Архив на: Генади Алтънов

Ранобудни костури – част 2

В края на Ноември се състоя и продължението на темата за ранобудните костури. Отново направих два сутрешни излета през седмицата точно преди работните ангажименти. Активността на костурите бе горе-долу идентична с тази от предните излети – заход за по-малко от час и после оттегляне на пасажа навътре към дълбоката част на язовира.
Доволен от слуката, която ми донесе силикона на Орка – Шад в размер от 6 см. и цвят FB на предните ми ноемврийски излети, този път реших да заложа на друга разцветки.
При първия излет лових с цвят YG, отново на 6 сантиметра. Часът беше 06:30 сутринта и вече трескаво чаках да се развидели. Лека полека започна да се съмва. Започнаха да се чуват плясъци по повърхността на водата и след малко тя закипя. Пасажа от костури вече бе пристигнал и беше време за първите замятания. След няколко ударчета, този костур направо отвя Орката:

Утрото бе доста мразовито и водачите на въдицата ми хващаха лед. Налагаше се горе-долу на 5-6 минути риболов да премахвам ръчно леда. Имаше голяма опасност при някое от замятанията този лед да пререже плетеното влакно и голяма част от риболовното време да бъде загубено в превързване на линията.

По принцип се препоръчва при такива условия да се пръскат водачите и линията с различни спрейове, но аз съм традиционалист и действам без тях. 🙂 Набързо къртя леда и отново съм в играта. 😉

Усещайки някакви слаби трептения, докато водех примамката, рязко засякох и….ето какво улових:

Това за което бяха дошли пасажите от костур в студеното ноемврийско утро бяха групираните пасажи от дребен уклей. Те бяха толкова гъсти, че последва още едно уклейче с подобен размер на Орка Шад-а:

Този път захода на костурите беше  малко по-кратък (около 40 минути) и усетих, че почнаха да се изтеглят към по-дълбокото. Моментално се изтеглих и аз и ето, че….имах такъв удар, че го помислих за бяла риба. Всъщност се оказа добър костур, който бе клъвнал с…:

… дам, с опашката! 😀 Не ми се е случвало досега подобно кълване. 🙂

В близките 5 минути последваха още няколко кълванета и всичко замря. Реших, че е настъпил момента да действам според начертания план, който пренебрегнах миналите два пъти и да гоня костурите до последно. Изтеглих се към най-дълбоката част – открити води и сложих тежката артилерия – oловната глава на вградената кука бе 15 грама, а самата кука бе №3/0. На нея бях поставил силикона на Pontoon 21 – Awaruna в размер от 3 инча. Целта беше максимална дистанция с лайт такъма и бързо пропадане до дъното. Изцедих каквото можах от такъма като дистанция с тази примамка (малко над 40 метра) и на второто подаване нещо просто ми спря провеждането! Направих бърза и мощна засечка и ето, че тактиката ми се увенча с успех:

Успях да уловя най-големия ми костур за излета.

Още две проводки и ето, че застигнах още един лаком костур:

След него установих, че надпреварата с костурите свърши и вече не можех да достигна разбойниците. Излетът приключи, а спининга отново се бе обледенил (точно на време, защото трябваше и да си ходя 😀 ):

При второто излетче утрото беше дори още по-мразовито. Заходът на костурите бе най-слаб спрямо предните три излета. В ранните часове се усещаше, че я няма онази злобна активност, която я имаше преди и на моменти се чудех, дали изобщо имам някаква слука. Сложих на линията отново 6 сантиметровия Орка Шад в цвят YG, а после и FB, но за всички мятания реализирах едно-две слаби ударчета. Трябваше нещо да променя! Смених силикона с някой от другите ми любими от кутията, но нищо. След това поставих другия цвят, който имах на Орка Шад 6 см. – WB и след няколко провеждания усетих нетипичен удар. Засякох и ето, че първата риба в мразовитото утро бе пред обектива:

Учудих се от слуката, защото предните три излета тя отсъстваше. Маломерката се беше зашила под устата, явно само е натискала Шад-а. Пуснах я и реших, че това ще е успешната разцветка и примамка.

Да ето, че след няколко проводки излъгах и първия ранобуден костур:

За съжаление захода не бе това, което очаквах. Този път се впуснах доста по-бързо в преследването раираните разбойници от плиткото към дълбокото.

