В събота Берое (Стара Загора) игра мач от ППЛ с Пирин (Благоевград), като завършиха наравно (1:1). Какво общо има това с риболова ли? Общото е, че след мача се виждаш с приятели и пиеш бира край стадиона. Стана дума за риболов и „покажи му, покажи му“. Каквко да ми покажат ли, ами какви риби са хванали предните дни. Гледам аз прилична щука, около 2,5 килограма и една по-дребна. За от брега на жива рибка в жегата е направо супер. Питам аз за мястото и възможността да отидем там. Оказва се, че момчето цяла седмица е в отпуска и можем да отидем когато ми е удобно. Утре има мач между Славия и Берое, значи отпада. В почивните дни съм на палатков лагер в Стара планина, пък и цяла седмица съм на работа. Едва изкопчих петъка, за да отида на мача. В крайна сметка колегата пое и четвъртък и аз вече можех да отида спокойно за риба. Още преди дни съм казал, че към 4 и малко ще мина да взема своя гид и да се отправяме към гьола. Чувам се аз вчера с него, за да му напомня и какво установявам…той бил на мача на Лудогорец и израеслкия Апоел Беер Шева като охрана. Става ми ясно, че и да се прибере навреме до Стара Загора, няма шанс да тръгне за риба. В крайна сметка се чуваме в 4 часа сутринта, а той тъкмо влиза в града. Успява само да се преоблече и аз вече го чакам пред дома му. Вече съм спокоен, че риболова не пропада и няма нужда да търся алтернативи. С много лутания по тъмно и пробване на всички черни пътища преди и след населеното място, в крайна сметка намираме мястото. Вече се съмва и аз усещам как изпускаме ценното за риболов време. На бързо стъкмявам въдицата и вече греба навътре. Става ми чудно, защо моя спътник е без въдица, ама…не му се ловяло. Да беше останал да спи на брега, ама…той си знае.

В 6 часа сутринта вече имам първа риба на Lucky Craft Gunfish 115 в цвят Pearl White. Закачи се на 2-ра или 3-та атака, преди които направих пауза. Преди това друга риба ми подгони в същата проводка, но стигнах водорасли, които трябваше да прескача и играта приключи. След залавянето на тази, вече знаех защо така странно атакува – имаше деформация на тялото.

Не се отдалечихме много от мястото и имах само още една извадена риба, макар атаките да бяха около 10 преди това. Повърхностната примамка е същата, като смених цвета с Aurora Gold Mud Minnow. Любимия ми воблер, донесъл ми много приятни емоции. Този път се отчете с дребна риба, но все пак бройките нарастваха.

Продължих да стоя на повърхността, като бях закачил Lurefans V117F Veilmako с цвят 28. Още с първите проводки последва удар от хубава риба. Бързо се заби във водораслите, а аз се притесних да не се откачи. Нямах опасения за влакното и неговата здравина, все пак беше най-дебелия Fiiish Perfect Link Braid. Доста време ми беше необходимо да я изкарам, а и тя пак там се навираше. В крайна сметка с голяма туфа водорасли влезе в кепа.

Дългата фотосесия си оказа влияние – наложи ми се НАД 40 МИНУТИ да свестявам този звяр. Ядосвах се, защото губех ценно време. На практика между 7 и 8 часа сутринта не бях докосвал въдицата. Реших, че е умряла! Още с потапянето издиша всички въздух от мехура. В последствие започна да диша, напълни го отново и коремът се втвърди. Нямаше как да я оставя да умре, беше хубава риба и бях готов да приключа с риболова, само да я върна към живот.

Имах и нов воблер в кутията, който още не беше помирислвал водата. Реших да опитам и с него да хвана. Всъщност, това го бях направил и сутринта, с първите кастинги имах закачена риба, но се откачи почти веднага. По-късно се върнах към него и резултата не закъсня – малка щука на Lucky Craft Sammy 100 в цвят Zebra MS American Shad.

Поредна деформирана, този път на Lucky Craft Pointer 100 SR в добре познатия цвят MS American Shad. Докато я откачах зяпна и задната кука влезна в нейното гърлото.  Реши че ще я преглътне и силно стискаше. Бърза реакция от моя страна, много моления и накрая успях да я извадя, без да я наранявам и да забивам жилото. За пръв път използвам този инструмент за отваране на челюсти.

