Късна есен е!

Само след месец ще настъпи астрономическата зима. Светлата част от денонощието ни предлага все по-малко време за забавление с любимото ни хоби – риболова, с което риболовните ни излети започват да се разреждат значително и ако човек работи 5 или 6 дни от седмицата, то единственото свободно време за риболов остава само и единствено през уикенда. Уикендът, който всички запалени риболовци чакаме с нетърпение да дойде, за да грабнем моментално въдиците и да отскочим до любимите ни или набелязаните нови места за риболов, стига да сме свободни от домашните ангажименти.

На 22-ри ноември 2020 г. – рано сутринта, се пуснах да половя по река Марица на нови места – в долното й течение на българския участък. Нови – супер перспективни, места, на които се надявах да имам слука на обичайните заподозрени хищници по това време на годината – кефал, костур, бяла риба, распер, щука или някой случайно сомче. Марица предлага много и различни възможности за риболов на почти всички хищни риби, които се срещат в България. В отделните участъци релефа и теченията й са различни и ето защо, толкова много обчам да обикалям насам-натам по течението й. Освен това, винаги е интригуващо да посетиш някой нов подучастък, на който досега не си имал възможността да ловиш, поради една или друга причина.

За мое съжаление обаче констатирах, че новия и перспективен подучастък няма какво да ми предложи в този момент откъм слука. Страхотните вирове – с разнообразен релеф и дъно, брегове с дълбоки подмоли и пясъчни коси, все едно бяха пусти и се усещаше трайното отсъствие на моята цел – маришките хищници. Не само на хищниците, но и на мирните риби. Обикновено, по това време на годината, често на повърхността, рано сутрин издайнически припляскват скобарите и морунажите, но сега всичко бе тихо и спокойно – чак смразяващо спокойно. От време на време монотонният шум от теченията на Марица бе нарушаван от доктора на гората – големия пъстър кълвач.

След около 3 часа безуспешни усилия да зърна дори и рибка във водите на любимата река, реших, че няма смисъл повече да настоявам в този подучастък и е време да го сменя с друг, връщайки се обратно нагоре по течението, с автомобила си. Докато пътувах към новата дестинация, спрях на един от притоците на Марица, на който от опит знам, че понякога спасява капото. Така и така ми е на път – нека пробвам за малко. Ако има риби, то обикновено до 15-20 минути риболов ще си проличи?
Направих кратък обход, за да огледам местата, и виждам, че има няколко пролуки където да се помята. Коритото на реката не е особено широко – брега е обрасъл с тръстика и папур, а дъното осеяно с подводни дънери, туфи с водорасли и клони. Всичко това – в комплекс, представлява идеалните укрития за щуки и костури. Реших да опитам късмета си и отидох до автомобила да взема спининг такъмите – ще се замята.

Бях взел със себе си спининг на FilStar – Black Shadow Jig във варианта на 2,13 м и тест 7÷21 грама. 

И така, монтирах силикон на линията си с чебурашка FilStar 4 грама и започнах претърсването на речното корито за някакви хищници. Очаквах в първите минути да се „обади“ някоя щука, но уви. След 5-6 минутки, при едно от приводняванията на силикона, върха на спининга ми трепна, а примамката така и не пропадна до дъното. Усетих, че виси някъде из водния слой и моментално направих засечка! Първата риба за деня е факт и е костур.

Последва пускане на костура и ново подаване на силикончето. Няколко минути по-късно отново имах удар и уловена риба – пак костур!

В следващите десет минути успях да хвана още три костура, като кълванетата им някак си не бяха така агресивни, както очаквах да бъдат. Разбира се имах риби, които се откачиха при ваденето или пък празни ударчета – явно на по-малки екземпляри, понеже размера на силикончето не е голям.  

Реших, че е време да предложа нещо по-густичко и обемисто на костурите, с цел да елиминирам напълно ударите на по-малките риби. Исках примамката отново да бъде силикон, но да бъде по-обемиста, да я презентирам по дъното и същевременно да не е напълно пасивна. Бръкнах в чантата с примамките и поогледах силиконите си и техните имитации на форми – шадове, туистери, ларви, червеи и малки прави рачета. Прави рачета? В реката не знам да има такива с подобна форма, но пък какво му пречи на човек да експериментира? Избрах си за следваща примамка съедобното правото раче на Bait Breath – Rush Craw U30 в размер от 2,8 инча и цвят 106 Watermelon/Seed.

