Здравейте приятели на спининговия риболов!
Новата година вече отдавна е факт. Зимата отпусна своята хватка и ето, че отново всички се разщъкахме по разледените водоеми в търсене на нови емоции и приключения на спининга. Преди да ви разкажа за мудните маришки кефали, за статистиката, ще направя кратък обзор на неуспешните излети, които направих през февруари и началото на март.
Първият ми риболов, за тази година, се състоя на една от големите и известни пъстървови реки в нашата страна – река Въча. Денят бе 12-ти февруари и заедно с моят другар Валентин Данаилов още от ранни зори трескаво започнахме да търсим петнистите красавици. Успяхме да обловим доста голям участък от реката, но за съжаление половин ден не се видя риба… Другата половина от деня посветихме на една друга пъстървова река, но и там ударихме греда….
Впоследствие се установи, че не само ние останахме разочаровани от Въча, но и доста други риболовци, които в следващите 3 седмици неуморно търсеха „златото“ на планинските ни реки… На 4-ти март направих втори излет по реката с надеждата да снимам някоя красавица, но уви. Въпреки идеалните атмосферни условия и ниво на водата, отново последва гръмко целодневно капо…. Явно през забраната там се е вихрила яка сеч на балканки… Нищо, в скоро време и браковците ще почнат да се капотират там и ще спрат да ходят – много успокояващо нали ?! 😉
От петнисти риби минах на бели риби, но и там греда. Опитах да закрия риболова на бяла риба на 12-ти март, но отново валатясах. Е, можеше и да не остана капо ако не бях проспал единствения удар за излета, но не може всичко да е идеално. Както се шегуваме с мои приятели, на този язовир ако проспиш първия удар, то можеш да си сигурен, че до края на излета няма да получиш втори шанс и можеш направо да си ходиш. За съжаление тази ни теория се потвърди отново. 😀
С оглед на стабилните атмосферни условия и това, че дневните температури през предпоследната седмица на март се задържаха около 18-20 градуса, реших да проверя активността на кефалите по големите реки. Ясно беше, че в малките деренца и реки кефала се е раздвижил и спинингистите вече имаха успехи, но дали така беше и по Марица? Направих 3 излета по реката в търсене на кефал, но към момента активността на рибите е много слаба и реагират изключително мудно на изкуствените примамки.
При първия излет воблерите не дадоха никакъв резултат, въпреки смяната им с различни видове и размери, които газят на различни дълбочини. Различните проводки с воблерите също не провокираха кефалите за атака. Тогава на помощ дойдоха въртящите блесни и по-специално Mepps Aglia-e Chart bright №1, с която миналата година имах успех на кефали в студена вода. Успях много трудно да излъжа този кефал, който бе и единствения за излета:
Рибата се излъга в един вир, в който прецених, че може и да има групирани риби, като евентуалното им местоположение ще е пред втичалото на вира. Според мен, ако има активно хранещи се риби, то те със сигурност биха стояли там.
Успешната проводка беше: замятане нагоре срещу течението и много бавно водене на блесната по течението. След две-три подобни замятания получих много силен и плътен удар на лайт спининга, с разтръскване на връхната му част. Кефала оказа доста съпротива при ваденето, на фона на студената вода. Ето, че тактиката ми сработи и погледнете къде беше тройката с гуменото мънисто:
Определено рибата стоеше там в потока и търсеше храна. Със сигурност зеленото гумено мънисто й бе привлякло вниманието.
Знаем, че по това време на годината хищническия инстинкт на кефала все още не е толкова засилен и той не гони така активно и агресивно. Може би, в случая, зеленото мънисто е било асоциирано с водорасло?
До края на излета нямах друг удар, а за мое голямо съжаление скъсах и Аглията, която се оказа единствената ми успешна примамка за деня.
При втория излет не се случи нищо интересно. Не се видя никъде дори да преиграе риба. Облових доста голям участък от реката, но нямаше слука.
При третото излизане за кефал по Марица, нивото на реката беше малко по-високо и водата се беше позамътила леко. Отново цареше страшно затишие откъм риби и капото намирисваше, като развалени яйца… Реших, да се придвижа лека-полека до вира, където имах слука при първия излет. Застанах точно на същото място и заложих отново на Mepps Aglia-e Chart bright №1, която разбира се бях заприходил отново в кутийката с дребни примамки. Започнах да подавам по същия начин, както и тогава. След 5-6 проводки въдицата щеше да изскочи от ръцете ми…
Ето, че Mepps Aglia-e Chart bright отново сработи и ми донесе слука. След бруталния удар последва и доста силно дърпане от страна на рибата и отново се учудих колко по-борбени са маришките кефали. Този път имах късмета да излъжа малко по-голям кефал от предишния и ето, че след минутка-две, застана мирен пред обектива ми:
Направи ми впечатление, че горната устна на кефала беше деформирана. Явно е бил улавян преди време.
Направих още малко снимки и го върнах обратно в реката, за да може и друг път да му се порадвам с обектива. 🙂
Впоследствие имах още един удар, които пропуснах, а до края на излета не се случи нищо друго интересно.
И така, пролетта вече настъпи, а с нея дойде и надеждата за нов по-успешен риболовен сезон. Рибите в по-големите ни реки започват вече да се раздвижват лека-полека и тепърва може би предстоят по-добрите пролетни излети.
Остават ни на разположение още три седмици за риболовстване преди да настъпи забраната за риболов на пролетно размножаващи се риби, която най-вероятно ще бъде в сила от 15 април. Наслука от мен и до следващия път! 😉