Архив за етикет: Щука

Откриване на щуколова 2017

Здравейте приятели и колеги риболовци!
Ето, че по традиция и тази година от първи май стартира риболова на щука в България. Разбира се ултрахищникът вече бе свършил своята най-голяма цел в живота си – да се размножи и сега му предстоеше да изпълни другата си мисия – да ни дари с много положителни емоции на спининга. Ден преди престоящия гергьовденски уикенд нетърпеливо грабнахме щукарските такъми и с моя приятел Валентин Данаилов се запътихме към Щукарския Рай. 🙂 Към 8 и 30 сутринта вече бяхме там. Край брега се забелязваха преигравания на мирни риби, на които тепърва им предстоеше размножителния период, но не се забелязваше щуча активност.

Заредени с нови примамки и такъми започнахме откриването на щуколова. Преди да пусне каяка си, Валката направи няколко контролни замятания от брега. Бях му дал да види що за примамка е Salmo Bass Bug. Явно много му хареса примамката, защото на момента я разопакова и направи първото й бойно кръщение на вода. 😀 По принцип рядко се случва това, някой да ми пробва новите примамки преди аз да съм ги топнал, но му е простено. 😀 На първата проба …. ами … ейбаси повърхностния хеви кранк дето е Salmo Bass Bug!! Една много интересна и уникална примамка е създал Пьотр Пискорски! 🙂

След две-три замятания една щука около кило-две много здраво избуши край брега Bass Bug-a, но не се хвана. Чу се доста силен тътен от яростната атаката, а осен това се вдигна и сериозна вълна. Този спектакъл ни разтрепери рибарските сърца и ни мотивира да се пръснем из водоема в търсене на притаените ултрахищници. И така, Валката действаше по вода, както винаги, а аз от брега. 30-тина минути след като се разделихме успях да хвана и първата щука за излета и годината.

Опита се да се навре в туфите от водорасли, но не й дадох шанс и ето, че тя започна да ми позира пред обектива.

Измерих с метърчето щуката и то показа, че дължината й е 53 сантиметра. Рибата се хвана на Rapala Shadow Rap Shad в цвят HLW.

Ударът дойде в момента на паузата, точно когато воблера започна бавно да се издига (той е „slow rising“) с леки поклащания след придърпванията.

Денят започна добре с една добра щука. Това е достатъчна мотивация за един рибар да си каже великата фраза: „Днес ще ги скъсам!“. 😀 Пуснах рибата и продължих търсенето край шавара.

Последва още една щука на Shadow Rap Shad-а, но с доста по-скромни размeри. 😀

Иии … още една писалка ….

… и още няколко, все със същия размер. 😀

В тия малки зверчета се криеше някаква безумна ярост и налитаха на воблера като обезумели. Без съмнение всички отиваха да трупат килограми. Така два часа отлетяха с тия дребосъци.

Достигнах една разлята част на водоема, която беше почнала силно да се затревява и нямах шанс с плиткогазещите воблери. Реших да експериментирам с повърхностни примамки поради това, че водата бе доста по-топла, а и онзи удар от сутринта на Bass Bug-a все още ми държеше влага. Избрах да започна купона на повърхността с един лъскаФ уолкър на Storm Z-Stick в цвят Chrome Blue Back. Времето беше ясно и слънчево и реших, че със сигурност щуките няма да му простят, поради блещуканията, които ще създаде, когато му придам „walk the dog“ проводката. 🙂 Премахнах флуорокарбоновия повод и го заметнах уверено. При третата проводка една щука около килограм се изстреля мълниеносно от укритието си и на около метър от него изпращя уолкъра в предната му част (откъм главата). Рибата се гмурна с примамката и тогава се изпъна линията ми. За съжаление поради това, че аванса ми беше натегнат направо се отскубна уолкъра от устата й. Погледнах го и видях ще пущината ми е отключила карабината. 🙂

В последствие започнаха да налитат агресивно отново познатите дребосъчки:

Хмм то бива злоба, ярост, агресия и глад, ама пък чак толкова … 🙂 Може би ако вдигна размера на примамката ще ги накарам да спрат да ме взимат? Смених уолкъра на Storm с този на Jackall – Mud Sucker 110 в цвят FP Ayu head, поради това, че беше с 15 мм по-дълъг. 🙂 За съжаление по-голям уолкър от този на Jackall нямах. И ето, че тактиката ми се увенча с успех и прилъгах щука, която беше почти два пъти по-голяма от малките зверчета. 😀

Пуснах и тази риба и продължих по плиткажа, в търсене на нещо по-йедро на повърхността.

