Най-после дойде така чакания момент, в който ще започнем да ходим за зъбатата твар. Всичко беше планувано месеци по-рано, като всички знаеха че трябва да са свободни за откриването. Не толкова заради риболова, колкото за банкета и да седнем на една маса, нещо което май никога не бяхме правили заедно. Още на 30-ти след обяд първите готови вече пътувахме към уреченото място, а по-късно вечерта се присъединиха и останалите. На място се оказа, че първия екип е там от обяд и подготвя лагера за вечерното барбекю. Аз се любувах на новата кола на баща ми, която освен подвижна спалня беше и съоръжение побиращо лодката ми почти надута.
Иван също имаше нова кола, която успях да зърна по пътя. От бързане не бяха вързали добре лодката, че се наложи да спираме и да привързваме.
Още със слизането от колата бяхме налазени от тия гадове. По-късно намерих един на крачола си, а по-късно и на транеца на лодката докато плавах.
Мдаааам, покрай сортирането на снимките съм затрил единствената вечерна снимка на лагера. Ама и сами можете да си я представите: много хора, голяма и отрупана софра, огън, барбекю, хладилни чанти пълни с хладни алкохолни напитки и всичко останало както си му е реда.
П.П. Намерих снимката. Сигурно си представихте повече от това, което ще онагледя, но все пак:
На сутринта, малко след 5 часа вече бяхме на крак, готови за отплаваме, след като си изпием кафетата разбира се. Време за закуска нямаше.
Тук от банкета няма и помен, всичко е прибрано още при съмването, тъй като всеки искаше да влиза в лодката.
И ето го най-после и мига, в който всички сме на вода (без единия ни каякар, който дойде по-късно) и можем да открием сезона на щуките.
Ято лебеди, нещо обичайно за тези водоеми. Почти във всеки има поне една гнездяща двойка.
Откривам с костур.
А Мартин хваща първата за сезона щука. Следва подобаващо отпразнуване – с наздравица:
По някое време и аз се разписвам със щукичка уловена на Lucky Craft Pointer 100 SP.
Както и всички други риби тя си отиде по живо по здраво.
Виждайки, че преобладават малките щуки минавам на по-лайт примамки. Резултата е мигновен:
Решавам да пробвам отново с нещо по-едро, но Lucky Craft GunFish 115mm вдига само костури. Слагам по-малкия 95мм и вече имам още едно щукле в списъка.
И отново на свобода:
Поредна на GunFish, като тази го беше налапала целия откъм главата. Едва се подаваше задната тройка:
Пак записвам костурче на същата примамка:
Прилепа на Savage Gear е примамка, която си бях купил зимата и все още нямах възможност да я тествам дори.
Бързо ми донесе успех, но съм леко недоволен от кастинга. За своите 7см и цели 14 грама очаквах да лети повече, но явно и толкова стига.
Пробвах с малки силикончета на Fiiish. В дълбочини около 7 метра вреше от костури, но аз не търсих тях.
Сложих Fiiish номер 3 в розов цвят, но успеха беше само с по-голям костур, но не и щука.
Не ми хареса мястото и реших да го сменя. Много навалица имаше там и постоянно ме наобикаляха. Във водата имаше над 20 лодки средно с по 2 човека в тях, а на брега тападжии и спинингисти бяха опасали всичко. Вероятно имаше близо 100 човека. За капак имаше и хора търсещи щуката на тролинг, като един от тях влачеше с 4 въдици едновременно!
Сменям мястото, но не и примамката. Рибите поне се смениха 😀
Изгубил надежда, вече към обяд спасявам положението със спинербайт на Lucky Craft. Една успешна примка, за която вече съм писал и съм онагледил с доооста снимки. Хубав костур, но нищо повече:
Гонихме се из ръкавчетата, а аз с малката лодка бях доста по-подвижен. Не успях да пресрещна момчетата за компания, но по-късно ги догоних. Омръзнало ми беше да греба и беше чудесна алтернатива да се закача зад електричката и да не съм сам.
По обяд рибите бяха спрели активността си и излязохме за почивка.
Импровизиран навес на това прокълнато място. Адска жега е всеки път и едно дърво да няма в тоя пущинак! Обсъждахме варианти къде и какво да засадим, като опасенията н бяха да ги отскубнат рибарите за колчета или да ги изпасат кравите.
Аз след обяд нямах успех с риба, няколко часа обикалях в мъки да спася следобедното капо, но без резултат. Опекох се достатъчно и имах нужда от почивка.
Имах малко над 10 уловени риби – щуки и костури. Едното момче беше с 33 щуки! Общо хванати бяха над 100 риби, като НИТО ЕДНА НЕ БЕШЕ ЗАДЪРЖАНА! Нещо с което искам да похваля нашия екип, опитващ се да опази това място до колкото може. Това откриване с подобна навалица ни даде ясен знак, че бъдеще за този водоем няма. Куканите и живарниците на всички останали бяха добре окичени. Аз отново се отдръпвам от това иначе добро за риболов място и се насочвам към малките и закътани водоеми. Там поне не се прескачам с други рибари и не ставам свидетел на подобни гледки. На лице е и резултата от голямата преса – сравнително малко риби и изключително дребни. Хубаво място, но подходящо само за откриване. Като се обезриби и изостави от мессарите може пак да стане подходящо за нас 🙂
През ноември направих три излета по Марица около Пловдив, като успях да избегна капото, къде с по една риба, къде с по две. 🙂 Ето го и обзорния фото разказ.
Дърветата край Марица отдвана започнаха да сменят зелената си премяна с жълта. Лека-полека жълт дъжд започна да посипва бреговете на реката.
В началото на ноември забелязах и първите ята корморани, които започнаха да пресират рибата в участъка. В бързеите и плитките тихи участъци, където през октомври ловях малки хищници на лайт, вече нямаше риба. Причината затова бе, че рибките тръгнаха да се групират в дълбоките вирове и ями, поради застудяването, както и заради появилите се корморани. Трудно е в такава голяма река да се открият къде зимуват те точно, а и вече интересът им към изкуствените примамки не е същия и те не ги гонят така стръвно и усилено, както само допреди месец.
Все пак капото при първия излет бе спасено на лайт спининга. За излета имах една откачена щука около 50-те сантиметра и един малък кефал на въртяща блесна. Трябва да отбележа, че тази слука бе вследствие на доста упорство и загубени часове по реката.
Есента напредваше и листата по дърветата започнаха да падат още по-бързо. Наред с това диворастящите гъби край Марица бяха напъпили яко, поради подходящите условия.
Удоволствие си е да риболовстваш през есента на Марица. Виждаш какви ли не красиви картини край бреговете на реката. Е, ако има и рибки на въдицата, то излета става още по-приятен.
Ситуацията от първият излет през ноември ме накара да оставя вкъщи лайтовото такъмче и да мина на по-големи примамки в търсене на едрите маришки хищници – основно щуките и распера. Така и така някои от тях ми налитаха на малките примамки, то нямаше начин да не вземат и на по-големите изкуственяци. 🙂 Избрах да взема с мен този спининг – Shimano SpeedMaster CX240M, който е с тест по примамки 7-28 грама. Към този момент съм ловил с него само на затворени водоеми (с воблери, блесни и силикони). Бях направил и един-два излета по морето в Гърция. Сложих няколко примамки в една кутия, нарамих фотоапарата и се запътих към реката. Пристигайки на вира още с първото замятане успях да реализирам първата зъбла за излета – кой не обича такава бърза слука!
