Датата е 8-ми септември – отново хубав и слънчев уикенд. Времето – идеално за риболов, а дестинацията, която избрах бе костурската. Време бе за следващия ми набег по язовира. Не бях ходил там от 12-ти август – почти месец.
Този път реших да разнообразя риболова и да отида да ловя в плитчините, а не в дълбокото, както на предните излети. Жадувах за динамичен риблов с воблери – предимно с повърхностни примамки, но ако не стане работата, то поне с туичингови. Малко късно отидох на набелязаното място, защото не си дадох много зор за ранно ставане, а след като ме събуди алармата на телефона, се олежах още 20-тина минути. 🙂 Какво да ги мисля костурите – там са, просто трябва да отида и да си наловя.
Паркирах на местенцето някъде след 08:15. Разбира се там вече имаше рибари, които бяха намятали въдиците си още в първи зори. Все пак си намерих местенце измежу тях и почнах да замятам. Въпреки, че нямаше активност на повърхността, заложих на Storm Gomoku Pencil 45F. За 10 минутки имах 6-7 агресивни удара, но все на малки костури, като този бандит.

Явно там в плитчините покрай брега нямаше от по-едрите разбойници. Смених с по-тежко воблерче – Storm Gomoku Dense и потърсих костурите по-навътре и в дълбочина. Тъй като то бе потъващо, го водих с туичове и го оставях в паузите да пропадне повече от обикновеното във водния слой. Имах резултат, но отново костурите бяха от малките. Тези дребосъци заминаваха на момента обратно в язовира.

Реших, че пак е време за смяна, но този път примамката да бъде с по-ярки цветове. Поставих Crack Jack 58 SP в цвят зелен тигър. На втората проводка ме чукна по-едра риба и хоп ето, че имах малко по-голям костур.

Три минути по-късно…

… последва още един… 🙂

…, а след него – пак се върнах на първоначалния размер досадни дребосъци. 🙂

Смених Crack Jack-а със Salmo Minnow 5S HPH. На равномерна проводка имах много странен удар, като си помислих, че съм закачил някаква клечка…клечка ама друг път.

От детската градина се показа една малка белка, която преди време е била дъвкана от по-голям хищник, съдейки по липсата на част от задната й гръбна перка.

Продължих риболова със Salmo-то. На максимална дистанция имах хубав удар и Zodias-а се разтресе. Усетих, че този път съм уловил от търсения размер бодлоперки. 🙂

Надявах се, че най-после ги набарах.

Да обаче в следващия един час – нищо…

Е и това е нищо – пак от дребните костури, но с големите претенции за поглъщане на Storm Gomoku Pencil 60F. Тройката на уолкъра бе почти колкото устата му, та дори и малко по-голяма.
Трябваше да се сменя мястото. Завъртях към дълбоката част и там още с първото мятане ме грабна един бодлопер. 🙂

На следващата проводка пък една белка се появи на Cannibal Shad-а.

Две риби за нула време и после в следващия час нищо…. 🙂 Жегата вече настъпваше, беше минал 12 часа на обяд и ме налегнаха мисли да си хващам пътя. Тъкмо да си тръгна иии…

Последва втори… още по-голям, който ми даде сериозен отпор на лайт пръчлето!

Замятам отновоо и…бам – трети бодлопер! Направо пощурях – ами ако си бях тръгнал!?! Добре, че здравия разум надделя в мен и останах „още за малко“. 🙂

Печелившият силикон бе на Pontoon 21 – Awaruna. На следващата проводка ме изчеластри още един юначага и се почна рубриката гол след гол!

Толкова стръвно гонеха силикона, че вкупом всячески по няколко риби го атакуваха, а резултата бе странично зашиване за тялото на няколко от рибите…

Добрата серия с хубави и наперени костури продължи. Такава агресия и брутални атаки имах, че бях на седмото небе! 🙂 Добре, че винаги правя „по още едно замятане“ преди да си тръгна.

Измежду наперените бодлопери костури се появи и една белка, която замина обратно да расте.

От динамичния и уникално брутален риболов съвсем изгубих представа колко часа беше станало, а отделно от това вече и не усещах жаркото слънце – толкова улисан бях… 🙂

Добавих още един последен костур към слуката си, който не мога да опиша с думи какъв адски удар и борба ми направи!

