Търсенето ми на „залежи“ от костури продължи през лятото. Бях направил вече няколко „сондажа“ на два водоема с цел намиране на трапезени по размер костури – „За бодлоперки 2018„. Опитите ми се увенчаха донякъде с някакъв успех, но така и не намерих стабилна популация от по-едрички риби да речем около и над стандартната педарка, които да си заслужава да ги задържиш. Беше ред да проверя третия водоем в списъка ми. По принцип там ходя главно за щуки, но понякога (примерно ако те са в забрана) взимам лайт спининга и цъкам малки костуретки, от които изобилства водоемчето. В края на юли месец с двама мои приятели посетихме набелязания щукарник. Този път, воден от желанието си да наловя костур за хапване, пропуснах щуколова и се отдадох на раираните разбойници. Отидохме сутринта, като си беше леко хладничко по тениска за през юли. Дори имаше лека мъгла над водоема. Някъде малко след 07:00 часа бяхме на мястото. Нарамихме раниците с примамки и се разпръснахме по брега, който на места бе обрасъл с папур и тръстика, които бяха по-високи от мен. Нивото бе страшно високо за сезона. Личеше си, че дори се бе вдигнало още от обилните летни дъждове, съдейки по потопените водорасли.

В началото на излета заложих основно на повърхностни примамки поради това, че местата, на които щях да търся костурите с плиткогазещи воблери бяха малко, защото подводната джунгла бе навсякъде. През първите 30 минути, оглеждайки насам-натам водната шир, ми стана ясно, че няма да го бъде риболова на повърхността. Активност 0 – нито на щуки, нито на костури… Почнахме да се чудим и тримата какво става… С доста мъки изчоплих от един „прозорец“ първия костур след почти час замятане! Няколко дребосъка последваха Crack Jack-а, като в последния момент един от тях го нацели. Ура – най-после някой от нас да улови нещо!?! 🙂

Рибата не беше от размера, който търсих и затова я върнах обратно в гьола след снимките.

Продължавах да упорствам, като сменях на няколко пъти примамките и местата. На Crazy Fish Tipsy имах няколко почуквания при проводките, като при последната, след като засякох, остана само половината силиконче на куката… Където имаше необрасло място не го пропусках, но рибки трудно се улавяха и аз не знам защо – или бяха крайно пасивни, или просто ги нямаше там. След 30 минутки от първата ми рибка улових още една! Имах два последователни удара на повърхността, на максимална дистанция. При второто замятане, след две попвания, същата риба се изстреля с Ultra Light Pop-а в устата си над водата – така видях, че всъщност рибата бе щукичка.

Моментално засякох и я поведох. Ваденето й от далечно разстояние в обрасъл водоем с лайт въдичката не беше лесно. Все пак я докарах на брега и я очистих от водораслите. В първия момент, като видях как бе глътнала попера, изтръпнах, но след като й отворих устата видях, че задната тройка се беше зашила в горното й небце, далеч от хрилете, затова си позволих да й щракна още една снимчица.

След внимателно откачане, на всички тройки с кохера, пуснах щукичката и тя директно се заби на метър отпред във водораслите.
При моите приятели щуколва не вървеше добре и работата отиваше на отказване. Резултатът от две-три маломерки и една 40 сантиметрова щука за над два часа риболов наистина беше слаб за този водоем. Все пак Мишо бодна една между 40 и 50 сантиметра на кастмастър. Рибата му беше взела при пропадането на джелезото на максимална дистанция.

Аз продължавах да си настоявам на своето – костурите. Интересно защо, но до момента имах само една маломерна щука! Според очакванията ми, от предни излети, трябваше да имам поне няколко късания на тънкия повод и повече маломерки!?
Стигнах до началото на един залив, който се беше образувал от високата вода. Целият бе заобрагредн от тръстика и папур, а дълбочината пред тях бе около и над метър. Идеята ми беше да мятам успоредно на цялата залята площ. Нагазих до коляно пред папура и се наместих. Първоначално пробвах с малки попери и уолкъри, но ефект нямаше. Рибите не следяха повърхността и пак трябваше да сменя тактиката. Тъй като беше по-дълбоко и имаше резон да претърся дъното със силикон, заложих на Fiiish Black Minnow №1, цвят Kaki с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама. Заметнах успоредно на залива на къса дистанция и почнах да провеждам. Докарах силикона на около 2 метра от мен и видях  как при повдигането му нещо го грабна, стрелкайки се откъм тръстиката. Засякох и се белна не лоша риба. За съжаление не успях да я закача добре и тя се откачи. Ето, че тактиката ми сработи. Подадох още два пъти по подобен начин, но нямах пипане. След като проврих нещата на къса дистанция, заметнах на максимална и започнах да провеждам успоредно на целия залив. След 2-3 метра от проводката имах отчетлив удар.

