Измежду всичките си ангажименти, през септември успях да направя два тематични излета за щука, като слука имаше, но рибите не бяха с някакви по-особени размери от типичните писалки за нашите опоскани водоеми. Първият набег бе привечер на 09.09.2020. Свърших работа и малко след 17 часа бях на щукарника. За мое очудване нямаше никой друг освен мен. Към кутията с щукарски примамки добавих големия размер на Salmo Minnow във вариант 9S.
Воблерът се оказа отлично попадение за мен. Досега го нямах в арсенала си и само можеше да съжалявам за пропуснатото време с тази класическа примамка. Много добра игра на туич и силно изразена кранк игра при равномерна проводка – също като любимия ми размер от 5 см.
Още с първото замятане имах малка щука, като след това размера на рибите, които улавях, нарасна плавно до около 50-те сантиметра. Успях да уловя около 10-тина риби, като всички ги излъгах на Salmo Minnow 9S! Много обичам, когато някоя примамка се докаже успешно още на първия излет!
Разбира се, всички риби бяха върнати обратно, за да достигнат по-големи размери и евентуално да бъдат уловени някой ден отново от мен или други колеги спинингисти.
Поседях до около 18:50 часа, като се надявах по залез слънце да се излъже някоя по-едра щука, но освен стандартните писалки по-едра риба така и не се улови. Все пак разпуснах добре след натоварения работен ден, а и добавих и пробвах успешна примамка, която си остава една от класиките.
Вторият ми набег за щуки бе сутрешен. Отново водоемът бе типичния щукарник. Малко след 07:30 вече бях на вода, като там ме посрещна семейство лебеди.
Първоначално идеята ми беше да проверя плиткажите с повърхностните примамки за дебнещи щуки. И този път не ми се размина и пробвах нова примамка на Rapala – уолкъра Skitter V.
Skitter-а се оказа страхотен уолкър, не само като дизайн, но и като поведение на повърхността на водата. Бях с повод от твърд флуорокарбон с диаметър от 0,37 mm и това изобщо не пречеше на зиг-загообразната му игра.
Доста трудно успях да намеря къде се бяха пласирали щуките, но все пак реализирах слука. Първоначално улових един мъник, който си личеше, че бе сдъвкан от по-голяма щука. При този излет Salmo Minnow 9S отново се доказа като голям провокатор на щучото внимание. С него успявах да ловя и на дълбочини от 1,5 метра като го оставях да потъне до дъното и след това с бавни туичове го водех.
Полових щучки до около 11:30 часа, след което настана голяма жега и реших, че каквото съм успял да уловя това ще е и е време да изчезвам от гьола. 🙂
През август и септември излетите ми бяха фокусирани основно на реките. Между другото успявах да направя и някой набег и за пъстърви, спасявайки се от жегата. Няколкото пъстървови излета са публикувани тук в този репортаж. Отделно от това се поразходих два-три пъти целенасочено и за щуки, но за тях ще репортна в друга публикация. По Марица излетите ми бяха основно рано сутрин и надвечер.
Общо взето слука на прилични и едри риби така и нямах, но имаше тук там по някоя заигравка, като основно се хващаха малки бели риби и по някой кефал – ами такъв ми бил късмета. 🙂 За съжаление много от хубавите места по реката бяха окупирани от биваци, като риболова беше невъзможен заради намятаните в повече дънарки на други риболовци, разпънати чак пред мен от отсрещния бряг.
При втория излет – надвечер на 28.08.2020, напипах в един вир единствените активни риби в района. Интересното е, че всички взимаха само на силикон – Fanatik Larva.
Отначало рибите се бяха пласирали на дъното и на максимална дистанция.
Определено имаше някаква интересна активност, която бавно се пренесе пред мен, като имах множество удари на малки бели риби, които разпердушинваха силикона. Допълнително и една щука над кило вдигна градуса на жегата, но се откачи по време на борбата. Общо взето за два часа успях да излъжа кефал, малки бели риби, един заблуден костур и една щука – всичко на силикон, като нито една риба не успях да излъжа на воблер… А за комарите – през 15-20 минути се пръскам с репелент и така ме оставяха на мира. 🙂
Следващият ми излет по Марица бе чак един месец по-късно на 27.09.2020. Тогава напипах яка активност надвечер на малки кефали с малкия уолкър на Сторм и си направих гаргара с педарките, като за финал на излета без да искам боднах за дупето една бяла риба. 🙂 Кефът при риболова на повърхността – цена няма дори и с такива малки стръвници.
