Ноември месец отмина почти неусетно при мен. Разходих се на два големи язовира, като слуката там бе нулева. Месецът бе белязан от редица земетресения, които със сигурност изиграха роля за апатията на рибите към силиконовите примамки, тъй като знаем, че тези явления ги стресират и те не се хранят. Отделно от това, със сигурност усещате по сметките си за ток и парно, че студените месеци тази година не са чак толкова студени. 🙂 Дневните темепратури все още се въртят около 10-14 градуса и това в голяма степен също влияе на хранителния режим на хищниците, на местата и водните слоеве, които обикновено те обитават по това време на годината в големите язовири. Нищо чудно тази година хищниците да снесат хайвера си по-рано. Остава още време до края на зимата, та ще видим „дали-или“.
Посетих по един път Студен Кладенец и Пясъчник, но рибки така и не успях да уловя от брега. Подобно бе тогава положението и при други риболовци от брега и с малки изключения от лодка. Студеният бе пълен догоре, но какво от това. Въпреки перспективните места, на които бях, хищник така и не хванахме. На Пясъка пък, рибата изведнъж отряза и се дръпна много навътре.

Разходих се също и до пет язовирчета в родния ми край, които по принцип бих ги определил като големи микроязовири. На някои от тях, преди 10-15 години, съм имал слука на бели риби, но от тогава не съм ги посещавал. Беше ми интересно да ги проверя и да знам какво е положението на тях. През годините съм чувал разни истории, та още май имаше някаква надежда да е останала по някоя риба. Все пак, докато не отидеш на място, не може да си сигурен за актуалното им положение. Реших да прахосам един уикенд в експерименти. За съжаление обаче, доста вода е изтекла от тогава и кой знае какво им се беше случило на тия язовирчета… Видях, че в някои от тях, поне беше останала по някоя и друга мирна риба, но от хищниците нямаше никакво присъствие, за да съм по-конкретен на четири от тях. Два от язовирите бяха с високо ниво за сезона. Другите три бяха много източени, като два от тях бяха до такава степен спаднали, че максималната им дълбочината бе около един метър, т.е. съсипани…

Е, поне направих разузнаването си и разбрах, че няма да ходя на три от тях и в следващите години (сами разбирате защо). 😉
Какво ми оставаше да направя, обаче? Разбира се, да ида там, където има риба. 🙂 Само на едно от тези пет язовирчета имаше хищници за ловене. Направих на него два излета, като имаше и слука. 🙂 През лятото ми дойде на идея да започна да прехвърлям уловените рибки (колкото и да са те) от язовира Х в един друг, за да не бия по 40 км в посока от родния ми град до там. Истината е, че в региона около града не остана читав водоем, на които да си направиш дори тестове на някой такъм или примамки, с риба… Унищожиха се маса язовири, като и към момента виждам отстрани как това продължава да се случва, а други се окупираха от мними и легални арендатори за дълго време, на които и лев няма да дам.
След капото на Студен Кладенец, се отправихме с Мишо към язовира Х. Там знаехме, че поне ще излъжем някоя риба с малките силикони. Въпреки, че по време на риболова, се бяха случили 3 земетресения през 2 часа, все пак успях да спася капото на микроджигчета. Октрих, че костурите дебнеха малките диви гупи на дъното пред едни туфи с водорасли. На 6-8 см силикони нямаше пипане, но на 4-5 сантиметровите имах побутвания и успях да ковна 5 костурчета. След доста плахи побутвания в рамките на първите 20 минути най-после се закачи и първата рибка за деня, но странично. 🙂

Другите костури, които бяха и малко по-големи, всмукаха силикончетата уставно. Направи ми впечатление, че ключът към тази слука бе постоянната смяна на различни малки силикони със зеленикав цвят. Рибките губеха бързо интерес към примамката, ако 15 минути настоявах с един и същи модел силиконче.