След три-четири подръпвания със SpeedMaster-a тя моментално реагира на Shadow Rap Shad в цвят YP и го атакува много бясно. Последва яростен отпор, който ми донесе търсената доза адреналин. Щуката беше от стандартните, които ловя в този район – 50 см. Рибата обаче се оказа много борбена и луда. Някак си тя бе успяла да поизкриви едно от жилата на тройката. Въдицата се представи чудесно, гасейки отчаяните й напъни в умереното течение. Припомних си как започва да сработва цялата бланка на SpeedMaster-а при по-високи натоварвания от риба.
След снимките пуснах хубавата щука и продължих да търся маришките хищници.
Търсех ги тук, търсех ги там, но на примамките ми се закачаха само боклуци – нещо, с което по принцип вече съм свикнал. Ето на слуката: един колан с дължина над два метра, предназначен за вдигане на тежки неща с кран и една смачкана пластмасова бутилка.
В края на излета успях да набода още една щука. Слуката дойде след доста настояване, като бях изредил на същото място, за 30 минути: две клатушки, две въртящи блесни и 4-5 воблера с дължина от 80 до 110 мм. От слуката при другите ми излети бях сигурен, че на това място там някъде пред мен има риба, но явно трябваше да напипам печелившата примамка, с която да нервирам хищника и да го накарам да атакува. След изреждането на най-различни примамки, посегнах към една от най-големите и дълги примамки, която бях сложил в кутията си – Sea Buzz Terminator SX Minnow 120S в цвят CHBS.
След три проводки най-накрая имах успех с въпросния воблер! Усетих с въдицата момента на удара и рязко засякох. Минутка на укротяване на опърничевата и ето, че пред обектива ми застана за снимки 42 сантиметрова щука, която се бе зашила уставно за коремната тройка. 🙂
Ето, че ключът към успеха този път бе по-големия размер на примамката. 🙂 Пуснах рибата и се отправих след 20-тина минути към нас, че нали се стъмва по-рано.
В края на месеца направих трети излет по реката. Щуките пасуваха, а времето навън бе разкошно. Реката бе вдигнала нивото си от дъждовете и водата бе доста поизстинала. В една яма успях на Хорнет 5S в цвят GRS да излъжа един добър късно есенен кефал.
Имах късмет да видя атаката му, когато изваждах от ямата воблера и много се накефих.
По-късно имах забежка пък с един 3-4 килограмов распер, които ме направи на маймуна. 😀 Най-после успях да видя по тия места едър распер! Явно е трябвало да захладнее, за да се покажат тия тупани. Един час подавах на този хитрец най-различни примамки от различни ъгли и прочие, но не поиска да ми удари. Скъса се да гони покрай едни клони и в основното течение пасажи от бабушка и уклеи, като избухваше на повърхността през 7-8 минути. Направо да се пръснеш от яд, но какво да се прави – рибешка му работа. 😀
Поздрави на всички спинингисти и нека Слуката бъде с вас и през оставащото време от 2017-та година! 🙂
Здравейте, приятели и колеги риболовци! Представям на вашето внимание петата последна част от малката поредица фото разкази за направените излети на Марица около Пловдив през октомври. Отново имаше интересни и напрегнати моменти при търсенето на маришките хищници с малките примамки. 🙂 Радвам се, че реката в този си участък е жива и държи все още по някоя хубава риба. Разбира се, рибите не са така гъсти, както ни се иска и както споменах в предните фото разкази, много е важно да разбереш местостоянките на хищниците, предпочитанията им към изкуствените примамки, а също и да проявиш упоритост при търсенето им.
Осми излет
През последната седмица на октомври времето бе много променливо. Както си беше топло изведнъж отново премина студен фронт през страната. Дневните температури паднаха с 10 и повече градуса. Значителната облачност се настани над родината ни и паднаха дъждове. Три последователни дни не спря да духа и вали. След като се наваля и надуха, „слънцето изгря и на нашата улица“. От шест дни не бях въртял и ръцете много ме сърбяха. Атмосферните условия се подобриха и на по-следващия слънчев ден отидох да повъртя на Марица. Дневните температури се вдигнаха до 19 oC, а на хоризонта нямаше и следа от облаци. Отидох на реката към обяд. Нивото й се бе вдигнало от дъждовете и леко се беше позамътила. Някой би казал, че тези условия не са от най-перфектните за риболов, но така и така съм там – ще мятам! 🙂 През първия час от излета нямах пипане. Смених две-три точки, обаче рибки нямаше. Придвижих се надолу, където по принцип при високо ниво предни пъти съм имал удари на щуки, костури и мини распери. Там хищниците стоят в умереното течение пред мен и захождат към разливчето, което се намира вдясно, за да атакуват пасажите от дребосък, които се държат в спокойната вода.
Вече, знаейки привичките на хищниците на това място, поставих любимия ми играч Salmo Minnow 5S в цвят T. Заметнах 15 метра нагоре срещу течението и направих две равномерни проводки по него. На втората проводка воблерчето бе стопирано мощно от едра риба и авансчето на макарата сработи. Засякох бързо, тъй като почувствах, че това бе щука. Не трябваше да й давам да засмуче целия воблер, защото можеше отново да имам късане, както предните пъти. След минута-две на борба ето, че хищникът бе в ръцете ми. Късмет имах, че не се стигна до прегризване, защото рибата не бе хич малка – от стандартните 50-ки, а Minnow-а бе застанал напречено на устата й. 🙂
Подготвих лайтовия монстър за още малко манекенски пози и му подарих живота.
Продължих да мятам на същата точка с успешната примамка, но нямах друго ударче. За 20 минутки смених две примамки, като се върнах отново на Salmo-то. При една от проводките, вкарах лек туич, водейки воблерчето по течението. Нещо отнесе бързо воблера след около 5 метра провеждане и направо си се самозасече. 🙂 Оказа се, че един хулиган се бе втурнал за атака към гърчещото се Minnow-че.
Распечето имаше белези оставени от зъбите на по-едър хищник – сигурно бе имало неприятна среща с някоя зъбла.
В следващите 10 минути най-интересното, което се случи бе лова на ето тази водна змия, която мина спокойно пред краката ми. Оказа се, че под големия камък, вляво на снимката долу, тя атакува някаква рибка с дължина от около 7 сантиметра.
Рибката й се изплъзна, изстрелвайки се изпод камъка с много висока скорост. На разстояние от около 30-40 см от камъка, тя се притаи на песъкливото дъно. Рибката ми се стори много интересна, защото приличаше на попче. Отидох да я разгледам по-отблизо и евентулано да я щракна. За краткото време, което тя ми даде да я огледам и да я щракна един път, установих, че това може би беше главоч – рядко срещана рибка у нас, като това може би беше ново находище за нея.
