Архив на: Генади Алтънов

Прецаканият язовир

Привет маниаци на спининговия риболов!
Ето, че дойде време за следващия излет-разказ. Заглавието му само по себе си говори за неща…., които не са наред. Както знаете всичко хубаво, което имаме в нашата мила родина, бива разпродадено на безценица, заграбено или съсипано. Същото това нещо се случва и с нашите хубави водоеми, които имаме. За точно един такъв – прецакан водоем, ще ви разкажа, но кой от всичките е той, ще пропусна, тъй като макар и прецакан, все още има някаква надежда за него. Само до преди три-четири години го посещавах и бях много доволен от излетите. Язовирът беше слабо посещаван от хора и да видиш рибар си беше почти събитие. Навремето е имало период, през който е бил частен, но поради разиграла се човешка трагедия е бил изоставен. Разположен е в гориста хълмиста местност и при високо ниво повече от половината бряг е недостъпен за риболов.

В него се въдеха най различни риби – шаран, бабушка, уклеи, черна мряна, а от хищниците имаше само кефал и костур с подобни размери:

Известно време спрях да го посещавам, защото се откриха нови хоризонти пред мен. За съжаление, през това време, дочувах някакви слухове как мнимо е бил взет по аренда и изведнъж бил зарязан – позната селска схема. Все се надявах, че нещо от рибното богатство ще е останало и реших да направя една проверка. За съжаление, посещавайки го в началото на Септември тази година, установих, че картината се бе променила коренно…Отидох в късния следобед и покрай пътя за язовира в храстите седеше някаква ръждясала табела, на която едвам се разчиташе, че риболова бил забранен. Ако караш автомобилът си с малко по-висока скорост въобще няма да забележиш, че там има някаква ръждясала ламарина, която не си знае годините и кой знае откъде е крадена, за да бъде поставена там…в храсталака. Предполагах, че язовира е приключен – остърган откъм риби. Заварих нивото на водата толкова ниско, че без проблем можеше да се крачи по брега, където беше непристъпно преди…Всичко намирисваше на валат, но все пак бях длъжен да опитам и без това съм бил път до него. Знаейки рибния потенциал на язовира от предните излети и с оглед на периода от годината, в който ловях, заложих моментално на Rapala Ultra Light Pop цвят Lime Frog. Заметнах надалеч успоредно на брега и започнах да водя малкия попер. След три-четири провеждания забелязах няколко дребни костурчета, които преследваха попера. Смених примамката с един плиткогазещ Хипноус и Крак Джак, но не последва нищо. Придвижвайки се по брега и сменяйки още няколко примамки опрях до Mepps Aglia-e №1. Започнаха едни побутвания…и боричкания за блесната, като накрая бе заловен ето този пакостник, а след него последваха още два с идентични размери 😀 :

Последваха и ето такива – от раираната банда:

Сега вече ми стана ясно какво е положението с рибите на язовира…останали са само дребосъчетата, които в малкото вода (при източването на язовира) от хайверни зърна са успели да пораснат до сегашните си размери. Абе един светъл лъч за едно малко по-далечно и евентуално по-хубаво бъдеще на язовира….Общо взето риболовът си беше чиста катастрофа, но пък така или иначе бях там с лайт спининга, та поне да си поцъкам дребосъчета. Сложих силикон Orka Shad 4 см цвят WB с три грама чебурашка и се почнаха….:

Това пък се оказа най-лакомото костурче:

Надвечер рибките в язовира откачиха и започнаха да си подскачат весело над водата. Не се видя да преиграе нито една по-голяма риба. За съжаление още една моя риболовна дестинация бе леко зачеркната…Ще трябва да почакам да настъпи по-светлото и по-хубаво бъдеще за този водоем, когато тези дребосъчета вече ще са пораснали достатъчно за да огънат подобаващо лайтовия спининг.

