Архив за етикет: кефал

Пролетни излети по Марица

4 коментара

Здравейте приятели!
Преди настъпването на забраната за риболов на пролетно размножаващите се риби до 500 м н.в. успях да направя общо 6 излета. 5 поредни излета направих в различни участъци на река Марица, а последния бе посветен на тема риболов на пролетен костур на затворен водоем – него ще ви представя в отделен фоторазказ.

В продължение на „Мудни маришки кефали“ е и настоящия разказ. Кефалите по река Марица започнаха лека-полека да стават малко по-активни, но се запази тенденцията на излет да имам уловени една или две риби. Последната седмица на март отново бях по бреговете на Марица в търсене на пролетните кефали на изкуствени примамки. В началото на излета бях обнадежден относно тяхната активност. Имах цели два удара на воблер! Нещо, което до момента не успявах да реализирам. Първият удар на воблер бе на Salmo Minnow 5S, разцветка HRM, в последните секудни преди да приключа проводката.

За съжаление рибата не се закачи добре и си замина. Втория удар, които имах бе на Strike Pro Cranky 40F цвят A1035. Рибата, която го подгони бе голяма, но каква беше така и не разбрах. Направи огромна вълна след воблера и буквално целуна воблерчето, след което извърна главата си и отпраши с 200 км/ч надолу по течението…. Всичко това се случи в един и същи дълбок вир, в който отново предполагах, че има все още групирани кефали.
В следващия един час не последва нищо и реших да се разходя нагоре срещу течението. В един дебел бързак успях да излъжа добър кефал на Mepps Aglia-E  № 1 – AG, Chart bright.

Кефала направи такъв удар, че „ми изкара ангелите“. 😀 За пореден път се убедих колко по-мощни са тия риби в Марица.

Рибата беше над 30 сантиметра. След снимките, кефала си замина бавничко без да бърза, като се притаяваше до подводните камъни.

За съжаление повече удари нямах.

След това реших да отделя два излета за сом по реката. При първия излет около 10 и 30 часа сутринта един сом над 10-те кила избуха много бясно на повърхността. Имах удоволствието да стана свидетел на тази все по-рядка гледка по Марица и видях как сома пръсна във въздуха морунаж и каракуда, които се бяха групирали на едно и също място. Рибите бяха с размери между 10 и 20 сантиметра. Гледката беше невероятна. След това избухване, настана тишина и повече подгонвания нямаше. Тук-там се премяташе по някой скобар и морунаж. След два дни отново посетих същото място. Условията за риболов бяха отново отлични. През първия час от излета усетих една много злобна и дълбока тишина във вира. Нямаше никаква индикация, че има някакви риби. Реших да се преместя 20 метра по-нагоре. Да обаче, нещо ми замириса на…леш. Погледнах в утайките край брега и видях тази покъртителна гледка:

Много грозна работа… видях умряло сомче около 45 сантиметра. Вонята на леш се разнасяше от него….

Тогава ми светна крушката и разбрах, че бригадата от „местната електрификация“, ме е преварила и е ожънала хубавия вир… Ясно беше, че само ще си изгубя времето, ако продължавам да замятам. Е, тая бригада добре си беше свършила работата. За общо два часа не видях нито една рибка да шавне някъде…Преместих се 5 км нагоре, но така си замина и този сомски излет – поредното сомско капо по Марица.

Ето, че дойде ред отново да диря маришките кефали. Реката беше вдигнала леко нивото. По течението се носеха водорасли, клечки и…битови отпадъци. Позиционирах се на любимия кефалски вир и започнах безгрижно да си замятам. Заложих първоначално на Salmo Minnow 5S, разцветка HRM, тъй като предния път имах удар на него, но така и не се заши рибата. Започнах да си мятам безгрижно и да се радвам на пролетното слънце.  След 5-6 стандартни проводки, реших да заметна нагоре срещу течението. Проведох воблера много бавно по течението. Усещах играта му отчетливо с върха на въдицата. След 10-тина метра настъпи момента, в който трябваше да завъртя воблера плавно и да започна да го водя срещу течението. Точно при тази маневра…..въдицата се разтресе яко и горната част на лайтовия спининг се сгъна. За части от секундата хванах здраво ръкохватката на спининга и направих мощна засечка, при което рибата полудя и от макарата се чу „ззззззЗЗЗзз“. 😀 Така разбрах, че си имам работа със сериозна риба.
След засечката рибата тръгна нагоре срещу течението…., като стабилно натискаше и към дъното. Помислих си, че съм излагал сигурно някое сомче – случват се такива инцидентни слуки. След като видя, че няма да стане на нейното, рибата се пусна по течението. Използвах този момент за да я придърпам към брега. Вече нетърпеливо очаквах да изплува пред мен рибока, за да му метна едно око и да разбера какво съм закачил. Това добре, но рибата не поиска да се покаже. Е, напънах спининга и се опитах да я отлепя от дъното. След минута пред мен лъсна един голям златист корем с тъмен гръб и видях….

