Архив за етикет: кефал

Марицалайт през октомври 2017

1 отговор

Здравейте приятели и колеги по въдица!

Започвам малка поредица от фото разкази за лайт излетите, които направих по река Марица около Пловдив през октомври. Сигурен съм, че ще са ви интересни, тъй като имах много добра и разнообразна слука на различни видове примамки. Реката в този участък е малко по-различна от средното и долното течение. На места тя държи много добра популация от лайтови рибки, което мен лично много ме радва, но преди всичко трябва сам да откриеш къде стоят рибките и да разбереш техните предпочитания към изкуствените примамки, които ще им поднесеш. Итересното при излетите бе, че успях да направя много добър риболов на повърхностни примамки – нещо, което от известно време исках да направя. Примамих с тях за снимки костури, кефали и малки распери. Стартирам поредицата и се надявам материалите ми да ви бъдат интересни и полезни. 😉 

Септември се намръщи в последната си седмица и атмосферните условия се скапаха тотално. Така и не успях в съчетание с това и личните ми ангажименти да направя официално закриване на пъстървовия риболов в последните дни преди забраната. То и никакъв друг риболов не успях да направя. Дневните максимални темепратури бяха паднали с малко повече от 10 градуса и през цялата седмица вилня студен циклон, който се бе разположил над цялата страна. Чак към първия ден на октомрви облачността се поразсея и се показа слънце и „на нашата улица“. Температурите тръгнаха нагоре и синоптиците предвиждаха ясно и стабилно време през първата седмица от новия месец с тенденции за затопляне. Като да не повярва човек, така се и случи. Дневните максимални температури се повишиха отново до 25 градуса и настана циганското лято. 🙂 След седмица и половина риболовна суша, грабнах лайтовия спининг и се запътих към въпросната дестинация, като направих през първата седмица на октомври два излета, които ще ви представя сега в този фото разказ.

Първи излет

По бреговете на Марица си личеше, че нивото й вече се понижаваше от влезлите в коритото й проливни дъждове. В ранния следобед вече ловях по познатите места, като главната цел на излета бяха спортните кефали и проучване на активността им след предишната студена седмица. Първата точка, на която реших да ги търся, бе дебелото течение. Слънцето от няколко часа напичаше здраво и това ме наведе на идеята да ги търся там. Със сигурност ако има риби, които търсят храна, то те ще са там. Няколко подавания с  Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 900 и първия кефал се закова!

Обнадежден от тази риба продължих да настоявам още 10-тина минути с Mojarilla-та, но друга слука нямах.

Смених няколко примамки в следващите 20 минути и резултат се появи само на  Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №2 – две почуквания, като единия успях да го отразя и кефала подскочи като пъсътрва над водата, убоден от едното жило на блесната.

В следващите 2 часа претърсих брегова ивица от около 400 метра. Имах едно-две плахи почуквания на горната въртяща блесна и един откачен кефал около 18 см. Общо взето активността беше много слаба, а усещах, че рибите са там. Просто не искаха да се хранят. Направи ми впечатление, че стискайки блесната в дланта си, усещах студ от нея. Явно водата бе изстинала от дъждовете и пасивността на рибите бе породена от това. Надвечер към 18 часа се появиха активни рибки на хоризонта и настъпи „златния час“. Забелязаха се и първите приплясквания и кръгове на повърхността на водата. Така и така бях намерил активни рибки, реших да пусна котва на това място и да ги пробвам. След няколко минутки слуката дойде на Salmo Minnow 5S в цвят HPH:

Последва още едно почукване, но нищо повече. Да обаче, срещу мен в тихото, покрай отсрещния бряг рибите продължаваха да играят на повърхността. Смених воблерът с малкия пенсил на Сторм и направих от любопитство една проводка с него, да видя дали ще има ефект. Надявах се, че ако са настроени хищно, то поне ще започнат да го преследват, а след това и евентуално ще му се нахвърлят, атакувайки го. При първата проводка последва проследяване от спокойната вода. Минавайки напречно на течението рибката изгуби интерес и се върна обратно в тихото. Е, значи има интерес към супер готиния малък уолкър?! При втората проводка от тихото изскочиха две рибки, които се сборичкаха за уолкърчето. Само едната продължи да го следва и в течението, след което се изгуби. Явно е, че това щеше да бъде игра на нерви и упорито настояване. Всячески исках да излъжа някоя от рибките и продължих с проводките. На всяко провеждане имах подгонване или удари, но така и не се зашиваха рибките. Имах избухване и от по-едра риба, навярно добър кефал, но отново достигайки струята рибата се отказа. Много се чудех какво ми преследва уолкъра. Дали малките рибки са кефали или пък едри уклеи? Охлабих още малко аванса и този път дадох от себе си цялото търпение, упоритост и техника, които имам. Казвам и техника, защото се оказа, че не е лесно да се води и контролира този малък сладурски бонбон в течаща вода. Този път всичко бе на 101% и успехът дойде на куката! Заварката на повърхността бе с много лека засечка и ето, че в ръцете си държах първата излъгана маришка рибка на пенсилчето. Удовлетворението от стореното бе голямо, а кефа – на макс. 🙂

Оказа се, че отсреща наред с кефалите, са се въртели и малки распери, а не големи уклеи. Опааа … свееетна ми крушката и изобщо зарязах другите примамки от кутията ми. Реших, че ще ловя само отгоре! Много обичам този начин на риболов и напипам ли рибките, то зарязвам всякакви други видове примамки и карам само с тях.

Пуснах малкия хулиган и отново се наточих за повърхностен риболов!

Ударите на малкия пенсил продължиха и в следващите проводки. За съжаление, времето вече беше доста напреднало и слънцето започна да се скрива над западния хоризонт. Знаех, че не ми остава много време за риболов, но въпреки това си цъках отгоре. Успях да заваря още един малък хулиган, който след повеждането се откачи в течението. Тъй като ми стана ясно, че от тия дребосъци няма да успее да се вреди кефала, сложих мини попера на Сторм и промених правилата на играта в самия край на мача. 😀 Да, така спряха ударите отгоре, но поне знаех, че ако нещо ме тресне, то е ясно какво ще бъде! 🙂 Размърдах се и отидох на по-горното течение, на 20 метра от мен, да си попопвам лекичко, защото на това местенце, никоя рибка не прояви интерес. На третата проводка имах удар, водейки мини попера по течението, но рибата не се закачи. Ахааа значи можело?! 🙂 Оп, на четвъртата проводка стана заваркатааа:

Ето го и щастливецът, който се опита да ми грабне под водата мини бонбончето!