Прибрах костурчетата в едно 10 литрово шише, което бе зарязно на гьола и след излета, минахме с Мишо да ги пуснем в новия им дом, като метнахме и там силиконите за проверка, но нямаше пипане на тях. Така рибките, които до момента бях пуснал в това язовирче нараснаха вече до 15 броя. Клипчето с пускането им е най-долу.

При вторият излет, който направих в края на ноември на язовирчето Х, отново целта на занятието бе прехвърляне на риби, като паралелно с това исках да пробвам с малки рибки и новото пръчле:

Поглеждайки футуристичният макародържач на въдичката, микроджедая в мен усети присъствието на Тъмната страна на Силата. Долната част на винта мнооого ми напомни на шлема на Дарт Вейдър от „Междузвездни войни“ и в мен нададе тон откъс от една песен на филма, когато всеки път се появява в кадър Вейдър – „Императоския марш“.
“ …та та та та-тада та-тадааа… „

И към настоящият момент, когато всеки път погледна макародържача, пак тази песен ми идва на акъла и започвам да си я припявам на ум, докато сглобявам лайт такъмчето. 😀

Времето бе студено и облачно. Отидох на язовира след 14:00 часа. Там от два часа, вече мятаха Мишо и брат му, като тъкмо когато пристигнах, брат му извади от папура една дребна щука на въртяща блесна. Освен нея, доста трудно те бяха излъгали и две костурчета. Малко лошо инфо относно броя на уловените риби по време на излета им, но все пак съм там, ще упорствам да ловя зарибител и дано да пренесем повече риби! След час Мишо и брат му си тръгнаха, като ми оставиха щуката и двете костурчета за рибешкия трансфер. 🙂 До този момент имах едно-две почуквания. Явно рибите ги нямаше на обичайното място, където ги ловим. Реших да се преместя. На новото местенце улових успешно два бързи костура, като още два ми се откачиха докато ги вдигах от полувисокия бряг.

Последва едночасово затишие откъм снимане на риби. Имах няколко почуквания и един -два откачени костура, пак при вдигане от високото. Нищо, аз съм тъп и упорит и ще търся зарибителя докато не се стъмни! Преместих се на следващото място и реших да пробвам различни примамки с новата въдичка, за да усетя поведението й. По едно време завъртях Aglia-e №1 и направих успоредна проводка на папура вдясно от мен. Изчаках блесната да падне на дъното и започнах много бавно да я въртя, като идеята беше тя да планира близо до него. Дълбочината пред папура беше мжеду 1-1,5 метра. При проводката имах удар, но като че ли май бе преминаване през някое водорасло? Нека пак да проверя за всеки случай! Отново направих същото провеждане и ето, че не е било водорасло, а костур. 🙂 Дори и при тези студени условия взе, че сработи въртящата блесна и при мен. 🙂

Оказа се, че напипах отново пасаж от костури, да ама закога. Времето бе облачно и предпоставките за по-рано стъмване преди 17 часа бяха налице. Смених бързо блесната и започнах да подавам малките силикони успоредно на папура.

През две-три проводки имах ударчета от дребни костури. Времето обаче напредваше и оставаше вече по-малко от половин час до тъмата, а на мен ми предстоеше път и до другия язовир. Не ми се пускаше зарибителя по тъмно, но май така се очертаваше. Някои от костурчета бяха с много скромни размери и само дърпаха за опашката малките силикони – за тях си трябваше нано силикончета. 🙂 Хванах още 5 дребосъка и трябваше да бягам.

Така прибавих към зарибяваното водоемче още 11 рибки. За статистиката броят на пуснатите до този момент риби там стана 26. 🙂 Дано, до началото на пролетната забрана, успея да пренеса още риби. Тъпо е, когато няма наблизо къде и какво да ловиш… дори и на микроджиг.

Успешните силикончета и при двата излета, на които имах удари и рибки няма да ги изброявам поименно, сигурен съм, че ще ги разпознаете веднага на снимката:

Поздрави и нека Слуката бъде с вас! 🙂