Архив на: Генади Алтънов

DUO Spearhead RYUKI 51S|Първи поглед отблизо

Малко предистория

Имало едно време…. ноември 2013-та – първия ми досег с DUO Spearhead Ryuki 50S, 80S и изобщо с тази японска марка и модел воблери. Първоначално, бе усилено промотиран изцяло за пъстървов воблер, но за много кратко време Ryuki-то убедително доказа, че лови успешно различни видове хищници и навсякъде – на реки, блата, баластриери, язовири, морета и океани. Абе навсякъде където има вода и хищни риби. 🙂 Бърз воблер, който при много рязък туич и бърза или хипер бърза проводка играе по нервите на хищниците, а при стоп – пропада към дъното с опашната част, олюлявайки се около оста си.
Първите ми две разцветки в кутийката бяха ANA4034 Yamame и ADA4068 Yamame Red Belly, които за мен с времето си останаха като класики в цветовата гама на Spearhead Ryuki.

Още е пресен споменът ми, когато в средата на юни 2014-та с Ryuki 50S ADA4068 Yamame Red Belly улових страховита щука на Марица при доста високо ниво и мътна вода…. Ужаааасиииия, която бе на косъм да пререже със зъбите си 10 lb Power Pro – но нали аз съм за кефал и костур, та….!

Няколко години по-късно малкия ми самурай бе откъснат от линията – на Марица от щука, при което се разделихме с него завинаги…. Е, конкретно със сантиметалната ми бройка де, която през юни 2014-та ми донесе чуков удар на адреналин на лайта край брега на реката. Малко след злополучната загуба – през октомври 2017 („Марицалайт през октомври 2017 – част 2″), отново заприходих същия цвят и размер, който и до ден днешен (март 2023-та) все още е с мен и ловим заедно хищниците на различни водоеми, но с едно на ум в смесените с щуки, че те много обичат да си похапват малките Ryuki-та, за да ви направят нещастни. 🙂 Е, и големите размери похапват, но там ги търсим вече целенасочено с тях, а не просто „за костур и кефал“. Не е късно и изключено по Егейско море някой лефер да ми го схруска и да го открадне, ей така, докато си ловя кокалита и морски костури от брега. 🙂
От тогава насам (март 2023-та), семейството на Ryuki-то порасна не само на размери – от 38 мм до 110 мм, но и много бързо еволюира в различни форми и концепции, като например: плуващ модел, който гази в няколко дълбочини; с неутрална плаваемост (суспендер); Takumi; Awabi; Himemasu; M-Aire; Quatro; SW Limited; Vib, Spinner (тип въртяща блесна с телце на Ryuki) и другите най-новите концепции, които засега са в духа на +1mm – 46S, 51S и най-новия 71S, който мисля бе обявен в средата на февруари 2023-та!
Разбира се, в нашето съвремие всичко, което работи и се купува от потребителите започва да се копира и произвежда – визирам китайските копия на Ryuki-то, които прохождащите спинингисти веднага се мятат да купуват, но аз винаги залагам и си купувам оригинала на DUO, без значение от промяната на цените във времето! По този начин показвам уважението си към моделчето, марката, подпомагам я да съществува и да се развива, като за мен остава удоволствието от цялостната неподправена и афтентична красота на изделието и това, че с него ловя хубавите си риби.

НОВОТО RYUKI 51S

В началото на декември 2022-ра ми пристигна поръчката, която осново съдържаше Ryuki-та с различни размери. Спинингисткото ми набито око се спря да огледа първо най-малко нещо по размер в пратката, обаче и най-очарователното – DUO Spearhead Ryuki 51S. Сред всички тях беше една бройка, която имаше за цел да задоволи любопитството ми от новото. Още няма достатъчно количества на пазара в Европа, а у нас пък няма внос, та добре, че се докопах до едната бройка. 🙂

Добре дошло, малко Ryuki, в кутията ми с примамки!

В тази публикация ще опиша първите си впечатления от новата концепция „+1S“ (45S + 1 mm = 46S, 50S + 1 mm = 51S и т.н.), като успоредно с това ще съпоставям накратко с базовия модел – Ryuki 50S, за да се види какво по-точно е НОВОТО и дава ли ни нещо в повече то!

На пръв поглед, поставени един до друг, от снимките по-долу, се виждат добре конструктивните изменения, които най-вече са: нарастване на дължината с цял един милиметър, промяна в дизайна на главата на воблера – по-заострена е, имаме по-обемисто тяло (изтумбване в коремната част), като същевременно художник-майстора го издължил, т. е. по-слимарско е.

Значима промяна се вижда и в широчината на лопатката. Освен това тя е и с около 2 милиметра (на око) по-дълга, като е запазен същия ъгъл на наклона. Всичко това означава, че при равномерна проводка в течение ще имаме малко по-голямо челно съпротивление, по-ясно изразена и устойчива в течения „кранк“ игра, което ще води до по-силни и агресивни вибрации, както и до слизане на малко по-дълбоко във водния слой при воденето, спрямо базовия модел. Все неща, които се потвърждават и в рекламното видео на DUO по-долу.