Най-после мога да се похваля с риба на Fiiish Black Minnow №5 – 16cm, 15g, цвят Green Джиг глава + Green/Orange силикон. С по-малките силикони вече имах много риби, но този гигант го бях топил само веднъж, но само за тест. Още в първата проводка имах 2 последователни удара. След справка, стана ясно, че са били в главата и опашката. Нова проводка, нов удар без закачане. На трета проба, при третата риба успях да я закача. Естествено бих казал, че е най-млката от всички, но съм доволен – успях да сефтосам това голямо силиконче. За жалост, успя да го разкъса и стане негоден за употреба. 1-2 капки лепило ще го върнат към живот, но нямах в себе си и трябваше да го върна в кутията.

Продължих да настоявам на силикони, тъй като вече бяхме в дълбоката част на водоема и исках да стигна и до дъново. Останах изненадан, че там се среща и бяла риба.

Предвид многото водорасли, реших да сложа нещо любимо ми за такива места –  Spinner Bait на Lucky Craft, като за цвета не съм сигурен, но е тежкия вариант на модела. Ползвал съм почти всички цветове и размери, не знам има ли разлика. Всички работят чудесно, почти е невъзможно да закачиш водорасла или нещо друго, а с един туич всичко се откача. Работи при всякакви дълбочини и проводки, но определено си иска паузи!

Закачих още една дебелана, на която направих снимки при ваденето. Избяга от кепа, след голямо оплитане там. Успя да ми обърне и кутията с примамките. Мислех че се е откачила, но беше на въдицата, която бързо хванах, преди да замине във водата. Като стана дума за въдицата, тя е Tailwalk Dageki, модел S802M.

Още един мъник от дълбокото, изненадан съм, че се хваща на това нещо. За мен бялата се лови на силикон и воблер, но явно и други неща напада.

Слънцето напече, моя спътник отдавно го бях изоставил на брега, а и риби нямаше и нямаше. За повече от час имах едва едно чукване под лодката. Беше хубава риба, но вече бях извадил и по-големи и не ме беше яд за пропуска. Работата отиваше на прибиране. Излизайки направих няколко захода по течението на вятъра. В близост до стената имах първо, последвано от второ атакуване, като на 3-тото вече рибата беше в другия край на линията. Бързо я доведох до лодката и тогава започва битката и развиването на затегнатия авант. 3-4 пъти разпъна, а аз вече бях оставил кепа на страна. Реших, че с грипера ще ми е по-лесно, така и беше. Вадя я, а тя милата да се окажа най-голямата ми за дена! Закачена на спонербайта, но отвън.

Не знам колко риби хванах, може би са около 10-тина, като сутринта имах над 15 празни атаки на повърхностните примамки. 4 от рибите са 80 сантиметрови, което прави този мой излет най-успешният ми…за сега! Определено ще се върна скоро там, този път с биричка и мръвки за скарата 😀

В средата на юли направих два излета през уикенда. Единият бе посветен специално на щуките, а втория бе с цел риболов на костури, но слуката от костури беше слаба и преобладаваха основно щуките. 🙂
За уикенда синоптиците прогнозираха, че в България ще навлезе студен фронт и ще захладнее. Така и стана. Максималните дневни температури паднаха с около десетина градуса и се понижиха до около 26 градуса, облачността бе значителна и на места с кратки превалявания.
Съботната утрин беше доста хладна. В 06:30 вече правих първите замятания в търсене на летните щуки с един приятел, с който от доста време се уговаряме да направим излет, но все не остава време или се разминават плановете ни. Тази година той се запали много по спининговия риболов и общо взето, за сега се справя добре, благодарение на насоките на добрия си учител. 😛

В рамките на 10 минути успях да уловя три риби на Rapala Shadow Rap Shad – YP, като това беше едно отлично начало на сутрешния риболов. 🙂

Хващайки рибите с ръка за снимки усетих, че те са доста топли. Все едно излизаха от топла супа, а не от някой водоем …

Ако се вгледате внимателно в профила на костура и примамката, съм сигурен, че ще забележите приликите. 🙂

