Месечни архиви: октомври 2017

Последните пъстърви 2017

Ето, че настъпи моментът да разкажа и за неофициалното ми закриване на пъстървовия сезон, което всъщност се превърна в официално такова поради ред причини. 🙂 В средата на септември направих един чудесен излет подплатен с много слука, красиви моменти и малко гадости, които „живеят“ във всяка една българска река, било то пъстървова или не. Много обичам рано сутрин, когато заедно с прохладата носеща се от реката, да вдишвам и свежия аромат на дивата мента, която расте по бреговете й. Ето, че отново тази ароматерапия пълнеше дробовете ми и ме зареждаше положително, докато търсих златото на нашите реки – блаканските пъстърви.

С лека стъпка стигнах до първия по-голям, бърз и дълбок вир, в който никога до този момент не съм имал риба или удар. Все пак реших да го преслушам и този път, с оранжевата Aglia-e. Поставих първи номер и направих две дълги подавания. Прекарах белесната покрай високия и непристъпен ляв бряг, както всеки път и нещо ме чукна леко, след което направо заби върха на спининга към водата. Охоооо ето я и първата блканка за излета!

След няколко красиви и ефектни подскока балканката миряса и вече бе готова за снимки.

Пъстървата беше с много яка окраска – едри и редки точки, а долните й плавници и опашката бяха оцветени в нюансите на червения, жълтия и оранжев цвят. Досега не бях улавял толкова контрастна балканка. От левия й край на линията на окото имаше 3 черни точки, които се разпростираха на почти равно растояние по хрилния й капак – голяма красавица.

След като й благодарих за създаденото готино и цветно сутрешно настроение, я пуснах и помятах още малко на вира, но за съжаление там нямах друга слука. Честно казано бях благодарен и на тази една рибка. На следващия вир, в който по принцип има риби и винаги съм хващал, нещата не стояха добре. След доста настояваниe на няколко примамки, сложих Gomoku Dense-a  и го накарах да танцува по течението. Последва моментален удар на пъстърва над 25 см и тя бе засечена от мен! При един от скоците й, тя се освободи от тройката и воблера литна във въздуха под тежестта си. Еее това бе „n“-тата на брой балканка, която успява при пируетите да се освободи от тройките му. Ядосан от това, реших да сменя оригиналните тройки на воблерчето с малко по-големи тройки Owner с дълго стебло, свалени от един Crack Jack 58 SP. Изгубих малко време, но трябваше да пробвам дали проблема за всички тия откачания не се крие в късото стебло на фабричните куки на VMC.

На втората проводка отново имах удар и пак стана напечено при скоковете. Ами сега, дали ще е успешен експеримента? Еми, май се оказа успешен. Може би там беше проблема при откачанията.

Коремната тройка бе закачена и с трите си жила много добре в левия ъгъл на устата и устоя на дивите подскоци на рибата. 🙂 И този път балканката бе с много интересна шарака – по-бледа спрямо предишната, но пък така бе нашарена с гъсти червени точки … Човек ще си помисли, че тези две риби не са хванати от два съседни вира на една река, а от две различни реки. Щракнах набързо две снимки и побързах да освободя рибата от тройката, след което последва и освобождаването й.

Доволен от постигнатия резултат помятах още по-настоятелно във вира, докато по едно време Dense-а се зацепи заловещо в дълобокото. Изгубих си 15 минути опитвайки се да го отцепя, но уви, флуорото се скъса триейки се в камъка, под който явно бе влезнал воблера. RIP Gomoku Dense Trout! Бръкнах в кутията и извадих другия Dense. Този път му смених само коремната тройка, с тази от един Salmo Minnow 5S. Наблюдавам, че повечето удари на балканките са точно там и затова така подходих.

За съжаление, повече риби нямаше във вира и след отделените 20 минути трябваше да се придвижа по реката до следващото място, където пък бях нападнат от „детската градина“. 😀

Трябваше да ги оставя на спокойствие и да се отправя към следващата точка, до която се стига газейки по вода, поради недостъпността на гьола откъм бреговата линия. Докато си джапах се натъкнах на поредната гадост в реката. Наред с битовите отпадъци, които до някаква степен можем да ги пренебрегнем видях една гад, която умът ми не побираше как може да се появи на такова зачукано място. Това беше една гадна и черна гума от някакво доста крупно МПС – камион, автобус или трактор. Изобщо да останеш гръмнат, как така се е озовала там … Нямаше как да я махна от там, поради височкия бряг и оборудването, с  което бях нагазил до над коляно и я оставих там.