Септемврийски кефали

Последният ми риболовен уикенд по Марица край Пловдив не бе от най-богатите на слука излети, но ето, че дойде време за реванш. Този път нивото на реката се бе задържало постоянно няколко дни, а температурата на водата определено беше с няколко градуса повече, спрямо предните два излета. Атмосферните условия бяха стабилни, времето ясно и без вятър. Всичко предразполагаше към един успешен излет. Така и се оказа 🙂

Започнах излета с воблер, но при първите няколко подавания не се случи нищо. Заложих на Mepps Aglia-e №1 и подадох близо до брега на едно островче. След няколко бавни оборота, с цел задържане максимално време на блесната до отсрещния бряг имах удар на кефал. На следващите подавания последваха още няколко побутвания и хоп:

Едно дребосъче вече позираше пред обектива:

Преместих се над островчето и почнах да подавам въртящата блесна пред един праг. Надявах се, че може би там се е скрило някое расперче, но уви само кефали преследваха примамката надолу по течението. Зад блесната имаше по 2-3 дребни риби, но при едно от подаванията се измъкна от нейде добър кефал, който буквално целуна леко тройката и се размина с нея поради набраната инерция от спускането по течението.

Време беше да сменя и това място. Придвижих се през маришките джунгли нагоре по течението. Успях да заснема няколко интересни кадъра 😀

Нутрията си стоеше там безгрижно и се занимаваше с нейните си обичайни работи, след което потегли на някъде. Местенцето, което си намерих беше много интересно. Реших да заложа на повърхностна примамка 🙂 . Бръкнах в кутийката с примамки и извадих Pontoon 21 Beat Bull цвят 712 Alumina Higenaga. Идеята беше да заметна попера в течението, след което да го проведа между образувалия се коридор от водорасли. При първото подаване и преминаване в коридора привлякох интереса на някакви риби, защото водата се раздвижи.

При второто подаване прекарах Beat Bull-a максимално близо до водораслите в дясно. От тях изскочи моментално някаква риба, която жестоко изплющя попера и го грабна под водата. Засякох рязко и рибата взе малко аванс, след което се навря във водораслите от левия край…Помислих си, че ме взе щука. Натегнах аванса на макарата и направих няколко крачки назад в опит да изтегля рибата от водораслите. В един момент ми мина през ум, че ще заминат рибата и воблера, но все пак те се отскубнаха от водораслите. Докарвайки примамката пред мен лъсна този разярен кефал:

КЕФалът беше добре охранен, а на дължина беше над 30 сантиметра:

Яко бе глътнал коремната тройка на попера:

Пуснах рибата и продължих да провеждам с Beat Bull-a, но без резултат.

Преместих се малко по-нагоре, където бе бързея. Сложих Mepps Aglia-e №1 и след няколко замятания видях как от папура пред мен изскочи един кефал след блесната, непосредствено, когато я вдигнах от водата 😀 Не след дълго клъвна този красавец:

Приличен кефал, който лакомо бе глътнал цялата тройка:

Внимателно откачих тройката с кохера и пуснах рибата, като след това не се случи нищо интересно, въпреки няколкото изпращания на примамката от кефали.

На връщане минах отново през плитките разливи, на които бях уловил предния кефал на попер. Този път реших да подам нещо различно на рибите и проверих тези разливи с Rapala Ultra Light Pop цвят Lime Frog. Водата на два пъти избухна, но не успях да уловя рибите. Предполагам, че отново кефали се опитаха да изплющят малкото поперче, но не успях да им отразя ударите. Тъй като след тези удари нямаше какво повече да очаквам от местото се отправих към началната точка на излета, а там ме очакваха още изненади.
В дебелото течение сложих на линията си Pontoon 21 Hypnose 38F MDR, цвят 005 Crash HG Wakasagi и още на първата проводка ме натресе едра риба, която се обърна и потегли надолу по течението с мръсна газ, взимайки ми около 10-тина метра аванс. Никакъв контрол нямах в това течение с тази риба на лайт такъмчето. Впоследствие рибата се отскубна и така не успях да видя каква беше тя. Дали едър распер, някакво сомче или трофеен кефал…ще си остане загадка. Еееми тропнах с крак и продължих да замятам със същото воблерче без да прегледам състоянието му. На третата или четвъртата проводка отново имах удар, който бе доста мощен, но после рибата потегли нормално към мен. Един доста добър кефал с дължина над 35 сантиметра се показа от дебелото течение :

Впоследствие при снимките видях, че рибата, която съм закачил преди няколко проводки, е била наистина едра. Тя ми беше изкривила две от жилата на задната тройка на воблерчето. Късмет, че този кефал е атакувал отдолу и е захапал коремната тройка 😀 , но така е, като не си проверих куките, а побързах да заметна отново:

