Продължавам с публикуването на костурските ми набези. Предният излет е вече в историята и е време за пети епизод. 🙂 На следващата сутрин (12.08.2018) отново цъфнах на язовира около 9 часа. Този път бяхме с Мишо. 🙂 Още при първите подавания индикирахме кълванета – бодлоперите бандюги отново бяха там! Разбира се, пак печелившата примамка бяха силиконите, в случая Pontoon 21 – Awaruna в размер от 2,5″.

Рибките се нижеха на куката почти една след друга. Ето на – още един костур е пред обектива, но този път заедно с мен. Най-после някой и мен да ме снима! 🙂

Добрата активност продължава, като на моменти, след многото дъвкане, силикона бива почти изхлузен от куката.

Сменям със зелен тигър на Daiwa Duckfin Shad – 6 см, за да видя дали драстичната разлика в цветовете ще им се отрази – отговорът е, че няма значение цвета. Спинингчето ми продължава да се гъне под напъните на обезумелите костури. 🙂

По едно време взех на Мишо спининга, за да пробвам какви са му възможносите и да видя спрямо моя дали е по-добър или не. Въдицата е на Pontoon 21 GAD Chaser във варианта CRS692XULXF. След 3-4 замятания с нея разбрах, че тя не ми допада особено. Доста по-неотчетливо усещах ударите на костурите, спрямо моя такъм.

Разменихме си пак въдиците и продължих с риболова. Мяткам бързо силикона във водата и правя успоредна проводка на бетона. След 2-3 оборота с макарата заковавам следващия бандит и за мое съжаление виждам, че силикончето на Daiwa е изчезнало от куката…

Друго неприятно нещо, което установявам е, че плетеното ми влакънце бе почерняло от някакви черни и гадни утайки, които се бяха настанили пред нас на повърхността на водата – някаква пепел. Оказва се, че не само аз имам този проблем, но и Мишо, а в по-късен разговор с местен рибар научавам, че дори и монофила почернявал от тая гняс!

Връщам обратно на линията Awaruna-та и добавям към улова още два добри костура. 🙂

Сменям с малко по-дълъг силикон на Daiwa – Tournament D’fin в размер от 7,6 см, прегполагайки, че е възможно сред пасажа да има и по-големи батки. Първият, който улавям не е от тях.

Вторият обаче си заслужи снимка с мен, като след него улавям и още един, но по-малък. 🙂

10 минути нямам удар и сменям с другата крайност в цветовете, залагайки на Orka Shad 6 см в цвят FB, който бях запазил от предния излет за всеки случай, поради големия бой, който отнесе. 🙂 Усещам нестандартно кълване и за засичам – бланката на Zodias-а бива злобно огъната. Авансът сработва и започват да минават през ума ми помисли за трофейна риба – най-после! Докарвайки я пред мен, виждам, че съм изшил добър костур отвън за хрилния капак…, така че няма трофей. 😀

В следващите 20 минути добавям още два костура – от хубавите.

Връткам пак на линията силикона на Daiwa и в следващия момент той остава без опашка… Хваща ме малко яд, че го губя, защото по принцип вноса им у нас е супер нередовен и незадоволителен откъм количества и в един момент си стават дефицит. Както и да е, ще сменям пак силикона, макар че слънцето вече ми изтисква силите, защото наближава 12 часа, а жегата става адска… ще перколясам. 🙂

Смяната с нов силикон ми носи още две риби в рамките на 4 проводки, след което преустановявам риболова, чакайки Мишо да дръпне още няколко костура. 🙂

Просто ми се отщя да ловя повече, дори само за спорта. 🙂 Отличната слука, в комбинация със сипещата се жупел над главата ми и нажежения бетон, ни гонят малко по-късно от язовира, задоволени напълно откъм потребността за добър риболов. Това беше един страхотен костурски уикенд, който отново щях да повторя по-късно. 🙂

Привет на всички!
След обзорното отклонение за излетите ми по Марица през август, продължавам  с поредицата репортажи за костурските ми набези през това лято. Слуката бе отлична и има още какво да се покаже. 🙂
Отново ми предстоеше риболовен уикенд. Датата е 11.08.2018 – събота. Плановете ми бяха да се разцепя от костурски риболов. Тъй като вече си бях напипал солиден „залеж“ от костури, търсенето на каквито и да е други хищници бе зарязано. На прицел отново бяха бодливците и само те ме интересуваха! Последно ги бях ловил преди две седмици и се надявах отново да се получи силен риболов. Сутринта след 8 часа бях на любимата гореща точка. Отново по брега имаше навалица, но „моето място“ беше свободно – идеално. В началото на излета имах едно-две плахи ударчета, но нищо по-сериозно. Явно костурите не се бяха завъртели още. След около един час безуспешни замятания почнах да се чудя дали не съм „изтървал влака“ идвайки след 8 часа. 🙂 На повърхността почти нямаше активност на риби. Тук-там някоя по-дребна да припляска отгоре и дотам. Основно настоявах на силикони с размери от 6-8 сантиметра. В един момент реших да падна значително в презентирания размер. От кутийката с малките силикончета извадих Relax Kopyto 3 см с чебурашка 3 грама. Идеята бе да планирам повече време из водните слоеве с по-малка примамка – в случай, че костурите ми капризничат и искат точно това. След 3-4 проводки усетих много добре, на спининга, как бе сдъвкан малкия силикон и засякох. Пръчлето се сви и ето, че имах първата риба за излета. 🙂

Четири минути по-късно се появи за снимки и втори бодливец.