Ловът на змията продължи около камъните пред мен, но друга плячка така и нямаше за нея. 🙂
В следващите 35 минути, на същото място, падна голямо надлъгване с друга добра щука. Тя два пъти ми удари на Mepps Aglia-е №2, в цвят AG-CB, през около 10 минути, като и двата пъти ми се откачи близо до мен… Явно, тройката на блесната все попадаше в твърдия кокал на долната й челюст и жилата не можеха да го пробият, та затова ми се откачаше. Ясно е, че тази блесна не е типичен размер примамка за подобни щуки, но ето, че те пък й налитат като луди. 🙂 Продължих да настоявам, надявайки се да ми удари трети път! 😀 След като смених 3 примамки тип миноу с рамери от 5-7 сантиметра за 10 минути, отново се върнах на въртящата блесна на Mepps. пробвайки щуката за трети шанс. След няколко минути тя „чу молитвите ми“, като да не повярва човек и отново ме натресе на въртящата блесна. Спинингът се напрегна добре и аванса сработи. Удара бе на няма и два метра от мен в умереното течение. Не й дадох много шанс да шава и след минутка се кротна на брега за снимки!
Жилата на тройката бяха попаднали в по-меката вътрешна част на долното чене на зъблата и откачане нямаше! 🙂
Премерих я с метъра и се оказа точно 50 см. По разцветката на главата й ще познаете бързо и лесно, че това бе друга щука, а не онази, която бях уловил и пуснал преди вече около почти час. 😉 Явно щуките бяха от едно и също люпило.
Време е и тази 50-ка да отплува обратно към маришките течения и да трупа запаси за зимата (стига някой да не я утрепе преди това де). Дано следващата година в участъкът от реката има многочислена популация от малки щуки, както тази година има пък от малки распери.
Помятах още 20-тина минутки и се отправих надолу по течението, защото каквото имаше на тази точка го набодох с лайта. 🙂 Заиграх се по плиткажите със Storm Gomoku Pencil 45 и ето резултата.
Добре, че си възстанових изгубената разцветка. 🙂 Кефалите също бяха на линия за шоуто!
При проводките имах няколко ударчета, като един по-едър кефал се размина с уолкърчето, а друг по-малък, направо го отнесе.
Вечерната активност на маришките рибки не беше голяма, но все пак „арестувах“ няколко дребосъка, но само на въртяща блесна. 🙂
Марица, през октомври, в този си участък бе благодатна откъм слука. Въпреки това не задържах нито една мерна рибка, защото знам какво е да няма риба в реката, а и не само там. Все пак, по някакъв начин трябва да се пази това рибно разнообразие, което се е съхранило в този участък и смятам, че това е един от начините, за да има какво всички да ловим в бъдеще и да се радваме на хобито си, защото без риби, няма как да го практикуваме и да си се кефим на „новите играчки“! 😉
През ноември също посетих няколко пъти реката, като ситуацията бе много по-различна, но затова, ще ви разкажа друг път. Поздрави и нека Слуката бъде с вас! 🙂
Вече трета седмица се каня да ходя ходя за риба по щукарките водоеми. За това време направих три успешни ходения за бяла риба и костур по големите ни язовори, но така и не оставаше време за щуките около старозагорските ТЕЦ-ове. Вече втора седмица се каня, че утре отивам, но това утре така и не идва във формата на риболов, а с някаква поредна задача за свършване. Станаха повече и от 10 дена без риболов, което за мен е крайно дълъг и неприятен период.
Както и да е, пристъпвам към риболовния излет, който беше нетипичен. По традиция с влизането имам по някоя риба, които нарастват до 10-тина до към третия час на вода. Имах плахо кълване от костур на второ замятане, но до там. И така чак до малко след 11 часа, когато боднах този раиран разбойни на Fiiish Black Minnow №2 – 9cm в цвят Kaki Glitter. Сложих него, тъй като водата беше кристално бистра и исках да е масимално реалистична примамката. На сонара се видяха дребни риби, което ме наведе на мисълта за групирани костури. Дълбочината от 8 метра пасна идеално на 8 грамовата джиг глава и…резултата е на лице – 645 грамов костур, който доста приятно се дърпаше и не породи и миг съмнение у мен какво имам в края на линията. Малко снимки и клип с пускането, след което „продължаваме напред“.
Местихме се къде ли не, но щуки така и не излизаха. Други риби също. Много тегава ситуация, предвид очакванията за успешен риболов. Намерихме ръб по дъното, който от 4 падаше до 12 метра. Още с първите проводки боднах още един раиран с приличните 625 грама. Понеже идваше от дълбокото си беше и изплюл мехура (всъщност това не е ли гътло или стомах?!). Успешната примамка бе Fiiish Black Minnow №3 – 12cm с 12 грамова глава и с цвят Kaki.
Вятъра беше силен и котвата рядко успяваше да се хване за дъното. При поредното принудително потегляне минахме над пасаж и аз заметнах зад лодката. Изкчаках да спрем и започнах да прибирам силикона. Последва кълване и най-после усетих щука. Видя ми се хубава риба, но извадена на сушата видях че е мъник, ама все пак ЩУКА! Силикона беше същия от преди малко, и вече втора риба успя да ми извади в рамките на 20 минути в един и същи участък.
Жорката ни беше дошъл на гости чак от Пловдив за този риболов, но единствения му олов беше този от следния кадър. Използвахме случая, че и аз имах слука в този момент и запечатахме момента. Малко по-късно и оператора се разписа, та се чудехме дали да не ги пазим за селфи 😀
Само с три риби трябваше да се задоволим в този ден. Е…всъщност гледката си заслужаваше, особено след като вятъра спря, но все пак капото на колегите трудно се преживява равнодушно. Ще ги компенсирам с един риболов и ще им издам тайните на силикона.
Здравейте, приятели и колеги!
Това е четвъртата част от поредицата ми за октомврийските излети по Марица. В този фото разказ ще ви представя следващите два излета, които направих през третата седмица на октромври. Случиха се отново интересни неща. 🙂
Шести излет
Времето цяла седмица бе прекрасно. Грехота бе да не се ополозтворят свободните часове, с риболов. На следващия ден се отправих към друг подучастък на реката с идеята да проверя активността на едрите кефали в района. Към обяд започнах излета с два хулигана на въртяща блесна, а кефалите на това място нещо пасуваха.
Това ме накара да отида към по-дебелото течение и да проверя дали там пък няма да имам слука. На второто мятане отново имах малък распер, още с приводняването на блесната. Спрямо предните два този беше по-големичък. 😀 На това място досега не бях улавял от малките хулигани. Радващо е, че инвазията им в този участък на Марица се е разпространила и е голяма, защото в средното течение на реката подобна слука и то на толкова гъсти рибки няма. За сега си остава загадка къде са родителите на тези хулиганчета?
След три минутки най-после боднах първия маришки дебел черньо, който добре напъна спининга в течението.
Пуснах рибката и продължих да упорствам на кефалската точка.