….как новия ми личен рекорд на кефал се понесе към мен. 😀 Онемях…грабнах фотоапарата и почнах да го щракам. Знае ли се…. ами ако ми се откачи, после ходи разправяй какъв звяр си хванал… ? 😀

Уууникално мощна и здрава маришка риба. Определено си бе не само мой нов личен рекорд, но си бе и трофей отвсякъде за нашите стандарти!

Успокоих кефала и го предразположих за снимки. Нямаше как да не го снимам по-продължително време – това бе истински трофей и изключително рядка слука (поне за мен)!!

Погледнете ли долната снимка как държа в ръце кефала и със сигурно ще изпаднете в потрес от габаритите му!! 🙂 Страхотна, уникална, чудесна…., както искате я наричайте – трофейна риба! На дължина беше около 54 сантиметра, а на тегло….не знам…нямах кантар, но със сигурност предполагам беше около и над 2 килограма.

Със самоснимачката на фотоапарата си направих няколко снимки за спомен, като ще сложа тук само една от тях. Точно в този момент ми се искаше да има някой до мен и да ми направи няколко яки снимки, но уви. Доста играчка е да си нагласяш фокуса и после да направиш още три-четири движения за 10 секунди и да ти се получи перфектния кадър…Ем, каквото това – нащраках си няколко снимки и след това дойде, един от най-хубавите моменти – връщането на този исполин обратно в маришките течения.

До края на излета нямах друга слука, но деня беше перфектен отвсякъде. Тръгнах си с високо вдигната глава от реката и бях още по-нахъсан за следващия излет.
След два дни се пуснах отново по Марица. Нивото се бе повишило още малко, а водата бе хладна. Всичко на всичко имах два удара.

Този път, воблерите не успяха да вдигнат риба. Успешната примамка бе въртящата блесна на Mepps – Aglia-E № 1 – AG, Chart bright. Забелязах, че и на този излет кефалите бяха активни между 13 и 15 часа.

Усещаше се, че животът край Марица, вече кипи с нова сила. Светлата част през деня ставаше все по-голяма, а температурите вървяха все нагоре.

Едни опрашваха….

…, а на други в скоро време им предстоеше да снасят… 🙂

Така приключиха излетите по Марица преди пролетната забрана за размножаване на рибите. Поздрави и до следващия път.

Мудни маришки кефали

1 отговор

Здравейте приятели на спининговия риболов!
Новата година вече отдавна е факт. Зимата отпусна своята хватка и ето, че отново всички се разщъкахме по разледените водоеми в търсене на нови емоции и приключения на спининга. Преди да ви разкажа за мудните маришки кефали, за статистиката, ще направя кратък обзор на неуспешните излети, които направих през февруари и началото на март.

Първият ми риболов, за тази година, се състоя на една от големите и известни пъстървови реки в нашата страна – река Въча. Денят бе 12-ти февруари и заедно с моят другар Валентин Данаилов още от ранни зори трескаво започнахме да търсим петнистите красавици. Успяхме да обловим доста голям участък от реката, но за съжаление половин ден не се видя риба… Другата половина от деня посветихме на една друга пъстървова река, но и там ударихме греда….

Впоследствие се установи, че не само ние останахме разочаровани от Въча, но и доста други риболовци, които в следващите 3 седмици неуморно търсеха „златото“ на планинските ни реки…  На 4-ти март направих втори излет по реката с надеждата да снимам някоя красавица, но уви. Въпреки идеалните атмосферни условия и ниво на водата, отново последва гръмко целодневно капо…. Явно през забраната там се е вихрила яка сеч на балканки… Нищо, в скоро време и браковците ще почнат да се капотират там и ще спрат да ходят – много успокояващо нали ?! 😉

От петнисти риби минах на бели риби, но и там греда. Опитах да закрия риболова на бяла риба на 12-ти март, но отново валатясах. Е, можеше и да не остана капо ако не бях проспал единствения удар за излета, но не може всичко да е идеално. Както се шегуваме с мои приятели, на този язовир ако проспиш първия удар, то можеш да си сигурен, че до края на излета няма да получиш втори шанс и можеш направо да си ходиш. За съжаление тази ни теория се потвърди отново. 😀

С оглед на стабилните атмосферни условия и това, че дневните температури през предпоследната седмица на март се задържаха около 18-20 градуса, реших да проверя активността на кефалите по големите реки. Ясно беше, че в малките деренца и реки кефала се е раздвижил и спинингистите вече имаха успехи, но дали така беше и по Марица? Направих 3 излета по реката в търсене на кефал, но към момента активността на рибите е много слаба и реагират изключително мудно на изкуствените примамки.
При първия излет воблерите не дадоха никакъв резултат, въпреки смяната им с различни видове и размери, които газят на различни дълбочини. Различните проводки с воблерите също не провокираха кефалите за атака. Тогава на помощ дойдоха въртящите блесни и по-специално Mepps Aglia-e Chart bright №1, с която миналата година имах успех на кефали в студена вода. Успях много трудно да излъжа този кефал, който бе и единствения за излета:

Рибата се излъга в един вир, в който прецених, че може и да има групирани риби, като евентуалното им местоположение ще е пред втичалото на вира. Според мен, ако има активно хранещи се риби, то те със сигурност биха стояли там.

Успешната проводка беше: замятане нагоре срещу течението и много бавно водене на блесната по течението. След две-три подобни замятания получих много силен и плътен удар на лайт спининга, с разтръскване на връхната му част. Кефала оказа доста съпротива при ваденето, на фона на студената вода. Ето, че тактиката ми сработи и погледнете къде беше тройката с гуменото мънисто:

Определено рибата стоеше там в потока и търсеше храна. Със сигурност зеленото гумено мънисто й бе привлякло вниманието.

Знаем, че по това време на годината хищническия инстинкт на кефала все още не е толкова засилен и той не гони така активно и агресивно. Може би, в случая, зеленото мънисто е било асоциирано с водорасло?

До края на излета нямах друг удар, а за мое голямо съжаление скъсах и Аглията, която се оказа единствената ми успешна примамка за деня.
При втория излет не се случи нищо интересно. Не се видя никъде дори да преиграе риба. Облових доста голям участък от реката, но нямаше слука.
При третото излизане за кефал по Марица, нивото на реката беше малко по-високо и водата се беше позамътила леко. Отново цареше страшно затишие откъм риби и капото намирисваше, като развалени яйца… Реших, да се придвижа лека-полека до вира, където имах слука при първия излет. Застанах точно на същото място и заложих отново на Mepps Aglia-e Chart bright №1, която разбира се бях заприходил отново в кутийката с дребни примамки. Започнах да подавам по същия начин, както и тогава. След 5-6 проводки въдицата щеше да изскочи от ръцете ми…

Ето, че Mepps Aglia-e Chart bright отново сработи и ми донесе слука. След бруталния удар последва и доста силно дърпане от страна на рибата и отново се учудих колко по-борбени са маришките кефали. Този път имах късмета да излъжа малко по-голям кефал от предишния и ето, че след минутка-две, застана мирен пред обектива ми:

Направи ми впечатление, че горната устна на кефала беше деформирана. Явно е бил улавян преди време.

Направих още малко снимки и го върнах обратно в реката, за да може и друг път да му се порадвам с обектива. 🙂

Впоследствие имах още един удар, които пропуснах, а до края на излета не се случи нищо друго интересно.
И така, пролетта вече настъпи, а с нея дойде и надеждата за нов по-успешен риболовен сезон. Рибите в по-големите ни реки започват вече да се раздвижват лека-полека и тепърва може би предстоят по-добрите пролетни излети.

Остават ни на разположение още три седмици за риболовстване преди да настъпи забраната за риболов на пролетно размножаващи се риби, която най-вероятно ще бъде в сила от 15 април. Наслука от мен и до следващия път! 😉

Октомврийски излети

Вашият коментар

Привет на всички!
С малко закъснение ето и следващия фото-разказ.
Октомври се изтърколи много бързо при мен. Добре, че поне успях да направя няколко излета. 🙂 За съжаление не се случи нищо запомнящо се.
Първия излет за месеца направих на река Марица, в търсене на кефалите, но условията не бяха много подходящи. Нивото на реката беше високо, а водата бистра и мнооого студена. Доста трудно успях да избегна капото…. Слуката, която ме споходи, бе един добър кефал, който се излъга на Yo-Zuri L-Minnow 44 цвят M101:

Рибата удари при много бавно провеждане с максимално задържане в дебелото течение:

Когато хванах с ръце кефала усетих, че беше много студен – все едно е изваден от хладилник. Ясно ми беше, че повече няма какво да искам.

На реката се видях и с един стар познайник от летните излети:

Другите риболовни излети направих на Пясъчник в търсене на пясъчните костури.
При първия излет на язовира не случих много на добри атмосферни условия, но каквото това – по вода да върви. 🙂 На няколко пъти ме валя дъжд и все се надявах да се активизират рибите, но уви. През първия час нямаше нищо интересно.

Общо взето крайния резултат от излета бе задоволителен с оглед на това, че се установи каква бе причината за отсъствието на хищника край бреговете. Той беше много навътре в язовира и постоянно обикаляше около разпънатите на 100 метра (и повече) шаранджийски шамандури. Предполагам, че повечето от вас ще се досетят защо рибите се въртяха толкова навътре от брега. 😉

Все пак капото бе спасено с риби, които се криеха в камъните на язовирната стена, на която за първи път ловях.

Едно доста неблагоприятно за силикони място, предвид факта, че скъсах за един излет толкова силиконови примамки, колкото късам за половин година риболов. Костурите не бяха от едрите, но все пак имаше някаква интрига с тях в надлъгването.

По време на излета пробвах за първи път Orka Shad 6 цвят FB и този шад ми направи доста добро впечатление:

За съжаление освен силикона на Орка ми направи много силно впечатление и захвърлените битови отпадъци край бреговете на Пясъчник, изоставени от биваците, които с месеци бяха окупирали язовира…. То бива селения, простотия и прочие, ама чак толкова… Ей това са ни палаткаджийте… ще се оправим някой ден… 😉 Мразя да гледам тази мизерия по водоемите ни! Това говори много за населението обитаващо дадена страна!! Ще помоля за в бъдеще всички бивакуващи риболовци да си извозват битовите отпадъци до най-близките контейнери в селата край язовира, когато си тръгват от Пясъчник. Имайте предвид, че няма кой да ви почисти бреговете на язовира, така както ви го зарибява и пази вече 3 години! Следващият сезон пак ще си разпъвате палатките/кемперите на същите места и ще си газите в собствената си мизерия, която сте направили там миналия сезон!!
Дотук с посланията.

При втория излет на Пясъчник първоначално посетих това място, но след час замятане стана ясно, че не се въртят никакви риби. Отново почти всичкия хищник бе навътре.

Еми минахме на вариант „Б“ – язовирната стена. Там се оказа, че рибите бяха над каменистото дъно и уверено взимаха във водния слой. Успешната примамка този път бе един туистер на Savage Gear – LB Grub 6 см, който влача с мен от няколко години и още от тогава съм го зарязал на дъното на кутията и не го мятам. С времето се бе оцветил от другите силикони в странен цвят. Чебурашката бе три грама и костурите удряха при плавната и бавна планировка на примамката при пропадането.

То бива лакомия ама…

Всички костури буквално лакомо всмукваха силикона чак до чебурашката:

Този бе най-брутален:

Поседях до здрачаване, но не се случи нищо по-интересно, а и костурите спряха да удрят.
За съжаление дните през Октомври ставаха все по-къси, а с тях и времето за риболов се съкращаваше. Доста по-добра слука имах през Ноември, но за нея ще разкажа следващия път. Доскоро и наслука!  😉

Новата въдица

1 отговор

Здравейте приятели, риболовци и читатели!
В средата на Септември си  взех една „нова любовница“ (въдица). Тя е на Pontoon 21 – GAD (Global Anglers Dedicated) Gancho:

От доста време ми хваща окото поради съотношението цена/качество и накрая не й устоях. Взех си модела GAN702LF:

От няколкото излета, които имам досега, мога да кажа, че е чудесна въдица за ценовия си клас! Няма да се впускам в споделяне на впечатленията си за нея, тъй като това не е целта на този фото-разказ. Може би някой друг път ще го направя. 🙂
И така, вече имам нова въдица, а когато тъкмо си взел новата въдица от магазина, ти идва да направиш само едно – да отидеш до някои водоем и да й се накефиш!! Аз точно това и направих. 🙂 Надвечер моментално избягах на гьола и почнах да си я пробвам с различни примамки. Пробвах различни видове примамки за да я усетя как работи. На дребни силикончета ми удряха малки костурчета и кълванетата бяха ясни и отчетливи по бланката.
По едно време забелязах малко по-едра риба да гони на повърхността, на около 20-тина метра от мен. В една от кутиите си видях един попер, който от 3 години влача със себе си, но така и все не му идва ред и кой знае откога не съм го мятал – Lucky John Small Gangster. Заметнах смело надалеч и почнах да го водя, но нищо. Заметнах още веднъж на максимална дистанция и преминах отново покрай горещата точка. Тогава видях как водата под попера изригна и моментално някаква риба го грабна. Аванса изскърца и въдичката се огъна. Доведох наблизо рибата и видях, че беше щука, която доста бе глътнала примамката. Изтеглих я на брега и хоп, ето я и първата риба с новата въдица:

От устата на щуката се подаваше само главата на попера:

Извадих примамката с кохера, последва дълга реанимация и айде обратно във водоема:

За съжаление времето за риболов изтече, тъй като Слънцето вече се скриваше зад хълма.
На следващия ден имах повечко време за риболов и отидох на проверка до друг водоем, за да пробвам новата въдица. Сутринта риболова тръгна доста тегаво. Имаше риби, но няколко не успяха да налапат добре примамките и ги изтървах. Да ама този любопитко не устоя на Крак Джак-а и явно, при преследването на воблера, съм го зашил странично: 😀

Последваха три маломерни щуки в разливите между брега и водораслите на Mepps Aglia-e №1, като само една от тях залових с обектива:

Естествено, бе върната обратно да трупа дължина и килограми. 🙂

Продължих нататък по брега и на един друг плиткаж заложих на Pontoonn 21 Beat Bull, като слуката, която ми донесе, бе ето това кефалче, което бе глътнало цялата задна тройка…:

Половин час след това пък ме взе маломерна щука:

След дълго упорство и търсене на рибките неусетно дойде следобеда. Натъкнах се на пасаж от едри костури, които здраво плющяха малките рибки край водораслите. Започнах първо с повърхностни примамки, но само стоях и наблюдавах как през 5 минути захождат бандюгите и си отиват. Смених с воблери тип миноу, кранкове и въртящи блесни, но костурите не искаха и да погледнат изкуствените примамки! По едно време набиха малките рибки във водораслите пред мен и успях да видя всъщност каква бе плячката – уклеи и бабушки от по 6-7-8 сантиметра:

След изреждането на толкова видове примамки, закономерно дойде ред да заметна и силиконите. 😀 От кутийката извадих един Fiiish Black Minnow №1 цвят Kaki. Преди около година си бях купил два цвята и все си седяха захвърлени в раницата. Преди излета сложих в кутията един-два, да има. Този силикон ми се стори най-подходящ поради това, че беше с незацепващ монтаж. Пред мен имаше доста подводни камъни и водорасли и точно той бе най-доброто решение за момента. Тъй като дълбочината беше от порядъка на около метър и половина, а костурите гонеха срещу мен на повърхността, реших да водя силикона на около двадесетина сантиметра под повърхността на водата с леки придърпвания. Още при първото подаване, след 5-6 оборота с макарата, имах мнооого брутален удар! Бързо и рязко засякох със спининга. Рибата почна да се дърпа и да тресе върха на въдицата. Опита се да се завре във водораслите, но не й дадох шанс, тъй като затегнах аванса и напънах спининга, за да я покажа отгоре над водата. Ето го и бандюгата, които напрегна Gancho-то:

Страхотен борбен костур, които осмисли всичките ми опити надлъгвайки рибите от пасажа с бандюги:

Огледах силикона и установих, че поради финия материал, от който е направен, се бяха получили две сериозни разкъсвания на телцето му. Това определено е един сериозен недостатък за мен, а като добавя и високата му цена за брой (без оригиналната глава и куката), то нещата отиват към един доста скъп риболов… Оказа се, че силикона подлежи на залепване, чрез нагряване със запалка, но това е само временно решение, до следващата риба.
Трудно прощавам на такъв размер костур (поради кулинарните му качества, които ценя много), но реших да го пусна:

Повъртя се малко около мен и си замина:

Свалих Fiiish-а и сложих на линията силикон на Дайва, с офсетна кука и чебурашка. Подходих отново по същия начин и след няколко замятания отново успях да излъжа добър костур:

Просто, безкомпромисно зашиване при засечката с новата въдица:

Пуснах и тази риба:

За съжаление, след около 10-тина минутки се наложи да тръгвам, а и костурите  нещо офейкаха.
Интересното при един от излетите бе, че се натъкнах на Largemouth bass-ове, като един от тях успях да го уловя на силикон Orka Shad 4 см цвят WB, но когато посегнах да го хвана с ръката си, стръска с глава примамката и се откачи…., та се задоволих само с тези снимки. Ето как дебнеше един от тях:

Явно привнесените преди няколко години екземпляри са се приспособили успешно към нашите условия и сега, според мен, ще предстои инвазия към вътрешността на страната до няколко години. Във водоема видях 3 поколения Bass-ове, което означава, че май тая гад се размножава доста бързо.
Е, успях да хвана и Largemouth bass с новата въдица – какво повече да иска човек! 😀
Поздрави и до следващия фото-разказ!

Прецаканият язовир

Вашият коментар

Привет маниаци на спининговия риболов!
Ето, че дойде време за следващия излет-разказ. Заглавието му само по себе си говори за неща…., които не са наред. Както знаете всичко хубаво, което имаме в нашата мила родина, бива разпродадено на безценица, заграбено или съсипано. Същото това нещо се случва и с нашите хубави водоеми, които имаме. За точно един такъв – прецакан водоем, ще ви разкажа, но кой от всичките е той, ще пропусна, тъй като макар и прецакан, все още има някаква надежда за него. Само до преди три-четири години го посещавах и бях много доволен от излетите. Язовирът беше слабо посещаван от хора и да видиш рибар си беше почти събитие. Навремето е имало период, през който е бил частен, но поради разиграла се човешка трагедия е бил изоставен. Разположен е в гориста хълмиста местност и при високо ниво повече от половината бряг е недостъпен за риболов.

В него се въдеха най различни риби – шаран, бабушка, уклеи, черна мряна, а от хищниците имаше само кефал и костур с подобни размери:

Известно време спрях да го посещавам, защото се откриха нови хоризонти пред мен. За съжаление, през това време, дочувах някакви слухове как мнимо е бил взет по аренда и изведнъж бил зарязан – позната селска схема. Все се надявах, че нещо от рибното богатство ще е останало и реших да направя една проверка. За съжаление, посещавайки го в началото на Септември тази година, установих, че картината се бе променила коренно…Отидох в късния следобед и покрай пътя за язовира в храстите седеше някаква ръждясала табела, на която едвам се разчиташе, че риболова бил забранен. Ако караш автомобилът си с малко по-висока скорост въобще няма да забележиш, че там има някаква ръждясала ламарина, която не си знае годините и кой знае откъде е крадена, за да бъде поставена там…в храсталака. Предполагах, че язовира е приключен – остърган откъм риби. Заварих нивото на водата толкова ниско, че без проблем можеше да се крачи по брега, където беше непристъпно преди…Всичко намирисваше на валат, но все пак бях длъжен да опитам и без това съм бил път до него. Знаейки рибния потенциал на язовира от предните излети и с оглед на периода от годината, в който ловях, заложих моментално на Rapala Ultra Light Pop цвят Lime Frog. Заметнах надалеч успоредно на брега и започнах да водя малкия попер. След три-четири провеждания забелязах няколко дребни костурчета, които преследваха попера. Смених примамката с един плиткогазещ Хипноус и Крак Джак, но не последва нищо. Придвижвайки се по брега и сменяйки още няколко примамки опрях до Mepps Aglia-e №1. Започнаха едни побутвания…и боричкания за блесната, като накрая бе заловен ето този пакостник, а след него последваха още два с идентични размери 😀 :

Последваха и ето такива – от раираната банда:

Сега вече ми стана ясно какво е положението с рибите на язовира…останали са само дребосъчетата, които в малкото вода (при източването на язовира) от хайверни зърна са успели да пораснат до сегашните си размери. Абе един светъл лъч за едно малко по-далечно и евентуално по-хубаво бъдеще на язовира….Общо взето риболовът си беше чиста катастрофа, но пък така или иначе бях там с лайт спининга, та поне да си поцъкам дребосъчета. Сложих силикон Orka Shad 4 см цвят WB с три грама чебурашка и се почнаха….:

Това пък се оказа най-лакомото костурче:

Надвечер рибките в язовира откачиха и започнаха да си подскачат весело над водата. Не се видя да преиграе нито една по-голяма риба. За съжаление още една моя риболовна дестинация бе леко зачеркната…Ще трябва да почакам да настъпи по-светлото и по-хубаво бъдеще за този водоем, когато тези дребосъчета вече ще са пораснали достатъчно за да огънат подобаващо лайтовия спининг.