Всичката активност приключи много бързо…

В следващите 30-40 минути нямаше и следа от рибите. Сменях най-различни силикони и начини на провеждане, но нямаше кълване.
Така Ноември свърши, а с него и темата за ранобудните костури. Голямото есенно хранене на хищниците край бреговете на големите язовири също приключи. Предстоеше още един месец до края на 2016-та година, в който не се знаеше каква ли слука можеше да ме споходи, упорствайки от брега. 🙂

https://www.youtube.com/watch?v=30NOZyHMv7E

Новата въдица 2

Привет на всички! Новата Година настъпи, обаче аз още не съм свършил с излетите от старата 😀 , така че продължавам!

В средата на Ноември се отвори възможност за един пълен риболовен уикенд. Успях да направя два излета, като останах доволен от посетения водоем, слуката и една нова въдица. 🙂 В мен се зароди любопитство да пробвам новия Спийдмастър на Шимано. Първоначалната ми идея бе за риболов от брега със силикони, а впоследствие и с други примамки, когато настъпят по-топлите месеци. Доста трудно успях да достигна до някаква информация за въдицата в Интернет. Основните публикации, които прегледах, бяха тези, като по риболовните форуми не намерих нищо:
1) Testbericht Shimano Speedmaster CX Serie (240H, 240MH, 210M);
2) Praxistest am Peenestrom: Shimano SpeedMaster CX XH;
3) Спиннинговое удилище SHIMANO SpeedMaster CX.
Малко трудно се реших за покупката, но любопитството ми беше по-силно и надделя. Избрах да ловя с ето този модел:  SSMCX24M, като благодарение на този онлайн магазин успях да почерпя допълнително инфо за техническите данни на въдицата.

Сега за излета! 🙂
С мои приятели посетихме един страхотен водоем, който миналата пролет (2016) е бил напуснат от частния си собственик и сега бе изцяло свободен. Инфото, което имахме беше за костур, бяла риба и евентуално щука – какво по-хубаво инфо от това за един спинингист! Винаги си имам едно на ум за подобни водоеми, тъй като те са престъргани многократно при напускането от собственика им, а впоследствие и от наглите и безскрупулни бракониери, но този път някак си бях по-позитивно настроен. Пристигнахме на язовира около обяд. Първите ми впечатления, стъпвайки по бреговете му, бяха положителни. Водата бе бистра и чиста и почти нямаше битови отпадъци. Сглобих такъма и му се порадвах малко с фотоапарата. Ето и какъв бе баланса с макара на Ryboi – Zauber 4000:

След около половинчасово замятане пред обектива се появи и първата риба за излета, която удари в дълбоката част на водоема:

Тази бяла рибка донесе нотка на надежда, че все пак в язовира е останала някаква риба, с която можем да се позабавляваме.

Пуснах рибата, но по-късно умря….може би твърде бързо я бях извадил от дъното на повърхността и не е успяла да изравни налягането… Жалко наистина, но понякога се случват такива неща, колкото и да не ни се иска, особено с риби от този вид.

Последва затишие и решихме да започнем да се местим, търсейки къде са се скатали другите риби.  Ето, че ги намерихме и на един от любимите ми силикони на Daiwa Tournament – D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse се излъга и първото костурче.

Последва една маломерна бяла риба:

Пуснах, този път успешно, маломерката и продължихме към следващото място, тъй като ударите спряха.

Локализирахме голям пасаж от костури в плитката част на язовира и стана много добър риболов с малки силикони. Почти на всяка проводка имахме удари или риби. Почнахме ги на Орка – Шад 6 см...:

…след което преминах на Fox Rage – Zander Pro 7.5 см. и цвят Natural Firetiger…:

Всички бяхме доволни от активността на костурите! Очаквам в скоро време братлето да захвърли в мазето всички болонези и дънни въдици, които има и да зареже хамалогията. Много е хубаво човек да си ходи безгрижно на риболов с една въдица и две кутии с изкуствени примамки: 😀

Надвечер се показаха и малко по-едри костури:

Този бе и най-големия сред всички:

С него сложихме и край на риболова:

Беше погълнал изцяло 3,5 инчовия силикон на Pontoon 21:

Доволни от слуката на непознатия водоем, решихме да го посетим на следващия ден. Да обаче атмосферните условия тотално се скапаха през нощта. Неделя сутринта духаше студен вятър и имаше значителна облачност. Явно това повлия на храненето на хищниците и слуката ни бе значително по-малко, като се излъгаха единични рибки, които клъвнаха само на Орка – Шад в размер от 6 сантиметра и цвят FB.

На по-големите силикони нямаше удари. Към обяд замря и малкото активност, която имаше и си тръгнахме доволни, въпреки слабата слука.
Чудесно е, когато посетиш нов непознат водоем с нова въдица и успееш да я сефтосаш от първия път!

