и август по река Марица, успях да направя няколко излета и по непознати и познати язовири, с цел да набода някой и друг костур и да посетя нови места. На някои язовири имах добър успех с основно дребни костурчета, но на други слуката не бе добра.
Първото ходене бе на 24.07.2021, като го комбинирах с туристическа разходка. Маршрутът бе Душанци-Копривщица-Пясъчник. За първи път ми предстоеше да половя на язовир Душанци и изобщо не знаех какво да очаквам. Някъде преди обед пристигнах, като на язовира имаше много риболовци. Слуката, като цяло, беше доста слаба и всеки се оплакваше от безрибие. Направи ми впечатление, че навсякъде край брега се виждаха пасажи от малки кефалчета, но не се видя нито една риба с размер по-голям от стандартната педарка. Иначе язовирът има хубави природни дадености и чиста вода.

Доста брегова ивица облових, но и при мен слуката беше слаба – няколко ударчета на малки костури, нищо впечатляващо. Следобедът се придвижих до Копривщица – на туристическа обиколка, а след това надвечер на прибиране минах и през язовир Пясъчник, където набодох на различни воблери около 30-тина маломерни бели рибки. Почти нямаше проводка без удар или риба. Все се надявах между тях да има някой батко костур, но уви – само нахални маломерки. : ) За съжаление, по време на излета ми на Пясъка, трябваше да влезна в словестна битка с един недобросъвестен рибар, който ловеше на плувка и се опита да прибира маломерни бели рибки тип зарибител – грозна работа. В крайна сметка успях да му спестя две солидни глоби от ИАРА и да го убедя, че маломерните риби не се прибират, а както е записано в закона за риболова – се връщат моментално във водоема. Та се радвам, че колегата се опомни и разбра какво му казах, връщайки двете бели рибки от кофата във водите на язовира и пускайки всяка друга уловена малка рибка обратно и то незабавно.

01.08.2021 – предстоеше ми да посетя за първи път най-високо разположения язовир в България. Тръгване по тъмно в малките часове и пристигане на място точно по изгрев. С мен беше и мой приятел-гид, който отлично познава язовира и навиците на рибоците. Добре, че си взех яке, което бях захвърлил на задната седалка в колата, че пристигайки горе на язовира, усетих зимата посред лятото, а беше първи август. : ) Допълнително имах отдолу и термоблуза, но само с елека нямаше да изкарам дълго и определено щях да стана на снежно човече – чак зъбите ми тракаха от студ. 

С първите няколко замятания успях да уловя една маломерна балканка, която се откачи преди да я кепна, а след това имах още два удара на пъстърва, но без да успея да уловя рибите. Моят приятел и той имаше ударчета на дребни пъстърви, но нищо значимо. Планирахме да направим една пълна обиколка на язовира, като да заложим на търсенето на костурите. 

Установихме, че костурите стоят на много специфични места – там където имаше подводни канавки. Допълнително пък бяха супер капризни, като не кълвяха на всичко каквото им подадеш, а на точно определен рамер и цвят силикон. За първи път ми се случи да нямам изобщо удар на вездесъщата Larva на Фанатик…. При мен слуката ме огря само на Bait Breath Bugsy, а моя приятел пък ги счупи на Crazy Fish Nanominnow. Ето няколко снимки от този уникален и красив язовир. Костурите бяха почти един калибър и бяха адски ледени – все едно ги вадиш от фризер…

07.08.2021 От известно време се канех да посетя едно непознато и забутано язовирче. Само предполагах, че в него може да има костури, но дали беше така – щях да разбера единствено като му отделя време да го посетя. Малко преди 18 часа вече бях на язовирчето, като до него водеше един черен път, на който ако не си с 4х4 и нямаш достатъчно клиренс – ще си счупиш колата. Оказа се, че е доста по-завряно, отколкото си мислех. : )

С първите подавания, установих, че язовирчето се обитава от стабилна и гъста  популация на костури, като допълнително край бреговете се виждаха и малки кефалчета, които си патрулираха за мухи – ммм чудничко. Много се кефя, като напипам някое такова забутано язовирче със спортен тип риби. 