След 5 минути имах отново много здрав удар на кефал, но на втори номер Aglia-e. Рибата обаче се откачи на средата на течението и линията олекна. В следващите два часа изпробвах най-различни примамки на това място и по-надолу по течението, но повече удари нямах. Все едно рибата в реката се изпари. Много странно положение … Условията бяха идеални, но явно рибите не мислеха така. Не успях да си обясня тази им крайна пасивност. Реших, че трябва да сменя района и се отправих нагоре по реката. Имах на идея да пробвам повърхностните примамки на едно по-заблатено място. Тази идея ми костваше доста изгубени минути, прекарани в провиране през образувалата се по брега джунгла, вместо активно да ловя. Може би все пак тези усилия бяха оправдани донякъде. Излизайки от джунглата и позиционирайки се на брега на реката видях много перспективно място за облавяне на водната повърхност. Пред мен, между водораслите и брега, имаше не голям коридор за провеждане, а вляво – голяма върба, на която короната й се стелеше във и над реката, а по нея имаше затлачена водна леща, водорасли и малки изсъхнали клонки. Дълбочината в този коридор бе към 60-70 см и теченито бе много бавно. На второто мятане прекарах Storm Gomoku Pencil 45 покрай върбата и имах удоволствието да видя как един дебел кефал над 30-те см, се измъкна като торпедо изпод лещата, решен бясно да атакува малкия пенсил. За съжаление той се върна със същата скорост под върбата, с която щеше да нацепи уолкърчето ми, защото проводката свърши и нямаше накъде повече да я удължа. Жалко наистина, защото шоуто щеше да е пълно. Прокарах пенсилчето още няколко пъти по същата траектория, но рибата повече не се показа. Замятайки нагоре срещу бавното течение и водейки малкия уолкър по него, получих няколко удара от малки риби. С една от тях стигнах до снимки. 😀
Преместих се няколко метра по-вдясно, за да се настаня на още по-добра позиция и продължих да настоявам отгоре със същата примамка, като смених само разцветката с Perch. След 5 минутно настояване, прокарвайки пенсила близо край брега, от папура се изстреля мълниеносно някаква риба и зверски атакува напречно малкия уолкър, без да се замисли. Водата зад мини пенсилът все едно се взриви и в първия момент помислих, че рибата се размина с него и не се закачи. Обаче спинингът се напрегна и леко засякох. Авансът сработи и ето, че имах хубава риба на линията. Оказа се, че отново бях провокирал дебел кефал!
Малко трудно го изтеглих над шавара, но все пак операцията бе успешна и извадих фотоапарата, за да го нащракам.
Ето, че усилията по преминаването през джунглата, за осъществяване на идеята ми, се материализираха.
Премерих кефалът с метърчето и се оказа, че е 33 см.
Тъй като пред мен имаше гъст и непробиваем шавар около метър и половина, рибата нямаше как да си отплува сама през него и трябваше да измисля нещо. Пробвах да го разчистя с един клон, но нищо не се получи. Наложи се да я подхвърля над него, за да може да си влезне обратно в реката. 🙂
Повече слука нямах в района и си тръгнах след един час, тъй като ми предстоеше отново да премина през обраслата зона, а и след това да изчистя всички патраци и осили, които се бяха набили по дрехите, шапката, обувките и чантите ми – доста времеемко бе всичко това.
Седми излет
На следващия ден приключих бързо ангажиментите си сутринта и преди обед се пуснах отново по реката, но в друг подучастък. Бях възстановил скъсания преди два излета Salmo Minnow 5S – HPH, който на по-късен етап от риболова отново изгубих, като този път вина за това имаше една щука. 😀 Нивото се бе запазило същото. На реката имаше доста рибарско присъствие и някои от любимите ми места бяха заети от плувкари и тападжии. Оказа се, че и рибите нещо капризничат. През първите два часа имах няколко ударчета на малкия пенсил на Storm, но от обичайните заподозрени. На блесна, плиткогазещ и дълбокогазещ воблер нямах пипане. Странна работа …
Обръщайки случайно един камък край брега на реката, се натъкнах на … водна змия, която дори не погледна какво се случва. 😀 Оставих си кротанчето там и си продължих по пътя, търсейки активни рибки по реката.
Започнах леко да се припотявам от факта, че нямаше никаква активност по познатите ми места. Реших да се пусна надолу към неизследваните територии, както аз им казвах тогава и да проверя дали там няма да намеря късмета си. Надолу имаше перспективни бързи плиткажи и реших да заложа на Storm Gomoku Pencil в цвят Trout. Потърсих го из всчики кутии и се оказа, че съм го изгубил, като най-вероятно е изпаднал от кутията ми, докато съм сменял примамките. Еми, извадих другата разцветка Hologram Green Gold (HGG) и започнах да ръкомахам по неизследваните плиткажи. Познайте какво … Тук-там имах по някой удар и рибка, като това пак бяха стръвните малки хулигани.
Стигнах до един много перспективен вир, който в началото си започваше с умерено течение с дълбочина от около 30 см. Пространството между бреговете беше широко, а по дъното имаше водорасли, всевъзможни боклуци и тиняци. Идеална зона за облавяне с повърхностна примамка, защото ако сложа плиткогазещ воблер щях да го скъсам или да чистя постоянно водорасли от него. Предпочетох отново да заложа на пенсилчето на Storm. Така и така беше на линията ми, нека поне видя каква е активността отгоре. Ооо повярвайте ми, този път напипах много активни рибки. След 5-6 неуспешни атаки на разни рибки, пред обективът ми се появи този кефал, който два поредни пъти атакува пенсила при проводката:
След това имах атака от много по-голям кефал, който не успя да се зашие на тройките. Наред с атаките на кефала, атакуваха стръвно и малките распери. Провокиран от това, увеличих размера на пенсила, като заметнах 60 милиметровия модел на Storm Gomoku Pencil в цвят Sardine.
За съжаление отново се разминах с едър кефал – две последователни атаки при проводката от дебела и мощна риба, съдейки по тътена и главата, която видях над водата. После минах на мини попер, но на него нямаше никакъв интерес. Смених с Lucky Craft Sammy 65, като на него имах една атака от по-малка риба – кефал или распер. Така изминаха 30 минути опитвайки се да прилъжа едрото. Все пак, отново се върнах на по-малкия размер Gomoku Pencil и за около 10 минути хванах някой друг дребосък. 🙂
Малко по-надолу видях едно тихо местенце, точно на завоя на вира. Встрани имаше потопени дървета, а покрай брега водорасли и водна леща. Стори ми се много подходящо място за дебнещи или патрулиращи хищници. Сложих любимия играч Minnow 5S в цвят HPH и направих няколко дълги равномерни проводки – диагонално замятане към течението, провеждане на воблерчето от течението към брега с последващо успоредно водене покрай водораслите. Нямах пипане – май там нямаше кефали. 🙂 При следващата проводка вкарах леки туичове и стана тя, каквато стана ….
Тъп удар, засечка и рън с вземане на малко аванс, на 4 метра от мен. Веднага разбрах, че от другия край на линията съм закачил добра щука. Силно се надявах, да не го беше всмукала целия, защото със сигурност щях да се простя с играча, ама така е като си играя с огъня … 🙂 Докарвайки щуката пред мен видях, че тройката на Minnow-а е закачена в ъгъла на челюстите и се поуспокоих. 🙂 Щуката побесня още 20 секунди и я гепих с ръката.
Оказа се, че бе от стандартния размер щуки, които съм улавял и към настоящия момент по реката – 42-50 см, като тази бе 45 см.