Стигайки до горещата точка, на която очаквах да имам риби, започнах уверено да замятам. Реших да пробвам с въртяща блесна първо в по-плитката и спокойна част, след което да насоча усилията към отсрещното бързо течение. Оказа се, че в по-спокойната част имаше риби, които се прерпичаха на слънце и бързо реализирах две страхотни балканки.

Тази бе по-голяма от първата и оказа доста съпротива. Видях, че дебеланката бе глътнала доста блесната и я щракнах набързо, защото иначе рискувах да я загубя и тя да умре.

Извадих кохера и много внимателно откачих тройката, която за щастие не бе стигнала чак до хрилете, но въпреки това, се усещаше, че рибата се задушава от нея. Нагазих малко по-надълбоко, внимавайки все пак да не наводня фотоапарата и започнах процеса по реанимиране и освобождаване …

… ще живее народе! 😀

Дебеланката отплува, а аз нямаше какво повече да правя на това място и се придвижих отново, като на следващата спирка починах, хапнах и щракнах едно красиво цветенце. 🙂

След почивката и възстановените сили отново бе време да нагазя в реката и да потърся красивите балканки. На DUO Spearhead Ryuki 50S цвят ANA4034 Yamame имах два удара в един плитък и бърз участък, като при втория удар я заших и балканката се показа от студената вода пред обектива ми.

На дължина рибката бе 20+. 😀

В друг вир пък, риболова се прецака, защото с първото подаване, Рюкито се зацепи в нещо и трябваше да прегазя значителна част от вира, за да го откача. Еми нагазих почти до кръста и почнах да търся къде съм го зацепил. Уж беше закачен за малко парцалче, увито около камък, а то какво се оказа … 10-15 минути изгубих, докато изчистя тая гад от дъното на реката! Освен това се оказа, че и едното жило на задната тройка се бе счупило в него от напъните.

Скапан парцал два и кусур метра … кой знае откога е там, защото бе буквално заринат на дъното на реката. Ей такива подобни боклуци са страшен бич за изкуствените примамки – къса се здраво в тях. Този имаше късмета да се срещне с мен, та повече няма да ни тормози. 😉

И така, след доста претърсени вирчета, дойде ред и на следващия, който бе и последен, защото времето беше напреднало и трябваше да се връщам. 🙂 Там успях да излъжа на Gomoku Dense-a този пишлигар. Нали помните в началото на фото разказа, че бях сменил коремната тройка на воблерчето, с друга, на която стеблото й беше по-дълго. Ами резултатът отново е повече от положителен. 😉 😀

На връщане, помятах пак на един от красивите вирове, като предполагах, че вече рибите са по-спокойни и най-вероятно ще имам финална слука. Бях прав! Имах три удара, като залових две пътрушки на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1.

Освен балканките, пощраках допълнително и тук-там, вървейки към финала на последния пъстървов излет за тази година:

За първи път по тези места видях водна змия. Все си мислех, че водата ще им идва студена, за да живеят там.

С този фото разказ приключват и първите ми по-сериозни пъстървови набези, които осъществих тази година. Доволен съм от слуката, която имах, защото винаги може да е по-зле. На места в пъстрвовите реки няма живот, но на някои има добре запазени популации от диви и зарибени балканки. Надявам се, че още повече риболовци, ще осъзнаят какво богатство са пъстървите и ще започнат да дават всичко от себе си за запазването на текущите популации и за тяхното увеличаване, по един или друг начин. Към момента балканската пъстърва е навлезнала вече в размножителен период и ние –  съвестните и културни риболовци, сме я оставили намира да свърши най-важната цел в краткия си живот. За съжаление всички знаем, че онези орки живеещи край реките, наред с тези риболовци, които са за „кефал“, „мряна“ и прочие „скумриевидни речни риби“ на стръв и изкуствени примамки отново и през тази забрана ще ловят и задържат хайверни балканки. Грозно и неприемливо е това, но няма какво да се лъжем колеги, докато не се променят много неща няма как да се спре това мародерство, което ограбва златото на българските реки!