След още две проводки реших да вдигна размера отново на 6 см и да заложа на приблизително същия цвят. Изборът ми падна върху Orka Shad в цвят FB. Не се знаеше дали бях настървил костурите или просто това бяха единични капризни риби. Трябваше да пробвам обезателно с по-големия размер силикон. Пет минути по-късно заших трети костур.

На две-три проводки започнах да шия костур след костур, като големината им плавно се увеличаваше.

Докато си цъках наперените костури, се позавъртя на повърхността огромен пасаж от малки каракуди. Така и не видях бодливците да направят някаква атака по пасажа…, но те бяха отдолу му. Следващите проводки доказаха това.

Както казах, големината на бодливците плавно нарастна, стигайки в един момент до 25 см.

Най-големия бандит, който излъгах за излета бе с дължина от 30 см, а на тегло някъде към 500 грама.

Истинско удолоствие бе да усетя мощния му удар с лайт пръчлето ми и да го преборя. Наложи се да дърпам плетеното влакно на ръка, за да го изтегля от високия бряг. Такава риба никак не е препоръчително да се вдига от високо с лайт спининг, защото както знаете, съществува голяма опасност да претоварите въдицата и тя да се прекърши като суха клечка под тежеста и тръскането на рибата, докато я повдигате.

Приблизително на всеки 3-4 проводки имах слука на добър костур. Горе-долу този ритъм се запази и през следващия един час, като ги лових само на един силикон на Orka.

В един момент от многото дъвкане и откачания от устите на рибите, куката разпори странично телцето на шада.

Въпреки това, наново го монтирах през по-здравата част и риболова продължи.

Така изглеждаше шадът след агресивните кълванета и откачания от устите на костурите – като ветерен от някаква война. 🙂 От ситните им зъби се бе понащърбил.

Този пък го заших някак си странично – през най-костеливата част на хрилния капак….

Реших да запазя бияча за утрешния риболов и го смених със Storm Gomoku Micro Jig в размер от 5,5 см и тегло от 12 грама. Добавих с него още два добри костура, като след тях го зацепих в дъното и го скъсах. 🙂 Неприятно е да се разделиш с успешна примамка, но това е част от риболова.

Часът беше станал 11:30 преди обед. Вече бях направил нормата от улов на риба и се бях наловил. Слънцето напичаше зверски и си тръгнах от язовира, но с идеята отново да го посетя на следващата сутрин… 🙂

На следващия ден, след супер успешния излет, отново се насочих към залежа от костури. Към 06:30 часа сутринта вече пътувах, като в главата ми се въртяха мисли дали бодливците още ще са групирани там или ще са се преместили. Само един час път с автомобил ме делеше от това да науча отговора на този екзистенциален въпорс.

Интригата не беше никак малка. Малко преди 07:30 часа бях на язовира, Доста риболовци от различни краища на страната вече замятаха въдици. Виждайки това и минавайки покрай тях с автомобила се прокрадна друг въпрос в мислите ми:
– Дали „моето“ място ще е заето?
Малко късно съм се сетил, нали? 😀 Ето, че след 5 минутки съзирам горещата точка отдалеч и виждам, че наоколо няма никой – йекстрааа! Паркирам на мястото и след още 5 минутки улавям първия бодлопер, след който улавям още един!

Два бързи костура на Savage Gear Cannibal Shad 6 sm в цвят white & black – добро начало! В следващия един час обаче ситуацията става грозна – нямам удар, распективно уловена риба. Започвам да сменям силиконите в кутията, като варирам не само с размера им, но и с цветовете. Успоредно край брега успявам да излъжа един костур на Orka Shad 6 sm – WB. Оказва се обаче, че явно е минавал самичък наблизо и други риби няма.

Сменям силикона с подобен натурален цвят, но с издължено тънко телце и по-активна игра – Daiwa Tournament D’fin Shad 7,6 sm. След 5 минутки някаква риба разтръсква мощно върха на Zodias-а и в отговор на това аз засичам рязко! Ето, че отново имам риба, която се оказва добър костур.

Продължавам да настоявам с този силикон и след 10 минути прилъгвам за снимка още един костур, но по-дребен.