Е, точно в този момент ми влезна в главата аааадската муха и си казах, че при следващите ми излети на Марица с лайта, няма да пренебрегвам така с лекота любимите ми повърхностни примамки, които използвам по принцип само в затоврени водоеми и ще им дам още по-голям шанс отвсякога! Тръгнах си от реката удовлетворен и пълен с пъклени планове за следващия риболов. 🙂

Втори излет

Времето, през първата седмица на октомври, се задържа стабилно и предпоставките за следващия успешен риболов на Марица бяха повече от примамливи за мен. 🙂 Два дни след първия излет бях отново на реката. Този път реших да насоча усилията си към друг подучастък от нея. Около 12:20 часа на обяд вече замятах безгрижно в теченията на реката, огрян от прекрасните топли лъчи на октморвийското слънце. Бях се разположил на един от разливите, образувани след прага, като бързото течение вървеше до отсрещния бряг. Пред мен водата бе по-спокойна, а дълбочината варираща – от 40 см до около 1,5 метра в ямите. Имаше и разположени туфи с водорасли. Нивото беше леко поспаднало, а цвета на водата бе същия, както преди два дни. По едно време през течението мина някаква помия, която набързо го оцвети в тъмно кафяво, но за около 5 минути тая гняс се отми и изтече надолу по течението.

Първата примамка, към която посегнах от кутията бе Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №2. След няколко проводки, приближавайки я до брега, получих много тъп удар – все едно закачих в драка. Засякох и след секунда-две се оказа, че имах добра риба, защото от другия край „нещото“ потегли, натискайки към дъното. Започна борбата и лайт пръчката се сгъна по онази хубавата полупарабола, която всички искаме. 🙂 Рибата продължи да натиска надолу, но аз пък я придърпвах нагоре. По едно време успях да забележа една леко червеникава опашка, но до там. Рибата се откачи и замина преди да видя каква беше. Много мразя в първите минути на играта да имам удар на хубава риба и тя да се откачи при борбата … Във водата забелязах мъртва каракудка, което ме наведе на мисълта, че явно на това място се търси щука и вероятно рибата, която ми се откачи е била такава.

Реших да се заиграя с евентуалната щука и да пробвам дали тя ще удари втори път. Избрах Salmo Minnow 5S в цвят HPH и направих няколко проводки по същата траектория.  При първите две равномерни проводки нямаше удар. Така и така съм се заиграл да я диря тая „щука“, да взема да подходя по щукарски? При третата проводка приложих туич, но с малко по-бързо водене – отново нищо. На четвъртото провеждане съвсем забавих скороста и съвсем лекичко туичвах Minnow-а на Salmo. Воблерчето мина през едно обратно течение и го насочих към мен, към по-спокойната вода. На три метра от мен … БАААМ – удар! Някаква риба го грабна и сви спининга. Разбрах, че тя отново не е баш лайтова рибка и почнах да я напъвам, придърпвайки я до мен. От водата се показа много борбена маришка щука, която като нищо можеше да ми отнесе малкия воблер. 😀 Много сериозно засмукване е било …

След няколко ръна и свещи, маришката зъбла се успокои и я подготвих за снимки, като си взех и безплатно душче от пръските, създадени от плясъците на опашката й. 🙂

Видях, че тройките на воблера не представляват опасност за рибата и я пощраках още малко.

Премерих я с метърчето и на дължина се оказа 47 сантиметра.

Хубава и борбена риба! Бях забравил какво е да уловиш маришка щука на лайт спининг. Много се зарадвах, че успях да я провокирам за втора атака, въпреки че при първата я бях набол сериозно с блесната. Повечето щуки при тази ситуация не ти дават втори шанс. 🙂 Пуснах я и реших да сменя позицията, защото доста шум вдигнахаме с нея. Нямаше смисъл да мятам повече там.

На новата точка боднах ей този хулиган, който успя да налапа и трите жила на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1.

Малкия распер замина да трупа килограми и дължина, а аз продължих да си замятам безгрижно, търсейки маришките хищници с лайта.

Ето, че и още един бандюга се излъга на въртящата блесна.

Повече ударчета нямах и реших да се отправя надолу по течението. Там имах слука с Minnow 5S в цвят WOD. Кефалчето удари в една яма на няколко метра пред мен и се показа набързо пред обектива ми.

После пък се излъга този бодливец, при провеждането на блесната по течението:

Малко по-надолу достигнах едно много перспективно расперско място и сложих Thrill-a на Salmo – 7 см и цвят HBL. Примамката бе в горната граница на теста на спининга ми и го замятах почти плавно, за да не стане някой сакатлък. 🙂 Как успя да се зацепи в дъното след няколко проводки така и не разбрах. Явно съм минал покрай някакъв камък или по-плитко място. Работата отиваше на късане на брейда с размер №1, но по едно време закачката поддаде, напъвайки я отстрани и извадих тая грозотия, на която имаше и скъсан монофил 0,35 мм или 0,40 мм с ръждясала голяма тройка.

Все едно тая гад е стояла там и мен ме е чакала … Откачих Трил-ът и заметнах парцала надалеч от водата.

Както и да е … риболова на местенцето се прецака и се преместих малко по-надолу, където залових този бандит на любимата ми въртяща блесна! Всичко на всичко, се излъга само този костур. Отново беше време да се преместя.

Стигнах до едни плитки местенца, на които имаше разпръснати камъни, а основното течение вървеше по отсрещния бряг. Общо взето пред мен бе дълбоко има-няма две педи вода. Времето беше напреднало и бе подминало 17 часа. Реших да не пренебрегвам тези разливчета и да заложа на повърхностните примамки. 🙂 Първият ми избор бе малкия пенсил на Сторм. Охлабих аванса и заметнах. Казвам ви, такова шоу на повърхността си спретнах, че дълго ще го помня!

Този много бясно грабна под водата малкото уолкърче, след две последователни атаки на ръба между течението и спокойната вода и направи яката заварка.

Заслужи си фото сесията! 😀

Пуснах го и продължих да търся следващите жертви на малкия сладур!

Оп, ето един по-дребен!

Оп, ето един малко по-едър от предишния, който много здраво и ярсотно налетя на пенсила! Беше настъпил „златния час“ на Марица и рибките се разтанцуваха още по-лудо отгоре. Имах много атаки от всякакъв калибър кефали, а също и от малки распери, но от тях за сега така и не успявах да уловя.