Интересен факт, според мен е, че за момента от DUO не са се ангажирали да представят на потребителите дълбочините на газене при стандартна равномерна проводка от брега или тролинг, както повечето производители на воблери го правят и обявяват тези параметри на опаковката. Може би презумпцията им е тази, че тъй като воблера е от потъващ тип, то можете да го водите в различни водни слоеве – от подповърхностния слой до дъното, в зависимост от скоростта на обиране, до каква дълбочина ще го оставите да пропадне и позицита на спининга, т. е. дълбочината му на газене е променлива и поради това може би няма нужда от споменаване. Или пък може аз да се бъркам и някъде по опаковката да е написано на японски, но пък иди го дешифрирай къде точно. 🙂

Все пак, ако се разтърси малко човек, ще открие, че на международния сайт на DUO е обявено, че 50S гази от 40 до 80 см, но все още чакаме да се появи инфо там за 51S, както и за другите от същата концепция.
Сега да погледнем набързо и вътре във воблерчетата – какви точно са измененията на въздушните камери и на тези с балансиращите утежнения, както и на самите тежести. От двете опаковки ясно се вижда на надлъжните разрези, че формата, броя и разположението им са променени (позициите в червено: 1, 2 и 3). Първата опаковка е разрез на 51S – с нисък център на тежестта на издълженото тяло, а втората на 50S – по-плоско утежнено тяло с три на брой въздушни камери:

Обявеното тегло на Ryuki 51S е 5,5 грама. Положих го на малката некалибрирана везна и ако приемем, че тя има някаква неопределеност (плюс/минус 0,1 грам), то бих казал, че си отговаря на обявеното тегло. Съпоставено с 50S, 51S е „надебеляло“ с цял един грам. Това моментално означава, че далекобойността на новата концепция ще подобрена.
Сигурен съм, че от снимките забелязахте и това, че куките на 51S са една идея по-големи №10 и направени от малко по-дебела тел. 🙂 Да, това също повлиява на общото тегло на воблерчето с малко – в поска нагоре .

За момента много малко съм помятал с 51S (все пак още сме в зимния сезон и залагам само на силикони) и наблюденията ми се заключават до това, че:
1) При прилагане на равномерна проводка още с цопването воблерчето „заработва“ и се гмурка по-дълбоко, спрямо базовия модел. На око оценям, че при стандартна равномерна проводка в спокойна вода 51S гази на около 60-70 см под повърхността, т.е. с около 20-30 см по-дълбоко спрямо 50S.
2) С 51S се постигат по-големи дистанции на замятане, което си е предимство при риболов в широки и големи водни простори, или пък за облавяне на по-дълги диагонали. Последното означава, че от брега – при една и съща достижима дистанция на замятане и с един и същи такъм, с 51S ще вложите по-малко усилие, отколкото с 50S. Най-вероятно това ще е така и при 46S и с всеки друг размер на концепцията +1S. При риболов в пъстървови реки дистанцията не е толкова от значение, все пак там водните простори са по-малки, като също спокойно и безпроблемно се достигат и облавят с 50S. Предимство в дистанцията бихте имали само ако облавяте по дългите диагонали на вира, ако е налице такава ситуация.
3) Кранк играта е с по-широка амплитуда спрямо базовия модел и при хипербърза проводка имаме много повече вибрации на върха на спининга, респективно и под водата.
4) Съвсем друг тип игра при туич, дължащо се на изтумбването в коремната част, променените характериситки на лопатката и утежненията.
5) При пауза 51S потъва също като 50S – с опашната част към дъното, олюлявайки се, но в тази ситуация, като че ли предимство има по-плоското тяло.

За мен няма спор, че новата концепция също ще е толкова уловиста и успешна, колкото и базовата. Все пак това е Spearhead Ryuki!
От мен да знаете – никога не е излишно да добавиш още едно Ryuki в кутията с примамки! 🙂 А какво ли ще е ако се пусне на пазара същата концепция, но в едни от любимите ми размери за по-едри хищници – 81S или пък 96S – мале, мале…. 😀

За боклуците и хората 2022 |“-ЧИСТИ!“|(шест години по-късно)

Преди да продължа със следващата риболовна публикация искам да избягам леко встрани и отново да засегна темата „За боклуците и хората !„. От доста години наблюдавам как бреговете около водоемите ни се превърнаха в пълен боклучарник. В някои случаи са виновни риболовците, защото си зарязват отпадъците от риболовния излет край брега или в околните храсти, в други случаи злосторниците са селски или градски бизнесмени, дали пара на някой сиромах да им извози и захвърли някъде отпадъците. Често, докато съм на риболов и обикалям по бреговете, намирам нерегламентирани локални сметища – малки микросметища или много по-крупни. Доста сигнали съм подавал през годините към подразделенията на РИОСВ и съм ги изчиствал. Ето един такъв пореден случай от Марица край Димитровград, които реших да кача на сайта. За последно такава тема съм качвал тук през март 2016-та година – „За боклуците и хората !„, когато изчистих над 300 автомобилни край река Марица.

26.02.2022 – привечер, докато се разхождах за сом край бреговете на Марица, под Димитровград, имах изненадваща и „добра слука“. Извадих кепа и хоп – снимка: 😄

Много мразя да виждам такива гледки край реката – направо полудявам! Oбразуваните незаконни микросметища от излезли от употреба автомобилни гуми и смесени отпадъци покрай река Марица бяха на три отделни точки. Както казваше един зъл герой от български мафиотски сериал „- ЧИСТИ!“.