До следващия пъстървов сезон! 🙂

Есенни лайт емоции – 2

Не съм фен на риболов през уикенда , но така се случи че в неделя нямаше какво да правя. Скоро време не съм имал възможност за целодневен излет, а това беше моят ден. Настроих се за комбиниран риболов на щуки и костури.
Възползвах се максимално от всяка минута. Около 10 часа бях на брега на водоема. Първите два часа потръгнаха много тегаво, имах две поведени и откачени риби. Единственото хубаво е че не срещнах хора по брега, но кой луд ще е навън в лошо време, умерен вятър със силни пориви и преваляване от време на време. Направих една обиколка на водоема, минах през колата оставих си големите примамки, по яката въдица и взех с мен само лайт сабята (двете риби които отървах бяха на нея).
От време на време вятъра стихваше до слаб, а на подветрения бряг беше супер. Метеорологични условия не бяха от най-подходящите за провеждането на добър риболов. Ниското налягане бе пресирало рибите по дъното. Пропуснах няколко леки кълванета. Експерементирах с различни проводки. Понастоявах десетина пъти на бавно водене, ход на силикона не повече от 50см и малко по-дълги паузички. При поредно провеждане на примамката по дъното,след всяко спиране за кратка пауза следваше леко чукване, след третото такова, изчаках малко и засякох. Този път рибока не се откачи и така открих деня.

След тази щука последва около час без кълване. Смених водоема с друг, който е на около 1км. Там трябваше да ловя гъсти костурчета, но и те бяха си били паса. За 20тина минутки улових само едно стрижоче и след 15-тина минути пеша по една пътечка се върнах на езерото с щуките.
Пробвах на ярки в опит да изкуша пасивните риби. Оранжевото Фийшче номер 2 с 5 грама глава ми донесе успех.

Тази щука също взе много плахо. Отново в паузата, едвам доловимо на усет кълване.
След всяка уловена риба, сменях мястото защото повторни кълванета не следваха. Дори след празен удар, втори нямаше. Смених размера на силикона с най-малкият за модела. Първи номер (7см) с 6грама глава. Избрах по-тежката за модела, защото уловените риби до момента ме вземаха на около 10метра дълбочина. Направих няколко бавни проводки без удар. На следващата прибирах силикона с къси придръпвания без паузи, малко да се отлепи от дъното и в момента на тупване, отново повдигане. Последва и по-сериозен удар. Тази щука удари стръвно. Дори успя да развие около метър аванс 🙂 Бъдещ трофей.

Ето че и в този ден, финия такъм превъзхождаше по-грубия, а и доставя по-голямо удоволствие при вадене на рибите 🙂
Облавяйки по-плитък участък, около 2-3 метра дълбочина пред водните лилии, очаквах да хвана някоя щука дебнеща в засада. Щука не улових, но не лош воден тигър отнесе силикона. Единствената риба за деня, която взе над дъното.

След смяна на мястото до пето замятане следваше кълване, а за мое щастие пропуски нямаше. Реализирах всяко едно такова 🙂 Това щукле също взе много плахо в пауза. Леко претреперване на въдицата ми стигаше като индикация да направя засечка и да уловя рибата в краят на линията.

Все още  не бях слагал цвят „Rose“, един от любимите ми за костури. Този път се хареса на щуките. Хванах три щуки на три различни места още с първото подаване.

Този цвят им се хареса доста. Единствено на него ударите бяха силни. По снимките си личи колко по агресивни са били вземанията 🙂 Осем грамовата глава  за втори номер се справяше отлично. Това беше топ грамаж на излета. Перфектният избор за водене на силикони по дъното.

След тези три рибки, последваха около двадесетина празни провеждания. Минах на ярък цвят също с 8 грама глава, а почти веднага тази смяна доведе и до още една уловена риба.