Казвал ли съм ви, че обожавам риболова с повърхностни примамки?!? 🙂 Успея ли да намеря активност на повърхността – зарязвам всичко и грабвам поперите и уолкърите! В последните две години обаче това се случва все по-рядко по местата където ловя – на реки и затворени водоеми, като причините са няколко и комплексни – нестабилни атмосферни условия; повсевместно намаляващите популации на хищниците („трябва да се избие тая гад до последната риба, че изяде уклея и каракудата“); водните нива на реките и язовирите, които непрестанно се менят, което води след себе си до промяна на ловните полета на хищниците и някои други особености, които са типични конкретно и само за определени водоеми. Например ще дам масово посещаваните язовири, където рибарската преса е от тип „битка да разпъна бивака на всяка свободна педя земя“ и масово шаранджиите захранват големи хранителни петна на дистанции от 200-300 метра от брега, което напълно закономерно дръпва навътре хищника, защото плячката му е там – върху захранките им, а не край брега, където би трябвало да са малките рибки и да очакваме сутрешни или вечерни заходи. Специфики има много, но малко спинингисти ги разбират и усещат. Все по-рядко ми се случва да правя тематични излети за костури на повърхностни примамки. Общо взето наблюденията ми са, че такива излети могат да се направят на водоемите където няма голяма рибарска преса и има що-годе позапазени популации от костури. То всъщност това са два много важни и основни фактора. То нали знаете: риба се лови там където я има. 🙂
Двадесет и втори август 2020-та година – страхотен ден за риболов с предпоставки за риболов на повърхността. Идеята – риболов на костури само с повърхностни примамки! Ако дойде нещо друго по-зъбато ще го мисля. Бях навреме с ранното ставане, после един час път с автомобил до основната дестинация – устието на един голям язовир, на който за час нямах дори пипане… което ме накара да посетя „план Б“. Водоемът бе с очевидно спаднало ниво, а бреговете доста затревени. Улавянето на някоя дебнеща риба покрай тревите ми се струваше лесната работа – последващото й докарване пред мен беше по-тънката работа, защото във всеки един момент от борбата рибата можеше да се навре в някоя солидна туфа с водорасли.
При поредното провеждане, водата зад малкия попер на Storm изригна и една побесняла щука агресивно ми торпилира поперчето, след което стана неизбежното – заби се здраво в туфа с водорасли. Започна едно напъване и късане на тревите, с цел поне да си спася поперчето. Докарвайки водраслите, видях че се белна сред тях риба и все пак нещата се увенчаха с успех за мен.
Бях уловил щука 40+ сантиметра на 40 милиметровото поперче, като вижте къде бе попаднала задната тройка:
Тук използвам момента да похваля един много полезен аксесоар за всеки спинингист, който ползвам от няколко излета насам – колан на Orange Point с кърпа, която се намира в кобур от изкуствена кожа. Винаги след като уловя някоя риба, си измивам дланите във водоема и после се подсушавам с кърпата. На коланът пък има допълнителни глезотии като карабинка за закачане на кохер/клещи и допълнителен кобур, през който се полага дръжката на спининга и така двете ви ръце са свободни да сменяте примамки, превързвате линия или да ползвате кърпата.
След това леко отклонение да продължа нататък с риболова. На един мой любим малък уолкър – Storm Gomoku Pencil 45F, запердаших малки костурчета тип педарка и още щукички-пислаки, като след това отново обърнах на поперче. От зъбите на щуките повода ми закономерно започна да се скъсява, но това беше нормално с оглед на това, че рибите хапеха линията ми като бесни вълци. Въпреки, че повода се нащърбваше от зъбатките успявах да ги преведа през водораслите и след снимка да го скъся. От началото на излета ми се случи два пъти. 🙂
Време беше да се раздвижа по брега и да потърся нови активни риби на повърхността. Забавленията продължиха до 11 часа, като обаче предимно преобладаваше слуката от малките щуклета.
Към 11 и 30 часа се изпарих от гьола – бях задоволил нагона си за риболов на повърхността. Активността вече беше намаляла, а жегата настъпваше с 200! Прибрах се у нас за кратка почивка и възстановяване на силите, като надвечер отново атакувах, но на друг язовир. Резултата там обаче не бе впечатляващ за мен, а слуката – абе все пак я имаше, но не беше това, което очаквах – цели 5 ей такива бандита.