Имам супер нетърпимост към подобни свинщини по нашите водоеми и когато констатирам нещо такова крупно никога не „замитам проблема под килима“, а напротив – снимам наред със смартфона, взимам координати по Google Maps на микросметищата и сигнализирам отговорно до компетентните институции, защото знам, че те не обикалят по водоемите толкова колкото ние – риболовците. Разбира се, изгубих време за риболов, но удовлетвореността, че ще се справя със създалия се проблем и ще изчистя бреговете на реката и прилежащите й площи, бе мотивираща.
Докато снимах микросметищата с употребените и захвърляни автомобилни гуми, един автомобил спря до мен и от него слезнаха трима роми, които си избраха две-три що-годе „читави“ гуми. От една страна добре – тези гуми се „махат“ от бреговете на Марица, но от друга…. Попитах ги за какво са им, а те отговориха, че ги продават на пазара, за да извадят някой лев – ужас. Взеха ги и споделиха, че отиват на другия куп, за да подберат и от там някоя друга. Хора, не си взимайте от подобни „продавачи“ гуми втора употреба. Предполагам, сами разбирате какъв е риска за вашето здраве, както и на хората, които ще качите в своите автомобили, окоплектовани с тези евтини гуми, които сте купили от подобни хора на далавера! Никога не правете компромис с гумите – приятелски съвет, колкото и евтино да ви ги дават, щото не знаете преди това, от кое сметище са взети и прочие.
Та, още същия ден – на 26.02.2022, след като се прибрах вкъщи и систематизирах информацията подадох сигнал до РИОСВ-Хасково, чрез електронната им поща с всички материали – снимки, кратки обяснения и точни координати по Google Maps. Инспекторите от своя страна направиха проверка на 08.03.2022 и издадоха предписание към Община Димитровград със срок за изчистването им до 31.03.2022, за което ме уведомиха по надлежния ред.

На 03.04.2022 бях отново в района, в търсене на властелина на река Марица – сома. 🙂 Направих проверка на микросметищата – дали са там или са изчистени (може би преди да е минал последващия контрол от страна на инспекторите). Констатирах, че и трите сметища са изчистени, с което предписанието е спазено стриктно и напълно, а аз съм удовлетворен от свършената работа!

Изразявам благодарност към Кмета на Димитровград и неговите служители от Общината, че постъпиха отговорно и ликвидираха в срок тези микросметища, които някои лоши хора бяха направили. 😙👍

От опит знам, че общините и областните администрации в България нямат човешки ресурс, който да следи и глобява нарушителите извън урбанизираните територии – защото отново се спестяват едни пари. Ето защо, искам отново да апелирам и провокирам всички нормални хора и съвестни риболовци да подават сигнали до институциите – лесно е. Това са нашите водоеми, на които ежеседмично извършваме нашето любимо хоби – риболова, и ако не поемем първи инициативата да посочваме проблемите и да ги опазваме, то ще продължаваме да газим в кочината от отпадъци, докато ловим риба…

Това е списък със сайтовете на съответните регионални инспекции по околната среда и води. Вземете от там контактите им за вашия регион (зелени телефони и и-мейли) и действайте без много да се чудите. Инспекторите разчитат много на нашите сигнали – нека ги подпомогнем в дейността им по контрол!

Аз ще продължа с този подход на сигнализиране, без значение в коя част на България риболовствам – направете го и вие. 👌 Споделяйте навсякъде из Интернет своя добър пример, за да „заразим“ и пробудим все повече хора. Добрия пример трябва да се споделя и показва. Проблемът с нерегламентираното изхвърляне на отпадъци от всякакъв тип е много сериозен и не трябва да го подминаваме с лека ръка – особено ние, които сме от риболовното съсловие и искаме да ловим на чистичко и зеленичко край бреговете на любимите ни водоеми.

По-здрави – за по-чиста и здрава околна среда! 😊 👊

По Марица през март 2022 – част 2

Лека-полека пролетта започна да настъпва все по-уверено и в края на март месец вече нямаше и помен от студовете, които владееха по-голямата част от мартенското време. С това настъпление, обаче, Марица започна да вдига все повече нивото си от пролетното снеготопене в планинските масиви. Цветът и облика на реката се промениха не само по бреговете й, но и този на водата. Резонно, това доведе и до изместване на рибите от обичайните местостоянки, по които ги ловим. Само за ден Марица вдигна бързо ниво и нещата се измениха доста. Ето я реката на 26.03.2022 – красота:

Височкото ниво наби част от кефалите по спокойните „джобове“ и ръкави на реката, където ги виждах на големи пасажи, съставени от по-малки по размер риби.

Това за мен означаваше, че трофейките са все още някъде там – в централната част на коритото или в подмолите край брега. Залагайки на 10 грамова чебурашка с три инчовата Larva, реших да проверя, в около обедните часове, дали рибите не са в основното течение. Понеже нивото на реката бе височко си избрах единственото удобно място на един висок бряг. След 3-4 подавания имах добър удар в бързото течение, но реакцията ми бе супер прибързана ииии както обикновено се случва – силикона е изхлузен от куката….