Изчаках 2 секудни и последва засечка. Zodias-ът се сгъна и ето, че имах хубава риба. Може би от тези, които търсех? Докаравайки рибата пред мен видях, че бях уловил хубав костур – точно от търсения размер!

За пореден път се убедих колко чувстивтелен ми е спининга. Ударът се усети от доста далечно разстояние, чак в ръкохватката.

Реших, че съм набарал „залеж“ и задържах костура. При следващото далечно замятане отново имах удар почти в началото на проводката и ето, че се показа още един костур, но дребничък. Откачих рибката и я пуснах обратно във водата.

След две рибки, силиконовото телце вече бе компрометирано. Въпреки това продължих риболова с примамката.

Подаване в същата зона и… се започна яко дърпане на костур. Ето, че след толкова търсене най-после ги намерих къде са се скатали!

Времето напредваше, но аз регулярно си подръпвах костури, нагазил във водата. Наложи се малко да поспра, за да се напръскам с репелент, след което продължих добрата серия. 🙂

Опаа… през 2 минутки някъде вадих костур след костур! Силиконът вече бе доста разкъсан и очаквах всеки момент да остане на половина. За мой късмет успях да хвана още няколко костура с него, въпреки, че бе доста понакъсан вече.

Пак даже много риби издържа телцето… 🙂

Бръкнах в куята със силиконите и извадих другия Fiiish Black Minnow – същия цвят и размер, но с 6 грама глава тип „Off Shore“. На първото замятане последва зацепване на дъното и последващо късане… Късането ме позабави в превързване на нов повод. Продължих с последния ми останал в кутията Black Minnow – с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама и цвят на телцето Green/Orange. Направих 4-5 проводки, но нямах удар. Или рибите бяха офейкали, или просто този цвят им идваше твърде крещящ в бистрата вода. Смених с Orka Shad 6 см в цвят WB. На първото подаване имах удар и ето, че пак хванах костур.

В последващите проводки обаче, поради това, че монтажът на куката не бе прикрит, след първия метър от проводката закачах водорасли и всичко заминаваше на кино. Много шум вдигнах и понаплаших рибите. Смених мястото и намерих май костури на които, крещящият цвят на Black Minnow-а – Green/Orange, им идваше апетитен.

В следващите две проводки имах по няколко последователни ударчета. Изваждайки примамката забелязах, че се бе случило това, за което бях чувал от мои приятели риболовци, че е възможно (колкото и да не ми се вярваше, като ми казваха) – при няколкото последователни ударчета на рибите се извади ухото на офсетната кука от огънатата в специфична форма тел на оловната глава!

Оправих монтажа и змаетнах отново. Повече удари обаче нямах. Преместих се няколко метра по-вдясно и реших да проверя как е положението на максимална дистанция в дълбоката част, където нямаше водорасли. Поставих Storm Gomoku Micro Jig в цвят UV Blue Fussiler в размер от 55 мм и 12,5 грама. Последва замятане на около 40 метра от брега и джигова проводка. Ето, че ме тупна риба навътре и рязко засякох! Бланката на спининга отчетливо ми показа, че съм излъгал хубав костур, усещайки тръсканията му на глава отдалеч.

След 7-8 минутки последва още един костур със същите размери от същата дистанция! 🙂

Последва обаче двадесет минутно затишие. Това в комбинация с настъпващата безмилостна жега ни накара да сгънем спинингите и да си тръгнем към вкъщи. Освен това часът вече гонече 12 на обяд. Аз горе-долу бях доволен от излета, въпреки че ми се наложи да изгубя доста време докато намеря костури, каквито търсех. Заделих десетина от по-едрите за хапване. 🙂
В следващите летни костурски излети посетих четвърти водоем, на който направих много силни риболови с по-едри костури от тези. За тях ще ви разкажа следващия път. 🙂

Привет на всички! 🙂
Напоследък времето ми за писане съвсем намаля. Отделно от това, от началото на годината да съм направил има-няма десетина излета, включително и един морски – нещо, което си е за оплакване. 🙂 Общо взето излетите бяха доста слаби откъм слука, спрямо предните години и няма с какво да се похваля. Затова си позволих да оформя по-обзроно и кратко настоящия материал.

