Едва открих този текст, който съм писал в края на месец ноември миналата година. Исках да го публикувам тук, за да е лесен за намиране, тъй като го смятам за поучителен. Качвам няколко снимки от интервал между две лета, като има риби от всички сезони. Тази универсална примамка ни е спасявала много пъти от разочарованието, а и донесе няколко трофея:
Спинербайта е готова примамка на това, което се опитвам да постигна съчетавайки въртяща блесна или клатушка с добавена от мен силиконова примамка на тройката. Очевидно е, че нещо преправено не успява да се движи толкова атрактивно с допълнително оборудване по себе си. На клатушките специално много им се разваля играта, някои се превръщат в „пирони“ след подобна интервенция. Спинербайта е примамка, която използвам в силно обрасли с водорасли и дървета водоеми. Достатъчно лека е и има голяма площ, просто ляга върху растителността, а не се „гмурва“ в нея. Единичната кука не се закача, освен всичко силиконовите пипала я предпазват и същевременно умело прикриват. Много пъти съм имал удари в момент на пропадане. Нещото което правя всеки път когато заметна с тази изкуствена примамка е да оставя да падне на дъното и чак тогава посягам към макарата. Водя я равномерно и много бавно! Правя паузи с цел да слезе по-надълбоко, не се притеснявайте за играта, тя продължава по всяко едно време щом е във водата. Леките туичвания вършат прекрасна работа. Някои модели се закрепват към линията в ухо, други имат една чупка в която влиза карабинката. Случва се при замятане да се размести и тогава трябва да се направят 1-2 туича и повечето случаи всичко си идва на мястото. Виждал съм колеги да слагат тиксо, за да се получи ухо, но тогава става друго оплитане, тъй като не може да се върти свободно около карабинката. В началото е малко странно да се лови с това нещо, но се оказа че дава резултат и то доста задоволителен. Имали сме риболови, в които с воблери и силикони не постигаме нищо, а когато някой извади спинербайт му се смеем че шмекерува търсейки спасяването от капото. Често и така си се случва в крайна сметка де. Нещото което обаче което трябва да за помните е, че се иска мнооого бавна проводка, тогава сякаш е най-евективна. Апетитна примамка, на която съм имал както много малки костури, така и много големи щуки.
И не забравяйте за най-важното в риболова – да оставите нещо за в бъдеще. За това, след улов снимайте и пуснете отново на свобода, чувството е прекрасно, а още по-такова става при следваща среща със същата риба.
Започвам малка поредица от фото разкази за лайт излетите, които направих по река Марица около Пловдив през октомври. Сигурен съм, че ще са ви интересни, тъй като имах много добра и разнообразна слука на различни видове примамки. Реката в този участък е малко по-различна от средното и долното течение. На места тя държи много добра популация от лайтови рибки, което мен лично много ме радва, но преди всичко трябва сам да откриеш къде стоят рибките и да разбереш техните предпочитания към изкуствените примамки, които ще им поднесеш. Итересното при излетите бе, че успях да направя много добър риболов на повърхностни примамки – нещо, което от известно време исках да направя. Примамих с тях за снимки костури, кефали и малки распери. Стартирам поредицата и се надявам материалите ми да ви бъдат интересни и полезни. 😉
Септември се намръщи в последната си седмица и атмосферните условия се скапаха тотално. Така и не успях в съчетание с това и личните ми ангажименти да направя официално закриване на пъстървовия риболов в последните дни преди забраната. То и никакъв друг риболов не успях да направя. Дневните максимални темепратури бяха паднали с малко повече от 10 градуса и през цялата седмица вилня студен циклон, който се бе разположил над цялата страна. Чак към първия ден на октомрви облачността се поразсея и се показа слънце и „на нашата улица“. Температурите тръгнаха нагоре и синоптиците предвиждаха ясно и стабилно време през първата седмица от новия месец с тенденции за затопляне. Като да не повярва човек, така се и случи. Дневните максимални температури се повишиха отново до 25 градуса и настана циганското лято. 🙂 След седмица и половина риболовна суша, грабнах лайтовия спининг и се запътих към въпросната дестинация, като направих през първата седмица на октомври два излета, които ще ви представя сега в този фото разказ.
Първи излет
По бреговете на Марица си личеше, че нивото й вече се понижаваше от влезлите в коритото й проливни дъждове. В ранния следобед вече ловях по познатите места, като главната цел на излета бяха спортните кефали и проучване на активността им след предишната студена седмица. Първата точка, на която реших да ги търся, бе дебелото течение. Слънцето от няколко часа напичаше здраво и това ме наведе на идеята да ги търся там. Със сигурност ако има риби, които търсят храна, то те ще са там. Няколко подавания с Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 900 и първия кефал се закова!
Обнадежден от тази риба продължих да настоявам още 10-тина минути с Mojarilla-та, но друга слука нямах.
Смених няколко примамки в следващите 20 минути и резултат се появи само на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №2 – две почуквания, като единия успях да го отразя и кефала подскочи като пъсътрва над водата, убоден от едното жило на блесната.
В следващите 2 часа претърсих брегова ивица от около 400 метра. Имах едно-две плахи почуквания на горната въртяща блесна и един откачен кефал около 18 см. Общо взето активността беше много слаба, а усещах, че рибите са там. Просто не искаха да се хранят. Направи ми впечатление, че стискайки блесната в дланта си, усещах студ от нея. Явно водата бе изстинала от дъждовете и пасивността на рибите бе породена от това. Надвечер към 18 часа се появиха активни рибки на хоризонта и настъпи „златния час“. Забелязаха се и първите приплясквания и кръгове на повърхността на водата. Така и така бях намерил активни рибки, реших да пусна котва на това място и да ги пробвам. След няколко минутки слуката дойде на Salmo Minnow 5S в цвят HPH:
Последва още едно почукване, но нищо повече. Да обаче, срещу мен в тихото, покрай отсрещния бряг рибите продължаваха да играят на повърхността. Смених воблерът с малкия пенсил на Сторм и направих от любопитство една проводка с него, да видя дали ще има ефект. Надявах се, че ако са настроени хищно, то поне ще започнат да го преследват, а след това и евентуално ще му се нахвърлят, атакувайки го. При първата проводка последва проследяване от спокойната вода. Минавайки напречно на течението рибката изгуби интерес и се върна обратно в тихото. Е, значи има интерес към супер готиния малък уолкър?! При втората проводка от тихото изскочиха две рибки, които се сборичкаха за уолкърчето. Само едната продължи да го следва и в течението, след което се изгуби. Явно е, че това щеше да бъде игра на нерви и упорито настояване. Всячески исках да излъжа някоя от рибките и продължих с проводките. На всяко провеждане имах подгонване или удари, но така и не се зашиваха рибките. Имах избухване и от по-едра риба, навярно добър кефал, но отново достигайки струята рибата се отказа. Много се чудех какво ми преследва уолкъра. Дали малките рибки са кефали или пък едри уклеи? Охлабих още малко аванса и този път дадох от себе си цялото търпение, упоритост и техника, които имам. Казвам и техника, защото се оказа, че не е лесно да се води и контролира този малък сладурски бонбон в течаща вода. Този път всичко бе на 101% и успехът дойде на куката! Заварката на повърхността бе с много лека засечка и ето, че в ръцете си държах първата излъгана маришка рибка на пенсилчето. Удовлетворението от стореното бе голямо, а кефа – на макс. 🙂
Оказа се, че отсреща наред с кефалите, са се въртели и малки распери, а не големи уклеи. Опааа … свееетна ми крушката и изобщо зарязах другите примамки от кутията ми. Реших, че ще ловя само отгоре! Много обичам този начин на риболов и напипам ли рибките, то зарязвам всякакви други видове примамки и карам само с тях.
Пуснах малкия хулиган и отново се наточих за повърхностен риболов!