Време беше да си ходя! Достатъчно костури си налових, нека да има и за утре – тя рибата няма къде да избяга! 🙂
Вечерта кроих нови планове за костурски риболов, като отново желанието ми бе да ги търся с воблери из плитчините, нищо, че днешния риболов там бе посредствен и улових само дребосъци. Бях сигурен, че ако стана утре по-рано, то нещата ще стоят по по-друг начин… 😉

Продължавам с публикуването на костурските ми набези. Предният излет е вече в историята и е време за пети епизод. 🙂 На следващата сутрин (12.08.2018) отново цъфнах на язовира около 9 часа. Този път бяхме с Мишо. 🙂 Още при първите подавания индикирахме кълванета – бодлоперите бандюги отново бяха там! Разбира се, пак печелившата примамка бяха силиконите, в случая Pontoon 21 – Awaruna в размер от 2,5″.

Рибките се нижеха на куката почти една след друга. Ето на – още един костур е пред обектива, но този път заедно с мен. Най-после някой и мен да ме снима! 🙂

Добрата активност продължава, като на моменти, след многото дъвкане, силикона бива почти изхлузен от куката.

Сменям със зелен тигър на Daiwa Duckfin Shad – 6 см, за да видя дали драстичната разлика в цветовете ще им се отрази – отговорът е, че няма значение цвета. Спинингчето ми продължава да се гъне под напъните на обезумелите костури. 🙂

По едно време взех на Мишо спининга, за да пробвам какви са му възможносите и да видя спрямо моя дали е по-добър или не. Въдицата е на Pontoon 21 GAD Chaser във варианта CRS692XULXF. След 3-4 замятания с нея разбрах, че тя не ми допада особено. Доста по-неотчетливо усещах ударите на костурите, спрямо моя такъм.

Разменихме си пак въдиците и продължих с риболова. Мяткам бързо силикона във водата и правя успоредна проводка на бетона. След 2-3 оборота с макарата заковавам следващия бандит и за мое съжаление виждам, че силикончето на Daiwa е изчезнало от куката…

Друго неприятно нещо, което установявам е, че плетеното ми влакънце бе почерняло от някакви черни и гадни утайки, които се бяха настанили пред нас на повърхността на водата – някаква пепел. Оказва се, че не само аз имам този проблем, но и Мишо, а в по-късен разговор с местен рибар научавам, че дори и монофила почернявал от тая гняс!

Връщам обратно на линията Awaruna-та и добавям към улова още два добри костура. 🙂

Сменям с малко по-дълъг силикон на Daiwa – Tournament D’fin в размер от 7,6 см, прегполагайки, че е възможно сред пасажа да има и по-големи батки. Първият, който улавям не е от тях.

Вторият обаче си заслужи снимка с мен, като след него улавям и още един, но по-малък. 🙂

10 минути нямам удар и сменям с другата крайност в цветовете, залагайки на Orka Shad 6 см в цвят FB, който бях запазил от предния излет за всеки случай, поради големия бой, който отнесе. 🙂 Усещам нестандартно кълване и за засичам – бланката на Zodias-а бива злобно огъната. Авансът сработва и започват да минават през ума ми помисли за трофейна риба – най-после! Докарвайки я пред мен, виждам, че съм изшил добър костур отвън за хрилния капак…, така че няма трофей. 😀

В следващите 20 минути добавям още два костура – от хубавите.

Връткам пак на линията силикона на Daiwa и в следващия момент той остава без опашка… Хваща ме малко яд, че го губя, защото по принцип вноса им у нас е супер нередовен и незадоволителен откъм количества и в един момент си стават дефицит. Както и да е, ще сменям пак силикона, макар че слънцето вече ми изтисква силите, защото наближава 12 часа, а жегата става адска… ще перколясам. 🙂

Смяната с нов силикон ми носи още две риби в рамките на 4 проводки, след което преустановявам риболова, чакайки Мишо да дръпне още няколко костура. 🙂

Просто ми се отщя да ловя повече, дори само за спорта. 🙂 Отличната слука, в комбинация със сипещата се жупел над главата ми и нажежения бетон, ни гонят малко по-късно от язовира, задоволени напълно откъм потребността за добър риболов. Това беше един страхотен костурски уикенд, който отново щях да повторя по-късно. 🙂

 