Рядко вече се правят тематични излети на повърхностни примамки, затова ценете всеки един момент и когато има лимони – ами направете си лимонада, защото удоволствието от зрелището и магията са неповторими! 🙂
Отдавна не съм писал щото имаше много други задачи , отделно на това и риболовните ми подвизи отиваха към под 0 -лата 🙁 Все пак хващането на риба не е най-важното нещо на света , но е хубаво да се случва чат пат. Ето , че в неделния ден на 21 февруари реших да взема глътка „чист“ градски въздух и набързо сглобих такъма и газ към реката която минава на 500 м от къщи 🙂 . Целта тук беше по-скоро да тествам преминалият ремонт Shimano Metanium DC и огрмни благодарности на Радостлав Лазаров , за това че я върна от небитието след като малкото японче преди мен я е тормозило с морски риболов без да полага необходимите за това грижи. Изборът на пръчка беше малко странен за това време на годината , а именно едноделен Megabass на 183 см с тест по примамки 3 -12 което определно щеше да ме постави в ограничението до 8 грама глава + силикон , защото японците никак не обичат да се претоварват техните пройзведения 🙂 Е , с нея поемах риск в това време , но както казах беше ме налегнало такова капо ,че нямах никакви очаквания освен тест на такъма 🙂 И така оборудван с няколко силикона стъпих на реката и започнах да настройвам макарата и останах очарован от нейата работа след ремонта – без никакво усилие се развърташе в пъти по-добре от преди ,а усещането за лекота беше ненадминато. Стигнах до мястото където бях избрал да облавям – дълъг вир с доста голямо течение което щеше да е тест на въдицата, която по строй въобще не беше джигова 🙂 Но , тук беше първата изненада наред с безобразно добрият кастинг само с 4 грама глава – та аз усещах всичко по дъното което ме озадачи , а въдицата реагираше много бързо на желанията ми. И така без големи очаквания си облавях на ветрило с 4 грама глава и един 3 инчов силикон на GAD 🙂 когато тъп и рязък удар ме извади от летаргията и последва моментална засечка и.. рибата полудя 🙂 Викам си – хайде първият сом за годината обаче как ще се представи гегата с него? Е след около 30 сек на повърхността се показа огромен кефал – истински трофей за река Марица захапал уставно силикона 🙂 И ако до сега съм имал съмнения за това как би се справила въдицата с подобна риба или как би пробила устата на хубава риба при засечка те изчезнаха , но изненадите тепърва предстояха 🙂
И след като бях преизпълнил плана за деня кротко се наслаждавах на залеза и компания ми правеха няколко патета реших ,че трябва да вдигна грамажа на главата , за да мога да направя дистанция към края на разливащото се течение и за това смених 4 -те грама със 7 както и силиконът с марка GAD с ларвата на FANATIC, която е много успешна за риболов по Марица. И докато повече внимавах някое пате да не се оплете във влакното нещо тупна по линията и силиконът спря. Инстинктивната засечка просто натовари въдицата и сякаш бях хванал дъното.. Е, „дъното“ се ядоса , удари мощно с опашка и тръгна по течението при което авансът на ремонтираната ми само преди 2 дни макара заработи префектно. Нямаше съмнение ,че си има работа със сом , но колко голям беше и дали с тези такъми ще се сборим успешно се надявах да разбера. Не след дълго явно достигнал плитчина в центъра на реката , при поредният му удар с опашка го видях почти целия над водата 🙂 Рибата със сигурност беше над метър и сега оставаше да съм търпелив и.. да не се навре в някое дърво. Понапънах такъма на предела на влакното 1.0 и започнах да следвам рибата по брега стараейки се да държа линията изпъната. Нямаше никакъв начин с тоя такъм да го върна по бързото течение и за това си избрах тихо място на около 30 метра от там където бях застанал и търпеливо го насочих на там. Мястото се оказа ,че е дълбоко и с паднало дърво което малко усложни задачата , но накрая успях да го хвана с ръка и да го положа за снимки 🙂
Невероятно беше ,че тази жилава риба успях да я преборя с лайт такъма подготвен за кефал и пъстърва , но чудото се случи и бях хипер щастлив. 🙂 Тъй като борбата беше дълга реших да не настоявам много със фотосесиите и да върна рибата възможно най-бързо във водата. Все пак годината едва започваше , а аз хванах най-голямата си риба в живота 🙂 И с пожелания да се видим пак я пратих да ближе рани 🙂
След тази борба щастлив седнах да си почина и така ми се прииска да имам една биричка под ръка ама… не може чак толкова щастие на едно място 🙂 Имах време за още един малък мустакатко , който найстина беше бебе защото не превишаваше 40 см , а се оказа и срамежлив и не пожела да позира за този репортаж. Излетът приключи малко преди стъмване и беше една сбъдната мечта – подобни риби в градската част на река Марица в Пловдив са страхотно признание за това което всички от Сдружение Олимпик 2002 се стремим – да я направим привлекателна за риболовците от цяла България. Извършихме 2 зарибявания и предстоят още за това искам да помоля всички риболовци посещаващи тази страхотна река – ПАЗЕТЕ рибите – те са истинското ни богатство и емоциите от тяхното улавяне се помнят дълго. След борбата – върнете ги обратно във водата , за да ви дарят отново с прекрасните емоции в риболова. Не е ли това което всички търсим? Поздрави и до скоро приятели!
Неделята на втори август постетих надвечер Марица с мой приятел. Още с пристигането на Марица видяхме, че реката вече бе влязла в обичайното си корито и високата вълна води бе преминала. Из плитките разливчета почнах да се гърбаркам яко с малките кефалчета, като те доста стръвно атакуваха малкия пенсил на Storm. Очаквах някой по-едър кефал да се спотаява там, но и да имаше такъв, просто мъниците първи се дореждаха до уолкърчето.
30 минутна забавна игра с дребосъците на повърхността на плитчините ми бе достатъчна. Реших да потърся „нещо по-така“ в основното корито на реката и по точно в дълбоките й вирове. Заложих на пасивния силикон на Fanatik – Larva в размер от 3 инча и любимия цвят 022. Силиконът бе монтиран на чебурашка с тегло от 10 грама и най-новия модел кука на Sensei – модел F1411BN – с две контри по стеблото (бейтхолдър) и супер остро жило тип „орлов нокът“.