Продължих да настоявам още един час, но без резултат. Реших да отскоча до близкия „джоб“ и да потърся по-малките кефали с малки силикони. Предварително знаех, че са там, защото първоначално към това място бях спрял за оглед, но реших да видя каква е активността на рибите в основното корито на Марица.
Предния ден видях едни готини малки силикончета в магазина на Митака – „Риболовен свят“. Не стига, че са готини ами и евтини – 50 стотинки броя. За първи път ги виждах и ми се сториха супер интересни. Те са на украинската фирма Toirtap – модел Fish Killer. Интересното при тях е, че можете да си модифицирате силикончето на четири различни варианта, взависимост от предпочитанита и вижданията ви – чрез разкъсване на частите правите силикончето от активно в пасивно.

Отначало започнах надлъгването с кефалчета, залагайки Fanatik Larva 1,6 инча с 3 грама чебурашка, после минах на два, един и накрая без чебурашка. Кефалчетата бяха много, но без никакъв апетит. Силикончето минаваше покрай тях, но тук-там по някое проследяване и дотам. След малката ларвичка дойде ред на Fish Killer-чето – пак по същата схема, докато накрая махнах и чебурашката, за да мога повече време да витая из водния слой.

При този монтаж се появиха и първите ударчета по силикона, но настана игра на нерви. Кефалчетата все пак си бяха дребни и почти апатични. По едно време, от отсрещния подмол се втурна след силикончето един по-едър кефал, но се размина с примамката. После имах удар на едно по-дребно, което се откачи във въздуха – беше захапало само опашката на силикончето, но не и до куката. 🙂
Десет минути по-късно улових „царя на гьола“ – това бе и най-едрия кефал, който изобщо видях наоколо от стотиците дребни кефалчета.

Реших, че съм постигнал целта си, зайгравайки се с тези дребосъци. Обърнах им гръб и отново се насочих към основното корито на Марица, да диря трофейките. Докъм 15 часа следобяд нямах пипане и се преместих в друг подучастък, където обаче не се видя нито една риба. Може би беше грешка, че смених мястото, но трябваше да видя как стоят нещата и там, за да планирам следващите излети, отчиайтки предвид все повече покачващото се ниво на Марица.
Нов ден – нов късмет. Неделята на 27.03.2022 пак бях на реката, знаейки вече от опит при това ниво на Марица къде е възможно да имам слука. В това разкошно време си беше грехота човек да остане заврян у дома.
Край бреговете на реката все повече започваха да се виждат топлите цветове, радвайки очите ми.

Този път отидох на Марица малко по-рано от обичайното. Заставайки на точното място, с точната примамка, в точното време – още с първото подаване имах удар в течението. Нещо ми спря силикона, водейки го по течението, комбинирано в първия момент с лек тропот на върха на спининга и след това поява на „корем“. Появата на „корема“ по линията ми бе в резултат на причакването – 2-3 секунди, след което мощно засякох и първоначално малко трудно отлепих нещото от дъното. Отлепяйки го, то стръска с глава и разбрах, че имам сомче! О, радост! Първото ми сомче за новата риболовна година е вече пред мен – кеф. 🙂

Беше от стандартните по размер и сметнах, че няма смисъл да омазвам в слуз метъра. Бях го зашил по учебник – в кюшето на устата. Впечатление ми направи старата му рана, която бе на върха на долната му устна.

Бях вдигнал шум във вира и сметнах, че трябва да се придвижа нагоре по течението. Пуснах сомчо и отпраших нагоре да видя каква е хавата.
Няколко замятания и удар – абе удар, но пак с бавно отлепяне и трудно повеждане. След няколко секунди на борба, усещам, че надали е риба, защото ми липсват тръсканията и подозренията ми се оказват верни – бая голям клон, който най-вероятно съм изровил. 🙂 Има и такива моменти – уж сомче, а то се окаже клонче и обратното.

След този „екшън“ нещата поутихнаха. Разбрах, че е време отново да се поразтъпча край бреговете на Марица и да се порадвам на настъплението на пролетта в този топъл мартенски ден.

Слагам „сладък картоф“ и замятам в замътените води на Марица. Второ проводка и имам пощипване на силикона край брега. Добрееем – има риба/риби пред мен ще обловя пак по същата траектория. Подавам отново от бързото към тихото и тоя път вече съм нащрек – улавям евентуалния гладник, който преди това може би е опитал Larva-та. Този път си я беше захапал както трябва.

В следващите няколко часа до залез слънце нещата откъм слука никакви ги няма. Рибите не искат да ‘апят…

Знаете ли по какво още се познава, че е настъпила пролетта край Марица? По това, че почваш да ловиш вместо риби млади откършени и зелени върбови клонки, които течението носи и ти ги забива в силикона или линията. Малко досадно, но това е положението. 😀

Необичайно ми се стори за края на март да плесна първия маришки комар, дръзнал да ме хапе, но ей го на – тая гад…..

Денят вече е по-дълъг и почваме да изпращаме все по-късно залеза. За съжаление до края на деня нямах друга уловена риба – само красоти с пролетен оттенък и чист въздух, необременен от никакви проблеми.

Март месец се изтъркули и настана април. Все си мислех, че нещата откъм слуката на кефал и сом ще се по-добрят, но те пък тръгнаха в другата посока.