Откачих тройката с кохера и я подготвих за пускане. Последна снимка преди отплуването и на „добър час“ – до следващия път! 🙂
Продължих да играя със Minnow-а на „всичко коз“ и се оказа, че на това място имало още една щука. За съжаление тя не ми даде много шанс да се сборичкаме и 5 секудни след удара отнесе бияча … оставяйки ме със смесени чувства. 🙂
Превързах нов повод и бръкнах в кутията с малко по-големите лайтови примамки. Реших, че ще ги гония до дупка тези щуки, пък каквото това. 🙂 Сложих Pontoon 21 Cheeky 68F-SR и потърсих пак зъблите, като реших, че поставяйки по-голяма примамка от 50 милиметров воблер, ще имам по-голям шанс, да не се стига до прегризване на FC повода. 🙂 5-6 минутки повъртях Cheeky-то, но нямах удар, а бях сигурен, че там има още щуки! Смених го със Salmo Minnow 6S – HBL. След три проводки ме нацепи друг звяр. 😀 Бях приложил бавен и тромав туич на Minnow-a, като вследствие на това воблера бе нагазил до по-голяма дъблочина спрямо Cheeky-то. Явно щуките бяха полегнали на дъното, макар че подминаваше вече 18 часа. 🙂
Щуката беше по-голяма от предишната и ми даде сериозен отпор. За пореден път сигурно го споменавам, но маришките риби са много по-борбени спрямо рибите с идентични размери от затворените водоеми. Много по-силни и повратливи съперници са. Във всеки един момент могат да те изненадат с някоя маневра или рън! Наложи се бързо да скъся разстояните между мен и збълата. Направих 5-6 бързи крачки по-наляво за да мога да имам по-добър контрол и позиция за вадене. Видях, че воблерът стърчи доста от устата й, а тройката е здраво забита и няма къде да ми избяга. След сериозна борба повдигнах щуката над водораслите и я извалчих, като тя дори и в това си положение направи опит за свещ, опитвайки да се отскубне от тройката на Minnow-a. Все пак финалът на екшъна бе с положителен край и ето я на 50-ката, готова и укротена в ръката ми за снимки:
Огледах я внимателно, дали не е била тя, която преди малко ми отнесе бияча с костуровата разцветка, но се оказа, че тази нямаше следи от убождане или пък воблер в устата. 🙂
Три щуки от едно и също място – дали не ги надушвам, а? 😀 В този момент бях адски доволен от излета и бях готов да си тръгна, но нека направя още няколко „последни замятания“, докато се стъмни – цели 30 минути. 🙂
Последваха два добри костура на Minnow 6-цата, като първия ми се откачи пред водораслите, докато го вадех. Той бе и по-голям от втория.
Tази НЕмирна риба също си „изпати“ от Salmo Minnow 6S. 😀
Бях начесал „крастата“ отлично, а и почна да се стъмва, та се отправих с ведра крачка към къщи. Риболовният ден бе прекрасен, макар и да започна с много слаба слука, но това е спининговия риболов приятели – търсене и дебнене на хищника, настояване, упорство и смяна на различни тактики и места. Това са правилата на играта. Откажеш ли се рано, то си я изгубил, като част от обаянието й приключва мигом и се връщаш у дома с една-две снимани рибки или в най-лошия случай – без нито една.
Четвъртата седмица на октомври направих последния октомврийски маришки излет, като отново имаше голяма интрига и страхотна слука с лайтови и не толкова лайтови рибки. 🙂 До следващият фото разказ от поредицата и наслука!
През вторият уикенд от октомври се разходих до някои от любимите ми щукарски дестинации, за да проверя как е есенния апетит на зъблите. Направих два сутрешни излета, съответно през събота и неделя, като не останах доволен от активността им. Щуките бяха по-скоро апатични или ги нямаше там където обикновено ги ловя, снимам и пускам обратно, поради една или друга причина … За съжаление тези дестинации вече не са тайна за никого и през годините, всеки път заварвах там все повече и повече хора, предимно ловящи от плавателни средства, които са от различни градове на страната. Може би от толкова много показване „на този и на онзи“ и последващата луда месарщина, която няма как да се озапти и да не се случи, щуките са се разредили драстично. Чисто и просто флотилията от „марокански скакалци“ разреди рибите и по тези места! Няма как да не отбележа грозния факт, че за последните две години размерът на уловените риби все повече намаля, както и тяхната бройка на излет. 😉 Примерно, ако допреди две-три години от брега съм имал слука на до 3 или 5 щуки на излет от порядъка на 60-70 см, то за миналата година имам само една, а тази година вече не мога да уловя нито една с тези мерки и повечето са около и под килото. Това го казвам съвсем сериозно и отговорно, наблюдвайки как рибите издребняват през годините и се отварят големи пролуки на перспектвините места, на които не стои вече и една риба. Няма и коя щука да заеме мястото. За сега да приемем, че конкретно за този излет едрите щуки просто са били апатични или аз не съм се справил в риболова им, защото „толкова си мога“ – оптимистичния вариант. 🙂
Събота сутринта отскочихме на риболовче с братовчеда Мишо, като впоследствие към нас се присъедини и Краси, който избра да лови срещу нас. Бяхме наточили тройките още от предната вечер и разчитахме, че ще имаме добра слука сутринта, с оглед на стабилните атмосферни условия и водоема, който щяхме да посетим. Към 7 часа вече бяхме на гьола и подготвяхме спинингите за дуел с щуките.
Нивото на гьола бе паднало още повече, спрямо предния път, когато бях там. Във водата имаше някъде към 3 лодки, което ни се стори много подозрително – обикновено са повече. Сутрешната активност на повърхността беше в рамките на няма и 10 минути – видяха се едно-две подгонвания на дребни щуки или костур и до там. Много кратък заход, но какво да се прави. Ударите също бяха малко и вяли. Всичко на всичко за 30-40 минути настояване отгоре, само аз успях на Bass Bug – GBG да получа два удара от щуки, а на DUO Realis Pencil 110, с който започнах щуколова – нито един удар. Тоталният игнор от риби на този прекрасен уолкър е нещо неестествено за мен … Още тогава ми светна крушката, че ще падне голямо търсене на зъблите. Все пак на първата точка успях да заловя една от щуките, която неуспешно бе атакувала Bass Bug-a, но на Shadow Rap Shad – YP – нямаше „къде да ходи“. 🙂 Тя го атакува от същото укритие, от което и Bass Bug-a преди това.
Зъблата бе с дължина около 40-те сантиметра и донесе лека нотка на надежда, че все пак няма да си тръгнем капо.
Пуснах я обратно и пордължихме да дирим с Мишо, къде са се скрили есенните щуки.
След около 30 минути локализирах две риби в ето това ръкавче – идеален терен за Storm SX-Soft Bull Frog.
На третото провеждане една щука около 35 см буквално прелетя над жабата. Тя се изстреля с толкова голяма скорост като торпедо от храста, че направо безумно си прелетя над примамката с цялото тяло. 😀 След още две замятания пак имах удар, но този път на малко по-едра щука – около килото. Подадох отново, по-встрани и тя пак атакува бясно. Изчаках я 3-4 секунди да налапа добре и я засякох. Всичко на всичко, рибата бе 2 секунди на линията, след което се отскубна от примамката, отцепвайки част от дебелия FC повод с помощта на горния си ред зъби и сцепвайки тялото на гумената жаба с долните си ками. На снимката сами можете да прецените, докъде е била погълната примамката и как добре съм причакал рибата. 😉
В този момент определено ми стана ясно, че щом щука около килото не може да се зашие на незацепващите куки, то задължително тази примамка, ще има нужда от помощна кука – единична или тройна, за подобряване на КПД-то. Жабата беше много атрактивна примамка не само за щуките, но и за нас, като наблюдатели на шоуто.