Ударите на малкия пенсил продължиха и в следващите проводки. За съжаление, времето вече беше доста напреднало и слънцето започна да се скрива над западния хоризонт. Знаех, че не ми остава много време за риболов, но въпреки това си цъках отгоре. Успях да заваря още един малък хулиган, който след повеждането се откачи в течението. Тъй като ми стана ясно, че от тия дребосъци няма да успее да се вреди кефала, сложих мини попера на Сторм и промених правилата на играта в самия край на мача. 😀 Да, така спряха ударите отгоре, но поне знаех, че ако нещо ме тресне, то е ясно какво ще бъде! 🙂 Размърдах се и отидох на по-горното течение, на 20 метра от мен, да си попопвам лекичко, защото на това местенце, никоя рибка не прояви интерес. На третата проводка имах удар, водейки мини попера по течението, но рибата не се закачи. Ахааа значи можело?! 🙂 Оп, на четвъртата проводка стана заваркатааа:
Ето го и щастливецът, който се опита да ми грабне под водата мини бонбончето!
Е, точно в този момент ми влезна в главата аааадската муха и си казах, че при следващите ми излети на Марица с лайта, няма да пренебрегвам така с лекота любимите ми повърхностни примамки, които използвам по принцип само в затоврени водоеми и ще им дам още по-голям шанс отвсякога! Тръгнах си от реката удовлетворен и пълен с пъклени планове за следващия риболов. 🙂
Втори излет
Времето, през първата седмица на октомври, се задържа стабилно и предпоставките за следващия успешен риболов на Марица бяха повече от примамливи за мен. 🙂 Два дни след първия излет бях отново на реката. Този път реших да насоча усилията си към друг подучастък от нея. Около 12:20 часа на обяд вече замятах безгрижно в теченията на реката, огрян от прекрасните топли лъчи на октморвийското слънце. Бях се разположил на един от разливите, образувани след прага, като бързото течение вървеше до отсрещния бряг. Пред мен водата бе по-спокойна, а дълбочината варираща – от 40 см до около 1,5 метра в ямите. Имаше и разположени туфи с водорасли. Нивото беше леко поспаднало, а цвета на водата бе същия, както преди два дни. По едно време през течението мина някаква помия, която набързо го оцвети в тъмно кафяво, но за около 5 минути тая гняс се отми и изтече надолу по течението.
Първата примамка, към която посегнах от кутията бе Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №2. След няколко проводки, приближавайки я до брега, получих много тъп удар – все едно закачих в драка. Засякох и след секунда-две се оказа, че имах добра риба, защото от другия край „нещото“ потегли, натискайки към дъното. Започна борбата и лайт пръчката се сгъна по онази хубавата полупарабола, която всички искаме. 🙂 Рибата продължи да натиска надолу, но аз пък я придърпвах нагоре. По едно време успях да забележа една леко червеникава опашка, но до там. Рибата се откачи и замина преди да видя каква беше. Много мразя в първите минути на играта да имам удар на хубава риба и тя да се откачи при борбата … Във водата забелязах мъртва каракудка, което ме наведе на мисълта, че явно на това място се търси щука и вероятно рибата, която ми се откачи е била такава.
Реших да се заиграя с евентуалната щука и да пробвам дали тя ще удари втори път. Избрах Salmo Minnow 5S в цвят HPH и направих няколко проводки по същата траектория. При първите две равномерни проводки нямаше удар. Така и така съм се заиграл да я диря тая „щука“, да взема да подходя по щукарски? При третата проводка приложих туич, но с малко по-бързо водене – отново нищо. На четвъртото провеждане съвсем забавих скороста и съвсем лекичко туичвах Minnow-а на Salmo. Воблерчето мина през едно обратно течение и го насочих към мен, към по-спокойната вода. На три метра от мен … БАААМ – удар! Някаква риба го грабна и сви спининга. Разбрах, че тя отново не е баш лайтова рибка и почнах да я напъвам, придърпвайки я до мен. От водата се показа много борбена маришка щука, която като нищо можеше да ми отнесе малкия воблер. 😀 Много сериозно засмукване е било …
След няколко ръна и свещи, маришката зъбла се успокои и я подготвих за снимки, като си взех и безплатно душче от пръските, създадени от плясъците на опашката й. 🙂
Видях, че тройките на воблера не представляват опасност за рибата и я пощраках още малко.
Премерих я с метърчето и на дължина се оказа 47 сантиметра.
Хубава и борбена риба! Бях забравил какво е да уловиш маришка щука на лайт спининг. Много се зарадвах, че успях да я провокирам за втора атака, въпреки че при първата я бях набол сериозно с блесната. Повечето щуки при тази ситуация не ти дават втори шанс. 🙂 Пуснах я и реших да сменя позицията, защото доста шум вдигнахаме с нея. Нямаше смисъл да мятам повече там.
Малкия распер замина да трупа килограми и дължина, а аз продължих да си замятам безгрижно, търсейки маришките хищници с лайта.
Ето, че и още един бандюга се излъга на въртящата блесна.
Повече ударчета нямах и реших да се отправя надолу по течението. Там имах слука с Minnow 5S в цвят WOD. Кефалчето удари в една яма на няколко метра пред мен и се показа набързо пред обектива ми.
После пък се излъга този бодливец, при провеждането на блесната по течението:
Малко по-надолу достигнах едно много перспективно расперско място и сложих Thrill-a на Salmo – 7 см и цвят HBL. Примамката бе в горната граница на теста на спининга ми и го замятах почти плавно, за да не стане някой сакатлък. 🙂 Как успя да се зацепи в дъното след няколко проводки така и не разбрах. Явно съм минал покрай някакъв камък или по-плитко място. Работата отиваше на късане на брейда с размер №1, но по едно време закачката поддаде, напъвайки я отстрани и извадих тая грозотия, на която имаше и скъсан монофил 0,35 мм или 0,40 мм с ръждясала голяма тройка.
Все едно тая гад е стояла там и мен ме е чакала … Откачих Трил-ът и заметнах парцала надалеч от водата.
Както и да е … риболова на местенцето се прецака и се преместих малко по-надолу, където залових този бандит на любимата ми въртяща блесна! Всичко на всичко, се излъга само този костур. Отново беше време да се преместя.
Стигнах до едни плитки местенца, на които имаше разпръснати камъни, а основното течение вървеше по отсрещния бряг. Общо взето пред мен бе дълбоко има-няма две педи вода. Времето беше напреднало и бе подминало 17 часа. Реших да не пренебрегвам тези разливчета и да заложа на повърхностните примамки. 🙂 Първият ми избор бе малкия пенсил на Сторм. Охлабих аванса и заметнах. Казвам ви, такова шоу на повърхността си спретнах, че дълго ще го помня!
Този много бясно грабна под водата малкото уолкърче, след две последователни атаки на ръба между течението и спокойната вода и направи яката заварка.
Заслужи си фото сесията! 😀
Пуснах го и продължих да търся следващите жертви на малкия сладур!
Оп, ето един по-дребен!
Оп, ето един малко по-едър от предишния, който много здраво и ярсотно налетя на пенсила! Беше настъпил „златния час“ на Марица и рибките се разтанцуваха още по-лудо отгоре. Имах много атаки от всякакъв калибър кефали, а също и от малки распери, но от тях за сега така и не успявах да уловя.
Последва кратко затишие на пенсилчето и реших да внеса шум в системата, както обикновено правя в такива случаи – мини попера на Сторм в любимата ми разцветка! В рамките на 10 минути с него провокирах трима раирани бандита, като единия от тях бе с добри размери. За миг ме накараха да се замисля – абе аз на язовир ли съм или на река?! 😀 Шоуто на повърхността на реката бе изключително! Такъв риболов на Марица до този момент не бях правил!!
Естествено, всички разбойници се върнаха обратно в реката!