Доста дребосък изчоплих. В един момент нещо много зверски ме взе на TJ Minnow! Последва яростна борба, като си мислех, че съм излъгал трофеен костур или пък…. щука? В крайна сметка се оказа страхотен язовирен кефал, който явно при туичването не беше нацелил правилно воблера и се беше зашил с главата за тройките на малкия воблер.  

Пуснах тоя красавец и продължих да дърпам в умерено темпо костурчета, като бройката на надърпания дребосък вече беше значителна. До края на излета улових само дребни костурчета, като нямах късмет да случа на други бонуси. Останах доволен от слуката на забутаното язовирче. Определено го включвам в списъка на дашните костурски места.

21.08.2021 – нов ден за обикаляне из костурските местообитания и посещаване на друг язовир. В 06:30 часа сутринта над язовира се стелеше още пара. Оглеждах водната повърхност за игра с уолкърите или поперите, но активност нямаше.  

В крайна сметка слуката, която имах беше основно на малки костурчета с различни примамки. Успях да уловя и един едър костур над 30 см, който майсторски подлъгах за атака на Bugsy-то от едни туфи с водорасли, но рибата се откачи при разтрисанията на главата си…. Като бонус, улових и една маломерна щука на новия модел на Rapala CountDown Elite 75, която се самооткачи на брега и просто я оставих да си влезе обратно без да я тормозя за снимки, та си останах само с дребосъците. : )

Навръщане минах през едно забутано язовирче – исках да проверя какви риби има. Досега не бях ходил там, но ето, че сега имах възможност да го проверя. Нивото му беше доста спаднало – явно го ползват за напояване и край брега видях няколко умрели речни рака и едно изсъхнало костурче. Раците бяха свидетелство, че водата в това язовирче е чиста, а умрялото костурче веднага ми даде информация, че в него ги има. Оставаше само да разбера колко гъста е популацията и какъв е масовия размер на рибите.

За около час риболов установих, че това забутано язовирче се обитава от 5-6 вида риби, което беше добър знак за видовото разнообразие. Покрай малките костурчета имах късмета да уловя на TJ Minnow и една маломерна щука, която супер приятно ме изненада. Освен това наблюдавах и как един костур, следван от друг по-малък, атакуваше и се опитваше да докопа една ранена малка бабушка. Успях да запиша почти финалната част от атаката. Какъв беше завършека вижте в следното видео: 

Определено ако това язовирче не се тормози и се остави рибките в него да пораснат, ще стане водоемче за чудо и приказ, но в крайна сметка всички знаем каква е съдбата на малките язовири – рано или късно всичко се съсипва и занулява…

След като се завърнах от остров Тасос – на 3-ти юли, в следващите дни у мен настана някаква голяма дупка – изпитвах някаква голяма празнота, която трябваше с нещо да се запълни. Липсваше ми „изумрудения остров“ и всичките му забавления и красоти. Винаги така се получава като се върна от там – някаква носталгия от готиното преживяване, която бавно с времето ще отшуми, докато не отида и го посетя отново. Цяла седмица мина докато се настроя и климатизирам отново към работния процес през почти монотоооония и дъждовен делник. Няма го вече кристално чистото море и шума на вълните, с които бяхме приятели 7 дни, няма я и онази безгрижност, с която бях свикнал. 
Предстоеше уикенд с хубаво лятно време, нямах никакви ангажименти и хоп – малко да попътувам на риболов из „моите си места“. Слънчогледите вече се бяха облещили по обработваемите ниви и създаваха лятно настроение.

А рибите – дали бяха минали вече уставно в летен режим или не съвсем? Реших, че за лекуване на душевните ми терзания, е нужно да потърся оная зареждаща диманимка от риболова на костури и се запътих към водоемчето, на което за последно през юни бях направил силен риболовен уикенд на костури:
– Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1);
– Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 2).
Десети юли – ставане по тъмно и пристигане на водоема по светло. Направи ми впечатление, че все още по водната повърхност имаше ясни сутрешни изпраения, което означаваше, че за момента водата е по-топла отколкото въздуха а сме юли!