Следват 30 минути на затишие и отново смяна на различни по форма, размер и цвят силикони, дори и по някой воблер. На Fiiish Balck Minnow №1 в цвят Green/Orange и с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама реализирам два последователни удара при проводката. Изваждам примамката от водата и заварвам следната картинка:

Не стига, че бе отхапана опашката, ами и прикритата кука се бе измушила от каналчето на телцето без да го разкъса, както обикновено в повечето случаи се случва. Как го дъвчат тия риби този монтаж… При предишен излет дори ми бяха извадили ухото на куката от телчицата на оловната глава.
Активната смяна на силиконовите примамки продължава. След 10 минути, успех ми донася Pontoon 21 – Ratta в цвят 402 и размер от 2,75 инча, като бях заложил на 3 грама чебурашка, с цел по-плавно и бавно планиране на примамката из водния слой. Малка бяла рибка бе решила да атакува издължения силикон. Пуснах рибката от високото и продължих настоятелно да диря костурите.

Вече ловях от два часа, като за това време бях уловил 6 риби на разнообразни силикони. Сигурно повечето хора биха си тръгнали или биха сменили мястото, но аз предпочетох да си остана на „Д“-то, надавяйки се, че все пак малко по-късно пасажите от костури ще дойдат край брега. От време на време слагах и по някой воблер, за да обходя по-горния слой, но това бе абсолютно безрезултатно усилие.

Продължих да ловя с „Ratta“-та и след 5-6 проводки боднах добър костур, като четири минути след него последва още един.

След още две-три проводки отново имах удар, но този път рибата не се закачи на куката и беше направила опит да измуши силикончето от нея.

Това ми беше ясен сигнал, че моите приятели са се звъртяли около мен. Реших да заложа на по-обемист силикон с подобен цвят – Orka Shad 6 sm FB. Идеята беше да проверя има ли батка (едър костур) наоколо. 🙂 Точно след две проводки така ме натресе един по-едър костур, че ми изкара акъла.

Последва още един добър костур!

Тъкмо се зарадвах, че почнах да „бера“ по-едри риби и в следващия момент, при засечката, рибата не ми даде шанс да се сборим, прегризвайки с лекота флуорото! Най-вероятно бях примамил някоя щука – там знам, че ги има, макар и да са редки.

Трябваше да отделя 10 минути от риболовното време, за да превържа нов повод и да заложа на нова примамка. 🙂 Поставих зеления тигър на Fox Rage в размер от 7,5 sm и отново бях в играта, но се оказа, че за кратко – колкото да уловя една риба и отново да сменя примаката. 🙂

15 минути изминават от уловената риба на „Fox“-а, като през 5 минути упорито сменям силиконите, за да разбера какви са им моментните предпочитания. Залагам отново на Orka и след две проводки реализирам странен удар – повеждане на примамката при пропадането й на два метра пред брега. Направо във „въздуха“ ми отнесе силикона! 🙂 Последва кратка борба, доставяйки ми нужната доза моментен приток на адреналин.

На следващото подаване отново имам добра риба!

… и отново и отново!

Поглеждам към „месарската“ ми торбичка и виждам, че започва да се пълни с дбори темпове. Още няма и 5-6 костура и ще изпълня полагащата се дневната норма за улов от риба.

Ето и как изглеждаше силикона на Orka, след уловени вече „n“ на брой костура и реализирани множество от кълванета за три-четири излета. Определено на опашката й предстоеше да бъде откъсната.

Продължих риболова с понаръфания силикон и дръпнах още няколко костура. Реших, че щом ми „лови“, то няма смисъл да сменям вече силиконите, както правих до преди 2-3 часа.

Към 11:20 часа вече бях изпълнил дневната норма за улов на риба и реших, че е време да си ходя. Нека има риби и за следващия път. То хубаво, но нали знаете рибарската поговорка: „Още едно замятане и си отивам!“. 😀 В случая наистина беше точно едно замятане, защото силикона ми бе заприличал на това:

Метнах за майтапа и последва удар – засичам рязко, но рибата се превърта някак си и се откача. 🙂 Ами време е да си ходя. Чао и до следващия път! Стига съм ви надувал главата с тия костури. 🙂

Привет на всички!
Костурските ми похождения продължават и в този фото разказ. През последния уикенд на юли месец направих два много силни излета, намирайки точно това, което търсех – стабилна популация с размери по-големи от стандартната педарка. По обед пристигнах на язовира, научавайки преди това, че тук-там излизал все пак по някой хубав костур. Ами нека се пробвам и аз. Това бе четвъртия водоем, който посетих през лятото, в „сондиране на залежи“ от костур.
Базирах се на стената, тъй като там беше най-перспективно. Дълбочината пред мен бе от 1 до към 4 метра по-навътре, като пада бе рязък. Трябваше да ловя от високо поради спецификата на стената. На първото замятане заложих на 6 сантиметров силикон – Orka Shad в цвят WB със 7 грама оловна глава. Първата проводка бе успоредно на бетона … и успешна!

Ловях със Zodias-а и очаквах да има голям адреналин, ако бях напипал бесни едри костури!

Пет минути по-късно – удар на ток в ръкохватката на лайт спининга и мощна засечка от моя страна. Ето, че още един бодливец се излъга!

Адски бе погълнал шест сантиметровия шад, чак до сферичната оловна глава!

Подвавам отново и правя две проводки. При третата отново имам удар и хоп още една риба излиза пред обектива ми.

