Здравейте,приятели!
Пиша ви от една страна за която всеки чуе веднага я асоциира с красивата ѝ природа и райските риболовни дестинации,а именно Норвегия.Тръгнах от България с нагласата за лесен риболов,но нещата не са така както си ги мислих.Все още е студено,водата хладна,а рибите лениви.
Първоначално се капотирах,впоследствие започнах да хващам дребни щуки и добри костури изкушавайки ги на силикон Fiiish Black Minnow водейки го бавно и равномерно между лилии и драки което се случваше благодарение на скритата кука в тялото му.
Изключително сме радостни да предоставим информацията , че един прекрасен язовир като Малко Шарково вече има своето гражданско сдружение , което го зарибява и опазва и вече има цели 2 зарибявания зад гърба си подкрепени от хора от областта , както и от много други места по света. Ето какво ни изпрати Митко , който е един от хората „виновни“ да се случи всичко това.
Здравейте,
Ние сме една шепа хора, които най-искрено и абсолютно безкористно обичаме яз. Малко Шарково, но по един или друг начин животът ни е запилял по различни краища на света. Миналата пролет на една среща с Жоро (Топлия) обсъдихме идеята да направим една инициатива за набиране на средства. Пуснах тема в шаранския форум, където тотално ме отказаха, имаше и лични нападки и какво ли не (от тоя момент му ударих чертата!), пуснах и тема в нарибата (https://www.nariba.com/forum/viewtopic.php?f=1&t=90072). Отзивът не беше впечатляващ, но все пак в рамките на година успяхме да съберем средства за 3000 амурчета педарки. Благодарение на местни рибовъди, както и на собствениците на Видракс (които, след като научиха за инициативата, се включиха активно) се вдигна доста шум около акцията и след зарибяването с амурчета дойдоха дарения за зарибяване и със сомчета.
И на 16.05 се случи и зарибяването със близо 1000 сомчета – изцяло закупени със доброволни дарения , а много от тях бяха и подарък от местно рибовъдно стопанство.
Привет на всички спинингисти!
Надявам се, да сте открили подобаващо новия щукарския сезон, който стартира на 1-ви Май?!
При мен, тази година, откриването премина доста тегаво, за разлика от предишните. През първата щукарска седмица : от 1-ви до 8-ми Май, направих четири излета на четири различни водоема, като първите два бяха без нито едно ударче. Заложих на класическите водоеми-щукарници от затворен тип, на които през годините съм имал що-годе добра слука. По време на третият излет, след 3 часово обикаляне по брега, имах удар на добра щука, но тя не се заши добре и след кратка борба се откачи. Последният четвърти излет, се оказа по-благодатен откъм риби и удари.
На 8-ми Май, с мой приятел, се отправихме към последното ни известно диво място, което се обитава не само от стандартния размер риби, но и от трофейни щуки. Това е материалът от неговия излет : „Щукарски излет по време на пролетните бури“.
Тъй като в тази част на годината щуката е единственият възможен обект за риболов в това променливо и дъждовно време , което тотално скапа пъстървовите реки , ние отново заложихме на излет търсещ тези зъбати твари.
Мястото отново беше същото , но и този път не липсваха изненади 🙂
Водоемът ни изненада този път с пълно безветрие и прекрасно слънчево време.
Започнах веднага с джърковете донесли ми много емоции в предишния излет и почти директно се насочих към мястото на срещата с крокодила от преди седмица. Е, този път не го срешнах – или вече не е там , или си е научил урока. 🙂 Продължих да замятам в посока брега без никакъв успех и така близо час преди да направя няколко замятания в дълбочина , която на места достигаше 5 метра с потопена растителност някъде към 2 -3 м от дъното. И малко изненадващо към 50 – 55 см щука захапа плахо розовия ми джърк – е докато извадя апарата се саморезилна 🙂 . И така си минаваше времето без кой знае какви изненади и макар да пробвах цял набор от воблери повече кълванета не последваха. Отново смених мястото и поради това, че слънцето беше напекло смених цвета на джърка и направих малко по-бърза проводката. Отново плах удар ме изкара от летаргията , но явно щуката в този период на годината нещо се бърка с подводница щото направо удари дъното и доста зор ми даде докато я докарам до каяка.
След откриването на щуката , имах удоволствието да посетя една близка река , в която все още е останала някоя и друга не бурканизирана балканска пъстърва. Посещавам я по това време на годината, преди през лятото да са я окупирали десетки лагери – да , мястото наистина е приказно.