Ето го „моето“ дивно място – горещата точка от предходния костурски уикенд от юни.

A eто го и новото ми попълнение в кутията с воблерчетата Sea Buzz TJ Minnow 50SP в цвят 050 HSTR – друга разцветка на новия ми бияч.

Очаквах, че още с първото замятане ще ги подпукам костурите, но се оказа, че рибите ги няма край брега. Доста трудно успях да направя „пътеката“ и да примамя няколко риби край брега. Онази динамика, която търсех я намаше, но пък в такива моменти доказваш харатера си на упорит риболовец. Първите два костура се излъгаха на новата разцветка на TJ Minnow – един дребосък и един „по-така“. След два часа на настояване улових още няколко риби на TJ Minnow и Salmo Minnow 5S и 6S, като в добавка се излъга и едно бебе щуче. Девет риби за близо 3 часа риболов не беше изобщо добър резултат. Пуснах ги и реших, че е време да се изтеглям от водоема, като преди това пробвам още една-две точки по брега.

За съжаление и на другите точки рибите ги нямаше – улових само един добър костур на Rapala Shadow Rap 7.

11.07.2021 – неделя. Ставане по още по-тъмни доби и пристигане на същия водоем преди изгрев слънце – в 05:30 часа.

Проба в плитчините с повърхностни примамки, а след това и с туичингови воблери, но активност нулева…., а толкова перспективно място и добри условия. Как така, дори не вдигнах поне един костур или щука за 20 минути риболов?!?

Запътих се към моето място, а там още с първото замятане улових един костур. Това ми накара да си посмиля, че днес слуката може да е по-добра?

Малко по-късно последваха удари на три по-дребни костура и едно бебе щуче. 

До 8 часа, с триста зора, хванах още два костура и си казах, че няма какво повече да търся. На база вчерашния риболов и сегашния – то си е пълна скръб. Освободих рибите и реших бавно да се оттеглям, проверявайки още две риболовни точки по брега. 

На двете точки хаванах по една риба, но минималистични: 

Нямаше какво повече да искам от риболова на това водоемче. По пътя ми наобратно се отбих до Марица. Вече беше станало 10:10 часа, т.е. пристигам късно на реката, което ме накара да потърся рибите във и покрай бързеите, където водата ще е най-хладна, богата на кислород и хранителни вещества. Ако все още има хранещи се хищници, то може би там щях да ги открия? 

Нагазих във водата, за да достигна перспективните места. Първоначално заложих на TJ Minnow – беше ми интересно да го пробвам на река дали лови. Замятане в бързея и с туичингова проводка го изкарвам от там, като след това го прокарвам в тихата странична зона. Точно там последва удар и поведох рибата, която след метър водене ми се откача. Замятам отново, но този път само тъп удар без да закача рибата? Малко лош старт за мен – с два нереализирани удара, но не се отказвам. След още две проводки имам отново удар, но този път бях подготвен! Оказа, че там се бяха завъртели костури – ето един добър:

В следващия час не мръднах от позицията си и успях да примамя с TJ Minnow още един костур и шест спортни кефала (без да броя тези около 10-12 см), като отделно от това имах нереализирани удари и много проследявания на воблера – главно от кефали, които побутваха едва воблера. 

Кефалите успявах да примамя чрез водне на воблера по течението с туичване. Това трикче лесно се получава, като имаш макара с голямо предавателно число (т.е. бързооборотна) и сравнително тънък брейд – така имаш много добър контрол над примамката и линията е изпъната. В един момент обаче вече доста напече и реших, че каквото съм хванал – това е. Време беше да се прибирам за обяд и да пия по една студена бира. 

За финал на фоторазказа ще публикувам едно кратко и неангажиращо видео. 
По-здрави! 

Нещо напоследък нямах никакво желание и мотивация за риболов. Всичко се скапа тотално около мен. Многото ми работни ангажименти, които следваха един след друг, допринесоха допълнително за липсата на излети и натрупаването на една умора от всичко и всеки. Страхотното ми закриване на риболова в началото на април месец – „Марица джигинг – април 2021“ вече бе останало в историята.
Обикновено, още на първи май откривам традиционно щуколова, но тази година това не се случи на така чаканата първа дата. Първият ми риболов за щука направих в деня на храбростта – шести май, привечер – за около два-три часа. 

