Архив за етикет: костур

Ранобудни ноемврийски костури – част 1

В началото на Ноември направих два излета и както подсказва заглавието на темата, целта бяха костурите. Голямото есенно хранене почти приключваше по някои водоеми, но на други, като че ли започваше. Единственото време, което успях да отделя за риболов през първата и втората седмица на Ноември, бе рано сутрин преди работните ангажименти.
Първия риболов не мина така както очаквах, но все пак не останах капо. 🙂 В края на излета намерих активни костури, но бе трудно да ги достигна, защото гонеха на голяма дистанция от мен. Оказа се, че те стръвно налитаха на пасажи от… бабушки, които се бяха групирали:

Добре е човек да установи, че е заложил на правилния размер примамка 😀 , обаче като не искат пущините пластмаса си е тегаво.

Колко да избегна капото успях да излъжа един костур, които се оказа, че се е спотайвал в камъните пред мен:

Костурът се излъга на Fiish Black Minnow №1 – Kaki:

Доста дълбоко го бе погълнал, предвид това, че силикона бе 7 сантиметра, а новата въдица се доказа отново, като безкомпромисна шивачка:

Втора риба успявам да хвана на този силикон и за съжаление установявам, че пак ще трябва да го прибирам в кутията и да го поправям вкъщи със запалка, защото петата на опашката нямаше да изкара още едно замятане… Щеше да бъде добре, ако бяха направили материала му поне една идея по-жилав.

Прибрах го и извадих отново същия размер силикон, но в цвят Green/Orange. Помятах с него и още няколко примамки, но нямаше повече слука.

Втория излет бе един от по-запомнящите се. Тръгване в 05:15 рано сутринта и замятане към 06:50 часа. След около 20 минутен риболов костурите пристигат и настава касапница. Пасаж от костури прави сутрешен заход и започва да гони стръвно групирали се пасажи от дребни мирни риби. Повърхността на водата започва буквално да кипи. Сменям силиконовата примамка със Storm Gomoku Popper цвят Clear Pink Head Chartreuse и започвам да замятам. Виждам риби зад малкия попер на първата проводка, а на втората засичам рязко и улавям един костур, които за съжаление се откача пред мен. Тръскам с крак и замятам отново. Пак имам удари, но рибите не се закачат, защото прибързвам със засечките. След 5 минути установявам, че активността отгоре рязко затихна и сменям попера с туичингово воблерче и после с кранк, но рибите ги няма. Бъркам в кутията и извадих силкон на Орка – Шад в размер от 6 сантиметра и цвят FB. Подавам бързо пред отсрещния скален подмол с надеждата рибите да са някъде около дъното и още при пропадането имам удар. Костура бе закачен леко за устата и при ваденето се откача на няколко метра от мен….Подавам втори път и ето, че първата риба е пред обектива:

Този път причаках добре костура и ето, че стръвно бе захапал шада на Орка:

Подавам пак и реализирам по два-три удара на проводка. Зашивам два добри стръвника:

Слънцето започва да изгрява над планината и да оцветява облаците в различни нюанси. За съжаление активността на костурите започва да спада, защото сутрешния им заход е към края си.

Въпреки това успявам да хвана още няколко стръвника на Daiwa Tournament D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse.

Този бе безкомпромисен…. 😀

Мини сайз! 😀

Активността на костурите бе по-малко от около час и имах късмета да я улуча. Слънцето изгря над планината, а с него приключи и захода. Добре, че приключи, че иначе…щеше да се закъснее за работа! 😀

Октомврийски излети

Привет на всички!
С малко закъснение ето и следващия фото-разказ.
Октомври се изтърколи много бързо при мен. Добре, че поне успях да направя няколко излета. 🙂 За съжаление не се случи нищо запомнящо се.
Първия излет за месеца направих на река Марица, в търсене на кефалите, но условията не бяха много подходящи. Нивото на реката беше високо, а водата бистра и мнооого студена. Доста трудно успях да избегна капото…. Слуката, която ме споходи, бе един добър кефал, който се излъга на Yo-Zuri L-Minnow 44 цвят M101:

Рибата удари при много бавно провеждане с максимално задържане в дебелото течение:

Когато хванах с ръце кефала усетих, че беше много студен – все едно е изваден от хладилник. Ясно ми беше, че повече няма какво да искам.