Щуките си вземаха Fiiish Black Minnow номер 2 в различни цветове, но само и единствено когато бе монтирана 8 грамовата глава. Изключение беше улова на оранжевия цвят и тази на първи номер. Денят бе към своят край. Заметнах на последното перспективно място, а след няколко оборота последва хубав плътен удар. Рибата за секунди взе десетина метра аванс. Очертаваше се люта битка. Няколко дена по-рано улових 87см  и малко над 5кг щука също с лайт въдицата. Минаха няколко минутки, но рибата грам не искаше да приближи към брега. По едно време след доста тласъци я обърнах към мен и взех да я прибирам. Видях рибата. Беше по-голяма от колкото очаквах. Когато видях че цялата примамка е в устата  ми прилоша. Карабинката бе единственото нещо което ме спасяваше от прегризване. Не успях да надделя над звяра. Този път пред мен имаше водни лилии. Щуката се заби в тях и след доста мятане вляво и дясно, успя да протрие флуорото. Отново направи хубав рън към дълбините който беше и последен. Нараненото флуоро не издържа. Линията олекна, а с нея и аз. Бях съкрушен. Без да преувеличавам щуката беше 90ка, клоняща към 100см.
И така дойде краят на излета. Улових 7-8 щуки и един читав костур. Теорията ми, че пасивните щуки може да се излъжат с малки примамки се потвърди. А осем грамовата глава, доказа за пореден път че е голяма сила и благодарение на нея, успявам да улавям и най-трудните риби 🙂

 

 

Летни щуки 2017 – 2

Здравейте, колеги и приятели риболовци! Леко съм назад с разказите, поради една почивка в Турция, за която ще стане дума по-късно 🙂 , но каквото това. Важното е риболовът да не спира и да има какво да се покаже и разкаже. 🙂
В края на лятото направих един последен летен излет за щуки. На щуколов не бях ходил от 15-ти юли. Сутринта на 10-ти септември минах през Краси да го взема към 6 часа и след около час, вече посрещахме изгрева с него над щукраския гьол. Беше си хладничко и добре, че си взех нещо връхно, че иначе, само по тениска и къси панталони, зъбите щяха да ми тракат известно време.

Подготвяйки спининговото оборудване, дообсъдихме с Краси още няколко щукарски теми и направихме обзор на примамките си. Бях оставил у нас големия Sling Bag с повечето ми щукарски примамки и имах на разположение една малка кутия, в която сложих към 20-тина примамки, не повече, като основно смятах да заложа на повърхностни и плиткогазещи воблери. След като бяхме готови за риболов, преминахме пояса от папур, стъпихме на брега и започнахме да търсим щуките край предполагаемите укрития. Моят пръв избор на примамка бе Salmo Bass Bug в цвят Glow Bug, който бях пуснал в малката кутия преди излета и още тогава имах за идея да го размятам в „първите минути на мача“. Знаех, че ако има активни щуки на повърхността, то няма как да не останат безразлични към големия бръмбар. Избрах си това място и направих много дълго замятане, чак в средата между изсъхналите дървета.

Изглеждаше ми, че там дълбочината бе не повече от метър и мястото беше много подходящо за избрания повърхностен кранк. При второто провеждане, на около 25 метра от мен, водата експлодира и една щука бясно взе Bass Bug-a. Изчаках секунда-две след удара и засякох плавно. Предварително си бях настроил аванса да сработва малко по-бързо, защото ловях с „MH“ спининг с бърз строй и след засечката той сработи с потеглянето на рибата. Натегнах го леко и започнах да вадя бясната щука. Рибата побърза веднага да се забие към близките подводни треви, но почти не й дадох шанс, след, което раздразнена от това, тя направи няколко подскока над водата. Ето, че пред обективът застана първата ми Bass Bug-ова щука.

KVD тройката на Mustad, с която е оборудван Bass Bug-a, прилежно се бе закачила с жилата си в ъгъла на устата й.

Премерихме на дължина щуката – 53 см, след което я пуснах обратно във водоема. Тя толкова бързаше да се върне там, че докато й правех снимки се шмугна набързо във водараслите и не остана време за видео. 🙂

Последваха още по няколко удара на щуки при провежданията, но атаките им бяха неуспешни. Те се бяха притаили в близките подводни шавари и наближавайки ги с Bass Bug-а, водата завираше. Безпроблемно минавах с него над „гората“ от тръстики. На пръв поглед, от брега, виждате на повърхността някакви си редки стърчащи клечки, но в действителност под водата си е адската „гора“, която е идеалното укритие за дебнещите от засада щуки – там бе и горещата зона на удари.