В началото на месеца, Марица си бе стабилно плавателна, а малко преди забраната за пролетно-лятно размножаващи се риби, дори с още по-високо ниво и супер ниска видимост.

Смених тактиката и заложих на целенасоченото търсене на сома. За съжаление обаче набих още четири безапелационни валата, с което „сметка капо“ нарастна на седем безрибни излета. Абе, имах си два удара в кафявата вода, но само на ларвообразните силикони, обаче не ме огря слуката…

Поне си припомних хамалогията и помятах отдавна захвърлените в рибарския шкаф тежки такъми и сомски примамки.

След 15-ти април приоритетите ми бяха два – излети по морето в Гърция и традиционния майски щуколов. Пъстървите пък изобщо не бяха включени в риболовния график и приоритети.

По Марица през март 2022 – част 1

За разлика от излетите ми през януари и февруари, тези от март бяха изцяло фокусирани върху риболова на река Марица. Реших да разделя материaла на две части, защото ще стане излишно дълго за прочитане и преглеждане. И двете публикации ще звършат с по едно кратко видео на уловените и пуснати риби, което е поместено най-долу. В настоящата, ще ви поразкажа каква слука и несполука имах в периода от началото на март до почти края на месеца. 🙂 Като уточнение добавям, че поетапно влизаха диференцираните забрани за риболов на хищниците, като след щучата забрана настъпи и тази на распера – от първи март.

Започвам първа част с първия мартенски излет – в деня на освобожението ни от турско робство. 03.03.2022 г. – празнуваме 144 години свободна България и по традиция си е почивен ден от работа, за повечето българи! 🇧🇬 Този път празникът ни се падна през седмицата – в четвъртък, и реших, че няма да взимам отпуска за петъка. Предпочитам единия ден отпуска да го запазя за риболов от тип дълъг уикенд по морето в Гърция.
Наоколо край реката вече леко се забелязваха признаците на един от най-красивите ни настъпващи сезони – пролетта! Пъпките по клоните на крайречния върбалак почнаха да се превръщат в първите малки зелени и непорочни листенца, които почваха лека-полека да багрят в по-топъл цвят бреговете на реката. Бяхме свикнали да виждаме цветове в нюансите на кафяво и сивото, но промяната настъпваше.

Беше прекрасен ден на любимата река – студена зимна и облачна сутрин (с „бръснещ“ вятър), която стартирахме заедно с един стар маришки майстор и мой приятел – Ники Райчев. Беше удоволствие за мен да си полафим и да помятаме рамо до рамо, през този празничен ден, на „нашите места“. Доста трудно успяхме да намерим слуката. От сутринта до обяд нямахме пипане. Видяхме покрай едно дърво потенциална слука, но не ни огря. Сменихме 3 подучастъка, като на последния видяхме жокер, който ако е човек с опит, като нас, веднага ще го забележи и няма да пропусне възможността.

През целия ден водата в реката бе снежна (от снеготопенето), сравнително бърза и средно мътна. Студено си беше и на брега…. Доста обикаляне падна, докато намерим къде са се скатали рибите, но целта е постигната. 😁

Застанахме на позиции, така че да покриваме периметъра и да не си пречим, презентирайки силиконите. След няколко замятания нашата група отбеляза първата риба за деня. Успях да забия на Larva-та хубав кефал, който даде добър отпор. Рибата бе почти 45-ца и беше захапала много добре силикона.

Десетина минути по-късно имах пак удар, но не успях да заловя рибата. Явно съм избързал малко със засечката, понеже силикона бе изхлузен от куката, която има и две контри по стеблото си (baitholder). Тук са рибите и хапят – сега е момента да направим „преброяването на дивите зайци“.

Както отбелязах по-горе, рибите са тук и са активни, но колко ли време щеше да трае тази активност не ни бе ясно… Надявахме се покрай кефалите и някой бонус да има – евентуално сомче.

Оказа се, че пред нас, но на максимална дистанция имаше кефали, които похaпваха в течението. Успях да закова втори добър кефал – пак 45-ца. Кепнах рибата успешно и ето, че Ники ми прави втора добра снимка с риба. 🙂

Един интересен момент бе това, че кефала изплю в кепа пиявица, която беше глътнал. Определено бяхме открили хранещи се риби на това прекрасно вирче.

При следващите замятания скъсах силикона в някакъв голям клон, заровен на дъното от маришкия пясък и влезнах в бокса за превързване и поставяне на нов силикон с чебурашка.
В оставащия един час до залеза успях да забия още два кефала на същото място, с габарити 40 и 42 см. Така „преброяването на дивите зайци“ нарастна на 4 броя. 🙂 Ударът на третия кефал силно ме изненада – замятане на максимална дистанция и поемане на силикона още с цопването му във водата. Много агресивна атака, която е присъща за първата седмица на април месец и най-вече за лятно-есения сезон, а не за началото на март, когато водата е още „снежна“. Явно, се случи някакво изключение.

В самия край на излета имах възможността да увелича бройката на кефалите, но рибата не се закачи – силикона бе поизхлузен от куката.

Окрилен от добрата зимна слука на трети март, реших, че на 05.03.2022 (събота) ще повторя същото място в същия следобоеден часови интервал. Този път различното бе, че Марица бе вдигнала нивото си още, спрямо преди два дни. Първите два часа нямах не само риба, но и никакви признаци, че в реката има рибешки живот. Продължих да упорствам и баааам – странен плах удар и моментална засечка. Рибата ми взе аванс и борбата почна.