През следващите 50 минути нямаше повече удари. Придвижвахме се по брега с нормална стъпка, като постоянно въртях примамките – ту на повърхностни, ту на плиткогазещи воблери и джъркове. Пробвах на различни дистанции и проводки, но не би – на перспективните места нямаше никой. В едно от заливчетата компания ни направиха ято от 12 лебеда, като сред тях имаше и младоци – с по-тъмното оперение. Леко ги притеснихме, защото трябваше да помятаме и там.
След 50 минути безплодни замятания най-после слуката дойде при мен на Salmo Sweeper 10 – HPH. Бяхме стигнали един полегат бряг, като на дъното имаше килим от водорасли. Те вече падат на дъното, поради понижаване на температурата на водата и започват да се образуват такива участъци. Рибата бе маломерна щука, като го удари на максимална дистанция.
След 5 минути видях, че при проводката, на 20 метра от мен, една друга щука около 40 см следва плавно отзад Sweeper-а. Продължих си проводката, като с нетърпение чаках, тя да го атакува, но в един момент просто спря и си врътна опашката … На следващата проводка отново така последва воблера, но не се реши да го атакаува. После рибата се изгуби нейде и стана безинтересно мястото. Преместих се и на новата точка, отново заметнах на максимална дистанция. След три-четири придърпвания имах удар и засякох. Вижте как бе сдъвкала джърка:
Горе-долу пак 40-ка:
За съжаление това бе и последната риба, която успях да снимам.
В следващите 2 часа имах само един удар на Bass Bug край брега. Братовчедът вече беше тръгнал към колата да види какво е положението, защото един трактор тръгна да разорава много грозно пътя, с цел усвояване на повече евросредства. Имаше вариант да си останем на гьола. Аз полових още малко, но нямаше никъде живот, освен на полето:
Сигурно ако бях ловджия, щях да имам по-добра слука, отколкото с въдицата. 😀 Бях преровил вече около 1,4 км брегова ивица от сутринта, но броя на уловените рибите си остана 3. Чухме се с Мишо и тръгнах на бърз ход към колата. Нямаше как да останем повече, защото се оказа, че път вече няма!! И така излетът приключи към 12 часа. Късмет, че отидохме с неговата джипка, а не с моята лека кола, че иначе щяхме да се видим в чудо с Пасата през изорания път и меката пръст. Излезнахме благополучно на основния път, а по гумите на джипката имаше яко налепен чернозем, от който не се виждаше грайфера им …
На следващия ден, смених дестинацията с другия щукарник. Към 07:40 вече правих първите замятания в плиткия му край. И там нивото бе значително ниско. Чак се бяха показали драките. Лека мъгла витаеше над водоема, която с изгряване на слънцето се сгъсти и след това изчезна.
Рибешката активност беше пълна нула … Три часа и половина мятах активно, но бях без удар, а за капак, си изгубих и швейцарския нож на Wenger – модел Fisherman 19 … Отдавна не ме е било толкова яд на риболовен излет!!!
Нямаше как да остана капо порсто. Това граничеше с лудостта и безумието при положение, че условията за риболов бяха перфектни! Трябваше да сменя бързо мястото, защото не ми оставаше много време за риболов. Като последна дестинация от щукарския ми уикенд, посетих един друг малък щукарник.
Там имаше активност и се виждаше, че щуки или дребен костур гони пасажите от малки рибки, които се бяха групирали на повърхността и се напичаха на есенното слънце. За 20 минути вече бях размятал почти всичките ми щукарски биячи, обаче слука така и нямах, въпреки че няколко хищника гонеха упорито все още, на няколко различни места. Бръканх в кутията и поставих най-малката примамка, която имах Mepps Aglia-e AG/CB №5. Видях къде подгони хищника и моментално подадох там блесната. Още с първия оборот имах удар. Оказа се, че цялата дандания са я създавали ей тия рибки, които улових в рамките на няма и 15 минути:
Костурът на снимките също е една и съща риба. 😉
Бях прав в преценката си, че все пак са гонели костури и дребни щуки. Не ми беше това таргета и реших, че така и така съм избегнал вече капото, е по-добре да си ходя, защото няма смисъл да влагам усилия за тези дребосъци. Е да, ама посетих и още един водоем за статистиката, където за около 2 часа не се появи никаква активност на риби над и под водата. 🙂
Едва открих този текст, който съм писал в края на месец ноември миналата година. Исках да го публикувам тук, за да е лесен за намиране, тъй като го смятам за поучителен. Качвам няколко снимки от интервал между две лета, като има риби от всички сезони. Тази универсална примамка ни е спасявала много пъти от разочарованието, а и донесе няколко трофея:
Спинербайта е готова примамка на това, което се опитвам да постигна съчетавайки въртяща блесна или клатушка с добавена от мен силиконова примамка на тройката. Очевидно е, че нещо преправено не успява да се движи толкова атрактивно с допълнително оборудване по себе си. На клатушките специално много им се разваля играта, някои се превръщат в „пирони“ след подобна интервенция. Спинербайта е примамка, която използвам в силно обрасли с водорасли и дървета водоеми. Достатъчно лека е и има голяма площ, просто ляга върху растителността, а не се „гмурва“ в нея. Единичната кука не се закача, освен всичко силиконовите пипала я предпазват и същевременно умело прикриват. Много пъти съм имал удари в момент на пропадане. Нещото което правя всеки път когато заметна с тази изкуствена примамка е да оставя да падне на дъното и чак тогава посягам към макарата. Водя я равномерно и много бавно! Правя паузи с цел да слезе по-надълбоко, не се притеснявайте за играта, тя продължава по всяко едно време щом е във водата. Леките туичвания вършат прекрасна работа. Някои модели се закрепват към линията в ухо, други имат една чупка в която влиза карабинката. Случва се при замятане да се размести и тогава трябва да се направят 1-2 туича и повечето случаи всичко си идва на мястото. Виждал съм колеги да слагат тиксо, за да се получи ухо, но тогава става друго оплитане, тъй като не може да се върти свободно около карабинката. В началото е малко странно да се лови с това нещо, но се оказа че дава резултат и то доста задоволителен. Имали сме риболови, в които с воблери и силикони не постигаме нищо, а когато някой извади спинербайт му се смеем че шмекерува търсейки спасяването от капото. Често и така си се случва в крайна сметка де. Нещото което обаче което трябва да за помните е, че се иска мнооого бавна проводка, тогава сякаш е най-евективна. Апетитна примамка, на която съм имал както много малки костури, така и много големи щуки.
И не забравяйте за най-важното в риболова – да оставите нещо за в бъдеще. За това, след улов снимайте и пуснете отново на свобода, чувството е прекрасно, а още по-такова става при следваща среща със същата риба.
Разказът за този риболов се позабави , но все пак по-добре късно… отколкото още по-късно 🙂
И така в началото на октомври имах щастието да тествам няколко различни комбинации от мутипликаторни макари и въдици – от универсалният Tailwalk Fullrange , до чисто джъркова гега на Pontoon 21 с лайт тест 20 -80 грама и се стигне до типична джигова гега 7§half с тест 7 -21 грама.