След тази бърза слука, при мен последва доста голямо затишие. Все пак имах едно-две подгонвания на дребни щуки, но нищо по-интересно. Моя приятел успя да излъже три щуки на двуделни воблерчета от Али Експрес. През това време се появи и насрещен умерен вятър. Сменихме няколко места и в крайна сметка решихме да сменим и самия водоем.
На новото място се отчетохме с по една-две риби, но като цяло и там активността на хищниците беше слаба. По едно време, дадох на моя приятел да лови с моята въдица, за да пробва какво е усещането да ловиш с повърхностни примамки. Бях сложил на линията си DUO Realis Pencil 110, като за първи път имах удоволствието да ловя с този уолкър – просто е страхотен и възлагам много надежди за доброто му представяне в сладки и солени води!! За съжаление въпреки упоритото му замятане, както и на други повърхностни примамки, нямах слука отгоре – нещо нетипично за летния сезон.
Тааа разменихме си ние спинингите и почнахме да мятаме, като следях отстрани какво прави той и му давах наставления как да води правилно уолкъра. Докато давах насоки една щука взе, че ме натресе на един негов воблер от Али Експрес, който според моя приятел не ловял. До този момент нямал дори риба на него. 🙂 Той ми беше дал да помятам с този воблер и по-рано по време на излета, за да си кажа мнението дали може да очаква слука или да го маха от кутията си. Аз му казах, че воблера има потенциал да лови, стига да знаеш кога да заложиш на него, как да го водиш и анимираш!

Ето, че на живо директно пред него на терен му доказах мнението си и той се зарадва много, а воблера пък ще заема още дълго време място в кутията му. 😀

Пуснах и тази рибка и продължихме да търсим хищниците по бреговата линия.

След смяната на няколко различни вида примамки успях да излъжа ей този бодливко.

Моя приятел също успя да измъкне един бодливец, отново на воблерче от Али-то.

Към 10:30 часа приключихме излета и си тръгнахме, защото и двамата имахме ангажименти. Общо взето останахме най-доволни от това, че направихме съвместен излет, защото се каним да го направим от доста месеци насам. 🙂

На следващия ден (неделя), се бях наканил да ходя отново рано сутринта, но проливния дъжд осуети плановете ми. Към 10 часа спря да вали и не ми трябваше много време да хвана лайтовия спининг в ръка и да се запътя на риболов. 🙂 Целта на излета бяха костурите, като знам, че във водоема има и щуки, които общо взето взимат, когато си поискат и не е толкова лесно да се излъжат току-така. Явно обаче бях уцелил момента, в който щучата популация бе най-активна и хванах няколко с различни размери. 🙂
При първите замятания не се случи нищо. Смених няколко типа примамки, но костурите ги нямаше никакви. След около 20-тина минутки реших да ги пробвам на силикон, тъй като ги нямаше в горните и средните слоеве. Поставих Fiiish – Black Minnow №1 в цвят green/orange, поради множеството водорасли и скрития монтаж на офсетната кука. След 4-5 замятания последва удар непосредствено пред мен, покрай водораслите. Удар – силно казано, по-скоро нещо потропа леко на върха на Gancho-то. Направих много слаба засечка и точно в този момент някак си не успях да усетя на спининга нито примамката, нито рибата и линията олекна …. Зачудих се какво се случи и вдигнах бързо линията от водата …. 0,24 мм флуорокарбон (№2 по японската номерация) на Duel бе отгирзан най-безскрупулно … все едно някой водолаз ми го отряза с ножица под водата …. Каква ли дебела щука беше щом с такъв лек замах отряза флуорокарбона? Доста често ми се случва, като ловя на лайта да ме натрисат на малките ми примамки по-едри щуки, та и този случай влезе в статистиката.
Местата за риболов бяха силно ограничени поради наплива на многото риболовци по водоема. Бързо се придвижвах с помощта на автомобила от едно място до друго, тъй като нямах много време за губене, а и имаше предпоставки атмосферните условия отново да се влошат бързо и риболова да приключи преждевременно. На следващото местенце видях, че край водораслите дребен хищник подгони дивите гупи.

Сложих Salmo Minnow 5S цвят HP и проведох воблерчето покрай водораслите. На второто замятане успях да излъжа пакостника! Не беше костур, а отново щука. 🙂

Малка прекрасна лайтова щука, която при ваденето направи няколко свещи за атракция. 🙂

Пуснах малкия дзвер и пордължих да замятам.