Последва кратко затишие на пенсилчето и реших да внеса шум в системата, както обикновено правя в такива случаи – мини попера на Сторм в любимата ми разцветка! В рамките на 10 минути с него провокирах трима раирани бандита, като единия от тях бе с добри размери. За миг ме накараха да се замисля – абе аз на язовир ли съм или на река?! 😀 Шоуто на повърхността на реката бе изключително! Такъв риболов на Марица до този момент не бях правил!!

Естествено, всички разбойници се върнаха обратно в реката!

И така след тази серия костури реших, че каквото имаше за мини попера, то го изпонабодох и внесох пак тишина в ситемата, поставяйки мини уолкъра на Сторм! Малките распери обаче станаха хиперактивни и до края на излета друга риба, освен тях, не се вреди на мини уолкърчето! 🙂

Удоволствието от повърхностния риболов на тези малки хищници бе огромно. Обобщено, при всяка проводка имах по няколко удара. Някои от тях успяваха да направят заварка и стигнахме до снимки, други ми се откачаха преди снимките, а трети просто налитаха като озверели, блъскайки и подхвърляйки мини уолкъра над водата. Това за мен бе един отличен завършек на втория излет по Марица. Запален фен съм на повърхностните примамки и бях „зажаднял“ много за такъв динамичен риболов с много слука и удари. Твърдо реших, че и на следващите излети на Марица ще залагам безкомпромисно на повърхността и ще разширя в кутийката си цветовата гама от Storm Gomoku Pencil.

До следващата част! 🙂

МарицаTHRILL 2017

Вашият коментар

На 9-ти септември направихме с мои приятели отново един страхотен излет на река Марица в среднито течение. Може да се нарече страхотен, защото отново имахме разнообразна и добра слука на различни видове хищници, както в предните излети – (фото разказ 1, фото разказ 2). По време на излетът се случи нещо необикновено. Сигурен съм, че повечето спинингисти от вас ще разберат какво е то, прочитайки материала.
Бяха изминали десет дни от последния успешен излет на Марица. Отново надвечер бяхме с Мишо на любимото ни местенце, като този път с нас бяха приятелката ми и брат му – Иван, който правеше първите си стъпки в спининговия риболов. Мястото, на което ловяхме: два големи потока се събираха в един голям поток, който се разлива на разстояние от бряг до бряг на около не повече от 50 м, варираща дълбочина пред нас – от 30 см до 1 м, песъкливо дъно, като на места има разпръснати редки неголеми подводни камъни. Тактиката ни на замятане бе както и предишните пъти – замятане надалеч срещу течението и водене на примамките по течението, диагонално на риболовеца, напречно на течението или срещу него. Общо взето пълно облавяне на вира във всички посоки. Нивото на Марица в участъка, се бе задържало еднакво през последния месец и това беше чудесна предпоставка за риболов. Разпределихме се четиримата кой къде да лови и започнахме риболова. Трябва да отбележа, че почти нямаше активност на повърхността от преиграващи риби. Скоро след старта на излета се появиха и първите кефали, като аз стартирах с един дребосък, а Мишо успя да бодне един по-едър от моя. Salmo Minnow 5S в цвят HPH бе печелившият воблер и при двама ни.

След това за 20 минути реализирахме двамата по още няколко ударчета, като Мишо хвана още един кефал на китайско воблерче от Али-то и изведнъж все едно рибите пред двама ни се свършиха.

По едно време гледам, че той сложи Salmo Thrill 7 в цвят SGH и почна да го мята, без да се съобразява с условието дали изобщо тази примамка е подходяща за конкретната ситуация (все пак той е още „пресен“ спинингист). Надежда за някакъв улов му даваше слуката с предишни две риби, които бе хванал с него на това място.
Тук е моментът да го похваля, вярвате или не, до момента той има на сметката си вече два тлъсти кефала по Марица на този воблер, без да осъзнаваше какво яко нещо е направил! На следващите две снимки рибите са негови от два други излета това лято, като ми прави голямо впечатление, че кефалите са атакували Thrill-а все в коремната му част!

Както знаем всички, Thrill-ът е специално проектирана примамка за риболов на распер в повърхностния слой на водата и специфичността, която той притежава, обуславя това да бъде най-резултатен точно при риболов на този хищник. Всеки, който го е мятал поне един път, знае, че играта му е слабо изразена и повечето от нас (в това число и аз) определяме играта му, като че ли все едно провеждаме пирон във водата. Моят опит с него е почти нулев. Когато започнах да се занимавам със спинингов риболов през 2012 г., си бях купил Thrill 7 в цвят HBL с идеята да го мятам за распери по Марица, като модела ми бе силно препоръчан от колеги, които имаха с него отлични резултати на распер по Дунав, като и до днес Thrill-а си остава класика за риболов на распер в дунавски води. Та тогава (2012 г.) бях открил на няколко местенца распери, които ме бяха направили на маймуна и не взимаха на нищо и колегите бяха убедени, че Thirll-а ще ми помогне в надлъгването с тях. По това време в реката имаше много повече риби и имаше моменти, в които расперите бухаха лудо и наставаше адското шоу на повърхността. За съжаление така и нямах слука с него, като най-вероятно грешката тогава е била в мен и с времето той остана на заден план спрямо другите ми примамки и спрях да го мятам. Въпреки това, си ми стои в Sling Bag-а, защото съм на мнение, че все някой ден ще му дойде времето, а и според мен добрия спинингист винаги трябва да има в кутията си набор от най-различни видове примамки, за да бъде подготвен за всякакви риболовни ситуации и да извлече максимума от това. От скоро пък разполагам и с четирисантиметровия модел, но и него не го мятам често. Имаше нещо, което и към този момент все още не можех да прогледна и проумея за Thrill-а. Винаги съм се чудил защо на Марица или в тесни реки, обитавани от распери, като Тунджа, слуката с Thrill-a е много по-слаба, спрямо отличната му резултатност, която той има на Дунав. Да, сигурно има някакви определени условия, при които той е успешен и на тези реки, но какви са те? Сигурен съм, че доста риболовци са го пробвали на въпросните реки, но дали и те не грешаха в нещо или наистина успеваемостта му в такива реки бе слаба? Към момента не съм попаднал на точно и обосновано мение из риболовните публикации или интернет пространството, защо този воблер е изключително резултатен за распер на големите и широки реки, а в по-малките и по-тесните реки успехите му са посредствени. Може би ловната тактика на расперите в големите и широки реки е много по-различна от тези на събратята им обитаващи по-малките реки и тези с тесните корита или нещо друго, което е комплекс от ловните привички на хищника и хабитата. Може би в по-малките реки: ловуват распери единаци, които са много мнителни и плашливи, а не група от по няколко риби като на Дунав и затова не успяваме да ги излъжем с Thrill-a, не уцелваме ловните му полета, където той се храни активно или грешим в презентацията на примамката и затова резултатите са слаби. Друга вероятна причина за това е малко спинингисти да залагат на този воблер. Както и да е, нека оставим размишленията за расперите настрани. Важното към този момент в този материал е, че се оказа, че Salmo Thrill лови успешно на Марица други хищни риби, като не отричам, че може да улови и распер! 😀 Да, оказа се, че лови успешно и други хищници, които не бяха случайна слука за мен, но затова нека се върна пак към разказа на излета.
Както си замятах спокойно и чувах как Мишо работи усърдно с макарата си вече около 7-8 минути, водейки Thrill-а, по едно време той се провикна към мен радостен: „Аайдее какво ти казах – Thrill-a пак хвана!“. Обърнах се през рамо и видях, че имаше риба на спининга. Ето, че нашия човек пак успя да зашие приличен кефал на Thrill-a си! От този момент почнах да се шегувам с него, наричайки го „Маришкия Thrill Master“. 😀

