Този път ще разкажа за три излета, които направих през отиващото си лято. Тематиката им бе риболов на костури, като докато ги търсех се появиха и бели риби.

В началото на юли месец научих, че един от любимите ми язовири отново е свободен за любителски риболов. Преди около 10-12 години той бе взет под аренда тихомълком и се устнаовиха неясни правила за риболов, като уж само садки за аквакултури щяха да се разполагат, а другата част от водоема трябваше да е свободна за риболов. Язовирът хич не е малък и е единствения, в който около родния ми град се въди успешно сом. За свободната зона се оказа, че трябва да се плащат незаконни 5 лева (без касов бон), като срещу тези пари получаваш каквото е останало в язовира. През годините се направиха някакви нелегални зарибявания с привнасяне на платика, с цел организиране на състезания и до там… 10 години яко стъргане и влачене на риби, без каквото и да е масово зарибяване… Тъй като съм от хората, които не дават и една стотинка за платен риболов избягвах водоема през това време, до тази година.
Научавайки радостната новинина, бях силно въоудошевен и мерака да отида да половя там бе мнооого голям. Да отида и да половя отново по старите местенца, но този път само на спининг – кеф! Ах какви риболовни спомени имам от там…
Идеята бе ранно ставане и търсене на бодлоперките – костури и бели риби, с които навремето язовира бе фрашкан. Към 05:20 бях на язовира и се оказа, че бреговете бяха здраво окупирани отпреди броени седмицо от любители риболовци – явно и тях ги беше налегнала носталгията. 🙂 Трябваше да се лови между биваците. Сглобих лайтчето и почнах да щъкам.

Още от първото замятане заложих на Storm Gomoku Pencil 45F – жаден съм просто за риболов на повърхността, който тази година е много слаб почти навсякъде. Тук-там преиграваше риба на повърхността, но активност от хищници нямаше – само мирни рибки се мятаха. След няколко успоредни проводки край брега, имах удар и заших първата риба – малък костур, който атакува мини уолкъра откъм тревите.

Последва едно откачане преди снимките на идентичен мъник, а след няколко минутки имах здрав и плътен удар на кефал, който за момент се заши, но някак си се отскубна от тройките. Този удар много ме ободри и продължих да настоявам отгоре. Смених с мини попер и после пак с уолкър, но други ударчета нямаше. Ами време е да сложа воблерче. Погледът ми се спря на Rapala X-Rap Countdown 50 цвят S! За около 10 минути излъгах с него три бодливци, като два от тях снимах.

Явно по-големите костури, които търсих, ги нямаше в ръкава или пък по принцип ги е „хванала липсата“… Реших да потърся рибите на дъното – това ми донесе късане на два силикона на Orka и Pontoon 21. Ами проверих първата просека между биваците, та беше време да се местя. Мятах тук, мятах там, ама риби нямаше. Юлското слънце изгря и напече. Към 07:00 си стана жегичка. Видях пасаж от  дребни костури, които направиха бърз заход от дълбокото и след това се изпариха. От един час и двадесетина минути нямах удар на риба, та почнах да си мисля, дали да не си ходя. В този момент едно костурче върна интригата, но за кратко.

30 минути по-късно се върнах пак в ръкава и боднах на Pontoon 21 Ratta един дребосък.

Ясно ми беше, че положението е здраво омазано и надали ще излъжа нещо по-голямо. Остана ми само да проверя как е хавата на устието. Там имах два удара на кефали с мини уолкърчето на Storm, но рибите така ме изненадаха, че дори не ги отразих… то нормално да ми се притъпят реакциите след толкова „заспал“ риболов. 🙂 Залагайки на малко силиконче с дължина от около 4 см набодох на куката истински „трофей“! 😀

Часът беше станал 09:20 и жегата почна да ме мори. То го нямаше и активния риболов на бодлоперки, за който бях отишъл, та си тръгнах от водоема със смесени чувства… Нямаше смисъл повече да упорствам и да се мъча да хвана рибка по-голяма от 15 сантиметра. От тогава насам не съм стъпил на този мой любим (навремето) язовир. Май ще изчакам да захладнее и чак тогава ще пробвам пак бодлоперките и по-специално белките. Странно ми се стори, че така и не хванах някоя маломерна бяла риба по време на излета.

Интересът ми към улавянето на бодлоперките продължи. През средата на юли направих един сутрешен излет на Пясъчник. Бяхме с моя приятел Валентин. В 05:40 вече бях сглобил лайта и тръгнах да диря костурите по познатите ми брегове.

Отново при първите замятания заложих на повърхностна примамка – в случая на Storm Gomoku Pencil 60F. Останах като гръмнат след първите няколко проводки, защото улових две подобни бели рибета с него!

