Архив за етикет: костур

Отново на Пясъчник

Ето, че и тази неделя (11.06) с „Team Spining365“ отново посетихме язовир Пясъчник. Моята цел пак бяха костурите. Малко след 7 часа, започнах да правя първите замятания в района между „дупката“ и стената. Тук-там се виждаха единични подгонвания на хищник. Плячката, която се опитваше да избяга от зъбите му, подскачайки над водата, беше едър уклей.
Започнах излета с воблери тип миноу, преминавайки през кранковете и стигайки до силиконите. През първия час нямах удар на хищник, а рибарите около мен се жалваха, че апатията на рибите била започнала още преди 3-4 дена, когато се появил силен вятър откъм Крушево и сега почти нямало никаква слука.
Достигайки една плитчина, заложих на героя от предния излет – Storm Gomoku Pencil. За около 20-тина минути имах цели три атаки на дребни костури. Те бяха още „сънени“ и при атаките се разминаха доста с примамката. 😀 На „дупката“ пък имах подгонвания от уклеи на малкия пенсил. Общо взето за малко над три часа и половина това бе най-интересното от излета. 🙂 Сигурен съм, че след такава неактивност, всеки ще си бие шута от язовира. Да, но не и аз. 🙂
Без да преувеличавам, измерено по Гугъл Мапс, съм извървял около 2,5 км брегова ивица в търсене на рибите, докато не стигнах отново до „златната мина“ от предишния излет. Със сигурност знаех, че ако има риби, които ще ме вземат уставно, то там е единственото място от целия язовир. Да ме пита човек, защо не отидох по-рано там … „Моето място“ беше заето от един колега, който също беше заложил на изкуствени примамки и имаше уловени едно-две костурчета. Огледах обстановката и застанах в началото на каменната стена, на най-големия плиткаж, където максималната дълбочина бе около 50 см. Тази позиция ми се стори дори много по-перспективна от миналия път. Естествено, идеята ми отново беше за риболов на повърхността.

Пред мен треви, а отдясно отново треви и едно изсъхнало дърво. Определено много по-добра обстановка за риболов с повърхностни примамки. 🙂

Още с първите замятания започнаха боричканията, кой да грабне по-напред малкия Gomoku Pencil!

След този мъник, нещата утихнаха за около 5-6 минути. Реших да създам малко шум в системата и смених пенсила със Storm Gomoku Popper, въпреки това, че предния път нямах удар на него. Още с цопването на повърхността започнах да водя агресивно малкия бонбон. Поп, поп, поп, поп и удар! Ето, че този път той се отпуши и успя да грабне интереса на костуретките.

Малкия лакомник беше с откъсната гръбна перка. Явно преди време се е спасил от това да стане основно меню на някой хищник.

Пуснах костура и подадох към отсрещните треви иии … :

… след две последователни атаки се заши странично тоя бандит:

Оп, оп …. шууууум в систематааа:

И така, докато не настана отново тишина и костурите изгубиха интерес към попера. Ами тишина да бъде! 😀

Стига толкова тишина …. хайде малко шУМ – поп, поп, поп, поп, поп, поп … !

Колегата отстрани в захлас гледаше мача на повърхността, седнал на камъните. По едно време и той сложи попер, но слуката му изневеряваше нещо.

На Storm Gomoku Popper- а успяха да ми се измъкнат два по-едри костура, поради това, че  бързо се забиха в тревите.

Разбира се, всички риби бяха връщани обратно, за да им пораснат райетата. 😉

Якото дърпане на костуретки приключи с още няколко бройки на Storm Gomoku Pencil.

Интересното в случая беше, че костурите взимаха само на повърхността! Нито един не ми удари под нея на миноуче или кранкче! Почти четиричасовото шоу на повърхността беше помрачено от наближаващата буря, която бе придружена със светкавици. Точно това нещо единствено може винаги да ме накара, да зарежа отличния риболов и да офейкам веднага от водоема. Е, така и направих.