Отделих около 30-тина минутки, след което се отправих към следващата точка, където бе и финала на излета. Финал и то какъв – за около час и половина успях да хвана цели четири рибки, като сред тях бяха и първите костури за излета! 😀 На фона на все по-обезрибените ни водоеми и това, че в този водоем хищниците не удрят всеки път си бе направо голям успех … Първите три риби улових на Mepps Aglia-e AG/Chart bright №2.

Тази щука отново нажежи емоциите на лайт спининга, но бързо успях да я туширам и ловко да я грабна с ръка.

Щрак, щрак и хайде обратно във водата.

След нея успях да направя нещо, което отдавна не бях правил – да поставя антирекорд за най-малка риба! 😀

Както сами виждате, блесната е по-голяма от устата й, но явно това не й е попречило да се полакоми да я схруска. 🙂

Този „разсад за крокодил“ бе фотографиран още един път за увековечаване на момента и бе пуснат обратно във водоема, за да трупа дължина и килограми.

На силикон Daiwa Tournament – D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse пък имах два удара, като втория го заковах. Показа се нещото, за което бях отишъл специално. 😀

Това бе и последната риба за излета. За съжаление успешния силикон се зацепи в някакво подводно дърво и го скъсах.

Поседях още около 10-тина минути, след което си тръгнах, защото на фронта се задаваше дъжд със светкавици, а и времето за риболов се бе изчерпало още отпреди един час, но нали знаете – още едно последно замятане и си отивам. 😀
По време на двата излета установих за себе си, че влошените атмосферни условия в комбинация с вятър не са добра предпоставка за риболов с повърхностни примамки. Нямах нито едно подгонване отгоре.

Наслука и до следващия фото разказ! 🙂

Здравейте приятели и колеги риболовци!
Ето, че по традиция и тази година от първи май стартира риболова на щука в България. Разбира се ултрахищникът вече бе свършил своята най-голяма цел в живота си – да се размножи и сега му предстоеше да изпълни другата си мисия – да ни дари с много положителни емоции на спининга. Ден преди престоящия гергьовденски уикенд нетърпеливо грабнахме щукарските такъми и с моя приятел Валентин Данаилов се запътихме към Щукарския Рай. 🙂 Към 8 и 30 сутринта вече бяхме там. Край брега се забелязваха преигравания на мирни риби, на които тепърва им предстоеше размножителния период, но не се забелязваше щуча активност.

Заредени с нови примамки и такъми започнахме откриването на щуколова. Преди да пусне каяка си, Валката направи няколко контролни замятания от брега. Бях му дал да види що за примамка е Salmo Bass Bug. Явно много му хареса примамката, защото на момента я разопакова и направи първото й бойно кръщение на вода. 😀 По принцип рядко се случва това, някой да ми пробва новите примамки преди аз да съм ги топнал, но му е простено. 😀 На първата проба …. ами … ейбаси повърхностния хеви кранк дето е Salmo Bass Bug!! Една много интересна и уникална примамка е създал Пьотр Пискорски! 🙂

След две-три замятания една щука около кило-две много здраво избуши край брега Bass Bug-a, но не се хвана. Чу се доста силен тътен от яростната атаката, а осен това се вдигна и сериозна вълна. Този спектакъл ни разтрепери рибарските сърца и ни мотивира да се пръснем из водоема в търсене на притаените ултрахищници. И така, Валката действаше по вода, както винаги, а аз от брега. 30-тина минути след като се разделихме успях да хвана и първата щука за излета и годината.

Опита се да се навре в туфите от водорасли, но не й дадох шанс и ето, че тя започна да ми позира пред обектива.

Измерих с метърчето щуката и то показа, че дължината й е 53 сантиметра. Рибата се хвана на Rapala Shadow Rap Shad в цвят HLW.

Ударът дойде в момента на паузата, точно когато воблера започна бавно да се издига (той е „slow rising“) с леки поклащания след придърпванията.

Денят започна добре с една добра щука. Това е достатъчна мотивация за един рибар да си каже великата фраза: „Днес ще ги скъсам!“. 😀 Пуснах рибата и продължих търсенето край шавара.

Последва още една щука на Shadow Rap Shad-а, но с доста по-скромни размeри. 😀

Иии … още една писалка ….