Смених с Bass Bug-a, но нямах кълване и отново върнах на линията си уолкъра на Jackall. Успях да излъжа с него една щука около кило и половина, но отново заради натегнатия ми аванс тя не позира пред обектива. Така и не успях да изчопля след това от плиткажа някоя по-едра щука, а ей тия дребосъци отново не ме оставиха на мира, въпреки размера на уолкъра:

Така премина неусетно обеда. Малко повече от 2 часа бяха посветени на риболова с повърхностни примамки. Към 14 часа се раздуха вятъра и времето взе да се скапва. Над хълмовете видяхме, че наближава студен фронт. В същия момент щучата активност секна. Рибите определено се изпокриха и затова вина имаше влошаването на атмосферните условия. Постояхме още около един час, но така и нямахме повече удари (дори и на онези малките нахалници) и решихме, че е време да си ходим.
Равносметката от излета бе:
– над 40 удара и около 20-тина рибки (буквално рибки), като само една от уловените премина (с малко) границата от 50 см;
– за съжаление в плиткажа изгубих в някакви подводни храсти един от любимите си щукотрепачи – Rapala Shadow Rap в цвят YP, но какво да се прави риболова продължава; 🙂 – активността на щуките беше до около 14 часа;
– температурата на повърхностния слой от 19 градуса сутринта, се повиши до около 25 градуса следобед;
– направих първи риболов на повърхността за годината и то през май месец. 🙂

На 13-ти май отново посетихме познатите ни места, като този път бяхме целия отбор – Аз, Валката и Петьо. Общо взето сценария леко се повтори с този от предния излет, който бяхме направили преди осем дни. Този път на водоема имаше значителна преса от риболовци, като някои от тях дори си позволиха да тролят (влачат) с лодките си за щука, въпреки не голямата му водна площ … абе, пълна простотия!
Още с първото замятане край брега на Shadow Rap Shad-а имах щука около килограм, но този път се заби във водораслите и си замина. След това отново се показаха малките агресори, които нямаха спирачки … Този път за целия излет се хванаха около 12 подобни зверчета от около 20-тина ударчета:

На повърхността отново ситуацията бе почти идентична, с тази разлика, че сега ги нямаше атаките на килограмките. Разбира се всички дребосъчета бяха грижовно върнати обратно, Радостно е, че във водоема има толкова много младо поколение, което след година-две, се надявам, че ще ни зарадва още повече.

Наслука и до следващият фоторазказ.

Новата въдица

Здравейте приятели, риболовци и читатели!
В средата на Септември си  взех една „нова любовница“ (въдица). Тя е на Pontoon 21 – GAD (Global Anglers Dedicated) Gancho:

От доста време ми хваща окото поради съотношението цена/качество и накрая не й устоях. Взех си модела GAN702LF:

От няколкото излета, които имам досега, мога да кажа, че е чудесна въдица за ценовия си клас! Няма да се впускам в споделяне на впечатленията си за нея, тъй като това не е целта на този фото-разказ. Може би някой друг път ще го направя. 🙂
И така, вече имам нова въдица, а когато тъкмо си взел новата въдица от магазина, ти идва да направиш само едно – да отидеш до някои водоем и да й се накефиш!! Аз точно това и направих. 🙂 Надвечер моментално избягах на гьола и почнах да си я пробвам с различни примамки. Пробвах различни видове примамки за да я усетя как работи. На дребни силикончета ми удряха малки костурчета и кълванетата бяха ясни и отчетливи по бланката.
По едно време забелязах малко по-едра риба да гони на повърхността, на около 20-тина метра от мен. В една от кутиите си видях един попер, който от 3 години влача със себе си, но така и все не му идва ред и кой знае откога не съм го мятал – Lucky John Small Gangster. Заметнах смело надалеч и почнах да го водя, но нищо. Заметнах още веднъж на максимална дистанция и преминах отново покрай горещата точка. Тогава видях как водата под попера изригна и моментално някаква риба го грабна. Аванса изскърца и въдичката се огъна. Доведох наблизо рибата и видях, че беше щука, която доста бе глътнала примамката. Изтеглих я на брега и хоп, ето я и първата риба с новата въдица:

От устата на щуката се подаваше само главата на попера:

Извадих примамката с кохера, последва дълга реанимация и айде обратно във водоема:

За съжаление времето за риболов изтече, тъй като Слънцето вече се скриваше зад хълма.
На следващия ден имах повечко време за риболов и отидох на проверка до друг водоем, за да пробвам новата въдица. Сутринта риболова тръгна доста тегаво. Имаше риби, но няколко не успяха да налапат добре примамките и ги изтървах. Да ама този любопитко не устоя на Крак Джак-а и явно, при преследването на воблера, съм го зашил странично: 😀

Последваха три маломерни щуки в разливите между брега и водораслите на Mepps Aglia-e №1, като само една от тях залових с обектива:

Естествено, бе върната обратно да трупа дължина и килограми. 🙂

Продължих нататък по брега и на един друг плиткаж заложих на Pontoonn 21 Beat Bull, като слуката, която ми донесе, бе ето това кефалче, което бе глътнало цялата задна тройка…:

Половин час след това пък ме взе маломерна щука:

След дълго упорство и търсене на рибките неусетно дойде следобеда. Натъкнах се на пасаж от едри костури, които здраво плющяха малките рибки край водораслите. Започнах първо с повърхностни примамки, но само стоях и наблюдавах как през 5 минути захождат бандюгите и си отиват. Смених с воблери тип миноу, кранкове и въртящи блесни, но костурите не искаха и да погледнат изкуствените примамки! По едно време набиха малките рибки във водораслите пред мен и успях да видя всъщност каква бе плячката – уклеи и бабушки от по 6-7-8 сантиметра:

След изреждането на толкова видове примамки, закономерно дойде ред да заметна и силиконите. 😀 От кутийката извадих един Fiiish Black Minnow №1 цвят Kaki. Преди около година си бях купил два цвята и все си седяха захвърлени в раницата. Преди излета сложих в кутията един-два, да има. Този силикон ми се стори най-подходящ поради това, че беше с незацепващ монтаж. Пред мен имаше доста подводни камъни и водорасли и точно той бе най-доброто решение за момента. Тъй като дълбочината беше от порядъка на около метър и половина, а костурите гонеха срещу мен на повърхността, реших да водя силикона на около двадесетина сантиметра под повърхността на водата с леки придърпвания. Още при първото подаване, след 5-6 оборота с макарата, имах мнооого брутален удар! Бързо и рязко засякох със спининга. Рибата почна да се дърпа и да тресе върха на въдицата. Опита се да се завре във водораслите, но не й дадох шанс, тъй като затегнах аванса и напънах спининга, за да я покажа отгоре над водата. Ето го и бандюгата, които напрегна Gancho-то:

Страхотен борбен костур, които осмисли всичките ми опити надлъгвайки рибите от пасажа с бандюги:

Огледах силикона и установих, че поради финия материал, от който е направен, се бяха получили две сериозни разкъсвания на телцето му. Това определено е един сериозен недостатък за мен, а като добавя и високата му цена за брой (без оригиналната глава и куката), то нещата отиват към един доста скъп риболов… Оказа се, че силикона подлежи на залепване, чрез нагряване със запалка, но това е само временно решение, до следващата риба.
Трудно прощавам на такъв размер костур (поради кулинарните му качества, които ценя много), но реших да го пусна:

Повъртя се малко около мен и си замина:

Свалих Fiiish-а и сложих на линията силикон на Дайва, с офсетна кука и чебурашка. Подходих отново по същия начин и след няколко замятания отново успях да излъжа добър костур:

Просто, безкомпромисно зашиване при засечката с новата въдица:

Пуснах и тази риба:

За съжаление, след около 10-тина минутки се наложи да тръгвам, а и костурите  нещо офейкаха.
Интересното при един от излетите бе, че се натъкнах на Largemouth bass-ове, като един от тях успях да го уловя на силикон Orka Shad 4 см цвят WB, но когато посегнах да го хвана с ръката си, стръска с глава примамката и се откачи…., та се задоволих само с тези снимки. Ето как дебнеше един от тях:

Явно привнесените преди няколко години екземпляри са се приспособили успешно към нашите условия и сега, според мен, ще предстои инвазия към вътрешността на страната до няколко години. Във водоема видях 3 поколения Bass-ове, което означава, че май тая гад се размножава доста бързо.
Е, успях да хвана и Largemouth bass с новата въдица – какво повече да иска човек! 😀
Поздрави и до следващия фото-разказ!

През летните месеци – със спининг от каяка

Здравейте колеги,

Малко, по-малко лятото се изтърколи! Жегите отминаха , сезона на почивките също, трудните риболови на хищни рибки с изкуствени примамки се надявам да останат в спомените ни. Тепърва предстоят добрите дни свързани с любимото ни хоби!
И понеже ,няколко месеца излетите ни бяха предимно в търсене на раираните разбойници обитаващи яз.Пясъчник, ще се опитам да обобщя ситуацията през изминалите месеци.
Стълпотворението от колеги шаранджии, заемащи възможните за риболов места ,още след падането на забраната оказаха голямо влияние на движението на костурските пасажи в търсене на малките рибки, които представляваха основната част от тяхната храна. В началото високото ниво на водата, заляла крайбрежните храсти и дървета допринасяше за трудното откриване на костурското присъствие , а наличието на шаранови риби, непосредствено след хвърлянето на хайвера им в храстите плашеше дребните костури.
Влизането ни на вода рано сутрин бе награждавано с уникално красиви пейзажи-

Има още →

Щука на повърхността – мисията възможна 2

Posts in this series
  1. Щука на повърхността - мисията възможна 1
  2. Щука на повърхността – мисията възможна 2

Здравейте колеги и приятели,

В първата част на репортажът си поговорихме за някой теоретични неща при подготовката за риболов на щука на повърхостта и колко е важно да сме подбрали както правилното място , така и правилното време и начин на провокиране.
Обаче от всичко това няма да има никакъв смисъл ако не сте с правилните примамки.
А примамки дал господ и евтини и адски скъпи , и екзотични и стандартни – и всеки производител се кълне в тяхната уловимост.
В тази част на статията няма да ви убеждавам ,че някоя примамка е по-добра от друга или по-уловиста или по… там каквото и да е 🙂 .
Просто ще разгледам примамките , които аз ползвам и които могат да се намерят лесно вече и на нашия пазар и всеки може да изпробва без да се рови в екзотични сайтове и без да ги купи без ги  е огледал на живо 🙂
За следящите блогът ми въобще няма е изненада ,че започвам с любимият ми 100 мм слайдер на фирмата Pontoon 21 със звучното име Loco Pero ( в превод – бясен пес).
За него дори отделих специално представяне в разделът за описание на примамки и мога да кажа ,че много често е мой първи избор за риболов на повърхността.

Трябва ви малко време да свикнете с неговата неравномерна и понякога направо трудна игра , но усетите ли веднъж на какво е способен атаките следват една след друга.

На видеата ясно се вижда проводката  и бруталните атаки , но това което не можах да заснема са няколкото атаки в самата пауза воденето когато воблерът е полегнал с цялата си дължина на повърхността и изненадата е пълна 🙂
Куките му са достатъчно мощни и здрави и не се налага подмяна и може да им се доверите в борбата с голяма риба.
Трябва да се има в предвид ,че при малко по-бързо водене понякога слиза под повърността на водата , а после също така ненадейно изкача над нея което за мен е по-скоро предимство 🙂

До тук ставаше дума за откритието на миналата година , но макар и много уловист „бясният пес“ е доста далече от универсалната повърностна примамка , а ако изобщо има такава то нейното име е Lucky Craft GUNFISH във всичките му размери и модификации от 75 мм – чисто сладководен  до 135 мм – чисто морско изпълнение 🙂