И така, завърши и този мой излет. Дето има една приказка „който търси, намира“, та и моята хава беше такава. 🙂 Получи се много по-динамичен риболов, спрямо предната неделя, с много повече слука и удари. Този път лудницата беше пълна. Нищо, че рибките не бяха от големите батки, беше удоволствие да се наблюдава агресивното им поведение на повърхността, особено когато бяха на пасаж от по 7-8 костура зад примамката – тогава веселбата беше най-голяма. 😉

 

 

Пясъчни костури 2017

В неделния ден, на 4-ти юни, се състоя и своеобразното ми откриване на риболова на пролетно размножаващи се риби във водоеми, разположени до 500 м надморска височина. С Валката отделихме няколко часа следобед в търсенето на костурите на Пясъчник.

Виждахме една и съща гледка накъдето и да погледнем към хоризонта – пълна окупация на бреговете от биваци и рибари. За съжаление, това стълпотворение ни ограничаваше много при търсенето на костурите от брега. Решихме да се насочим към по-малко посещаван участък от Пясъчник, където разполагахме с повече свободна брегова ивица за риболов.
След като слезнахме до брега на язовира, един дву-три килограмов шаран на няколко пъти ни поздрави за добре дошли, подскачайки като делфин в непосредствена близост до брега.

През първите два часа от риболова имахме по една откачена маломерна бяла риба. За около 5 минути пред нас се завъртя пасаж от малки белки и така реализирахме първите кълванета. Интересно ни беше къде се бяха скрили пясъчните костури? Пробвахме различни примамки и техники, но те така и не се показаха.
След като изредих поне 10-тина примамки (различно газещи кранкове, силикони, блесни, повърхностни примамки), извадих от чантичката Storm Gomoku Pencil 45 – Clear Pink. Реших, че е време да се отдам на експерименти с тази (нова за мен) примамка. Цяла зима седя в шкафа, в чакане на по-добрите дни и ето, че според мен бе настъпил подходящия момент да се запознаем с това малко пенсилче:

Кастингът се оказа добър за теглото и формата му. Отдавна си търсех малко уолкърче и ето, че открих това, което ми трябваше. 🙂

На второто замятане подадох малкия уолкър успоредно на каменистия бряг. След 5-6 оборота видях, че нещо се опитва да чукне примамката. Продължих проводката без да спирам и хоп, ей така все едно от нищото ме взе костур, а не е като да не бях мятал с повърхностни примамки преди това (и то няколко)! 😀

Ей така най-обичам да се случва – когато съм измятал няколко примамки на едно и също място, да сложа нещо ново на линията и с първите проводки да зашия риба! 😀

Ето, че малкия Storm Gomoku Pencil доказа съмненията ми, че ще е много подходящ за бодливците! Погледнете този костур ….. :

…. сега той е най-известния костур в цяла България, защото за първи път е опитал нещо ново и различно – Gomoku Pencil! Той се превърна в първата жертва на Gomoku Pencil, из родните ни водоеми 😉 – хах епично, …. но не и последната жертва, разбира се!! 😀

И така, за един кратък момент от излета, едно малко костурче, ми показа, че тази примамка не е за подценяване. В следващия един час, крачехме по бреговете и не се случваше нищо интересно. Е освен едни шарани, дето бухаха яко по повърхността на водата. 🙂 Предположихме, че там където са шараните, костури няма да набодем и затова решихме да сменим мястото. Преминавайки през ъгъла на стената, видях доста перспективно място – плитчина с изсъхнали дървета и около тях водорасли. Реших да си пробвам късмета там, а моя приятел подмина тази „златна мина“. В крайна сметка, след като смених три примамки (включително и някои от повърхностните ми биячи за костур), извадих от кутийката Gomoku Pencil-а! За три последователни проводки с него – имах 7 или 8 удара и един откачен костур ….. е не, направо полудях! Явно костурите не ме взимаха на другите ми повърхностни примамки, защото те бяха по-обемисти като профил, спрямо Gomoku Pencil-а за същия размер! И да ви кажа имаше логика в това, защото наоколо беше пълно с малки рибки с издължена форма и дължина от 1 до 4 сантиметра. Явно бях улучил правилната примамка. Ей го на, поредния лакомник, който се опита да ми отмъкне малкото уолкърче! Вижте го как се заши … :

Лека-полека, размера на костурите нарасна с цели 4-5 сантиметра и отново ударчетата бяха на Gomoku Pencil …. Извиках Валката да лови до мен, като му казах да заложи на повърхностни примамки.

