Времето най-после се оправи, а с него се активизираха и рибите. За мен „оправяне на времето“ е момента, в който вече не умираш от жега стоейки на сянка в 10 часа сутринта. Става дума за онези дни от лятото, когато дневните температури достигат 40 градуса по Целзий, а за стоене на слънце, пък камо ли движение не може и да става дума. Та най-после дойде мига, в който ще попревали, ще се появи някое облаче, а по обяд няма да става повече от 30 градуса. В такива моменти вече имам и желание и сили за риболов, като знам че излета няма да ми изцеди всички сили. Хубавото на това време е също, че може и да те зарадва с някоя рибка, която през жегите, също като нас хората, се е скрила някъде. Отправих се към градския гьол (езеро Загорка в Стара Загора) и започнах  да търся дребосъците близо до брега. Бързо имах откачена в краката ми риба, която след мигновено повторно подаване и припомване се закачи.

Застоях се в този участък и смених няколко примамки, но без успех. Заложих на друг вид примамка, с която мога да постигам по-големи дистанции и също мога да водя във всички водни слоеве на водоема. Това бе любимия ми цвят на Kazu 35мм, 6 грама в цвят Red Head. Ръчно направени от Бай Вес, още преди да замине в чужбина. Доста резултатна примамка, с която още на теста след работа имах бяла риба, щука и кефал. Успях да хвана няколко рибки набързо:

И тук дойде познатия неприятен момент, когато щуката се появи и ти отмъкне някоя играчка. Лошото в случае е, че тази липса трудно бих си я покрил, а и беше сред любимите ми.

Макар и да имах бяла рибка, реших да наблегна на костурите и евентуално въпросната щука. Сложих голяма въртяща блесна на Mepps и за мое учудване хванах необичайна риба. Атаката беше отдолу миг преди да извадя примамката от водата. Беше минала около 50 сантиметра по повърхността, като дори не се въртеше напълно. Две от жилата бяха в устата, а и аз ясно видях атаката:

Последва странно късане при едно от подаванията. Предполагам, че при направата на възела съм деформирал повода в този му участък и за това така се получи.

Отново превързване и се връщам към силиконите, където ме зарадва тази мааалко по-едва бяла рибка:

Имаше и по-дребни:

Увеличих размера на примамката, за да елиминирам мъниците, които ми правиха и празни кълванета, но закачените риби оставаха в един калибър:

След поредното побутване на примамката и последвалото от мен засичане усетих натежаване на линията. Реших, че най-после съм закачил от приличните риби, които тук са с размер около и малко над 2 килограма. Оказа се обаче, че мъника е затърмъчен. Както аз се изразявам „закачен за гъза“, но в този сличай куката беше попаднала точно там.

След многото подръпвания отзад, в крайна сметка силикона ми се раздели със своята опашка, но това не ме накара да го сменя. От опит знам, че липсата почти не оказва влияние на резултатността, особено при гъсти риби. Пак риба, но пак не от обичайните. Оказва се поредния караконджул в списъка ми на това езеро. Това трябва да е 5-тата ми каракуда, към които добавям и 7-те шарана. С изключение на горната, всичко друго е хванато на силикони, но за пръв път на толкова голям (размер 2 на Fiiish, който с тази глава е 9 сантиметра).

Пробвах и с по-тежката глава от 10 грама. Също имах риба, но в плиткото се води трудно, а и резултата беше почти нулев спрямо леките глави.

В едно от заливчетата се надявах на костурчета. Поне винаги съм изчоплял по някое от там. За жалост обаче такива нямаше, но а сметка на това се срещнах със щуката. Беше закачена за горната челюст на едно от жилата на допълнителната тройка. Нямах кеп, а на този грипер вече съм му сърбал попарата с опити да ми извади щуки. Може би избързах с докарването до мен. Отпуснах аванса, но след 2-3 напъна се откачи. Моя грешка, трябваше да я моря на дистанция. На снимката се вижда как се е откачила куката от силикона. По същия начин ми избяга и един толстолоб.

На същото място, щука с подобен размер бях изтървал и преди. Сложих Rapala-та, на която тогава я излъгах. С по-дълбокото си газене и две тройки по него, този воблер успя да ми донесе само парашут и след малко и корди от предишни не до там съвестни риболовци.