На реката се видях и с един стар познайник от летните излети:

Другите риболовни излети направих на Пясъчник в търсене на пясъчните костури.
При първия излет на язовира не случих много на добри атмосферни условия, но каквото това – по вода да върви. 🙂 На няколко пъти ме валя дъжд и все се надявах да се активизират рибите, но уви. През първия час нямаше нищо интересно.

Общо взето крайния резултат от излета бе задоволителен с оглед на това, че се установи каква бе причината за отсъствието на хищника край бреговете. Той беше много навътре в язовира и постоянно обикаляше около разпънатите на 100 метра (и повече) шаранджийски шамандури. Предполагам, че повечето от вас ще се досетят защо рибите се въртяха толкова навътре от брега. 😉

Все пак капото бе спасено с риби, които се криеха в камъните на язовирната стена, на която за първи път ловях.

Едно доста неблагоприятно за силикони място, предвид факта, че скъсах за един излет толкова силиконови примамки, колкото късам за половин година риболов. Костурите не бяха от едрите, но все пак имаше някаква интрига с тях в надлъгването.

По време на излета пробвах за първи път Orka Shad 6 цвят FB и този шад ми направи доста добро впечатление:

За съжаление освен силикона на Орка ми направи много силно впечатление и захвърлените битови отпадъци край бреговете на Пясъчник, изоставени от биваците, които с месеци бяха окупирали язовира…. То бива селения, простотия и прочие, ама чак толкова… Ей това са ни палаткаджийте… ще се оправим някой ден… 😉 Мразя да гледам тази мизерия по водоемите ни! Това говори много за населението обитаващо дадена страна!! Ще помоля за в бъдеще всички бивакуващи риболовци да си извозват битовите отпадъци до най-близките контейнери в селата край язовира, когато си тръгват от Пясъчник. Имайте предвид, че няма кой да ви почисти бреговете на язовира, така както ви го зарибява и пази вече 3 години! Следващият сезон пак ще си разпъвате палатките/кемперите на същите места и ще си газите в собствената си мизерия, която сте направили там миналия сезон!!
Дотук с посланията.

При втория излет на Пясъчник първоначално посетих това място, но след час замятане стана ясно, че не се въртят никакви риби. Отново почти всичкия хищник бе навътре.

Еми минахме на вариант „Б“ – язовирната стена. Там се оказа, че рибите бяха над каменистото дъно и уверено взимаха във водния слой. Успешната примамка този път бе един туистер на Savage Gear – LB Grub 6 см, който влача с мен от няколко години и още от тогава съм го зарязал на дъното на кутията и не го мятам. С времето се бе оцветил от другите силикони в странен цвят. Чебурашката бе три грама и костурите удряха при плавната и бавна планировка на примамката при пропадането.

То бива лакомия ама…

Всички костури буквално лакомо всмукваха силикона чак до чебурашката:

Този бе най-брутален:

Поседях до здрачаване, но не се случи нищо по-интересно, а и костурите спряха да удрят.
За съжаление дните през Октомври ставаха все по-къси, а с тях и времето за риболов се съкращаваше. Доста по-добра слука имах през Ноември, но за нея ще разкажа следващия път. Доскоро и наслука!  😉

Новата въдица

Здравейте приятели, риболовци и читатели!
В средата на Септември си  взех една „нова любовница“ (въдица). Тя е на Pontoon 21 – GAD (Global Anglers Dedicated) Gancho:

От доста време ми хваща окото поради съотношението цена/качество и накрая не й устоях. Взех си модела GAN702LF:

От няколкото излета, които имам досега, мога да кажа, че е чудесна въдица за ценовия си клас! Няма да се впускам в споделяне на впечатленията си за нея, тъй като това не е целта на този фото-разказ. Може би някой друг път ще го направя. 🙂
И така, вече имам нова въдица, а когато тъкмо си взел новата въдица от магазина, ти идва да направиш само едно – да отидеш до някои водоем и да й се накефиш!! Аз точно това и направих. 🙂 Надвечер моментално избягах на гьола и почнах да си я пробвам с различни примамки. Пробвах различни видове примамки за да я усетя как работи. На дребни силикончета ми удряха малки костурчета и кълванетата бяха ясни и отчетливи по бланката.
По едно време забелязах малко по-едра риба да гони на повърхността, на около 20-тина метра от мен. В една от кутиите си видях един попер, който от 3 години влача със себе си, но така и все не му идва ред и кой знае откога не съм го мятал – Lucky John Small Gangster. Заметнах смело надалеч и почнах да го водя, но нищо. Заметнах още веднъж на максимална дистанция и преминах отново покрай горещата точка. Тогава видях как водата под попера изригна и моментално някаква риба го грабна. Аванса изскърца и въдичката се огъна. Доведох наблизо рибата и видях, че беше щука, която доста бе глътнала примамката. Изтеглих я на брега и хоп, ето я и първата риба с новата въдица:

От устата на щуката се подаваше само главата на попера:

Извадих примамката с кохера, последва дълга реанимация и айде обратно във водоема:

За съжаление времето за риболов изтече, тъй като Слънцето вече се скриваше зад хълма.
На следващия ден имах повечко време за риболов и отидох на проверка до друг водоем, за да пробвам новата въдица. Сутринта риболова тръгна доста тегаво. Имаше риби, но няколко не успяха да налапат добре примамките и ги изтървах. Да ама този любопитко не устоя на Крак Джак-а и явно, при преследването на воблера, съм го зашил странично: 😀

Последваха три маломерни щуки в разливите между брега и водораслите на Mepps Aglia-e №1, като само една от тях залових с обектива:

Естествено, бе върната обратно да трупа дължина и килограми. 🙂

Продължих нататък по брега и на един друг плиткаж заложих на Pontoonn 21 Beat Bull, като слуката, която ми донесе, бе ето това кефалче, което бе глътнало цялата задна тройка…:

Половин час след това пък ме взе маломерна щука:

След дълго упорство и търсене на рибките неусетно дойде следобеда. Натъкнах се на пасаж от едри костури, които здраво плющяха малките рибки край водораслите. Започнах първо с повърхностни примамки, но само стоях и наблюдавах как през 5 минути захождат бандюгите и си отиват. Смених с воблери тип миноу, кранкове и въртящи блесни, но костурите не искаха и да погледнат изкуствените примамки! По едно време набиха малките рибки във водораслите пред мен и успях да видя всъщност каква бе плячката – уклеи и бабушки от по 6-7-8 сантиметра:

След изреждането на толкова видове примамки, закономерно дойде ред да заметна и силиконите. 😀 От кутийката извадих един Fiiish Black Minnow №1 цвят Kaki. Преди около година си бях купил два цвята и все си седяха захвърлени в раницата. Преди излета сложих в кутията един-два, да има. Този силикон ми се стори най-подходящ поради това, че беше с незацепващ монтаж. Пред мен имаше доста подводни камъни и водорасли и точно той бе най-доброто решение за момента. Тъй като дълбочината беше от порядъка на около метър и половина, а костурите гонеха срещу мен на повърхността, реших да водя силикона на около двадесетина сантиметра под повърхността на водата с леки придърпвания. Още при първото подаване, след 5-6 оборота с макарата, имах мнооого брутален удар! Бързо и рязко засякох със спининга. Рибата почна да се дърпа и да тресе върха на въдицата. Опита се да се завре във водораслите, но не й дадох шанс, тъй като затегнах аванса и напънах спининга, за да я покажа отгоре над водата. Ето го и бандюгата, които напрегна Gancho-то:

Страхотен борбен костур, които осмисли всичките ми опити надлъгвайки рибите от пасажа с бандюги:

Огледах силикона и установих, че поради финия материал, от който е направен, се бяха получили две сериозни разкъсвания на телцето му. Това определено е един сериозен недостатък за мен, а като добавя и високата му цена за брой (без оригиналната глава и куката), то нещата отиват към един доста скъп риболов… Оказа се, че силикона подлежи на залепване, чрез нагряване със запалка, но това е само временно решение, до следващата риба.
Трудно прощавам на такъв размер костур (поради кулинарните му качества, които ценя много), но реших да го пусна:

Повъртя се малко около мен и си замина:

Свалих Fiiish-а и сложих на линията силикон на Дайва, с офсетна кука и чебурашка. Подходих отново по същия начин и след няколко замятания отново успях да излъжа добър костур:

Просто, безкомпромисно зашиване при засечката с новата въдица:

Пуснах и тази риба:

За съжаление, след около 10-тина минутки се наложи да тръгвам, а и костурите  нещо офейкаха.
Интересното при един от излетите бе, че се натъкнах на Largemouth bass-ове, като един от тях успях да го уловя на силикон Orka Shad 4 см цвят WB, но когато посегнах да го хвана с ръката си, стръска с глава примамката и се откачи…., та се задоволих само с тези снимки. Ето как дебнеше един от тях:

Явно привнесените преди няколко години екземпляри са се приспособили успешно към нашите условия и сега, според мен, ще предстои инвазия към вътрешността на страната до няколко години. Във водоема видях 3 поколения Bass-ове, което означава, че май тая гад се размножава доста бързо.
Е, успях да хвана и Largemouth bass с новата въдица – какво повече да иска човек! 😀
Поздрави и до следващия фото-разказ!

Прецаканият язовир

Привет маниаци на спининговия риболов!
Ето, че дойде време за следващия излет-разказ. Заглавието му само по себе си говори за неща…., които не са наред. Както знаете всичко хубаво, което имаме в нашата мила родина, бива разпродадено на безценица, заграбено или съсипано. Същото това нещо се случва и с нашите хубави водоеми, които имаме. За точно един такъв – прецакан водоем, ще ви разкажа, но кой от всичките е той, ще пропусна, тъй като макар и прецакан, все още има някаква надежда за него. Само до преди три-четири години го посещавах и бях много доволен от излетите. Язовирът беше слабо посещаван от хора и да видиш рибар си беше почти събитие. Навремето е имало период, през който е бил частен, но поради разиграла се човешка трагедия е бил изоставен. Разположен е в гориста хълмиста местност и при високо ниво повече от половината бряг е недостъпен за риболов.

В него се въдеха най различни риби – шаран, бабушка, уклеи, черна мряна, а от хищниците имаше само кефал и костур с подобни размери:

Известно време спрях да го посещавам, защото се откриха нови хоризонти пред мен. За съжаление, през това време, дочувах някакви слухове как мнимо е бил взет по аренда и изведнъж бил зарязан – позната селска схема. Все се надявах, че нещо от рибното богатство ще е останало и реших да направя една проверка. За съжаление, посещавайки го в началото на Септември тази година, установих, че картината се бе променила коренно…Отидох в късния следобед и покрай пътя за язовира в храстите седеше някаква ръждясала табела, на която едвам се разчиташе, че риболова бил забранен. Ако караш автомобилът си с малко по-висока скорост въобще няма да забележиш, че там има някаква ръждясала ламарина, която не си знае годините и кой знае откъде е крадена, за да бъде поставена там…в храсталака. Предполагах, че язовира е приключен – остърган откъм риби. Заварих нивото на водата толкова ниско, че без проблем можеше да се крачи по брега, където беше непристъпно преди…Всичко намирисваше на валат, но все пак бях длъжен да опитам и без това съм бил път до него. Знаейки рибния потенциал на язовира от предните излети и с оглед на периода от годината, в който ловях, заложих моментално на Rapala Ultra Light Pop цвят Lime Frog. Заметнах надалеч успоредно на брега и започнах да водя малкия попер. След три-четири провеждания забелязах няколко дребни костурчета, които преследваха попера. Смених примамката с един плиткогазещ Хипноус и Крак Джак, но не последва нищо. Придвижвайки се по брега и сменяйки още няколко примамки опрях до Mepps Aglia-e №1. Започнаха едни побутвания…и боричкания за блесната, като накрая бе заловен ето този пакостник, а след него последваха още два с идентични размери 😀 :

Последваха и ето такива – от раираната банда:

Сега вече ми стана ясно какво е положението с рибите на язовира…останали са само дребосъчетата, които в малкото вода (при източването на язовира) от хайверни зърна са успели да пораснат до сегашните си размери. Абе един светъл лъч за едно малко по-далечно и евентуално по-хубаво бъдеще на язовира….Общо взето риболовът си беше чиста катастрофа, но пък така или иначе бях там с лайт спининга, та поне да си поцъкам дребосъчета. Сложих силикон Orka Shad 4 см цвят WB с три грама чебурашка и се почнаха….:

Това пък се оказа най-лакомото костурче:

Надвечер рибките в язовира откачиха и започнаха да си подскачат весело над водата. Не се видя да преиграе нито една по-голяма риба. За съжаление още една моя риболовна дестинация бе леко зачеркната…Ще трябва да почакам да настъпи по-светлото и по-хубаво бъдеще за този водоем, когато тези дребосъчета вече ще са пораснали достатъчно за да огънат подобаващо лайтовия спининг.

Пясъчни костури 2

Привет!
Костурският ми риболов отново продължи след купона на повърхността. На 20-ти Август ми се отдаде възможност, с мой приятел, да посетя отново язовир Пясъчник в търсене на пясъчните костури. За съжаление риболовът ми нямаше нищо общо с предния път: „Пясъчни костури“.
В далечината се виждаше, че ни наближава буря и побързахме с избора на място и замятането на примамките. Малко преди 17 часа успяхме да си намерим местенце и „пуснахме котва“, защото просто нямаше накъде да се мърда по брега от десетките намятани дънни въдици на другите риболовци.
Впечатленията от излета на моя приятел можете да прочетете в: „Риболов на костур от брега със силикон“.
Този път риболовът на костури се осъществи изцяло на силикони. Поради влошаването на атмосферните условия и появилия се вятър, рибите се придържаха към дъното. Докато сглобявах спининга си и се мотах, моя приятел ги зачеса на силикон…..:

….в много добро темпо:

Успешната му примамка бе Fiiish – Black Minnow:

Моята тактика бе да започна да ги търся от горе надолу 🙂 Интересно ми беше да разбера дали костурите се движат из слоевете или стоят само на дъното. Започнах с попери, после минах на плитко газещи воблери тип миноу и кранк, след което минах и на по-дълбоко газещи. В крайна сметка опрях до силиконовите примамки, тъй като ни стана ясно, че риболов има само на дъното.
Моят приятел си ги дърпаше в добро темпо на силикон, а аз бях още капо 😀 По едно време настана истински екшън, защото му дойдоха големите бабанки:

Всичко хубаво, ама се оказа, че големите батки предпочитаха силикони с размер от 9 сантиметра нагоре, а аз разполагах с различни силикончета от 3 до 7,6 сантиметра 😀 Ето, че в случая размерът на примамката беше от ключово значение за успеха 😉 Важно беше също и какви грамажи глави се използваха, защото на моменти вятъра възпрепятстваше риболова с глави/чебурашки от 3 до 5 рама. След доста дълго експериментиране на различни дребни силикони, най-накрая заложих на най-големия, който имам в кутията си и не след дълго излъгах първия костур за излета. Слуката дойде на Daiwa – Tournament D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Pro Blue.

Моят приятел продължаваше да дърпа добри костури с по-едрия силикон, а аз просто……стоях и снимах 😀

Е…не през цялото време снимах неговата слука. От време на време идваше по някой костур и при мен, като най-успешната ми примамка си остана силикона на Daiwa:

За мое съжаление крайният ми резултат от излета, като бройки костур и размер на рибите, бе доста скромен спрямо този на моя приятел. Той направо си ги разби и ключът към успеха му бе в това, че заложи на по-голям размер силиконова примамка 🙂 Вероятно дребните силикони се явяваха неестествена плячка в язовира за сезона и костурите просто не ги гонеха. Както видяхте от по-горните снимки ние ловихме един до друг. Към 19 часа рибите офейкаха и риболова приключи и за двама ни.
Късмет беше, че осъществихме този излет, защото лятната буря ни се размина само с вятър, a в далечината се виждаше, че вали и гърми. Излетът, който направихме, бе отличен за нас – хванахме си костур и си направихме доста изводи от самия риболов 🙂