И двамата се учудихме, като виждахме как костурите гонеха малкия пенсил, а не другата примамка.

🙂

В крайна сметка Валката се премести диагонално на мен, като все пак успя да реализира една откачена риба и няколко подгонвания.

Към 18:30 часа трябваше да си тръгваме, че имах ангажимент. Доволен от риболова прибрах малкия Gomoku Pencil в кутийката с повърхностни примамки и си казах, че тепърва ще предстоят погроми на повърхността с него!

Излети преди пролетните забрани за риболов 2017

Здравейте, колеги рибари!
Представям ви два тематично свързани фоторазказа, посветени на закриването на риболова на пролетно размножаващи се риби. Знаете, че в България според ЗРА има зонално деление на водоемите по надморска височина и размножителния период на рибите (обитаващи тези водоеми), през пролетта, настъпва по различно време. Разделението по надморската височина на водоемите в България е следното: до 500 метра, от 500 до 1500 метра и над 1500 метра, като се повтарям, че периода на забраната за риболов в тези водоеми е различна.

Последният ми риболов преди забраната за пролетно размножаващи се риби във водоеми разположени до 500 метра надморска височина, се състоя на затворен водоем. Идеята на излета беше риболов на пролетен костур на всякакви примамки – силикони, блесни и воблери. 🙂 На 13-ти април, с моите приятели Вальо и Петьо, пристигнахме към 9 часа на набелязания водоем, като пролетни мъгли го бяха обвили и видимостта беше значително намалена. Започнахме да си приготвяме такъмите. Докато правехме това хвърляхме и по едно око на водната повърхност и се ослушвахме за плясъци на риби в мъглата. Валката беше най-ентусиазиран от всички и набързо си подготви каяка. Докато Петьо все още подготвяше оборудването си, Валката направи няколко проверочни замятания от брега и … взе, че хвана първия пролетен костур, който бе в тон с новата му спасителна жилетка. 🙂

Примамката, на която се излъга костурчето беше кранк на Екогиър – CK40F07. Щом Валката хвана от брега костур, значи ни предстоеше отличен риболов и всички се нахъсахме за динамичен риболов. 😀

Не след дълго, Петьо бе готов с каяка си и ето, че нашата бригада щурмува водоема. Щракнах една снимка и се разбягахме в търсене на костурите. Аз, естествено като традиционалист, лових от брега.

При първите няколко замятания с лайта, закачих един от любимите си воблери на Pontoon 21 – Crak Jack 48 и се наложи да ползвам услугите на Валката (добре, че не беше се отдалечил от мен), тъй като след няколко напъна установих, че тънкото плетено влакно не бе в състояние да преодолее закачката. Той ми откачи воблера и ми каза, че под водата има доста стърчащи останки (клечки) от тръстики. Реших да сменя мястото и мръднах 20-тина метра встрани. Смених воблера със Salmo Minnnow 5S в цвят HRM и заметнах напред. Ето, че още при първото замятане имах успех и улових първия ми костур за деня:

Пуснах го и продължих да замятам с успешната за момента примамка.

Мъглата лека-полека започна да се вдига, като слънчевите лъчи я пробиваха и гледката беше чудесна.

Установих, че наистина ще направим отличен риболов на костури. През една или две проводки имах удар или риба на миноучето на Салмо.

Дребни костурчета, но пък за сметка на това адски гладни и настървени.  Сега само оставаше да бодна и някой по-голям бодлив батко и всичко щеше да е на 101%.