Зимният риболовен сезон отмина съвсем безмълвно при мен, без нищо впечатляващо откъм слука. Големите язовири първоначално бяха източени и рибите се дръпнаха много навътре и нямаха достигане от брега. Част от зимните местостоянки, които обикновено прослушвам бяха станали плиткажи или пък бяха на сухо. После пък… откъде дойде толкова много вода, та чак язовирите преляха… да се чуди човек. 🙂 Това отново се отрази негативно на риболова и закономерно, като че ли пак се получи едно голямо нищо.
Закриването на риболова на белите риби, направих с Петьо и Вальо на Жребчево, почти месец преди да влезне забраната за бяла риба. За пръв път имах възможността да посетя този язовир.

По време на излета имах уж два удара, ама така и не се закачи риба. 🙂

Е, „закачи“ се някаква мирна рибка, съдейки по люспата закарфичена на жилото на куката.

Тъй като за първи път ловях по тези места, не знаех, че по камъните има толкова много миди. В резултат на това загубих неизвестен метраж плетеняк и 6-7 от най-уловистите си силиконови примамки… кутията със силикони поолекна. 🙂

После пък, в края на март, реших да обърна внимание на балканките. „Откриването“ беше пълна трагедия откъм риби. За 5-6 часа слуката бе това, като то „удари“ в средата на коритото:

Тъпо е, че се „ловят“ такива неща в пъстървовите ни реки през 21-ви век… 🙁

Във вировете, в които съм имал по 5-6 риби, нямах и едно подгонване… Все пак някаква слука на пъстърви видях съвсем за кратко – на два пъти и то само на естествена стръв. Жалко е, че се претрепват редки риби по около 40 см, заминавайки моментално увити в пликчета, в раниците на късметлиите, но всичко е точно (законно). 🙁
Последните сводки за реката изобщо не са обещаващи и определено популацията на пъстървите там е започнала да бележи спад – да живее бурканизацията!! В края на май или вече чак през юни ще им обърна пак внимание.

Костурите – другата тема на зимно-пролетния риболов… и тях хич ги нямаше никакви. Тук-там при излетите се хванаха няколко единични бройки и до там.

Този бе и най-големия ми костур, като следващата серия снимки е негова.

Рядко прощавам на такъв размер костур, но когато очаквам, че рибите ще са единични ги пускам винаги обратно във водоема.

https://youtu.be/fdWU9uRBQJU

На излета пак бяхме с Валката, като той също се разписа с 1-2 подобни бабита, които бяха пуснати обратно във водоема. 🙂

Като че ли остана рибарската надежда за слука в щуките, които щяхаме да открием по традиция чак на 1-ви май. Новата генерация вече спокойно се препичаше покрай брега. 🙂

За статистиката последва и едно маришко сомско капо, преди пролетната забрана за риболов във водоеми до 500 m н.в. 🙂 Ами това е за сега. По-слабо начало на риболовната година не съм имал досега. Скоро ще публикувам и другата част от малко по-успешните излети… 🙂

Ноември месец отмина почти неусетно при мен. Разходих се на два големи язовира, като слуката там бе нулева. Месецът бе белязан от редица земетресения, които със сигурност изиграха роля за апатията на рибите към силиконовите примамки, тъй като знаем, че тези явления ги стресират и те не се хранят. Отделно от това, със сигурност усещате по сметките си за ток и парно, че студените месеци тази година не са чак толкова студени. 🙂 Дневните темепратури все още се въртят около 10-14 градуса и това в голяма степен също влияе на хранителния режим на хищниците, на местата и водните слоеве, които обикновено те обитават по това време на годината в големите язовири. Нищо чудно тази година хищниците да снесат хайвера си по-рано. Остава още време до края на зимата, та ще видим „дали-или“.
Посетих по един път Студен Кладенец и Пясъчник, но рибки така и не успях да уловя от брега. Подобно бе тогава положението и при други риболовци от брега и с малки изключения от лодка. Студеният бе пълен догоре, но какво от това. Въпреки перспективните места, на които бях, хищник така и не хванахме. На Пясъка пък, рибата изведнъж отряза и се дръпна много навътре.