За 10 минутки успявам да уловя 3 хубави костура – еми добро начало на излета бих казал. 🙂 Следват две ударчета при проводката, а на третото – лайт спининга се свива мощно и аванса на макарата ми сработва! Усещам, че този път си имам работа с малко по-едричка риба. Докарвайки го до брега виждам как насам-натам, белвайки се, се стрелка  под водата наистина по-едричък костур, спрямо предните три.

Отново засмукването на силиконовата примамка е било адското и яростното!

Щракам още две снимки на рибата и отново замятам…

… моментален удар и следващия костур е на прицел! И като се почна едно бясно кълване… явно бях успял да направя „пътечката“ и костурите гледаха по посока на проводката ми.

Смених цвета на Shad-а с YG, за да пробвам как ще реагират бодливците. За по-малко от 10 минути успявам да добавя към актива си още 3 добри риби.

Този оказа много яростна съпротива. Тъй като ловях от високо, се наложи да изтегля с ръка рибата, за да не стане „уть“ със спининга. Рибата беше към 300-400 грама и нямаше как да я повдигна догоре с малкото пръчле.

Следващият удар отново бе бруутален!

Подавам отново и пак имам удар на едра риба. Явно големите бабанки се бяха завъртяли пред мен. За съжаление нещо се обърка при засечката. Извадих силикона и видях, че му бе откъсната опашката. На снимката виждате как стръвно го бяха дъвчели костурите.

Извадих кутийката с пирмамките и погледа ми се спря на една по-нестандартна примамка – Storm Gomoku Bottom в цвят Glow Orange Belly и размер от 45 мм. Видя ми се отличен избор да ловя с твърда примамка – идеята беше да не инкасирам загуби от силикон и да продължа да търся рибите по дъното. Заметнах и почнах да водя Bottom-а със степенчата проводка по дъното. След две проводки имах риба!

Последваха още две по-едрички. 🙂

За срванение смених цвета с Clear Pink. Оказа се, че костурите се назландисваха и нещо май го подминахава. Все пак излъгах един добър за около 10-тина проводки, като имах още два кълванета.

Щъкна ми на ума да пробвам дали ще успея да примамя някой бодливец с дълбокогазещ воблер. Сложих Salmo Executor 5 SDR в цвят RER. Помятах с него около 10-тина минути, но резултата бе слаб. Не успявах да стигна с него дъното, замятайки от високото. Все пак хванах един костур.

Върнах обратно на първа линия Storm Gomoku Bottom в цвят Glow Orange Belly и ето, че отново почнах да инкасирам удари, а впоследствие и риби. Явно играта беше само на дъното. Рибите бяха там, пред мен, но никаква актиност не показваха на повърхността.

След около 2 часа риболов, погледнах „месарската“ торбичка, в която задържах рибите и прецених, че най-вероятно вече бях изпълнил полагащата се дневна норма за всеки български риболовец от 3 килограма риба. Така хубаво се налових и „начесах крастата“, че без да му мисля много сгънах спининга след още три риби, които обаче върнах от високия бетон обратно в язовира, се запътих към нас, защото и път ме чакаше наобратно. Този силен риболов ме накара да посетя язовира и на следващия ден. Това обаче е тема на следващия фото разказ, защото отново имаше костурско разцепване! 🙂

Търсенето ми на „залежи“ от костури продължи през лятото. Бях направил вече няколко „сондажа“ на два водоема с цел намиране на трапезени по размер костури – „За бодлоперки 2018„. Опитите ми се увенчаха донякъде с някакъв успех, но така и не намерих стабилна популация от по-едрички риби да речем около и над стандартната педарка, които да си заслужава да ги задържиш. Беше ред да проверя третия водоем в списъка ми. По принцип там ходя главно за щуки, но понякога (примерно ако те са в забрана) взимам лайт спининга и цъкам малки костуретки, от които изобилства водоемчето. В края на юли месец с двама мои приятели посетихме набелязания щукарник. Този път, воден от желанието си да наловя костур за хапване, пропуснах щуколова и се отдадох на раираните разбойници. Отидохме сутринта, като си беше леко хладничко по тениска за през юли. Дори имаше лека мъгла над водоема. Някъде малко след 07:00 часа бяхме на мястото. Нарамихме раниците с примамки и се разпръснахме по брега, който на места бе обрасъл с папур и тръстика, които бяха по-високи от мен. Нивото бе страшно високо за сезона. Личеше си, че дори се бе вдигнало още от обилните летни дъждове, съдейки по потопените водорасли.

В началото на излета заложих основно на повърхностни примамки поради това, че местата, на които щях да търся костурите с плиткогазещи воблери бяха малко, защото подводната джунгла бе навсякъде. През първите 30 минути, оглеждайки насам-натам водната шир, ми стана ясно, че няма да го бъде риболова на повърхността. Активност 0 – нито на щуки, нито на костури… Почнахме да се чудим и тримата какво става… С доста мъки изчоплих от един „прозорец“ първия костур след почти час замятане! Няколко дребосъка последваха Crack Jack-а, като в последния момент един от тях го нацели. Ура – най-после някой от нас да улови нещо!?! 🙂

Рибата не беше от размера, който търсих и затова я върнах обратно в гьола след снимките.