Почти едночасовото шоу бе помрачено от зацепването на воблера ми в подводните останки на тръстиките и последващо късане на примамката. Маркирах мястото, с цел последващо по-късно спасяване на примамката от каяците 😉 и реших да се отправя към една точка от водоема, където дълбочината е значителна и да заложа на силиконови примамки. За съжаление това ми костваше два загубени силикона на Орка – Шад в размера от 6 сантиметра и изгубени минути в превързване на линията. Ясно беше, че с лайта трудно ще преодолея закачките на дъното. Пробвах с три грамова глава и Орка Шад 4 см, но освен подгонвания не реализирах риби.
Преместих се към по-плитката част и заложих на Salmo Minnow 5S в цвят WOD. Пред обектива започнаха да позират отново познатите малки раирани бандюги, които след снимките пусках обратно във водоема, поради скромните си размери:

И така цели 15-тина минути, докато отново не зацепих в пустите тръстики. Ето, че скъсах още една примамка. Маркирах си и това място. 🙂 За два часа и половина имах общо 4 скъсани примамки – два воблера и два силикона. Определено щях да платя солено в примамки на Водния Дух. 🙂
Поставих Mepps Aglia-E AG, Chart bright №1 и завъртях блесната в горния воден слой. Ами то … тя слуката бе ясна:

Тъй като ми беше по-интересен риболова с малки воблери смених блесната с Pontoon 21 GagaGoon 45S-SR в цвят 810 MI Chartreuse Yamame Tiger.

И него на два пъти го зацепих в клечките …. Добре, че този път имаше каяк наблизо, който можех да ползвам за отцеп, та се възползвах от възможността. 😀 Петьо ми се притече на помощ и двата пъти, та ми спаси воблерчето, за което му благодаря много. 🙂

Над час се забавлявах с тези дребосъци …:

… докато не реших да пробвам как ще реагират на това място костурите, ако им подам силикон. Изборът ми на силиконова примамка бе Fiiish Black Minnow №1 в цвят kaki, поради скрития монтаж на куката. Всичко изглеждаше перфектно, докато не заметнах примамката. След около 10-тина метра на провеждане, силикона се зацепи. 🙂 Еми, какво да се прави, отново ще се къса….Този път успях сам да си спася примамката, но за съжаление, силиконовия шад се бе разкъсал почти непоправимо …

Прибрах Fiiish-a и извадих Daiwa Duckfin shad 6 см в цвят Wakasagi с три грама чебурашка. С малко повече упорство успях да измъкна от клечките ей този лакомник, като разбира се на няколко пъти зацепвах, преминавайки през тях.

Видях, че все пак там са се скатали някакви костури и реших пак да дам шанс на Fiiish-a. Смених с другия цвят на Fiiish Black Minnow №1 – green/orange, който имам в кутийката си. Още с първата проводка ииии ….. се случи това:

Замина още една примамка при Водния Дух. 😀 Еми, върнах се пак на GagaGoon с проводки край брега. Обаче този път костурите бяха с … още по-неприлични размери! 😀

Разбира се, всички пакостници бяха пускани обратно във водата, за да им пораснат райетата. 😉

Честно казано се налових до такава степен, че риболова ми писна (може би улових над 30-тина дребосъка) и се върнах при колата. Там изчаках моите приятели, които също имаха слука на подобни изверги от каяците. 🙂
Все пак двата скъсани Salmo Minnow-а се завърнаха при мен благодарение на това, че предвидливо си бях маркирал двете места, на които ги скъсах и най-вече на Валката – той доказа, че умее да лови не само риби от каяка, но и скъсани воблери. 😀

Ако не ми беше измъкнал от клечките Salmo Minnnow 5S HRM, в следващия си излет най-вероятно нямаше да хвана един добър кефал. 😉
И така, първата забрана за риболов до 500 м н.в влезе в сила от 18-ти април и беше време да оставим рибите да си свършат най-важната цел в краткия им живот – да се размножат.
Три дена преди влизането на пролетната забрана за риболов, при водоеми разположени от 500 до 1500 м н.в., бе и второто закриване на сезона. По високите върхове се виждаше все още значителна снежна покривка, която допринасяше много за красотата на околния пейзаж.

Сигурно повечето от вас познават до болка водоема, на който винаги може да пиеш едно горещо и горчиво КАПОчино дори и през лятото. 😀 Трябва да отбележа, че той крие своите тайни и доста хора са скептични към риболова там, но не и аз. Всъщност той е едно от любимите ми места за спинингов риболов. Водоема предлага разнообразен релеф, дълбочини и места за риболов от брега. От около 8 години ходя там и винаги има какво да се разкаже и покаже. Хищното богатство е съставено главно от щука, кефал, костур и бяла риба, като изключително рядко се срещат също сом, балканска и американска пъстърва и ако хванеш една от тези риби, то значи си ударил джакпота от лотарията. 😉

Рано сутринта за съжаление нямаше никаква активност, а впоследствие се оказа, че причината е била значително спадане на нивото на водоема с около 50 см. Все пак успях да избегна КАПОчиното, след няколко пробвани местенца и една кутия примамки! 🙂

Бях заложил на Salmo Minnnow 5S в цвят HRM в търсене на костурите. Започнах да туичвам успоредно на брега тъй като установих, че пред мен има оформен подводен коридор. Двете страни на този коридор бяха бреговата линия и разположените на 3-4 метра от нея подводни водорасли. След две проводки в тази зона ме нацепи доста добра риба и линията много натежа. Помислих си, че съм пернал някоя голяма раирана бабанка. По време на ваденето се пръснаха малки рибки, вследствие на доближаването на рибата до брега. След като я повдигнах на повърхността, пред мен се показа страхотен червенопер кефал със златисти и кафяви отенъци.

Вижте къде беше засмукал воблера на Salmo!!

Направих още малко кадри и бръкнах с кохера в тази лакома паст, за да освободя рибата и да я пусна обратно.

С шивашко метърче премерих набързо дължината й и тя се оказа точно 41 сантиметра. Много съм доволен от Salmo Minnow 5S и ето, че отново измъкна отлична риба, след онзи 54-55 сантиметров кефал на Марица! Определено тази година Salmo Minnow 5S ще ми стане един от любимите воблери, не знам защо съм го подценявал досега.

За съжаление с кохера счупих едното жило на коремната тройка на Salmo Minnow-a. Той притежава наистина твърди тройки, но тази им твърдост е явно за сметка на пластичността.

Тъй като вече нямаше какво повече да очаквам мястото, се отправих към другите местенца. За съжаление, нямаше друга хищническа активност и си останах само с една риба за излета. Е, по-добре е с нея, отколкото с горчиво КАПО-чино. 😀

Е, така закрих риболова и в зоната от 500 до 1500 м надморска височина.
Предстоеше съвсем скоро да погнем щуките от 1-ви май. Хубавото на риболова на хищници е, че той продължава с пълна пара през годината и в един момент закриваш някъде, а в другия пък откриваш риболова на даден вид хищник.
Поздрави и до следващия фоторазказ, който ще бъде посветен на откриването на щуколова. 😉

Ранобудни костури – част 2

В края на Ноември се състоя и продължението на темата за ранобудните костури. Отново направих два сутрешни излета през седмицата точно преди работните ангажименти. Активността на костурите бе горе-долу идентична с тази от предните излети – заход за по-малко от час и после оттегляне на пасажа навътре към дълбоката част на язовира.
Доволен от слуката, която ми донесе силикона на Орка – Шад в размер от 6 см. и цвят FB на предните ми ноемврийски излети, този път реших да заложа на друга разцветки.
При първия излет лових с цвят YG, отново на 6 сантиметра. Часът беше 06:30 сутринта и вече трескаво чаках да се развидели. Лека полека започна да се съмва. Започнаха да се чуват плясъци по повърхността на водата и след малко тя закипя. Пасажа от костури вече бе пристигнал и беше време за първите замятания. След няколко ударчета, този костур направо отвя Орката:

Утрото бе доста мразовито и водачите на въдицата ми хващаха лед. Налагаше се горе-долу на 5-6 минути риболов да премахвам ръчно леда. Имаше голяма опасност при някое от замятанията този лед да пререже плетеното влакно и голяма част от риболовното време да бъде загубено в превързване на линията.