Останах неприятно изненадан от крайната пасивност на щуките, която дори и при втория ми кратък щукарски излет – на девети май, се повтори. Никъде дори не видях дебнеща или препичаща се щука. В крайна сметка зарязах всичко и така за един месец бях направил само два излета – човек да ме ожали. 🙂 

Дойде първи юни – откриването на риболова във водоемите разположени до 500 м н. в., който много риболовци чакаме с нетърпение. Ами, изобщо не ми беше и до откриване – бях тотално зарязал риболовните хави и никаква тръпка не ме гонеше да ходя и да се бутам в навалицата. Сигурно остарявам и затова тръпката вече не ме гони, така както преди. 🙂
19.06.2021 – дата, на която ми дойде „пауъра“ за риболов! Амин! 
Докато си миех зъбите, размишлявах къде и за каква риба да отида. Решението ми бе – за костури! Оправих си тоалета, взех спининг такъмите и палнах автомобила.
През съботната риболовна сутрин времето беше облачно и без вятър, а предния ден – петъка, бе валял дъжд от 19 часа надвечер до късно след полунощ. Дъждът бе напоил значително земната повърхност и крайбрежната растителност. Всичко наоколо бе подгизнало, което допринасяше за една последна зелена пролетна свежест преди предстоящите летни жеги, които щяха да изпепелят всичко зелено и свежо.

За мое голямо съжаление, обаче, ударих такава немислима греда в риболова, че за три часа и половина костурско търсене имах късмета да уловя цяло едно костурче и то на уолкърчето на Storm – Gomoku Pencil 45F. За последно бях посетил мястото на втори и трети януари тази година, когато направих прекрасни излети за костури на силикони. Какво им ставаше на костурите и къде са бяха запилели тези разбойници – казва ли ти някой? Условията за риболов бяха добри, но като ги няма рибите – трябва да се сменя риболовната дестинация, докато има още време за риболов иначе капото е гарантирано.

Смяната на костурската дестинация с нова такава не ми отне много време в пътуване. Лекият офроуд допълнително придаде специална емоция в тръпката от търсенето на бодливците – навъртял съм пълен десен, но автомобила продължава да върви в права посока, хвърляйки кал насам-натам.
Пристигайки към 11 часа на новата дестинация – план „Б“, разбрах още с първите замятания, че и тук риболова на костури ще бъде труден, но все ми се струваше, че не и невъзможен. Все пак имах и трета опция за друг костурски водоем, но силно се надявах да не се стига до там. 🙂
Зарязах автомобилът ми до едни храсти и голямото търсене на костурите започна, отново! Менюто за бодливците включваше освен воблери и силикони, дори малко метал – малки клатушки. Костурите обаче твърдо пасуваха или просто аз не бях на правилното място и те липсваха в тези части на водоема. Почти двучасовото обикаляне и сондирне за костури ме насочи към последното място, на което смятах да помятам преди да поема към план „В“. Страхотна и сууупер перспективна точка от водоема, която бих я определил за гореща точка – паднали дървета, подводни водорасли и подмоли, като дълбочината пред брега започваше от около метър.

Допълнителна предпоставка за успех бе и това, че около дънерите имаше плячка за костурите – малки рибки, които безгрижно си плуваха.

И на това място заложих първоначално на обичайната тактика – първо потъващ воблер с размер от 50 мм – Salmo Minnow 5S в цвят HRM, а ако нямам удари на него минавам на силикони. Отначало – три-четири проводки, нямах никакъв удар, докато изведнъж зад воблера ми изкочи и се блесна някаква риба, която се опита да го атакува пред мен, но се размина с него. На следващата проводка отново имах подобно разминаване, но после – костур! Ура – първата ми риба за излета на този водоем е вече в моята ръката, като при надлъгването имаше интрига и заигравка! 