И така след тази серия костури реших, че каквото имаше за мини попера, то го изпонабодох и внесох пак тишина в ситемата, поставяйки мини уолкъра на Сторм! Малките распери обаче станаха хиперактивни и до края на излета друга риба, освен тях, не се вреди на мини уолкърчето! 🙂
Удоволствието от повърхностния риболов на тези малки хищници бе огромно. Обобщено, при всяка проводка имах по няколко удара. Някои от тях успяваха да направят заварка и стигнахме до снимки, други ми се откачаха преди снимките, а трети просто налитаха като озверели, блъскайки и подхвърляйки мини уолкъра над водата. Това за мен бе един отличен завършек на втория излет по Марица. Запален фен съм на повърхностните примамки и бях „зажаднял“ много за такъв динамичен риболов с много слука и удари. Твърдо реших, че и на следващите излети на Марица ще залагам безкомпромисно на повърхността и ще разширя в кутийката си цветовата гама от Storm Gomoku Pencil.
След няколкото успешни щукарски излета от изминалите дни отново реших да посетя същият водоем на който имах слука.
Събудих се около 7 часа. Погледнах навън,мрачно, мъгливо, сиво и студено утро. В главата ми се въртеше идея да посетя езерото на което имах слука предходните дни. Мина час от както станах и вече пътувах към водоема.
Видимостта се подобри, а край водата цареше спокойствие. Впоследствие бе нарушено от взривове при каменна кариера в близост 🙂
С настъпването на студените дни, водната растителност значително понамаля и стартирах риболова в тези зони. Минаха 30-тина минути в които не се случи нищо и продължих със смяна на мястото. Изредих силикони и няколко воблера, но без успех. В този ден с мен бях взел и лайт въдицата с идеята да пробвам за костури. Предходната вечер навих новото влакно на шпулата Unitika Shoregame x8, Малко по късно дойде ред на лайта. Нямах търпение да тествам влакното в размер 0.8. Очакванията ми се оправдаха, много финно и здраво, реже вода като скалпел. Заметнах там където се надявах да се навъртат сладководните тигри. Въпреки големите дълбочини от 10-12 метра заложих на 5 грамова глава. С нея силиконовата примамка е по-бавна, така успявам да обловя средният слой вода, а водейки по дъното, евентуално да изкуши по-мудните риби. Първа придънна проводка и щукле отнесе Black Minnow-a.
Костурите нещо ми се губеха, а приятната изненада за денят тепърва предстоеше. Водех силикона бавно по дъното с леки подскоци и паузи от по секунда,две. Последва остро кълване, засечка от моя страна и шоуто започна с мощен рън и аванса запя. След 2-3 минути борба разбрах че рибата в краят на линията е от добрите, тези риби които преследвам с доста по-големи примамки от 7см. В тази ситуация малко се наиграх сам. Обикновенно за повод слагам флуорокарбон с диаметрър 0.28-0.30, само че този път бях с едва 0.20. Минаха още няколко минутки и заснех краткотрайно видео.
Минутка след видеото видях златисти отражения от дълбините. Много внимавах, защото знаех че рибата ще се възползва от всеки един мой грешен подход. До последно не и позволих да подаде глава над водата, наближавайки повърхността отпусках леко върха на въдица за да може да се обърне и да тръгне отново надолу. Настъпи и критичният момент в който дори спрях да дишам 😀 Видимо изморена, изкарах щуката на повърхността, прихванах линията с ръка, наведох се да изкарам рибата от водата, но тя с последни сили размята глава. Все пак успях да я хвана зад главата, изкарах я на брега и си въздъхнах.
Въдицата Tailwalk Backhoo Rise S702ML се прави отлично и доказа за пореден път че се справя без проблем с трофейни хищници.
Рибата закова 87 сантиметра и малко над 5 килограма. Нова рекордна риба за мен на това езеро.
Снимки за спомен 🙂
Пускането на щуката, която отплува в отлично здраве 🙂
След този улов отделих отново около 30 минути целенасочено за щуки, но успех нямах. На последното непроверено място за деня, закачих добра щука, но след секунди успя да се освободи. В далечината видях пасаж с малки рибки на повърхността. Видимо бе че ги притеснява хищник. Приближиха се на достижима дистанция и още с първото хвърляне зад пасажа имах две последователни вземания, но рибите се откачиха. Определено си бяха търсените от мен костури. Заметнах отново зад пасажа. С пропадането на силикона усетих леко чукване, изчаках малко и засякох. Този път всичко си стана както трябва. Добър костур позира за снимка.
Побързах да не изтървам момента и закачих още два разбойника. Отново вземанията бяха при пропадане, а за реализирането им трябваше да не се пребързва със засечката. Размера им варираше от 36 до 40см.
Един от костурите повърна няколко малки рибенца, което показваше че големите тупалки се хранеха активно.
Пасажът с малките рибки изчезна, а покрай него забегнаха и големите костури. Мястото не е лошо, има хубав скален ръб и дълбочината от 6-7 метра рязко пада до 12-15. Все още се навъртаха костури, защото успях да хвана няколко. За разлика от големите им събратя които се хранеха като озверели кучета, тези които улових не вземаха стръвно, леки почуквания 2-3 до 4 при всяка пауза. След това удряха по-сериозно.
Това беше и последната уловена риба, очаквано по прогноза времето рязко се влоши, задуха и заваля. Това сложи край на излета. В заключение бих споделил една мисъл която ми се върти все още в главата. Често си мислим че в късна есен за да хванем добри щуки са нужни големи примамки, но може би в дните които отказват да атакуват средни и големи по размер залъгалки, не трябва да се отказваме, а да пробваме и на най-малките по размер с които разполагаме 🙂
Толкова за този излет, в който лайта пребори стандарта 🙂
На 9-ти септември направихме с мои приятели отново един страхотен излет на река Марица в среднито течение. Може да се нарече страхотен, защото отново имахме разнообразна и добра слука на различни видове хищници, както в предните излети – (фото разказ 1, фото разказ 2). По време на излетът се случи нещо необикновено. Сигурен съм, че повечето спинингисти от вас ще разберат какво е то, прочитайки материала.
Бяха изминали десет дни от последния успешен излет на Марица. Отново надвечер бяхме с Мишо на любимото ни местенце, като този път с нас бяха приятелката ми и брат му – Иван, който правеше първите си стъпки в спининговия риболов. Мястото, на което ловяхме: два големи потока се събираха в един голям поток, който се разлива на разстояние от бряг до бряг на около не повече от 50 м, варираща дълбочина пред нас – от 30 см до 1 м, песъкливо дъно, като на места има разпръснати редки неголеми подводни камъни. Тактиката ни на замятане бе както и предишните пъти – замятане надалеч срещу течението и водене на примамките по течението, диагонално на риболовеца, напречно на течението или срещу него. Общо взето пълно облавяне на вира във всички посоки. Нивото на Марица в участъка, се бе задържало еднакво през последния месец и това беше чудесна предпоставка за риболов. Разпределихме се четиримата кой къде да лови и започнахме риболова. Трябва да отбележа, че почти нямаше активност на повърхността от преиграващи риби. Скоро след старта на излета се появиха и първите кефали, като аз стартирах с един дребосък, а Мишо успя да бодне един по-едър от моя. Salmo Minnow 5S в цвят HPH бе печелившият воблер и при двама ни.
След това за 20 минути реализирахме двамата по още няколко ударчета, като Мишо хвана още един кефал на китайско воблерче от Али-то и изведнъж все едно рибите пред двама ни се свършиха.
По едно време гледам, че той сложи Salmo Thrill 7 в цвят SGH и почна да го мята, без да се съобразява с условието дали изобщо тази примамка е подходяща за конкретната ситуация (все пак той е още „пресен“ спинингист). Надежда за някакъв улов му даваше слуката с предишни две риби, които бе хванал с него на това място.
Тук е моментът да го похваля, вярвате или не, до момента той има на сметката си вече два тлъсти кефала по Марица на този воблер, без да осъзнаваше какво яко нещо е направил! На следващите две снимки рибите са негови от два други излета това лято, като ми прави голямо впечатление, че кефалите са атакували Thrill-а все в коремната му част!
Както знаем всички, Thrill-ът е специално проектирана примамка за риболов на распер в повърхностния слой на водата и специфичността, която той притежава, обуславя това да бъде най-резултатен точно при риболов на този хищник. Всеки, който го е мятал поне един път, знае, че играта му е слабо изразена и повечето от нас (в това число и аз) определяме играта му, като че ли все едно провеждаме пирон във водата. Моят опит с него е почти нулев. Когато започнах да се занимавам със спинингов риболов през 2012 г., си бях купил Thrill 7 в цвят HBL с идеята да го мятам за распери по Марица, като модела ми бе силно препоръчан от колеги, които имаха с него отлични резултати на распер по Дунав, като и до днес Thrill-а си остава класика за риболов на распер в дунавски води. Та тогава (2012 г.) бях открил на няколко местенца распери, които ме бяха направили на маймуна и не взимаха на нищо и колегите бяха убедени, че Thirll-а ще ми помогне в надлъгването с тях. По това време в реката имаше много повече риби и имаше моменти, в които расперите бухаха лудо и наставаше адското шоу на повърхността. За съжаление така и нямах слука с него, като най-вероятно грешката тогава е била в мен и с времето той остана на заден план спрямо другите ми примамки и спрях да го мятам. Въпреки това, си ми стои в Sling Bag-а, защото съм на мнение, че все някой ден ще му дойде времето, а и според мен добрия спинингист винаги трябва да има в кутията си набор от най-различни видове примамки, за да бъде подготвен за всякакви риболовни ситуации и да извлече максимума от това. От скоро пък разполагам и с четирисантиметровия модел, но и него не го мятам често. Имаше нещо, което и към този момент все още не можех да прогледна и проумея за Thrill-а. Винаги съм се чудил защо на Марица или в тесни реки, обитавани от распери, като Тунджа, слуката с Thrill-a е много по-слаба, спрямо отличната му резултатност, която той има на Дунав. Да, сигурно има някакви определени условия, при които той е успешен и на тези реки, но какви са те? Сигурен съм, че доста риболовци са го пробвали на въпросните реки, но дали и те не грешаха в нещо или наистина успеваемостта му в такива реки бе слаба? Към момента не съм попаднал на точно и обосновано мение из риболовните публикации или интернет пространството, защо този воблер е изключително резултатен за распер на големите и широки реки, а в по-малките и по-тесните реки успехите му са посредствени. Може би ловната тактика на расперите в големите и широки реки е много по-различна от тези на събратята им обитаващи по-малките реки и тези с тесните корита или нещо друго, което е комплекс от ловните привички на хищника и хабитата. Може би в по-малките реки: ловуват распери единаци, които са много мнителни и плашливи, а не група от по няколко риби като на Дунав и затова не успяваме да ги излъжем с Thrill-a, не уцелваме ловните му полета, където той се храни активно или грешим в презентацията на примамката и затова резултатите са слаби. Друга вероятна причина за това е малко спинингисти да залагат на този воблер. Както и да е, нека оставим размишленията за расперите настрани. Важното към този момент в този материал е, че се оказа, че Salmo Thrill лови успешно на Марица други хищни риби, като не отричам, че може да улови и распер! 😀 Да, оказа се, че лови успешно и други хищници, които не бяха случайна слука за мен, но затова нека се върна пак към разказа на излета.
Както си замятах спокойно и чувах как Мишо работи усърдно с макарата си вече около 7-8 минути, водейки Thrill-а, по едно време той се провикна към мен радостен: „Аайдее какво ти казах – Thrill-a пак хвана!“. Обърнах се през рамо и видях, че имаше риба на спининга. Ето, че нашия човек пак успя да зашие приличен кефал на Thrill-a си! От този момент почнах да се шегувам с него, наричайки го „Маришкия Thrill Master“. 😀
Луда работа, нали? 😀
И този кефал като предните два, за които ви споменах по-горе, бе атакувал Thrill-а в коремната част, което ме кара да мисля, че рибите не го догонват отзад и тогава да го атакуват, а машинално направо от дъното, се изстрелват за атака с приводняването му или при самата проводка! Е, тази слука вече не можем да я наречем „щастлив изстрел“, късмет или щастлива случайност. Попитах Мишо как води Thrill-а и кога му удрят рибите, но дори и за себе си той не можеше да си обясни ясно използваната от него проводка. Сподели ми по принцип какво бе чел из Интернет за воденето на Thrill-a, но това не бе най-важното в случая. Аз исках да разбера какво той прави, а не какво е чел. J Иначе ударите били или още с падането на воблера или по време на проводката. Конкретно този кефал се хвана на самото провеждане. Нормално бе все още да не можеше да ми обясни ясно как го провежда, с оглед на това, че отскоро покрай мен започна да се занимава по-сериозно със спининговия риболов. Впоследствие го погледах отстрани къде замята Thrill-а и какво прави с него. Явно без да знае и иска, беше набарал печелившата тактика на провеждане и подходящото място – това последното е много важна величина в уравнението. Та погледах го отстрани и му обясних наблюденията ми – как го води и къде го замята. Ключът към успеха бе замятане на максимална дистанция нагоре срещу отсрещното течение, спинингът в позиция на около 35-45 градуса и малко по-бързо (забързано) водене спрямо равномерната проводка или бързо водене на примамката по течението или леко диагонално на него,. Както вече споменах, някои риби му взимаха воблера още с приводняването или след известно време при проводката.
Разбирайки, че явно това е ключът към успеха, реших и аз да пробвам Thrill. В кутийката с лайт примамките разполагах само със Salmo Thrill 4 в цвят SFF и цвят BMB, които си седят там от около една година и почти не им давам шанс за изява. Реших, че ще заложа на цвят BMB и го заметнах смело. След 5-6 проводки, тъкмо когато си казваш, че няма какво да ти удари получих много агресивно кълване и засякох. В този момент останах като гръмнат – ето, че Thrill-ът проработи и при мен!! Ударът бе на около 3-4 метра от брега. Рибата тръгна тежко и започна борбено да напъва спининга с разтръскване на върха. Брей, какво ли се улови!? Настана истинско оживление сред нас. След малко, четиримата стояхме и гледахме как в ръцете си държах и снимах страхотен костур, уловен на Thrill 4 от река Марица!!
В случаят успешната проводка бе замятане на максимална дистанция в диагонал, пресичайки двата потока в мястото им сливане и забързано водене. Поглеждайки на коя тройка, се бе закачил костура май се оказва в случая, че той е бил преследвач.
Пуснах костура и реших, че няма какво повече да искам и се преместих няколко метра по-надолу. Мястото ми бе заето от Мишо, който продължи да упорства на Thrill.
Само след 7 минути видях, как нещо едро натресе Thrill-a на Мишо, без да има каквато и да е активност на повърхността на водата. Първоначално си помислихме, че е распер, но след като се показа цялата риба отгоре и той я докара пред брега видяхме ясно, че е щука!! Пълната лудница, нали? Наложи се да му асистирам с изваждането на рибата и оставих настрана спининга си. Видях, че щуката бе погълнала целия воблер и от челюстите й се подаваше само вирбела. Казах му да държи линията изпъната, защото ако я отпусне, щуката може да прегризе повода от флуорокарбон с тънко сечение и да замине обратно в реката. Все пак развръзката бе с щастлив край и хванах чевръсто рибата с ръце, след което извадих фотоапарата и я нащраках – този момент нямаше как да се пропусне!
Видях, че нямаше опасност за рибата, защото задната тройка на воблера бе закачена горе за небцето й и беше доста далеч от хрилете. Това ми позволи да направя още няколко хубави снимки на чудесната Thrill-ова щука и щастливия рибар!
Извадих кохера от чантата и внимателно откачих щуката от тройките.
С шивашко метърче премерихме дължината на щуката – 53 см, след което „Маришкия Thrill Master“ й подари живота, връщайки я обратно в реката.
Днес определено изцяло излета бе в духа на Thrill-а и тръпката от риболова с него беше върха! При другата част от отбора ни до момента все още нямаше никаква слука. Ванката дойде при нас обнадежден от слуката ни. След малко Мишо постави на линията на брат си Salmo Thrill 5 в цвят EMF и Ванката заметна от щастливата позиция. Е, какво да ви кажа, след 4-5 замятания и брат му успя да улови риба на Thrill-a, като тя му беше и първата за излета! Преди снимката, рибата бе закачена почти странично за устната и пак за коремната тройка. 😉
Ха-хаа думите са излишни просто – кефал и на Thrill петица!! 😀 Като цяло малко хора биха повярвали на историята, че трима човека по време на един и същи излет на едно и също място с три различни размера и разцветки Thrill, са успели да уловят три различни вида хищника на Марица! Обаче ето, че всичко това е факт и доказателствата под формата на снимки, лица и разказ са действителни и документирани. Шоуто беше пълно, нали?! Явно бяхме сглобили пъзела от подходящи условия, при които Salmo Thrill e много успешна примамка и при риболов в по-малки реки от Дунав. Е, не успяхме до края на излета да уловим распер на Thrill (това го направихме на друг воблер на Salmo :D), но пък успяхме да уловим други видове хищници. Сигурен съм, че няма кой да отрече този успех и да го омаловажи!
За съжаление в следващите 35 минути нямахме повече удари. Решихме да се преместим на резервното ни място в такива случаи и преминахме на „план Б“, макар и да ни оставаше не повече от един час за риболов. Залезът над Марица бе много красив.
Много обичам този момент, когато слънцето се спусне близо над хоризонта, огрее коритото на реката и го напълни с огън. Не само, че душата ти се пълни с тази красота, ами това е и момента, в който всеки риболовец може да очаква да бъде навестен от някой трофеен рибок – златния момент.
Ето ни и нас на новото място.
Реших да се преместя под братята, защото на първата точка след едно-две потропвания и една откачена риба нещата утихнаха. Настаних се на изтичалото на вира, където видях пасаж от малки рибки (главно мренки) да играят вечерния си танц. С първото замятане успях да зашия този райран бандит на Salmo Minnow 5S в цвят T, който се е навъртал около малките танцуващи рибки и е чакал удобен момент да ги схруска за вечеря.
Красив маришки бодливец, който застана мирно и наперено пред обектива ми за още няколко снимки.
През това време Мишо успя да залови тази маломерна бяла риба на Salmo Minnow 5S в цвят HPH и едно дребно костурче. 🙂
За съжаление друга слука на Salmo Thrill нямахме. Явно липсваше някоя част от пъзела. Приятелката ми най-накрая и тя спаси капото с този малък хулиган на Salmo Minnow 5S – HPH! 🙂
На изтичалото забелязахме с нея някаква голяма риба, който мирно си седеше в течението. Солидния й гръб пореше течението и оставяше широка конусовидна следа след себе си. Подадох около рибата няколко пъти различни лайт примамки от две позиции, но тя така и не прояви интерес, което ме наведе на мисълта, че най-вероятно това бе едър шаран или бял амур. Повече хищници на тази точка не успяхме да излъжем и се върнах на първоначалното местенце, където в последните минути на мача, залових този младок, отново на Salmo Minnow 5S – Т!
С това приключва и фото разказът ми за един чудесен почти тричасов риболов на Марица, който за мен ще остане в графа „паметни риболови“, като „главен виновник“ за това е Salmo Thrill – една примамка, която може да изуми дори и напредналите спинингисти. Наблюдавайки през годините слуката с Thrill на наши и чуждестранни колеги на реки знам, че винаги може да се очаква на него по някоя единична изненада (щука, сом, кефал) покрай целенасочения расперолов. Да обаче, при този излет расперите не бяха приоритет и играта беше „всичко коз“, а рибите, които хванахме не бих ги класифицирал като „случайна слука“!
По-миналият уикенд (19-20 август) реших да се отдам на нещо по-нетипично – летни микроджигови страсти. Повод за това ми даде една възможност да пробвам UL спининг с плътен връх. До този момент не бях пробвал подобен спининг и любопитството в мен беше голямо. 🙂 Размерът на брейда, който ползвах ми дойде „дебелашки“ за това упражнение – Gosen-W 4ply Green в размер №1 по японската класификация, но тъй като не разполагам с друг по-тънък, а и нямаше смисъл за два риболова да се купува нов, реших да карам с единицата. 🙂 Сложих в чантата прашасалата кутия с микро силиконите, другата ми кутия със силикончета 5-8 см, като добавих и две кутии с твърди примамки (воблери и блесни), които щях да използвам впоследствие с лайтовия спининг с кух връх, който също взех. Вече бях почти готов за риболов! Оставаше само да измисля аджеба на кой водоем да ида да ловя? Напоследък този въпрос тормози все повече риболовци, по обективни причини. 🙂 Къде, къде …. еееми ааайде ТАМ – знам, че поне има дребни костури и понякога излизат бонуси. 😀 Общо взето перфектното място, нищо, че ми на почти час път от нас. Малко преди 17:00 часа пристигнах на язовира. Нивото му бе изненадващо високо за сезона, въпреки адските жеги, което беше добре. Тук-там се виждаха преиграващи риби, което също беше добре, тъй като това даваше индикации, че рибата във водоема е спокойна и той не е тарашен. Жаркото августовско слънце се бе скрило зад няколко по-големи облака и това направи началото на риболова още по-приятен, но после жегата напомни за себе си.
Сглобих UL приспособлението и силата в мен се пробоуди. Микроджедая в мен набра сила и започнах търсенето на рибите! Още с първата проводка имах ударчета и не след дълго се показаха първите костурчета, които се излъгаха на Relax Kopyto 3 см с 3 грамова чебурашка.
Костурите бяха базирани в отсрещните клонаци и папури, като с времето чрез напречните проводки на ръкава, успях да ги разнеса и да си направя „пътечка“. 🙂
Пробвах и на силикон с малко по-голяма дължина – 6,35 см (2,5″), но поглъщането му от малките райета бе трудно и реших пак да се върна на Orka Shad.
Поставих Orka Shad 4 см в цвят WB и отново малките разбойници започнаха да позират пред обектива.
Доста често се случваше на проводка да имам по 5-6 ударчета и след като изваждах силикона, за да го заметна отново, се налагаше да го намествам на куката.
Този път замятане диагонално на мен и след два-три оборота боричканията за „желирания бонбон“ на Orka започнаха! 🙂
Хоп, ето един лакомник в ръцете на микроджедая …. 🙂
…., а ето и още един. 😀
Два часа изминаха неусетно в дърпане на дребни райета. Реших, че е време да взема другия джедайски меч – онзи с кухия връх и да видя какъв ще е резултата на твърдите примамки. Поставих Storm Gomoku Dense – Trout иии …. бам! 🙂
За целта бях застанал в по-плитката част на язовирчето. Костурите бяха една идея по-едрички, но пък не бяха така гъсти, както в по-дълбоката част на язовричето.
Ооопа! Пред обектива се показа и един бонус, с който приключи и вечерния излет. 🙂
На следващата сутрин, след като микроджедая в мен отново се събуди, се разходих пак до язовира, като взех и две кофи, които силно поисках да напълня с костуров зарибител, който да пусна в един друг язовир, за да не бухам в бъдеще време толкова път. „Зарибителната кампания“ започна успешно! 😀 Orka Shad 4 см в цвят WB бе предпочетения силикон от дребосъците, които ми доставяха удоволствие, кълвейки го на UL пръчлето.