По принцип се препоръчва при такива условия да се пръскат водачите и линията с различни спрейове, но аз съм традиционалист и действам без тях. 🙂 Набързо къртя леда и отново съм в играта. 😉

Усещайки някакви слаби трептения, докато водех примамката, рязко засякох и….ето какво улових:

Това за което бяха дошли пасажите от костур в студеното ноемврийско утро бяха групираните пасажи от дребен уклей. Те бяха толкова гъсти, че последва още едно уклейче с подобен размер на Орка Шад-а:

Този път захода на костурите беше  малко по-кратък (около 40 минути) и усетих, че почнаха да се изтеглят към по-дълбокото. Моментално се изтеглих и аз и ето, че….имах такъв удар, че го помислих за бяла риба. Всъщност се оказа добър костур, който бе клъвнал с…:

… дам, с опашката! 😀 Не ми се е случвало досега подобно кълване. 🙂

В близките 5 минути последваха още няколко кълванета и всичко замря. Реших, че е настъпил момента да действам според начертания план, който пренебрегнах миналите два пъти и да гоня костурите до последно. Изтеглих се към най-дълбоката част – открити води и сложих тежката артилерия – oловната глава на вградената кука бе 15 грама, а самата кука бе №3/0. На нея бях поставил силикона на Pontoon 21 – Awaruna в размер от 3 инча. Целта беше максимална дистанция с лайт такъма и бързо пропадане до дъното. Изцедих каквото можах от такъма като дистанция с тази примамка (малко над 40 метра) и на второто подаване нещо просто ми спря провеждането! Направих бърза и мощна засечка и ето, че тактиката ми се увенча с успех:

Успях да уловя най-големия ми костур за излета.

Още две проводки и ето, че застигнах още един лаком костур:

След него установих, че надпреварата с костурите свърши и вече не можех да достигна разбойниците. Излетът приключи, а спининга отново се бе обледенил (точно на време, защото трябваше и да си ходя 😀 ):

При второто излетче утрото беше дори още по-мразовито. Заходът на костурите бе най-слаб спрямо предните три излета. В ранните часове се усещаше, че я няма онази злобна активност, която я имаше преди и на моменти се чудех, дали изобщо имам някаква слука. Сложих на линията отново 6 сантиметровия Орка Шад в цвят YG, а после и FB, но за всички мятания реализирах едно-две слаби ударчета. Трябваше нещо да променя! Смених силикона с някой от другите ми любими от кутията, но нищо. След това поставих другия цвят, който имах на Орка Шад 6 см. – WB и след няколко провеждания усетих нетипичен удар. Засякох и ето, че първата риба в мразовитото утро бе пред обектива:

Учудих се от слуката, защото предните три излета тя отсъстваше. Маломерката се беше зашила под устата, явно само е натискала Шад-а. Пуснах я и реших, че това ще е успешната разцветка и примамка.

Да ето, че след няколко проводки излъгах и първия ранобуден костур:

За съжаление захода не бе това, което очаквах. Този път се впуснах доста по-бързо в преследването раираните разбойници от плиткото към дълбокото.

Всичката активност приключи много бързо…

В следващите 30-40 минути нямаше и следа от рибите. Сменях най-различни силикони и начини на провеждане, но нямаше кълване.
Така Ноември свърши, а с него и темата за ранобудните костури. Голямото есенно хранене на хищниците край бреговете на големите язовири също приключи. Предстоеше още един месец до края на 2016-та година, в който не се знаеше каква ли слука можеше да ме споходи, упорствайки от брега. 🙂

https://www.youtube.com/watch?v=30NOZyHMv7E

Новата въдица 2

Привет на всички! Новата Година настъпи, обаче аз още не съм свършил с излетите от старата 😀 , така че продължавам!