Продължавах да упорствам, като сменях на няколко пъти примамките и местата. На Crazy Fish Tipsy имах няколко почуквания при проводките, като при последната, след като засякох, остана само половината силиконче на куката… Където имаше необрасло място не го пропусках, но рибки трудно се улавяха и аз не знам защо – или бяха крайно пасивни, или просто ги нямаше там. След 30 минутки от първата ми рибка улових още една! Имах два последователни удара на повърхността, на максимална дистанция. При второто замятане, след две попвания, същата риба се изстреля с Ultra Light Pop-а в устата си над водата – така видях, че всъщност рибата бе щукичка.

Моментално засякох и я поведох. Ваденето й от далечно разстояние в обрасъл водоем с лайт въдичката не беше лесно. Все пак я докарах на брега и я очистих от водораслите. В първия момент, като видях как бе глътнала попера, изтръпнах, но след като й отворих устата видях, че задната тройка се беше зашила в горното й небце, далеч от хрилете, затова си позволих да й щракна още една снимчица.

След внимателно откачане, на всички тройки с кохера, пуснах щукичката и тя директно се заби на метър отпред във водораслите.
При моите приятели щуколва не вървеше добре и работата отиваше на отказване. Резултатът от две-три маломерки и една 40 сантиметрова щука за над два часа риболов наистина беше слаб за този водоем. Все пак Мишо бодна една между 40 и 50 сантиметра на кастмастър. Рибата му беше взела при пропадането на джелезото на максимална дистанция.

Аз продължавах да си настоявам на своето – костурите. Интересно защо, но до момента имах само една маломерна щука! Според очакванията ми, от предни излети, трябваше да имам поне няколко късания на тънкия повод и повече маломерки!?
Стигнах до началото на един залив, който се беше образувал от високата вода. Целият бе заобрагредн от тръстика и папур, а дълбочината пред тях бе около и над метър. Идеята ми беше да мятам успоредно на цялата залята площ. Нагазих до коляно пред папура и се наместих. Първоначално пробвах с малки попери и уолкъри, но ефект нямаше. Рибите не следяха повърхността и пак трябваше да сменя тактиката. Тъй като беше по-дълбоко и имаше резон да претърся дъното със силикон, заложих на Fiiish Black Minnow №1, цвят Kaki с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама. Заметнах успоредно на залива на къса дистанция и почнах да провеждам. Докарах силикона на около 2 метра от мен и видях  как при повдигането му нещо го грабна, стрелкайки се откъм тръстиката. Засякох и се белна не лоша риба. За съжаление не успях да я закача добре и тя се откачи. Ето, че тактиката ми сработи. Подадох още два пъти по подобен начин, но нямах пипане. След като проврих нещата на къса дистанция, заметнах на максимална и започнах да провеждам успоредно на целия залив. След 2-3 метра от проводката имах отчетлив удар.

Изчаках 2 секудни и последва засечка. Zodias-ът се сгъна и ето, че имах хубава риба. Може би от тези, които търсех? Докаравайки рибата пред мен видях, че бях уловил хубав костур – точно от търсения размер!

За пореден път се убедих колко чувстивтелен ми е спининга. Ударът се усети от доста далечно разстояние, чак в ръкохватката.

Реших, че съм набарал „залеж“ и задържах костура. При следващото далечно замятане отново имах удар почти в началото на проводката и ето, че се показа още един костур, но дребничък. Откачих рибката и я пуснах обратно във водата.

След две рибки, силиконовото телце вече бе компрометирано. Въпреки това продължих риболова с примамката.

Подаване в същата зона и… се започна яко дърпане на костур. Ето, че след толкова търсене най-после ги намерих къде са се скатали!

Времето напредваше, но аз регулярно си подръпвах костури, нагазил във водата. Наложи се малко да поспра, за да се напръскам с репелент, след което продължих добрата серия. 🙂

Опаа… през 2 минутки някъде вадих костур след костур! Силиконът вече бе доста разкъсан и очаквах всеки момент да остане на половина. За мой късмет успях да хвана още няколко костура с него, въпреки, че бе доста понакъсан вече.

Пак даже много риби издържа телцето… 🙂

Бръкнах в куята със силиконите и извадих другия Fiiish Black Minnow – същия цвят и размер, но с 6 грама глава тип „Off Shore“. На първото замятане последва зацепване на дъното и последващо късане… Късането ме позабави в превързване на нов повод. Продължих с последния ми останал в кутията Black Minnow – с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама и цвят на телцето Green/Orange. Направих 4-5 проводки, но нямах удар. Или рибите бяха офейкали, или просто този цвят им идваше твърде крещящ в бистрата вода. Смених с Orka Shad 6 см в цвят WB. На първото подаване имах удар и ето, че пак хванах костур.

В последващите проводки обаче, поради това, че монтажът на куката не бе прикрит, след първия метър от проводката закачах водорасли и всичко заминаваше на кино. Много шум вдигнах и понаплаших рибите. Смених мястото и намерих май костури на които, крещящият цвят на Black Minnow-а – Green/Orange, им идваше апетитен.