Луда работа, нали? 😀

И този кефал като предните два, за които ви споменах по-горе, бе атакувал Thrill-а в коремната част, което ме кара да мисля, че рибите не го догонват отзад и тогава да го атакуват, а машинално направо от дъното, се изстрелват за атака с приводняването му или при самата проводка! Е, тази слука вече не можем да я наречем „щастлив изстрел“, късмет или щастлива случайност. Попитах Мишо как води Thrill-а и кога му удрят рибите, но дори и за себе си той не можеше да си обясни ясно използваната от него проводка. Сподели ми по принцип какво бе чел из Интернет за воденето на Thrill-a, но това не бе най-важното в случая. Аз исках да разбера какво той прави, а не какво е чел. J Иначе ударите били или още с падането на воблера или по време на проводката. Конкретно този кефал се хвана на самото провеждане. Нормално бе все още да не можеше да ми обясни ясно как го провежда, с оглед на това, че отскоро покрай мен започна да се занимава по-сериозно със спининговия риболов. Впоследствие го погледах отстрани къде замята Thrill-а и какво прави с него. Явно без да знае и иска, беше набарал печелившата тактика на провеждане и подходящото място – това последното е много важна величина в уравнението. Та погледах го отстрани и му обясних наблюденията ми – как го води и къде го замята. Ключът към успеха бе замятане на максимална дистанция нагоре срещу отсрещното течение, спинингът в позиция на около 35-45 градуса и малко по-бързо (забързано) водене спрямо равномерната проводка или бързо водене на примамката по течението или леко диагонално на него,. Както вече споменах, някои риби му взимаха воблера още с приводняването или след известно време при проводката.

Разбирайки, че явно това е ключът към успеха, реших и аз да пробвам Thrill. В кутийката с лайт примамките разполагах само със Salmo Thrill 4 в цвят SFF и цвят BMB, които си седят там от около една година и почти не им давам шанс за изява. Реших, че ще заложа на цвят BMB и го заметнах смело. След 5-6 проводки, тъкмо когато си казваш, че няма какво да ти удари получих много агресивно кълване и засякох. В този момент останах като гръмнат – ето, че Thrill-ът проработи и при мен!! Ударът бе на около 3-4 метра от брега. Рибата тръгна тежко и започна борбено да напъва спининга с разтръскване на върха. Брей, какво ли се улови!? Настана истинско оживление сред нас. След малко, четиримата стояхме и гледахме как в ръцете си държах и снимах страхотен костур, уловен на Thrill 4 от река Марица!!

В случаят успешната проводка бе замятане на максимална дистанция в диагонал, пресичайки двата потока в мястото им сливане и забързано водене. Поглеждайки на коя тройка, се бе закачил костура май се оказва в случая, че той е бил преследвач.

Пуснах костура и реших, че няма какво повече да искам и се преместих няколко метра по-надолу. Мястото ми бе заето от Мишо, който продължи да упорства на Thrill.

Само след 7 минути видях, как нещо едро натресе Thrill-a на Мишо, без да има каквато и да е активност на повърхността на водата. Първоначално си помислихме, че е распер, но след като се показа цялата риба отгоре и той я докара пред брега видяхме ясно, че е щука!! Пълната лудница, нали? Наложи се да му асистирам с изваждането на рибата и оставих настрана спининга си. Видях, че щуката бе погълнала целия воблер и от челюстите й се подаваше само вирбела. Казах му да държи линията изпъната, защото ако я отпусне, щуката може да прегризе повода от флуорокарбон с тънко сечение и да замине обратно в реката. Все пак развръзката бе с щастлив край и хванах чевръсто рибата с ръце, след което извадих фотоапарата и я нащраках – този момент нямаше как да се пропусне!

Видях, че нямаше опасност за рибата, защото задната тройка на воблера бе закачена горе за небцето й и беше доста далеч от хрилете. Това ми позволи да направя още няколко хубави снимки на чудесната Thrill-ова щука и щастливия рибар!

Извадих кохера от чантата и внимателно откачих щуката от тройките.

С шивашко метърче премерихме дължината на щуката – 53 см, след което „Маришкия Thrill Master“ й подари живота, връщайки я обратно в реката.

Днес определено изцяло излета бе в духа на Thrill-а и тръпката от риболова с него беше върха! При другата част от отбора ни до момента все още нямаше никаква слука. Ванката дойде при нас обнадежден от слуката ни. След малко Мишо постави на линията на брат си Salmo Thrill 5 в цвят EMF и Ванката заметна от щастливата позиция. Е, какво да ви кажа, след 4-5 замятания и брат му успя да улови риба на Thrill-a, като тя му беше и първата за излета! Преди снимката, рибата бе закачена почти странично за устната и пак за коремната тройка. 😉

Ха-хаа думите са излишни просто – кефал и на Thrill петица!! 😀 Като цяло малко хора биха повярвали на историята, че трима човека по време на един и същи излет на едно и също място с три различни размера и разцветки Thrill, са успели да уловят три различни вида хищника на Марица! Обаче ето, че всичко това е факт и доказателствата под формата на снимки, лица и разказ са действителни и документирани. Шоуто беше пълно, нали?! Явно бяхме сглобили пъзела от подходящи условия, при които Salmo Thrill e много успешна примамка и при риболов в по-малки реки от Дунав. Е, не успяхме до края на излета да уловим распер на Thrill (това го направихме на друг воблер на Salmo :D), но пък успяхме да уловим други видове хищници. Сигурен съм, че няма кой да отрече този успех и да го омаловажи!
За съжаление в следващите 35 минути нямахме повече удари. Решихме да се преместим на резервното ни място в такива случаи и преминахме на „план Б“, макар и да ни оставаше не повече от един час за риболов. Залезът над Марица бе много красив.