Още с първите замятания имах костурче – педарка, а малко след това откачена едра риба, която буквално смачка спининга ми Black Shadow Jig с мощност M. Останахме озадачени с моя приятел какво животно можеше да бъде това, защото рибата се откачи при схватката и не я зърнахме. Пет минути по-късно имах брутален удар и отново едра риба, която още в първия момент разтресе бланката на спининга и поведе яростна борба. Довеждайки я пред мен видяхме силуета на едър костур, който само след минута бе в ръцете ми за снимки!! Досега на Марица не бях улавял такъв звяр. По язовирите съм хващал но по някоя от реките – не. Профилът на костура бе като на някой културист – напомпан и гърбат! Най-вероятно предната риба е била отново костур, но вероятно с много по-едри размери, защото битката бе много по-ожесточена…
Доволен от улова на едрия костур продължих още по-уверено, залагайки на Larva-та и облавяйки дънния слой. Настървено започнаха да излизат костур след костур при мен и моя приятел, като отвреме на време рибите спираха и преминавах на воблер – за да ги търся в горния слой, а после пак на силикона. Общо взето бяхме набарали „златна костурска жила“. Измежду костурите имах отново здрав удар, но за мое съжаление не реагирах навреме и не го реализирах, а Larva-та бе на 50% отгризана – може би от щука, бяла риба или пак едър костур. За мое съжаление това бе последния ми силикон от този цвят в рибарската ми чанта, като минах на резервния вариант – цвят 001, както и на другите, които имах като наличности в момента на излета. 🙂
Всички уловени костури ги връщах обратно с идеята следващия път отново да ги половя. След 19:40 ударите рязко спряха и малко по-късно си тръгнахме от „златната мина“. Общо взето не мръднахаме с моя приятел два часа от мястото, защото нямаше и смисъл, при положение, че рибите бяха пред нас и се получаваше активен и бърз риболов.
Доволни от неделния риболов, с моя приятел пак посетихме Марица – надвечер на 05.08.2020, като откраднахме малко време след работа. Този път костурите не бяха така гъсти, както предния път, като за около един час риболов имахме по 5-6 риби на човек. Въпреки по-слабия риболов пак бяхме благодарни на Марица, че ни дари със слука.
20.08.2020 отново бях на Марица надвечер в търсене на костурите от предните два излета. Свърших работа и газ към реката. Малко преди това обаче заприходих към кутията с воблери два броя на Salmo – ей така, да има. Единия е познатия на всички и мой любимец (особено за Марица ми е фаворит) Salmo Minnow 5S в цвят RBD, а другия е страхотна имитация с „кожа“ на уклей – Slick Stick 6. Две воблерчета, на които може да очакваш всичко.
Марица бе придошла, като местата и условията за риболов от предните два костурски излета вече несъответстваха. Подпуках малки кефалчета на зеленото бобче, като доста стръвно му налитаха. Общо взето друг вид риболов така и не се получаваше – нито на силикон, нито на повърхността или пък на по-голям воблер.
Към края на излета, след доста упорство получих своя шанс за едра риба, която ме взе покрай брега пред мен на Larva 3 инча – в цвят 022. Преборих страхотно 45 саниметрово торпедо, като след това всякаква рибешка активност утихна.
През юли Марица продължи да е с високо ниво. Водата бе сравнително хладна за сезона, защото се изпускаха водните каскади. Обикновено през лятото наблягам на риболова с повърхностни примамки – уолкъри и попери. Удоволствието от екшъна с повърхностните воблери е единствено по рода си и винаги го практикувам стига да има условя, а и да няма – намирам такива. В случая, вследствие на високата вълна, която се провеждаше по поречието на Марица, удобните места бяха широките разливи или тихите участъци покрай брега, около които имаше някаква растителност – водорасли, надвиснали клони на храсти или дървета, или пък високи треви. През юли ми оставаше време да правя само привечер излети, като направих общо 4 излета. Успях да намеря активни кефали на повърхностни примамки, но като цяло риболова им не беше лесен. Като часови интервал се появавах на Марица към 18:00 часа и си тръгвах около 20:30. Успешната ми примамка бе малкия уолкър на Storm – Gomoku Pencil 45F!. Един мъник, който е доста атрактивен за наблюдаващите повърхността кефали и винаги ми е първи избор при риболова им. Освен това, за първи път ми предстоеше да изпробвам новия модел на FilStar – Balck Shadow Jig във варианта на 7’0″М, при риболов с повърхностни примамки. Стартът на „walk the dog“ програгмата бе на 4-ти юли. Бях на едно широко място, което беше с дълбочина до коляно. Мястото е традиционно за мен, когато ми се лови на повърхността при придошли води и винаги ми „дава“. И този път ми „даде“ кефали и неописуема тръпка от екшъна на повърхността. На два пъти, насред течението, провокирах с уолкърчето страхотна риба с голяма уста, но така и не успях да я уловя. Предполагам, че беше едър распер, виждайки как изригва водата и последващия тътен от атаката.