В следващите две проводки имах по няколко последователни ударчета. Изваждайки примамката забелязах, че се бе случило това, за което бях чувал от мои приятели риболовци, че е възможно (колкото и да не ми се вярваше, като ми казваха) – при няколкото последователни ударчета на рибите се извади ухото на офсетната кука от огънатата в специфична форма тел на оловната глава!

Оправих монтажа и змаетнах отново. Повече удари обаче нямах. Преместих се няколко метра по-вдясно и реших да проверя как е положението на максимална дистанция в дълбоката част, където нямаше водорасли. Поставих Storm Gomoku Micro Jig в цвят UV Blue Fussiler в размер от 55 мм и 12,5 грама. Последва замятане на около 40 метра от брега и джигова проводка. Ето, че ме тупна риба навътре и рязко засякох! Бланката на спининга отчетливо ми показа, че съм излъгал хубав костур, усещайки тръсканията му на глава отдалеч.

След 7-8 минутки последва още един костур със същите размери от същата дистанция! 🙂

Последва обаче двадесет минутно затишие. Това в комбинация с настъпващата безмилостна жега ни накара да сгънем спинингите и да си тръгнем към вкъщи. Освен това часът вече гонече 12 на обяд. Аз горе-долу бях доволен от излета, въпреки че ми се наложи да изгубя доста време докато намеря костури, каквито търсех. Заделих десетина от по-едрите за хапване. 🙂
В следващите летни костурски излети посетих четвърти водоем, на който направих много силни риболови с по-едри костури от тези. За тях ще ви разкажа следващия път. 🙂

Привет на всички! 🙂
Напоследък времето ми за писане съвсем намаля. Отделно от това, от началото на годината да съм направил има-няма десетина излета, включително и един морски – нещо, което си е за оплакване. 🙂 Общо взето излетите бяха доста слаби откъм слука, спрямо предните години и няма с какво да се похваля. Затова си позволих да оформя по-обзроно и кратко настоящия материал.

Зимният риболовен сезон отмина съвсем безмълвно при мен, без нищо впечатляващо откъм слука. Големите язовири първоначално бяха източени и рибите се дръпнаха много навътре и нямаха достигане от брега. Част от зимните местостоянки, които обикновено прослушвам бяха станали плиткажи или пък бяха на сухо. После пък… откъде дойде толкова много вода, та чак язовирите преляха… да се чуди човек. 🙂 Това отново се отрази негативно на риболова и закономерно, като че ли пак се получи едно голямо нищо.
Закриването на риболова на белите риби, направих с Петьо и Вальо на Жребчево, почти месец преди да влезне забраната за бяла риба. За пръв път имах възможността да посетя този язовир.

По време на излета имах уж два удара, ама така и не се закачи риба. 🙂

Е, „закачи“ се някаква мирна рибка, съдейки по люспата закарфичена на жилото на куката.

Тъй като за първи път ловях по тези места, не знаех, че по камъните има толкова много миди. В резултат на това загубих неизвестен метраж плетеняк и 6-7 от най-уловистите си силиконови примамки… кутията със силикони поолекна. 🙂

После пък, в края на март, реших да обърна внимание на балканките. „Откриването“ беше пълна трагедия откъм риби. За 5-6 часа слуката бе това, като то „удари“ в средата на коритото:

Тъпо е, че се „ловят“ такива неща в пъстървовите ни реки през 21-ви век… 🙁

Във вировете, в които съм имал по 5-6 риби, нямах и едно подгонване… Все пак някаква слука на пъстърви видях съвсем за кратко – на два пъти и то само на естествена стръв. Жалко е, че се претрепват редки риби по около 40 см, заминавайки моментално увити в пликчета, в раниците на късметлиите, но всичко е точно (законно). 🙁
Последните сводки за реката изобщо не са обещаващи и определено популацията на пъстървите там е започнала да бележи спад – да живее бурканизацията!! В края на май или вече чак през юни ще им обърна пак внимание.

Костурите – другата тема на зимно-пролетния риболов… и тях хич ги нямаше никакви. Тук-там при излетите се хванаха няколко единични бройки и до там.

Този бе и най-големия ми костур, като следващата серия снимки е негова.

Рядко прощавам на такъв размер костур, но когато очаквам, че рибите ще са единични ги пускам винаги обратно във водоема.