Дръпнах няколко бързи рибки, след което почнах да мятам ту от едната страна на папура, ту от другата, защото тия калпазани тоя път не седяха на едно място и не искаха да правят стройна редица. Впоследствие темпото поспадна и не успях да напълня със зарибител ония две кофи дето бях взел с мен. 🙂
Идеален напорисТ зарибител, с много райета! 😀
С времето ударчетата съвсем се разредиха, но все пак имаше какво да се снима. Този много лакомо беше смачкал „желираното бонбонче“ ….
Тези двата пък го бяха глътнали здраво, за да не им го открадне някой друг разбойник!
Пробвах и с по-едър силикон, но с издължен профил на Pontoon 21 – Ratta 7 см в цвят 105. С една щучка около 30-те сантиметра се надлъгвахме пет пъти, но така и не успях да я ковна за устата както трябва. Този бандит обаче го заковах. 🙂
Още един мъник излъгах на Pontoon 21 – Awaruna 5 см в цвят 402, след което реших да си ходя, защото жегата вече не се траеше, а и малките костури не бяха вече така стръвни.
Всичко на всичко, до новия си дом пристигнаха успешно 10-тина костурчета – слаба работа, но всяко начало е трудно. 🙂 Ако се бях сетил да направя това упражнение предния ден, когато рибките бяха повече щеше да е добре … 😀 Нищо, за в бъдеще регулярно ще си пускам костурчета в този язовир и се надявам след 2-3 години да гънат яко лайтовия спининг.
Времето най-после се оправи, а с него се активизираха и рибите. За мен „оправяне на времето“ е момента, в който вече не умираш от жега стоейки на сянка в 10 часа сутринта. Става дума за онези дни от лятото, когато дневните температури достигат 40 градуса по Целзий, а за стоене на слънце, пък камо ли движение не може и да става дума. Та най-после дойде мига, в който ще попревали, ще се появи някое облаче, а по обяд няма да става повече от 30 градуса. В такива моменти вече имам и желание и сили за риболов, като знам че излета няма да ми изцеди всички сили. Хубавото на това време е също, че може и да те зарадва с някоя рибка, която през жегите, също като нас хората, се е скрила някъде. Отправих се към градския гьол (езеро Загорка в Стара Загора) и започнах да търся дребосъците близо до брега. Бързо имах откачена в краката ми риба, която след мигновено повторно подаване и припомване се закачи.
Застоях се в този участък и смених няколко примамки, но без успех. Заложих на друг вид примамка, с която мога да постигам по-големи дистанции и също мога да водя във всички водни слоеве на водоема. Това бе любимия ми цвят на Kazu 35мм, 6 грама в цвят Red Head. Ръчно направени от Бай Вес, още преди да замине в чужбина. Доста резултатна примамка, с която още на теста след работа имах бяла риба, щука и кефал. Успях да хвана няколко рибки набързо:
И тук дойде познатия неприятен момент, когато щуката се появи и ти отмъкне някоя играчка. Лошото в случае е, че тази липса трудно бих си я покрил, а и беше сред любимите ми.
Макар и да имах бяла рибка, реших да наблегна на костурите и евентуално въпросната щука. Сложих голяма въртяща блесна на Mepps и за мое учудване хванах необичайна риба. Атаката беше отдолу миг преди да извадя примамката от водата. Беше минала около 50 сантиметра по повърхността, като дори не се въртеше напълно. Две от жилата бяха в устата, а и аз ясно видях атаката:
Последва странно късане при едно от подаванията. Предполагам, че при направата на възела съм деформирал повода в този му участък и за това така се получи.
Отново превързване и се връщам към силиконите, където ме зарадва тази мааалко по-едва бяла рибка:
Имаше и по-дребни:
Увеличих размера на примамката, за да елиминирам мъниците, които ми правиха и празни кълванета, но закачените риби оставаха в един калибър:
След поредното побутване на примамката и последвалото от мен засичане усетих натежаване на линията. Реших, че най-после съм закачил от приличните риби, които тук са с размер около и малко над 2 килограма. Оказа се обаче, че мъника е затърмъчен. Както аз се изразявам „закачен за гъза“, но в този сличай куката беше попаднала точно там.
След многото подръпвания отзад, в крайна сметка силикона ми се раздели със своята опашка, но това не ме накара да го сменя. От опит знам, че липсата почти не оказва влияние на резултатността, особено при гъсти риби. Пак риба, но пак не от обичайните. Оказва се поредния караконджул в списъка ми на това езеро. Това трябва да е 5-тата ми каракуда, към които добавям и 7-те шарана. С изключение на горната, всичко друго е хванато на силикони, но за пръв път на толкова голям (размер 2 на Fiiish, който с тази глава е 9 сантиметра).
Пробвах и с по-тежката глава от 10 грама. Също имах риба, но в плиткото се води трудно, а и резултата беше почти нулев спрямо леките глави.
В едно от заливчетата се надявах на костурчета. Поне винаги съм изчоплял по някое от там. За жалост обаче такива нямаше, но а сметка на това се срещнах със щуката. Беше закачена за горната челюст на едно от жилата на допълнителната тройка. Нямах кеп, а на този грипер вече съм му сърбал попарата с опити да ми извади щуки. Може би избързах с докарването до мен. Отпуснах аванса, но след 2-3 напъна се откачи. Моя грешка, трябваше да я моря на дистанция. На снимката се вижда как се е откачила куката от силикона. По същия начин ми избяга и един толстолоб.
На същото място, щука с подобен размер бях изтървал и преди. Сложих Rapala-та, на която тогава я излъгах. С по-дълбокото си газене и две тройки по него, този воблер успя да ми донесе само парашут и след малко и корди от предишни не до там съвестни риболовци.
След доста опити реших да заложа на любимия си силикон Fiiish Black Minnow. Зимата направих много добър риболов на това място с този силикон и сега редовно злагам на него в мътните води на езерото – Green/Orange в размер номер 1 (7 сантиметра) и леката глава от 3 грама. Защо леката глава ли – силикона пропада по-естествено към дъното, прави го плавно и е атрактивна лесна плячка, за разлика от бързо гмурващите се силикони. Друга причина е въдицата ми – Tailwalk Backhoo Rise. Горната акция е 7 грама и не че не хвърля примамка с тегло 15 грама, просто нито тя, нито аз се чувстваме комфортно. Лекия силикон изисква и повече време за облавяне, но бързо се разбира има ли там риба или не.
Езерото се намира в градски парк, където денонощно е пълно с разхождащи се хора…и кучета. Ето тоз облизващ се калпазанин отзад се радваше ня няколкотото риби, които извадих от водата пред него. След точно тази риба спрях да му ги показвам, тъй като я гризна за опашката. Другите само ги душеше, ближеше и подскачаше от радост. После стопанинът му ми сподели, че обичал да разнася живарниците с риба по брега. За щастие нямах такъв, тъй като пускам веднага всяка уловена риба.
Пробвах и в устието на реката да измъкна някое рибе. Преди се срещаха големи кефали там, но тази година още не са се завъртали натам. Успях да дръпна едно рибе на ръчно изработен воблер от Ваньо Контев. Не е точно „болен клЯн“, но се опита да заприлича на такова. Откачи се и се овъргаля на земята. След бърза снимка се завърна във водата, където може да се поизчисти и да сподели с останалите риби колко е хубаво да се излиза на въздух. Правете го и вие 😉
Въпреки горещите дни с температури надминаващи над 35 градуса, риболовната треска не ме пуска. Изминалите дни разполагах със свободно време и вместо да седя на хладина у дома, направих три прекрасни излета по никое време. Казвам така по никое време, защото не съм ставал рано да гоня сутришна активност. По местата ходих около и след 13:00 часа, когато дори и влечугите се криеха на сянка. И трите риболова ги направих по поречието на река Тунджа и баластриерите от с.Ягода до с.Зимница.