13427763_10201946245134865_2030785427640605431_n

И ако размерът има значение 🙂 , то тук явно не важи щото го напада мало и голямо 🙂

20160523_151417-157

Универсалността му не се измерва само с размерите му , но и с комбинацията между попер и уолкър – да, само в една проводка можете да смените цели 3 начина на водене и все едно сте използвали 3 примамки наведнъж 🙂 . Започвате като попер , преминавате през змиевидната  уолкърна проводка , а за капак може да комбинирате 2 -те дори в рамките на метър – два :). И това без да броим разновидностите на споменатите горе проводки , с които можете да докарате невиждана комбинация от движения. И това само с една единствена примамка , с която може да изкарате от равновесие дори и заспала от преяждане щука (Справка видеото от първата част).
И колкото повече го използвате  – толкова по-лесно ще можете да изпълнявате сложни комбинации от движения и звуци и рибата няма да остане безучастна по никакъв начин.
Воденето на тази примамка е лесно и ще свикнете само за няколко минути – оплитанията са почти невъзможни , лети прекрасно , а цветовата гама е толкова многообразна , че може да задоволи изискванията на почти всеки рибар. И имайте в предвид  ,че наще БГ щуки са видели какво ли не и по някога морските цветове правят чудеса в сладка вода , още повече ,че типично морските цветове са оборудвани в доста по-големи 3 -ки , а и ако посещавате гръцкото море – то няма да се налага да ги сменяте.

Две проводки и 2 удара на подивяла щука – при втората от тях имаше 2 бързи удара – толкова ядосана щука отдавна не бях виждал 🙂 .
В първата част клипът с Gunfish 115 mm рибата удари в 14 ч следобед в най-голямата жега – тогава комбинирах бързо придвижване след приводняването на примамката с голяма пауза и леко поперно движение което изкара извън нерви 🙂

А каква примамка трябва да е , за да накара щука да излети метър над водата и да вкара на рибаря уникален адреналин?. Е всичко това може да ви даде този уникален хибриден модел на Lucky Craft – Gunfish  във всичките му размери и ще е срамота да не я използвате в риболовните си излети – би могла да ви донесе много незабравими емоции.

А в края на горното видео имаше 3 -на атака на щука насочена към легендарният модел на Lucky Craft Sammy , за който ще поговорим в следващата част … както и за новият претендент за тронът Gunfish, „най-универсална примамка“ – DUO Realis Pencil Popper 110 mm и големият му събрат с цели 148 мм 🙂 , както и за използването на попери при риболова на щука , защото дотук засегнахме основно уолкери и хибриди  🙂

И като за край едно видео в което се занимавам дребосъци  и личи удоволствието от този риболов 🙂

Очаквайте продължение…..

Щука на повърхността – мисията възможна 1

Posts in this series
  1. Щука на повърхността - мисията възможна 1
  2. Щука на повърхността – мисията възможна 2

Здравейте приятели и колеги риболовци,

Риболовът на щука на повърхността е един от най-интересните и същевременно емоционални видове риболов, които съществуват, като бруталните атаки и визуалното удоволствие от удара се помнят дълго. След няколко тематични излета в края на миналата година и началото на тази се събра достатъчно снимков и видео материал за подобен обобщаващ разказ в няколко части.
За да се лови щука на повърхността се изискват няколко прости елемента – да има щука, времето да е подходящо, да сте на подходящото място и да имате подходящите примамки и техника на водене и голяма доза упорство. Звучи супер лесно , но съчетанието на всички тези параметри на задачата е изключително трудно и много хора след няколко неуспешни излета просто слагат въртележката и захвърлят тези чудати примамки в ъгъла на своята кутия, а успехът по някога е толкова близо…

IMG_20151117_162059
Да започнем от мястото за риболов с повърхностни примамки. Всички знаем ,че щуката обича да дебне своята плячка в засада от укрития и плитките и обрасли с шавар дупки са идеалното място за това. По някога само метър свободен във водораслите е достатъчен , за да имаме атака на побесняла щука , чието спокойствие е нарушено от нашата повърхностна примамка. Една от грешките на риболовците стартиращи с този вид риболов особено от брега е да изберат грешното място – било то прекалено дълбоко или изцяло чисто и без никакви укрития. Да, на такова място вероятността да скъсате своята примамка е малка , но още по-малка е вероятността да хванете и щука и с това да пропуснете подобни емоции.