Бих казал, че играта, която притежава Bass Bug-a е единствена по рода си. За първи път изобщо се сблъсквам тази година с подобен тип повърхностна примамка от този калибър и останах много доволен от първите резултати. Преместих се няколко метра по-вляво, виждайки плясъците на една щука. Още с първата проводка получих удар. Атаката беше успешна и тя погълна примамката. Причаках я няколко секунди и засякох. С мощен рън тя се шмугна в гората от клечки, но успях да я извадя от там навреме, след което обаче се набута в туфата с водорасли, която беше на дъното пред клечките. Поиграхме си на „дядо и ряпа“ и ето, че следващата добра щука бе пред мен!

Отново тройката на Bass Bug-а бе закачена здраво в ъгъла на устата на стръвната щука.

Дължината й този път бе 56 сантиметра. Направихме си снимки за спомен, след което я освободих.

Моя приятел Краси, също успя да дръпне няколко по-дребни щуки в периметъра около нас. Както виждате от по-долната снимка, двамата с него търсихме зъблите в драките. 😉

Към 9 часа интересът на щуките към повърхностните примамки значително намаля, заедно с активността им на повърхността на водата. До това време за по-малко от един час активен риболов регистрирах удари на Bass Bug-a при 8-9 проводки. Наред с горните две щуки успях да уловя и една по-малка между 35-40 сантиметра, но вадейки фотоапарата, за да я снимам в движение, тя направи акробатично няколко свещи и въпреки, че се беше закачила добре в предната част на челюстите, се откачи и не успях да увековеча великия й подвиг – схрускването на тлъстия Bass Bug. На фона на луната, която все още не се бе скрила успях да заснема ято лебеди, които допълнително със стръвните атаки на щуките доукрасиха нашия излет.

Време беше да сменя тактиката и да потърся щуките в по-долните водни слоеве. Бръкнах в чантата си, за да извадя кутията с примамките и отваряйки я изникна вечният въпрос: “Хм, на какво да заметна?”. 😀 Нищо, че имах не повече от 20-тина примамки. Важното за мен в случая бе да избера правилната примамка за целта. Очите ми се спряха на един доказан през годините щукотрепач на Salmo – Sweeper, който отскоро имах и щеше да се впише отлично за участъците, които ми предстоеше да обловя. Имах на разположение Sweeper 10 в цветове RPE и HPH. Избрах да настоявам на HPH. В началото нямах удар на него и реших, че просто няма риби пред мен и се преместих. Придвижих се 20-тина метра по-вдясно по бреговата ивица и още с първото замятане провокирах този мъник:

Ето, че се оказах прав, че на предното място просто не е имало зъбли, защото последва и една щука към 45 см, която ми се откачи при ваденето.

Премествайки се на следващото местенце още с първото замятане имах два поредни удара, но рибата не се закачи. Явно някой мъник раздразнено гонеше Sweeper-a и сигурно беше на дължина колкото него. 🙂 След още две провеждания видях, как една малка щука се изстреля с „200 км/ч“ и атакува бясно Sweeper-a. За съжаление атаката не бе от най-успешните й и тя се закачи странично за задната тройка, като впоследствие се заби във водораслите, но я изчоплих от там.

… даже бих казал доста странично се закачи. 😀

Последва и ето този любопитко, с който слуката ми на риби приключи за излета. В следващия един час и половина активността на рибите над водата и под нея бе нула. През лятото обикновено така се случва – силно изразена сутрешна активност, която с напредване на времето достига нулата.

Е, след като рибите не искаха и при двама ни, с Краси взехме решение, че е време да се прибираме, защото бе безпредметно да стоим още в настаналата жега, а и се появиха ангажименти за следобед.

Към момента (октомври месец) риболовът на щука е в пика си и се надявам този уикенд „да чупя зъби“ с нови „играчки“. 😉 Времето е хубаво и има предпоставка за добра слука, но да не се глася още от сега, че знае ли човек – рибешка му работа. 🙂

Есенни лайт емоции

След няколкото успешни щукарски излета от изминалите дни отново реших да посетя същият водоем на който имах слука.
Събудих се около 7 часа. Погледнах навън,мрачно, мъгливо, сиво и студено утро. В главата ми се въртеше идея да посетя езерото на което имах слука предходните дни. Мина час от както станах и вече пътувах към водоема.