Привет на всички!
След обзорното отклонение за излетите ми по Марица през август, продължавам  с поредицата репортажи за костурските ми набези през това лято. Слуката бе отлична и има още какво да се покаже. 🙂
Отново ми предстоеше риболовен уикенд. Датата е 11.08.2018 – събота. Плановете ми бяха да се разцепя от костурски риболов. Тъй като вече си бях напипал солиден „залеж“ от костури, търсенето на каквито и да е други хищници бе зарязано. На прицел отново бяха бодливците и само те ме интересуваха! Последно ги бях ловил преди две седмици и се надявах отново да се получи силен риболов. Сутринта след 8 часа бях на любимата гореща точка. Отново по брега имаше навалица, но „моето място“ беше свободно – идеално. В началото на излета имах едно-две плахи ударчета, но нищо по-сериозно. Явно костурите не се бяха завъртели още. След около един час безуспешни замятания почнах да се чудя дали не съм „изтървал влака“ идвайки след 8 часа. 🙂 На повърхността почти нямаше активност на риби. Тук-там някоя по-дребна да припляска отгоре и дотам. Основно настоявах на силикони с размери от 6-8 сантиметра. В един момент реших да падна значително в презентирания размер. От кутийката с малките силикончета извадих Relax Kopyto 3 см с чебурашка 3 грама. Идеята бе да планирам повече време из водните слоеве с по-малка примамка – в случай, че костурите ми капризничат и искат точно това. След 3-4 проводки усетих много добре, на спининга, как бе сдъвкан малкия силикон и засякох. Пръчлето се сви и ето, че имах първата риба за излета. 🙂

Четири минути по-късно се появи за снимки и втори бодливец.

След още две проводки реших да вдигна размера отново на 6 см и да заложа на приблизително същия цвят. Изборът ми падна върху Orka Shad в цвят FB. Не се знаеше дали бях настървил костурите или просто това бяха единични капризни риби. Трябваше да пробвам обезателно с по-големия размер силикон. Пет минути по-късно заших трети костур.

На две-три проводки започнах да шия костур след костур, като големината им плавно се увеличаваше.

Докато си цъках наперените костури, се позавъртя на повърхността огромен пасаж от малки каракуди. Така и не видях бодливците да направят някаква атака по пасажа…, но те бяха отдолу му. Следващите проводки доказаха това.

Както казах, големината на бодливците плавно нарастна, стигайки в един момент до 25 см.

Най-големия бандит, който излъгах за излета бе с дължина от 30 см, а на тегло някъде към 500 грама.

Истинско удолоствие бе да усетя мощния му удар с лайт пръчлето ми и да го преборя. Наложи се да дърпам плетеното влакно на ръка, за да го изтегля от високия бряг. Такава риба никак не е препоръчително да се вдига от високо с лайт спининг, защото както знаете, съществува голяма опасност да претоварите въдицата и тя да се прекърши като суха клечка под тежеста и тръскането на рибата, докато я повдигате.

Приблизително на всеки 3-4 проводки имах слука на добър костур. Горе-долу този ритъм се запази и през следващия един час, като ги лових само на един силикон на Orka.

В един момент от многото дъвкане и откачания от устите на рибите, куката разпори странично телцето на шада.

Въпреки това, наново го монтирах през по-здравата част и риболова продължи.

Така изглеждаше шадът след агресивните кълванета и откачания от устите на костурите – като ветерен от някаква война. 🙂 От ситните им зъби се бе понащърбил.

Този пък го заших някак си странично – през най-костеливата част на хрилния капак….

Реших да запазя бияча за утрешния риболов и го смених със Storm Gomoku Micro Jig в размер от 5,5 см и тегло от 12 грама. Добавих с него още два добри костура, като след тях го зацепих в дъното и го скъсах. 🙂 Неприятно е да се разделиш с успешна примамка, но това е част от риболова.

Часът беше станал 11:30 преди обед. Вече бях направил нормата от улов на риба и се бях наловил. Слънцето напичаше зверски и си тръгнах от язовира, но с идеята отново да го посетя на следващата сутрин… 🙂

 

На следващия ден, след супер успешния излет, отново се насочих към залежа от костури. Към 06:30 часа сутринта вече пътувах, като в главата ми се въртяха мисли дали бодливците още ще са групирани там или ще са се преместили. Само един час път с автомобил ме делеше от това да науча отговора на този екзистенциален въпорс.

Интригата не беше никак малка. Малко преди 07:30 часа бях на язовира, Доста риболовци от различни краища на страната вече замятаха въдици. Виждайки това и минавайки покрай тях с автомобила се прокрадна друг въпрос в мислите ми:
– Дали „моето“ място ще е заето?
Малко късно съм се сетил, нали? 😀 Ето, че след 5 минутки съзирам горещата точка отдалеч и виждам, че наоколо няма никой – йекстрааа! Паркирам на мястото и след още 5 минутки улавям първия бодлопер, след който улавям още един!

Два бързи костура на Savage Gear Cannibal Shad 6 sm в цвят white & black – добро начало! В следващия един час обаче ситуацията става грозна – нямам удар, распективно уловена риба. Започвам да сменям силиконите в кутията, като варирам не само с размера им, но и с цветовете. Успоредно край брега успявам да излъжа един костур на Orka Shad 6 sm – WB. Оказва се обаче, че явно е минавал самичък наблизо и други риби няма.