Упоритостта ми бе възнаградена и почувствах някакво удовлетворение от всички положени усилия до момента, нищо, че вече подминаваше 12:50 на обяд. 🙂 Пуснах рибата и заметнах отново. В следващите 4-5 минутки обаче нищо не се случи. Очаквах, че съм набарал костурите и ще им накова канчетата, но нещо почнах да се разколебавам. Бръкнах в чантата и от там извадих чисто новото ми воблерче на Sea Buzz – TJ Minnow 50SP в цвят 053-MY, което се появи на нашия пазар около средата на юни 2021. Ново, лачено и невиждано воблерче от костурите, до момента. Тук идеята ми беше да заложа на блещукащо туичингово воблерче, в същия размер от 50 мм, с цел да провокирам другите костури ако ги има наоколо.

Времето беше облачно и според мен едно такова воблерче – с такъв цвят и размер, и още повече, че беше с неутрална плаваемост (suspending), щеше да провокира другите костури наоколо из водния слой. Още с първото пробно пускане пред мен във водата и две-три придърпвания със спининга видях, че в този малък воблер има много голям потенциал. Страхотна туичингова игра със зависване в момента на паузата, перфектни отблясъци и леки поклащания – убиец! Въпреки, че теглото му, изписано на кутийката, е 2,8 грама имах добър кастинг и водене на воблерчето със следните риболовни такъми: спининг FilStar Venom 78M (с тест 5-28 грама), основна линия от плетено осемнишково влакно Gosen SP 8 Egibito Special #0,6 и повод от флуорокарбон на Sufix – Super 21 Fluorocarbon в размер от 0,28 мм.
И така, пробното пускане пред мен във водата, за да му видя играта, мина успешно и последваха първите сериозни замятания в търсене на костурите. Първата жертва на TJ Minnow беше страхотен костур, който до последно гони воблера и го смачка с агресия в подмола пред мен, откъм опашната му част. Изборът и смяната ми се увенчаха с успех!

Пуснах този бодливец обратно във водата, без много да създавам шум. При следващите проводки имах проследявания и удари на костури, които материализирах в по-долните снимки и кратки видеа – с пускане на бодливците обратно във водоема.

Риболовът на костури потръгна в добър ритъм, като скоро се появиха и по-едрите риби, привлечени от неустоимата провокативна игра на блещукащия TJ Minnow:

Красиви и наперени риби, които супер агресивно налитаха на дразнещата игра на новия ми любим воблер. От пълен застой, риболовът ми беше потръгнал плавно, като сега вече беше на пълна пара и динамиката от костурския риболов бе достигната в максимална степен! Наред с по-едрите костури улавях и доста по-дребни, които не снимх, тъй-като целта ми бе да хвана и снимам максимален брой по-добри риби.

Най-едрият костур за излета, ми се откачи при борбата, което много не ме изкефи, но в следващия момент компенсирах с друг, но малко по-малък дебелак – такъв ми бил късмета.

Малко преди 14 часа вече бях надърпал около петнадесетина добри риби само на TJ Minnow, без да броя дребосъците. Усещах обаче, че темпото ми на слука спадаше, което означаваше, че съм изпонабол каквото има като пасаж от риби пред моето полезрение.

След близо повече от час на динамичен риболов слуката постепенно отихваше, което ми беше сигнал, че е време да приключвам излета. Бях доволен от развръзката му, а и вече поуморен от ранното ставане, пътуването и трескавото търсене на костурите – беше време да си ходя. Понякога риболовът е труден и демотивиращ, докато не набараш правилната вакса и горещата точка, където се навъртат хищниците. 

Направих си план на следващия ден – неделя, отново да посетя водоема и да поцъкам костури с други нови воблерчета, които имам да пробвам, но си бяха останали у нас. За този излет ще ви разкажа във втора публикация, посветена на костурския ми уикенд.

Новата 2021-ва година е вече факт! Време е за нови риболовни излети и надежди за още по-добра слука. Много се чудих на кой точно водоем да отида и да направя първия излет за годината. Дали на река, баластриера или на някой язовир? Дадох си само един ден за размисъл и на втори януари се запътих към реката, на която в края на ноември 2020 бях направил един приличен и динамичен риболов на костури – „Костурска забава с привкус на горчиво КАПОчино“. Тогава се бях зарекъл, че преди да настъпи същинската зима и да хване първия лед отново ще отида да се позабавлявам с раираните бандюги.
Сутринта, на втори януари, беше мразовита с мъгла, която на момента обледеняваше всичко при досег с нея. Температурите бяха отрицателни, движейки живака на термометрите от около минус три градуса по целзий до нула.