Първият излет бе въвеждащ и опознавателен, тъй като не бях ходил от пролетта по тези места. Стартиращите кастове отправих в тихи и дълбоки води, но без успех. След облавяне из спокойни зони, промених риболовната стратегия и се насочих към места където реката се влива в баластриера или под бентове, там където температурата на водата е една идея по-малка от тази на участъците без течение и има добър приток на кислород. Резултатите не закъсняха и улових първите риби.
Дребни по размер костурчета атакуваха стървно Fiiish Black Minnow №1.
Разбойниците се придържаха близко до дъното и поради течението по-добрият вариант за ловене беше да се лови с 6 грама глава.
Няколко костура закачих ловейки от мост. При вертикално припомване Fiiish-a има съблазняваща игра, като на умираща рибка и ударите на малките хищници бяха безмилостни.
Наситих се на костурският риболов и се отправих в търсене на друг хищник. Харесах си едно устие. Започнах да облавям всеки метър пред мен, имах няколко леки почуквания но не и закачена риба. С малко настояване резултатът не закъсня.Точно на границата между тиха и бърза вода Backhoo-то се разстресе по цялата си дължина.Имах хубав и отчетлив удар, а след кратка борба се появи тази хубавица.
Тук отново успешната примамка беше Fiiish Black Minnow №1 с 6 грама глава и цвят Kaki. След тази риба улових още една по-малка на размер и с нея закрих денят.
Няколко дена по-късно се завърнах по тези места, но поради моментното ми състояние след лека операция на дясното коляното и трудно предвижване трябваше да си избера лесно достъпен бряг и да ловя от стол. Още с пристигането ми имах няколко леки причуквания на дребни рибки. Твърдо решен да ги отсея заложих на по-голям размер примамки. Нивото на водата спрямо предходният ми излет беше по-ниско, а цвета леко замътен.Първоначално заложих на естествени цветове, но след неуспех ги замених с ярки и веднага последваха няколко реализирани кълванета.
Две риби улових на Fiiish Black Minnow номер 2 с 5грама глава и цвят green/orange.
Интересното при тях че бяха закачени на почти едно и също място.
В този ден белите се навъртаха пред мен, но активноста им не беше добра.Надлъгвахме се доста за успея да реализирам риби. Може би за това предпочитаха по-леката глава, с по-бавно водене.Белите вземаха в пауза при пропадането на силикона, а самото кълване малко над дъното.Следващата риба,малко по-голяма на размер ме взе също плахо,но след засечката тръгна по бързеят и борбата беше приятна.
Последва кратко затишие.Точно в най-голямата жега около 15:00ч, нямах сторвания. Промених тактиката и започнах да ловя само в горният слой на водата.
При поредна проводка воблера навлезе от спокойна вода в бърза,туичнах два три пъти и нещо ми отнесе воблерчето. Lucky Craft Pointer Short Bill SP 65 в цвят Lime Chart се хареса на бялата риба. След този улов теорията ми че рибите вземаха само на ярки цветове в този ден се затвърди.Преди да заметна „лимонко“ извъртях по няколко пъти негови събратя в други цветове но нямах удари.
Докато правих снимки изтървах рибата,но не се стигна до падане на земята.Едно от жилата на предната тройка се заби в бедрото ми и така тя увисна, а болката…..брутална.
Първо освободих рибата, а после последваха минути на мъка докато изкарам куката.
След това преживяване вдигнах доста шум и очаквано през следващият час нямах нито едно кълване.По-късно улових още няколко дребни бели риби с които приключих и този излет.
Помолих баща ми да заснеме видео в което ясно си личи как водя Black Minnow-а. Често описвам различни начини на водене, а тук може да се види нагледно един от тях когато търся активни риби.
По време на видеото ловя в лек бързей, на по-бърза проводка със силикон номер 2 и 10 грама глава.Дълбочината пред мен е около 3 метра.Почти не оставям примамката в пауза на дъното и я водя близко до него.
Тази рибка е уловена по време на третият излет при същите условия и и същата проводка като тази от видеото, но на друго място 🙂
Сега няколко реда и за третият излет. Захвърлил патериците и подвижен, бях отново на път към местата за риболов, но същевременно и леко притеснен. Въпреки че отново бе жега се опасявах за вероятността, дащното ми място да бъде заето. Очкаванията ми се оправдаха и пристигайки на брега пълен с риболовци,след кратък оглед на ситуацията обмислях накъде да се насоча. Започна една голяма разходка и търсене на хищниците.
На ново за мен място направих серия от малки по размер рибки. Течението сравнително слабо ,а дълбочината не повече от два метра. Белите и костурчетата догонваха и удряха Black Minnow-a номер 1 с 6 грама глава, но им идваше малко бърз. Веднага направих промяна като започнах да ловя с 3 грама глава и така реализирвах почти всяко едно кълване което имах. Всички рибки ме атакуваха малко над самото дъното, но за разлика от преди когато вземаха при пропадане този път реагираха добре и при повдигане на примамката.
На новооткритото място, зоната с течение беше сравнително малка и след като набодох десетина рибки, кълванетата се разредиха. Последваха няколко единични бройки за дълъг интервал от време и смяна на мястото. На другия участък започнах да ловя в тихата част и постепенно се измествах към устието. В спокойните води така и не последва кълване.Приближавайки към бързата вода имах леки и плахи сторвания, но риби реализирах отново в забързаната вода. При проводки по границата на тиха/бърза вода кълванета нямаше,но влезе ли примамката в коритото на реката следваха и ударите. С идеята да отсея по дребните риби заложих на Black Minnow номер 2. Тук нямаше мътилка и рибите си предпочитаха естествени цветове, а Kaki бе успешният. С тези рибки затворих и този излет.
Тези дни времето се поразхлади,паднаха хубави дъждове, ще влезе свежа вода по водоемите. Надявам се на по-добри риби идната седмица, а ако има резултати ще има и репортаж 🙂
Както са казали хората – Всяко зло – за добро! , но пък го има и обратният вариант „Правиш добро – но става добро за другите и лошо за теб“. Какво имам в предвид 🙂 Ами след като от 3 години се грижим за яз. Пясъчник и вадим мрежи през зимата и най-вече забраната за риболов , то язовирът буквално се напълни с риба , но в предвид разположението му на равнинен такъв и използван само за напояване, развитието на мирната риба спасена от мрежите започна да се развива с главоломни темпове и в предвид ,че никой не търси плевелни риби се оказа ,че риболовът на костур вече 2 -ра година претърпява пълен крах. С милионите излюпени рибки , които наедряват изключително бързо повсеместната и лесна плячка означава само едно – предизвестена смърт на риболовът със силикон , който познавахме от предишни години. За да си затвърдя тази теза направих серия от риболови след работа , а уикенда и 2 много ранно сутрешни риболова и за съжаление теорията ми се потвърди. Започнах във вторник след работа и след неуспешното намиране на костура (а сонарът е пълен с риба навсякъде) в едно от малкото дерета на язовира , преди залез слънце водата оживя и… ами оказаха се стотици малки бели рибки – повечето от преминалото супер успешно зарибяване на язовира със 16 000 хиляди бели мъника само преди месец и половина. След като разбрах ,че на каквото и да хвърля налитаха като побеснели се оттеглих към колата.
Примамката на снимката е новото изобретение на Fiiish Power Tail
Само след 2 дни отново бях на вода , но този път твърдо решен да намеря костурите останах на едно от малкото сигурни костурски места няколко часа….
на където и да се обърнех – при малко по-агресивна проводка имах подръпвания , но от над 20 – нямах нито едно закачане. Изводът е ясен – наяденият хищник се дразни и до там. Все пак успях да пробода един 25 см костур – ей така колкото да не съм валат
Тъкмо бях започнал да се отчайвам и да си мисля ,че костурът пропуска вечерята , тъп единичен удар ме накара да излезна от летаргията и да подсека … при което пръчката се сви , а авансът запя 🙂 Това беше толкова неочаквано ,че са малко да го оставя да се навре в камъните…. Е , след кратка борба всичко си доиде на мястото и имах удоволствието да преборя костур, какъвто не съм хващал от много време 🙂
Знаейки ,че това може да отвори врата за още попадения не направих серия снимки , а бързо заметнах и последва нов тъп удар и излезна костур с с по-малки но все пак акпитални размери. Него не го снимах и заметнах отново и .. отново удар , но без закачане и …. ами толкова!
Всички риби взеха на силикон Fiiish номер 1 с 6 грамова глава.
За следващият един час и кусур нямах никакво пипане и си затвърдих теорията ,че костурът напада в много малък интервал и то сравнително големи примамки – и всичко приключва…
Дали така беше и сутринта?
Е, в събота сутрин на същото място в 6 часа след 30 мин на почуквания хванах 2 тлъсти костура по около 30 см и отново следващите часове бяха затишие , а тоз път бяхме 3 каяка и пробвахме какво ли не , но самоа з хванах риби и то пак на Fiiish номер 1 с 6 грамова глава.
В неделя катастрофата беше пълна и без дори почукване от 5:30 до 9 – свих платната и приех поражението.
При разфасоването на костурите – общо 5 на брой , всички те имаха образувани дълги и дебели масни ивици характерни за натрупването на маса преди зимата.
Та ето какво става с костура на яз. Пясъчник – при изобилието от храна гоненето на пасажи става безпредметно и риболовът му адски тегав.
В предишните години точно в най-големите жеги правехме страхотни риболови и някакси тая надежда ,че в близките седмици ще се случи нещо разлино от тази мъка..
А дано , ама надали 🙂
Но пък изгревите и залезите на вода са все така страхотни.
Реших след работа да отида за риба, звъннах на Сандо и рaзбрах, че на Пънча е зле положението и риби няма, обаче все пак се разбрахме да влезем и да ги потърсим. Язовира ни посрещна така:
Докато аз спокойно се оправям и си снимам Сандо хвана две бързи сулки и един клен , пусна ги обратно и продължи да си мята на воблера убиец.
Сложих един силикон и започнах да настоявам , по едно време нещо причука и извадих едно костурче и се зарадвах като малко дете. Минаха едни каякари няколко пъти покрай нашата лодка в обсега, в който ловим и всичко приключи (гребълцата да им изсъхнат дано). Решихме да слезем към устието и да потърсим някоя щука, аз не бях обнадежден, защото не обичам щуките, ама викам си „Хайде ще се капотираме там, пък ще се върнем, като падне слънцето” . Така и стана, аз предимно лежах в лодката и си релаксирах, даже и не мятах почти. След час-два обикаляне решихме да се върнем на мястото и да тестваме пак, дали няма вечерен заход да направят рибите. Поне пък добра тренировка става с гребането и обикалянето на язовира.
Взехме и един приятел още от понтона с лодките и тръгнахме , започнахме да настояваме , всеки на различна примамка. Те ловяха на воблери въртележка , а аз сложих Фиииша 7 см и реших да излъжа някой капризен стрижок. След малко нещо ми почукна , последва засеча и се откачи…след малко пак почукна, не засякох , за да изчакам и пак го няма. На третото кълване нещо ме взе решително и тръгна, разхождахме се малко и дойде един приличен костур, а аз грейнах от щастие – никоя щука не може толкова да ме зарадва.
След това продължих да настоявам и извадих още някоя риба, но като цяло риболова беше слаб, поне събрахме няколко малки костура за котките на Сандо, които го чакаха с възхвала и възторжено мяукане.
Ето, че и тази неделя (11.06) с „Team Spining365“ отново посетихме язовир Пясъчник. Моята цел пак бяха костурите. Малко след 7 часа, започнах да правя първите замятания в района между „дупката“ и стената. Тук-там се виждаха единични подгонвания на хищник. Плячката, която се опитваше да избяга от зъбите му, подскачайки над водата, беше едър уклей.
Започнах излета с воблери тип миноу, преминавайки през кранковете и стигайки до силиконите. През първия час нямах удар на хищник, а рибарите около мен се жалваха, че апатията на рибите била започнала още преди 3-4 дена, когато се появил силен вятър откъм Крушево и сега почти нямало никаква слука.
Достигайки една плитчина, заложих на героя от предния излет – Storm Gomoku Pencil. За около 20-тина минути имах цели три атаки на дребни костури. Те бяха още „сънени“ и при атаките се разминаха доста с примамката. 😀 На „дупката“ пък имах подгонвания от уклеи на малкия пенсил. Общо взето за малко над три часа и половина това бе най-интересното от излета. 🙂 Сигурен съм, че след такава неактивност, всеки ще си бие шута от язовира. Да, но не и аз. 🙂
Без да преувеличавам, измерено по Гугъл Мапс, съм извървял около 2,5 км брегова ивица в търсене на рибите, докато не стигнах отново до „златната мина“ от предишния излет. Със сигурност знаех, че ако има риби, които ще ме вземат уставно, то там е единственото място от целия язовир. Да ме пита човек, защо не отидох по-рано там … „Моето място“ беше заето от един колега, който също беше заложил на изкуствени примамки и имаше уловени едно-две костурчета. Огледах обстановката и застанах в началото на каменната стена, на най-големия плиткаж, където максималната дълбочина бе около 50 см. Тази позиция ми се стори дори много по-перспективна от миналия път. Естествено, идеята ми отново беше за риболов на повърхността.
Пред мен треви, а отдясно отново треви и едно изсъхнало дърво. Определено много по-добра обстановка за риболов с повърхностни примамки. 🙂
Още с първите замятания започнаха боричканията, кой да грабне по-напред малкия Gomoku Pencil!
След този мъник, нещата утихнаха за около 5-6 минути. Реших да създам малко шум в системата и смених пенсила със Storm Gomoku Popper, въпреки това, че предния път нямах удар на него. Още с цопването на повърхността започнах да водя агресивно малкия бонбон. Поп, поп, поп, поп и удар! Ето, че този път той се отпуши и успя да грабне интереса на костуретките.
Малкия лакомник беше с откъсната гръбна перка. Явно преди време се е спасил от това да стане основно меню на някой хищник.
Пуснах костура и подадох към отсрещните треви иии … :
… след две последователни атаки се заши странично тоя бандит:
Оп, оп …. шууууум в систематааа:
И така, докато не настана отново тишина и костурите изгубиха интерес към попера. Ами тишина да бъде! 😀
Стига толкова тишина …. хайде малко шУМ – поп, поп, поп, поп, поп, поп … !
Колегата отстрани в захлас гледаше мача на повърхността, седнал на камъните. По едно време и той сложи попер, но слуката му изневеряваше нещо.
На Storm Gomoku Popper- а успяха да ми се измъкнат два по-едри костура, поради това, че бързо се забиха в тревите.
Разбира се, всички риби бяха връщани обратно, за да им пораснат райетата. 😉
Якото дърпане на костуретки приключи с още няколко бройки на Storm Gomoku Pencil.
Интересното в случая беше, че костурите взимаха само на повърхността! Нито един не ми удари под нея на миноуче или кранкче! Почти четиричасовото шоу на повърхността беше помрачено от наближаващата буря, която бе придружена със светкавици. Точно това нещо единствено може винаги да ме накара, да зарежа отличния риболов и да офейкам веднага от водоема. Е, така и направих.
И така, завърши и този мой излет. Дето има една приказка „който търси, намира“, та и моята хава беше такава. 🙂 Получи се много по-динамичен риболов, спрямо предната неделя, с много повече слука и удари. Този път лудницата беше пълна. Нищо, че рибките не бяха от големите батки, беше удоволствие да се наблюдава агресивното им поведение на повърхността, особено когато бяха на пасаж от по 7-8 костура зад примамката – тогава веселбата беше най-голяма. 😉
С тези рибки затворих и този излет.