Видимостта се подобри, а край водата цареше спокойствие. Впоследствие бе нарушено от взривове при каменна кариера в близост 🙂

С настъпването на студените дни, водната растителност значително понамаля и стартирах риболова в тези зони. Минаха 30-тина минути в които не се случи нищо и продължих със смяна на мястото. Изредих силикони и няколко воблера, но без успех. В този ден с мен бях взел и лайт въдицата с идеята да пробвам за костури. Предходната вечер навих новото влакно на шпулата Unitika Shoregame x8, Малко по късно дойде ред на лайта. Нямах търпение да тествам влакното в размер 0.8. Очакванията ми се оправдаха, много финно и здраво, реже вода като скалпел. Заметнах там където се надявах да се навъртат сладководните тигри. Въпреки големите дълбочини от 10-12 метра заложих на 5 грамова глава. С нея силиконовата примамка е по-бавна, така успявам да обловя средният слой вода, а водейки по дъното, евентуално да изкуши по-мудните риби. Първа придънна проводка и щукле отнесе Black Minnow-a.

Костурите нещо ми се губеха, а приятната изненада за денят тепърва предстоеше. Водех силикона бавно по дъното с леки подскоци и паузи от по секунда,две. Последва остро кълване, засечка от моя страна и шоуто започна с мощен рън и аванса запя. След 2-3 минути борба разбрах че рибата в краят на линията е от добрите, тези риби които преследвам с доста по-големи примамки от 7см. В тази ситуация малко се наиграх сам. Обикновенно за повод слагам флуорокарбон с диаметрър 0.28-0.30, само че този път бях с едва 0.20. Минаха още няколко минутки и заснех краткотрайно видео.

Минутка след видеото видях златисти отражения от дълбините. Много внимавах, защото знаех че рибата ще се възползва от всеки един мой грешен подход. До последно не и позволих да подаде глава над водата, наближавайки повърхността отпусках леко върха на въдица за да може да се обърне и да тръгне отново надолу. Настъпи и критичният момент в който дори спрях да дишам 😀 Видимо изморена, изкарах щуката на повърхността, прихванах линията с ръка, наведох се да изкарам рибата от водата, но тя с последни сили размята глава. Все пак успях да я хвана зад главата, изкарах я на брега и си въздъхнах.
Въдицата Tailwalk Backhoo Rise S702ML се прави отлично и доказа за пореден път че  се справя без проблем с трофейни хищници.

Силикона Fiiish Black Minnow номер 2 се губеше в устата на звяра.

Рибата закова 87 сантиметра и малко над 5 килограма. Нова рекордна риба за мен на това езеро.

Снимки за спомен 🙂

Пускането на щуката, която отплува в отлично здраве 🙂

След този улов отделих отново около 30 минути целенасочено за щуки, но успех нямах. На последното непроверено място за деня, закачих  добра щука, но след секунди успя да се освободи. В далечината видях пасаж с малки рибки на повърхността. Видимо бе че ги притеснява хищник. Приближиха се на достижима дистанция и още с първото хвърляне зад пасажа имах две последователни вземания, но рибите се откачиха. Определено си бяха  търсените от мен костури. Заметнах отново зад пасажа. С пропадането на силикона усетих леко чукване, изчаках малко и засякох. Този път всичко си стана както трябва. Добър костур позира за снимка.

Побързах да не  изтървам момента и закачих още два разбойника. Отново вземанията бяха при пропадане, а за реализирането им трябваше да не се пребързва със засечката. Размера им варираше от 36 до 40см.

Един от костурите повърна няколко малки рибенца, което показваше че големите тупалки се хранеха активно.

Пасажът с малките рибки изчезна, а покрай него забегнаха и големите костури. Мястото не е лошо, има хубав скален ръб и дълбочината от 6-7 метра рязко пада до 12-15. Все още се навъртаха костури, защото успях да хвана няколко. За разлика от големите им събратя които се хранеха като озверели кучета, тези които улових не вземаха стръвно, леки почуквания 2-3 до 4 при всяка пауза. След това удряха по-сериозно.