Пристигнах в ранния следобед и заварих реката леко висока , вода без никакъв цвят и се наложи да се крия като партизанин 🙂
А какво да използвам в тази безцветна вода? Има още →
Добрите новини следват една след друга в борбата с бракониерството.
По примерът на доброволческите групи опазващи язовири като Пясъчник , Батак , Копринка и други , в района на град Кърджали се сформира Клуб на природолюбителите „Лабео“ , които се заемат с опазването на 2 -та прекрасни язовира под и над града.
Ето материалите , които ни изпратиха :
На 15.04. е била направена съвместна проверка с ИАРА , като е била намерена бракониерска надуваема лодка с два чувала мрежи в нея. Браконерите са успели да се измъкнат. Лодката и мрежите са конфискувани. Има още →
Дочакахме да стане 1 -ви май – ден на труда , и като такъв решихме да се потрудим с големи воблери и блесни като почетем подобаващо разрешаването на риболова на щука и распер.
Е , за целта избрахме дестинация позната ни от миналата година с много интересен и разнообразен релеф , съчетаващ плитчини с резки дълбонични и много, ама много потопени дървета и папур :). Звучи като перфектното място за щука – ние го наричаме „Последният щукарски рай“. А , той ни посреща навъсен и мъглив…
С мъглата и бръснещият вятър нещата не отиваха на добре , но пък борбата щеше да е интересна 🙂
Скрих се в леко подветрената страна и започнах със новата ми придобивка Pontoon 21 Agarron 110 mm – според руските спинингисти и щуки в топ 3 на воблерите за улов на този звяр което не беше никак за пренебрегване като знам какви неща върши и другият техен любимец Ponnton 21 Loco Perro .
Вятърът продължаваше да се усилва което правеше воденето на тоз воблер доста интересно , но от летаргията ме изкара 2 -но причукване и след последвалата засечка до каяка се появи дребна щука и сезонът официално беше открит. 🙂
След като мисията беше изпълнена и явно беше ,че нямаме активни щуки в това отвратително време реших ,че ще се опитам да ги провокирам с бавна и мазна проводка на нещо тлъсто – а какво по-хубаво от бавно-потъващ джърк в розов цвят 🙂
И когато времето взе да се прояснява и беше ясно ,че ще видим и слънце – ток премина през моя Megabass Blizzard и нещо бясно потегли към близките укрития….
Ето видеото от злощастната битка 🙁
Един самоделен джърк на колегата Петър Лаков съблазни това чудовище , но нямах късмет да го снимам :(.
Битката беше изгубена , но войната все още НЕ!
Смених мястото и цвета на джърка , пак от същият БГ воблеростроител, щото слънцето си напече както е нормално за началото на май и до едни потопени храсти усетих повеждане в страни …. последва бърза засечка и първата хубава щука беше на лице 🙂
Че , тройките са малки е ясно , но и също така е ясно ,че рибите не взимат примамката уверено.
Тук вече забравих за големия карък от преди час и уверено продължих да залагам на джърковете , на които според капацитетите не им е работа във водата през това време на годината.
Отново сложих розовия модел който има още по-широка игра – трябваше да привлече внимание в сравнително голям и дълбок до 2 метра залив. Заложих на единични подръпвания с големи паузи знаейки , че по време на покой примамката много примамливо потъва. Е , явно уцелих ваксата, защото почти на максимална дистанция нещо понесе пропадащият воблер към дъното.
Борбата след засечката беше страхотна , рибата много борбена и повратлива и ми достави страхотно удоволствие.
И пак от вън – явно рибите бяха наядени и само раздразнението от играта на джърка ги караше да атакуват. Това се доказа и от повърнатите в последствие риби 🙂
След кратки снимки и 2 -те хубави риби бяха върнати обратно във водата – там където им е мястото!
Риболовът продължи с дребосъци всички само на един единствен воблер Pontoon 21 Agarron 110 mm , които приключи сметката си с 5 щуки като една направо го глътна целия като бонбонче 🙂
Малко след 16 часа вятърът стана зловещ и решихме да прекратяваме риболова.
Дали аз нацелих примамките , които този ден харесаха на щуките не знам , но аз имах над 10 удара и 7 риби , докато колегата каякар опита какво ли не , но остана само с един удар и малката щука му се откачи до каяка 🙁
Така приключи може би най-успешното ми откриване на щуколова от както съм спинингист.
Че , тройките са малки е ясно , но и също така е ясно ,че рибите не взимат примамката уверено.