В главата ми се въртеше, че вариантите са два – трофеен кефал или сомче. Когато докарах пред мен рибата, останах изненадан – едър скобар! Обаче, скобарчо се беше зашил, непонятно за мен, на гърба. Този момент донякъде доведе до спад в ентусиазма от ваденето, но все пак ако го погледна от друг ъгъл – имам риба на куката. 😀 Кепнах го и след това метърчето отчете дължина между 42 и 43 сантиметра. Баят скобар, който си остана единствената ми слука през съботния ден. За съжаление и в този ден не ми се размина и скъсах три силикона по закачките… 🙂

Преглеждайки запасите ми на Larva в рибарския шкаф, установих, че са започнали да намаляват. Беше време за едно голямо презареждане, като освен силикони трябваше да помисля и за ново плетено влакно, че Gosen-a доста се беше скъсил. Осми март си беше истински празник за рибарското око, след като отворих кутията с поръчката ми. Освен любимия цвят и размер, си поръчах други цветове и размери, които нямам, едно от най-евтините осем нишкови плетени влакна на пазара ни – RTB CrossFire в размер 0,6, и различни грамажи от многостенните чебурашки на Fanatik.

15.03.2022 – деня порасна и вече се появяваха първите възможности за риболов след работно време. Имах чисто на разположение един час да помятам на реката преди залез. Дневните температури се бяха покачили до 13 градуса и някак си ми дойде отвътре да отида и да пробвам рибите. Успях да се разпиша с един кефал. Един удар – една риба, което доведе до успокоение и вътрешно удовлетворение в мен, че и този път няма да съм капо. 🙂

19.03.2022 – студено утро, като по околните хълмове нощеска бе понавалял малко сняг, който към 10 часа все още не се беше разтопил. Кал до уши, но успешно стигам вира, на който планирах първо да ловя. Нивото на Марица беше спаднало с около 8 сантиметра по вертикала и удобните места за риболов вече бяха една идея малко повече.

Поставям Larva в цвят 017, който се именува сладък картоф (sweat potato). Абе залагам си на орАнджАФ силикон, който от опит знам, че рибите в този вир много го хапят. Точно на това място този цвят ми донесе през февруари 2020-та и личния рекорд за кефал – 55 см, който още не съм надскочил. 🙂
На второто изтичане имам много силен удар в подмола край брега. Засичам и … нищо. Зачудих се какво стана, че всичко беше като по учебник и как така не се заши рибата? Вадя бързо силикона и гледам куката се учепила….. Оцъклям се и вече почвам да се сещам, че съм провокирал едра риба, която ми е строшила куката в момента на захапването – едра бяла или сомче, няма какво друго да е.

А предната вечер бях проверил кутията със силиконите и най-вече куките, като някои бяха изгнили и ги подмених. Тази явно е минала стрес теста някак си, но ето, че на реката се случи друго и ми „подля вода“…

Отварям чантата и вадя от пакета чисто нов силикон, който нанизвам на чисто нова кука. Готов съм и решавам да облавям по същата траектория, със същия грамаж чебурашка и силикон. Ясно ми е, че не съм набол рибата и евентулно тя е все още около същата зона на удара и шанса да я провокирам отново за удар е много голям!
Десет минути по-късно на същото място имам втори такъв злобен удар – пиленцето кацна втори път на рамото ми, обаче пълна греда – не успях да зашия добре рибатаааааА и накрая пак съм с празни ръце…. Така и няма да мога да разбера какво беше добичето. 🙂

От тъп инат продължих още един час да диря тоя дзвер, ама си беше чиста наглост и глупост от моя страна да наастоявам за трети шанс. В края на краищата финиширах с първо капо, от много време насам… Ами такава ми била съдбата, а имах шанс да се похваля с улов на добра риба. 🙂

В края на март температурите значително се повишиха и почнаха да достигат 20-те градуса, че и малко отгоре. Марица отново вдигна нивото си, но вече се усещаше промяна в температурата на водата. Следобеда на 25.03.2022 се отправих пак към Марица. Риболова по реката изобщо го нямаше. Докато се разкарвах по брега, тук-там видях хванати на плувка единични малки кефалчета и по някои скобар и морунаж, но нищо значимо.
При мен ситуацията си беше кръгла нула. Цял следобед и привечер бях без пипане. Слънцето залезе, а още нямах риба – явно ще се ориентирам към второ мартенско капо. Запътих се към колата, но стигайки близо до нея реших да метна наистина вече за последно – още 3-4 пъти. Първо и второ подаване – нищо. На третото закачих силикона в някъв зарит клон на дъното, но след прилагане на силово изпълнение куката се откачи. Заточих я малко с острилката за куки и пак заметнах – още едно последно замятане и се прибирам. 🙂
Водейки силикона по течението, усещам така чакания и заветен удар – засичам! Бланката на спининга се разтресе и разбирам, че отсреща имам добра риба – най-вероятно едър кефал. Преборих животното и ето, че го кепнах успешно!

Не в последната минута на мача, а по-скоро в последните 10 секудни преди финиша успях да „спася“ капото със страхотен дебел маришки кефал, който беше първата 50-ка за 2022-ра.