… и още няколко, все със същия размер. 😀

В тия малки зверчета се криеше някаква безумна ярост и налитаха на воблера като обезумели. Без съмнение всички отиваха да трупат килограми. Така два часа отлетяха с тия дребосъци.

Достигнах една разлята част на водоема, която беше почнала силно да се затревява и нямах шанс с плиткогазещите воблери. Реших да експериментирам с повърхностни примамки поради това, че водата бе доста по-топла, а и онзи удар от сутринта на Bass Bug-a все още ми държеше влага. Избрах да започна купона на повърхността с един лъскаФ уолкър на Storm Z-Stick в цвят Chrome Blue Back. Времето беше ясно и слънчево и реших, че със сигурност щуките няма да му простят, поради блещуканията, които ще създаде, когато му придам „walk the dog“ проводката. 🙂 Премахнах флуорокарбоновия повод и го заметнах уверено. При третата проводка една щука около килограм се изстреля мълниеносно от укритието си и на около метър от него изпращя уолкъра в предната му част (откъм главата). Рибата се гмурна с примамката и тогава се изпъна линията ми. За съжаление поради това, че аванса ми беше натегнат направо се отскубна уолкъра от устата й. Погледнах го и видях ще пущината ми е отключила карабината. 🙂

В последствие започнаха да налитат агресивно отново познатите дребосъчки:

Хмм то бива злоба, ярост, агресия и глад, ама пък чак толкова … 🙂 Може би ако вдигна размера на примамката ще ги накарам да спрат да ме взимат? Смених уолкъра на Storm с този на Jackall – Mud Sucker 110 в цвят FP Ayu head, поради това, че беше с 15 мм по-дълъг. 🙂 За съжаление по-голям уолкър от този на Jackall нямах. И ето, че тактиката ми се увенча с успех и прилъгах щука, която беше почти два пъти по-голяма от малките зверчета. 😀

Пуснах и тази риба и продължих по плиткажа, в търсене на нещо по-йедро на повърхността.

Смених с Bass Bug-a, но нямах кълване и отново върнах на линията си уолкъра на Jackall. Успях да излъжа с него една щука около кило и половина, но отново заради натегнатия ми аванс тя не позира пред обектива. Така и не успях да изчопля след това от плиткажа някоя по-едра щука, а ей тия дребосъци отново не ме оставиха на мира, въпреки размера на уолкъра:

Така премина неусетно обеда. Малко повече от 2 часа бяха посветени на риболова с повърхностни примамки. Към 14 часа се раздуха вятъра и времето взе да се скапва. Над хълмовете видяхме, че наближава студен фронт. В същия момент щучата активност секна. Рибите определено се изпокриха и затова вина имаше влошаването на атмосферните условия. Постояхме още около един час, но така и нямахме повече удари (дори и на онези малките нахалници) и решихме, че е време да си ходим.
Равносметката от излета бе:
– над 40 удара и около 20-тина рибки (буквално рибки), като само една от уловените премина (с малко) границата от 50 см;
– за съжаление в плиткажа изгубих в някакви подводни храсти един от любимите си щукотрепачи – Rapala Shadow Rap в цвят YP, но какво да се прави риболова продължава; 🙂 – активността на щуките беше до около 14 часа;
– температурата на повърхностния слой от 19 градуса сутринта, се повиши до около 25 градуса следобед;
– направих първи риболов на повърхността за годината и то през май месец. 🙂

На 13-ти май отново посетихме познатите ни места, като този път бяхме целия отбор – Аз, Валката и Петьо. Общо взето сценария леко се повтори с този от предния излет, който бяхме направили преди осем дни. Този път на водоема имаше значителна преса от риболовци, като някои от тях дори си позволиха да тролят (влачат) с лодките си за щука, въпреки не голямата му водна площ … абе, пълна простотия!
Още с първото замятане край брега на Shadow Rap Shad-а имах щука около килограм, но този път се заби във водораслите и си замина. След това отново се показаха малките агресори, които нямаха спирачки … Този път за целия излет се хванаха около 12 подобни зверчета от около 20-тина ударчета:

На повърхността отново ситуацията бе почти идентична, с тази разлика, че сега ги нямаше атаките на килограмките. Разбира се всички дребосъчета бяха грижовно върнати обратно, Радостно е, че във водоема има толкова много младо поколение, което след година-две, се надявам, че ще ни зарадва още повече.

Наслука и до следващият фоторазказ.