На 09.07.2020 отново се пуснах привечер да търся кефали, но на друга „гореща точка“. Широк разлив с папури, водорасли и един куп укрития, от които можеш да очакваш „А“таката! Интересно, едно от кефалчетата, което улових имаше пъпки по главата, които обикновено се образуват, когато рибите са в размножителен период…. Еми с тия студени води от водните каскади определено периода им се измества, но чак пък до началото на юли…?!
Както споменах по-горе за „А“таката – ето от такова място излезе една борбена тупалка, която се беше притаила в коридора между водораслите и бреговата растителност!
Брутална и яростна „А“така, при която аванса сработи на няколко пъти. Един съвет от мен – винаги, когато работите с повърхностни примамки и бърз спининг отпускайте аванса, така че да гасите яростнтие напъни на едрите риби още в първия момент от удара и да не късате устите на млаките риби. В случая рибата клонеше към категория „трофейна“ и се налагаше намесата със спининга и аванса да е много прецизна, за да се извади това туловище от зеления пояс на водораслите или крайречната растителност.
Все пак късмета ми се усмихна и последваха поредица от снимки на страхотен дебел кефал с дължина от 47 сантиметра. Риба далече над единия килограм, а след това и кратко видео с пускането й!!
Тройките на малкия уолкър бяха устискали, като едното жило на задната, която не е фабрична и е допълнително монтирана от мен – на Owner, се беше изкривило.
Докато оправях куките една нутрия дойде пред мен и спокойно си правше нейните неща, разкарвайки си насам-натам.
Реших, че каквито и риби да е имало наоколо, които са следели повърхността, то вече са слезнали на дъното или са се разбягали. Смених тактиката и заложих на силикон в любимия цвят. Две-три подавания по-късно за снимки излезе прилична бяла риба, която приятно ме очуди, като с нея завърши и излета.
На 12.07.2020 беше третия надвечерен излет. Имах на разположение да половя за около два часа. Животинките наоколо си живуркаха необезпокоявано в придошлите води на Марица. Голяма част от тревите бяха залети с вода и се бяха образували различни коридорчета около тях.
В едно такова коридорче успях да заловя този добър кефал, като още един подобен ми се откачи. Общо взето финиширах излета с него. Друга риба така и не се появи… дори и на други примамки.
Предпоследния ден на юли месец – 30.07.2020, пак бях по Марица, която отново бе с рязко вдигнато ниво. Първоначално стартирах в разливите с малкия уолкър на Storm, като в един момент ми втръсна да вадя кефалчета тип педарка. Имах своя шанс да заловя едър кефал или распер, но пропуснах момента на засечката… В крайна сметка на ей това жълто-зелено бобче дръпнах над десетина озверели кефалчета и си направих тотална гаргара с тях. 🙂 Активността им беше умопомрачителна, което се дължеше на някакво масово групиране – явно се бяха притаили от силното и бързо течение.
През 2019 година така и не направих нито един излет за балканска пъстърва. Основно излетите ми бяха фокусирани върху риболова река Марица. Изобщо не знаех какво се случва с пъстървовите места и затова реших през 2020 година да направя поне един тематичен излет за пъстърви и да видя как е положението. В този репортаж, съвсем набързо и обзорно, ще публикувам няколкото пъстървови излета, които се броят точно на пръстите на едната ми ръка. 🙂 Откриването на пъстървовия сезон беше съвсем символично – белязно с присъствие на реката и приятелска сбирка за хапка-пийка, отколкото за риболов. Следващият, но смислен, излет бе чак през юни месец – на 20.06.2020, като беше съвместен с мой приятел. Може би, ако не ми беше предложил да отидем заедно за пъстърви, то сигурно кой знае кога щях да се наканя да отида…. 🙂 Срещнахме се рано сутринта и започнахме съвместното претърсване за петнистите красавици. Нивото на реката беше идеално, атмосферните условия също… далеч от градската шумотевица и истерията с коронавируса – какво му трябва повече на един риболовец?
При излетът, а и евентуално бъдещите такива, реших да заложа основно на воблери, с размери от 45 мм до 70 мм. Целта ми беше да улавям по-едричките риби, ако са останали изобщо в реката – след цялата тая преса и популяризиране.
Към кутията с воблери добавих един на Shimano – Flugel Flat 70S, и попълних една „дупка“ с едно Рюки в любим мой цвят – Yamame. На предишното Рюки му бях изтряскал лопатката, при замятане, в едни големи камъни на морето в Гърция, като тя прелетя връз мен.
Залагайки на набелязаните ми воблерите, успях да хвана по-малко на брой риби, но пък с по-големи размери от моя приятел, който на микроклатуна ги съсипа, особено след като си тръгнах към 15 часа. Следобедната активност е била умопомрачителна, но нямах достатъчно време за целодневен излет.