Сменям силикона с подобен натурален цвят, но с издължено тънко телце и по-активна игра – Daiwa Tournament D’fin Shad 7,6 sm. След 5 минутки някаква риба разтръсква мощно върха на Zodias-а и в отговор на това аз засичам рязко! Ето, че отново имам риба, която се оказва добър костур.

Продължавам да настоявам с този силикон и след 10 минути прилъгвам за снимка още един костур, но по-дребен.

Следват 30 минути на затишие и отново смяна на различни по форма, размер и цвят силикони, дори и по някой воблер. На Fiiish Balck Minnow №1 в цвят Green/Orange и с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама реализирам два последователни удара при проводката. Изваждам примамката от водата и заварвам следната картинка:

Не стига, че бе отхапана опашката, ами и прикритата кука се бе измушила от каналчето на телцето без да го разкъса, както обикновено в повечето случаи се случва. Как го дъвчат тия риби този монтаж… При предишен излет дори ми бяха извадили ухото на куката от телчицата на оловната глава.
Активната смяна на силиконовите примамки продължава. След 10 минути, успех ми донася Pontoon 21 – Ratta в цвят 402 и размер от 2,75 инча, като бях заложил на 3 грама чебурашка, с цел по-плавно и бавно планиране на примамката из водния слой. Малка бяла рибка бе решила да атакува издължения силикон. Пуснах рибката от високото и продължих настоятелно да диря костурите.

Вече ловях от два часа, като за това време бях уловил 6 риби на разнообразни силикони. Сигурно повечето хора биха си тръгнали или биха сменили мястото, но аз предпочетох да си остана на „Д“-то, надавяйки се, че все пак малко по-късно пасажите от костури ще дойдат край брега. От време на време слагах и по някой воблер, за да обходя по-горния слой, но това бе абсолютно безрезултатно усилие.

Продължих да ловя с „Ratta“-та и след 5-6 проводки боднах добър костур, като четири минути след него последва още един.

След още две-три проводки отново имах удар, но този път рибата не се закачи на куката и беше направила опит да измуши силикончето от нея.

Това ми беше ясен сигнал, че моите приятели са се звъртяли около мен. Реших да заложа на по-обемист силикон с подобен цвят – Orka Shad 6 sm FB. Идеята беше да проверя има ли батка (едър костур) наоколо. 🙂 Точно след две проводки така ме натресе един по-едър костур, че ми изкара акъла.

Последва още един добър костур!

Тъкмо се зарадвах, че почнах да „бера“ по-едри риби и в следващия момент, при засечката, рибата не ми даде шанс да се сборим, прегризвайки с лекота флуорото! Най-вероятно бях примамил някоя щука – там знам, че ги има, макар и да са редки.

Трябваше да отделя 10 минути от риболовното време, за да превържа нов повод и да заложа на нова примамка. 🙂 Поставих зеления тигър на Fox Rage в размер от 7,5 sm и отново бях в играта, но се оказа, че за кратко – колкото да уловя една риба и отново да сменя примаката. 🙂

15 минути изминават от уловената риба на „Fox“-а, като през 5 минути упорито сменям силиконите, за да разбера какви са им моментните предпочитания. Залагам отново на Orka и след две проводки реализирам странен удар – повеждане на примамката при пропадането й на два метра пред брега. Направо във „въздуха“ ми отнесе силикона! 🙂 Последва кратка борба, доставяйки ми нужната доза моментен приток на адреналин.

На следващото подаване отново имам добра риба!

… и отново и отново!

Поглеждам към „месарската“ ми торбичка и виждам, че започва да се пълни с дбори темпове. Още няма и 5-6 костура и ще изпълня полагащата се дневната норма за улов от риба.

Ето и как изглеждаше силикона на Orka, след уловени вече „n“ на брой костура и реализирани множество от кълванета за три-четири излета. Определено на опашката й предстоеше да бъде откъсната.

Продължих риболова с понаръфания силикон и дръпнах още няколко костура. Реших, че щом ми „лови“, то няма смисъл да сменям вече силиконите, както правих до преди 2-3 часа.