Ранобудни ноемврийски костури – част 1

В началото на Ноември направих два излета и както подсказва заглавието на темата, целта бяха костурите. Голямото есенно хранене почти приключваше по някои водоеми, но на други, като че ли започваше. Единственото време, което успях да отделя за риболов през първата и втората седмица на Ноември, бе рано сутрин преди работните ангажименти.
Първия риболов не мина така както очаквах, но все пак не останах капо. 🙂 В края на излета намерих активни костури, но бе трудно да ги достигна, защото гонеха на голяма дистанция от мен. Оказа се, че те стръвно налитаха на пасажи от… бабушки, които се бяха групирали:

Добре е човек да установи, че е заложил на правилния размер примамка 😀 , обаче като не искат пущините пластмаса си е тегаво.

Колко да избегна капото успях да излъжа един костур, които се оказа, че се е спотайвал в камъните пред мен:

Костурът се излъга на Fiish Black Minnow №1 – Kaki:

Доста дълбоко го бе погълнал, предвид това, че силикона бе 7 сантиметра, а новата въдица се доказа отново, като безкомпромисна шивачка:

Втора риба успявам да хвана на този силикон и за съжаление установявам, че пак ще трябва да го прибирам в кутията и да го поправям вкъщи със запалка, защото петата на опашката нямаше да изкара още едно замятане… Щеше да бъде добре, ако бяха направили материала му поне една идея по-жилав.

Прибрах го и извадих отново същия размер силикон, но в цвят Green/Orange. Помятах с него и още няколко примамки, но нямаше повече слука.

Втория излет бе един от по-запомнящите се. Тръгване в 05:15 рано сутринта и замятане към 06:50 часа. След около 20 минутен риболов костурите пристигат и настава касапница. Пасаж от костури прави сутрешен заход и започва да гони стръвно групирали се пасажи от дребни мирни риби. Повърхността на водата започва буквално да кипи. Сменям силиконовата примамка със Storm Gomoku Popper цвят Clear Pink Head Chartreuse и започвам да замятам. Виждам риби зад малкия попер на първата проводка, а на втората засичам рязко и улавям един костур, които за съжаление се откача пред мен. Тръскам с крак и замятам отново. Пак имам удари, но рибите не се закачат, защото прибързвам със засечките. След 5 минути установявам, че активността отгоре рязко затихна и сменям попера с туичингово воблерче и после с кранк, но рибите ги няма. Бъркам в кутията и извадих силкон на Орка – Шад в размер от 6 сантиметра и цвят FB. Подавам бързо пред отсрещния скален подмол с надеждата рибите да са някъде около дъното и още при пропадането имам удар. Костура бе закачен леко за устата и при ваденето се откача на няколко метра от мен….Подавам втори път и ето, че първата риба е пред обектива:

Този път причаках добре костура и ето, че стръвно бе захапал шада на Орка:

Подавам пак и реализирам по два-три удара на проводка. Зашивам два добри стръвника:

Слънцето започва да изгрява над планината и да оцветява облаците в различни нюанси. За съжаление активността на костурите започва да спада, защото сутрешния им заход е към края си.

Въпреки това успявам да хвана още няколко стръвника на Daiwa Tournament D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse.

Този бе безкомпромисен…. 😀

Мини сайз! 😀

Активността на костурите бе по-малко от около час и имах късмета да я улуча. Слънцето изгря над планината, а с него приключи и захода. Добре, че приключи, че иначе…щеше да се закъснее за работа! 😀

Октомврийски излети

Привет на всички!
С малко закъснение ето и следващия фото-разказ.
Октомври се изтърколи много бързо при мен. Добре, че поне успях да направя няколко излета. 🙂 За съжаление не се случи нищо запомнящо се.
Първия излет за месеца направих на река Марица, в търсене на кефалите, но условията не бяха много подходящи. Нивото на реката беше високо, а водата бистра и мнооого студена. Доста трудно успях да избегна капото…. Слуката, която ме споходи, бе един добър кефал, който се излъга на Yo-Zuri L-Minnow 44 цвят M101:

Рибата удари при много бавно провеждане с максимално задържане в дебелото течение:

Когато хванах с ръце кефала усетих, че беше много студен – все едно е изваден от хладилник. Ясно ми беше, че повече няма какво да искам.

На реката се видях и с един стар познайник от летните излети:

Другите риболовни излети направих на Пясъчник в търсене на пясъчните костури.
При първия излет на язовира не случих много на добри атмосферни условия, но каквото това – по вода да върви. 🙂 На няколко пъти ме валя дъжд и все се надявах да се активизират рибите, но уви. През първия час нямаше нищо интересно.

Общо взето крайния резултат от излета бе задоволителен с оглед на това, че се установи каква бе причината за отсъствието на хищника край бреговете. Той беше много навътре в язовира и постоянно обикаляше около разпънатите на 100 метра (и повече) шаранджийски шамандури. Предполагам, че повечето от вас ще се досетят защо рибите се въртяха толкова навътре от брега. 😉

Все пак капото бе спасено с риби, които се криеха в камъните на язовирната стена, на която за първи път ловях.

Едно доста неблагоприятно за силикони място, предвид факта, че скъсах за един излет толкова силиконови примамки, колкото късам за половин година риболов. Костурите не бяха от едрите, но все пак имаше някаква интрига с тях в надлъгването.

По време на излета пробвах за първи път Orka Shad 6 цвят FB и този шад ми направи доста добро впечатление:

За съжаление освен силикона на Орка ми направи много силно впечатление и захвърлените битови отпадъци край бреговете на Пясъчник, изоставени от биваците, които с месеци бяха окупирали язовира…. То бива селения, простотия и прочие, ама чак толкова… Ей това са ни палаткаджийте… ще се оправим някой ден… 😉 Мразя да гледам тази мизерия по водоемите ни! Това говори много за населението обитаващо дадена страна!! Ще помоля за в бъдеще всички бивакуващи риболовци да си извозват битовите отпадъци до най-близките контейнери в селата край язовира, когато си тръгват от Пясъчник. Имайте предвид, че няма кой да ви почисти бреговете на язовира, така както ви го зарибява и пази вече 3 години! Следващият сезон пак ще си разпъвате палатките/кемперите на същите места и ще си газите в собствената си мизерия, която сте направили там миналия сезон!!
Дотук с посланията.

При втория излет на Пясъчник първоначално посетих това място, но след час замятане стана ясно, че не се въртят никакви риби. Отново почти всичкия хищник бе навътре.

Еми минахме на вариант „Б“ – язовирната стена. Там се оказа, че рибите бяха над каменистото дъно и уверено взимаха във водния слой. Успешната примамка този път бе един туистер на Savage Gear – LB Grub 6 см, който влача с мен от няколко години и още от тогава съм го зарязал на дъното на кутията и не го мятам. С времето се бе оцветил от другите силикони в странен цвят. Чебурашката бе три грама и костурите удряха при плавната и бавна планировка на примамката при пропадането.

То бива лакомия ама…

Всички костури буквално лакомо всмукваха силикона чак до чебурашката:

Този бе най-брутален:

Поседях до здрачаване, но не се случи нищо по-интересно, а и костурите спряха да удрят.
За съжаление дните през Октомври ставаха все по-къси, а с тях и времето за риболов се съкращаваше. Доста по-добра слука имах през Ноември, но за нея ще разкажа следващия път. Доскоро и наслука!  😉

Новата въдица

Здравейте приятели, риболовци и читатели!
В средата на Септември си  взех една „нова любовница“ (въдица). Тя е на Pontoon 21 – GAD (Global Anglers Dedicated) Gancho:

От доста време ми хваща окото поради съотношението цена/качество и накрая не й устоях. Взех си модела GAN702LF:

От няколкото излета, които имам досега, мога да кажа, че е чудесна въдица за ценовия си клас! Няма да се впускам в споделяне на впечатленията си за нея, тъй като това не е целта на този фото-разказ. Може би някой друг път ще го направя. 🙂
И така, вече имам нова въдица, а когато тъкмо си взел новата въдица от магазина, ти идва да направиш само едно – да отидеш до някои водоем и да й се накефиш!! Аз точно това и направих. 🙂 Надвечер моментално избягах на гьола и почнах да си я пробвам с различни примамки. Пробвах различни видове примамки за да я усетя как работи. На дребни силикончета ми удряха малки костурчета и кълванетата бяха ясни и отчетливи по бланката.
По едно време забелязах малко по-едра риба да гони на повърхността, на около 20-тина метра от мен. В една от кутиите си видях един попер, който от 3 години влача със себе си, но така и все не му идва ред и кой знае откога не съм го мятал – Lucky John Small Gangster. Заметнах смело надалеч и почнах да го водя, но нищо. Заметнах още веднъж на максимална дистанция и преминах отново покрай горещата точка. Тогава видях как водата под попера изригна и моментално някаква риба го грабна. Аванса изскърца и въдичката се огъна. Доведох наблизо рибата и видях, че беше щука, която доста бе глътнала примамката. Изтеглих я на брега и хоп, ето я и първата риба с новата въдица:

От устата на щуката се подаваше само главата на попера:

Извадих примамката с кохера, последва дълга реанимация и айде обратно във водоема:

За съжаление времето за риболов изтече, тъй като Слънцето вече се скриваше зад хълма.
На следващия ден имах повечко време за риболов и отидох на проверка до друг водоем, за да пробвам новата въдица. Сутринта риболова тръгна доста тегаво. Имаше риби, но няколко не успяха да налапат добре примамките и ги изтървах. Да ама този любопитко не устоя на Крак Джак-а и явно, при преследването на воблера, съм го зашил странично: 😀

Последваха три маломерни щуки в разливите между брега и водораслите на Mepps Aglia-e №1, като само една от тях залових с обектива:

Естествено, бе върната обратно да трупа дължина и килограми. 🙂

Продължих нататък по брега и на един друг плиткаж заложих на Pontoonn 21 Beat Bull, като слуката, която ми донесе, бе ето това кефалче, което бе глътнало цялата задна тройка…:

Половин час след това пък ме взе маломерна щука:

След дълго упорство и търсене на рибките неусетно дойде следобеда. Натъкнах се на пасаж от едри костури, които здраво плющяха малките рибки край водораслите. Започнах първо с повърхностни примамки, но само стоях и наблюдавах как през 5 минути захождат бандюгите и си отиват. Смених с воблери тип миноу, кранкове и въртящи блесни, но костурите не искаха и да погледнат изкуствените примамки! По едно време набиха малките рибки във водораслите пред мен и успях да видя всъщност каква бе плячката – уклеи и бабушки от по 6-7-8 сантиметра:

След изреждането на толкова видове примамки, закономерно дойде ред да заметна и силиконите. 😀 От кутийката извадих един Fiiish Black Minnow №1 цвят Kaki. Преди около година си бях купил два цвята и все си седяха захвърлени в раницата. Преди излета сложих в кутията един-два, да има. Този силикон ми се стори най-подходящ поради това, че беше с незацепващ монтаж. Пред мен имаше доста подводни камъни и водорасли и точно той бе най-доброто решение за момента. Тъй като дълбочината беше от порядъка на около метър и половина, а костурите гонеха срещу мен на повърхността, реших да водя силикона на около двадесетина сантиметра под повърхността на водата с леки придърпвания. Още при първото подаване, след 5-6 оборота с макарата, имах мнооого брутален удар! Бързо и рязко засякох със спининга. Рибата почна да се дърпа и да тресе върха на въдицата. Опита се да се завре във водораслите, но не й дадох шанс, тъй като затегнах аванса и напънах спининга, за да я покажа отгоре над водата. Ето го и бандюгата, които напрегна Gancho-то:

Страхотен борбен костур, които осмисли всичките ми опити надлъгвайки рибите от пасажа с бандюги:

Огледах силикона и установих, че поради финия материал, от който е направен, се бяха получили две сериозни разкъсвания на телцето му. Това определено е един сериозен недостатък за мен, а като добавя и високата му цена за брой (без оригиналната глава и куката), то нещата отиват към един доста скъп риболов… Оказа се, че силикона подлежи на залепване, чрез нагряване със запалка, но това е само временно решение, до следващата риба.
Трудно прощавам на такъв размер костур (поради кулинарните му качества, които ценя много), но реших да го пусна:

Повъртя се малко около мен и си замина:

Свалих Fiiish-а и сложих на линията силикон на Дайва, с офсетна кука и чебурашка. Подходих отново по същия начин и след няколко замятания отново успях да излъжа добър костур:

Просто, безкомпромисно зашиване при засечката с новата въдица:

Пуснах и тази риба:

За съжаление, след около 10-тина минутки се наложи да тръгвам, а и костурите  нещо офейкаха.
Интересното при един от излетите бе, че се натъкнах на Largemouth bass-ове, като един от тях успях да го уловя на силикон Orka Shad 4 см цвят WB, но когато посегнах да го хвана с ръката си, стръска с глава примамката и се откачи…., та се задоволих само с тези снимки. Ето как дебнеше един от тях:

Явно привнесените преди няколко години екземпляри са се приспособили успешно към нашите условия и сега, според мен, ще предстои инвазия към вътрешността на страната до няколко години. Във водоема видях 3 поколения Bass-ове, което означава, че май тая гад се размножава доста бързо.
Е, успях да хвана и Largemouth bass с новата въдица – какво повече да иска човек! 😀
Поздрави и до следващия фото-разказ!