Седем дни по-късно – на 27.06.2020, отново бях по реката, с мои приятели. Като цяло риболовът бе слаб, но излезна някоя друга балканка и при трима ни. Дори боднах една с размери от близо 35 сантиметра на място, на което не вярвах, че ще е останала риба с такъв размер, а друга – доста по-голяма, вдигнах на Shimano Flugel Flat 70S, но се размина с воблера при атаката. Трябва да отбележа, че до момента по-голяма не бях улавял, като имайте предвид, че от около 3 години ходя за пъстърви и то по-скоро спорадично, а не често. 🙂 При този излет абсолютен фаворит за балканките се оказа новозакупеното Рюки от предното ходене.
Излет №4 бе на 16.08.2020. Неделя в късния следобед – след 17 часа, се спуснахаме с мои приятел в дирене на балканките. Доста трудна бе активноста в началото, но след това съвсем за малко – в рамките на десет минути, улових цели три риби на Рюки 50S в цвят Yamame.
Последният – пети, излет за сезона бе на 29.08.2020 и отново съвместен с мой приятел. Излетът бе сутрешен, като на обяд си тръгнах, че имах ангажименти. Още от сутринта нагазихме в хладните води на реката – няма как без газене. Рано сутринта стартирах с едно откачане на добра балканка на Salmo Minnow 5S, а след това последва една, която налетя безмилостно на Рюкито. Следващата по-едра риба улових след цели два часа по-късно, като през това време моя приятел си ги боцкаше на 30 милиметрово воблерче, но рибите бяха тип педарки. 🙂
В последните няколко години стана супер трудно човек да направи динамичен риболов на раираните бандюги – костурите. Осезаемо започнах да въртя по 50-100 километра в посока, докато направя някой тематичен риболов. Много язовири се взеха за стопанисване под аренда, други се пресушиха, трети се обезрибиха зверски от бракониери и недобросъвестни риболовци. Доста хора трепят наред тая „гад“ като задържат количества далеч над уставновената норма от 3 кг на ден, дори когато рибите са под минималните размери за задържане, а после се питат „- Абе, къде изчезна костура?“ и се чешат по главите… Уикендът на 13-14 юни поех на разузнаване към няколко микроязовира, за да потърся стабилна популация на костури. Искаше ми се, най-вече, да направя готин риболов на повърхността, но ако няма такъв бих се задоволил и с риболов в долните слоеве – на силикони или туичингови воблерчета. Посетих четири язовира – единия се оказа пресушен, другите два взети от арендатори и риболова в тях беше абсолютно забранен. Голямо разкарване падна и загуба на време в търсенето, но целта оправдава средствата. Както в повечето случаи се получава, джакпота бе ударен на последната – четвърта, дестинация. Красив язовир с различни дълбочини, осеян с папур, потопени дървета, скални скатове, плитчини, труднодостъпна стена и сгушен между няколко хълма, а наоколо всичко бе свежо и зелено. Там за последно бях ходил преди има няма 15 години и се бях капотирал.
Малко след 9 часа сутринта бях на язовира – леко закъснял от безплодното обикаляне, но с големи очаквания. В началото на излета заложих на Рюки 50S, а слуката беееше много „зла“ – един уклей бясно ударил воблера в корема.
Пуснах обратно този „звяр“ и продължих да замятам. Изведнъж, пред мен няколко уклея подскочиха над водата, защото хищник ги беше подгонил. Подадох пак Рюкито в джурума и ето, че търсената слука се появи. Оставше само да разбера доколко е гъста популацията им.
Опаа – две минути по-късно боцнах още един в плитчината.
След това последваха още два, като втория бе…
Смених Рюкито с нещо по-тлъстичко, отново фаворитско и костурско – Салмо Минноу 5S в цвят HPH. Размерът на раираните бнадюги рязко се вдигна, което доведе до по-напрегната работа на бланката на Black Shadow Jig-а.
Костурската фиеста беше на ниво, а динамичния риболов ме накара да забравя безплодната туристическа обиклока по язовирите отпреди това, която ме беше демотивирала, донякъде.
Всички уловени костури си заминаваха обратно, с цел да ми направят кефа отново някога, когато се завърна на този язовир.
Последва 30 минутна пауза, в която костурите се бяха изпарили. Прецених, че са се отеглили навътре и в дълбокото. Поставих силикон Фанатик Ларва – в размер от 2,5 инча с 4 грамова чебурашка и любимия ми цвят 022. Мисля, че за първи път замятах изобщо този размер. Имах го в кутията си, но все оставаше на заден план.
От далечната дистанция последваха удари на костури, но явно бяха с по-дребнички усти и не можеха да налапат силикона до куката. Е, в един момент ме взе един техен батко, което материализира упорството ми.
Последваха още дузина ударчета, като се уловиха само „достойните“ за „голямата“ кука. 🙂
Активността на дъното рязко започна да отслабва – явно костурягите се вдигнаха от дъното. Минах на Рюки 60S, който ми донесе няколко удара и един костур, от близките папури, но нищо впечатляващо – типичната педарка. Към 11:30 часа приключих с излета и се отправих обратно към нас доволен от динамичния риболов и зареждащата красота на язовира.