В средата на Ноември се отвори възможност за един пълен риболовен уикенд. Успях да направя два излета, като останах доволен от посетения водоем, слуката и една нова въдица. 🙂 В мен се зароди любопитство да пробвам новия Спийдмастър на Шимано. Първоначалната ми идея бе за риболов от брега със силикони, а впоследствие и с други примамки, когато настъпят по-топлите месеци. Доста трудно успях да достигна до някаква информация за въдицата в Интернет. Основните публикации, които прегледах, бяха тези, като по риболовните форуми не намерих нищо:
1) Testbericht Shimano Speedmaster CX Serie (240H, 240MH, 210M);
2) Praxistest am Peenestrom: Shimano SpeedMaster CX XH;
3) Спиннинговое удилище SHIMANO SpeedMaster CX.
Малко трудно се реших за покупката, но любопитството ми беше по-силно и надделя. Избрах да ловя с ето този модел:  SSMCX24M, като благодарение на този онлайн магазин успях да почерпя допълнително инфо за техническите данни на въдицата.

Сега за излета! 🙂
С мои приятели посетихме един страхотен водоем, който миналата пролет (2016) е бил напуснат от частния си собственик и сега бе изцяло свободен. Инфото, което имахме беше за костур, бяла риба и евентуално щука – какво по-хубаво инфо от това за един спинингист! Винаги си имам едно на ум за подобни водоеми, тъй като те са престъргани многократно при напускането от собственика им, а впоследствие и от наглите и безскрупулни бракониери, но този път някак си бях по-позитивно настроен. Пристигнахме на язовира около обяд. Първите ми впечатления, стъпвайки по бреговете му, бяха положителни. Водата бе бистра и чиста и почти нямаше битови отпадъци. Сглобих такъма и му се порадвах малко с фотоапарата. Ето и какъв бе баланса с макара на Ryboi – Zauber 4000:

След около половинчасово замятане пред обектива се появи и първата риба за излета, която удари в дълбоката част на водоема:

Тази бяла рибка донесе нотка на надежда, че все пак в язовира е останала някаква риба, с която можем да се позабавляваме.

Пуснах рибата, но по-късно умря….може би твърде бързо я бях извадил от дъното на повърхността и не е успяла да изравни налягането… Жалко наистина, но понякога се случват такива неща, колкото и да не ни се иска, особено с риби от този вид.

Последва затишие и решихме да започнем да се местим, търсейки къде са се скатали другите риби.  Ето, че ги намерихме и на един от любимите ми силикони на Daiwa Tournament – D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse се излъга и първото костурче.

Последва една маломерна бяла риба:

Пуснах, този път успешно, маломерката и продължихме към следващото място, тъй като ударите спряха.

Локализирахме голям пасаж от костури в плитката част на язовира и стана много добър риболов с малки силикони. Почти на всяка проводка имахме удари или риби. Почнахме ги на Орка – Шад 6 см...:

…след което преминах на Fox Rage – Zander Pro 7.5 см. и цвят Natural Firetiger…:

Всички бяхме доволни от активността на костурите! Очаквам в скоро време братлето да захвърли в мазето всички болонези и дънни въдици, които има и да зареже хамалогията. Много е хубаво човек да си ходи безгрижно на риболов с една въдица и две кутии с изкуствени примамки: 😀

Надвечер се показаха и малко по-едри костури:

Този бе и най-големия сред всички:

С него сложихме и край на риболова:

Беше погълнал изцяло 3,5 инчовия силикон на Pontoon 21:

Доволни от слуката на непознатия водоем, решихме да го посетим на следващия ден. Да обаче атмосферните условия тотално се скапаха през нощта. Неделя сутринта духаше студен вятър и имаше значителна облачност. Явно това повлия на храненето на хищниците и слуката ни бе значително по-малко, като се излъгаха единични рибки, които клъвнаха само на Орка – Шад в размер от 6 сантиметра и цвят FB.

На по-големите силикони нямаше удари. Към обяд замря и малкото активност, която имаше и си тръгнахме доволни, въпреки слабата слука.
Чудесно е, когато посетиш нов непознат водоем с нова въдица и успееш да я сефтосаш от първия път!