На излета пак бяхме с Валката, като той също се разписа с 1-2 подобни бабита, които бяха пуснати обратно във водоема. 🙂

Като че ли остана рибарската надежда за слука в щуките, които щяхаме да открием по традиция чак на 1-ви май. Новата генерация вече спокойно се препичаше покрай брега. 🙂

За статистиката последва и едно маришко сомско капо, преди пролетната забрана за риболов във водоеми до 500 m н.в. 🙂 Ами това е за сега. По-слабо начало на риболовната година не съм имал досега. Скоро ще публикувам и другата част от малко по-успешните излети… 🙂

Ноември месец отмина почти неусетно при мен. Разходих се на два големи язовира, като слуката там бе нулева. Месецът бе белязан от редица земетресения, които със сигурност изиграха роля за апатията на рибите към силиконовите примамки, тъй като знаем, че тези явления ги стресират и те не се хранят. Отделно от това, със сигурност усещате по сметките си за ток и парно, че студените месеци тази година не са чак толкова студени. 🙂 Дневните темепратури все още се въртят около 10-14 градуса и това в голяма степен също влияе на хранителния режим на хищниците, на местата и водните слоеве, които обикновено те обитават по това време на годината в големите язовири. Нищо чудно тази година хищниците да снесат хайвера си по-рано. Остава още време до края на зимата, та ще видим „дали-или“.
Посетих по един път Студен Кладенец и Пясъчник, но рибки така и не успях да уловя от брега. Подобно бе тогава положението и при други риболовци от брега и с малки изключения от лодка. Студеният бе пълен догоре, но какво от това. Въпреки перспективните места, на които бях, хищник така и не хванахме. На Пясъка пък, рибата изведнъж отряза и се дръпна много навътре.

Разходих се също и до пет язовирчета в родния ми край, които по принцип бих ги определил като големи микроязовири. На някои от тях, преди 10-15 години, съм имал слука на бели риби, но от тогава не съм ги посещавал. Беше ми интересно да ги проверя и да знам какво е положението на тях. През годините съм чувал разни истории, та още май имаше някаква надежда да е останала по някоя риба. Все пак, докато не отидеш на място, не може да си сигурен за актуалното им положение. Реших да прахосам един уикенд в експерименти. За съжаление обаче, доста вода е изтекла от тогава и кой знае какво им се беше случило на тия язовирчета… Видях, че в някои от тях, поне беше останала по някоя и друга мирна риба, но от хищниците нямаше никакво присъствие, за да съм по-конкретен на четири от тях. Два от язовирите бяха с високо ниво за сезона. Другите три бяха много източени, като два от тях бяха до такава степен спаднали, че максималната им дълбочината бе около един метър, т.е. съсипани…

Е, поне направих разузнаването си и разбрах, че няма да ходя на три от тях и в следващите години (сами разбирате защо). 😉
Какво ми оставаше да направя, обаче? Разбира се, да ида там, където има риба. 🙂 Само на едно от тези пет язовирчета имаше хищници за ловене. Направих на него два излета, като имаше и слука. 🙂 През лятото ми дойде на идея да започна да прехвърлям уловените рибки (колкото и да са те) от язовира Х в един друг, за да не бия по 40 км в посока от родния ми град до там. Истината е, че в региона около града не остана читав водоем, на които да си направиш дори тестове на някой такъм или примамки, с риба… Унищожиха се маса язовири, като и към момента виждам отстрани как това продължава да се случва, а други се окупираха от мними и легални арендатори за дълго време, на които и лев няма да дам.
След капото на Студен Кладенец, се отправихме с Мишо към язовира Х. Там знаехме, че поне ще излъжем някоя риба с малките силикони. Въпреки, че по време на риболова, се бяха случили 3 земетресения през 2 часа, все пак успях да спася капото на микроджигчета. Октрих, че костурите дебнеха малките диви гупи на дъното пред едни туфи с водорасли. На 6-8 см силикони нямаше пипане, но на 4-5 сантиметровите имах побутвания и успях да ковна 5 костурчета. След доста плахи побутвания в рамките на първите 20 минути най-после се закачи и първата рибка за деня, но странично. 🙂

Другите костури, които бяха и малко по-големи, всмукаха силикончетата уставно. Направи ми впечатление, че ключът към тази слука бе постоянната смяна на различни малки силикони със зеленикав цвят. Рибките губеха бързо интерес към примамката, ако 15 минути настоявах с един и същи модел силиконче.

Прибрах костурчетата в едно 10 литрово шише, което бе зарязно на гьола и след излета, минахме с Мишо да ги пуснем в новия им дом, като метнахме и там силиконите за проверка, но нямаше пипане на тях. Така рибките, които до момента бях пуснал в това язовирче нараснаха вече до 15 броя. Клипчето с пускането им е най-долу.

При вторият излет, който направих в края на ноември на язовирчето Х, отново целта на занятието бе прехвърляне на риби, като паралелно с това исках да пробвам с малки рибки и новото пръчле:

Поглеждайки футуристичният макародържач на въдичката, микроджедая в мен усети присъствието на Тъмната страна на Силата. Долната част на винта мнооого ми напомни на шлема на Дарт Вейдър от „Междузвездни войни“ и в мен нададе тон откъс от една песен на филма, когато всеки път се появява в кадър Вейдър – „Императоския марш“.
“ …та та та та-тада та-тадааа… „

И към настоящият момент, когато всеки път погледна макародържача, пак тази песен ми идва на акъла и започвам да си я припявам на ум, докато сглобявам лайт такъмчето. 😀

Времето бе студено и облачно. Отидох на язовира след 14:00 часа. Там от два часа, вече мятаха Мишо и брат му, като тъкмо когато пристигнах, брат му извади от папура една дребна щука на въртяща блесна. Освен нея, доста трудно те бяха излъгали и две костурчета. Малко лошо инфо относно броя на уловените риби по време на излета им, но все пак съм там, ще упорствам да ловя зарибител и дано да пренесем повече риби! След час Мишо и брат му си тръгнаха, като ми оставиха щуката и двете костурчета за рибешкия трансфер. 🙂 До този момент имах едно-две почуквания. Явно рибите ги нямаше на обичайното място, където ги ловим. Реших да се преместя. На новото местенце улових успешно два бързи костура, като още два ми се откачиха докато ги вдигах от полувисокия бряг.