По традиция, винаги на първи юни откриваме риболова на пролетно-лятно размножаващите се риби във водоеми разположени до 500 метра надморска височина. Моето символично откриване беше на 03.06.2020, като избрах да посетя река Марица. До момента така и не бях ходил по реката, въпреки, че поетапно за риболов бяха разрешени от закона распера, щуката и бялата риба. Предпочитам май месец да се отдам изцяло на щуколов в затворените водоеми от тип щукарници или евентуално някои инцидентен риболов на бяла риба от брега на язовирите. Време беше да разловя новото 8 нишково влакно на Gosen – Sp 8 Egibito Special. В средата на март го бях взел с идеята да ловя с него основно на силикони или евентуално за морски риболов, ако се отвори възможност, когато корона мерките се разхалбят. До момента залагах само на 4 нишкови влакна на Gosen, но любопитството ми надделя над консерватизЪма и на втората ми шпула на Страдика навих въпросното влакно, в размер от 0,6.
Бях отишъл на реката веднага след приключване на работния ден. Предстоеше излета да бъде късно следобеден до залез. Нивото на Марица се беше вдигнало, но въпреки това условията за риболов бяха много добри. През първия половин час нямах пипане, а за капак не се виждаше и активност на каквито и да е риби – мирни или хищни. Скъсах и по някой друг силикон. 🙂
Бяха изредени няколко маришки биячи – воблери и силикони, но нямаше удар. При поредната смяна на примамка поставих на линията силикон на Crazy Fish – Kasari, с 6 грама чебурашка.
Подадох на 15 метра пред мен силикона – право в бързото течение и започнах да го провеждам. БАААМ – след 5 секудни Блек Шадоу Джиг-а се разтресе и придоби следната форма. 🙂
Най-после упорството ми бе възнаградено, като бях излъгал сомче!
Малко сомче с дължина от около 46 см – добър старт на пролетно-летния сезон. След измерването мъника беше освободен с благодарности за здравия удар и радостта от слуката.
Продължих да настоявам на същото място, вярвайки, че щом в този вир има един мъник, то ще има и още други – евентуално с по-големички мустаци, но уви.
Следващата риба дойде за снимки един час по-късно…. на въртяща блесна на Мепс. Бях заложил на нея, за да проверя евентуално активността на кефалите във вира. Улови се дебела риба, която дърпаше доста добре при ваденето. До края на излета друга слука или удар така и нямах.
Неделята – на 07.06.2020, отново се пуснах по Марица за един риболов надвечер. Докато си вадех силикона имах брутална атака от едър распер около 60 см, която изобщо не очаквах. За съжаление распера не нацели силиконовата ларва, а докрая на излета ми остана само тази пейзажна снимка на красивата, зелена и пълноводна Марица. 🙂
Втората седмица на май месец отново се отправих в търсене на щуките. Предните излети показаха една много учудваща тяхна пасивност. Три различни водоема посетих, а щуките бяха все така апатични. Време беше да отида на четвърти щукарски водоем. Денят е 9-ти май – денят на победата! Сутринта времето е прекрасно за риболов, а пролетта вече беше раззеленила набързо почти всичко. Тучните поляни бяха пъстро обагрени от полските макове. Оставаше само да разбера дали щуките ще са отново апатични?
Край брега, покрай новопоявилите се туфи с водорасли, се забелязваха милиони новоизлюпени рибки – бъдещето на нашите водоеми и слука при излетите ни.
Към щукарските примамки добавих една класика – Salmo Slider 7, която до момента нямах точно в този атрактивен цвят. Трябваше някак си да се поглезя още с нови примамки, предвид новия щукарски сезон – винаги го правя. 🙂
Допълнително си бях взел и един пакет силикони на Bait Breath от модела им TT Shad в цвят S813 и размер от 10 сантиметра. Бях забучил шада на 12 грамова глава и кука 4/0. Цветът на шада, според мен, е убиец, който би избол очите на всяка една щука и няма начин да не бъде нападнат от нея. В допълнение той има голяма пета, която създава много шум и вибраци на дъното! Е, поне така си мисля, де. 🙂
Мислите ми се потвърдиха почти моментално. Залагайки с TT шад, на максимална дистанция (35-40 метра от брега) в дълбокото, започнах да ловя ритмично щуки, но с малки размери. Бланката на Jig Master-а индикира прекрасно на 5-6 пъти удари, като бяха заловени 5 ей такива бандита, които моментално заминаха обратно в щукарника:
Голямата агресия на тези малчугани ме накара да поема към следващите местенца на водоема – нямаше смисъл да ги тормозя. След два часа тършуване най-накрая набарах щуките! Ясно изразена обедна активност, като се бяха скатали в една плитчина, която обаче имаше тайна дупкаааа. Та от тая дупка настана голям екшън… Първата риба се излъга на един мой любим боец в щуколова – Rapala Shadow Rap.