За тестовете с тях ще понапиша друг път ,а сега ще нахвърлям какво се случи в топлата и слънчева неделна утрин 🙂
А то се случи ,че докато стигна стана 10 часа и ако е имало някаква сутрешна активност – то съм я проспал 🙂
Влезнах в тежката артилерия от макара с джъркова гега , но след упрорито мятане на големи примамки с формата и големината на щекарска радост на гребния канал , освен една дребна щукичка нищо друго не се появи….
Значи пак ще трнява да се ходи към плиткото – а по обед там може да се случи поне нещо различно като риболов на повърността.
За да съм максимално близо до теглото на хвърляните примамки реших да сменя гегата с универаслната Tailwalk Fullrange – по-лека е и мога да хвърлям и относително малки примамки 🙂
И така , запътих се към плитката част , но то пък взе ,че духна … 🙂
Все пак провокирах две атаки на повърхността и извадих един дребосък около 45 см…
През цялото време нещата се очертаваха като „пак от същите дребосъци“ и това все повече се затвърждаваше с преминаването към изцяло питкият участък , който се оказа и на завет 🙂
там разхвърлях доста от арсенала си и хванах дежурните към 10 -тина щуки най-голямата към 50 см.
Упорствах и с големи джъркове , но… НИЩО!.
И така се изниза бавно денят и реших ,че е време да се отправя към колата.. но сърце рибарско не трае и тъй като слънцето беше почти на края на хоризонта , а вятър почти нямаше сложих едно повърхностно зверче „DUO Realis Pencil Popper 110 mm“ и започнах да проверявам за последен път потопения шавар.
На всяка проводка си казвах „Ей тази е последната..“ и… после замятах отнова като бавно се придвижвах посока колата.
Ощавих го целия шавар без успех и към десетата „последна“ проводка репих да направя успоредна проводка на брега по ръба на започваща рязка дълбочина.
Запратих поперът на максималните метри и започнах доста бързо и шумно водене съчетаващо поперово пляскане със змиевидната проводка на уолкер 🙂
Ударът беше брутален , а скокът който рибата направи взимайки примамката и последвалото приводняване беше нещо прекрасно особенно на фонът на залязващото слънце. Борбата макар и кратка беше запомняща се и… както нямаше да пиша репортаж за този излет….. ами ето го и него.
Прекрасната щука с дължина 4 педи (пак си забравих рулетката) беше погълнала целият DUO Realis Pencil Popper и заданата тройка изчеваше далеч в гърлото и….
Откачането беше трудно занимание и имаше голяма вероятност да не успее да мине добре за зъбатият пациент , но след кратка реанимация всичко си беше на мястото, а рибата готова да отплува.
Такава риба е грехода да свърши в найлонов чувал и разфасована – изядена веднъж никога няма да ни достави повече описаите по-горе емоции , а нали заради тях ставаме в 4 часа сутринта и изминаваме стотици километри дори за един ден?
Така завършва този неочакван разказ за дългоочаквана слука.
За да не я чакаме толкова дълго – връщайте рибите си обратно във водата , само така може да се счита един риболов за пълноценен.
Бог да ви пази , а вие пазете рибите.
Наслука.
Здравейте, колеги и приятели риболовци! Леко съм назад с разказите, поради една почивка в Турция, за която ще стане дума по-късно 🙂 , но каквото това. Важното е риболовът да не спира и да има какво да се покаже и разкаже. 🙂
В края на лятото направих един последен летен излет за щуки. На щуколов не бях ходил от 15-ти юли. Сутринта на 10-ти септември минах през Краси да го взема към 6 часа и след около час, вече посрещахме изгрева с него над щукраския гьол. Беше си хладничко и добре, че си взех нещо връхно, че иначе, само по тениска и къси панталони, зъбите щяха да ми тракат известно време.
Подготвяйки спининговото оборудване, дообсъдихме с Краси още няколко щукарски теми и направихме обзор на примамките си. Бях оставил у нас големия Sling Bag с повечето ми щукарски примамки и имах на разположение една малка кутия, в която сложих към 20-тина примамки, не повече, като основно смятах да заложа на повърхностни и плиткогазещи воблери. След като бяхме готови за риболов, преминахме пояса от папур, стъпихме на брега и започнахме да търсим щуките край предполагаемите укрития. Моят пръв избор на примамка бе Salmo Bass Bug в цвят Glow Bug, който бях пуснал в малката кутия преди излета и още тогава имах за идея да го размятам в „първите минути на мача“. Знаех, че ако има активни щуки на повърхността, то няма как да не останат безразлични към големия бръмбар. Избрах си това място и направих много дълго замятане, чак в средата между изсъхналите дървета.
Изглеждаше ми, че там дълбочината бе не повече от метър и мястото беше много подходящо за избрания повърхностен кранк. При второто провеждане, на около 25 метра от мен, водата експлодира и една щука бясно взе Bass Bug-a. Изчаках секунда-две след удара и засякох плавно. Предварително си бях настроил аванса да сработва малко по-бързо, защото ловях с „MH“ спининг с бърз строй и след засечката той сработи с потеглянето на рибата. Натегнах го леко и започнах да вадя бясната щука. Рибата побърза веднага да се забие към близките подводни треви, но почти не й дадох шанс, след, което раздразнена от това, тя направи няколко подскока над водата. Ето, че пред обективът застана първата ми Bass Bug-ова щука.
KVD тройката на Mustad, с която е оборудван Bass Bug-a, прилежно се бе закачила с жилата си в ъгъла на устата й.
Премерихме на дължина щуката – 53 см, след което я пуснах обратно във водоема. Тя толкова бързаше да се върне там, че докато й правех снимки се шмугна набързо във водараслите и не остана време за видео. 🙂
Последваха още по няколко удара на щуки при провежданията, но атаките им бяха неуспешни. Те се бяха притаили в близките подводни шавари и наближавайки ги с Bass Bug-а, водата завираше. Безпроблемно минавах с него над „гората“ от тръстики. На пръв поглед, от брега, виждате на повърхността някакви си редки стърчащи клечки, но в действителност под водата си е адската „гора“, която е идеалното укритие за дебнещите от засада щуки – там бе и горещата зона на удари.
Бих казал, че играта, която притежава Bass Bug-a е единствена по рода си. За първи път изобщо се сблъсквам тази година с подобен тип повърхностна примамка от този калибър и останах много доволен от първите резултати. Преместих се няколко метра по-вляво, виждайки плясъците на една щука. Още с първата проводка получих удар. Атаката беше успешна и тя погълна примамката. Причаках я няколко секунди и засякох. С мощен рън тя се шмугна в гората от клечки, но успях да я извадя от там навреме, след което обаче се набута в туфата с водорасли, която беше на дъното пред клечките. Поиграхме си на „дядо и ряпа“ и ето, че следващата добра щука бе пред мен!
Отново тройката на Bass Bug-а бе закачена здраво в ъгъла на устата на стръвната щука.
Дължината й този път бе 56 сантиметра. Направихме си снимки за спомен, след което я освободих.
Моя приятел Краси, също успя да дръпне няколко по-дребни щуки в периметъра около нас. Както виждате от по-долната снимка, двамата с него търсихме зъблите в драките. 😉
Към 9 часа интересът на щуките към повърхностните примамки значително намаля, заедно с активността им на повърхността на водата. До това време за по-малко от един час активен риболов регистрирах удари на Bass Bug-a при 8-9 проводки. Наред с горните две щуки успях да уловя и една по-малка между 35-40 сантиметра, но вадейки фотоапарата, за да я снимам в движение, тя направи акробатично няколко свещи и въпреки, че се беше закачила добре в предната част на челюстите, се откачи и не успях да увековеча великия й подвиг – схрускването на тлъстия Bass Bug. На фона на луната, която все още не се бе скрила успях да заснема ято лебеди, които допълнително със стръвните атаки на щуките доукрасиха нашия излет.