След доста опити реших да заложа на любимия си силикон Fiiish Black Minnow. Зимата направих много добър риболов на това място с този силикон и сега редовно злагам на него в мътните води на езерото – Green/Orange в размер номер 1 (7 сантиметра) и леката глава от 3 грама. Защо леката глава ли – силикона пропада по-естествено към дъното, прави го плавно и е атрактивна лесна плячка, за разлика от бързо гмурващите се силикони. Друга причина е въдицата ми – Tailwalk Backhoo Rise. Горната акция е 7 грама и не че не хвърля примамка с тегло 15 грама, просто нито тя, нито аз се чувстваме комфортно. Лекия силикон изисква и повече време за облавяне, но бързо се разбира има ли там риба или не.

Езерото се намира в градски парк, където денонощно е пълно с разхождащи се хора…и кучета. Ето тоз облизващ се калпазанин отзад се радваше ня няколкотото риби, които извадих от водата пред него.  След точно тази риба спрях да му ги показвам, тъй като я гризна за опашката. Другите само ги душеше, ближеше и подскачаше от радост. После стопанинът му ми сподели, че обичал да разнася живарниците с риба по брега. За щастие нямах такъв, тъй като пускам веднага всяка уловена риба.

Пробвах и в устието на реката да измъкна някое рибе. Преди се срещаха големи кефали там, но тази година още не са се завъртали натам. Успях да дръпна едно рибе на ръчно изработен воблер от Ваньо Контев. Не е точно „болен клЯн“, но се опита да заприлича на такова. Откачи се и се овъргаля на земята. След бърза снимка се завърна във водата, където може да се поизчисти и да сподели с останалите риби колко е хубаво да се излиза на въздух. Правете го и вие 😉

Въпреки горещите дни с температури надминаващи над 35 градуса, риболовната треска не ме пуска. Изминалите дни разполагах със свободно време и вместо да седя на хладина у дома, направих три прекрасни излета по никое време. Казвам така по никое време, защото не съм ставал рано да гоня сутришна активност. По местата  ходих около и след 13:00 часа, когато дори и влечугите се криеха на сянка. И трите риболова ги направих по поречието на река Тунджа и баластриерите от с.Ягода до с.Зимница.
Първият излет бе въвеждащ и опознавателен, тъй като не бях ходил от пролетта по тези места. Стартиращите кастове отправих в тихи и дълбоки води, но без успех. След облавяне из спокойни зони, промених риболовната стратегия и се насочих към места където реката се влива в баластриера или под бентове, там където температурата на водата е една идея по-малка от тази на участъците без течение и има добър приток на кислород. Резултатите не закъсняха и улових първите риби.

Дребни по размер костурчета атакуваха стървно  Fiiish Black Minnow №1.
Разбойниците се придържаха  близко до дъното и поради течението по-добрият вариант за ловене беше да се лови с 6 грама глава.

Няколко костура закачих ловейки от мост. При вертикално припомване Fiiish-a има съблазняваща игра, като  на умираща рибка и ударите на малките хищници бяха безмилостни.

Наситих се  на костурският риболов и  се отправих в търсене на друг хищник. Харесах си едно устие. Започнах да облавям всеки метър пред мен, имах няколко леки почуквания но не и закачена риба. С малко настояване резултатът не закъсня.Точно на границата между тиха и бърза вода Backhoo-то се разстресе по цялата си дължина.Имах хубав и отчетлив удар, а след кратка борба се появи тази хубавица.
Тук отново успешната примамка беше Fiiish Black Minnow №1 с 6 грама глава и цвят Kaki. След тази риба улових още една по-малка на размер и с нея закрих денят.
Няколко дена по-късно се завърнах по тези места, но поради моментното ми състояние след лека операция на дясното коляното и трудно предвижване трябваше да си избера лесно достъпен бряг и да ловя от стол. Още с пристигането ми имах няколко леки причуквания на дребни рибки. Твърдо решен да ги отсея заложих на по-голям размер примамки. Нивото на водата спрямо предходният ми излет беше по-ниско, а цвета леко замътен.Първоначално заложих на естествени цветове, но след неуспех ги замених с ярки и веднага последваха няколко реализирани кълванета.