Последва едночасово затишие откъм снимане на риби. Имах няколко почуквания и един -два откачени костура, пак при вдигане от високото. Нищо, аз съм тъп и упорит и ще търся зарибителя докато не се стъмни! Преместих се на следващото място и реших да пробвам различни примамки с новата въдичка, за да усетя поведението й. По едно време завъртях Aglia-e №1 и направих успоредна проводка на папура вдясно от мен. Изчаках блесната да падне на дъното и започнах много бавно да я въртя, като идеята беше тя да планира близо до него. Дълбочината пред папура беше мжеду 1-1,5 метра. При проводката имах удар, но като че ли май бе преминаване през някое водорасло? Нека пак да проверя за всеки случай! Отново направих същото провеждане и ето, че не е било водорасло, а костур. 🙂 Дори и при тези студени условия взе, че сработи въртящата блесна и при мен. 🙂

Оказа се, че напипах отново пасаж от костури, да ама закога. Времето бе облачно и предпоставките за по-рано стъмване преди 17 часа бяха налице. Смених бързо блесната и започнах да подавам малките силикони успоредно на папура.

През две-три проводки имах ударчета от дребни костури. Времето обаче напредваше и оставаше вече по-малко от половин час до тъмата, а на мен ми предстоеше път и до другия язовир. Не ми се пускаше зарибителя по тъмно, но май така се очертаваше. Някои от костурчета бяха с много скромни размери и само дърпаха за опашката малките силикони – за тях си трябваше нано силикончета. 🙂 Хванах още 5 дребосъка и трябваше да бягам.

Така прибавих към зарибяваното водоемче още 11 рибки. За статистиката броят на пуснатите до този момент риби там стана 26. 🙂 Дано, до началото на пролетната забрана, успея да пренеса още риби. Тъпо е, когато няма наблизо къде и какво да ловиш… дори и на микроджиг.

Успешните силикончета и при двата излета, на които имах удари и рибки няма да ги изброявам поименно, сигурен съм, че ще ги разпознаете веднага на снимката:

Поздрави и нека Слуката бъде с вас! 🙂

Зимата позакъснява, а това отдава шанс все още да се правят добри костурски излети. През изминалите седмици имам няколко успешни такива, но за един от тях си заслужава да се отдели повече внимание и затова реших да напиша тази тема.
Все още водата не е изстинала достатъчно и рибите са пръснати навсякъде, също така са в постоянно движение. Сутринта започнах да ловя в малко заливче, където дълбочината при максимален кастинг не беше повече от 6 метра. Още с първите замятания имах леки щипвания и два, три празни удара. Минах на по-лека глава но успех нямах и затова се върнах на шест грамова такава. Започнах да водя по-бавно, с леко отлепяне на силикона от дъното, и бавно обиране на влакното. Точно в паузата нещо натисна силикона. Не засякох веднага, а изчаках малко и с бързо счупване на китката заших първата риба за деня.

Нетипично вземане за подобен размер костур.
На следващата проводка по абсолютно същият начин в паузата, леко натискане, засечка и отново добър стрижок на линията.

Определено се завъртаха едри риби пред мен, но не издаваха за присъствието си по никакъв начин. Качих размера на силикона с идеята да обирам по-едри костури, но по-голямата примамка не представляваше интерес за дебеланковците и затова отново се върнах на Black Minnow 7cm и 6гр глава. Отново малкият силикон сработи добре.

Кълванетата бяха идeнтични, както бях написал по-горе. Бавно водене с леки подскоци на силикона по дъното и вземанията в кратката пауза когато силикона беше в покой. С наближаването на изгрева костурите които улавях бяха средни по размер, но от време на време се завърташе и по някой дебеланко.

Слънцето се показа, улових още един костур и в следващите двадесетина минути нямах бутване на това място.

Температурите се покачиха, махнах якето и ръкавиците и се пренасочих към по-дълбоките участъци. От едрите рибоци нямаше следа, но пък затова дребосък имаше в добри количества.


За разлика от големите си събратя, те вземаха по-стръвно.

дар
Вземаха на различна дълбочина от 4-5 до 15 метра. Рядко пусках силикона до големите дълбочини, защото нямаше разлика в размера на стрижоците, а на по-плитко се ловяха и по-бързо 🙂



Около обед минаха единични бройки от цепанките, които също както сутринта вземаха силикона много леко. Първият големец го изтървах, но вторият успях да изкарам за снимка.

С още няколко дребосъка се затворих и сложих край на този излет 🙂