Архив на: Генади Алтънов

Почивка в Дидим, Турция 2018

Както бях споменал в предните си репортажи, през септември месец всеки уикенд бях на някъде за риба. В този репортаж ще ви поразкажа за почивката си в Турция и няколкото морски излета, които направих там.
Туристическа почивка в комбинация с възможност за риболов винаги ме привличала страстно – интригата е много голяма! Да посетиш някое ново местенце, около което има и условия за риболов е нещо супер готско, а също и на място, на което ходиш един път годишно. Отново избрахме с моята приятелка привлекателната оферта за ол инклузив в пет звезден хотел в Дидим, в който бяхме отседнали през 2017. Бяхме избрали да почиваме в периода от 17-22 септември. Общо взето пътуването до Дидим на 16-ти мина безпроблемно, като имахме нощен преход. Е, позабавихме се два часа на границата, но не може чак без толкова. Митничарите джобеха яко за алкохол влизащите турски граджани на територията на Турция. Бая бутилки бяха конфискували. 🙂

Ето го и хотелът ни – „Didim Beach Resort Aqua & Elegance„. Е, само една малка част:

За него ви бях разказвал в този фото разказ => „Почивка в Дидим, Турция 2017„. Там можете да разгледате повече снимки и впечатления за обстановката.
Този път хотелът беше претъпкан! Явно рязкото обезценяване на турската лира и добрата услуга, която се предлагаше беше привлекателна не само за нас, но и за много чуждестранни туристи. Въпреки обезценяването, цената на пакета ни бе с малко над 40 лева по-скъпа, спрямо предния път. Въпреки, че беше слънчево, първите три дни на моменти духаше ураганен вятър и морето беше адски бурно – не ставаше за риболов от брега. Това загубено време за риболов 😀 оползотворих с разходки из града и плажуване… е и тумбене де. 🙂 За една от разходките си наехме и гид от хотела.

В Македония и Сърбия още си карат Запорожките, а в Турция – легендарния Тофаш! 😀

Поразгледахме и местната историческа атракция – храма на Аполон.

Това пък било някакъв си сорт черен пипер… 🙂


Една малка част от големия и непрестанно разрастващ се Дидим – изглед от терасата на хотела. Този път нямахме изглед към морето, но пък бяхме в апартамент с две стаи и много голяма баня с вана.

Такааа…. идва ред да подхвана темата за риболова. 🙂 И този път оставих голяма част от риболовното си оборудване и взех с мен само една въдица – Gad Gancho във варианта GAN702LF и две кутии с примамки. От пребиваването миналата година знаех, че този период на годината не е особено добър за риболов на морски хищници там, но това не ме спря да помъкна пак малко риболовно оборудване. Разбира се, взех и малко нови примамки, с които помятах. Бях сложил в чантата главно пасивни силикончета, като идеята ми беше евентуално риболов на скални риби.
Първите силикони, които ще ви покажа са на Bait Breath – Needle Realfry. Пасивен силикон имитиращ червей. 🙂 Както се вижда от написаното на опаковката, са походящи за Мебару, Аджи и тем подобни морски твари.

Силиконови скариди на Savage Gear – 3D Manic Shrimp 50. Брутално 3D сканирани скариди!

Силиконови шадове на Little Jack – Ignited Tail Fusion #04, отново разработени за риболов на малки морски хищници, каквито очаквах да ловя по бреговете на Дидим, базирайки се на излетите от 2017-та.

И последната примамчица е малък пилкер на Little Jack – Metal Addict – type 01 #02.

Вечерта си легнах с презумпцията ако утре спре да духа, да ида поне надвечер на кея да помятам.

19.09.2018
Време е за първи риболов – сърце юнашко не трае вече! 😀 Надвечер вятъра наистина утихна, както бяха прогнозите за времето и се отвори прозорец за риболов. Планувах да се върна някъде около 20 часа за вечеря. Към 18 часа излезнах от хотела, със спининг в ръка, и след 20 минути се пльоснах на кея. Имах на разположение към 2 часа за да разбера какво е положението с риболова. На кея обстановката бе следната: нямаше вълнение, всичко бе спокойно и нямаше рибари – сам на целия кей. Да обаче отляво на мен риболовните кораби бяха заели доста от пристана – ем… пълно щастие няма. 🙂

Имаше свободно място да замятам между корабите, направо срещу мен или по-надясно, където пък изплитняваше доста, а дъното бе скалисто с предпоставки за зацепване на примамки.

Започнах да ловя от повърхността към дъното, като първоначално заложих на улкърчета и поперчета. После слезнах в средния слой с воблерите и накрая на дъното с джиговите примамки, но нямаше пипане. Нямаше и джуруми, които да ми подскажат нещо. 40 минути правих празни проводки. През това време от дясно на мен дойде и застана един местен, който метна две дънни, отрязвайки ми голямо парче от свободното място за замятане. Вече нямах достъп до плитчините от моята позиция.
Върнах се обратно на малък уолкър и сложих обратно Zerek Trail Waver 65. Докато се наслаждавах на мазната му игра, водата зад него изригна!

Мощен тътен от засмукване прониза тишината и рязко засякох! В този момент Gancho-то се напрегна, огъвайки се под силните тръскания на уловената риба и авансът на Stradic-a сработи. Играта на нерви започна с бавни придърпвания и отпускане на аванси. Имах си работа със силна риба, виждайки как жилавия спининг понася тласъците й. Това не остана незабелязано за минувачите и хората от близкия ресторант. Набързо се превърнах в атракцията на кея. 😀 Хората чак станаха от масите си в ресторанта и дойдоха да наблюдават зрелището, бръщолевейки си нещо на турски. Никой нямаше представа каква риба бях уловил, докато не я докарах на 5-6 метра пред мен. Тя се белна адски и се превъртя във водата, стръсквайки с глава – тогава един от хората, който зорко се бе втурачил във водата, от ръба на кея, се провикна и каза „чок гюзел лича“. Погледнах аз изпод вежди, взирайки се като него и видях, че наистина бях уловил лица. Докарах я пред мен умаломощена и настъпи момента на изваждането й от водата. Нямах кеп, кея бе висок и не беше подходящо да я вдигам на „асансьор“ с линията.

Единственият ми шанс да я докарам пред обектива още по-близо бе да мина изпод дънните на колегата, който бе застанал близо до мен и да прекарам рибата към камъните вдясно на кея, откъдето що-годе щях да я гепя с ръка. Реших да направя тази маневра и успях да докарам всичко до щастлив край – хванах я за опашката и я изтеглих. Получих аплодисменти и почти всички се разотидоха. 🙂 Отбелязвам, че това бе първата ми уловена лица – някъде около 40-те сантиметра:

Преди да пусна рибата обратно в морето, тя се отъркаля в земята и взе, че се окаля от едната страна като прасе в кал. Нямаше как да я поизмия преди пускането, защото беше преди всичко неудобно да го направя от камъните. Хората, които бяха останали да догледат сейра, като че ли останаха разочаровани от това, че пуснах лицата на свобода.

Върнах се в изходната позиция и продължих с риболова на повърхността. След дестина минути смених с Rapala Shadow Rap Shad. Докато си придърпвах неравномерно и агресивно усетих удар, но рибата пропусна да се закачи, а след това последва още един… Засякох и ето, че отново привлякох погледите на околните. 😀 Докарвайки рибата пред мен видях, че пак беше от „плоските“. Оказа се малка стръвна синегрида! Видях, че се беше закачила добре за едното жило на тройката и реших направо да я идърпам от високото.

Еее това отново бе нов морски вид за мен, който добавих към галерията си с уловени морски хищници от брега! 🙂

Пуснах и тази рибка и си казах, че вече съм готов да отивам да се тумбя в ресторанта на хотела! 🙂 Направих разузнаването, улових две хубави риби, които ми доставиха удоволствие в рамките на 15-тина минути – няма какво повече да искам.

Поседях още 30 минути на кея, но други удари и риби нямах. Колегата до мен на дънните също.
Прибрах се в хотела, натумбих се и закономерно излезнахме с приятелката ми да се поразходим на крайбрежната улица, която от нашия край започваше от… кея. 😀 Естествено, поразгледах и наблюдавах обстановката десетина минути, но движение на повърхността на водата нямаше.

На следващия ден реших отново да направя набег надвечер. Присигайки на кея, към 18 часа, установявам, че там само мен ме няма!!! Моето ъгълче беше заето, а хората дори си презамятаха въдиците една през друга – абсолютен гъч… Явно и там мълвата за добра слука се разнася бързо. 😀 Погледах ги местните какво и как ловят. Плющяха главно на дъно на праче от рибка или пък на парче хляб без тежест, което мятаха пред тях си, а в него биваха забити 6-7 куки. Техниката с хляба я ползваха за кефалови риби. Реших, че няма да се врязвам в тълпата, както правеха местните, които току-що пристигаха, а ще застана в левия край, на края на опашката. 🙂 Да обаче дойдоха нови хора и в един момент разстоянието от двете ми страни до новодошлите бе около половина метър – настана още по-голям гъч. След като на два пъти ме оплетоха с дънарките, докато си джигосвах пред мен, се отказах да ловя там и да се разправям с хората. Насочих се надолу по кея, по посока на плажа Алтънкум и почнах да ловя между корабите и лодките. Боднах един случаен зарганец на DUO Spearhead Ryuki 60S.

След 10 минутки добавих към вечерната слука и малко спари (или по-скоро май е сарго) на червейчето на Bait Breath. В битката с тези дребосъци прахосах набързо три силикончета и куп нерви. Просто бяха много малки и не успявах да ги убода с куката, която им идваше голяма и с неподходяща форма за устите им. 🙂

Лека-полека стигнах почти до плажа Алтънкум, като имах едно бясно подгонване от едра лица, която се отказа да налапа уолкъра ми в последния момент. Видях цялата атака – как се изстреля изпод един от корабите и измина 3-4 метра като торпедо на подводница, насочено точно срещу уолкъра нa Zerek. Ако беше ме накъртила щеше да настане голямо шоу между корабите и въжетата им. 😀

Върнах се обратно на кея и полових на камъните от дясно на него. Там също имаше рибари, но по-малко.

Друга слука обаче нямах и се прибрах. Забелязах, че и колегите наоколо нищо не успяваха да уловят.
Натумбихме се в хотела с богатата вечеря и отново се разходихме навън за по една дондурма. 🙂

21.09.2018 – предпоследния ден от нашата почивка. Този път реших да направя сутрешен заход и да изпреваря навалицата, като си хвана хубаво място. В 05:55 часа наближавам кея, а вдъното на уличката виждам паркирани автомобили и се пляскам по челото…

По тъмно съм там сутринта, обаче заварвам на място хора, които не си бяха тръгвали от кея, защото ги бях видял при вечерната разходка. 😀 Както и да е, намирам си аз място и почвам да си джиткам с надеждата в тъмното нещо „по-така“ да се излъже, но уви.
Към 7 часа сутринта започанаха да идват един по един риболовните кораби, като на моменти спирах с риболова, за да минат. Надявах се те да донесат пасажи от хищници след себе си, а не само ята от прегладнели чайки. 🙂

След още 40 минутно упорство най-после имах удар на силиконова примамка, който успешно отразих!

Бях уловил на 3Д скаридката малка синегридка. 🙂

Пуснах мъника и продължих да си ловя. Местните започнаха да ловят малки спаридови риби и явно се завърятха нааай-после някакви пасажи с риби. По едно време уолкъра на Storm ми закачи нещо и видях, че бе някаква малка риба. Да обаче се оказа изпаднала от риболовните кораби умряла цаца…. Риба ама цаца! 😀

При местните колеги също се завъртя слуката! 🙂 Тези двамата отляво бяха хванали чайка, а пича с черната тениска отдясно беше напипал на максимална дистанция (80+) със сърф-а големи меланури на дъно.

Много кофти до теб да вадят едри меланури, а ти да се занимаваш да откачаш…. чайка! 😀

Между другото и 2017-та, докато ловях на кея, местни рибари бяха хванали гларус с въдица на същия ъгъл. Егати случайността! 🙂 Ето я снимката от тогава:

При мен ситуацията беше такава – тук-там по някой удар на силикон, който ставаше на швецарско сирене още щом стигнеше дъното!

Радикалните промени в подхода към примамката ми донесоха само една атерина, която странично се бе зашила.

Дъното пред мен буквално завря от малки скални риби.

Покрай рок фиша, се забелязваше и пасажи от бейби лици – много енергични и симпатични рибки. 🙂

Метнеше ли се праче хляб във водата, всичко де що беше на дъното, мигом отиваше на повърхността да кълве от екмека. 🙂

До към 12 часа не успях да уловя нещо друго и се ориентирах да си ходя към хотела, за да ида после да се попека на плажа. Кеят съсвем опустя, защото и местните рибари се разотидоха.

През последния ден от нашата почивка – 22.09.2018, се отдадох на плажния айлякинг и тумбенето. Предстоеше ни малко по-късно през деня да потеглим обратно за България.

С „навлажнени очи“ наблюдавах пасажите от риби, които минаваха на няма и метър от краката ми, но знаейки, че тези видове не са ми цел за риболов, се поуспокоявах, че сега не съм за риба. 🙂

И така, топнахме се за последно и следобеда потеглихме обратно към България.

Лудницата на връщане беше пълна. За малко да не успеем да се качим на ферибота, защото се препълни, а после на границата си отвисяхме малко над 3 часа…

Почивката премина отлично и бях зареден с енергия за предстоящата работна седмица. Мога да отбележа това, че този път имаше някакъв слаб риболов през края на септември месец, но един местен ми показа снимки на смартфона си, споделяйки, че в началото на септември са ги счупили на същите места трофейни баракуди, лефери и лавраци, които обаче вече в средата на месеца били офейкали навътре… Ами това е то слуката. 🙂

За костури през лятото 2018 – 7

8-ми срещу 9-ти септември…, но 2018-та. 🙂 Вечерта умувам дали да отида на сутринта отново за костури, като този път да съм по-рано из плитчините… или пък да взема да се наспя юнашката до 12 на обяд. 🙂 Нагласям „рибарската аларма“ за сутрешно ставане с идеята, ако ми се спи много да я заглуша. Крастата е по-силна от мен и рано сутринта съм вече в колата, пътувайки към костурската дестинация.
Пристигам на плитчините, а там свободно – няма още рибари. Малко преди 7 часа сутринта е, но активност на повърхността няма… Реших, че ще заложа на плиткогазещите воблери. С първия избор – Storm Gomoku Dense, улавям една малка бяла рибка, която прилежно връщам обратно.

Някак си не съм удовлетворен от резултата и сменям със Salmo Minnow 5S.След 5-6 придърпвания, лайт спининга ми индикира в ръката, че нещо се случва с воблера. Засечка и ето, че първия наперен костур е в ръката ми.

Пет минути по-късно „арестувам“ още един раиран бандит на Salmo-то.

След тази риба обаче следва тишинаааа…. 10 минути без удар. Тишината е нарушена от засечката ми, защото отново хубав костур отнася бясно воблера, но този път пред мен в камъните!

Продължавам със същия воблер и след 6-7 минути улавям още един костур за снимка.

Появява се ветрец от нейде, който образува малки вълни на повърхността и с това ми подсказва, че на повърхността няма да има никакъв риболов. Интересно, но пред мен има костури, но те са ситуирани по-скоро в средния слой и изобщо не се интересуват какво се случва на повърхността – няма и гонитба на малки рибки. Усещам обаче, че са на приливи и отливи, защото успявам да уловя по една риба в рамките на грубо 5-6 минути, т.е. няма ясно изразен набег от тяхна страна, за да кажеш, че съвсем са откачили. 🙂

Следва пауза от 12 минути, която ме кара да сменя воблера. Залагам на DUO Spearhead Ryuki 60S, усещайки, че може точно в този момент да запише първата си риба на сметката. Имам го от април месец, но нещо така и нямам риба на него. Замятам го на максимална дистанция и почвам да го водя с агресивни придърпвания, като на моменти при паузите го оставям да пропдане повече от нормално.

На половината от проводката получавам зверски удар и рибата тръгва напред, отнасяйки ми малко аванс. Ето, че първия по-сериозен дебелак е пред обектива, а с лайтовката беше удоволствие да се преборя с него.

Една риба, ама то каква! 🙂 В следващия половин час нямам пипане и започвам да си мисля, дали да не сменям позицията. Преди да си тръгна обаче, сложих зелен тигър на Pontoon 21 – Crack Jack 58 SP-SR! За 12 минути той ми донесе три добри костура. 🙂

Рибите ту идват, ту си отиват – ами аз ще поостана още малко тогава. Имам доста време за оползотворяване, а и костурите, които хващам са с добри размери. Връщам се на първоначалния си избор от излета – Storm Gomoku Dense. Идеята ми беше с неговите отблясъци при придърпване и пропадане да подразня хищниците. Е, ефект имаше и рибите, които улових бяха с хубави размери! 🙂

Абе имаше и изключение…. толкова малко, а толкова да е хищно – върховния хищник! 😀

После пак минах със зелен тигър, но на Salmo!

Да обаче, рибите пак се скатаха!?! Смених с няколко пликогазещи воблера и разбрах, че най-вероятно са слезнали на дъното. Сложих малко силиконче на Daiwa в размер от 6 sm и цвят зелен тигър. Две потропвания по дъното при първия метър от проводката и засечка…. хм май минах покрай камък.. продължавам проводката и тряс – спининга се свива мощно.

Реализирам страхотен костур, от който ми понастръхна косата при битката. 🙂

Регулярно продължавам да дърпам рибки, като май този път се завъртяха и бели риби, омешани с пасажа на костурите. 🙂

При последния косур силикончето не издържа и се прокъса от куката.
До 11 часа улових още няколко риби и реших, че е време да си ходя.

На тръгване минах през една гореща точка от предните излети и се спрях да помятам малко и там. В дълбокото залагам на силикон, както всеки път и костур над кило ми се откача пред брега! Цъкам с език виждайки го колко беше голям и дебел, но каквото това… 🙂

Получавам малък реванш за изтърваната по-голяма риба, който също бе достоен противник и донесе доза адреналин!

Е, големите тупани били още на горещата точка, но вече е време да си ходя.

Стига толкова скубане на риби – трябва да има и за другия път. 🙂 Най-бях доволен от това, че направих риболов на костури с плиткогазещи воблери.

За костури през лятото 2018 – 6

Датата е 8-ми септември – отново хубав и слънчев уикенд. Времето – идеално за риболов, а дестинацията, която избрах бе костурската. Време бе за следващия ми набег по язовира. Не бях ходил там от 12-ти август – почти месец.
Този път реших да разнообразя риболова и да отида да ловя в плитчините, а не в дълбокото, както на предните излети. Жадувах за динамичен риблов с воблери – предимно с повърхностни примамки, но ако не стане работата, то поне с туичингови. Малко късно отидох на набелязаното място, защото не си дадох много зор за ранно ставане, а след като ме събуди алармата на телефона, се олежах още 20-тина минути. 🙂 Какво да ги мисля костурите – там са, просто трябва да отида и да си наловя.
Паркирах на местенцето някъде след 08:15. Разбира се там вече имаше рибари, които бяха намятали въдиците си още в първи зори. Все пак си намерих местенце измежу тях и почнах да замятам. Въпреки, че нямаше активност на повърхността, заложих на Storm Gomoku Pencil 45F. За 10 минутки имах 6-7 агресивни удара, но все на малки костури, като този бандит.


Явно там в плитчините покрай брега нямаше от по-едрите разбойници. Смених с по-тежко воблерче – Storm Gomoku Dense и потърсих костурите по-навътре и в дълбочина. Тъй като то бе потъващо, го водих с туичове и го оставях в паузите да пропадне повече от обикновеното във водния слой. Имах резултат, но отново костурите бяха от малките. Тези дребосъци заминаваха на момента обратно в язовира.

Реших, че пак е време за смяна, но този път примамката да бъде с по-ярки цветове. Поставих Crack Jack 58 SP в цвят зелен тигър. На втората проводка ме чукна по-едра риба и хоп ето, че имах малко по-голям костур.

Три минути по-късно…

… последва още един… 🙂

…, а след него – пак се върнах на първоначалния размер досадни дребосъци. 🙂

Смених Crack Jack-а със Salmo Minnow 5S HPH. На равномерна проводка имах много странен удар, като си помислих, че съм закачил някаква клечка…клечка ама друг път.

От детската градина се показа една малка белка, която преди време е била дъвкана от по-голям хищник, съдейки по липсата на част от задната й гръбна перка.

Продължих риболова със Salmo-то. На максимална дистанция имах хубав удар и Zodias-а се разтресе. Усетих, че този път съм уловил от търсения размер бодлоперки. 🙂

Надявах се, че най-после ги набарах.

Да обаче в следващия един час – нищо…

Е и това е нищо – пак от дребните костури, но с големите претенции за поглъщане на Storm Gomoku Pencil 60F. Тройката на уолкъра бе почти колкото устата му, та дори и малко по-голяма.
Трябваше да се сменя мястото. Завъртях към дълбоката част и там още с първото мятане ме грабна един бодлопер. 🙂

На следващата проводка пък една белка се появи на Cannibal Shad-а.

Две риби за нула време и после в следващия час нищо…. 🙂 Жегата вече настъпваше, беше минал 12 часа на обяд и ме налегнаха мисли да си хващам пътя. Тъкмо да си тръгна иии…

Последва втори… още по-голям, който ми даде сериозен отпор на лайт пръчлето!

Замятам отновоо и…бам – трети бодлопер! Направо пощурях – ами ако си бях тръгнал!?! Добре, че здравия разум надделя в мен и останах „още за малко“. 🙂

Печелившият силикон бе на Pontoon 21 – Awaruna. На следващата проводка ме изчеластри още един юначага и се почна рубриката гол след гол!

Толкова стръвно гонеха силикона, че вкупом всячески по няколко риби го атакуваха, а резултата бе странично зашиване за тялото на няколко от рибите…

Добрата серия с хубави и наперени костури продължи. Такава агресия и брутални атаки имах, че бях на седмото небе! 🙂 Добре, че винаги правя „по още едно замятане“ преди да си тръгна.

Измежду наперените бодлопери костури се появи и една белка, която замина обратно да расте.

От динамичния и уникално брутален риболов съвсем изгубих представа колко часа беше станало, а отделно от това вече и не усещах жаркото слънце – толкова улисан бях… 🙂

Добавих още един последен костур към слуката си, който не мога да опиша с думи какъв адски удар и борба ми направи!

Време беше да си ходя! Достатъчно костури си налових, нека да има и за утре – тя рибата няма къде да избяга! 🙂
Вечерта кроих нови планове за костурски риболов, като отново желанието ми бе да ги търся с воблери из плитчините, нищо, че днешния риболов там бе посредствен и улових само дребосъци. Бях сигурен, че ако стана утре по-рано, то нещата ще стоят по по-друг начин… 😉

Марицалайт през септември 2018

Здравйте и за много години приятели и читатели на Spinning365.com!
Аз продължавам да допълвам към блога излтетите си от миналата година, защото има още какво да се покаже и разкаже. Септември месец бе много силен откъм излети при мен. Слука имаше и малка част от нея вече ви я показах в предните репортажи. Всеки уикенд бях на някъде в търсене на хищниците – за пъстърви, костури, бели риби, морски твари и… по Марица край Пловдив.
За целия месец направих едва два излета по Марица. Главната цел бе риболова на малки хищници с лайт такъм. Общо взето нивото на реката беше много високо за сезона, а водата се оказа не хладна, а направо студена. Непрестанно се вливаше в Марица студена вода от водните каскади и това пасивира доста хищниците.
На втори септември ми гостува мой приятел от София, които се беше заредил с много ентусизъм за риболов по Марица. Още на изгрев слънце се срещнахме на уреченото място на реката и след кратка раздумка почнахме риболова. Стъпвайки по бреговете на Марица и виждайки как се е „поразлютила“ ми стана ясно, че риболова няма да е от най-лесните.
В тих участък, на който съм имал добра слука на повърхностни примамки при предните излети, сега нямаше побутване. Високото ниво и студената вода бяха изпъдили от повърхността рибките ми… Очертаваше се да го няма любимия ми риболов на повърхността, което се потвърди до края на излета – жалко. Смяната на повърхностната примамка с потъващ воблер и бавен туич – Salmo Minnow 6S, ми донесе първата риба – малка щука, която се бе притаила на дъното пред нас:

Двадесет минути по-късно, при бавна проводка с Mepps Aglia-e, се излъга едно дребно кефалче. Бавно трупах точки за статистиката, докато моя приятел все още бе капо.

След още 30 минути упорито настояване, на същото място, успях да излъжа по-едра риба. Успешната примамка бе отново Mepps Aglia-e, но в размер №2.

Докато провеждах бавно примамката, изведнъж сработи аванса на макарата и лайт пръчлето се понапрегна доста – това бяха сигналите, че имам нещо „малко по-така“ на линията. 🙂 За снимки се появи още една щука:

Пуснах я и се обнадеждихме , че с моя приятел ще има повече и по-добра слука, все някак си. 🙂

За съжаление обаче, нещата спряха до тук – три риби в рамките на един час сутринта. През следващото време нямахме пипане…

…. това не го броим! 🙂

Понапънахме се да излъжем още някоя и друга риба, но до 12 часа не се случи нищо значимо, въпреки, че се пуснахме надолу по течението и измятахме маса примамки. Бях разочарован, че Марица ни погоди този номер, но някак си вече лично аз съм свикнал с постоянно менящото се ниво и студена вода.
След две седмици отново посетих реката. Личеше си по бреговете й, че пак нивото не е било постояно, а се е меняло през дните. Бях отишъл в късния следобед по моите си места. 🙂 Виждах къде са рибите, но агресивността им към изкуствените примамки не беше на ниво. Покрай брега имах два удара на малкия уолкър на Storm, но рибите не атакуваха в целта. 🙂 Ето например, тази група кефали, как ли не ги мъчих, но те… просто си плуваха там:

Залезът на слънцето наближаваше, а с него и едно гръмко капо. 🙂 Е, докато не ме сполетя слуката с този дребосък, отново на въртележка…

Айде, отървах и този път капото. 😀

За бодлоперки 2018 – 2

Денят е събота – първи септември, а водоема язовир Пясъчник! Не бях ловил там от първи август. И този път целта на посещението ми бе проверка на активността на белите риби и костурите. Бях отишъл сутринта, като смятах да ловя докъм 11 часа. Слънцето вече се бе показало малко над хоризонта, когато започнах да търся бодливите хищници – някъде към 7 часа.

Внимателно наблюдавах водната повърхност за хищническа активност, като във всеки един момент бях готов да извадя от кутията с примамки някой от повърхностните ми бойци. Силно се надявах този път по плитчините да се покажат дебелите пясъчни костури и да направя един динамичен риболов.

Да обаче през първите 40 минути от излета нямах слука! Нямаше и активност на повърхността. Какво им ставаше на тия риби?!? Условията за риболов бяха повече от добри! Може би трябваше да сменя тактиката си – така и направих. Заложих на силикон и реших да търся рибите далеч от брега. Такъмът с който ловях ми позволяваше това – спининг FilStar Light Game във вариант 2.74 M и плетено влакно Gosen-W 4ply Multi 300 m в размер №1. След две проводки вече се радвах на успех! На максимална дистанция, около 50+ метра, имах удар на риба, който успешно отразих и така наклоних везните в моя полза! 🙂

Очаквах, че бях излъгал по-едра белка, но се оказа, че е по-дребничка и тумбеста. Изглежда тъкмо беше закусила, което означаваше, че хищника се храни навътре, а не край брега. :)Пуснах рибката и продължих с дългите кастинги.

След 10-тина минутки смених успешния силикон на Pontoon 21 с Fox – Zander Pro Shad 10 sm в цвят fire tiger. С него ковнах две маломерни бели, за които размера на силикона идваше голям залък за малките им лакоми усти, поради което се откачиха набързо, защото бяха захапали преди куката. 🙂

Рибите изведнъж се покриха и през следващия час и половина нямах слука. Все пак успях да ги открия, като размерите им не бяха впечатляващи, но пък почти нямаше празна проводка. 🙂

В един момент спрях да ги снимам, защото беше безсмислено да щаракм еднотипни снимки. Успешната примамка в случая бе клатушка на DAM – Effzet Slim Standart.

Така и не се вреди някой дебел костур… Времето напредваше, а с него и предстоящата жега.

Дръпнах още няколко белки с идентични размери като предните на Orka Mermaid в цвят FY и приключих с риболова.

Общо взето не бях капо – имаше доста наскубан дребосък, но целта на риболова бе отчасти изпълнена. 🙂
Търсенето на бодлоперките на язовир Пясъчник продължи. Следващият ми риболов там бе чак през средата на октомври. Сутринта навалицата по бреговете на язовира беше пълна. 🙂 Все пак успях да си намеря местенца където да помятам.

През първите 30 минути на излета успях да ковна една бяла риба, която ми клъвна непосредствено преди да извадя силикона от водата…

В следващите часове нямах пипане… Сменях постоянно различни видове примамки, с които търсех рибите на различни дистанции от брега, но слуката така и не идваше.

Упоритостта ми ме докара до там, че открих доста гъст пасаж от дребни костури край брега, които си позволих да надърпам с малка примамчица, нетипична за използвания такъм. 🙂 Ами като имаше лимони – си направих лимонада!

Червейчето на Bait Breath се оказа доста атрактивно за мъниците. В един момент обаче ми писна цялата тая работа и се отказах да ловя повече… ставаше ми досадно. 🙂

За съжаление Пясъчник не ми предложи нещо друго по-атрактивно в този ден и към 15 часа напуснах „бойното поле“. 🙂

За балканки 2018 -2

Ах тия балканки…. 🙂
Въпреки, че предния излет не бе кой знае какво и слуката не беше голяма, реших да дам още един шанс на балканките. Бяха изминали почти 3 седмици откакто ги бях потърсил за последно. Денят бе празничен – 6-ти септември! Малко преди 8 часа бях на реката, а там имаше и други колеги, които като мен отбелязваха националния празник, първом с риболов. 🙂 Настаних се на перспективен вир и първия ми избор за примамка бе воблер – Storm Gomoku Dense T, със сменени куки на DUO Spearhead Ryuki Single Hook в размер 9.

Подадох воблера до отсрещния подмол и започнах да го водя. Първите две проводки бяха безрезултатни, но на следващата – хубава балканка започна да прави пируети над водата. Почти ми беше „вързана в кърпa“ за снимки, но се засуетих и ми избяга. 🙂 След 10 минути се качих по-нагоре и нагазих в хладната река. 

Подадох няколко пъти воблера… смених с DUO Ryuki, но рибки нямаше. Ами беше време да сменя с въртяща блесна. Явно нещо балканките се назландисваха на воблерите ми. Ако и на Мепсът не ми ударят, то със сигурност пред мен няма риби! 🙂 За 15 минути успях да извадя извън нерви няколко балканки, като стигнах до снимки с три от тях. 

Без да искам привлякох хорските очи и малко над мен се настани друг риболовец, поради което ми се намали зоната на облавяне. Поседях още 5 минутки и се отправих към следващото място, където още при първите подавания имах слука – за две минути, две риби.

Това бе едно страхотно начало на излета с много добра активност от страна на балканките. В следващия час обаче, нямах и сторване. Къде се дянаха тия диви пъстърви? Боднах една малка, след доста упорство, която ми подсказа да остана още малко на реката.

Това „малко“ ми коства още 2 часа и половина, докато отново напипах активни балканки (в най-голямата жега), които най-много се дразнеха от въртящата блесна на Мепс…

Тя жегата се усещаше само когато се налагаше да излезна от водата и да заобиколя по пътеката. 🙂 Празничното настроение бе приповдигнато от тази красавица, която се бори достойно и си заслужи да я пощракам малко по-дълго.

Придвижих се отново и стигнах до едно доста перспективно местенце! Вижте каква разкошотия:

Бях сменил въртящата блесна с воблер. На линията бях поставил Rapala X-rap Countdown 5. Метнах го точно ей там, където сочи върха на пръчлето:

….и бууум – там ме чакаше още една балканка, която бе и последната ми риба за празничния ден! 🙂

Помятах още 20-30 минутки и се отправих към нас зареден с положителна енергия и емоция от добрия пъстървов риболов.

Всъщност това бе и последния ми пъстървов излет за 2018-та. Така и не ходих след това официално да закривам риболова на балканките. След месец и половина е откриването, а до тогава можем само да се „греем“ със спомените от предните години, планирайки да посетим нови места и да заложим на нови примамки и такъми. 🙂 

За балканки 2018

Средата на декември е. Навън времето е лошо – студено е, вали дъжд, а някъде из страната и виелици се вият, та какъв по-хубав повод от това да седна и да драсна набързо един летен репортаж. 🙂 Така и така този уикенд не остана време за риболов, то поне едно разказче да спретна… и то какво само – за пъстърви, които към момента са в забрана, поради настъпването на размножителния им период. 🙂
Бях ви споменал, че в края на март тази година, реших да обърна внимание за първи път на балканките. „Откриването“ ми беше пълна трагедия откъм риби. За 5-6 часа така и нямах слука. Реших да оставя балканките за някой по-късен етап от годината. Чак на 18 август се организирах и посетих отново реката. Някъде към 08:30 сутринта бях вече там и марширувах из вировете. Рибари не се виждаха, но не беше изключено някой вече да беше минал преди мен по вировете, набождайки петнистите дивачета. През първите два часа нямаше помен от баликанки! Каквото имах като примамки го предложих на петнистите красавици, но така и не се появи риба, дори и само за сторването. Времето напредваше – аз също по маршрута си, но риби… къде ли бяха? Нивото беше сравнително високо за сезона и явно рибата се беше пръснала на някъде си. Все пак замятанията не бяха напразни, защото за първи път пробвах новата си макарa (Shimano Stradic CI4+ FB във варианта STCI42500HGFB) при пъстървов риболов. Усетих, че по-голямото предавателно число – 6,0:1 ми дава някакво предимство при воденето на примамката по бързото течение. Досега бях ловил единствено с макари с предавателно число 5,1:1 и усилието, като че ли беше по-голямо. Въпреки, че бях направил вече един излет на Марица със Страдик-а, като че ли чак сега си пролича това – на по-малката и бърза река. 
Мятайки тук, мятайки там, все пак след мигове на упорство излъгах първата хубавица на въртящата блесна на Мепс!

Рибката беше полудяла и направи няколко последователни подскока, опитавйки се да се откачи от тройката на блесната. Перфектен момент да видя и как Zodias-а ще отреагира. Нямаше много време да усетя всичко от първия път, но да речем, че впечатленията ми бяха положителни и въдицата ми даде това, което едва ли би ми дала някоя друга със  супер-хипер бърз строй. Балканката, която бях излъгал беше на резмер около 25-те сантиметра. 

Щракнах й още няколко кадъра и я пуснах обратно.

Продължих да настоявам в този вир, но след 10 минутки се придвижих към следващата точка. Там успях отново да бодна едно зверче, но по-малко.

Последва отново кратко настояване и придвижване по коритото на реката, че по брега не бе толкова достъпно и щях да изгубя доста минути в заобикаляне. На следващото ниво от играта прилъгах първата жертва на Rapala X-Rap Countdown 50 мм в цвят S! 

Укротих „опърничевата“ и я подготвих за снимки, след което отплува обратно в реката.

Положителните ми впечатление от X-rap Countdown-а се позатвърдиха. Той притежава много добър кастинг и ми да ва предимство, когато трябва да преодолея далечна дистанция за да цопна на правилното място, да речем във втичалото на вира, ако аз съм застанал на изтичалото. Свидетелство за това е и долната снимка. Престарах се доста в кастинга и воблерчето кацна на едно дърво. За късмет успях да си го върна. 🙂 Туичва се добре в спокойна и бърза вода, като отблясъците му са доста видими.

Общо взето бях много доволен и от поведението на целия си такъм – удоволствие бе за мен да си джиткам насам-натам из реката, подавайки на горещите точки, където очаквах да стоят пъстървите.  

Красотата на реката пък ми донесе допълнителен положителен заряд, макар и рибките да бяха не толкова активни. 

Хванах още една балканка, която доста лакомо беше атакувала блесната на Мепа, с която тръсех по-едрите й посестрими, а други две с подобни размери се откачиха преди да ги щракна. Явно бях напипал детската градина. 

Продължих нататък по реката, но така и нямах друга слука. Сменях постоянно примамките – воблери и блесни, но не би…
Бях взел с мен едни единични куки на DUO, които са предназначени за любимия ми Spearhead Ryuki 50S, но така и не ги смених по време на излета с тройките, че ме беше налегнала апатията. То и никоя от балканките не пожела Ryuki-то – нещо странно, поне за мен. Куките са много остри и впечатленията ми от тях засега са положителни. Единствената несигурност виждам само във въженцето, което свързва халкичката с куката.


Така лятната ми разходка за балканки приключи и след общо 5-6 часа ходене насам-натам се ориентирах да си ходя, макар и прохладата на реката да ми казваше да остана още. Ами не останах капо, пробвах си такъмите, поразходих се – време беше да се връщам в бетнонната джунгла за да свърша и някоя друго по-полезна работа от риболова. 🙂 

За костури през лятото 2018 – част 5

Продължавам с публикуването на костурските ми набези. Предният излет е вече в историята и е време за пети епизод. 🙂 На следващата сутрин (12.08.2018) отново цъфнах на язовира около 9 часа. Този път бяхме с Мишо. 🙂 Още при първите подавания индикирахме кълванета – бодлоперите бандюги отново бяха там! Разбира се, пак печелившата примамка бяха силиконите, в случая Pontoon 21 – Awaruna в размер от 2,5″.

Рибките се нижеха на куката почти една след друга. Ето на – още един костур е пред обектива, но този път заедно с мен. Най-после някой и мен да ме снима! 🙂

Добрата активност продължава, като на моменти, след многото дъвкане, силикона бива почти изхлузен от куката.

Сменям със зелен тигър на Daiwa Duckfin Shad – 6 см, за да видя дали драстичната разлика в цветовете ще им се отрази – отговорът е, че няма значение цвета. Спинингчето ми продължава да се гъне под напъните на обезумелите костури. 🙂

По едно време взех на Мишо спининга, за да пробвам какви са му възможносите и да видя спрямо моя дали е по-добър или не. Въдицата е на Pontoon 21 GAD Chaser във варианта CRS692XULXF. След 3-4 замятания с нея разбрах, че тя не ми допада особено. Доста по-неотчетливо усещах ударите на костурите, спрямо моя такъм.

Разменихме си пак въдиците и продължих с риболова. Мяткам бързо силикона във водата и правя успоредна проводка на бетона. След 2-3 оборота с макарата заковавам следващия бандит и за мое съжаление виждам, че силикончето на Daiwa е изчезнало от куката…

Друго неприятно нещо, което установявам е, че плетеното ми влакънце бе почерняло от някакви черни и гадни утайки, които се бяха настанили пред нас на повърхността на водата – някаква пепел. Оказва се, че не само аз имам този проблем, но и Мишо, а в по-късен разговор с местен рибар научавам, че дори и монофила почернявал от тая гняс!

Връщам обратно на линията Awaruna-та и добавям към улова още два добри костура. 🙂

Сменям с малко по-дълъг силикон на Daiwa – Tournament D’fin в размер от 7,6 см, прегполагайки, че е възможно сред пасажа да има и по-големи батки. Първият, който улавям не е от тях.

Вторият обаче си заслужи снимка с мен, като след него улавям и още един, но по-малък. 🙂

10 минути нямам удар и сменям с другата крайност в цветовете, залагайки на Orka Shad 6 см в цвят FB, който бях запазил от предния излет за всеки случай, поради големия бой, който отнесе. 🙂 Усещам нестандартно кълване и за засичам – бланката на Zodias-а бива злобно огъната. Авансът сработва и започват да минават през ума ми помисли за трофейна риба – най-после! Докарвайки я пред мен, виждам, че съм изшил добър костур отвън за хрилния капак…, така че няма трофей. 😀

В следващите 20 минути добавям още два костура – от хубавите.

Връткам пак на линията силикона на Daiwa и в следващия момент той остава без опашка… Хваща ме малко яд, че го губя, защото по принцип вноса им у нас е супер нередовен и незадоволителен откъм количества и в един момент си стават дефицит. Както и да е, ще сменям пак силикона, макар че слънцето вече ми изтисква силите, защото наближава 12 часа, а жегата става адска… ще перколясам. 🙂

Смяната с нов силикон ми носи още две риби в рамките на 4 проводки, след което преустановявам риболова, чакайки Мишо да дръпне още няколко костура. 🙂

Просто ми се отщя да ловя повече, дори само за спорта. 🙂 Отличната слука, в комбинация със сипещата се жупел над главата ми и нажежения бетон, ни гонят малко по-късно от язовира, задоволени напълно откъм потребността за добър риболов. Това беше един страхотен костурски уикенд, който отново щях да повторя по-късно. 🙂

 

За костури през лятото 2018 – част 4

Привет на всички!
След обзорното отклонение за излетите ми по Марица през август, продължавам  с поредицата репортажи за костурските ми набези през това лято. Слуката бе отлична и има още какво да се покаже. 🙂
Отново ми предстоеше риболовен уикенд. Датата е 11.08.2018 – събота. Плановете ми бяха да се разцепя от костурски риболов. Тъй като вече си бях напипал солиден „залеж“ от костури, търсенето на каквито и да е други хищници бе зарязано. На прицел отново бяха бодливците и само те ме интересуваха! Последно ги бях ловил преди две седмици и се надявах отново да се получи силен риболов. Сутринта след 8 часа бях на любимата гореща точка. Отново по брега имаше навалица, но „моето място“ беше свободно – идеално. В началото на излета имах едно-две плахи ударчета, но нищо по-сериозно. Явно костурите не се бяха завъртели още. След около един час безуспешни замятания почнах да се чудя дали не съм „изтървал влака“ идвайки след 8 часа. 🙂 На повърхността почти нямаше активност на риби. Тук-там някоя по-дребна да припляска отгоре и дотам. Основно настоявах на силикони с размери от 6-8 сантиметра. В един момент реших да падна значително в презентирания размер. От кутийката с малките силикончета извадих Relax Kopyto 3 см с чебурашка 3 грама. Идеята бе да планирам повече време из водните слоеве с по-малка примамка – в случай, че костурите ми капризничат и искат точно това. След 3-4 проводки усетих много добре, на спининга, как бе сдъвкан малкия силикон и засякох. Пръчлето се сви и ето, че имах първата риба за излета. 🙂

Четири минути по-късно се появи за снимки и втори бодливец.

След още две проводки реших да вдигна размера отново на 6 см и да заложа на приблизително същия цвят. Изборът ми падна върху Orka Shad в цвят FB. Не се знаеше дали бях настървил костурите или просто това бяха единични капризни риби. Трябваше да пробвам обезателно с по-големия размер силикон. Пет минути по-късно заших трети костур.

На две-три проводки започнах да шия костур след костур, като големината им плавно се увеличаваше.

Докато си цъках наперените костури, се позавъртя на повърхността огромен пасаж от малки каракуди. Така и не видях бодливците да направят някаква атака по пасажа…, но те бяха отдолу му. Следващите проводки доказаха това.

Както казах, големината на бодливците плавно нарастна, стигайки в един момент до 25 см.

Най-големия бандит, който излъгах за излета бе с дължина от 30 см, а на тегло някъде към 500 грама.

Истинско удолоствие бе да усетя мощния му удар с лайт пръчлето ми и да го преборя. Наложи се да дърпам плетеното влакно на ръка, за да го изтегля от високия бряг. Такава риба никак не е препоръчително да се вдига от високо с лайт спининг, защото както знаете, съществува голяма опасност да претоварите въдицата и тя да се прекърши като суха клечка под тежеста и тръскането на рибата, докато я повдигате.

Приблизително на всеки 3-4 проводки имах слука на добър костур. Горе-долу този ритъм се запази и през следващия един час, като ги лових само на един силикон на Orka.

В един момент от многото дъвкане и откачания от устите на рибите, куката разпори странично телцето на шада.

Въпреки това, наново го монтирах през по-здравата част и риболова продължи.

Така изглеждаше шадът след агресивните кълванета и откачания от устите на костурите – като ветерен от някаква война. 🙂 От ситните им зъби се бе понащърбил.

Този пък го заших някак си странично – през най-костеливата част на хрилния капак….

Реших да запазя бияча за утрешния риболов и го смених със Storm Gomoku Micro Jig в размер от 5,5 см и тегло от 12 грама. Добавих с него още два добри костура, като след тях го зацепих в дъното и го скъсах. 🙂 Неприятно е да се разделиш с успешна примамка, но това е част от риболова.

Часът беше станал 11:30 преди обед. Вече бях направил нормата от улов на риба и се бях наловил. Слънцето напичаше зверски и си тръгнах от язовира, но с идеята отново да го посетя на следващата сутрин… 🙂

 

Марицалайт през август 2018

Лятото отдавна отмина, но моите летни репортажи продължават. Липсата на време за писане е виновник за това закъснение и надявам се ме разбирате правилно. 🙂 Все пак, „отовори ли се прозорец“ сядам и драскам, защото има какво да се разкаже и покаже.
Този път ще ви представя нещо по-различно от летните ми костурски набези. Ще оформя един обзорен материал, посветен на августовските ми излети по река Марица около Пловдив. Хванах основно кефал и малки щуки. Като цяло обаче слуката ми се струва слабичка за сезона. Една радостна новина, която установих при излетите бе, че се оказа, че тази година в участъка е имало значителен бейби бум на щукички. Освен това сега в студените есенни дни пък установявам много добра слука на бели рибки и костурчета – много бебета, много нещо и тази година. 🙂 Като споменах това, се сещам за друго – май от миналогодишния бум на расперчетата нищо не е останало. Тази година и до момента през ноември не успявам да хвана нито едно от тях. Къде ли се дянаха тези досадници?
Преди да започна с излетите нека се похваля с няколко нови нещицааа. 🙂 Първото е, че развъртях нова за мен макара. Тя е eдин от топ моделите на Shimano – Stradic Ci4+ FB във варианта на 2500 HGFB и отдавна й бях хвърлил око.

Приятна, лека, с бърза предавка и много мощ макара! Изключително подходяща не само за соленоводен риболов, но и за сладководен – особено в реки с бързи течения, където е нужно да се обере бързо линията или пък за любимия ми риболов с повърхностни примамки. Единственото, което не ми хареса до момента е, че се влага малко смазка от страна на производителя, но пък това лесно го поправих, като си я смазах сам. 🙂
Както всеки път така и сега спазих максимата „нова макара – ново плетено влакно“. 🙂 Хубаво е, когато човек има възможност да се поглези с нови материални благинки, предназначени за любимото хоби. И този път избрах да заложа на четири нишков брейд на Gosen. Името му е Cast 4, а размера – №0,8.

Тези благинки лепнаха идеално като „шамар на буза“ на лайт пръчлето ми – Zodias 264L2!

Разбира се, няма как да не мина и без няколко нови примамки. 🙂 За да не ставам банален с много новите работи, реших да ви покажа само по-големия брат на любимия ми мини пенсил на Storm – Gomoku Pencil 60F в цветове CPHC и HGG!

Излет №1 – 09.08.2018

Нивото на реката през август бе значително. Общо взето много вода се изсипа от небето това лято и водните каскади работеха здраво, изливайки отработената вода от турбините на ВЕЦ-овете в притоците на Марица. Точно поради това температурата на водата за сезона бе по-ниска, спрямо предходни години. Дори преобладаващите слънчеви августовски дни не успяха да я затоплят добре.
Четвъртъкът – на деветти август, се пуснах по реката. Нещо ме беше „стегнала шапката“ и след работа отидох да помятам за разтуха. Към 17:40 часа бях на Марица. Първоначално се стреснах от височкото ниво и бързата вода, но си казах „майната му, ще мятам пък к’вот т’ва“. Да ви кажа доста си помятох докато излъжа първия рибок. 🙂

След почти повече от час мятане най-после нещо разтресе лайт пръчлето ми. 🙂 Предполагам всички познавате успешната примамка в случая – един от моите любими воблери за риболов по Марица и не само. Последва още един удар и проследяване в по-тихите дълбоки части, отново на кефал, но нямах късмета да стигна до снимки.

Малко преди 20 часа вече бях стигнал любимите ми места за риболов с повърхностни примамки. Сега разливите бяха станали дебели и мощни бързеи. Въпреки това покрай брега имаше тихи участъци със залети от придошлата вода треви. Беше настъпил момента да извадя малкия мини уолкър на Storm и да се поразкърша!

На третата проводка, прокарвайки пенсилчето близо до тревите, имах удар и първа риба  на повърхността – кефал.

Пуснах рибата и предусетих, че пак трябва да мина по същата траектория – не може там да се е скатал само един кефал. 🙂

Четири-пет проводки и изпод тревите се изстреля още един рибок със същите размери.

Продължих да настоявам с малкия герой, като се преместих малко по-надолу. Там отново имах ударчета непосредствено край брега, но успях да уловя само една риба, с която финиширах излета.

Общо взето бях доволен – пак много риби изчоплих от голямата и хладна вода, че дори имаше заигравка на повърхността.

Излет №2 – 15.08.2018

Отново след работа издухвам към Марица. Този път смених участъка с идеята да потърся дебелите кефали в най-дълбоките вирове. След час настояване, при една от поредните бавни проводки по течението, реазлизирах мощно кълване и авансчето на макарата просвири на два-три пъти. Бях заложил на тежка въртяща блесна на Mepps – Aglia Longcast №2 в цвят AG, като целта бе да планирам с нея буквално над дъното по време на провеждането по течението. Усетих, че съм зашил добра риба. Показвайки я над повърхността видях, че не е голяма, но пък не е и малка.

Хубав охранен дебелак, който ми донесе добра тръпка. 🙂

До края на излета успях да уловя една щука на Mepps Aglia-e, която се откачи при ваденето и едно костурче на Salmo-то.

Излет №3 – 25.08.2018

Последния уикенд на август отново се отдадох на риболов по Марица. Смених участъка в търсене на нещо по-различно. Към 17 часа бях на реката, като нивото бе една идея по-ниско спрямо предния излет. Още със стъпването на брега поставих любимия мини уолкър на Storm. Змаетнах го в тихата вода и след две-три проводки нещо завлече уолкърчето под водата.

Zodias-ът ми подсказа, че рибата бе щука – по повеждането и тръскането. Късмет имах, че не бе глътнала малката примамка.

Пуснах малкия звяр и продължих да си връткам отгоре.

След това имах няколко побутвания от малки кефалчета, но друга слука така и не реализирах. Започанах да се пускам надолу по течението и да търся други активни риби. Чак след два часа и кусур успях да ги напипам, но за кратко… Голямо претърсване падна, но аз съм тъп и упорит! 🙂

Започнах с добър кефал на въртяща блесна.

Завърших с три удара на щука на мини уолкърченцето. Само една рибка успях да докарам до снимки, като този път играта бе рискова, но всичко завърши с щастлив край за мен и рибата.

Излет №4 – 26.08.2018

На следващия ден реших да проверя на какво се дължи този бейби бум на щучки. Взех щукарските такъми и се отправих пак към Марицата. Отново се пуснах в същия участък към 17 часа. За съжаление пак излизаха същите малки писалки. Снимах само една колкото да не е без хич.

Излет №5 – 29.08.2018

Свършвам работа и дим да ме няма… както се пееше в една песен на Графа. 🙂 Първоначално лових два часа в дълбок вир, но нямаше следа от тлъстите кефали. Трябваше да се преместя по-нагоре, за да достигна друг вир с идеята евентуално да направя свестен риболов с повърхностни примамки. Наложи се да премина през гъста растителност, за да достигна мястото. Преминавайки през нея си спомних, че пътят до хубавите риби винаги е трънлив и не е лесен. Вирът бе широк и сравнително плитък, на места затревен от водорасли, а брега – обрасъл с треви, храсти и дървета. Всичко предразполагаше за дебнещи повърхността кефали. Речното ниво се бе запазило относително същото спрямо предния излет от 26-ти. Ако се бях насочил първоначално към този вир щеше да стане „страшно“ за фотоапарата ми, ама нали първо трябва да пробвам тук и там, кой знае дали няма да ми излезе късмета. 🙂
Още при първото подавание видях как вкупом се втурнаха три риби, атакувайки бясно малкия пенсил на Storm. Те не успяха да го нацелят и вдигнаха голям шум, след което нещо се поразбягаха. Дадох им 5 минутки почивка и отново заметнах. Буум… един мъник успя да грабне първи малкия бонбон точно пред устата на един по-едър кефал.

Пет минути по-късно, прокарвайки уолкърчето близо до храстите ме изши страшно добър кефал, който тръгна моментално да се завира в тях. Някак си успях да го пренасоча и той взе, че влезна в умереното течение пред мен. Е, този ход го превърна в още по-лесна плячка за мен и фотоапарата ми. 🙂

Положих го на метъра и се оказа, че съм ковнал не лоша риба.

Направих му една „последна“ снимка преди направата на видео с пускането, до което обаче така и не стигнах, защото той рипна и си цопна във водата пред мен, отпрашвайки към течението… От щракането с фотото успях да му хвана скока от ръката ми – превъртане тип троен аксел. 🙂

Трябваше да се преместя 20-тина метра по-нагоре по течението, че доста шум вдигнах и не разчитах, че ще имам повече кълванета. На новото местенце също имах удари и риби на повърхността.

На залез, заложих на големия брат на уолкърчето в размер от 60 мм. Имах три много яки удара, като единия бе на максимална дистанция, но дали беше на трофеен кефал или едър распер, така и не успях да видя. Покрай брега на около 10 метра от мен заковах един кефал 30+, който се бори достойно и застана за една последна снимка, преди финала на излета.

Завършвам обзорния материал с едно много кратко клипче с пускане на добър кефал. Наслука и до следващия репотраж. 🙂