Но трябва да се уточни, че не само пълните с водорасли водоеми са притегателно място за щуките  , но все пак дълбочината е определяща при търсенето на щука и е добре да познаваме водоема, на който риболовстваме и да изберем правилното място на което да подадем примамката и тогава дори и да няма естествени укрития може да се надяваме някоя щука да е излезнала на лов 🙂

И когато попаднете на правилното място се надявате да е и в правилното време. Това сякаш е по-лесното за уцелване – всеки знае ,че щуката в топлите летни месеци активно търси храна рано сутрин и привечер, но в различните сезони тя мени своите атакуващи навици като през горещите месеци атакува основно сутрин , докато веднага след разрешаването на риболова й , когато водата е все още студена – основните удари са в следобедните часове , когато горният слой на водата се загрее.Е , винаги може да ни изненада някоя щука стига да успеем да я раздразним с подходяща проводка. А, в следобедните горещини когато рибата лениво си почива на сянка , последното нещо което би я накарало да атакува е бързо движеща се примамка, за която трябва да размъква пълният си търбух. 🙂 И тогава на помощ идват големите паузи във воденето на примамката, а ако тя се движи бавно и лежерно след поне 4 – 5 секундна пауза… да , това би извадило от нерви и най- заспалата риба и би атакувала зловещо подобно изчадие.

20160523_151354-155
Следващото видео точно отразява именно такава ситуация като рибата при удара погълна изцяло Lucky Craft Gunfish 115 mm  и въпреки внимателната интервенция по откачането – същата умря и при чистенето се оказа натъпкана до пръсване с риба , което потвърди теорията ,че в следобедните часове ударите са от раздразнение , а не от глад.
Ето и видеото на самият удар и демонстрация на лежерната проводка 🙂

Това беше единственият удар на повърхността за целия ден въпреки, че упорствах доста.
Удоволствието от подобни срещи на повърхността ни карат упорстваме дори във време когато ясно се вижда, че няма никаква активност около повърхността на водата с любимите си повърхностни примамки, за които ще стане дума във следващата част.

 

Отново в Щукарския Рай

След доброто откриване на белите риби , реших на следващия ден да се отдам на щуколов с приятели. Около 9 часа сутринта пристигнахме в Щукарския Рай – едно от малките диви и уникални места за риболов на щука в България. За съжаление първоначално риболовът не тръгна добре. Забелязахме във водата подозрителни шамандури, които от опит знаем, че са бракониерски тапи за щуки.

Огледахме се и забелязахме в далечината една надуваема лодка във водата с двама човека, които въртяха на блесни. Предположихме, че може би тия шамандури са техни. Моите приятели си пуснаха каяците и веднага почнаха да вадят тапите, като ми ги хвърляха на брега, за да ги унищожа с ножа :

От далечината се чуха викове : „- Абе ееееееей, я не ми пипайте шамандурите бееее! Ще ви убия ве ееейййй….!!“
Оказахме се прави, че тези тапи бяха на хората с надуваемата лодката.
На снимката се вижда колко са нагли тия типове /въртят между шамандурите си, като другата е в дясната страна на изсъхналото дърво/ :

Ей направо полудяхме тримата и почнахме чобанската, с провиквания, да се разправяме с тия хора :

Отнесохме доста закани и заплахи, че им унищожаваме бракониерските тапи, поради което телефонирах на 112. В последствие се свързахме с дежурния полицай от местното РПУ и му обяснихме каква е хавата. В това време, заплахите на двамата наглеци секнаха 🙂 Изчакахме ги около 30-40 минути да дойдат към нас, та да се разберем мирно и кротко, но така и не се отлепиха от шамандурките си, пред които замятаха блесните. Решихме, че няма да си прецакваме съвсем излета, заради някакви си откровено казано селяндури и се пръснахме из водоема. За съжаление, заради такива тарикати, нашите водоеми в скоро време ще се превърнат в изпразнени откъм риби локви. Направо ми се реве, като виждам каква уникална щукарска дестинация се съсипва по всякакъв възможен начин…..

