Месечни архиви: октомври 2017

Марицалайт през октомври 2017 – част 2

Ето я и втората част от серията излети, които направих на Марица с лайтовия спининг. Отново ще ви покажа два излета, както беше в първия ми фото разказ. Събитията са от втората седмица на октомври. Предходният уикенд (07-08.10.2017) през страната бе преминал за кратко студен фронт и си поваля. Така и така бях начесал крастата предната седмица, та реших да пропусна риболова през уикенда. Два дни след споменатите валежи се отправих пак към Марица.

Трети излет

За мое очудване реката бе вдигнала нивото си съвсем леко от дъждовете през уикенда, като не се беше замътила, но беше поизстинала малко. Дневните максимални температури се вдигнаха отново и достигнаха стойности от 23-25 oC. Предпоставките за успешен излет бяха налице. На реката отидох към обяд. За съжаление през първия един час и половина от излета, нямах удар. Къде ли се бяха дянали маришките рибки? По успешните места нямаше и помен от рибка, а за мое нещастие скъсах един Salmo Hornet 4S – HPH. Постепенно, облавяйки с въртяща блесна покрай брега, напипах все пак някакви рибки. 🙂 Въпреки, че тройката на блесната бе голям залък за устата на това расперче, някак си тя успя да се закачи редовно за долната му челюст. Последваха още няколко подгонвания и почуквания на идентични малки хулигани, което ме наведе на мисълта да взема сменя мястото.

Времето течеше бързо в търсене на рибките и оставаха все по-малко часове за риболов, защото слънцето вече се скрива зад хоризонта по-рано. На новото местенце имах няколко удара на малкия уолкър на Storm. Бях напипал отново малки хулигани.

В по-дълбоката част, търсейки кефал с въртящата блесна, пак имах слука на малък распер, но нищо друго не се обади и се наложи да сменя и това място.

Към 16 часа успях да прилъжа няколко бързи кефала, залагайки отново на въртящата блесна на Mepps – Aglia-e първи номер. Рибите удряха в течението на известна дистанция от мен, покрай самия бряг, където имаше и водорасли. Явно се бяха скрили там.

Общо взето каквото имаше там го набодох на блесната и се придвижих към новата локация, а там, отново бях изненадан от малък хулиган. Много яка популация от малък распер се е позавъдила в този участък от реката. Дано след година-две, те да поотраснат и да ни зарадват още повече със стръвния си апетит. Интересното е, че едри распери никъде не се виждаха и никой от колегите не улавяше, само дребосък.

Към 18 часа, стигнах едни разливчета, на които до този момент нямам празно на повърхностни примамки.

Водата по тези разливчета бе малко по-топла и отново заложих на любимите повърхностни примамки. Освен това бе настъпил и златния час – какво по-подходящо от това. 🙂 На линията поставих любимия ми играч и мача започна. След няколко неуспешни атаки при проводките, най-после направих първата заварка на повърхността!

Пуснах рибата и продължих настоятелно да търся кефалите на повърхността!

Да обаче как да се улови кефал, като тези хулигани не оставят на мира малкото уолкърче. 🙂

Така им се услаждаше уолкърчето, че те с агресия го атакуваха и всячески икаха да го налапат. 😀

Смених уолкърчето с мини поперчето на Storm и го помятах известно време. За съжаление нямах слука с него и отново върнах стария играч в играта, като впоследствие смених и цвета. 🙂

Мини распер на мини уолкър – направо да ахнеш и почувстваш, че владееш Силата на много високо ниво! 😀

Значителен брой распер тип зарибител успях да изчопля от повърхността на водата. Надвечер хиперактивността на тези рибки беше умопомрачителна. „Още едно последно замятане“ малко след 19 часа и реших, че е време да си ходя, защото се налових! 🙂

Четвърти излет

Два дни по-късно отново бях на Марица. Реката се бе позамътила малко, вследствие на по-високото й ниво, спрямо предния излет. Може би бяха пуснали язовирите от каскадите. Този път бях отишъл по-рано – към 11 часа.

Врътнах една блесна по течението няколко пъти и при една от проводките, на метър от мен, заковах този костур.

След 10 минути имах много здрав удар от силна риба, отново провеждайки блесната по течението. Започна борбата, но след няма и 10 секунди тя се откачи. Осъзнах, че това със сигурност бе добра щука и смених блесната на Mepps с по-големия номер от серията – трети. Този сценарии вече се бе разиграл предната седмица и знаех, че ако рибата е настървена, както тогава, то няма начин да не ми удари отново. За съжаление след три проводки  зацепих въртящата блесна в някаква драка. Последваха минути на опити от различен ъгъл да я отцепя, но закачката така и не поддаде и скъсах. При опитите ми да отцепя примамката, се бях отдалечил малко от позицията си и на моето място застана друг човек, който до този момент ловеше на 10-тина метра под мен на плувка с директен. Малко нагло и подло от негова страна, при положение, че бях хванал една риба, а друга по-голяма ми се откачи, но така или иначе ми предстояха минути на превързване, го оставих да полови на моето място. Нещо не ми се получаваха възлите и леко се напрегнах от това. По едно време и той скъса и отиде да превързва. Е аз, що да не си отида пак на моето място, имам щука да диря? 😀 Застанах си на позицията и довърших направата на повода. В това време колегата плувкар се върна и застана на метър от мен вляво, защото преди малко бил хванал една риба там (скобар или морунаж). Съвсем толерантно и спокойно му намекнах, че това не е много коректно от негова страна и му споменах, че тук диря една щука, която той няма как да хване, щото е на плувчица и леееко ми пречи да я излъжа. 😉 Сами разбирате, че някак си не е коректно да застанеш на мястото на друг риболовец, който само допреди малко там е ловил риби, а впоследствие леко се е отдалечил, защото е искал си откачи примамката, която се е зацепила и да си се върне обратно на позицията. Както и да е, по-късно колегата разбра за какво му говорех, защото настъпи момента, при който монтажа му за малко да закачи линията ми. Точно тогава съвсем тихичко без повече коментари, се върна на мястото си, на което преди това ловеше. Бях сменил вече три воблера с размери от 6-7 сантиметра, но щуката, която търсех не ги пожела. Отворих друга кутийка с примамки и се зачудих какво друго мога да й предложа, за да я провокирам отново. Очите ми се спряха на DUO Spearhead Ryuki 50S цвят ADA4068 Yamame Red Belly и един мой светъл спомен се прокрадна в мислите ми. Преди вече три години, на лайта улових с него на Марица щука с дължина 70 см и тегло 2,5 кг. Ами, толкова светъл и хубав спомен бе това, че направо превзе избора ми и го поставих. Това бе пълна глупост, която смело направих, вярвайки си, че ще надвия отново „звяра“ с хитрост и умения. 😀 На третата проводка по течението, щуката отговори на повика ми близо до брега, на метър от мен, където ми пречеше колегата да обловя. Тя обаче, не ми даде никакъв шанс за борба, отнасяйки с устата си ценното ми воблерче, оставяйки ме с паднало чене, куп размисли и страсти от сорта „защо така, а не онака“ и „какво не ми се получи този път“! Ето, че ми остана в ума още един светъл спомен за въпросното Spearhead Ryuki и добра щука. 😀 FC на Duel с диаметър 0,235 бе с „ножица отрязан“.

Подходих с насмешка на случката, признавайки си, че бях надигран от рибата. 🙂 Сложих нова карабина с вирбел и отново потърсих щуката по същата траектория с още няколко примамки. Все пак да видя дали няма и трети път да ми удари – поне да ми даде шанс да си взема воблерчето от устата й. 😀 Еееми, много нагъл станах пък аз. Рибата обаче изпляска на няма и 15-тина метра по-нагоре от мен, набивайки в пасаж от малки рибки. Помятах още 40 минутки от различни позиции, като играта бе „на котка и мишка“, но тя така и не се появи повече. Беше си време да сменя мястото и потеглих надолу по течението. 🙂 След доста настояване, всичко на всичко, успях да излъжа цели две рибки – хубав костур и малък распер.

Доста набързо проверих успешните местенца от предните излети, защото се оказа, че нямаше никаква рибка там. Неусетно стигнах плиткажите, на които успешно ловя надвечер с повърхностни примамки. Към момента те бяха с малко по-дълбока и бърза вода.

Нищо, че вече бе следобед, сложих малкия пенсил на Storm и го заиграх на повърхността на водата. Ударите бяха доста редки, като почти нямаше активност отгоре. Въпреки това, направих една успешна заварка на повърхността с хулиган.

Малко по-надолу обърнах на блесна и залових един бандит.

След това отново обърнах на уолкърчето:

Надвечер активността бе много слаба, спрямо предните излети, но въпреки това успях да ковна няколко риби на малкия пенсил.

Обнадежден от тази добра слука, реших и през третата седмица на октромври да потърся маришките рибки, предусещайки, че отново ще има интрига и емоции на лайта. 🙂

 

 

Неочакваната щукослука

Здравейте приятели и колеги 🙂

Разказът за този риболов се позабави , но все пак по-добре късно… отколкото още по-късно 🙂
И така в началото на октомври имах щастието да тествам няколко различни комбинации от мутипликаторни макари и въдици – от универсалният Tailwalk  Fullrange  , до чисто джъркова гега на Pontoon 21 с лайт тест 20 -80 грама и се стигне до типична джигова гега 7§half  с тест 7 -21 грама.

