Събудих се сутринта и първата ми мисъл беше риболов, а все още ми се спеше прекалено много. Реших, че ще полежа малко и ако не ми мине ще се ходи за риба и без това даваха времето да се разваля следващите дни, а и аз традиционно преди изпити , вместо да уча ходя за риба да си наместя чакрите. Полежах малко, обаче пусти мерак не минава и беше ясно , ще се ходи , но трябваше да се разбързам и да тръгна рано, преди да започнат сутрешните задръствания. Събрах в един сак с който ходя на тренировки уж нещата , защото не знаех кое ще ми трябва и кое не , а нямах време да се бавя. Вече пътувах към реката и си мислех колко болен мозък съм , точно преди 2 дена бях пак за риба и едва не умрях от жега, но мерака си е мерак, поне кафе и вода да си бях купил от София… Отидох на реката сложих един воблер от тези които правя , за да го тествам как се държи и докато си подмятах лежерно в един хубав вир нещо ми причука, помислих си това е камък , но последва на втория-третия туйч рязко дръпване , засечка и започнах да се боря с едно прилично рибе.
Помислих си , че днес ще имам явно слука за разлика от преди това. Тръгнах окуражен с надежди и рибарски блянове за добър риболов и в крайна сметка така и стана, макар да имаше своите падения и възходи риболова. Реших да тествам в по-бързата вода и сложих тежък воблер , който ми позволява да обловя терена , но беше проблем защото водата беше бърза , а аз се движех срещу течението. Рибата беше активна и почти зад всеки хубав камък излизаше по някой мъник и се стрелваше към воблера, но му се струваше явно голям. Смених и сложих едно Snacky 33 , едно страхотно бижу на Лъки Крафт според мен, с него мога да облавям доста добре и срещу течението. Малките често го чукваха , но не можах да реализирам риба с него в този момент , защото не се задържаше толкова , колкото ми се искаше на мен, а явно и на тях.
Продължих да крача и Ники ми подхвърли „Хей братле, виж какво има до теб!“ , погледнах и видях една змия хапваща си в захлас лешанка с прекрасни цветове. Извадих телефона и реших да я снимам.
Видях един хубав вир в моите очи и реших да да тествам с някоя клатушка да им я презентирам с пропадане и повдигане и по едно време баааам , удар аванс и се откачи… Отидох на следващото място , имаше малко водопадче , дълбочина и камък – всички предпоставки някоя пъстърва да дебне в засада падаща храна от водопада по течението. Сложих един Power Tail 3.8 gr или както аз му викам „железниьо Фиииш“ и подадох , по принцип може да се води основно по два начина, единият с повдигане и отпускане (да има тропаш на вратата) или с постоянна проводка , тогава работи като цикада , но трябва да мяташ по течението и да го водиш срещу него, за да има съпротивление. Подметнах един път нищо, подметнах втори път и бааам нещо го чукна , инстинктивно засякох , водата се разплиска и след малко пред мен имаше една не голяма , но борбена и красива рибка.
По едно време по път видях една ларва от водно конче , в този момент се сетих ,че преди имах подобен силикон , а сега липсва…иначе можеше да пробвам как ще реагират.
Повървях известно време и ми се стори, че рибите вече не са активни , защото не вземаха на нищо и реших малко да полегна и релаксирам , лежах и мислех как да ги провокирам , но през това време забелязах колко красива беше гледката над мен, а аз вперен във водата изпускам природата , която ме заобикаля , в крайна сметка рибите не бяха най-важното нещо , а досега с природата.
Поех малко въздух и продължих като бивол да газя в реката и проверявам зад всеки камък и във всяко вирче. Както си мятах вече леко отчаян нещо ме удари и разтърси, това ми повлия доста отрезвяващо. Веднага смених воблера, защото вече го бяха видяли и не вярвах да има повторна атака, а рибата според мен не се беше убола. Подметнах прецизно и след няколко повдигания и пускания до дъното нещо буквално тръгна настрани, без да причука, безапелационно и мощно. Засякох и започна да взема по малко аванс, той си седи леко разхлабен , за да избегна откачания на добри риби, вече го бях играл този филм на миналият риболов, като се откачи една хубава риба след скок във въздуха и затегнат аванс… След малко рибата беше до мен , не я напъвах, защото куката е малка и не знам до колко се е забила добре. Снимки , пози и хайде пак във водата да зарадва някой друг.
Това беше добре , имаше удар и малко се оживих и тръгнах с нова амбиция да ги търся. Имах няколко пускания на малки риби, но не се закачаха , а може би и по-добре така. След малко в поредният вир от който имах голяма надежда да измъкна хубава риба нещо ме взе, тръгна и се откачи… а беше хубава риба. Веднага последва лек тунинг на металният Фиииш и му сложих единична кука с надеждата да ги пробива по-лесно и да държи по-добре рибите. Резултата не закъсня , след малко нещо тръгна при пропадането настрани , викам си това да е течение е странно и инстинктивно с лека подсечка реализирах още една хубава риба.
Вече бях много гладен , изтощен от прехода и жегата и единственото за което мислех бяха вскусни пържени картофи със сирене и нещо месно за гарнитура. Видяхме се с Ники, той вървеше по течението , а аз срещу него , направихме си едно селфи както си е редно за гладни хора и тръгнахме към колите.
А ето и една негова снимка как лови риби, когато го мързи 😀
Яденето не съм го снимал, защото беше много свинска история , но мога смело да кажа , че си струваше след толкова преход да хапнеш нещо вкусно, макар и после трудно да станах и стигнах до колата, бях се отпуснал, спеше ми се и ме мързеше – неочаквано добра комбинация!