Много обичам този момент, когато слънцето се спусне близо над хоризонта, огрее коритото на реката и го напълни с огън. Не само, че душата ти се пълни с тази красота, ами това е и момента, в който всеки риболовец може да очаква да бъде навестен от някой трофеен рибок – златния момент.

Ето ни и нас на новото място.

Реших да се преместя под братята, защото на първата точка след едно-две потропвания и една откачена риба нещата утихнаха. Настаних се на изтичалото на вира, където видях пасаж от малки рибки (главно мренки) да играят вечерния си танц. С първото замятане успях да зашия този райран бандит на Salmo Minnow 5S в цвят T, който се е навъртал около малките танцуващи рибки и е чакал удобен момент да ги схруска за вечеря.

Красив маришки бодливец, който застана мирно и наперено пред обектива ми за още няколко снимки.

През това време Мишо успя да залови тази маломерна бяла риба на Salmo Minnow 5S в цвят HPH и едно дребно костурче. 🙂

За съжаление друга слука на Salmo Thrill нямахме. Явно липсваше някоя част от пъзела. Приятелката ми най-накрая и тя спаси капото с този малък хулиган на Salmo Minnow 5S – HPH! 🙂

На изтичалото забелязахме с нея някаква голяма риба, който мирно си седеше в течението. Солидния й гръб пореше течението и оставяше широка конусовидна следа след себе си. Подадох около рибата няколко пъти различни лайт примамки от две позиции, но тя така и не прояви интерес, което ме наведе на мисълта, че най-вероятно това бе едър шаран или бял амур. Повече хищници на тази точка не успяхме да излъжем и се върнах на първоначалното местенце, където в последните минути на мача, залових този младок, отново на Salmo Minnow 5S – Т!

С това приключва и фото разказът ми за един чудесен почти тричасов риболов на Марица, който за мен ще остане в графа „паметни риболови“, като „главен виновник“ за това е Salmo Thrill – една примамка, която може да изуми дори и напредналите спинингисти. Наблюдавайки през годините слуката с Thrill на наши и чуждестранни колеги на реки знам, че винаги може да се очаква на него по някоя единична изненада (щука, сом, кефал) покрай целенасочения расперолов. Да обаче, при този излет расперите не бяха приоритет и играта беше „всичко коз“, а рибите, които хванахме не бих ги класифицирал като „случайна слука“!

Отново за кефали по Марица

Вашият коментар

Серията от добри риболови за малки хищници на река Марица продължи! Нахъсан от предните излети, в последните дни на август месец отново направих две разходки до средното течение на Марица. През деня времето бе облачно с краткотрайни превалявания от дъжд, като дневните температури се понижиха значително. Надвечер преваляванията спряха и се отвори прозорец за риболов. Разбира се това време бе моментално запълнено от любимото хоби и без да се чудя се отправих към реката. Замятах трескаво примамките в търсене на …. каквото удари, но с презумпцията за риболов на кефали. 😀 Хубавото беше, че те отново бях там, където ги бях оставил предния път и пак имаше екшън и снимки за готини фото разкази. Salmo Minnow 5S отново бе най-предпочитаната примамка от маришките кефали! Започнах с няколко ударчета и този дребосък:

Впоследствие размера на кефалите се вдигна леко, но дебелите батьовци все още не се показваха! Въпреки дъждовното време, нивото на реката не беше мръднало и сантиметър, спрямо миналата седмица. Определено това бе в голям плюс и за добрата активност на рибите.

Малко по-късно, наред с кефалите се показа и първия бонус! Определено във вира има добра популация от маломерни бели риби и силно се надявам след време да ги дърпаме в двойно или тройни по-големи размери.

На смрачаване се появи и първия батьо! 🙂

До края на излета имах още няколко ударчета, а също и още две уловени бонусчета – бели рибки, които заминаха да трупат килограми!

На следващия ден, пак се пуснах надвечер по Марица, като този път компания ми правеше и Мишо. Отидохме на „дашното място“, но този път слуката бе мноого слаба. За малко над един час риболов имахме по някое ударче, като само Мишо успя да хване едно малко кефалче. Интересното при мен беше, че имах подгонвания на Storm Gomoku Pencil в цвят Hologram Green Gold, но какви бяха рибките, така и не разбрах. Решихме да поиграем малко хазартно с Мишо, като се отправим към едно друго място, защото рибите просто ги нямаше там, където ги бяхме оставили предния път, а и нямахме много време да ги чакаме да се появят. На новия вир видяхме доста активност на риби на повърхността и първите впечатления за добра слука бяха обнадеждаващи. Първоначално имах три удара на Salmo Minnow 5S, но не успях да зашия рибите. Ударите спряха и трябваше да се преместя. Избрах си едно течение под един праг и там ги набарах!

Опаа, ето един дебелак, който направи мноого здрав удар!

Чудесна, мощна и охранена риба с дължина над 30-те сантиметра.

Пуснах кефала и продължих да настоявам на същото място. В това време Мишо бодна една белка около 40 санта, но тя му се откачи край брега и си влезна обратно.

Ето, че не след дълго отново имах риба на същия воблер!

За наше съжаление излетът приключи преждевременно, тъй като се появи неотложен ангажимент на Мишо и трябваше да офейкаме от реката по най-бързия начин. Тъкмо и двамата ги бяхме набарали, но понякога е така в риболова какво да се прави. Поне разбрахме къде стоят рибите в този вир и бяхме готови за следващия път пак да ги потърсим там, в случай, че на нашето място нямаме слука. 🙂