За тестовете с тях ще понапиша друг път ,а сега ще нахвърлям какво се случи в топлата и слънчева неделна утрин 🙂
А то се случи ,че докато стигна стана 10 часа и ако е имало някаква сутрешна активност – то съм я проспал 🙂
Влезнах в тежката артилерия от макара с джъркова гега , но след упрорито мятане на големи примамки с формата и големината на щекарска радост на гребния канал , освен една дребна щукичка нищо друго не се появи….
Значи пак ще трнява да се ходи към плиткото – а по обед там може да се случи поне нещо различно като риболов на повърността.
За да съм максимално близо до теглото на хвърляните примамки реших да сменя гегата с универаслната Tailwalk  Fullrange – по-лека е и мога да хвърлям и относително малки примамки 🙂
И така , запътих се към плитката част , но то пък взе ,че духна … 🙂
Все пак провокирах две атаки на повърхността и извадих един дребосък около 45 см…
През цялото време нещата се очертаваха като „пак от същите дребосъци“ и това все повече се затвърждаваше с преминаването към изцяло питкият участък , който се оказа и на завет 🙂
там разхвърлях доста от арсенала си и хванах дежурните към 10 -тина щуки най-голямата към 50 см.

Упорствах и с големи джъркове , но… НИЩО!.
И така се изниза бавно денят и реших ,че е време да се отправя към колата.. но сърце рибарско не трае и тъй като слънцето беше почти на края на хоризонта , а вятър почти нямаше сложих едно повърхностно зверче „DUO Realis Pencil Popper 110 mm“ и започнах да проверявам за последен път потопения шавар.
На всяка проводка си казвах „Ей тази е последната..“ и… после замятах отнова като бавно се придвижвах посока колата.
Ощавих го целия шавар без успех и  към десетата „последна“  проводка репих да направя успоредна проводка на брега по ръба на започваща рязка дълбочина.
Запратих поперът на максималните метри и започнах доста бързо и шумно водене съчетаващо поперово пляскане със змиевидната проводка на уолкер 🙂
Ударът беше брутален , а скокът който рибата направи взимайки примамката и последвалото приводняване беше нещо прекрасно особенно на фонът на залязващото слънце. Борбата макар и кратка беше запомняща се и… както нямаше да пиша репортаж за този излет….. ами ето го и него.

Прекрасната щука с дължина 4 педи (пак си забравих рулетката) беше погълнала целият
DUO Realis Pencil Popper и заданата тройка изчеваше далеч в гърлото и….
Откачането беше трудно занимание  и имаше голяма вероятност да не успее да мине добре за зъбатият пациент , но след кратка реанимация всичко си беше на мястото, а рибата готова да отплува.

Такава риба е грехода да свърши в найлонов чувал и разфасована – изядена веднъж никога няма да ни достави повече описаите по-горе емоции , а нали заради тях  ставаме в 4 часа сутринта и изминаваме стотици километри дори за един ден?

Така завършва този неочакван разказ за дългоочаквана слука.
За да не я чакаме толкова дълго – връщайте рибите си обратно във водата , само така може да се счита един риболов за пълноценен.
Бог да ви пази , а вие пазете рибите.
Наслука.

Марицалайт през октомври 2017

Здравейте приятели и колеги по въдица!

Започвам малка поредица от фото разкази за лайт излетите, които направих по река Марица около Пловдив през октомври. Сигурен съм, че ще са ви интересни, тъй като имах много добра и разнообразна слука на различни видове примамки. Реката в този участък е малко по-различна от средното и долното течение. На места тя държи много добра популация от лайтови рибки, което мен лично много ме радва, но преди всичко трябва сам да откриеш къде стоят рибките и да разбереш техните предпочитания към изкуствените примамки, които ще им поднесеш. Итересното при излетите бе, че успях да направя много добър риболов на повърхностни примамки – нещо, което от известно време исках да направя. Примамих с тях за снимки костури, кефали и малки распери. Стартирам поредицата и се надявам материалите ми да ви бъдат интересни и полезни. 😉 

Септември се намръщи в последната си седмица и атмосферните условия се скапаха тотално. Така и не успях в съчетание с това и личните ми ангажименти да направя официално закриване на пъстървовия риболов в последните дни преди забраната. То и никакъв друг риболов не успях да направя. Дневните максимални темепратури бяха паднали с малко повече от 10 градуса и през цялата седмица вилня студен циклон, който се бе разположил над цялата страна. Чак към първия ден на октомрви облачността се поразсея и се показа слънце и „на нашата улица“. Температурите тръгнаха нагоре и синоптиците предвиждаха ясно и стабилно време през първата седмица от новия месец с тенденции за затопляне. Като да не повярва човек, така се и случи. Дневните максимални температури се повишиха отново до 25 градуса и настана циганското лято. 🙂 След седмица и половина риболовна суша, грабнах лайтовия спининг и се запътих към въпросната дестинация, като направих през първата седмица на октомври два излета, които ще ви представя сега в този фото разказ.

Първи излет

По бреговете на Марица си личеше, че нивото й вече се понижаваше от влезлите в коритото й проливни дъждове. В ранния следобед вече ловях по познатите места, като главната цел на излета бяха спортните кефали и проучване на активността им след предишната студена седмица. Първата точка, на която реших да ги търся, бе дебелото течение. Слънцето от няколко часа напичаше здраво и това ме наведе на идеята да ги търся там. Със сигурност ако има риби, които търсят храна, то те ще са там. Няколко подавания с  Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 900 и първия кефал се закова!

Обнадежден от тази риба продължих да настоявам още 10-тина минути с Mojarilla-та, но друга слука нямах.

Смених няколко примамки в следващите 20 минути и резултат се появи само на  Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №2 – две почуквания, като единия успях да го отразя и кефала подскочи като пъсътрва над водата, убоден от едното жило на блесната.

В следващите 2 часа претърсих брегова ивица от около 400 метра. Имах едно-две плахи почуквания на горната въртяща блесна и един откачен кефал около 18 см. Общо взето активността беше много слаба, а усещах, че рибите са там. Просто не искаха да се хранят. Направи ми впечатление, че стискайки блесната в дланта си, усещах студ от нея. Явно водата бе изстинала от дъждовете и пасивността на рибите бе породена от това. Надвечер към 18 часа се появиха активни рибки на хоризонта и настъпи „златния час“. Забелязаха се и първите приплясквания и кръгове на повърхността на водата. Така и така бях намерил активни рибки, реших да пусна котва на това място и да ги пробвам. След няколко минутки слуката дойде на Salmo Minnow 5S в цвят HPH:

Последва още едно почукване, но нищо повече. Да обаче, срещу мен в тихото, покрай отсрещния бряг рибите продължаваха да играят на повърхността. Смених воблерът с малкия пенсил на Сторм и направих от любопитство една проводка с него, да видя дали ще има ефект. Надявах се, че ако са настроени хищно, то поне ще започнат да го преследват, а след това и евентуално ще му се нахвърлят, атакувайки го. При първата проводка последва проследяване от спокойната вода. Минавайки напречно на течението рибката изгуби интерес и се върна обратно в тихото. Е, значи има интерес към супер готиния малък уолкър?! При втората проводка от тихото изскочиха две рибки, които се сборичкаха за уолкърчето. Само едната продължи да го следва и в течението, след което се изгуби. Явно е, че това щеше да бъде игра на нерви и упорито настояване. Всячески исках да излъжа някоя от рибките и продължих с проводките. На всяко провеждане имах подгонване или удари, но така и не се зашиваха рибките. Имах избухване и от по-едра риба, навярно добър кефал, но отново достигайки струята рибата се отказа. Много се чудех какво ми преследва уолкъра. Дали малките рибки са кефали или пък едри уклеи? Охлабих още малко аванса и този път дадох от себе си цялото търпение, упоритост и техника, които имам. Казвам и техника, защото се оказа, че не е лесно да се води и контролира този малък сладурски бонбон в течаща вода. Този път всичко бе на 101% и успехът дойде на куката! Заварката на повърхността бе с много лека засечка и ето, че в ръцете си държах първата излъгана маришка рибка на пенсилчето. Удовлетворението от стореното бе голямо, а кефа – на макс. 🙂

Оказа се, че отсреща наред с кефалите, са се въртели и малки распери, а не големи уклеи. Опааа … свееетна ми крушката и изобщо зарязах другите примамки от кутията ми. Реших, че ще ловя само отгоре! Много обичам този начин на риболов и напипам ли рибките, то зарязвам всякакви други видове примамки и карам само с тях.

Пуснах малкия хулиган и отново се наточих за повърхностен риболов!

Ударите на малкия пенсил продължиха и в следващите проводки. За съжаление, времето вече беше доста напреднало и слънцето започна да се скрива над западния хоризонт. Знаех, че не ми остава много време за риболов, но въпреки това си цъках отгоре. Успях да заваря още един малък хулиган, който след повеждането се откачи в течението. Тъй като ми стана ясно, че от тия дребосъци няма да успее да се вреди кефала, сложих мини попера на Сторм и промених правилата на играта в самия край на мача. 😀 Да, така спряха ударите отгоре, но поне знаех, че ако нещо ме тресне, то е ясно какво ще бъде! 🙂 Размърдах се и отидох на по-горното течение, на 20 метра от мен, да си попопвам лекичко, защото на това местенце, никоя рибка не прояви интерес. На третата проводка имах удар, водейки мини попера по течението, но рибата не се закачи. Ахааа значи можело?! 🙂 Оп, на четвъртата проводка стана заваркатааа:

Ето го и щастливецът, който се опита да ми грабне под водата мини бонбончето!

Е, точно в този момент ми влезна в главата аааадската муха и си казах, че при следващите ми излети на Марица с лайта, няма да пренебрегвам така с лекота любимите ми повърхностни примамки, които използвам по принцип само в затоврени водоеми и ще им дам още по-голям шанс отвсякога! Тръгнах си от реката удовлетворен и пълен с пъклени планове за следващия риболов. 🙂

Втори излет

Времето, през първата седмица на октомври, се задържа стабилно и предпоставките за следващия успешен риболов на Марица бяха повече от примамливи за мен. 🙂 Два дни след първия излет бях отново на реката. Този път реших да насоча усилията си към друг подучастък от нея. Около 12:20 часа на обяд вече замятах безгрижно в теченията на реката, огрян от прекрасните топли лъчи на октморвийското слънце. Бях се разположил на един от разливите, образувани след прага, като бързото течение вървеше до отсрещния бряг. Пред мен водата бе по-спокойна, а дълбочината варираща – от 40 см до около 1,5 метра в ямите. Имаше и разположени туфи с водорасли. Нивото беше леко поспаднало, а цвета на водата бе същия, както преди два дни. По едно време през течението мина някаква помия, която набързо го оцвети в тъмно кафяво, но за около 5 минути тая гняс се отми и изтече надолу по течението.

Първата примамка, към която посегнах от кутията бе Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №2. След няколко проводки, приближавайки я до брега, получих много тъп удар – все едно закачих в драка. Засякох и след секунда-две се оказа, че имах добра риба, защото от другия край „нещото“ потегли, натискайки към дъното. Започна борбата и лайт пръчката се сгъна по онази хубавата полупарабола, която всички искаме. 🙂 Рибата продължи да натиска надолу, но аз пък я придърпвах нагоре. По едно време успях да забележа една леко червеникава опашка, но до там. Рибата се откачи и замина преди да видя каква беше. Много мразя в първите минути на играта да имам удар на хубава риба и тя да се откачи при борбата … Във водата забелязах мъртва каракудка, което ме наведе на мисълта, че явно на това място се търси щука и вероятно рибата, която ми се откачи е била такава.

Реших да се заиграя с евентуалната щука и да пробвам дали тя ще удари втори път. Избрах Salmo Minnow 5S в цвят HPH и направих няколко проводки по същата траектория.  При първите две равномерни проводки нямаше удар. Така и така съм се заиграл да я диря тая „щука“, да взема да подходя по щукарски? При третата проводка приложих туич, но с малко по-бързо водене – отново нищо. На четвъртото провеждане съвсем забавих скороста и съвсем лекичко туичвах Minnow-а на Salmo. Воблерчето мина през едно обратно течение и го насочих към мен, към по-спокойната вода. На три метра от мен … БАААМ – удар! Някаква риба го грабна и сви спининга. Разбрах, че тя отново не е баш лайтова рибка и почнах да я напъвам, придърпвайки я до мен. От водата се показа много борбена маришка щука, която като нищо можеше да ми отнесе малкия воблер. 😀 Много сериозно засмукване е било …

След няколко ръна и свещи, маришката зъбла се успокои и я подготвих за снимки, като си взех и безплатно душче от пръските, създадени от плясъците на опашката й. 🙂

Видях, че тройките на воблера не представляват опасност за рибата и я пощраках още малко.

Премерих я с метърчето и на дължина се оказа 47 сантиметра.

Хубава и борбена риба! Бях забравил какво е да уловиш маришка щука на лайт спининг. Много се зарадвах, че успях да я провокирам за втора атака, въпреки че при първата я бях набол сериозно с блесната. Повечето щуки при тази ситуация не ти дават втори шанс. 🙂 Пуснах я и реших да сменя позицията, защото доста шум вдигнахаме с нея. Нямаше смисъл да мятам повече там.

На новата точка боднах ей този хулиган, който успя да налапа и трите жила на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1.

Малкия распер замина да трупа килограми и дължина, а аз продължих да си замятам безгрижно, търсейки маришките хищници с лайта.

Ето, че и още един бандюга се излъга на въртящата блесна.

Повече ударчета нямах и реших да се отправя надолу по течението. Там имах слука с Minnow 5S в цвят WOD. Кефалчето удари в една яма на няколко метра пред мен и се показа набързо пред обектива ми.

После пък се излъга този бодливец, при провеждането на блесната по течението:

Малко по-надолу достигнах едно много перспективно расперско място и сложих Thrill-a на Salmo – 7 см и цвят HBL. Примамката бе в горната граница на теста на спининга ми и го замятах почти плавно, за да не стане някой сакатлък. 🙂 Как успя да се зацепи в дъното след няколко проводки така и не разбрах. Явно съм минал покрай някакъв камък или по-плитко място. Работата отиваше на късане на брейда с размер №1, но по едно време закачката поддаде, напъвайки я отстрани и извадих тая грозотия, на която имаше и скъсан монофил 0,35 мм или 0,40 мм с ръждясала голяма тройка.

Все едно тая гад е стояла там и мен ме е чакала … Откачих Трил-ът и заметнах парцала надалеч от водата.

Както и да е … риболова на местенцето се прецака и се преместих малко по-надолу, където залових този бандит на любимата ми въртяща блесна! Всичко на всичко, се излъга само този костур. Отново беше време да се преместя.

Стигнах до едни плитки местенца, на които имаше разпръснати камъни, а основното течение вървеше по отсрещния бряг. Общо взето пред мен бе дълбоко има-няма две педи вода. Времето беше напреднало и бе подминало 17 часа. Реших да не пренебрегвам тези разливчета и да заложа на повърхностните примамки. 🙂 Първият ми избор бе малкия пенсил на Сторм. Охлабих аванса и заметнах. Казвам ви, такова шоу на повърхността си спретнах, че дълго ще го помня!

Този много бясно грабна под водата малкото уолкърче, след две последователни атаки на ръба между течението и спокойната вода и направи яката заварка.

Заслужи си фото сесията! 😀

Пуснах го и продължих да търся следващите жертви на малкия сладур!

Оп, ето един по-дребен!

Оп, ето един малко по-едър от предишния, който много здраво и ярсотно налетя на пенсила! Беше настъпил „златния час“ на Марица и рибките се разтанцуваха още по-лудо отгоре. Имах много атаки от всякакъв калибър кефали, а също и от малки распери, но от тях за сега така и не успявах да уловя.

Последва кратко затишие на пенсилчето и реших да внеса шум в системата, както обикновено правя в такива случаи – мини попера на Сторм в любимата ми разцветка! В рамките на 10 минути с него провокирах трима раирани бандита, като единия от тях бе с добри размери. За миг ме накараха да се замисля – абе аз на язовир ли съм или на река?! 😀 Шоуто на повърхността на реката бе изключително! Такъв риболов на Марица до този момент не бях правил!!

Естествено, всички разбойници се върнаха обратно в реката!

И така след тази серия костури реших, че каквото имаше за мини попера, то го изпонабодох и внесох пак тишина в ситемата, поставяйки мини уолкъра на Сторм! Малките распери обаче станаха хиперактивни и до края на излета друга риба, освен тях, не се вреди на мини уолкърчето! 🙂

Удоволствието от повърхностния риболов на тези малки хищници бе огромно. Обобщено, при всяка проводка имах по няколко удара. Някои от тях успяваха да направят заварка и стигнахме до снимки, други ми се откачаха преди снимките, а трети просто налитаха като озверели, блъскайки и подхвърляйки мини уолкъра над водата. Това за мен бе един отличен завършек на втория излет по Марица. Запален фен съм на повърхностните примамки и бях „зажаднял“ много за такъв динамичен риболов с много слука и удари. Твърдо реших, че и на следващите излети на Марица ще залагам безкомпромисно на повърхността и ще разширя в кутийката си цветовата гама от Storm Gomoku Pencil.