….и така, първата щука за деня ми удари на CrackJack 78F-SR.

Малка щука, която след снимките върнах обратно :

Последва над  едночасово безрибие при мен и моите приятели. Слънцето вече се бе вдигнало високо и напичаше яко.
Единият авер  излезе на брега до мен с каяка да удари една бира и да направим разбор на кутиите ни с примамките 🙂 Аз си харесах от неговата кутия Fox RAGE Hitcher Jerk & Twitch Floating 120sm и почнах да го мятам :

Докато си коментирахме и експериментирахме примамките, на този джърк ме натресе от нищото една добра щука, която бе над 60 сантиметра. Имахме удоволствието и двамата да наблюдаваме атаката. За съжаление рибата се откачи на метър пред мен и не успях да я щракна с фотоапарата 🙂 Не след дълго отново добра риба атакува същия джърк, но не успя да се зашие добре на куките. Прегледах ги и установих, че фабричната задна тройка е доста по-малка от коремната, което явно бе и предпоставка за двете откачания на рибите. В последствие имах още един удар на щука 60-ка, но тя не успя да нацели воблера 🙂 Определено в този момент джъркът ми стана любим и си казах, че задължително ще си купя няколко бройки 😀 За съжаление се оказа, че в България не се предлага този джърк, а разглеждайки сайта на Fox Rage, забелязах, че е спрян от производство.
Общо взето до края на излета, успях да излъжа още няколко щуки, но с доста скромни размери. Две от тях хванах на Shadow Rap :

На Fox-а бях изненадан също от една писалка 😀

По време на излета, използвах и един нов за мен флуорокарбонов повод за щука на FilStar с дължина от 25 сантиметра. Останах с много приятни впечатления от него, особено при воденето на повърхностни примамки и мисля да го ползвам и занапред.
До нови срещи и пазете малкото диви водоеми, които са ни останали. 🙂

Трудно откриване на щукарския сезон

Привет на всички спинингисти!
Надявам се, да сте открили подобаващо новия щукарския сезон, който стартира на 1-ви Май?!
При мен, тази година, откриването премина доста тегаво, за разлика от предишните. През първата щукарска седмица : от 1-ви до 8-ми Май, направих четири излета на четири различни водоема, като първите два бяха без нито едно ударче. Заложих на класическите водоеми-щукарници от затворен тип, на които през годините съм имал що-годе добра слука. По време на третият излет, след 3 часово обикаляне по брега, имах удар на добра щука, но тя не се заши добре и след кратка борба се откачи. Последният четвърти излет, се оказа по-благодатен откъм риби и удари.
На 8-ми Май, с мой приятел, се отправихме към последното ни известно диво място, което се обитава не само от стандартния размер риби, но и от трофейни щуки.
Това е материалът от неговия излет : „Щукарски излет по време на пролетните бури“.

Има още →

Щукарски излет по време на пролетните бури

Здравейте приятели и колеги рибари,

Тъй като в тази част на годината щуката е единственият възможен обект за риболов в това променливо и дъждовно време , което тотално скапа пъстървовите реки , ние отново заложихме на излет  търсещ тези зъбати твари.
Мястото отново беше същото , но и този път не липсваха изненади 🙂
Водоемът ни изненада този път с пълно безветрие и прекрасно слънчево време.
Започнах веднага с джърковете донесли ми много емоции в предишния излет  и почти директно се насочих към мястото на срещата с крокодила от преди седмица. Е, този път не го срешнах – или вече не е там , или си е научил урока. 🙂 Продължих да замятам в посока брега без никакъв успех и така близо час преди да направя няколко замятания в дълбочина , която на места достигаше 5 метра с потопена растителност някъде към 2 -3 м от дъното. И малко изненадващо към 50 – 55 см щука захапа плахо розовия ми джърк – е докато извадя апарата се саморезилна 🙂 .  И така си минаваше времето без кой знае какви изненади и макар да пробвах цял набор от воблери повече кълванета не последваха. Отново смених мястото и поради това, че слънцето беше напекло смених цвета на джърка и направих малко по-бърза проводката. Отново плах удар ме изкара от летаргията , но явно щуката в този период на годината нещо се бърка с подводница щото направо удари дъното и доста зор ми даде докато я докарам до каяка.