Две риби улових на Fiiish Black Minnow номер 2 с 5грама глава и цвят green/orange.
Интересното при тях че бяха закачени на почти едно и също място.
В този ден белите се навъртаха пред мен, но активноста им не беше добра.Надлъгвахме се доста за успея да реализирам риби. Може би за това предпочитаха по-леката глава, с по-бавно водене.Белите вземаха в пауза при пропадането на силикона, а самото кълване малко над дъното.Следващата риба,малко по-голяма на размер ме взе също плахо,но след засечката тръгна по бързеят и борбата беше приятна.

Последва кратко затишие.Точно в най-голямата жега около 15:00ч, нямах сторвания. Промених тактиката и започнах да ловя само в горният слой на водата.
При поредна проводка воблера навлезе от спокойна вода в бърза,туичнах два три пъти и нещо ми отнесе воблерчето. Lucky Craft Pointer Short Bill SP 65 в цвят Lime Chart се хареса на бялата риба. След този улов теорията ми че рибите вземаха  само на  ярки цветове в този ден  се затвърди.Преди да заметна „лимонко“ извъртях по няколко пъти негови събратя в други цветове но нямах удари.
Докато правих снимки изтървах рибата,но не се стигна до падане на земята.Едно от жилата на предната тройка се заби в бедрото ми и така тя увисна, а болката…..брутална.

Първо освободих рибата, а после последваха минути на мъка докато изкарам куката.
След това преживяване вдигнах доста шум и очаквано през следващият час нямах нито едно кълване.По-късно улових още няколко дребни бели риби с които приключих и този излет.


Помолих баща ми да заснеме видео в което ясно си личи как водя Black Minnow-а. Често описвам различни начини на водене, а тук може да се види нагледно един от тях когато търся активни риби.

По време на видеото ловя в лек бързей, на по-бърза проводка със силикон номер 2  и 10 грама глава.Дълбочината пред мен е около 3 метра.Почти не оставям примамката в пауза на дъното и я водя близко до него.

Тази рибка е уловена по време на третият излет при същите условия и и същата проводка като тази от видеото, но на друго място 🙂
Сега няколко реда и за третият излет. Захвърлил патериците и подвижен, бях отново на път към местата за риболов, но същевременно и леко притеснен. Въпреки че отново бе жега се опасявах за вероятността, дащното ми място да бъде заето. Очкаванията ми се оправдаха и пристигайки на брега пълен с риболовци,след кратък оглед на ситуацията обмислях накъде да се насоча. Започна една голяма разходка и търсене на хищниците.
На ново за мен място направих серия от малки по размер рибки. Течението сравнително слабо ,а дълбочината не повече от два метра. Белите и костурчетата  догонваха и удряха Black Minnow-a номер 1 с 6 грама глава, но им идваше малко бърз. Веднага направих промяна като започнах да ловя с 3 грама глава и така реализирвах почти всяко едно кълване което имах. Всички  рибки ме атакуваха малко над самото дъното, но за разлика от преди когато вземаха при пропадане този път реагираха добре и при повдигане на примамката.

На новооткритото място, зоната с течение беше сравнително малка и след като набодох десетина рибки, кълванетата се разредиха. Последваха няколко единични бройки за дълъг интервал от време и смяна на мястото. На другия участък започнах да ловя в тихата част и постепенно се измествах към устието. В спокойните води така и не последва кълване.Приближавайки към бързата вода имах леки и плахи сторвания, но риби реализирах отново в забързаната вода. При проводки по границата на тиха/бърза вода кълванета нямаше,но влезе ли примамката в коритото на реката следваха и ударите. С идеята да отсея по дребните риби заложих на  Black Minnow номер 2. Тук нямаше мътилка и рибите си предпочитаха естествени цветове, а Kaki бе успешният.
С тези рибки затворих и този излет.
Тези дни времето се поразхлади,паднаха хубави дъждове, ще влезе свежа вода по водоемите. Надявам се на  по-добри риби идната седмица, а ако има резултати ще има и репортаж 🙂