Това е част от тръпката в риболова, която много обичам – мяташ половин ден без удар до последно и изведнъж, накрая праскаш джакпота и се „насираш“ от кеф. 🙂

По реки и язовири – през януари и февруари 2022

Честита Нова 2022 Година! 😀 
Нова година е и пак време за нови очаквания за сполука, както в живота и личен план, така и в любимото ни хоби – риболова. Пожелавам всички ни гадната лошотия и проблеми да си останат в стара и през новата година само хубавите неща да ни спохождат.
При мен НРГ (новата риболовна година) стартира на река Марица. Датата е 09.01.2022 и си крача в неделния предиобед спокойно по маришките брегове. Реката – вече и тя е по-спокойна, отколкото преди няколко седмици, а януарския ден е по-студен, спрямо предходните години. 
Докато си мятам и се разхождам из бреговете попадам на…. сурвачка! Пищно окрасена октъм панделки и захвърлена в реката по адет – да е здраве и берекет по стар прабългарски обичай и да тече живота по вода. 

Моментално се връщам над 24 години назад във спомените си и се сещам веднага за стихчето, което като дете рецитирах, докато биех гърбината на родителите и роднините ми за здраве, а те пък от своя страна за „добрия масаж“ ми подаряваха парички, луканки, шоколади, банани и все такива хубави неща за децата по онова време. 🙂 
„Сурва, сурва година, весела година, зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, догодина, до амина! „.
В наше време аз самия съм вече дърт и традицията продължава да е жива, като моите племенички ме сурвакат, но сурвачката не я мятаме в реката. 🙂 

Претърсвам вировете наоколо обаче нещо слуката я няма. Скъсах по някой друг силикон и така… За момента няма изгледи, дори да „сурвакам“ някоя риба, но… ето, че по едно време имам своя шанс – усещам по бланката на Venom-а кълване, засичам моментално и НРГ е открита! 
Larva-та в „моя цвят“ ми донесе първия зимен кефал за новия сезон, който успешно кепвам след кратка борба! 

Рибата не е от голямите цепеници, но пък на фона на вложените усилия и време е нещото, с което можеш да се гордееш, при положение, че наоколо другите спинингисти са без риби. 🙂 Силиконът е безапелационно засмукан и още малко е оставало оловната чебуршака и тя да поеме към глътката на кефала. След снимките, рибата бе върната обратно.

15.01.2022 – прекрасен зимен ден за риболов със сняг край бреговете, който решавам да посветя на спортните костурчета, обитаващи близките микроязовири. Първо бях на един микроязовир, където влизането с автомобила ми беше леко затруднено и го нахвърлях чак до тавана с тежка зимна кал, която измих с язовирната вода от предния, задния и страничните прозорци, че поне да имам видимост, като карам. 🙂 На първото язовирче заминаха няколко силикона, но без да имам ударче и намерих един умрял над 15-сет килограмов толстолоб. Привечер се преместих на втората дестинация където успешно посрещнах залеза, без каквито и да е индикации за рибешки живот. 🙂

В следващите уикенди не планирах излети и чак на 05.02 и 06.02.2022 бях на вода. Случиха ми се няколко готини момента и ето ги тях в няколко снимки и редове.

Този уикенд имах шанса да наблюдавам щуки по Марица в зоните без течение на реката. Апетитът им бе нулев, като най-вероятно това се дължеше на подготовката за размножителния им период (от 15 февруари според ЗРА). Ето една бременна бъдеща Мама, снимана със зуума на смартфона, от малко над 5 метра дистанция.

Щуките просто витаеха и не им беше до атаки.
И двата дни риболова по Марица беше адски тегав. В Съботния следобед прерових някои от най-добрите ми и успешни места, но слуката не идваше. Вир след вир – все едно нямаше риби, а съм сигурен, че са там. Сменях силикони, грамажи и размери, обаче нямах късмет.
Стрелките на часовника бързо напредваха и вече подминаваше 17:00 часа. Не оставаше много риболовно време предвид факта, че бях постоянно в движение и повечето минути ги пилеех в придвижване от място на място, а не в мятане. В края на краищата се отправих към най-зачуканото място, което не беше много достъпно и имаше закачки. Един силикон си замина, но пък в чантата имам още клонинги. 🙂 

Реших, че искам-неискам ще нагазя малко във водата с ботушите, за да преодолея някои клони пред мен, пък дано не изплаша рибите. Просто ми трябваше по-удобна позиция – бях се базирал на изтичалото от един голям вир, като дъното беше осеяно с камъни и си трябваше по-добър контрол над проводката. Допълнително и клоните на храстите ме тормозеха, но само това беше решението – леко нагазване до глезен в студената вода.
Подавам отново Larva-та и започвам нова проводка. За съжаление не се случва нищо, но това не ме демотивира. Подавам така още няколко пъти, но отново нищо. Нямам вече накъде да ходя и да сменям мястото и решавам, че ще настоявам тук още има-няма 30 минути до залез пък к’от’ т’ва. Сменям малко начина на подаване и стигам средата на изтичалото в средата на вира и… О, чудо – имам хубав плътен удар и този път не е камък. 🙂  Веднага засечка със скоростта на светлина и Venom-а моментално ми каза, че съм излъгал едра риба, като малко след това ми сработва и аванса! 