За кефали по Марица

1 отговор

Здравейте, приятели и колеги!
По-миналият уикенд направих два страхотни излета на река Марица и имах отлична слука на кефали, подплатена с няколко бонуса – направо не е за вярване. Тези добри слуки ми дадоха повод за написването на този фото разказ, който ще е малко дълъг и затова ви съветвам да го прочетете в извънработно време, но така е като има какво да се покаже и разкаже. 🙂
Надвечер решихме да направим съвместен излет с братовчед ми Мишо, който покрай мен много се запали по спининговия риболов в последната една година и се явява един вид мой падуан. 🙂 Към 18 часа вече замятахме примамките по бреговете на един затворен водоем в търсене на щуки и костури. За наше огромно съжаление риболовът тръгна накриво откъм слука. Вече малко над един час търсехме хищниците, но от тях нямаше и следа. Липсваше каквато и да е активност и по всичко личеше, че това нямаше да се промени до залеза. Предложих да се отправим към средното течение на река Марица, като поне да избегнем капото с по някой кефал. Решихме, че идеята е добра и се насочихме към един от моите любими вирове. Пристигайки там, заварихме доста навалица от рибари, практикуващи риболов на дъно и спинингов риболов. Огледахме за кратко каква е обстановката – дали някой „вади нещо“, играят ли рибите и евентуално къде бихме могли да помятаме. Слука при колегите нямаше никаква, риби не скачаха, а място за мятане – ехее цяла река има. Е, така и така вече бяхме там, а и нямаше много време да се ходи другаде, та решихме да си пробваме късмета. Първоначално се насочих към едно перспективно място, на което сметнах, че може да има хранещи се риби по това време на деня. Два големи потока се сливаха в един голям поток, който впоследствие се разливаше на около 50 метра от бряг до бряг. Направих няколко контролни замятания с въртяща блесна, а след това с тумбест кефалотрепач, но нямах късмет. Реших с „балетна стъпка“ бавно да се отправя към разлива и на моето място застана Мишо, който току-що си бе сглобил спининга. След 2 минути, докато въртях и се озъртах наоколо, видях как въдицата му се сгъна и той успя да улови първия кефал за деня. Поздравих го радостно за слуката, след което той пусна на свобода рибата. При следващото замятане той отново улови кефал, а след това удари и костур, който този път реши да снима с телефона! Брее на каква ли примамка ги беше набарал братовчеда? Отивам при него и гледам, че бе сложил Salmo Minnow 5S в цвят HP (HPH по новата класификация). Преди няколко месеца му бях препоръчал да си вземе точно този модел, тъй като много успешно лови при мен в течение и спокойна вода.

Мишо пусна и тази риба, след което имаше няколко ударчета и хвана още един кефал – супер! Ето, че рибите са били там, където предполагах, но просто са искали да похапнат примамка с малко по-друг профил. 🙂 Оставих го на „дашното място“, което почти с лека ръка бях подминал и се разходих до разлива, търсейки някаква активност на повърхността, в спокойната част на реката. За съжаление нищо не се случи и се върнах обратно до братовчеда, който през това време бе дръпнал още три кефала на малки воблерчета от далечния Китай. Сложих на линията си Yo-Zuri L Minnow 44 S в спрения от производство цвят m101. Дръпнах първия си кефал, но резултата при следващите проводки за мен не бе задоволителен, поради това, че Мишо бе сменил отново на Salmo Minnow 5S и имаше пак ударчета, макар и да не ги бе отразил успешно.

Нямаше как да не остана по-назад и смених японския миноу със Salmo Minnow 5S в цвят HPH. 🙂 Иии като се почна една плеяда от удари и хоп ето го първия кефал:

Рибите взимаха на около 15-тина метра от брега, като предпочитаха воблера да се води в по-горния слой и да се провежда по течението или напречно на него. Гледам младия падуан „върти с кеф меча и сече яко кефали“, та рекох да го щракна. 🙂

Почти 5 минути след това, докато си вадеше воблера от водата, защото щеше да се забие в дървото пред него, видях как някаква мустаката риба изскочи под дървото и буквално във въздуха му грабна примамката обратно във водата. Мишо леко се стресна, но отрази успешно атаката и ето че прибави към слуката си със Salmo Minnow 5S и малко сомче!

Изненадата откъм слука на речни хищници бе пълна – наред с кефала, се хванаха сом и костур (единични бройки, но въпреки това си бе голям успех). Какво ли още щяхме да уловим до стъмване?

Направихме видео с пускането на малкия мустакатко и продължихме с риболова. Да не си мислите, че през това време съм снимал само Мишо? Напротив, и аз ловях! 😀

Преди 15-тина минути слънцето вече се бе скрило зад хоризонта и срещу нас се изправиха побеснели орди от гладни комари, които почнаха да ни ръфат там където не се бяхме намазали с репелент. Въпреки това продължихме с успешния риболов, като имахме по още няколко ударчета, някои от които уловихме и се оказаха кефали, а наред с тях пък хванах и тази бяла рибка, която вече ми бе трудно да заснема, защото обектива ми не е светлосилен, а със светкавица ще изглежда, така че все едно съм я уловил през нощта и ще създам грешни впечатления у съвестните читатели риболовци!

И така за над един час успяхме да напипаме активни риби по Марица, направихме един динамичен и отличен риболов и останахме радостни от добрата слука, знаейки колко обезрибена е на места реката. Към 20:40 решихме да приключваме с излета, защото комарите много ни нападнаха и спасението беше само едно – да си ходим, а и освен това вече навлизахме в забранената за риболов част от денонощието, която обаче на някои рибари не им пречи и продължават да си ловят. 😉 Еми всичко е въпрос до самосъзнание и риболовна култура у хората – у някои ги има, у други не.

На следващия ден рано сутринта реших да посетя същото място, въпреки че бяхме изпонаболи доста от рибките. Този път бях сам, тъй като братовчедът бе на работа. Малко след 06:00 часа вече правих първите замятания. Докато не се показа слънцето над хоризонта, нямах пипане. Въпреки това, аз настоявах на своето и взех, че го получих. 🙂

Ето че с първите усмивки на августовското слънце удари и първия кефал, който направи много як удар навътре в реката и сгъна доста лайтовия спининг.

Рибата бе малко над 30 сантиметра и видимо бе отишла в бързея да се храни. Такъв удар ми направи, че ме накара да се зачудя дали не бях хванал нещо „по-така“.

От този момент нататък риболова потръгна отлично и ударите зачестиха. Слънцето обаче се скри зад гъстата облачна система и от време на време росеше дъждец, който направи излета още по-приятен, защото с този динамичен риболов, който се получи, човек направо щеше да прегрее.

Наред с дебелите батьовци започнаха да налитат и дребните кефалчета, като освен това имаше още доста ударчета и няколко гелета.

Лудницата стана пълна, когато при поредното замятане в течението Salmo Minnow 5S бе избухан на повърхността от по-едра риба още с приводняването си. Поведох рибата и си казах, че на такава мигновена реакция с такова яростно избухване е способен да направи само един маришки хищник – распера!