Преди да пристигна на „костурската“ река, минах през река Марица и помятах за около час. Хищническата активност, обаче, беше равна на абсолютна нула. 

Малко преди девет часа сутринта пристигнах на основната дестинация, като застанах на същото място, както предния път – в близост до потопените дънери.

През гъстите тръстики и папур се прокрадваха едва-едва сутрешните лъчи на слънцето, които се опитваха да затоплят земната повърхност и да изгонят тежката слана, в която тя бе скована.

Базирайки се на „моето“ местенце извадих от чантата си кутиите и пакетите със силикони. Започнах риболова с кратки приготволения към „основното меню“ за сутрешната закуска на костурите. От няколко излета насам съм много доволен от слуката със силиконите на Bait Breath. Като любител и почитател на пасивните и активните силикони, добавих към арсенала си два размера на Bugsy – 2,5 и 3,5 инча, а също и по-малкия размер на Rush Craw U30 – 2 инча. Всичко това беше допълнено от острите куки Sensei – модел F1410BN и чебурашки FilStar – в размер 3, 4 и 6 грама.

Очаквах още с първото замятане да уловя риба, но уви. След още две три подавания имах удар и ето, че първия бандит е пред фотоапарата – погълнал лакомо малкия размер на Bugsy-то. Чебурашката в случая бе 4 грама.

И така, започнах ритмично да дърпам костур след костур на Bugsy-то от отсрещните тръстики, като рибите кълвяха силикона основно в средния воден слой.

На моменти, минусовите температури на въздуха ми изиграваха лоша шега, защото трябваше да къртя леда от водачите и се спираше с активния риболов за около минутка, но след това всичко си идваше на място, още с първото подаване на силикончето. Нещо съвсем нормално при зимния риболов от брега.

Наред със стандартния размер костурчета се показа и един по-едричък, който щеше буквално да ми изяде Bugsy-то.

Явно, за момент, се завъртяха по-едрички костури, защото след този излъгах още един подобен раиран бандит:

След около тридесетина минути нещата обаче се успокоиха, за кратко, съвсем закономерно с оглед на малките габарити на реката – явно изпободох рибите, които бяха пред мен. Имах за избор два варианта – да изчакам да се завъртят нови риби или да тръгна в някоя от двете посоки и да ги преследвам. Реших, че ще заложа на първия и по-мързелив вариант, като допълнително ще увелича размера на силикона, в случай, че се е завъртяла евентуално някоя щука. Смених с Rush Craw U30 в размер от 2,8 инча и цвят 106 Watermelon/Seed – печелившия ми силикон от излета през ноември. За съжаление след 4-5 проводки го закачих в подводен дънер и скъсах. Последва ново превързване на линията и поставяне на Bugsy в размер от 3,5 инча и цвят 131 Brown/Seed с 6 грамова чебурашка и кука Sensei F1411BN. Този силикон ми донесе най-едрия костур за излета – около 30 см (на око), който за мое съжаление се откачи по много лош начин под тежестта на чебурашката – на метър пред мен при едно от разтръскванията на главата си. Въпреки тази несполука, продължих да настоявам с този силикон, но в следващите десет минути не последва нищо запомнящо се – дори и „цък“ нямаше.
Реших да сменя тактиката тотално и да заложа на малкия вариант на Rush Craw U30 –  размер от 2 инча и цвят 135 Coca Cola, с 4 грама чебурашка.

Заметнах в диагонал, за да може проводката ми да е максимално дълга в тясното корито, като така ще имам достатъчно време за тътрене по дъното, за да провокирам някой друг костур. Резултатът от смяната и десетина проводки бе още един добър перко в актива ми.