Усетих магията на риболова и си казах, че продължавам да замятам същата примамка по почти същата траектория на провеждане. Удар-два и накрая третия го заших! Отново страхотен и охранен кефал над 30 сантиметра, който се бе закачил около външния край на устата:

Е, аз взех своя реванш, за сметка на предните два слаби излета. Наближи времето да си ходя, тъй като имах ангажименти. Съжалявам само, че не успях да видя каква беше едрата риба, която ми изправи жилата на задната тройка на воблерчето, но понякога е така в риболова. Наслука и до следващия разказ 😉

Кефали в края на Август

Здравейте фенове на спининговия риболов!
Напоследък не ми остава много време за писане поради различни ангажименти, но въпреки това не съм спрял да разпускам с любимото хоби. Ето го и поредния ми риболов, който направих след „Пясъчни костури 2“.
Последния уикенд на месец Август прекарах на река Марица в Пловдив. За първи път посещавам този участък и останах с добри впечатления от реката. Силно впечатление ми направиха многото пасажи от малки рибки край брега, които бяха съставени главно от кефал, уклей, морунаж, черна мряна и плискуди (горчивки, виолетки) – нещо, което в участъка на Марица от Димитровград надолу вече не можеш да видиш. Освен това реката ми се видя с доста растителност и бистра – нещо, което също липсва надолу. Видях и хубави вирове, ями, дебели и тънки течения.
Целта на риболовът бяха кефалите. Взех си лайтовия такъм и се отправих към реката. Бреговете й бяха силно буренясали и се налагаше да изгубя малко време докато си направя пътечка за да стигна до водата. Като стигнах до набелязаното място направо ахнах. Дебело течение, което след 40-тина метра буйстване се успокоява, вливайки се дълбок и протяжен вир.

За съжаление първия час премина без резултат, а времето до залез напредваше. Имаше нещо гнило… Оказа се, че температурата на водата бе ниска, а нивото на водата – по-високо от обичайното. Явно бяха пускали каскадата Въча. Имах неприятното чувство да разбера това, защото зацепих ценна примамка и се наложи да нагазя във водата за да я откача – един студен душ 😀 . Стана ми ясно, че рибите ще са пасивни и евентуално ще искат повечко задържане на примамката. В края на краищата се оказах прав, тъй като кефалите взимаха на примамки, на които съм имал успех в студена вода. Тъй като на вира нямах удари се преместих малко по-нагоре и там с първите няколко подавания до отсрещния бряг реализирах удари на кефал. Първият, появил се пред обектива на фотоапарата ми, бе този малчуган, който си хареса Mepps Aglia-e първи номер:

Не след дълго го последва един по-приличен, който се бе закачил с едното жило на куката за ръбчето на устата и по време на снимката се откачи и си отплува:

До края на излета имах още няколко празни удара на блесната. На Yo-Zuri L-Minnow 44 цвят M101, също имах няколко удара, но успях да уловя само този:

От снимките се вижда, че рибите не взимаха уставно, както трябва поради по-студената вода.
На следващия ден отново имах възможността да се отскубна и да отида за няколко часа надвечер до реката, но в друг район. Условията от предния ден бяха същите – високо ниво и студена вода. Отново слуката ме споходи на Mepps Aglia-e първи номер:

Доста приличен кефал, който клъвна в малко по-слабо течение и благодарение на задържането на блесната бе успял да глътне цялата тройка:

Моментът на пускането:

За съжаление на това място, на което бях се оказа, че рибите не са концентрирани, като имах редки празни удари и до края на излета не се случи нищо интересно.
Определено си казах, че въпреки тези два тегави риболова, отново ще посетя този участък, но при по-подходящи условия, защото имаше интересни места, на които очаквах изненади и повече риби
Поздрави и до следващия излет 😉

Пясъчни костури 2

Привет!
Костурският ми риболов отново продължи след купона на повърхността. На 20-ти Август ми се отдаде възможност, с мой приятел, да посетя отново язовир Пясъчник в търсене на пясъчните костури. За съжаление риболовът ми нямаше нищо общо с предния път: „Пясъчни костури“.
В далечината се виждаше, че ни наближава буря и побързахме с избора на място и замятането на примамките. Малко преди 17 часа успяхме да си намерим местенце и „пуснахме котва“, защото просто нямаше накъде да се мърда по брега от десетките намятани дънни въдици на другите риболовци.
Впечатленията от излета на моя приятел можете да прочетете в: „Риболов на костур от брега със силикон“.
Този път риболовът на костури се осъществи изцяло на силикони. Поради влошаването на атмосферните условия и появилия се вятър, рибите се придържаха към дъното. Докато сглобявах спининга си и се мотах, моя приятел ги зачеса на силикон…..:

….в много добро темпо:

Успешната му примамка бе Fiiish – Black Minnow:

Моята тактика бе да започна да ги търся от горе надолу 🙂 Интересно ми беше да разбера дали костурите се движат из слоевете или стоят само на дъното. Започнах с попери, после минах на плитко газещи воблери тип миноу и кранк, след което минах и на по-дълбоко газещи. В крайна сметка опрях до силиконовите примамки, тъй като ни стана ясно, че риболов има само на дъното.
Моят приятел си ги дърпаше в добро темпо на силикон, а аз бях още капо 😀 По едно време настана истински екшън, защото му дойдоха големите бабанки:

Всичко хубаво, ама се оказа, че големите батки предпочитаха силикони с размер от 9 сантиметра нагоре, а аз разполагах с различни силикончета от 3 до 7,6 сантиметра 😀 Ето, че в случая размерът на примамката беше от ключово значение за успеха 😉 Важно беше също и какви грамажи глави се използваха, защото на моменти вятъра възпрепятстваше риболова с глави/чебурашки от 3 до 5 рама. След доста дълго експериментиране на различни дребни силикони, най-накрая заложих на най-големия, който имам в кутията си и не след дълго излъгах първия костур за излета. Слуката дойде на Daiwa – Tournament D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Pro Blue.

Моят приятел продължаваше да дърпа добри костури с по-едрия силикон, а аз просто……стоях и снимах 😀

Е…не през цялото време снимах неговата слука. От време на време идваше по някой костур и при мен, като най-успешната ми примамка си остана силикона на Daiwa:

За мое съжаление крайният ми резултат от излета, като бройки костур и размер на рибите, бе доста скромен спрямо този на моя приятел. Той направо си ги разби и ключът към успеха му бе в това, че заложи на по-голям размер силиконова примамка 🙂 Вероятно дребните силикони се явяваха неестествена плячка в язовира за сезона и костурите просто не ги гонеха. Както видяхте от по-горните снимки ние ловихме един до друг. Към 19 часа рибите офейкаха и риболова приключи и за двама ни.
Късмет беше, че осъществихме този излет, защото лятната буря ни се размина само с вятър, a в далечината се виждаше, че вали и гърми. Излетът, който направихме, бе отличен за нас – хванахме си костур и си направихме доста изводи от самия риболов 🙂

Язовирски дребосъци

В началото на Август направих два излета на един язовир в търсене на костури. И двата излета се състояха надвечер. При първото ходене костурите ми убегнаха. Видях няколко дребосъка да гонят примамките ми, но нищо повече. За сметка на това имах два бонуса. Зарадвах им се много, защото видях, че все пак нещо е останало в гьола…..
Първият бонус бе маломерна бяла рибка, която клъвна в началото на излета на Mepps Aglia Decore AG/RGE №2:

Вторият бонус бе сом, който се хвана в самия край на излета на силикон Daiwa Tournament D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse монтиран на първи номер бяла кука, която е вградена в 5-6 грамова сферична оловна глава. Ударът бе доста навътре от брега и мноого силен, като се случи при повдигането на силикона от дъното. Направо „протече ток“ по бланката на лайтовия спининг. След засечката последва рън и взимане на аванс от няколко метра плетено влакно. По време на цялото вадене рибата се стремеше да се гмурне към дъното. След 3-4 минутни тя бе пред мен:

Доста добре се бе закачило сомчето:

След снимките го пуснах с пожелания да му порасне още по-голям мустака и му благодарих за тръпката и кефа, които ми достави:

На вторият излет ситуацията бе друга. Успях да провокирам костурите и дръпнах доста от тях, но със скромни размери 🙂 . Въпреки това, риболовът бе динамичен и ми достави голямо удоволствие. Всички костурчета излъгах на двете разцветки, които имам, на Pontoon 21 Crack Jack 48SP-SR, а на другите примамки дори не цъкнаха: