Архив на категория: Риболов

По Марица с каяка

Здравейте колеги,

Преди забраната за пролетното размножаване на рибите около Пловдив е тегаво да се намери дестинация за риболов от каяк освен ако не трябва да се отдадеш на тролинг скука. Е, аз реших да се отдам на отдавна замисляна авантюра и да се спусна с каяка си по течението на река Марица между 2 бента като ниското ниво само спомагаше да не прелитам местата за риболов , а както се оказа някъде дори се налагаше да слизам защото беше адски плитко. И така, бях оставен под моста на околовръстното на 4 ти километър и от там трябваше да стигна с до центъра на града  като по целия път бях една голяма атракция за риболовци , любовници в храстите или просто на студентчета седнали да пиинат биричка на слънце , което през повечето време грееше безмилостно.
Ето ме в началото на пътя 🙂

Още в самото начало се забеляза ,че при 17 градуса вода няма да е най-лесното нещо да се хване риба , а и не беше коректно да се търсят распери и щуки щото са забранени , та бях си приготвил УЛ -та и любимото ми ML Dageki  , с което да хвърлям некоя и друга по-голяма примамка за дребен мустаковец 🙂
Този път бях екипиран с жилетка и макар в 95 % от местата през които минах дълбочината да не надвишаваше 1,5 метра се чувствах много по-спокоен.
Още на първият завой имах тъп удар без закачне , което ме наведе на мисълта ,че некой големичък кефал се е заинтересувал от моята примамка и както се оказа само след една проводка при мен , скътан в едно обратно течение , дойде може би най-големият кефал който някога съм виждал , но за съжаление само следваше примамката като явно не очакваше да има нещо в тази посока кротко се шмугна под каяка ми 🙂

Последва каменист участък с прекрасни макар и плитки ързей , но без никакво видимо присъствие на риби – явно се бяха запътили да правят любов :).
Ето я и моята риболовна машина паркирана на едно от много подалите се островчета.

В далечината се задавапе мазен и бавен участък и реших ,че е безпредметно да търся кефали и подбрах малко по-големи примамки с цел да провокирам некое сомче ,  макар водата да беше ниска и студена.

Приближих участъка зад гребната база къде бях атракция за случайно разхождащи се  с колелета или просто излезли на пикник , които ме гледахе с нескрито любопитство 🙂
А, аз бях влезнал да разуча реката, да си намеря дупки и подмоли , които да изледвам  и макар и нивото да беше адски ниско успях да набележа няколко прекрасни места повечето трудно достъпни от брега 🙂

И така както си облавях района и наближавах неговия край и се проклинах ,че не си бях взел бира , от летаргията ме извади тъп удар и следващите 20 секунди бяха една малка лудница, защото след засечката това чудо полудя и просто повлече каяка срещу бавното течение и без никакви притесния се насочи към един подмол на 10 м мен. Авансът пишеше и само успях да го затегна и явно усетил това сомът смени рязко посоката и започаха ударите с опашка, при което успях за кратко да го видя – прекрасна риба малко над метър. Е , до тук с хубавите новини, защото все пак такъма ми беше много далеч от сомски, отделно на това ударът беше на сръбско „грозно пате 6см“ като куките му макар и сменени отдавна бяха изгубили пробивните си сили и … ами пръчката просто олекна 🙁 , но пък остана емоцията от макар и кратката борба и надеждата да се видим  пак 🙂
Времето беше напреднало  , аз не бях преценил как то лети като си на вода и имах само 40 минути до мястото за евакуация и за това се отдадох на спускане по реката с разузнаване , а както се оказа хубави места за бъдещ риболов – дал господ 🙂

Така премина първото ми риболовно спускане по река Марица като съвсем скоро мисля да го повторя – гледките са прекрасни , а да се лови от каяк по река е недаминато удоволствие.
Наслука на щукарското откриване където се надявам снимките да не са само пейзажни.

Мудни маришки кефали

Здравейте приятели на спининговия риболов!
Новата година вече отдавна е факт. Зимата отпусна своята хватка и ето, че отново всички се разщъкахме по разледените водоеми в търсене на нови емоции и приключения на спининга. Преди да ви разкажа за мудните маришки кефали, за статистиката, ще направя кратък обзор на неуспешните излети, които направих през февруари и началото на март.

Първият ми риболов, за тази година, се състоя на една от големите и известни пъстървови реки в нашата страна – река Въча. Денят бе 12-ти февруари и заедно с моят другар Валентин Данаилов още от ранни зори трескаво започнахме да търсим петнистите красавици. Успяхме да обловим доста голям участък от реката, но за съжаление половин ден не се видя риба… Другата половина от деня посветихме на една друга пъстървова река, но и там ударихме греда….

Впоследствие се установи, че не само ние останахме разочаровани от Въча, но и доста други риболовци, които в следващите 3 седмици неуморно търсеха „златото“ на планинските ни реки…  На 4-ти март направих втори излет по реката с надеждата да снимам някоя красавица, но уви. Въпреки идеалните атмосферни условия и ниво на водата, отново последва гръмко целодневно капо…. Явно през забраната там се е вихрила яка сеч на балканки… Нищо, в скоро време и браковците ще почнат да се капотират там и ще спрат да ходят – много успокояващо нали ?! 😉

От петнисти риби минах на бели риби, но и там греда. Опитах да закрия риболова на бяла риба на 12-ти март, но отново валатясах. Е, можеше и да не остана капо ако не бях проспал единствения удар за излета, но не може всичко да е идеално. Както се шегуваме с мои приятели, на този язовир ако проспиш първия удар, то можеш да си сигурен, че до края на излета няма да получиш втори шанс и можеш направо да си ходиш. За съжаление тази ни теория се потвърди отново. 😀

С оглед на стабилните атмосферни условия и това, че дневните температури през предпоследната седмица на март се задържаха около 18-20 градуса, реших да проверя активността на кефалите по големите реки. Ясно беше, че в малките деренца и реки кефала се е раздвижил и спинингистите вече имаха успехи, но дали така беше и по Марица? Направих 3 излета по реката в търсене на кефал, но към момента активността на рибите е много слаба и реагират изключително мудно на изкуствените примамки.
При първия излет воблерите не дадоха никакъв резултат, въпреки смяната им с различни видове и размери, които газят на различни дълбочини. Различните проводки с воблерите също не провокираха кефалите за атака. Тогава на помощ дойдоха въртящите блесни и по-специално Mepps Aglia-e Chart bright №1, с която миналата година имах успех на кефали в студена вода. Успях много трудно да излъжа този кефал, който бе и единствения за излета:

Рибата се излъга в един вир, в който прецених, че може и да има групирани риби, като евентуалното им местоположение ще е пред втичалото на вира. Според мен, ако има активно хранещи се риби, то те със сигурност биха стояли там.

Успешната проводка беше: замятане нагоре срещу течението и много бавно водене на блесната по течението. След две-три подобни замятания получих много силен и плътен удар на лайт спининга, с разтръскване на връхната му част. Кефала оказа доста съпротива при ваденето, на фона на студената вода. Ето, че тактиката ми сработи и погледнете къде беше тройката с гуменото мънисто:

Определено рибата стоеше там в потока и търсеше храна. Със сигурност зеленото гумено мънисто й бе привлякло вниманието.

Знаем, че по това време на годината хищническия инстинкт на кефала все още не е толкова засилен и той не гони така активно и агресивно. Може би, в случая, зеленото мънисто е било асоциирано с водорасло?

До края на излета нямах друг удар, а за мое голямо съжаление скъсах и Аглията, която се оказа единствената ми успешна примамка за деня.
При втория излет не се случи нищо интересно. Не се видя никъде дори да преиграе риба. Облових доста голям участък от реката, но нямаше слука.
При третото излизане за кефал по Марица, нивото на реката беше малко по-високо и водата се беше позамътила леко. Отново цареше страшно затишие откъм риби и капото намирисваше, като развалени яйца… Реших, да се придвижа лека-полека до вира, където имах слука при първия излет. Застанах точно на същото място и заложих отново на Mepps Aglia-e Chart bright №1, която разбира се бях заприходил отново в кутийката с дребни примамки. Започнах да подавам по същия начин, както и тогава. След 5-6 проводки въдицата щеше да изскочи от ръцете ми…

Ето, че Mepps Aglia-e Chart bright отново сработи и ми донесе слука. След бруталния удар последва и доста силно дърпане от страна на рибата и отново се учудих колко по-борбени са маришките кефали. Този път имах късмета да излъжа малко по-голям кефал от предишния и ето, че след минутка-две, застана мирен пред обектива ми:

Направи ми впечатление, че горната устна на кефала беше деформирана. Явно е бил улавян преди време.

Направих още малко снимки и го върнах обратно в реката, за да може и друг път да му се порадвам с обектива. 🙂

Впоследствие имах още един удар, които пропуснах, а до края на излета не се случи нищо друго интересно.
И така, пролетта вече настъпи, а с нея дойде и надеждата за нов по-успешен риболовен сезон. Рибите в по-големите ни реки започват вече да се раздвижват лека-полека и тепърва може би предстоят по-добрите пролетни излети.

Остават ни на разположение още три седмици за риболовстване преди да настъпи забраната за риболов на пролетно размножаващи се риби, която най-вероятно ще бъде в сила от 15 април. Наслука от мен и до следващия път! 😉

На яз.Пясъчник след леда

Здравейте колеги,

След размразяването на яз. Пясъчник се размърдаха не само мрежарите , който къде успешно къде не натискаме , се раздвижиха и рибките и беше нормално да опитаме да ги провокираме преди тотално да се замислят за хвърляне на хайвера. Както и се очакваше риболовът беше в намаляваща прогресия към пълно спиране на 5.03 , но все пак имаше интересни моменти за тези , които успяха веднага след падането на ледовете да отидат за риба. Е , ние с колегата по каяк Петьо успяхме да се топнем чак на 26.02 и направихме приличен риболов основно на дребни мъжкарчета от вида бяла риба 🙂 като поляганията върху влакното бяла 3 пъти повече от ударите. За много от натисканията имахме съмнения ,че не са точно от хищници и това се потвърди след няколко неуспешни засичания 🙂

Е, не след дълго измежду дребосъците удари и първата мерна бяла риба малко над 50 см.

Ударите бяха безапелационни и нямаше пропуснат удар за което голяма „вина“ има прекрасното пръчле DAGEKI , което ги засича прекрасно и кълването  се усеща на момента.
Продължихме в до края на деня със зайгравката и все пак успях да изкарам още една мерна риба.

И така завърших с 2 мерни риби , 5 маломерни и една каракуда 🙂

На 3 -ти март в уникално страхотното време отново се накиснахме  този път с колегата Стоян и още от началото си личеше , че риболовът на силикон отива към своя край и рибата е крайно мнителна , за което спомагаха дестките обикалящи като цветари лодки , а в момента в който се спрем някъде веднага бяхме заобикаляни от поне 3 – 4 лодки , което отрязваше мерака за каквото и да е било кълване на рибите. Все пак към обед повечето дошли за мИсо лодкарчета се преквалифицираха на тролингисти и освободиха района , с което риболовът потръгна. Слънцето напече и с това реших да се доверя на опита от есента и при прозрачна вода и слънчево време да сложа много тъмен силикон.
Е, рибките го оцениха подобаващо и имах няколко много бързи и отчетливи кълванета.

Тук на първо и почти единствено място излиза уникалната Pontoon 21 Awaruna – точно в тези си цветове и при тези условия бие всякаква конкуренция. Пробвайте в много светло време много тъмни , даже черни силикони и съм сигурем ,че ще ви изненадат.

В ранният следобед риболовът приключи и въпреки ,че упорствах почти до мръкване нямаше нищо съществено за отбелязване , освен страхотният залез над язовира 🙂

В последният уикенд преди забраната най-вероятно ще изпробваме риболов близо до устията като ще наблегнем на риболовът със малки силикони 🙂
Очаквайте продължение.

Поздрави и наслука.

Последният излет

Ето, че чак сега ми остана време да седна и да напиша каква я свърших с излетите през Декември. Направих общо 3 риболова, като два от тях бяха неуспешни, а последния бе страхотен и имах много добра слука! Пропускам първите два и минавам направо на последния излет. 🙂
Преди обед на 28-ми Декември имах ангажименти, които трябваше да се свършат. Сутринта времето беше чудесно и докато си чаках реда из държавните чиновнически институции почна да ме хваща яд, съзнавайки, че губя ценно време… Време, което със сигурност щеше да бъде оползотворено по-добре ако бях отишъл на риболов! Дочаках си реда и към обед се изстрелях с „200“ към къщи, че времето почна да се разваля. Прегледах набързо прогнозите, а те не бяха обнадеждаващи… За деня го даваха, че следобеда времето ще се скапе и ще има превалявания от дъжд и сняг, а в следващите седмици температурите ще падат и ще има трайно застудяване, което за съжаление продължава и до днес, т.е. в следващите няколко седмици нямаше изгледи за нормален риболов, то и до днес няма де. 🙂 Събрах кутиите със силиконите, грабнах фотоапарата и спининга и газ към язовира. Докато пътувах, забелязах, че от север нахлува студен фронт и се задават доста гъсти черно-бели облаци, като не след дълго започна да вали дъжд. Решен, че ще направя един последен риболов за 2016-та, дори и камъни да валят, пристигнах на язовира малко преди 14 часа. След 5 минути вече правих първите замятания, а дъжда ту спираше, ту почваше и започна да преминава в сняг… Стартирах риболова със силикон на Savage Gear – LB Cannibal Shad на 8 см в цвят firetiger. При едно от провежданията, на около 30 метра от брега, примамката не тупна на дъното. Погледнах си линията и видях, че отпусна. Повдигайки плавно върха на спининга нагоре, направих един оборот и половина с макарата за да обера линията и да усетя….закачка или риба? Примамката се бе закачила в нещо и напънах въдицата…напънах още един път и…доста странно и плавно отлепих нещо от придънния воден слой. Почнах по-силно да тегля и да напъвам Speedmaster-a, като в един момент въдицата се разтресе мощно и „нещото“ почна да взима бясно аванс…е в този момент усетих колко ми е гъвкава въдицата 😀 Бланката на Speedmaster-a се огъна много злобно. Бях закачил доста едра риба и почнах да я боря по-усърдно. За съжаление след минута-две, рибата разтресе още по-зловещо и се откачи… Извадих набързо примамката и проверих какво е състоянието на силикона и дали куката е поддала. Установих, че по него нямаше поражения, а куката си бе наред, дори не бе затъпена. Е, за съжаление се разминах с доста едра риба, но така е понякога в риболова. Проведох още 10-тина пъти на мястото и реших да се преместя 15-тина метра по-вляво. Смених силикона с този на Daiwa – Duckfin Shad 9 см в цвят Wakasagi – един от най-любимия ми модел силикон, който имам в кутията! На четвъртата проводка усетих как нещо изтряска примамката и рязко засякох. Ето, че отново имах риба на линията! 🙂 Докарах я до брега и видях, че съм уловил добра бяла риба, която се беше закачила доста леко за устната.

На дължина рибата беше около 60 сантиметра:

Реших, че мога да задържа рибата с оглед на състоянието на рибната популация във водоема. Продължих излета, а дъжда и снега ту се усилваха, ту спираха. Вече бях доста мокър, но въпреки това не спрях да мятам. Сега беше момента за един страхотен и запомнящ се риболов в края на годината. Преместих се отново и започнах да замятам колкото се може по-навътре, тъй като установих, че ударите бяха на максимална дистанция. Поставих на линията класически млечно бял шад на Орка с размер от 10 см. Шад-а е монтиран на бяла кука номер 5/0 с вградена сферична глава и тегло от 12 грама.

След няколко минути, непосредствено след замятането на примамката, усетих удар при пропадането й и моментално засякох. Шад-а на Орка бе харесан не само от мен, но и от тази бяла риба:

Рибата бе малко над 40 сантиметра.

Много добре бях отразил кълването на рибата:

Пуснах я и уверено продължих да търся рибите от брега.

За съжаление атмосферните условия станаха още по-зле и в следващия час направо си подгизнах. 🙂 През това време усетих още две кълванета на риби, но те бяха доста плахи и вяли.
Пробвайки си различни проводки и силикони усетих много добър удар. Рязко засякох и ето, че отново имах риба. Когато се показа над водата останах много изненадан:

Оказа се, че имах слука на щука! На този язовир ходя от доста време, но нито един път не съм имал слука на щука, само бях чувал, че имало. Ето, че и мен ме споходи късмета. 🙂

Не виждах главата на силикона и държах изпъната линията, защото ако я отпусна, като нищо щуката ще захапе флуорокарбоновия повод и можеше да не стигна до фотосесия.

Рибата направи и коронния си номер – една свещ, но не й дадох шанс да шава много. Гепих я с ръката за хрилния капак и я извадих на брега. Ето как беше глътнала силикона:

Силикона, който успя да я провокира бе на Pontoon 21 – Awaruna на 3 инча и цвят 401:

Пуснах рибата и продължих риболова още 40-тина минути.

Към 16:30 часа вече бях подгизнал. Нямаше изгледи да спрат валежите и реших, че е време да си ходя.

Останах много доволен от излета. Това бе един страхотен завършек на отиващата си 2016-та година. Тепърва предстоят нови излети и риболовни емоции през новата 2017-та година, които отново ще имате възможността да прочетете и разгледате тук в Spinning365.com. Наслука и успешна нова година на всички фенове на спининговия риболов! 😉

Ранобудни костури – част 2

В края на Ноември се състоя и продължението на темата за ранобудните костури. Отново направих два сутрешни излета през седмицата точно преди работните ангажименти. Активността на костурите бе горе-долу идентична с тази от предните излети – заход за по-малко от час и после оттегляне на пасажа навътре към дълбоката част на язовира.
Доволен от слуката, която ми донесе силикона на Орка – Шад в размер от 6 см. и цвят FB на предните ми ноемврийски излети, този път реших да заложа на друга разцветки.
При първия излет лових с цвят YG, отново на 6 сантиметра. Часът беше 06:30 сутринта и вече трескаво чаках да се развидели. Лека полека започна да се съмва. Започнаха да се чуват плясъци по повърхността на водата и след малко тя закипя. Пасажа от костури вече бе пристигнал и беше време за първите замятания. След няколко ударчета, този костур направо отвя Орката:

Утрото бе доста мразовито и водачите на въдицата ми хващаха лед. Налагаше се горе-долу на 5-6 минути риболов да премахвам ръчно леда. Имаше голяма опасност при някое от замятанията този лед да пререже плетеното влакно и голяма част от риболовното време да бъде загубено в превързване на линията.

По принцип се препоръчва при такива условия да се пръскат водачите и линията с различни спрейове, но аз съм традиционалист и действам без тях. 🙂 Набързо къртя леда и отново съм в играта. 😉

Усещайки някакви слаби трептения, докато водех примамката, рязко засякох и….ето какво улових:

Това за което бяха дошли пасажите от костур в студеното ноемврийско утро бяха групираните пасажи от дребен уклей. Те бяха толкова гъсти, че последва още едно уклейче с подобен размер на Орка Шад-а:

Този път захода на костурите беше  малко по-кратък (около 40 минути) и усетих, че почнаха да се изтеглят към по-дълбокото. Моментално се изтеглих и аз и ето, че….имах такъв удар, че го помислих за бяла риба. Всъщност се оказа добър костур, който бе клъвнал с…:

… дам, с опашката! 😀 Не ми се е случвало досега подобно кълване. 🙂

В близките 5 минути последваха още няколко кълванета и всичко замря. Реших, че е настъпил момента да действам според начертания план, който пренебрегнах миналите два пъти и да гоня костурите до последно. Изтеглих се към най-дълбоката част – открити води и сложих тежката артилерия – oловната глава на вградената кука бе 15 грама, а самата кука бе №3/0. На нея бях поставил силикона на Pontoon 21 – Awaruna в размер от 3 инча. Целта беше максимална дистанция с лайт такъма и бързо пропадане до дъното. Изцедих каквото можах от такъма като дистанция с тази примамка (малко над 40 метра) и на второто подаване нещо просто ми спря провеждането! Направих бърза и мощна засечка и ето, че тактиката ми се увенча с успех:

Успях да уловя най-големия ми костур за излета.

Още две проводки и ето, че застигнах още един лаком костур:

След него установих, че надпреварата с костурите свърши и вече не можех да достигна разбойниците. Излетът приключи, а спининга отново се бе обледенил (точно на време, защото трябваше и да си ходя 😀 ):

При второто излетче утрото беше дори още по-мразовито. Заходът на костурите бе най-слаб спрямо предните три излета. В ранните часове се усещаше, че я няма онази злобна активност, която я имаше преди и на моменти се чудех, дали изобщо имам някаква слука. Сложих на линията отново 6 сантиметровия Орка Шад в цвят YG, а после и FB, но за всички мятания реализирах едно-две слаби ударчета. Трябваше нещо да променя! Смених силикона с някой от другите ми любими от кутията, но нищо. След това поставих другия цвят, който имах на Орка Шад 6 см. – WB и след няколко провеждания усетих нетипичен удар. Засякох и ето, че първата риба в мразовитото утро бе пред обектива:

Учудих се от слуката, защото предните три излета тя отсъстваше. Маломерката се беше зашила под устата, явно само е натискала Шад-а. Пуснах я и реших, че това ще е успешната разцветка и примамка.

Да ето, че след няколко проводки излъгах и първия ранобуден костур:

За съжаление захода не бе това, което очаквах. Този път се впуснах доста по-бързо в преследването раираните разбойници от плиткото към дълбокото.

Всичката активност приключи много бързо…

В следващите 30-40 минути нямаше и следа от рибите. Сменях най-различни силикони и начини на провеждане, но нямаше кълване.
Така Ноември свърши, а с него и темата за ранобудните костури. Голямото есенно хранене на хищниците край бреговете на големите язовири също приключи. Предстоеше още един месец до края на 2016-та година, в който не се знаеше каква ли слука можеше да ме споходи, упорствайки от брега. 🙂

https://www.youtube.com/watch?v=30NOZyHMv7E