Понеже идеята ми бе да проверя дали ще отбера по-едрите костури от мъниците в малката река, като презентирам на дъното по-обемиста примамка, която да не е толкова пасивна,  заложих на проходна чебурашка с тегло от 6 грама и кука първи номер с две контри по стеблото. Малко по-тежката чебурашка от обичайното бе с цел силикона твърдо да се тътри по дъното и да вдига пушилка.
Имитацията на щипките на рачето Rush Craw е оформена под формата на боздугани, които в основата си се държат на по-тънки крайници, с цел специфично изправяне на силикона с последващо залягане към дъното, създаване на микродвижения и допълнително предаване на обем и стойка на формата, които да провокират хищника да атакува слъстия силикон. Като екстра, към тялото на рачето, са разположени имитации на антени, краченца и прочие подобни външни допълнения, които имат за цел да провокират рибата за атака и да допринесат за още по-реалистична форма.

Първият удар го проспах, но втория – директно попадание. Почти цялото силиконово раче – на 90%, бе засмукано в устата на костура и нямаше как да излезе от там.

Бях уловил добър размер костур, което показа, че тактиката ми за риболов на по-едричките костури в малката река е успешна. Пуснах рибата и продължих да презентирам Rush Craw-а.

Три минути по-късно се показа още един бандит за снимка и така риболова на по-едричките костури потръгна в положителна посока за мен.

В следващите замятания се показа и най-големия ми уловен костур за излета. Рачето на Baith Breat му беше подействало доста провокативно, като удара беше в момента на паузата – от дъното, а засмукването на примамката се усети доста добре на бланката на спининга ми. Оставаше ми само леко да го причакам преди засечката. Ето, че както си и мислех, имало и още по-големи раирани бандити в малката река, които да напрегнат спининга по-силно.

Щрак – една обща снимка и хайде обратно в реката.

След този добър костур последва още един с подобни габарити, който обаче ми се откачи пред мен… Е, на следващото замятане грешката е поправена, но с по-малък разбойник, който видимо беше натиснал рачето и се беше закачил отдолу до хрилния капак. 🙂

Около обяд приключих добрия излет, че имах път наобратно. Задаващото се горчиво маришко капочино бе елиминирано с костури… но какво ли щеше да стане ако бях отишъл да ловя в другия подучастък? През оставащото време хванах още няколко бодливеца, но от по-едричките нямаше, като имах и няколко нереализирани ударчета. Всички уловени костури ги върнах обратно, с идеята преди да настъпи същинската зима и да хване първия лед отново да отида и да се позабавлявам с тях. 

Силиконовото раче на Bait Breath – Rush Craw U30, е една много добра имитация, която добавих към набора си от пасивни и полупасивни силикони, с които ловя в затворени водоеми и реки. Добре е човек, да разполага с различни типове примамки и да залага на нетипичното и различното. Размерът от 2,8 инча определено може да ви послужи за „сито“, когато искате да селектирате по-едричките костури от по-малките и агресивни костурета, които често пъти нанасят удари, които усещате по бланката на спининга си, но и по нервната ви система. 🙂 