Разходих се също и до пет язовирчета в родния ми край, които по принцип бих ги определил като големи микроязовири. На някои от тях, преди 10-15 години, съм имал слука на бели риби, но от тогава не съм ги посещавал. Беше ми интересно да ги проверя и да знам какво е положението на тях. През годините съм чувал разни истории, та още май имаше някаква надежда да е останала по някоя риба. Все пак, докато не отидеш на място, не може да си сигурен за актуалното им положение. Реших да прахосам един уикенд в експерименти. За съжаление обаче, доста вода е изтекла от тогава и кой знае какво им се беше случило на тия язовирчета… Видях, че в някои от тях, поне беше останала по някоя и друга мирна риба, но от хищниците нямаше никакво присъствие, за да съм по-конкретен на четири от тях. Два от язовирите бяха с високо ниво за сезона. Другите три бяха много източени, като два от тях бяха до такава степен спаднали, че максималната им дълбочината бе около един метър, т.е. съсипани…

Е, поне направих разузнаването си и разбрах, че няма да ходя на три от тях и в следващите години (сами разбирате защо). 😉
Какво ми оставаше да направя, обаче? Разбира се, да ида там, където има риба. 🙂 Само на едно от тези пет язовирчета имаше хищници за ловене. Направих на него два излета, като имаше и слука. 🙂 През лятото ми дойде на идея да започна да прехвърлям уловените рибки (колкото и да са те) от язовира Х в един друг, за да не бия по 40 км в посока от родния ми град до там. Истината е, че в региона около града не остана читав водоем, на които да си направиш дори тестове на някой такъм или примамки, с риба… Унищожиха се маса язовири, като и към момента виждам отстрани как това продължава да се случва, а други се окупираха от мними и легални арендатори за дълго време, на които и лев няма да дам.
След капото на Студен Кладенец, се отправихме с Мишо към язовира Х. Там знаехме, че поне ще излъжем някоя риба с малките силикони. Въпреки, че по време на риболова, се бяха случили 3 земетресения през 2 часа, все пак успях да спася капото на микроджигчета. Октрих, че костурите дебнеха малките диви гупи на дъното пред едни туфи с водорасли. На 6-8 см силикони нямаше пипане, но на 4-5 сантиметровите имах побутвания и успях да ковна 5 костурчета. След доста плахи побутвания в рамките на първите 20 минути най-после се закачи и първата рибка за деня, но странично. 🙂

Другите костури, които бяха и малко по-големи, всмукаха силикончетата уставно. Направи ми впечатление, че ключът към тази слука бе постоянната смяна на различни малки силикони със зеленикав цвят. Рибките губеха бързо интерес към примамката, ако 15 минути настоявах с един и същи модел силиконче.

Прибрах костурчетата в едно 10 литрово шише, което бе зарязно на гьола и след излета, минахме с Мишо да ги пуснем в новия им дом, като метнахме и там силиконите за проверка, но нямаше пипане на тях. Така рибките, които до момента бях пуснал в това язовирче нараснаха вече до 15 броя. Клипчето с пускането им е най-долу.

При вторият излет, който направих в края на ноември на язовирчето Х, отново целта на занятието бе прехвърляне на риби, като паралелно с това исках да пробвам с малки рибки и новото пръчле:

Поглеждайки футуристичният макародържач на въдичката, микроджедая в мен усети присъствието на Тъмната страна на Силата. Долната част на винта мнооого ми напомни на шлема на Дарт Вейдър от „Междузвездни войни“ и в мен нададе тон откъс от една песен на филма, когато всеки път се появява в кадър Вейдър – „Императоския марш“.
“ …та та та та-тада та-тадааа… „

И към настоящият момент, когато всеки път погледна макародържача, пак тази песен ми идва на акъла и започвам да си я припявам на ум, докато сглобявам лайт такъмчето. 😀

https://www.youtube.com/watch?v=QYMETt578MM

Времето бе студено и облачно. Отидох на язовира след 14:00 часа. Там от два часа, вече мятаха Мишо и брат му, като тъкмо когато пристигнах, брат му извади от папура една дребна щука на въртяща блесна. Освен нея, доста трудно те бяха излъгали и две костурчета. Малко лошо инфо относно броя на уловените риби по време на излета им, но все пак съм там, ще упорствам да ловя зарибител и дано да пренесем повече риби! След час Мишо и брат му си тръгнаха, като ми оставиха щуката и двете костурчета за рибешкия трансфер. 🙂 До този момент имах едно-две почуквания. Явно рибите ги нямаше на обичайното място, където ги ловим. Реших да се преместя. На новото местенце улових успешно два бързи костура, като още два ми се откачиха докато ги вдигах от полувисокия бряг.