Направо му бях подал „закуската“ в устата при приводняването на воблера. 🙂

Ето, че записах още един хищник на сметката на Salmo Minnow 5S, който от доста време не ме бе навестявал на спининга! Расперът бе на дължина около 40 см.

Пощраках го още малко и го върнах обратно, за да довърши сутрешната си закуска.

Закономерно последва кратко затишие, защото при ваденето распера доста се разбесня. Реших за себе си да направя експеримент и смених цвета на от HPH на HBL. При една от проводките край самия бряг ме стресна ей този дебелак, който с невиждана злоба атакува малкото воблерче:

Хубав маришки кефал малко над 30 сантиметра.

Пуснах го и продължих отново уверено риболова, настоявайки само на Salmo Minnow 5S!

За мое огромно съжаление риболовът рязко приключи към 08:40 часа не защото рибите спряха да кълват, а защото на реката дойдоха на водопой „маришките бизони“, които жадно нагазиха около мен. Първо довтасаха над мен, а след това и под мен.

Стадо от около 60 глави ме заобгради от всички страни, като се оказах в центъра им и риболовът стана невъзможен. Зарязах излета и започнах да чакам да се махнат. То да чакаш 5 минутки добре, ама на мен ми се изчака чакането. Освен, че ми изгубиха над 20 минути, докато се разотидат, ме накараха да изрека на висок глас и няколко благи думички по адрес на майка им, защото няколко от тях отидоха да ближат стъклата и капака на автомобила и трябваше да се разправям с тях, като пъдар. 🙂 Разбира се, нахоках и чобаните, защото не си гледаха стадото. Цялата патърдия свърши малко след 09:00 часа и след като се разотидоха животните замятанията продължиха. След толкова много пляскане и прочие ударите закономерно се разредиха и темпото на дърпане на риби спадна. Все пак имах още няколко ударчета, но не бяха толкова чести, както преди това. Успях да излъжа общо пет риби на същото място, като две от тях бяха кефалски гелета, които ми се откачиха преди снимките.

Малко преди 10:00 часа приключих излета, защото вече се усещаше, че рибите бяха офейкали, а и значителна част от тях вече бях набол и нямаше да се покажат за втори дубъл. Освен това вече се бях наловил достатъчно! 😀

И така фото разказът е към своя край. Остават само леки финални щрихи той да бъде завършен. Salmo Minnow 5S ни донесе разнообразна слука и приятни изненади на една от най-големите ни вътрешни реки – Марица, която според мен не е в съвсем „добро здраве“ откъм рибни ресурси в последното десетилетие, поради засилване на негативното влияние на различни човешки фактори. За два излета се уловиха общо 5 различни вида дребни хищници, което е показател, че в този участък може да очакваме бъдещи по-едри изненади. Прекарах си два страхотни излета по Марица, които се надявам да повторим отново с Мишо, защото очакваме, че рибките, които хванахме и пуснахме обратно ще ни чакат пак там за нов екшън, снимки и фото разкази. Това е и финалът на днешния материал, драги колеги. Пожелавам ви много успехи и все положителни емоции с любимото хоби!

Излети преди пролетните забрани за риболов 2017

Вашият коментар

Здравейте, колеги рибари!
Представям ви два тематично свързани фоторазказа, посветени на закриването на риболова на пролетно размножаващи се риби. Знаете, че в България според ЗРА има зонално деление на водоемите по надморска височина и размножителния период на рибите (обитаващи тези водоеми), през пролетта, настъпва по различно време. Разделението по надморската височина на водоемите в България е следното: до 500 метра, от 500 до 1500 метра и над 1500 метра, като се повтарям, че периода на забраната за риболов в тези водоеми е различна.

Последният ми риболов преди забраната за пролетно размножаващи се риби във водоеми разположени до 500 метра надморска височина, се състоя на затворен водоем. Идеята на излета беше риболов на пролетен костур на всякакви примамки – силикони, блесни и воблери. 🙂 На 13-ти април, с моите приятели Вальо и Петьо, пристигнахме към 9 часа на набелязания водоем, като пролетни мъгли го бяха обвили и видимостта беше значително намалена. Започнахме да си приготвяме такъмите. Докато правехме това хвърляхме и по едно око на водната повърхност и се ослушвахме за плясъци на риби в мъглата. Валката беше най-ентусиазиран от всички и набързо си подготви каяка. Докато Петьо все още подготвяше оборудването си, Валката направи няколко проверочни замятания от брега и … взе, че хвана първия пролетен костур, който бе в тон с новата му спасителна жилетка. 🙂

Примамката, на която се излъга костурчето беше кранк на Екогиър – CK40F07. Щом Валката хвана от брега костур, значи ни предстоеше отличен риболов и всички се нахъсахме за динамичен риболов. 😀

Не след дълго, Петьо бе готов с каяка си и ето, че нашата бригада щурмува водоема. Щракнах една снимка и се разбягахме в търсене на костурите. Аз, естествено като традиционалист, лових от брега.

При първите няколко замятания с лайта, закачих един от любимите си воблери на Pontoon 21 – Crak Jack 48 и се наложи да ползвам услугите на Валката (добре, че не беше се отдалечил от мен), тъй като след няколко напъна установих, че тънкото плетено влакно не бе в състояние да преодолее закачката. Той ми откачи воблера и ми каза, че под водата има доста стърчащи останки (клечки) от тръстики. Реших да сменя мястото и мръднах 20-тина метра встрани. Смених воблера със Salmo Minnnow 5S в цвят HRM и заметнах напред. Ето, че още при първото замятане имах успех и улових първия ми костур за деня:

Пуснах го и продължих да замятам с успешната за момента примамка.

Мъглата лека-полека започна да се вдига, като слънчевите лъчи я пробиваха и гледката беше чудесна.

Установих, че наистина ще направим отличен риболов на костури. През една или две проводки имах удар или риба на миноучето на Салмо.

Дребни костурчета, но пък за сметка на това адски гладни и настървени.  Сега само оставаше да бодна и някой по-голям бодлив батко и всичко щеше да е на 101%.