Време беше да сменя тактиката и да потърся щуките в по-долните водни слоеве. Бръкнах в чантата си, за да извадя кутията с примамките и отваряйки я изникна вечният въпрос: “Хм, на какво да заметна?”. 😀 Нищо, че имах не повече от 20-тина примамки. Важното за мен в случая бе да избера правилната примамка за целта. Очите ми се спряха на един доказан през годините щукотрепач на Salmo – Sweeper, който отскоро имах и щеше да се впише отлично за участъците, които ми предстоеше да обловя. Имах на разположение Sweeper 10 в цветове RPE и HPH. Избрах да настоявам на HPH. В началото нямах удар на него и реших, че просто няма риби пред мен и се преместих. Придвижих се 20-тина метра по-вдясно по бреговата ивица и още с първото замятане провокирах този мъник:
Ето, че се оказах прав, че на предното място просто не е имало зъбли, защото последва и една щука към 45 см, която ми се откачи при ваденето.
Премествайки се на следващото местенце още с първото замятане имах два поредни удара, но рибата не се закачи. Явно някой мъник раздразнено гонеше Sweeper-a и сигурно беше на дължина колкото него. 🙂 След още две провеждания видях, как една малка щука се изстреля с „200 км/ч“ и атакува бясно Sweeper-a. За съжаление атаката не бе от най-успешните й и тя се закачи странично за задната тройка, като впоследствие се заби във водораслите, но я изчоплих от там.
… даже бих казал доста странично се закачи. 😀
Последва и ето този любопитко, с който слуката ми на риби приключи за излета. В следващия един час и половина активността на рибите над водата и под нея бе нула. През лятото обикновено така се случва – силно изразена сутрешна активност, която с напредване на времето достига нулата.
Е, след като рибите не искаха и при двама ни, с Краси взехме решение, че е време да се прибираме, защото бе безпредметно да стоим още в настаналата жега, а и се появиха ангажименти за следобед.
Към момента (октомври месец) риболовът на щука е в пика си и се надявам този уикенд „да чупя зъби“ с нови „играчки“. 😉 Времето е хубаво и има предпоставка за добра слука, но да не се глася още от сега, че знае ли човек – рибешка му работа. 🙂
След няколкото успешни щукарски излета от изминалите дни отново реших да посетя същият водоем на който имах слука.
Събудих се около 7 часа. Погледнах навън,мрачно, мъгливо, сиво и студено утро. В главата ми се въртеше идея да посетя езерото на което имах слука предходните дни. Мина час от както станах и вече пътувах към водоема.
Видимостта се подобри, а край водата цареше спокойствие. Впоследствие бе нарушено от взривове при каменна кариера в близост 🙂
С настъпването на студените дни, водната растителност значително понамаля и стартирах риболова в тези зони. Минаха 30-тина минути в които не се случи нищо и продължих със смяна на мястото. Изредих силикони и няколко воблера, но без успех. В този ден с мен бях взел и лайт въдицата с идеята да пробвам за костури. Предходната вечер навих новото влакно на шпулата Unitika Shoregame x8, Малко по късно дойде ред на лайта. Нямах търпение да тествам влакното в размер 0.8. Очакванията ми се оправдаха, много финно и здраво, реже вода като скалпел. Заметнах там където се надявах да се навъртат сладководните тигри. Въпреки големите дълбочини от 10-12 метра заложих на 5 грамова глава. С нея силиконовата примамка е по-бавна, така успявам да обловя средният слой вода, а водейки по дъното, евентуално да изкуши по-мудните риби. Първа придънна проводка и щукле отнесе Black Minnow-a.
Костурите нещо ми се губеха, а приятната изненада за денят тепърва предстоеше. Водех силикона бавно по дъното с леки подскоци и паузи от по секунда,две. Последва остро кълване, засечка от моя страна и шоуто започна с мощен рън и аванса запя. След 2-3 минути борба разбрах че рибата в краят на линията е от добрите, тези риби които преследвам с доста по-големи примамки от 7см. В тази ситуация малко се наиграх сам. Обикновенно за повод слагам флуорокарбон с диаметрър 0.28-0.30, само че този път бях с едва 0.20. Минаха още няколко минутки и заснех краткотрайно видео.
Минутка след видеото видях златисти отражения от дълбините. Много внимавах, защото знаех че рибата ще се възползва от всеки един мой грешен подход. До последно не и позволих да подаде глава над водата, наближавайки повърхността отпусках леко върха на въдица за да може да се обърне и да тръгне отново надолу. Настъпи и критичният момент в който дори спрях да дишам 😀 Видимо изморена, изкарах щуката на повърхността, прихванах линията с ръка, наведох се да изкарам рибата от водата, но тя с последни сили размята глава. Все пак успях да я хвана зад главата, изкарах я на брега и си въздъхнах.
Въдицата Tailwalk Backhoo Rise S702ML се прави отлично и доказа за пореден път че се справя без проблем с трофейни хищници.
Рибата закова 87 сантиметра и малко над 5 килограма. Нова рекордна риба за мен на това езеро.
Снимки за спомен 🙂
Пускането на щуката, която отплува в отлично здраве 🙂
След този улов отделих отново около 30 минути целенасочено за щуки, но успех нямах. На последното непроверено място за деня, закачих добра щука, но след секунди успя да се освободи. В далечината видях пасаж с малки рибки на повърхността. Видимо бе че ги притеснява хищник. Приближиха се на достижима дистанция и още с първото хвърляне зад пасажа имах две последователни вземания, но рибите се откачиха. Определено си бяха търсените от мен костури. Заметнах отново зад пасажа. С пропадането на силикона усетих леко чукване, изчаках малко и засякох. Този път всичко си стана както трябва. Добър костур позира за снимка.
Побързах да не изтървам момента и закачих още два разбойника. Отново вземанията бяха при пропадане, а за реализирането им трябваше да не се пребързва със засечката. Размера им варираше от 36 до 40см.
Един от костурите повърна няколко малки рибенца, което показваше че големите тупалки се хранеха активно.
Пасажът с малките рибки изчезна, а покрай него забегнаха и големите костури. Мястото не е лошо, има хубав скален ръб и дълбочината от 6-7 метра рязко пада до 12-15. Все още се навъртаха костури, защото успях да хвана няколко. За разлика от големите им събратя които се хранеха като озверели кучета, тези които улових не вземаха стръвно, леки почуквания 2-3 до 4 при всяка пауза. След това удряха по-сериозно.
Това беше и последната уловена риба, очаквано по прогноза времето рязко се влоши, задуха и заваля. Това сложи край на излета. В заключение бих споделил една мисъл която ми се върти все още в главата. Често си мислим че в късна есен за да хванем добри щуки са нужни големи примамки, но може би в дните които отказват да атакуват средни и големи по размер залъгалки, не трябва да се отказваме, а да пробваме и на най-малките по размер с които разполагаме 🙂
Толкова за този излет, в който лайта пребори стандарта 🙂