До следващата част! 🙂

Почивка в Дидим, Турция 2017

Следващият фото разказ, който ще ви представя, е на морска тематика. В средата на септември бях на почивка в Турция с моята половинка. Не устояхме на привлекателната оферта на един 5 звезден хотел в Дидим, разбира се на ол инклузив и се запътихме натам, за 5 нощувки. Задължително с мен взех и лайт спининга, като напълних само една малка кутийка с примамки. Стори ми се излишно да взимам много такъми и примамки, пък и този път смятах да оставя встрани риболова и да се отдам повече на биченето на айляк под плажните чадъри. В Труция риболовът от брега на морето е свободен, както в Гърция и не се заплащат такси. Трябва да отбележа, че до този момент не бях ходил из турско. Mорските риби, които очаквах евентуално да видя и уловя, вече ги бях виждал из гръцко и леко се чувствах подготвен за риболова. Пътуването беше с автобус, като по-голямата част от прехода бе през нощта. На отиване всичко мина доста леко и почти не усетихме как мина времето. Към 23 часа бяхме се качили на ферибота от Галиполи (Гелиболу) и ни предстоеше да пресечем Дарданелите.

Направи ми впечатление, че местните ресторантчета бяха пълни с клиенти и туристическия сезон все още вървеше с пълна силна.

На кея имаше и рибари, които замятаха на дънце, но така и не видях за 15 минути някой да има слука. Това малко ме накара да се замисля каква ли ще я свърша пък аз. 😀

Последният тир запълни останалата празнота в малкия ферибот и потеглихме към отсрещния пристан в Анадола.

Стигнахме сутирнта крайната дестинация в Дидим – хотел „Didim Beach Resort Aqua & Elegance„, след около общо 18 часа път и се настанихме безпроблемно и бързо още сутринта, тъй като стаите бяха свободни. Изкарахме късмет, защото иначе настаняването щеше да бъде към 14 часа. 🙂 Ето и няколко изгледа около хотела:

Това е един малък басейн от общо четирите плувни басейна, с които разполага хотела. Освен тях, към хотела има и плажна ивица.

Първите няколко дена наред с айлякинга направих и оглед на близките околности, набелязвайки потенциални места за риболов на малки скални морски хищници. Както споменах, пред хотела има разположена плитка плажна ивица, която ако не отидеш да огледаш, ще ти се стори много перспективна, но се оказа, че има голяма особеност, която ще спомена по-долу.

Oт едната част плажът завършва в частно пристанище – „D-Marin Didim„, за над 570 плавателни съда с дължина от 8 до 70 метра. Вариантът да ловя там отпадна, защото на входа на пристанището има бариера с охрана и едва ли някой ще ме пусне там току-така със спининга …, а отдалече местата там изглеждаха перспективни. 😀 Не ми се занимаваше да ходя и да нахалствам при охраната.

За съжаление успоредно на плажа пред хотела във водата има положена на дъното бетонна преграда на около 20 метра от брега, като дълбочината пред нея е 1,4 м, след което идва на 20 см и после след 80 см отива пак на 1,4 метра, т.е. височината на това бетонно „чудовище“ беше около 1,2 м. Покрай нея се виждаха малки пасажи меланури и едри платерини. Поради това препятствие, бе изключено да влезне каквъвто и да е хищник на плажа и трябваше да ловя евентуално надлъжно след бетона – поне брега позволяваше това. От другата страна брегът беше достъпен, като имаше разположен скален нос, след който  бе другият залив с плаж. Така и направих на първия риболов, като за целта навлезнах от другия залив, за да ловя след бетонната преграда. В 6 и 30 вече правих първите замятания, но уви нямаше пипане. За съжаление и в двата залива нямаше никакви джуруми. Първия излет намирисваше на капо. Започнах още по-упорито да търся морските риби с надеждата все пак да направя някакъв рокфишинг.

По едно време видях завръщащи се риболовни кораби, които явно са имали много добра слука, съдейки по ятото грабливи чайки. Това ме наведе на мисълта, при следващата разходка извън хотела да отскоча до пристанището и да огледам каква е хавата там.

В една скалиста местност срещу частното пристанище и отстрани на хотела, най-после избегнах капото. 🙂

Бях сложил малкия пенсил на Сторм. В края на първата проводка една вълна потопи пенсилчето пред брега, но въпреки това не спрях да го придърпвам. От близкия камък се изстреля един морски каменен костур и грабна моментално малкия уолкър! С 300 зора най-после успях да излъжа нещо на труския бряг. 😀

Пуснах малкия разбойник и продължих да настоявам с пенсилчето, но повече слука нямах с него. Сутрешна активност на хищните морски риби продължаваше да клони към нулата. В малко по-дълбоките процепи заложих на малки силикони.

Имаше някакви мега дребни спарита и саргота, които стръвно откъсваха парченца от малкото бейби калмарче на Bait Breath, но така и не успях да уловя нито едно от тях. 🙂 Започнах да инкасирам значителни загуби на силикон и тръпението ми в надлъгването с „детската градина“ се изчерпа. Полових още малко и то стана време за плажен айляк. За 3 часа само една риба – не си е работа.

На връщане пробвах отново и във втория залив, откъдето бях навлязал сутринта, но нямах повече слука. Общо взето рокфиша около хотела бе доста дребен и много разпилян. Едри хищници така и не се видяха на хоризонта, а им бях приготвил по някоя и друга пластмасова хапка. 🙂

След вечерното угояване, идваше ред на вечерните разходки из парка на хотела и по крайбрежната улица на Дидим.

На около 20-25 минути пеша от хотела се оказа, че се намираше и пристанището на града. На кея през нощта имаше много мераклии, които замятаха въдиците. Новините за някакъв риболов не бяха обнадеждаващи. Никой нищо не успяваше да улови нито на дъно, нито на изкуствени примамки. Дори и главоноги нямаше. Въпреки това реших да направя втория риболов там, като по-скоро ми беше интересно да огледам сутринта терена и да знам за в бъдеще какво е положението с релефа и местата за риболов. 🙂

Естествено и в Дидим ресторантчетата също бяха пълни. Свободно на крайбрежната улица пък се разхождаха безпризорни кангали, които бяха високи почти колко ресторантските маси. 🙂 Направи ми впечатление, че кучетата бяха изключително добронамерени и явно никой не ги закача и така те си живуркат около ресторанчетата, чакайки някоя мръвка да падне.

06:20 часа стутринта е, а аз вече се отправям към пристанището на Дидим, което се намира в дъното на улицата.

Някои риболовни кораби вече разтоварваха добрата слука от скумрия, като продаваха директно и на местните.

На кея заварих 4-5 човека, които доста преди моето идване вече бяха заметнали въдиците и чакаха едва ли не слуката всеки момент. Силно се надявах, че между риболовните кораби ще имам добра слука на някакви риби. Една от лампите на кораба осветяваше до някаква степен водата пред кея и точно там забелязах на два пъти лавраци около 35-40 см. Всичко на всичко това бяха две единични риби, които по-скоро си плуваха безгрижно, отколкото да патрулират за някаква плячка. Подадох им успоредно пред бетона, но те бяха толкова апатични, че след няма и 10 минути се пръждосаха на някъде и повече не се мернаха. Първите рибки, които успях да заловя се появиха на Salmo Minnow 6S. Те вървяха на пасаж след воблера и стръвно го почукваха с малките си усти. Оказа се, че бе пълно с малки гопи. Пропуснах да спомена, че дълбочината на кея не бе значителна и след като изгря слънцето, всичко на дъното пред мен се виждаше …

С напредване на времето около мен се настиниха и други спинингисти и дънари, а аз продължавах да си ги дърпам малките гопи, като взимаха на каквото им подам. Ето примерно две, които се хванаха на Rapala Shadow Rap Shad, като всички си заминаваха обратно в морето:

Направи ми впечатление, че спинингистите около мен не проявяваха някаква особена техника и просто си замятаха примамките и ги прибираха на равномерна проводка, без да им придават някаква игра или пък да ги водят бързо. От всички 10-15 риболовци, които бяхме на кея, само при мен имаше някакви рибКи, като имаше и още един колега, който на дънце хвана едно-две по-добри спарита или саргота. Имаше и такива, които замятаха на плувка и правеха доста празни засичания. Явно има за какво целия кей да бъде засипан с шлюпки от семки – кибик работа. 😀
На хоризонта, в далечината, се появи някакво малко циклонче, което бързо утихна.

Най-после някой да улови нещо „едро“ на въдицата (колегата с дългия сърф на заден план) :

Доста необичайна слука бих казал! 😀

След като откачиха „слуката“, направиха много добро пускане и мигом гларусът отлетя. 🙂

Все се надявах, че след новопристигащите риболовни кораби ще се довлачат някакви хищници, но уви, освен дребните гопи, друга слука нямаше.

На силикона също имах удари на гопи! 😀 Цял час и малко тия дребосъци тормозеха изкуствените ми примамки, без да имам слука на каквато и да е друга риба. Някои от рибарите си тръгнаха доста бързо и ми светна крушката, че е време и аз да се омитам и да взема да проуча и другите места около пристана.

Риболовните кораби имаха наистина отлична слука на скумрия и някои от тях стояха на котва извън пристанището, чакайки другите им колеги да разтоварят. Оказа се, че май на пристана няма място за всички кораби. 🙂

Това място е в страни от пристанището, но то не показа резултат с риби, макар че беше перспективно. Тук-там по някой малък рокфиш ми удряше на силикончето …

Опитах се да ловя между лодките за разходки, но и там нямаше риби, които да набода на куката.

Стигнах почти до началото на плажа Алтънкум бийч, като там най-после имах слука … на анадолски тигър, на DUO Realis Pencil 85!  😀

Котето се отърва само с неуспешен улов и набързо забегнаха на някъде с неговото приятелче.

На връщане минах отново през кея и помятах между риболовните кораби, които бяха завзели голяма част от малкия пристан. Бяха се появили малки платеринки и пасаж от дребен зарган, а гопите бяха изчезнали.

Зарганите бяха на дължина около 20-25 см и наблюдавах как народа с въдиците бе пощурял по тях, но така и никой не успя да улови някой от многото зарганчета. Аз също се пробвах, но те бяха прекалено апатични и само преследваха малкия пенсил на Сторм, без да го атакуват.

Часът беше станал 10 и 30 и реших, че няма нужда да кибича повече на кея. Отправих се към хотела, като се отдадох напълно на плажния айлякинг и угояването в препълнения ресторант на хотела.

Според мен, може би средата на септември не е най-подходящия период за риболов по тези места. Като цяло почивката ни бе пълноценна и останахме много доволни от условията и атракционите в хотела, а също и видяхме нови местенца и нещица.

Риболов на Средиземно Море от брега част 3

Posts in this series
  1. Риболов в Гърция със спининг от брега
  2. Риболов в Гърция със спининг от брега - част 2
  3. Риболов на Средиземно Море от брега част 3

Здравейте колеги,
Представяме Ви един страхотен рапорт за риболов във Средиземно море на колегата
Росен Маринов , който изцяло се е специализирал в това да вади страхотни морски риби 🙂

Да започнем от началото , а то е свързано с комбинацията  пръчка – макара!

Такъм: Zenaq PA90 оборудвана със Stella 4000 FI – перфектна комбинация. За пръчката каквито и хвалби да дам, все са малко. Уникална, хванах риби видях как се държи с тях.

Предварително беше заплануван тест на 2 примамки , но какво се случи ще разберете в
ако прочетете разказът до край 🙂

Като цяло тест и сблъсъкът на Angry Gar иглата на Искрен и Стилото се провали – лефер нямаше. С много , много настояване успях да закача един на Искрен около 60-тия метър навътре, водих го 25-30 метра и избяга, като на дърпане  се  усещаше ,че не е повече  600-700 грама.
Предвид липсата на лефер единственият извод, които единодушно направихме, е че Angry Gar лети 10+м повече от Джак фин стило и 15+м повече при страничен вятър. Играе добре, добри змии, голяма амплитуда, може да се води и  бавно и бързо. Риби обаче и той сам не намира  …. когато ги няма в района 🙂

Ден 1 – Лошо (и най-лошият ден за риба , е 100 пъти по-добър от най-добрия ден на работа… )

Две нощни леферчета и чернокомпчета по 250 гр преко сили на Шимано Саилънт Асасин 140С и Рапала Макс Рап бялата. Яко бухане с Angry Gar и Стилото, ама яко с часове и нищо Пробвах пачинко, воблери, бей ръф и други – нищо. Лефер нито скача, нито дава признак да гони, едно преследване на фина, един празен удар на гар и едното закачане. Сменихме мястото – имах удар на Смит Халука 145, не видях рибата, но ми удари в ръцете чак, сериозен удар , но замина. Видяхме самотно дорадо – не пожела нищо, все едно беше сляпо и глухо. Бавно плува, минавахме пред него на 20 см буквално с игла, безлопатков и лопатков и нищо. Сменихме мястото. Яко бухане с Angry Gar и Стилото – нищо. Смених на воблери и закачих едно маятико за Момоти 190с, да беше 600-800 грама не повече. Удря яко, изтеглих го, до мен, на тясно място бяхме, колегата до мен не извади, навреме неговата въдица , заплетохме се и му се размина фотото, но поне си го огледах. Закачих една баракуда на Асасин 140с, засякох, тръгнах да дърпам и на 3-ти оборот освободи. Единия колега също закачи баракуда преди мен, която също не излезе. Сменихме мястото – бухане пак с иглите и много други – нищо.

Ден 2 – По-добре

2 баракуди и 2 тунакита на воблери до 12 по обед и от там газ за лефери – яко бухане, яко – нищоооо, ни на игли, ни на уолкери, ни на воблери, един албанец извади един на жив зарган, като че ли само да ни се присмее и унижи с такъми за по 2-3 бона в ръцете изглеждахме жалки нещастници. Сменихме пак мястото за вчерашните удари на маятико и баракуди – нищо, ама нищо нищо. Вечеря и 2 часа наблюдаване без да мятаме – нищооооо, не трепва това огледало, кръгче не прави.

Ден 3 – Силен

Спасихме риболова с не до там ценните тунакита. 19 броя на джиг и 1 на Дуо 175 феникс и 1 на една нова примамка, за нея по-долу, че ми направи супер силно впечатление. Риболова на тази риба не изисква никакъв майсторлък, ако някой си мисли че сме големите майстори – не, просто си го изкарахме на тунаките – жива месарщина, всеки знае че тази риба не може да се релиизне, тя мре ако е хваната, чак съм гузен в момента. Осъзнато гузен! Мина едно дорадо пак самотно – пак не ни отрази. Газ пак за лефери и пак НИЩО.  2 часа гледахме морето пак – нито кръгче – не е добре тая работа 🙂

Ден 4 – провал с хепи енд

Отидохме до мястото по-тъмно и беше заето от гърци, след което нямахме полезен ход и си пропиляхме сутрешния шанс. За късмет, съдбата ме възнагради за супер упорството със този групер. Спряхме на няколко места 3 от тях нови и случайни, пробвахме за лефери и лавраци, последното даде резултат, но групер. Непосредствено до Игуменица – там гърците пускат лодки с колесар. Примамката е силикон FIIISH номер 3 с 25 гр глава. Хвърлях FIIISH на много места, както и Харт силикони, но 12 гр. За 5-ти път този FIIISH ми спасява деня с пета различна по вид риба. Зенака го уби този групер на място, тласна 3-4 пъти и пое безвъзвратно нагоре, преди да видя рибата вече знаех, че моя, бях засякъл мощно, а единичната кука не пуска никак лесно.

Сега да кажа 2-3 думи за новата испанска примамка при Гришата в Капитан Кук. Лети много, супер лесно се води и докато я мятахме да привлечем самотното дорадо една тунка се вдигна на повърхността и я отнесе 😊 Примката от снимката с тунката на камъна е Cennetic Sky Rider 150.

И последно. Запознахме се с грък спинингист от 9 години. Много подготвен и от към такъми и техника и теория. Човека каза че е хванал над 1000 риби. Сподели ценен опит. На въпроса ни коя примамка му е любима, почна да бърка в кутиите разказвайки, че на тази примамка има най-много брой риби, най-много видове риби, едва ли не всичко лови и за голяма моя изненада извади Дуо Бей Ръф 135мм, ХА!, но предупреди да си сменим оригиналните куки с по-яки.

Наслука на всички!

Прилагаме и снимки от страхотният излет 🙂

Последните пъстърви 2017

Ето, че настъпи моментът да разкажа и за неофициалното ми закриване на пъстървовия сезон, което всъщност се превърна в официално такова поради ред причини. 🙂 В средата на септември направих един чудесен излет подплатен с много слука, красиви моменти и малко гадости, които „живеят“ във всяка една българска река, било то пъстървова или не. Много обичам рано сутрин, когато заедно с прохладата носеща се от реката, да вдишвам и свежия аромат на дивата мента, която расте по бреговете й. Ето, че отново тази ароматерапия пълнеше дробовете ми и ме зареждаше положително, докато търсих златото на нашите реки – блаканските пъстърви.

С лека стъпка стигнах до първия по-голям, бърз и дълбок вир, в който никога до този момент не съм имал риба или удар. Все пак реших да го преслушам и този път, с оранжевата Aglia-e. Поставих първи номер и направих две дълги подавания. Прекарах белесната покрай високия и непристъпен ляв бряг, както всеки път и нещо ме чукна леко, след което направо заби върха на спининга към водата. Охоооо ето я и първата блканка за излета!

След няколко красиви и ефектни подскока балканката миряса и вече бе готова за снимки.

Пъстървата беше с много яка окраска – едри и редки точки, а долните й плавници и опашката бяха оцветени в нюансите на червения, жълтия и оранжев цвят. Досега не бях улавял толкова контрастна балканка. От левия й край на линията на окото имаше 3 черни точки, които се разпростираха на почти равно растояние по хрилния й капак – голяма красавица.

След като й благодарих за създаденото готино и цветно сутрешно настроение, я пуснах и помятах още малко на вира, но за съжаление там нямах друга слука. Честно казано бях благодарен и на тази една рибка. На следващия вир, в който по принцип има риби и винаги съм хващал, нещата не стояха добре. След доста настояваниe на няколко примамки, сложих Gomoku Dense-a  и го накарах да танцува по течението. Последва моментален удар на пъстърва над 25 см и тя бе засечена от мен! При един от скоците й, тя се освободи от тройката и воблера литна във въздуха под тежестта си. Еее това бе „n“-тата на брой балканка, която успява при пируетите да се освободи от тройките му. Ядосан от това, реших да сменя оригиналните тройки на воблерчето с малко по-големи тройки Owner с дълго стебло, свалени от един Crack Jack 58 SP. Изгубих малко време, но трябваше да пробвам дали проблема за всички тия откачания не се крие в късото стебло на фабричните куки на VMC.

На втората проводка отново имах удар и пак стана напечено при скоковете. Ами сега, дали ще е успешен експеримента? Еми, май се оказа успешен. Може би там беше проблема при откачанията.

Коремната тройка бе закачена и с трите си жила много добре в левия ъгъл на устата и устоя на дивите подскоци на рибата. 🙂 И този път балканката бе с много интересна шарака – по-бледа спрямо предишната, но пък така бе нашарена с гъсти червени точки … Човек ще си помисли, че тези две риби не са хванати от два съседни вира на една река, а от две различни реки. Щракнах набързо две снимки и побързах да освободя рибата от тройката, след което последва и освобождаването й.

Доволен от постигнатия резултат помятах още по-настоятелно във вира, докато по едно време Dense-а се зацепи заловещо в дълобокото. Изгубих си 15 минути опитвайки се да го отцепя, но уви, флуорото се скъса триейки се в камъка, под който явно бе влезнал воблера. RIP Gomoku Dense Trout! Бръкнах в кутията и извадих другия Dense. Този път му смених само коремната тройка, с тази от един Salmo Minnow 5S. Наблюдавам, че повечето удари на балканките са точно там и затова така подходих.

За съжаление, повече риби нямаше във вира и след отделените 20 минути трябваше да се придвижа по реката до следващото място, където пък бях нападнат от „детската градина“. 😀

Трябваше да ги оставя на спокойствие и да се отправя към следващата точка, до която се стига газейки по вода, поради недостъпността на гьола откъм бреговата линия. Докато си джапах се натъкнах на поредната гадост в реката. Наред с битовите отпадъци, които до някаква степен можем да ги пренебрегнем видях една гад, която умът ми не побираше как може да се появи на такова зачукано място. Това беше една гадна и черна гума от някакво доста крупно МПС – камион, автобус или трактор. Изобщо да останеш гръмнат, как така се е озовала там … Нямаше как да я махна от там, поради височкия бряг и оборудването, с  което бях нагазил до над коляно и я оставих там.

Стигайки до горещата точка, на която очаквах да имам риби, започнах уверено да замятам. Реших да пробвам с въртяща блесна първо в по-плитката и спокойна част, след което да насоча усилията към отсрещното бързо течение. Оказа се, че в по-спокойната част имаше риби, които се прерпичаха на слънце и бързо реализирах две страхотни балканки.

Тази бе по-голяма от първата и оказа доста съпротива. Видях, че дебеланката бе глътнала доста блесната и я щракнах набързо, защото иначе рискувах да я загубя и тя да умре.

Извадих кохера и много внимателно откачих тройката, която за щастие не бе стигнала чак до хрилете, но въпреки това, се усещаше, че рибата се задушава от нея. Нагазих малко по-надълбоко, внимавайки все пак да не наводня фотоапарата и започнах процеса по реанимиране и освобождаване …

… ще живее народе! 😀

Дебеланката отплува, а аз нямаше какво повече да правя на това място и се придвижих отново, като на следващата спирка починах, хапнах и щракнах едно красиво цветенце. 🙂

След почивката и възстановените сили отново бе време да нагазя в реката и да потърся красивите балканки. На DUO Spearhead Ryuki 50S цвят ANA4034 Yamame имах два удара в един плитък и бърз участък, като при втория удар я заших и балканката се показа от студената вода пред обектива ми.

На дължина рибката бе 20+. 😀

В друг вир пък, риболова се прецака, защото с първото подаване, Рюкито се зацепи в нещо и трябваше да прегазя значителна част от вира, за да го откача. Еми нагазих почти до кръста и почнах да търся къде съм го зацепил. Уж беше закачен за малко парцалче, увито около камък, а то какво се оказа … 10-15 минути изгубих, докато изчистя тая гад от дъното на реката! Освен това се оказа, че и едното жило на задната тройка се бе счупило в него от напъните.

Скапан парцал два и кусур метра … кой знае откога е там, защото бе буквално заринат на дъното на реката. Ей такива подобни боклуци са страшен бич за изкуствените примамки – къса се здраво в тях. Този имаше късмета да се срещне с мен, та повече няма да ни тормози. 😉

И така, след доста претърсени вирчета, дойде ред и на следващия, който бе и последен, защото времето беше напреднало и трябваше да се връщам. 🙂 Там успях да излъжа на Gomoku Dense-a този пишлигар. Нали помните в началото на фото разказа, че бях сменил коремната тройка на воблерчето, с друга, на която стеблото й беше по-дълго. Ами резултатът отново е повече от положителен. 😉 😀

На връщане, помятах пак на един от красивите вирове, като предполагах, че вече рибите са по-спокойни и най-вероятно ще имам финална слука. Бях прав! Имах три удара, като залових две пътрушки на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1.

Освен балканките, пощраках допълнително и тук-там, вървейки към финала на последния пъстървов излет за тази година:

За първи път по тези места видях водна змия. Все си мислех, че водата ще им идва студена, за да живеят там.

С този фото разказ приключват и първите ми по-сериозни пъстървови набези, които осъществих тази година. Доволен съм от слуката, която имах, защото винаги може да е по-зле. На места в пъстрвовите реки няма живот, но на някои има добре запазени популации от диви и зарибени балканки. Надявам се, че още повече риболовци, ще осъзнаят какво богатство са пъстървите и ще започнат да дават всичко от себе си за запазването на текущите популации и за тяхното увеличаване, по един или друг начин. Към момента балканската пъстърва е навлезнала вече в размножителен период и ние –  съвестните и културни риболовци, сме я оставили намира да свърши най-важната цел в краткия си живот. За съжаление всички знаем, че онези орки живеещи край реките, наред с тези риболовци, които са за „кефал“, „мряна“ и прочие „скумриевидни речни риби“ на стръв и изкуствени примамки отново и през тази забрана ще ловят и задържат хайверни балканки. Грозно и неприемливо е това, но няма какво да се лъжем колеги, докато не се променят много неща няма как да се спре това мародерство, което ограбва златото на българските реки!

До следващия пъстървов сезон! 🙂

Есенни лайт емоции – 2

Не съм фен на риболов през уикенда , но така се случи че в неделя нямаше какво да правя. Скоро време не съм имал възможност за целодневен излет, а това беше моят ден. Настроих се за комбиниран риболов на щуки и костури.
Възползвах се максимално от всяка минута. Около 10 часа бях на брега на водоема. Първите два часа потръгнаха много тегаво, имах две поведени и откачени риби. Единственото хубаво е че не срещнах хора по брега, но кой луд ще е навън в лошо време, умерен вятър със силни пориви и преваляване от време на време. Направих една обиколка на водоема, минах през колата оставих си големите примамки, по яката въдица и взех с мен само лайт сабята (двете риби които отървах бяха на нея).
От време на време вятъра стихваше до слаб, а на подветрения бряг беше супер. Метеорологични условия не бяха от най-подходящите за провеждането на добър риболов. Ниското налягане бе пресирало рибите по дъното. Пропуснах няколко леки кълванета. Експерементирах с различни проводки. Понастоявах десетина пъти на бавно водене, ход на силикона не повече от 50см и малко по-дълги паузички. При поредно провеждане на примамката по дъното,след всяко спиране за кратка пауза следваше леко чукване, след третото такова, изчаках малко и засякох. Този път рибока не се откачи и така открих деня.

След тази щука последва около час без кълване. Смених водоема с друг, който е на около 1км. Там трябваше да ловя гъсти костурчета, но и те бяха си били паса. За 20тина минутки улових само едно стрижоче и след 15-тина минути пеша по една пътечка се върнах на езерото с щуките.
Пробвах на ярки в опит да изкуша пасивните риби. Оранжевото Фийшче номер 2 с 5 грама глава ми донесе успех.

Тази щука също взе много плахо. Отново в паузата, едвам доловимо на усет кълване.
След всяка уловена риба, сменях мястото защото повторни кълванета не следваха. Дори след празен удар, втори нямаше. Смених размера на силикона с най-малкият за модела. Първи номер (7см) с 6грама глава. Избрах по-тежката за модела, защото уловените риби до момента ме вземаха на около 10метра дълбочина. Направих няколко бавни проводки без удар. На следващата прибирах силикона с къси придръпвания без паузи, малко да се отлепи от дъното и в момента на тупване, отново повдигане. Последва и по-сериозен удар. Тази щука удари стръвно. Дори успя да развие около метър аванс 🙂 Бъдещ трофей.

Ето че и в този ден, финия такъм превъзхождаше по-грубия, а и доставя по-голямо удоволствие при вадене на рибите 🙂
Облавяйки по-плитък участък, около 2-3 метра дълбочина пред водните лилии, очаквах да хвана някоя щука дебнеща в засада. Щука не улових, но не лош воден тигър отнесе силикона. Единствената риба за деня, която взе над дъното.

След смяна на мястото до пето замятане следваше кълване, а за мое щастие пропуски нямаше. Реализирах всяко едно такова 🙂 Това щукле също взе много плахо в пауза. Леко претреперване на въдицата ми стигаше като индикация да направя засечка и да уловя рибата в краят на линията.

Все още  не бях слагал цвят „Rose“, един от любимите ми за костури. Този път се хареса на щуките. Хванах три щуки на три различни места още с първото подаване.

Този цвят им се хареса доста. Единствено на него ударите бяха силни. По снимките си личи колко по агресивни са били вземанията 🙂 Осем грамовата глава  за втори номер се справяше отлично. Това беше топ грамаж на излета. Перфектният избор за водене на силикони по дъното.

След тези три рибки, последваха около двадесетина празни провеждания. Минах на ярък цвят също с 8 грама глава, а почти веднага тази смяна доведе и до още една уловена риба.

Щуките си вземаха Fiiish Black Minnow номер 2 в различни цветове, но само и единствено когато бе монтирана 8 грамовата глава. Изключение беше улова на оранжевия цвят и тази на първи номер. Денят бе към своят край. Заметнах на последното перспективно място, а след няколко оборота последва хубав плътен удар. Рибата за секунди взе десетина метра аванс. Очертаваше се люта битка. Няколко дена по-рано улових 87см  и малко над 5кг щука също с лайт въдицата. Минаха няколко минутки, но рибата грам не искаше да приближи към брега. По едно време след доста тласъци я обърнах към мен и взех да я прибирам. Видях рибата. Беше по-голяма от колкото очаквах. Когато видях че цялата примамка е в устата  ми прилоша. Карабинката бе единственото нещо което ме спасяваше от прегризване. Не успях да надделя над звяра. Този път пред мен имаше водни лилии. Щуката се заби в тях и след доста мятане вляво и дясно, успя да протрие флуорото. Отново направи хубав рън към дълбините който беше и последен. Нараненото флуоро не издържа. Линията олекна, а с нея и аз. Бях съкрушен. Без да преувеличавам щуката беше 90ка, клоняща към 100см.
И така дойде краят на излета. Улових 7-8 щуки и един читав костур. Теорията ми, че пасивните щуки може да се излъжат с малки примамки се потвърди. А осем грамовата глава, доказа за пореден път че е голяма сила и благодарение на нея, успявам да улавям и най-трудните риби 🙂

 

 

Летни щуки 2017 – 2

Здравейте, колеги и приятели риболовци! Леко съм назад с разказите, поради една почивка в Турция, за която ще стане дума по-късно 🙂 , но каквото това. Важното е риболовът да не спира и да има какво да се покаже и разкаже. 🙂
В края на лятото направих един последен летен излет за щуки. На щуколов не бях ходил от 15-ти юли. Сутринта на 10-ти септември минах през Краси да го взема към 6 часа и след около час, вече посрещахме изгрева с него над щукраския гьол. Беше си хладничко и добре, че си взех нещо връхно, че иначе, само по тениска и къси панталони, зъбите щяха да ми тракат известно време.

Подготвяйки спининговото оборудване, дообсъдихме с Краси още няколко щукарски теми и направихме обзор на примамките си. Бях оставил у нас големия Sling Bag с повечето ми щукарски примамки и имах на разположение една малка кутия, в която сложих към 20-тина примамки, не повече, като основно смятах да заложа на повърхностни и плиткогазещи воблери. След като бяхме готови за риболов, преминахме пояса от папур, стъпихме на брега и започнахме да търсим щуките край предполагаемите укрития. Моят пръв избор на примамка бе Salmo Bass Bug в цвят Glow Bug, който бях пуснал в малката кутия преди излета и още тогава имах за идея да го размятам в „първите минути на мача“. Знаех, че ако има активни щуки на повърхността, то няма как да не останат безразлични към големия бръмбар. Избрах си това място и направих много дълго замятане, чак в средата между изсъхналите дървета.

Изглеждаше ми, че там дълбочината бе не повече от метър и мястото беше много подходящо за избрания повърхностен кранк. При второто провеждане, на около 25 метра от мен, водата експлодира и една щука бясно взе Bass Bug-a. Изчаках секунда-две след удара и засякох плавно. Предварително си бях настроил аванса да сработва малко по-бързо, защото ловях с „MH“ спининг с бърз строй и след засечката той сработи с потеглянето на рибата. Натегнах го леко и започнах да вадя бясната щука. Рибата побърза веднага да се забие към близките подводни треви, но почти не й дадох шанс, след, което раздразнена от това, тя направи няколко подскока над водата. Ето, че пред обективът застана първата ми Bass Bug-ова щука.

KVD тройката на Mustad, с която е оборудван Bass Bug-a, прилежно се бе закачила с жилата си в ъгъла на устата й.

Премерихме на дължина щуката – 53 см, след което я пуснах обратно във водоема. Тя толкова бързаше да се върне там, че докато й правех снимки се шмугна набързо във водараслите и не остана време за видео. 🙂

Последваха още по няколко удара на щуки при провежданията, но атаките им бяха неуспешни. Те се бяха притаили в близките подводни шавари и наближавайки ги с Bass Bug-а, водата завираше. Безпроблемно минавах с него над „гората“ от тръстики. На пръв поглед, от брега, виждате на повърхността някакви си редки стърчащи клечки, но в действителност под водата си е адската „гора“, която е идеалното укритие за дебнещите от засада щуки – там бе и горещата зона на удари.

Бих казал, че играта, която притежава Bass Bug-a е единствена по рода си. За първи път изобщо се сблъсквам тази година с подобен тип повърхностна примамка от този калибър и останах много доволен от първите резултати. Преместих се няколко метра по-вляво, виждайки плясъците на една щука. Още с първата проводка получих удар. Атаката беше успешна и тя погълна примамката. Причаках я няколко секунди и засякох. С мощен рън тя се шмугна в гората от клечки, но успях да я извадя от там навреме, след което обаче се набута в туфата с водорасли, която беше на дъното пред клечките. Поиграхме си на „дядо и ряпа“ и ето, че следващата добра щука бе пред мен!

Отново тройката на Bass Bug-а бе закачена здраво в ъгъла на устата на стръвната щука.

Дължината й този път бе 56 сантиметра. Направихме си снимки за спомен, след което я освободих.

Моя приятел Краси, също успя да дръпне няколко по-дребни щуки в периметъра около нас. Както виждате от по-долната снимка, двамата с него търсихме зъблите в драките. 😉

Към 9 часа интересът на щуките към повърхностните примамки значително намаля, заедно с активността им на повърхността на водата. До това време за по-малко от един час активен риболов регистрирах удари на Bass Bug-a при 8-9 проводки. Наред с горните две щуки успях да уловя и една по-малка между 35-40 сантиметра, но вадейки фотоапарата, за да я снимам в движение, тя направи акробатично няколко свещи и въпреки, че се беше закачила добре в предната част на челюстите, се откачи и не успях да увековеча великия й подвиг – схрускването на тлъстия Bass Bug. На фона на луната, която все още не се бе скрила успях да заснема ято лебеди, които допълнително със стръвните атаки на щуките доукрасиха нашия излет.

Време беше да сменя тактиката и да потърся щуките в по-долните водни слоеве. Бръкнах в чантата си, за да извадя кутията с примамките и отваряйки я изникна вечният въпрос: “Хм, на какво да заметна?”. 😀 Нищо, че имах не повече от 20-тина примамки. Важното за мен в случая бе да избера правилната примамка за целта. Очите ми се спряха на един доказан през годините щукотрепач на Salmo – Sweeper, който отскоро имах и щеше да се впише отлично за участъците, които ми предстоеше да обловя. Имах на разположение Sweeper 10 в цветове RPE и HPH. Избрах да настоявам на HPH. В началото нямах удар на него и реших, че просто няма риби пред мен и се преместих. Придвижих се 20-тина метра по-вдясно по бреговата ивица и още с първото замятане провокирах този мъник:

Ето, че се оказах прав, че на предното място просто не е имало зъбли, защото последва и една щука към 45 см, която ми се откачи при ваденето.

Премествайки се на следващото местенце още с първото замятане имах два поредни удара, но рибата не се закачи. Явно някой мъник раздразнено гонеше Sweeper-a и сигурно беше на дължина колкото него. 🙂 След още две провеждания видях, как една малка щука се изстреля с „200 км/ч“ и атакува бясно Sweeper-a. За съжаление атаката не бе от най-успешните й и тя се закачи странично за задната тройка, като впоследствие се заби във водораслите, но я изчоплих от там.

… даже бих казал доста странично се закачи. 😀

Последва и ето този любопитко, с който слуката ми на риби приключи за излета. В следващия един час и половина активността на рибите над водата и под нея бе нула. През лятото обикновено така се случва – силно изразена сутрешна активност, която с напредване на времето достига нулата.

Е, след като рибите не искаха и при двама ни, с Краси взехме решение, че е време да се прибираме, защото бе безпредметно да стоим още в настаналата жега, а и се появиха ангажименти за следобед.

Към момента (октомври месец) риболовът на щука е в пика си и се надявам този уикенд „да чупя зъби“ с нови „играчки“. 😉 Времето е хубаво и има предпоставка за добра слука, но да не се глася още от сега, че знае ли човек – рибешка му работа. 🙂

Есенни лайт емоции

След няколкото успешни щукарски излета от изминалите дни отново реших да посетя същият водоем на който имах слука.
Събудих се около 7 часа. Погледнах навън,мрачно, мъгливо, сиво и студено утро. В главата ми се въртеше идея да посетя езерото на което имах слука предходните дни. Мина час от както станах и вече пътувах към водоема.

Видимостта се подобри, а край водата цареше спокойствие. Впоследствие бе нарушено от взривове при каменна кариера в близост 🙂

С настъпването на студените дни, водната растителност значително понамаля и стартирах риболова в тези зони. Минаха 30-тина минути в които не се случи нищо и продължих със смяна на мястото. Изредих силикони и няколко воблера, но без успех. В този ден с мен бях взел и лайт въдицата с идеята да пробвам за костури. Предходната вечер навих новото влакно на шпулата Unitika Shoregame x8, Малко по късно дойде ред на лайта. Нямах търпение да тествам влакното в размер 0.8. Очакванията ми се оправдаха, много финно и здраво, реже вода като скалпел. Заметнах там където се надявах да се навъртат сладководните тигри. Въпреки големите дълбочини от 10-12 метра заложих на 5 грамова глава. С нея силиконовата примамка е по-бавна, така успявам да обловя средният слой вода, а водейки по дъното, евентуално да изкуши по-мудните риби. Първа придънна проводка и щукле отнесе Black Minnow-a.

Костурите нещо ми се губеха, а приятната изненада за денят тепърва предстоеше. Водех силикона бавно по дъното с леки подскоци и паузи от по секунда,две. Последва остро кълване, засечка от моя страна и шоуто започна с мощен рън и аванса запя. След 2-3 минути борба разбрах че рибата в краят на линията е от добрите, тези риби които преследвам с доста по-големи примамки от 7см. В тази ситуация малко се наиграх сам. Обикновенно за повод слагам флуорокарбон с диаметрър 0.28-0.30, само че този път бях с едва 0.20. Минаха още няколко минутки и заснех краткотрайно видео.

Минутка след видеото видях златисти отражения от дълбините. Много внимавах, защото знаех че рибата ще се възползва от всеки един мой грешен подход. До последно не и позволих да подаде глава над водата, наближавайки повърхността отпусках леко върха на въдица за да може да се обърне и да тръгне отново надолу. Настъпи и критичният момент в който дори спрях да дишам 😀 Видимо изморена, изкарах щуката на повърхността, прихванах линията с ръка, наведох се да изкарам рибата от водата, но тя с последни сили размята глава. Все пак успях да я хвана зад главата, изкарах я на брега и си въздъхнах.
Въдицата Tailwalk Backhoo Rise S702ML се прави отлично и доказа за пореден път че  се справя без проблем с трофейни хищници.

Силикона Fiiish Black Minnow номер 2 се губеше в устата на звяра.

Рибата закова 87 сантиметра и малко над 5 килограма. Нова рекордна риба за мен на това езеро.

Снимки за спомен 🙂

Пускането на щуката, която отплува в отлично здраве 🙂

След този улов отделих отново около 30 минути целенасочено за щуки, но успех нямах. На последното непроверено място за деня, закачих  добра щука, но след секунди успя да се освободи. В далечината видях пасаж с малки рибки на повърхността. Видимо бе че ги притеснява хищник. Приближиха се на достижима дистанция и още с първото хвърляне зад пасажа имах две последователни вземания, но рибите се откачиха. Определено си бяха  търсените от мен костури. Заметнах отново зад пасажа. С пропадането на силикона усетих леко чукване, изчаках малко и засякох. Този път всичко си стана както трябва. Добър костур позира за снимка.

Побързах да не  изтървам момента и закачих още два разбойника. Отново вземанията бяха при пропадане, а за реализирането им трябваше да не се пребързва със засечката. Размера им варираше от 36 до 40см.

Един от костурите повърна няколко малки рибенца, което показваше че големите тупалки се хранеха активно.

Пасажът с малките рибки изчезна, а покрай него забегнаха и големите костури. Мястото не е лошо, има хубав скален ръб и дълбочината от 6-7 метра рязко пада до 12-15. Все още се навъртаха костури, защото успях да хвана няколко. За разлика от големите им събратя които се хранеха като озверели кучета, тези които улових не вземаха стръвно, леки почуквания 2-3 до 4 при всяка пауза. След това удряха по-сериозно.

Това беше и последната уловена риба, очаквано по прогноза времето рязко се влоши, задуха и заваля. Това сложи край на излета. В заключение бих споделил една мисъл която ми се върти все още в главата. Често си мислим че в късна есен за да хванем добри щуки са нужни големи примамки, но може би в дните които отказват да атакуват средни и големи по размер залъгалки, не трябва да се отказваме, а да пробваме и на най-малките по размер с които разполагаме 🙂

Толкова за този излет, в който лайта пребори стандарта 🙂

 

 

ATC Valiant CF 2000 Ultra Light

Здравейте приятели,

Представяме ви едно ревю на новата ATC Valiant CF 2000 Ultra Light 175 g със съгласието на Димитър Куманов – Смог. Приятно четене.

Здравейте пъстърволовци и други съмишленици,
Съвсем на скоро бях информиран от Димитър Илиев , че ATC са пуснали нова макара, в пъстървов размер и заявено тегло 175 гр при размер 2000. Имайки предвид впечатленията от предишния модел ATC Valliant 4000, който имам, не се колебах дълго и отнесох една от няколкото внесени налични бройки.

Този път очакванията бяха доста по-високи и очаквано макарето не разочарова.
Първи впечатления при отварянето на кутията:
Макарата идва опакована в доста приятен неопренов калъф с отделно отделение за дръжката.
В ръка се усеща наистина много лека, няма обратен ход. Това спестява няколко грама и не мисля, че ни лишава от нещо. До сега в риболовна ситуация не ми е трябвал обратния ход. Единствено ми е помагал при разплитане на гнезда.

Отново както при предшественика си дръжката се завива в короната, елиминирайки до минимум луфта и повишавайки ефективността на предавката.

Отново авансовата шайба е карбонова и логично за този размер е една на брой. Това позволява по фина настройка на аванса при използването на тънки влакна, респективно сетнат по-нисък драг. Същевременно намалява луфта на шпулата спрямо оста (сравнено с много-дисков аванс настроен при еквивалентно съпротивление).
Отново съпорта на шпулата е реализиран по подобия на дайва като този път е с един, а не два лагера, което е очаквано. Малко е вероятно да ни удари дорадо на Въча…



Кнобчето на дръжката е с дизайн като BassArt, ZPI и други подобни японски тунинг фирми без да струва, предполагам колкото една макара от среден клас. Трябва да си призная, че винаги съм бил скептичен към тази форма и ми е било много чудно, защо разни хора си слагат по мултипликаторите, даже по две такива, но както много често се случва във практиката, това което си мислиш е доста различно от живия живот J

И както се казва външната красота не струва без вътрешна,, след което последва любимото на мъжете високо рисково занимание „разглобяване на нещо с много и фини части, без ясна представа как да бъде сглобено обратно“

1. Аванса в цялата му карбонова прелест:

2. Съпорта на шпулата в насипно състояние:

3. Водещата ролка – два легера, йе бейби

4. Под шпулата има един златист капак със според мен дизайнерска функция, съвсем нормално с оглед на всички съвременни тенденции. Аз самият вече съм станал ужасно претенциозен и е цяло чудо как още си харесвам такъми:

5. Общ изгледа към предавката – S-образен повдигач:

6. Пиньона лагерова на два лагера + стопа-лагера. Това гарантира запазване на съосието към короната. В края му, вътре в корпуса, лагерова на тефлонова втулка, но това не би трябвало да е проблем, тъй като както вече споменах има нужните два лагера.

7. Короната е с приличен размер и очаквано е два лагера към корпуса:

8. Паразитката също лагерова на лагер:

9. S-образния повдигач, отново е изпълнен с лагер и елемент за намаляване на шума (за последното не съм съвсем сигурен).

И така, след като установихме, че новата ни любима е толкова красива вътрешно, колкото и външно беше ред да видим, как се справя и със съпружеските си задължения.
Навих един плетеняк 0.6 и за сефте избрах река Въча, мир на праха и…
Оказа се, че макарата има доста плавен и приятен ход и приятно изненадва с начина по който се справя с тънките плетени влакна, нито аз нито Пасарелския приклювач Кольо, сме имали проблеми като бради, витка под шпулата и други подобни за няколко месечния период на употреба. Аванса сработва така, като трябва, без затягане. Върти уверено и стегнато с въртележки и реди отлично влакното при туичене и джигване.
В заключение ще кажа, че Valiant CF 2000 e една отлична макара за всеки любител на петнистите, раираните а и на другите хищни рибоци.

Поздрави