Почти едночасовото шоу бе помрачено от зацепването на воблера ми в подводните останки на тръстиките и последващо късане на примамката. Маркирах мястото, с цел последващо по-късно спасяване на примамката от каяците 😉 и реших да се отправя към една точка от водоема, където дълбочината е значителна и да заложа на силиконови примамки. За съжаление това ми костваше два загубени силикона на Орка – Шад в размера от 6 сантиметра и изгубени минути в превързване на линията. Ясно беше, че с лайта трудно ще преодолея закачките на дъното. Пробвах с три грамова глава и Орка Шад 4 см, но освен подгонвания не реализирах риби.
Преместих се към по-плитката част и заложих на Salmo Minnow 5S в цвят WOD. Пред обектива започнаха да позират отново познатите малки раирани бандюги, които след снимките пусках обратно във водоема, поради скромните си размери:

И така цели 15-тина минути, докато отново не зацепих в пустите тръстики. Ето, че скъсах още една примамка. Маркирах си и това място. 🙂 За два часа и половина имах общо 4 скъсани примамки – два воблера и два силикона. Определено щях да платя солено в примамки на Водния Дух. 🙂
Поставих Mepps Aglia-E AG, Chart bright №1 и завъртях блесната в горния воден слой. Ами то … тя слуката бе ясна:

Тъй като ми беше по-интересен риболова с малки воблери смених блесната с Pontoon 21 GagaGoon 45S-SR в цвят 810 MI Chartreuse Yamame Tiger.

И него на два пъти го зацепих в клечките …. Добре, че този път имаше каяк наблизо, който можех да ползвам за отцеп, та се възползвах от възможността. 😀 Петьо ми се притече на помощ и двата пъти, та ми спаси воблерчето, за което му благодаря много. 🙂

Над час се забавлявах с тези дребосъци …:

… докато не реших да пробвам как ще реагират на това място костурите, ако им подам силикон. Изборът ми на силиконова примамка бе Fiiish Black Minnow №1 в цвят kaki, поради скрития монтаж на куката. Всичко изглеждаше перфектно, докато не заметнах примамката. След около 10-тина метра на провеждане, силикона се зацепи. 🙂 Еми, какво да се прави, отново ще се къса….Този път успях сам да си спася примамката, но за съжаление, силиконовия шад се бе разкъсал почти непоправимо …

Прибрах Fiiish-a и извадих Daiwa Duckfin shad 6 см в цвят Wakasagi с три грама чебурашка. С малко повече упорство успях да измъкна от клечките ей този лакомник, като разбира се на няколко пъти зацепвах, преминавайки през тях.

Видях, че все пак там са се скатали някакви костури и реших пак да дам шанс на Fiiish-a. Смених с другия цвят на Fiiish Black Minnow №1 – green/orange, който имам в кутийката си. Още с първата проводка ииии ….. се случи това:

Замина още една примамка при Водния Дух. 😀 Еми, върнах се пак на GagaGoon с проводки край брега. Обаче този път костурите бяха с … още по-неприлични размери! 😀

Разбира се, всички пакостници бяха пускани обратно във водата, за да им пораснат райетата. 😉

Честно казано се налових до такава степен, че риболова ми писна (може би улових над 30-тина дребосъка) и се върнах при колата. Там изчаках моите приятели, които също имаха слука на подобни изверги от каяците. 🙂
Все пак двата скъсани Salmo Minnow-а се завърнаха при мен благодарение на това, че предвидливо си бях маркирал двете места, на които ги скъсах и най-вече на Валката – той доказа, че умее да лови не само риби от каяка, но и скъсани воблери. 😀

Ако не ми беше измъкнал от клечките Salmo Minnnow 5S HRM, в следващия си излет най-вероятно нямаше да хвана един добър кефал. 😉
И така, първата забрана за риболов до 500 м н.в влезе в сила от 18-ти април и беше време да оставим рибите да си свършат най-важната цел в краткия им живот – да се размножат.
Три дена преди влизането на пролетната забрана за риболов, при водоеми разположени от 500 до 1500 м н.в., бе и второто закриване на сезона. По високите върхове се виждаше все още значителна снежна покривка, която допринасяше много за красотата на околния пейзаж.

Сигурно повечето от вас познават до болка водоема, на който винаги може да пиеш едно горещо и горчиво КАПОчино дори и през лятото. 😀 Трябва да отбележа, че той крие своите тайни и доста хора са скептични към риболова там, но не и аз. Всъщност той е едно от любимите ми места за спинингов риболов. Водоема предлага разнообразен релеф, дълбочини и места за риболов от брега. От около 8 години ходя там и винаги има какво да се разкаже и покаже. Хищното богатство е съставено главно от щука, кефал, костур и бяла риба, като изключително рядко се срещат също сом, балканска и американска пъстърва и ако хванеш една от тези риби, то значи си ударил джакпота от лотарията. 😉

Рано сутринта за съжаление нямаше никаква активност, а впоследствие се оказа, че причината е била значително спадане на нивото на водоема с около 50 см. Все пак успях да избегна КАПОчиното, след няколко пробвани местенца и една кутия примамки! 🙂

Бях заложил на Salmo Minnnow 5S в цвят HRM в търсене на костурите. Започнах да туичвам успоредно на брега тъй като установих, че пред мен има оформен подводен коридор. Двете страни на този коридор бяха бреговата линия и разположените на 3-4 метра от нея подводни водорасли. След две проводки в тази зона ме нацепи доста добра риба и линията много натежа. Помислих си, че съм пернал някоя голяма раирана бабанка. По време на ваденето се пръснаха малки рибки, вследствие на доближаването на рибата до брега. След като я повдигнах на повърхността, пред мен се показа страхотен червенопер кефал със златисти и кафяви отенъци.

Вижте къде беше засмукал воблера на Salmo!!

Направих още малко кадри и бръкнах с кохера в тази лакома паст, за да освободя рибата и да я пусна обратно.

С шивашко метърче премерих набързо дължината й и тя се оказа точно 41 сантиметра. Много съм доволен от Salmo Minnow 5S и ето, че отново измъкна отлична риба, след онзи 54-55 сантиметров кефал на Марица! Определено тази година Salmo Minnow 5S ще ми стане един от любимите воблери, не знам защо съм го подценявал досега.

За съжаление с кохера счупих едното жило на коремната тройка на Salmo Minnow-a. Той притежава наистина твърди тройки, но тази им твърдост е явно за сметка на пластичността.

Тъй като вече нямаше какво повече да очаквам мястото, се отправих към другите местенца. За съжаление, нямаше друга хищническа активност и си останах само с една риба за излета. Е, по-добре е с нея, отколкото с горчиво КАПО-чино. 😀

Е, така закрих риболова и в зоната от 500 до 1500 м надморска височина.
Предстоеше съвсем скоро да погнем щуките от 1-ви май. Хубавото на риболова на хищници е, че той продължава с пълна пара през годината и в един момент закриваш някъде, а в другия пък откриваш риболова на даден вид хищник.
Поздрави и до следващия фоторазказ, който ще бъде посветен на откриването на щуколова. 😉