20160508_113744
Има още →

Откриване на риболовът на щука 1.05.2016

Здравейте приятели и колеги,

Дочакахме да стане 1 -ви май  – ден на труда , и като такъв решихме да се потрудим с големи воблери и блесни като почетем подобаващо разрешаването на риболова на щука и распер.
Е , за целта избрахме дестинация позната ни от миналата година с много интересен и разнообразен релеф , съчетаващ плитчини с резки дълбонични и много, ама много потопени дървета и папур :). Звучи като перфектното място за щука – ние го наричаме „Последният щукарски рай“. А , той ни посреща навъсен и мъглив…
DSC05260

С мъглата и бръснещият вятър нещата не отиваха на добре , но  пък борбата щеше да е интересна 🙂
Скрих се в леко подветрената страна и започнах със новата ми придобивка Pontoon 21 Agarron 110 mm  – според руските спинингисти и щуки в топ 3 на воблерите за улов на този звяр което не беше никак за пренебрегване като знам какви неща върши и другият техен любимец Ponnton 21 Loco Perro  .
Вятърът продължаваше да се усилва което правеше воденето на тоз воблер доста интересно , но от летаргията ме изкара 2 -но причукване и след последвалата засечка  до каяка се появи дребна щука  и сезонът официално беше открит. 🙂
20160501_085830

След като мисията беше изпълнена и явно беше ,че нямаме активни щуки в това отвратително време реших ,че ще се опитам да ги провокирам с бавна и мазна проводка на нещо тлъсто – а какво по-хубаво от бавно-потъващ джърк в розов цвят 🙂
И когато времето взе да се прояснява и беше ясно ,че ще видим и слънце – ток премина през моя Megabass Blizzard и нещо бясно потегли към близките укрития….
Ето видеото от злощастната битка 🙁
Един самоделен джърк на колегата Петър Лаков съблазни това чудовище , но нямах късмет да го снимам :(.

Битката беше изгубена , но войната все още НЕ!
Смених мястото и цвета на джърка , пак от същият  БГ воблеростроител, щото слънцето си напече както е нормално за началото на май и до едни потопени храсти усетих повеждане в страни …. последва бърза засечка и първата хубава щука беше на лице 🙂

20160501_100059Че , тройките са малки е ясно , но и също така е ясно ,че рибите не взимат примамката уверено.

Тук вече забравих за големия карък от преди час и уверено продължих да залагам на джърковете , на които според капацитетите не им е работа във водата през това време на годината.
Отново сложих розовия модел който има още по-широка игра – трябваше да привлече внимание в сравнително голям и дълбок до 2 метра залив. Заложих на единични подръпвания  с големи паузи  знаейки , че по време на покой примамката много примамливо потъва. Е , явно уцелих ваксата, защото почти на максимална дистанция нещо понесе пропадащият воблер към дъното.
Борбата след засечката беше страхотна , рибата много борбена и повратлива и ми достави страхотно удоволствие.

20160501_114154

И пак от вън – явно рибите бяха наядени и само раздразнението от играта на джърка ги караше да атакуват. Това се доказа и от повърнатите в последствие риби 🙂

След кратки снимки и 2 -те хубави риби бяха върнати обратно във водата – там където им е мястото!

DSC05284

DSC05286

Риболовът продължи с дребосъци всички само на един единствен воблер
Pontoon 21 Agarron 110 mm , които приключи сметката си с 5 щуки като една направо го глътна целия като бонбонче 🙂

20160501_134531

Малко след 16 часа  вятърът стана зловещ и решихме да прекратяваме риболова.
Дали аз нацелих примамките , които този ден харесаха на щуките не знам , но аз имах над 10 удара и 7 риби , докато колегата каякар опита какво ли не , но остана само с един удар и малката щука му се откачи до каяка 🙁
Така приключи може би най-успешното ми откриване на щуколова от както съм спинингист.

Поздрави и наслука.