Това беше и последната уловена риба, очаквано по прогноза времето рязко се влоши, задуха и заваля. Това сложи край на излета. В заключение бих споделил една мисъл която ми се върти все още в главата. Често си мислим че в късна есен за да хванем добри щуки са нужни големи примамки, но може би в дните които отказват да атакуват средни и големи по размер залъгалки, не трябва да се отказваме, а да пробваме и на най-малките по размер с които разполагаме 🙂

Толкова за този излет, в който лайта пребори стандарта 🙂

 

 

ATC Valiant CF 2000 Ultra Light

Здравейте приятели,

Представяме ви едно ревю на новата ATC Valiant CF 2000 Ultra Light 175 g със съгласието на Димитър Куманов – Смог. Приятно четене.

Здравейте пъстърволовци и други съмишленици,
Съвсем на скоро бях информиран от Димитър Илиев , че ATC са пуснали нова макара, в пъстървов размер и заявено тегло 175 гр при размер 2000. Имайки предвид впечатленията от предишния модел ATC Valliant 4000, който имам, не се колебах дълго и отнесох една от няколкото внесени налични бройки.

Този път очакванията бяха доста по-високи и очаквано макарето не разочарова.
Първи впечатления при отварянето на кутията:
Макарата идва опакована в доста приятен неопренов калъф с отделно отделение за дръжката.
В ръка се усеща наистина много лека, няма обратен ход. Това спестява няколко грама и не мисля, че ни лишава от нещо. До сега в риболовна ситуация не ми е трябвал обратния ход. Единствено ми е помагал при разплитане на гнезда.

Отново както при предшественика си дръжката се завива в короната, елиминирайки до минимум луфта и повишавайки ефективността на предавката.

Отново авансовата шайба е карбонова и логично за този размер е една на брой. Това позволява по фина настройка на аванса при използването на тънки влакна, респективно сетнат по-нисък драг. Същевременно намалява луфта на шпулата спрямо оста (сравнено с много-дисков аванс настроен при еквивалентно съпротивление).
Отново съпорта на шпулата е реализиран по подобия на дайва като този път е с един, а не два лагера, което е очаквано. Малко е вероятно да ни удари дорадо на Въча…



Кнобчето на дръжката е с дизайн като BassArt, ZPI и други подобни японски тунинг фирми без да струва, предполагам колкото една макара от среден клас. Трябва да си призная, че винаги съм бил скептичен към тази форма и ми е било много чудно, защо разни хора си слагат по мултипликаторите, даже по две такива, но както много често се случва във практиката, това което си мислиш е доста различно от живия живот J

И както се казва външната красота не струва без вътрешна,, след което последва любимото на мъжете високо рисково занимание „разглобяване на нещо с много и фини части, без ясна представа как да бъде сглобено обратно“

1. Аванса в цялата му карбонова прелест:

2. Съпорта на шпулата в насипно състояние:

3. Водещата ролка – два легера, йе бейби

4. Под шпулата има един златист капак със според мен дизайнерска функция, съвсем нормално с оглед на всички съвременни тенденции. Аз самият вече съм станал ужасно претенциозен и е цяло чудо как още си харесвам такъми:

5. Общ изгледа към предавката – S-образен повдигач:

6. Пиньона лагерова на два лагера + стопа-лагера. Това гарантира запазване на съосието към короната. В края му, вътре в корпуса, лагерова на тефлонова втулка, но това не би трябвало да е проблем, тъй като както вече споменах има нужните два лагера.

7. Короната е с приличен размер и очаквано е два лагера към корпуса:

8. Паразитката също лагерова на лагер:

9. S-образния повдигач, отново е изпълнен с лагер и елемент за намаляване на шума (за последното не съм съвсем сигурен).

И така, след като установихме, че новата ни любима е толкова красива вътрешно, колкото и външно беше ред да видим, как се справя и със съпружеските си задължения.
Навих един плетеняк 0.6 и за сефте избрах река Въча, мир на праха и…
Оказа се, че макарата има доста плавен и приятен ход и приятно изненадва с начина по който се справя с тънките плетени влакна, нито аз нито Пасарелския приклювач Кольо, сме имали проблеми като бради, витка под шпулата и други подобни за няколко месечния период на употреба. Аванса сработва така, като трябва, без затягане. Върти уверено и стегнато с въртележки и реди отлично влакното при туичене и джигване.
В заключение ще кажа, че Valiant CF 2000 e една отлична макара за всеки любител на петнистите, раираните а и на другите хищни рибоци.

Поздрави