За съжаление и при този излет не се видя сутрешен заход на какъвто и да хищник – рибешка му работа. През първия час упорствах главно на воблери, но нямаше нищо интересно – дори и други бели. Заложих на силикони и положението стана страшно… Почти при всяка проводка имах удари по дъното, но не на костури, а на подивели малки бели риби! Силиконите, на които заложих бяха с дължина от 6 до 7,5 см.

След 10-тата маломерка спрях да ги броя… влезнах и в преразход на силикон, защото тези дребосъци успяваха да откъснат опашките на силиконите ми с малките си зъбчета.

Миналата година зарибихме Пясъчник с малко над 16 000 бели рибки и ето, че положителния ефект от зарибяването ни е вече налице. Както се казва – резултата е видим! 🙂
По някакъв начин трябваше да намеря къде са се скатали костурите и да елиминирам малките бели риби. Тъй като бях взел само лайт спининга и малките примамки, нямах много големи по размер примамки. Погледът ми се спря на Storm Gomoku Micro Jig. Идеята бе да търся с него костури на максимална дистанция, евентуално ако са там. Да обаче, ги нямаше и там!

По едно време Валката дойде с каяка до мен, с идеята след час да си ходим и застана отдясно да лафим и ловим. То какво да ловим друго освен пак от малките бели. Надеждата за костури, до последно ни крепеше, но не би. За около 6 часа риболов, сигурно бях минал над 120 уловени и пуснати бели рибки. Пусто де се бяха дянали тия костури, щом и Валката не успя от каяка да бодне поне един?

Към 13 и 30 се изпарихме от Пясъчник, че жегата стана голяма, а костури така и нямаше да уловим.

 

Две седмици по-късно отново посетих Пясъчник. На първи август, след работа, отскочихме надвечер с Митака и Валентин, да проверим каква е активността на хищниците. Със стъпването по пясъчните брегове към 18:30 часа, обективът ми прихвана на прицел една красива пеперуда, която смучеше нещо с хоботчето си от пясъка, като после долетя за малко още една!

Докато отивах към „работното място“, щракнах още една животинка, която си седеше и се напичаше на топлия пясък.

Над Пясъчник бяха надвиснали купесто дъждовни облаци и в далечината се виждаше, че към нас се задава лятна буря, която впоследствие ни подмина и ни остави да помятаме за разтуха след края на работния ден.

Бях си взел „поука“ от предния излет на Пясъчник, когато заложих на малки примамки за костур и ми удряха само малки бели рибки. Този път реших да елиминирам този фактор и да търся костурягите с по-големи примамки и по-мощен спининг, пък ако вземе да удари някоя инцидентна по-едра бяла риба – още по-добре! 🙂 Избрах си да ловя с FilStar – Light Game 274M с тест 7-28 гр – още беше с найлоните по дръжката й и предстоеше първи риболов. Сложих й стария Zauber, на който имах навит маркирано плетено влакно на Gosen с размер №1. Предстоеше ми да разбера как се справя въпросния спининг при риболов със силикони.

Заложих на силикони с размери от 6 до 12 сантиметра и глави от 7 до 14 грама. Light Game-а се справяше чудесно при замятането им. Имах много голям замах и в комбинация с тънкото плетено влакно постигах доста добри дистанции от брега. Чувстителността с посочените грамажи и примамки беше много добра.
През първите 20 минути от излета се зачудих дали не сбърках като заложих на по-големичките силикони, защото нямах пипане, но не след дълго усетих много добре кълване на дълга дистанция и засякох … рибата се отлепи бавно от дъното и тръгна тежко към мен. Ето, че започна борбата:

По разтърскванията на спининга усетих, че си имам работа с голям костур! Ето, че рибата вече е пред мен и се оказвам прав!

Лакомо беше захапал три инчов силкон на Pontoon 21 – Awaruna! Отлична първа риба на новия спининг!

Измерих дължината на костурягата с метъра и … оказа се почти 36 сантиметра!

Направих си още две манекенски снимки с бандюгата и продължих с риболова.

Тъй като очаквах, че ще уловя още мерни риби реших, че ще си позволя лукса този път да задържа рибата – на костурите рядко им прощавам ако ги набарам.
През следващият час така и нямах друго кълване. Хищническа активност отбелязах чак на залез, когато имах удар на бяла риба.

Слуката ми донесе небезивестния Cannibal Shad на Savage Gear в размер от 8 сантиметра и цвят Fluo Glow, който допълнително се бе дооцветил в лимонено жълто покрай другите ми силикони.

Не успях да премеря рибата, тъй като бързах да заметна отново в очакване на другите белки, но да речем, че тя беше една идея под нормата и я пуснах обратно в язовира.

 

Търсенето на костурите продължи през лятото, като успях да си намеря много стабилни залежи и направих много готини излети с много риби. Предстои ми скоро да ви разкажа за тях.
Поздрави и наслука!