Към 11:20 часа вече бях изпълнил дневната норма за улов на риба и реших, че е време да си ходя. Нека има риби и за следващия път. То хубаво, но нали знаете рибарската поговорка: „Още едно замятане и си отивам!“. 😀 В случая наистина беше точно едно замятане, защото силикона ми бе заприличал на това:

Метнах за майтапа и последва удар – засичам рязко, но рибата се превърта някак си и се откача. 🙂 Ами време е да си ходя. Чао и до следващия път! Стига съм ви надувал главата с тия костури. 🙂

 

 

 

Привет на всички!
Костурските ми похождения продължават и в този фото разказ. През последния уикенд на юли месец направих два много силни излета, намирайки точно това, което търсех – стабилна популация с размери по-големи от стандартната педарка. По обед пристигнах на язовира, научавайки преди това, че тук-там излизал все пак по някой хубав костур. Ами нека се пробвам и аз. Това бе четвъртия водоем, който посетих през лятото, в „сондиране на залежи“ от костур.
Базирах се на стената, тъй като там беше най-перспективно. Дълбочината пред мен бе от 1 до към 4 метра по-навътре, като пада бе рязък. Трябваше да ловя от високо поради спецификата на стената. На първото замятане заложих на 6 сантиметров силикон – Orka Shad в цвят WB със 7 грама оловна глава. Първата проводка бе успоредно на бетона … и успешна!

Ловях със Zodias-а и очаквах да има голям адреналин, ако бях напипал бесни едри костури!

Пет минути по-късно – удар на ток в ръкохватката на лайт спининга и мощна засечка от моя страна. Ето, че още един бодливец се излъга!

Адски бе погълнал шест сантиметровия шад, чак до сферичната оловна глава!

Подвавам отново и правя две проводки. При третата отново имам удар и хоп още една риба излиза пред обектива ми.

За 10 минутки успявам да уловя 3 хубави костура – еми добро начало на излета бих казал. 🙂 Следват две ударчета при проводката, а на третото – лайт спининга се свива мощно и аванса на макарата ми сработва! Усещам, че този път си имам работа с малко по-едричка риба. Докарвайки го до брега виждам как насам-натам, белвайки се, се стрелка  под водата наистина по-едричък костур, спрямо предните три.

Отново засмукването на силиконовата примамка е било адското и яростното!

Щракам още две снимки на рибата и отново замятам…

… моментален удар и следващия костур е на прицел! И като се почна едно бясно кълване… явно бях успял да направя „пътечката“ и костурите гледаха по посока на проводката ми.

Смених цвета на Shad-а с YG, за да пробвам как ще реагират бодливците. За по-малко от 10 минути успявам да добавя към актива си още 3 добри риби.

Този оказа много яростна съпротива. Тъй като ловях от високо, се наложи да изтегля с ръка рибата, за да не стане „уть“ със спининга. Рибата беше към 300-400 грама и нямаше как да я повдигна догоре с малкото пръчле.

Следващият удар отново бе бруутален!

Подавам отново и пак имам удар на едра риба. Явно големите бабанки се бяха завъртяли пред мен. За съжаление нещо се обърка при засечката. Извадих силикона и видях, че му бе откъсната опашката. На снимката виждате как стръвно го бяха дъвчели костурите.

Извадих кутийката с пирмамките и погледа ми се спря на една по-нестандартна примамка – Storm Gomoku Bottom в цвят Glow Orange Belly и размер от 45 мм. Видя ми се отличен избор да ловя с твърда примамка – идеята беше да не инкасирам загуби от силикон и да продължа да търся рибите по дъното. Заметнах и почнах да водя Bottom-а със степенчата проводка по дъното. След две проводки имах риба!

Последваха още две по-едрички. 🙂

За срванение смених цвета с Clear Pink. Оказа се, че костурите се назландисваха и нещо май го подминахава. Все пак излъгах един добър за около 10-тина проводки, като имах още два кълванета.

Щъкна ми на ума да пробвам дали ще успея да примамя някой бодливец с дълбокогазещ воблер. Сложих Salmo Executor 5 SDR в цвят RER. Помятах с него около 10-тина минути, но резултата бе слаб. Не успявах да стигна с него дъното, замятайки от високото. Все пак хванах един костур.

Върнах обратно на първа линия Storm Gomoku Bottom в цвят Glow Orange Belly и ето, че отново почнах да инкасирам удари, а впоследствие и риби. Явно играта беше само на дъното. Рибите бяха там, пред мен, но никаква актиност не показваха на повърхността.

След около 2 часа риболов, погледнах „месарската“ торбичка, в която задържах рибите и прецених, че най-вероятно вече бях изпълнил полагащата се дневна норма за всеки български риболовец от 3 килограма риба. Така хубаво се налових и „начесах крастата“, че без да му мисля много сгънах спининга след още три риби, които обаче върнах от високия бетон обратно в язовира, се запътих към нас, защото и път ме чакаше наобратно. Този силен риболов ме накара да посетя язовира и на следващия ден. Това обаче е тема на следващия фото разказ, защото отново имаше костурско разцепване! 🙂