Определено костурите се бяха поразредили значително, пък и не малко от тях вече бях уловил и пуснал от едно и също място. В следващите два-три часа изчоплих още риби, като бях заложил основно на Bugsy с 3 грама чебурашка, за да планирам повече в средния воден слой. Поразходих се и нагоре срещу течението на реката, за да проверя дали няма някой ненабоден от мен костур. Показа се някой и друг, но риболова не бе така динамичен, както ми се искаше – по-скоро рибите бяха единични. Накрая финиширах на река Марица с един едър морунаж, но закачен странично с единичната кука на силикона.

Сутринта – на трети януари, отново бях на риболов. Обиколих доста набързо два язовира в търсене на костури, но все едно в тях нямаше живот. Последна спирка и надежда за слука бе реката с костурите от предния ден. Не се знаеше обаче дали рибите ще кълват, при положение, че предния ден ги бях изпобол, а и ми предстоеше да измина допълнително още 30 километра до там. Все пак трябваше да се пробва – няма как да завърша деня капо. Имах и на разположение още около два часа и половина, та биваше да ги оползотворя максимално. Малко след 11 часа пристигнах на реката и още на първата проводка имах костур на Bugsy. Десет минути по-късно улових още един и така риболова потръгна.

Все пак имало гладни костури още?! На следващата проводка един от тия гладници ми скъса опашката на Bugsy-то, при което направи силикона абсолютно пасивен. От любопитство заметнах отново и в следващите няколко минути имах няколко удара и един заловен бандит. Явно рибите не бяха от по-едричките костури и просто пощипваха Bugsy-то за стърчащото от куката назад телце.

Реших да направя смяна на тактиката с Rush Craw на 2 инча, която се оказа успешна. Тътрейки по дъното успях да уловя още няколко костура, които бяха всмукали изцяло рачето с цвят Coca Cola.

Обаче в един момент слуката секна ужасно. Трябваше отново да експериментирам и реших да го направя с по-малък на размер силикон. От предходен излет имах едно доста оръфано и неугледно Bugsy със полускъсана туистер опашка. Бях го скъсил в предната част на телцето с около сантиметър-два, че се беше разкъсал от дъвкането на рибите. Сложих го на линията и заметнах напречно на реката, в левия ми диагонал.

Изглежда, че рибите бяха почнали да капризничат и искаха по-малък размер силикон или нещо по-нестандартно. Това се потвърди именно от скъсеното Bugsy, защото дръпнах още два костура, а имах и допълнително ударчета, които не успях да отразя от прибързване със засечката. Втория костур се оказа и най-едрия за този излет, като малката кука го беше закачила безкомпромисно, благодарение работата на пъргавата бланка на Venom-а. Рибата се бори отлично, като ми направи голямо удоволствие при ваденето й – усещах всяко едно нейно движение.

Времето ми за риболов изтече и доволен от спасеното капо се запътих към вкъщи. Надявам се скоро пак да имам възможността да отида на тази рекичка и да поцъкам костуретки, че напоследък ареала им на разпространение у нас доста взе да се стеснява и почти не останаха места със стабилни и многочислени популации, където да се направи типичния динамичен костурски риболов.

Ето ги и героите от двата ми излета – силиконите на Bait Breath. Моделите Bugsy и Rush Craw U30 ме спечелиха много и заслужиха убедително титулярно място в моята кутия със силиконови примамки. Някои от тях претърпяха много стръвни кълванета и дъвкания от устите на костурите и изглеждат като ветерани от война.

Най-якото на Bugsy-то е, че формата му така е проектирана – от еднакви съставни звена в намаляваща прогресия от предната към задната част на телцето, че можете да го къстъмизирате както си желаете, във всеки един момент. Дори и силикона да е разкъсан от ухапванията на рибите не го изхвърляйте, защото в него има още потенциал да лови. От активен силикон много лесно можете да го направите на пасивен – чрез премахване на туистер опашката, а ако ви идва дълго телцето за вашата кука, с която за момента разполагате, то можете да си го скъсите до необходимия размер и смело да заметнете във водата. Формата ми се струва подходяща и за морски риболов, така че надявам се да ми предстоят риболови и в Гърция. Убеден съм, че за лайт рок фишинг ще е успешен.