Последва едночасово затишие откъм снимане на риби. Имах няколко почуквания и един -два откачени костура, пак при вдигане от високото. Нищо, аз съм тъп и упорит и ще търся зарибителя докато не се стъмни! Преместих се на следващото място и реших да пробвам различни примамки с новата въдичка, за да усетя поведението й. По едно време завъртях Aglia-e №1 и направих успоредна проводка на папура вдясно от мен. Изчаках блесната да падне на дъното и започнах много бавно да я въртя, като идеята беше тя да планира близо до него. Дълбочината пред папура беше мжеду 1-1,5 метра. При проводката имах удар, но като че ли май бе преминаване през някое водорасло? Нека пак да проверя за всеки случай! Отново направих същото провеждане и ето, че не е било водорасло, а костур. 🙂 Дори и при тези студени условия взе, че сработи въртящата блесна и при мен. 🙂

Оказа се, че напипах отново пасаж от костури, да ама закога. Времето бе облачно и предпоставките за по-рано стъмване преди 17 часа бяха налице. Смених бързо блесната и започнах да подавам малките силикони успоредно на папура.

През две-три проводки имах ударчета от дребни костури. Времето обаче напредваше и оставаше вече по-малко от половин час до тъмата, а на мен ми предстоеше път и до другия язовир. Не ми се пускаше зарибителя по тъмно, но май така се очертаваше. Някои от костурчета бяха с много скромни размери и само дърпаха за опашката малките силикони – за тях си трябваше нано силикончета. 🙂 Хванах още 5 дребосъка и трябваше да бягам.

Така прибавих към зарибяваното водоемче още 11 рибки. За статистиката броят на пуснатите до този момент риби там стана 26. 🙂 Дано, до началото на пролетната забрана, успея да пренеса още риби. Тъпо е, когато няма наблизо къде и какво да ловиш… дори и на микроджиг.

Успешните силикончета и при двата излета, на които имах удари и рибки няма да ги изброявам поименно, сигурен съм, че ще ги разпознаете веднага на снимката:

Поздрави и нека Слуката бъде с вас! 🙂

Зимата позакъснява, а това отдава шанс все още да се правят добри костурски излети. През изминалите седмици имам няколко успешни такива, но за един от тях си заслужава да се отдели повече внимание и затова реших да напиша тази тема.
Все още водата не е изстинала достатъчно и рибите са пръснати навсякъде, също така са в постоянно движение. Сутринта започнах да ловя в малко заливче, където дълбочината при максимален кастинг не беше повече от 6 метра. Още с първите замятания имах леки щипвания и два, три празни удара. Минах на по-лека глава но успех нямах и затова се върнах на шест грамова такава. Започнах да водя по-бавно, с леко отлепяне на силикона от дъното, и бавно обиране на влакното. Точно в паузата нещо натисна силикона. Не засякох веднага, а изчаках малко и с бързо счупване на китката заших първата риба за деня.

Нетипично вземане за подобен размер костур.
На следващата проводка по абсолютно същият начин в паузата, леко натискане, засечка и отново добър стрижок на линията.

Определено се завъртаха едри риби пред мен, но не издаваха за присъствието си по никакъв начин. Качих размера на силикона с идеята да обирам по-едри костури, но по-голямата примамка не представляваше интерес за дебеланковците и затова отново се върнах на Black Minnow 7cm и 6гр глава. Отново малкият силикон сработи добре.

Кълванетата бяха идeнтични, както бях написал по-горе. Бавно водене с леки подскоци на силикона по дъното и вземанията в кратката пауза когато силикона беше в покой. С наближаването на изгрева костурите които улавях бяха средни по размер, но от време на време се завърташе и по някой дебеланко.

Слънцето се показа, улових още един костур и в следващите двадесетина минути нямах бутване на това място.

Температурите се покачиха, махнах якето и ръкавиците и се пренасочих към по-дълбоките участъци. От едрите рибоци нямаше следа, но пък затова дребосък имаше в добри количества.


За разлика от големите си събратя, те вземаха по-стръвно.

дар
Вземаха на различна дълбочина от 4-5 до 15 метра. Рядко пусках силикона до големите дълбочини, защото нямаше разлика в размера на стрижоците, а на по-плитко се ловяха и по-бързо 🙂



Около обед минаха единични бройки от цепанките, които също както сутринта вземаха силикона много леко. Първият големец го изтървах, но вторият успях да изкарам за снимка.

С още няколко дребосъка се затворих и сложих край на този излет 🙂