Пуснах рибата и последваха още две атаки, които не успях навременно да засека. Щуките следваха воблера почти до краката ми и в последния момент се решаваха да атакуват! Поради многото шум последва кратка пауза без никакви риби. Реших да сменя формата на воблера с такъв, който има по набит профил и контрастира по костурски още по-зверски на фона на прозрачната вода. Извадих „тежката артилерия“ – Salmo Perch 12 см. Въпреки теста на спининга ми – 5-21 грама, бях сигурен, че ще мога да го заметна и да го водя.
След две три подавания в дупката – кратката пауза на рибите изчезна. Perch-ът агресира отново щуките и ги извади за атака от скривалището им. При една от проводките получих такава бърза и бясна атака, че…. вижте как се заплете тая зъбла във влакното ми:
От куките – само едната тройка се бе забила в тялото й, но при снимките се заби и още едно жило от другата кука, защото рибата не миряса – все подскоци и превъртания.
Направи ми впечатление, че щуката беше поизтъняла и явно с нейните дружки ги гонеше бесен глад, след размножителния сезон. След снимките и тази отплува обратно, като ми остави един „гоблен“ за разплитане… 🙂
Поизгубих 5 минутки в разплитане, като накрая просто реших да си спестя време и да си подсиля линията – изрязах всичко и наново я превързах с флуорото. Общо 15 минути загуба, вместо да ловя риби, но каквото това. На следващото замятане забравих за тегобата. 🙂
Този път щуката бе по-едра, а отново Perch-а бе в играта.
В опашната част на рибата забелязах белези от брачните танци на щуките. Определено рибите събираха сили след края на размножителния си период, който по принцип бе изтекал преди цели 10 дни – на 30-ти април в 24:00 часа.
Понеже тази риба се очертаваше да бъде „най-голямата“ и последната ми за излета – я щракнах за разнообразие на метъра, след което пое при другите си озверели дружки.
Както казах, в началото на репортажа, прекрасно пролетно време за риболов, а това, че имах добра слука направи щуколова напълно ползотворен, за разлика от предните три излета.
Perch-ът, в размер от 12 см, блесна някак си при този излет и убедително ми показа, че може да се разчита на него при евентуалните бъдещи излети, когато рибите са се пласирали в плитчините.
24-ти май – светъл празник за всички българи и ден, отреден отново за щуколов! И този път се отправих към друг водоем от тип класически щукарник. Време беше за пети излет в рамките на месеца, посветен само и единствено на щуките. Пристигайки на язовира рано сутринта, новините за слука бяха отчайващи. Е, бил съм път – ще си пробвам и аз късмета. 🙂 Никога нищо не се знае. През първите три часа, обаче, установявам, че щуките не са предразположени и са апатични – нямам удар на различни примамки, дори. Реших да сменя тактиката и да пробвам на максимална дистанция – в дълбокото със силикон. Какъв цвят, размер, форма и грамаж на главата обаче да подбера? Гледам кутията с примамките в слинг бега и избрах да заложа на Bait Breath TT Shad в цвят S813 и размер от 10 сантиметра, с 12 грама глава и кука 4/0. Този шад ми показа, в предния ми излет, че може да се разчита на него при риболова на щуки в дълбокото. Е, бях хванал дребни щуки, но пък за сметка на това имаше количество.
Три подавания по-късно, както и предполагах, на максимална дистанция усетих удар и моменталически засякох! Ето, че тактиката ми сработи и гледах как към мен се задава първата щука за излета.
На дължина рибата беше около 45 см. Пуснах я обратно (без видео) и продължих да настоявам.
В следващия един час имах още два удара – само на ТТ шада. Едната риба не успях да я зашия добре и се откачи, но втората беше в ръцете ми за снимка. Шадът…. бе зверски погълнат, което означаваше само едно – яростна атака, която естествено се усети на бланката на Sportex-a!
На дължина щуката беше между 50 и 60 сантиметра.
След тези три удара на щуки, почна пак обикаляне на местността и доста трудно изчоплих за снимка из плитчините още една щука, но на воблер – Salmo Perch 8.
Щракнах едно видео с пускане на рибата, колкото да не е без хич. На предните две риби така и не направих, но не е загуба.
Супер изненадващо, докато си туичих под водата из плитчините, имах още един много странен удар на Rapala Shadow Rap Shad! Показвайки слуката на повърхността, видях, че всъщност случайно съм уловил… водна змия! 😀 Доста я бях разярил и тове се познаваше по многото с-с-с-с-съскане.
Откачих с кохера куките от тялото на змията и след това пуснах и тази твар да си отплува, като й щракнах още няколко снимчици в естесествената й среда. 🙂
6 часа обикаляне и щуколоов ми стигат – време е да се прибирам обратно, че и път ме чака. Тази година целия май месец посветих на щуките. Общо взето началото на щуколова беше трудно – рибите бяха супер пасивни, след това нещата си дойдоха на място, но усилията, които положих в търсенето на рибите от брега не бяха никак малко. Чао щукарски май! Време е да отделя специално внимание на река Марица, защото от 1-ви юни откриваме риболова във всички водоеми намиращи се до 500 метра надморска височина. 🙂