В последните няколко години стана супер трудно човек да направи динамичен риболов на раираните бандюги – костурите. Осезаемо започнах да въртя по 50-100 километра в посока, докато направя някой тематичен риболов. Много язовири се взеха за стопанисване под аренда, други се пресушиха, трети се обезрибиха зверски от бракониери и недобросъвестни риболовци. Доста хора трепят наред тая „гад“ като задържат количества далеч над уставновената норма от 3 кг на ден, дори когато рибите са под минималните размери за задържане, а после се питат „- Абе, къде изчезна костура?“ и се чешат по главите…
Уикендът на 13-14 юни поех на разузнаване към няколко микроязовира, за да потърся стабилна популация на костури. Искаше ми се, най-вече, да направя готин риболов на повърхността, но ако няма такъв бих се задоволил и с риболов в долните слоеве – на силикони или туичингови воблерчета.
Посетих четири язовира – единия се оказа пресушен, другите два взети от арендатори и риболова в тях беше абсолютно забранен. Голямо разкарване падна и загуба на време в търсенето, но целта оправдава средствата. Както в повечето случаи се получава, джакпота бе ударен на последната – четвърта, дестинация. Красив язовир с различни дълбочини, осеян с папур, потопени дървета, скални скатове, плитчини, труднодостъпна стена и сгушен между няколко хълма, а наоколо всичко бе свежо и зелено. Там за последно бях ходил преди има няма 15 години и се бях капотирал.

Малко след 9 часа сутринта бях на язовира – леко закъснял от безплодното обикаляне, но с големи очаквания. В началото на излета заложих на Рюки 50S, а слуката беееше много „зла“ – един уклей бясно ударил воблера в корема. 

Пуснах обратно този „звяр“ и продължих да замятам. Изведнъж, пред мен няколко уклея подскочиха над водата, защото хищник ги беше подгонил. Подадох пак Рюкито в джурума и ето, че търсената слука се появи. Оставше само да разбера доколко е гъста популацията им. 

Опаа – две минути по-късно боцнах още един в плитчината.

След това последваха още два, като втория бе…

Смених Рюкито с нещо по-тлъстичко, отново фаворитско и костурско – Салмо Минноу 5S в цвят HPH. Размерът на раираните бнадюги рязко се вдигна, което доведе до по-напрегната работа на бланката на Black Shadow Jig-а.

Костурската фиеста беше на ниво, а динамичния риболов ме накара да забравя безплодната туристическа обиклока по язовирите отпреди това, която ме беше демотивирала, донякъде.

Всички уловени костури си заминаваха обратно, с цел да ми направят кефа отново някога, когато се завърна на този язовир.

Последва 30 минутна пауза, в която костурите се бяха изпарили. Прецених, че са се отеглили навътре и в дълбокото. Поставих силикон Фанатик Ларва – в размер от 2,5 инча с 4 грамова чебурашка и любимия ми цвят 022. Мисля, че за първи път замятах изобщо този размер. Имах го в кутията си, но все оставаше на заден план.

От далечната дистанция последваха удари на костури, но явно бяха с по-дребнички усти и не можеха да налапат силикона до куката. Е, в един момент ме взе един техен батко, което материализира упорството ми.

Последваха още дузина ударчета, като се уловиха само „достойните“ за „голямата“ кука. 🙂

Активността на дъното рязко започна да отслабва – явно костурягите се вдигнаха от дъното. Минах на Рюки 60S, който ми донесе няколко удара и един костур, от близките папури, но нищо впечатляващо – типичната педарка. Към 11:30 часа приключих с излета и се отправих обратно към нас доволен от динамичния риболов и зареждащата красота на язовира. 

Здравейте, приятели!
Най-накрая, след редицата ми ангажименти, остана малко време да спретна един бърз репортаж. Мястото на събитието е язовир Батак – прочут в моите очи най-вече с трофейните си костури и динамичния им риболов. Досега, в живота си, никога не съм имал път да ида на риболов до този родопски язовир, но ето, че се отвори „парашута“. Общо взето отидох почти на сляпо, без да знам кое, къде, на какво и прочие подробности. Така най-ми харесва – да отида на непознатото и постепенно да разкривам обаянието му, с примамките в кутията ми. Сигурно това, че нито един път не съм ходил на риболов там, ще се види странно за някои от вас – особено на тези, за които язовира им е като „втори дом“, но такова е положението, един живот не стига да обиколиш всичките водоеми на света и да измяташ всичките примамки сътворени от човека и машините му. 🙂 Ще видим дали през 2020 г. риболовните ми излети ще зачестят там, защото оопределено има голяма интрига, а природата край бреговете е много красива, пък и въздуха се диша по-лесно.
Всичко на всичко успях да направя два излета – на 13 и 19 октомври, като зона на риболов бе местността „Дъното“ – района около стената. Първом лових на западния бряг…..

…., а при втория излет на източния бряг.

И двата бряга си имаха специфични особености с различен релеф и най-важното – държаха хищници. Направи ми впечатление чистата и прозрачна вода, както и големите туфи от водорасли край брега, които вече падаха към дъното – иделано укритие за дебнещи хищници. Мой приятел ми разказа, че от няколко години се е завъдила брутална популация на щука, като предната седмица е имало заловена такава с трофейни размери от 10 кг! Колко гъста беше популацията от щуки нямаше как да зная само по разкази. Знам, че по принцип язовирът държи популация и от други хищници – бяла риба, сом, балканска пъстърва, но в по-скромни количества. 🙂 Ето защо се бях наточил да ловя костури с лайта, но в крайна сметка, заради щуките, извадих по-мощния спининг – Filstar Jig Master с тест 5-21 грама. 🙂 Взех четири кутии с примамки: две с воблери (4-10 см) и две със силикони от всякакъв размер (3-10 см) – знае ли човек кога и каква „лимонада“ може да си направи. 🙂 От воблерите бях подготвил всякакви типажи – от повърхностни до дълбокогазещи.И така, ето накратко какви ми бяха успехите с баташките хищници от брега!

Щуките, които успях да заловя при двата излета, бяха със скромни размери, като обаче на три пъти имах безкомпромисно прегризване на флуорото – 0,24 мм. Прегризванията се случиха единствено при риболова на силикони! Ударите бяха около дъното и явно беше, че рибите лежаха долу в туфите с водорасли. Успешния риболов на щуки бе при пропадане в дълбоките части с потъващ воблер и с пасивен силикон 3 инча. Край брега в плитките места нямах слука, а очаквах точно там да има риби, дори на повърхностни примамки, но уви.

Костурите: на определени места пасажите бяха толкова гъсти, че направо се образуваше на дъното черен килим от тях. Рибите бяха предимно дребни, като тук-там се мяркаше и по някой по-едър батьо, който обикаляше между тях пасивно. Отново актиността бе на дъното, като слуката беше единствено на малки силикончета 1,5-2 инча.

Както казах в определени части в двата участъка набодох доста дребен активен костур, но в други нямаше и помен от тях. Затова време на годината ми направи впечатление, че рибите бяха силно групирани. Активност на повърхността и в средния слой така и нямаше, а би трябвало да има.

Въпреки, че не успях да бодна някоя по-едра риба за двата излета, а дори и да съм го направил, то не съм го разбрал – заради прегризванията на флуорото от щуки, престоя ми на Батак беше ползотворен и ми допадна много. Хубаво е, когато човек има възможност да полови на нови за него места с приятели, че редовните вече омръзват в един момент. 🙂 Свикнал съм да ловя в равнинни водоеми и боровите гори край брега на Батак си бяха като един вид лека екзотика, като добавяха неповторимия щрих при риболова в планински водоеми – чисти, красиви, диви и неповторими. Е, за съжаление урбанизацията ги е подкарала и малко разваля настроенито, което създава фона, но такова е положението в България.

С оглед на хубавото и топло време през март, реших да потърся костурите – ей така за забава между риболова на дебели маришки кефали. 🙂 Първият ми костурски излет бе на 04.03.2019. Тъй като във водоемът имаше и бяла риба, заложих на спининг FilStar Jig Master в по-лекия му вариант от 742М с тест 5-21 гр. Не се знае откъде ще „излезе зайчето“, затова реших така да подходя.
С голям ентусиазъм пристигнах сутринта след 7 часа на язовира. Риболовът не потръгна добре – никаква активност на костури и закономерно никаква слука… Белите риби и те се бяха поизпокрили. След 3 часа обикаляне и честа смяна на различни видове и размери силикони с вариации в грамажа на оловната тежест най-после напипах аткивни риби… и то какви само… 😀

Бях заложил на 3 грамова чебурашка с пасивен силикон на Fanatik – Larva. Гадинките много стръвно го кълвяха, а ударчетата им отчетливо отразявах на Jig Master-a!

За първи път имах подобна слука и реших да си направя яка гаргара с прегладнелите каракудки! То се бе видяло, че хищника никакъв го няма, поне да ловя нещо – НЕмирни риби. 🙂

Имаше моменти, при които какарудите се зашиваха странично… За излета хванах някъде към 20-25 еднотипни каракудки, като беше безпредметно да снимам всичко. Общо взето си направих забавата, поразтъпчих се доволно и най-важното – не останах капо. 🙂

16-ти март – отново се впуснах, евентуално, да половя костури. Наспах се и някъде след 9 часа бях на язовира. Около бреговете му бяха цъфнали множество бели цветенца, които биваха посещавани и опрашвани от събудилите се работни пчелички.

Общо взето природата вече се беше събудила от зимния си сън и навсякъде щъкаха разни насекоми и животинки.

Костурите този път не ми се опънаха, но пък не бяха кой знае колко големи. Очаквах даже да се пораснали, но уви.

Печелившия момент беше продължителна пауза от 4-5 секунди, а успешната примамка отново бе пасивната Larva на Fanatik в размер от 1,6 инча.

Костурчетата не бяха гъсти и взимаха доста навътре от брега, като поради това, че не бях с лайтов спининг имах откачания при ваденето им от дистанция.

За около 2 часа улових 10 костурчета, които имах на идея да ги пренеса до един друг свободен язовир, в който от време на време мятам по някое костурче, само и само да има къде по-наблизо да ловя костури.

Общата бройка на пренесените от мен костури в „зарибявания“ язовир нарастна до скромната цифра от 36 броя. 🙂 Бавно и без много напъвне, някой ден ще жъна плодовете на труда, който не ми коства кой знае колко усилия и средства – така и така на връщане пътя ми минава покрай зарибяваното язовирче. 🙂

За костури последно бях ходил в края на лятото – 9-ти септември. Тогава се бях разцепил от риболов на бодлоперки с плиткогазещи воблери и силикони. Датата е 07.10.2018 – почти месец след последното ми посещение на една от любимите ми вече костурски дестинации. Есента вече бе настъпила и времето чувствително захладня. Слънцето не бе вече така жарко, а изведнъж над страната се беше настанил неканен студен фронт. Инфото за дестинацията ми бе изключително отчайващо, но въпреки това се запътих рано сутринта да половя. Нивото на язовира беше значително спаднало, а за риболов из плитчините изобщо не можеше и да се мисли, защото всичко там бе батак и имаше една педя вода. Ясно ми беше, че ще ловя от пустия бетон в дълбокото. Този път взех със себе си по-едрите силикони и Спийдмастера – SSMCX24M. Идеята ми бе да търся основно белите риби и трофейните костури, като на своя страна отчитах студения фронт. Залагайки на доказаните си силикони от кутията, през първия час нямах „цък“. Търсих ги на максимална, средна и къса дистанция, но явно рибите не бяха пред мен. Стана ми ясно, че положението ще е тегаво и че ако имам слука ще е на единични риби, дошли около брега да видят има ли нещо за хапване. 🙂

При поредната смяна на един силикон с друг имах удар близо до брега, точно при повдигане на примамката от дъното. Така ме излепи мощно рибата, че си помислих: „…вече имам своята първа по-голяма бяла…“. Да, ама по напъните, веднага разчетох по бланката на Шиманото, че бях уловил нелош костур!

Очарователно е да посрещнеш първите слънчеви лъчи на водоема с подобна риба – действа доста мотивиращо и ободряващо. 🙂

„Печелившата карта“ се оказа Shad Teez на Westin, който бе безкомпромисно погълнат от костура!

Окрилен от първата слука, пордължих да настоявам, но друга риба след този хубав костур нямаше. Явно както бях прогнозирал щях да ловя единични риби, които от време на време ще идват до брега да огледат и ще си заминават навътре в по-дълбокото. Чак след един час успях да уловя следващата си риба на 2,5 инчова Awaruna с 4 грамова чебурашка.

Паднах значително в размера на силикона и грамажа, с цел откриване на патрулиращи риби пред брега и по-бавна планировка из слоевете. Тънкото плетено влакно на Gosen – CAST-4 и спининга ми позволиха да направя тази маневра. В следващия един час благодарение на това улових две малки бели рибки, които донякъде ме накараха да поостана „още малко“ на язовира и да „доизгледам мача“. 🙂

По едно време така ми писна, защото бе подминало 11 часа, че си хванах такъмите под мишница и се отправих пеша към по-далечни места. На новите места се случи това, което си и мислих – плиткажи, а бреговете омазани с тиня. Изтраех, съвсем търпеливо, над един час риболовни мъки, докато не се върнах обратно в изходна позиция. 🙂 Резултат от „завръщането ми“ обаче нямаше… Предприех по-радикална промяна в тактиката и подадох 3 грамова чебурашка с 5 сантиметрово червейче на Bait Breath – Needle Realfry. Промених абсолютно всичко – грамажа, размера и формата на примамката. 🙂 На пръв поглед всичко бе изгубено с големите риби…пък може би искаха микро примамки? Кой знае – рибешка му работа… 🙂

При едно от пропаданията усетих потропване, след това още едно и засякох. Моментално пред обектива ми се яви една малка бяла. 🙂 Ето, че отбелязах точка в мача или по-скоро половин точка. 😀

След няколко проводки последва отново удар, но каквато и риба да го беше направила не успях да разбера, защото се откачи секудни след това. В следващите 10 минути не последва нищо и смених отново с голям силикон, а после пак се върнах на микро бонбон. Бях сложил Relax Kopyto 3 см – прозрачно зелен с брокат. Общо взето пълна гавра, но…! Удар! Обаче рибата се откача…

След още няколко проводки пак имам удар – мощен и агресивен, и Спийдмастъра се сгъва злобно. Рибата ми удря на 2-3 метра пред брега и моментално побягва навътре с тръскане и мощна тяга. Разбирам, че съм зашил дебел костур. След сериозен отпор при борбата го показвам над водата и изпадам леко в немилост, виждайки как и къде се е закачил на куката. Екстремно повдигане от високия бряг и ей го тупана – корава, дебела, раирана батка с дължина от почти 30 см!

Наперения бодлопер е двойно зашит, от малката кука, през върха на устните! Това, че куката е минала през долната му устна, която е по-кокалеста и дебела от горната, си е било чист късмет. 🙂 Ако се беше закачил само за горната, щеше да се откачи още при борбата, или при повдигнаето от високото, но всичко е добре, щом завършва добре. 🙂

В следващите 40 минути завърших излета с два дребни костура на 2 инчова Аваруна… Големите риби, за които бях тръгнал с големи силикони и очаквания, ги нямаше. Добре, че преди тръгване, пъхнах в чантата и кутията с по-малките силикони, което допринесе и за няколкото снимки, които понащраках за този репортаж. Целта на излета бе изпълнена наполовина и ще търся реванш на белките, но някой друг път. 🙂

Наслука! 🙂

8-ми срещу 9-ти септември…, но 2018-та. 🙂 Вечерта умувам дали да отида на сутринта отново за костури, като този път да съм по-рано из плитчините… или пък да взема да се наспя юнашката до 12 на обяд. 🙂 Нагласям „рибарската аларма“ за сутрешно ставане с идеята, ако ми се спи много да я заглуша. Крастата е по-силна от мен и рано сутринта съм вече в колата, пътувайки към костурската дестинация.
Пристигам на плитчините, а там свободно – няма още рибари. Малко преди 7 часа сутринта е, но активност на повърхността няма… Реших, че ще заложа на плиткогазещите воблери. С първия избор – Storm Gomoku Dense, улавям една малка бяла рибка, която прилежно връщам обратно.

Някак си не съм удовлетворен от резултата и сменям със Salmo Minnow 5S.След 5-6 придърпвания, лайт спининга ми индикира в ръката, че нещо се случва с воблера. Засечка и ето, че първия наперен костур е в ръката ми.

Пет минути по-късно „арестувам“ още един раиран бандит на Salmo-то.

След тази риба обаче следва тишинаааа…. 10 минути без удар. Тишината е нарушена от засечката ми, защото отново хубав костур отнася бясно воблера, но този път пред мен в камъните!

Продължавам със същия воблер и след 6-7 минути улавям още един костур за снимка.

Появява се ветрец от нейде, който образува малки вълни на повърхността и с това ми подсказва, че на повърхността няма да има никакъв риболов. Интересно, но пред мен има костури, но те са ситуирани по-скоро в средния слой и изобщо не се интересуват какво се случва на повърхността – няма и гонитба на малки рибки. Усещам обаче, че са на приливи и отливи, защото успявам да уловя по една риба в рамките на грубо 5-6 минути, т.е. няма ясно изразен набег от тяхна страна, за да кажеш, че съвсем са откачили. 🙂

Следва пауза от 12 минути, която ме кара да сменя воблера. Залагам на DUO Spearhead Ryuki 60S, усещайки, че може точно в този момент да запише първата си риба на сметката. Имам го от април месец, но нещо така и нямам риба на него. Замятам го на максимална дистанция и почвам да го водя с агресивни придърпвания, като на моменти при паузите го оставям да пропдане повече от нормално.

На половината от проводката получавам зверски удар и рибата тръгва напред, отнасяйки ми малко аванс. Ето, че първия по-сериозен дебелак е пред обектива, а с лайтовката беше удоволствие да се преборя с него.

Една риба, ама то каква! 🙂 В следващия половин час нямам пипане и започвам да си мисля, дали да не сменям позицията. Преди да си тръгна обаче, сложих зелен тигър на Pontoon 21 – Crack Jack 58 SP-SR! За 12 минути той ми донесе три добри костура. 🙂

Рибите ту идват, ту си отиват – ами аз ще поостана още малко тогава. Имам доста време за оползотворяване, а и костурите, които хващам са с добри размери. Връщам се на първоначалния си избор от излета – Storm Gomoku Dense. Идеята ми беше с неговите отблясъци при придърпване и пропадане да подразня хищниците. Е, ефект имаше и рибите, които улових бяха с хубави размери! 🙂

Абе имаше и изключение…. толкова малко, а толкова да е хищно – върховния хищник! 😀

После пак минах със зелен тигър, но на Salmo!

Да обаче, рибите пак се скатаха!?! Смених с няколко пликогазещи воблера и разбрах, че най-вероятно са слезнали на дъното. Сложих малко силиконче на Daiwa в размер от 6 sm и цвят зелен тигър. Две потропвания по дъното при първия метър от проводката и засечка…. хм май минах покрай камък.. продължавам проводката и тряс – спининга се свива мощно.

Реализирам страхотен костур, от който ми понастръхна косата при битката. 🙂

Регулярно продължавам да дърпам рибки, като май този път се завъртяха и бели риби, омешани с пасажа на костурите. 🙂

При последния косур силикончето не издържа и се прокъса от куката.
До 11 часа улових още няколко риби и реших, че е време да си ходя.

На тръгване минах през една гореща точка от предните излети и се спрях да помятам малко и там. В дълбокото залагам на силикон, както всеки път и костур над кило ми се откача пред брега! Цъкам с език виждайки го колко беше голям и дебел, но каквото това… 🙂

Получавам малък реванш за изтърваната по-голяма риба, който също бе достоен противник и донесе доза адреналин!

Е, големите тупани били още на горещата точка, но вече е време да си ходя.

Стига толкова скубане на риби – трябва да има и за другия път. 🙂 Най-бях доволен от това, че направих риболов на костури с плиткогазещи воблери.

Датата е 8-ми септември – отново хубав и слънчев уикенд. Времето – идеално за риболов, а дестинацията, която избрах бе костурската. Време бе за следващия ми набег по язовира. Не бях ходил там от 12-ти август – почти месец.
Този път реших да разнообразя риболова и да отида да ловя в плитчините, а не в дълбокото, както на предните излети. Жадувах за динамичен риблов с воблери – предимно с повърхностни примамки, но ако не стане работата, то поне с туичингови. Малко късно отидох на набелязаното място, защото не си дадох много зор за ранно ставане, а след като ме събуди алармата на телефона, се олежах още 20-тина минути. 🙂 Какво да ги мисля костурите – там са, просто трябва да отида и да си наловя.
Паркирах на местенцето някъде след 08:15. Разбира се там вече имаше рибари, които бяха намятали въдиците си още в първи зори. Все пак си намерих местенце измежу тях и почнах да замятам. Въпреки, че нямаше активност на повърхността, заложих на Storm Gomoku Pencil 45F. За 10 минутки имах 6-7 агресивни удара, но все на малки костури, като този бандит.

Явно там в плитчините покрай брега нямаше от по-едрите разбойници. Смених с по-тежко воблерче – Storm Gomoku Dense и потърсих костурите по-навътре и в дълбочина. Тъй като то бе потъващо, го водих с туичове и го оставях в паузите да пропадне повече от обикновеното във водния слой. Имах резултат, но отново костурите бяха от малките. Тези дребосъци заминаваха на момента обратно в язовира.

Реших, че пак е време за смяна, но този път примамката да бъде с по-ярки цветове. Поставих Crack Jack 58 SP в цвят зелен тигър. На втората проводка ме чукна по-едра риба и хоп ето, че имах малко по-голям костур.

Три минути по-късно…

… последва още един… 🙂

…, а след него – пак се върнах на първоначалния размер досадни дребосъци. 🙂

Смених Crack Jack-а със Salmo Minnow 5S HPH. На равномерна проводка имах много странен удар, като си помислих, че съм закачил някаква клечка…клечка ама друг път.

От детската градина се показа една малка белка, която преди време е била дъвкана от по-голям хищник, съдейки по липсата на част от задната й гръбна перка.

Продължих риболова със Salmo-то. На максимална дистанция имах хубав удар и Zodias-а се разтресе. Усетих, че този път съм уловил от търсения размер бодлоперки. 🙂

Надявах се, че най-после ги набарах.

Да обаче в следващия един час – нищо…

Е и това е нищо – пак от дребните костури, но с големите претенции за поглъщане на Storm Gomoku Pencil 60F. Тройката на уолкъра бе почти колкото устата му, та дори и малко по-голяма.
Трябваше да се сменя мястото. Завъртях към дълбоката част и там още с първото мятане ме грабна един бодлопер. 🙂

На следващата проводка пък една белка се появи на Cannibal Shad-а.

Две риби за нула време и после в следващия час нищо…. 🙂 Жегата вече настъпваше, беше минал 12 часа на обяд и ме налегнаха мисли да си хващам пътя. Тъкмо да си тръгна иии…

Последва втори… още по-голям, който ми даде сериозен отпор на лайт пръчлето!

Замятам отновоо и…бам – трети бодлопер! Направо пощурях – ами ако си бях тръгнал!?! Добре, че здравия разум надделя в мен и останах „още за малко“. 🙂

Печелившият силикон бе на Pontoon 21 – Awaruna. На следващата проводка ме изчеластри още един юначага и се почна рубриката гол след гол!

Толкова стръвно гонеха силикона, че вкупом всячески по няколко риби го атакуваха, а резултата бе странично зашиване за тялото на няколко от рибите…

Добрата серия с хубави и наперени костури продължи. Такава агресия и брутални атаки имах, че бях на седмото небе! 🙂 Добре, че винаги правя „по още едно замятане“ преди да си тръгна.

Измежду наперените бодлопери костури се появи и една белка, която замина обратно да расте.

От динамичния и уникално брутален риболов съвсем изгубих представа колко часа беше станало, а отделно от това вече и не усещах жаркото слънце – толкова улисан бях… 🙂

Добавих още един последен костур към слуката си, който не мога да опиша с думи какъв адски удар и борба ми направи!

Време беше да си ходя! Достатъчно костури си налових, нека да има и за утре – тя рибата няма къде да избяга! 🙂
Вечерта кроих нови планове за костурски риболов, като отново желанието ми бе да ги търся с воблери из плитчините, нищо, че днешния риболов там бе посредствен и улових само дребосъци. Бях сигурен, че ако стана утре по-рано, то нещата ще стоят по по-друг начин… 😉