Имах късмета да забия страхотна и дива маришка бяла красавица, притежаваща уникална физика и страхотна мощ! 😊 Бях й пробил добре костеливата уста със спининга и процеса по ваденето и преборването й мина като по учебник. Всичко бе толкова сигурно, че си позволих да се поглезя и да направя кратко клипче от ваденето й, както и малко симки. Кепнах успешно страхотията и ето я на – страхотна дива и наперена красавица:

Това бе и мой своебразен личен рекорд за улов на бяла риба на река. На тегло нямам идея колко може да е била, но ми стига това, да видя внушителната й физика и да преценя, за себе си, че тази риба е уникална. Освен това, само след около месец и половина настъпва размножителния й период и съм сигурен, че тази бяла кралица ще даде шанс за живот на бъдещи маришки трофеи от вида й, които ще притежават нейния див ген, мощ и физика! 

Този вид риба с такива размери си е бонус към риболова – те са специални и се радвам, че се срещнах с нея. Най-долу в публикацията поствам към Ютюб канала си и видеото, което направих с улавянето и пускането на свобода на този страхотен маришки звяр.
През неделния ден си останах без слука, дори ударче нямах, но бялата риба от събота, като че ли балансира нещата. 🙂 

Уикендът на 12-13.02.2022, се получи голямо разминаване между големите ми очаквания за добра слука и действителната обстановка по Марица… 😁 

Доста голям участък прерових за тия два дни, комбнинирано със средна степен на трудност за офроуд, но резултата бе само един изтърмъчен едър шаран (бая дърпане и аванси паднаха), който се откачи на около 3-4 метра от мен и за спомен ми остана една от люспите му – дано е на берекет и пари. 😁

19-20.02.2022 – отново се насочих към Марица, но в друг по-перспективен подучастък.

Този път към арсенала от силикони добавих и Fanatik Gipnoz на 3,3 инча – тлъст силикон наподобяващ пиявица, в любимия ми цвят 022. 🙂 Надявах се, че с още една форма на пасивен силикон ще успея да провокирам някой от пасивните маришки хищници.

В крайна сметка с тези два риболовни дни добавих 5-ти пореден и безапелационен валат (и на новите места) с тази особеност, че една мида поне ми направи запомнящ се добър удар на добрата стара Larva, а как ми се искаше да беше риба. 🙂 

26.02.2022 – хубав и топъл съботен ден, а още е зима!?! Промяната в климата започва да се усеща все повече. Живакът се напомпа до цели 13 градуса, а  усещането навън бе по-скоро за настъпваща пролет, отколкото за отиваща си зима. 
Следобедните топли часове ги оползотворих на река Марица – по стари и до болка познати места, в търсене дали случайно не се е позавъдила някоя риба след толкова години на безрибие в подучастъка. Хубави места проверих, но нямах никакво пипане. Следа от риби – също, каквато и да е. Абе пълна нула….
По време на предвижването ми от вир на вир станах свидетел на много грозна гледка край реката – може би над 200 автомобилни гуми бяха незаконно и мърляшки изсипани там от някой лош човек, решил да си спести някой лев и да прецака ситемата. При вида на гледката ме обвзеха всякакви ядове и „благослових“ онзи, който бе направил това микро сметище край Марица. 

Решението в този случай бе да запретна ръкави и да изчистя тая нечистотия, сътоверена от тъпотията на някой бизнесмен, който най-вероятно е дал парички на хора от малцинствата, за да ги изсипят край Марица. Впоследствие, малко по-нататък по пътя си, намерих и втори такъв куп, а на друго място – изсипани смесени отпадъци…. За да не цапам тук темата, ще споделя в отделна публикация как да се справим сами с такива грозни гледки край водоемите ни.
С изключение на по-горната случка, излета по Марица премина, по-скоро, като пролетна разходка, но без да видя рибешки живот, а всички предпоставки за слука бяха добри, но като няма риба – така се получава. Просто има участъци от Марица, които са зверски обезрибени от бракониерите….

Завършвам публикацита си с краткото видео на бялата риба, която улових и пуснах в началото на февруари месец. 🙂

Последните излети – декември 2021

През декември нещата с риболовът от брега с изкуствени примамки, като че ли не стояха много добре, не само при мен. Ситуацията по водоемите бе много различна – рязкото застудяване в началото на месеца, комбинирано с дъждове и снеговалежи „размъти водата“ много и риболова умря. Спрямо предходните години, този път декември бе по-студен и неприветлив за риболов. Слънчевите дни се брояха на пръсти. 
Направих пет излета – два успешни с уловени риби и три – абсолютни капота. 

Към арсеналът от силикони добавих някои нови на Фанатик – основно Дагери – на 2 и 2,5 инча, а освен това ми трябваха куки за тях и крушовидни оловца с вирбел. На прицел бяха костурите по язовирите, като идеята бе да ги търся на джиг риг или отводной, защото очаквах да са по-навътре и да са пасивни, с оглед на рязкото застудяване

Първият декемврийски излет бе на 5-ти. Идеята бе на големия родопски язовир да търся костури и бели риби. Един час след изгрев пристигнах на място, защото се забавих с придвижването ми до него, поради много гъста мъгла на пътя. 
Пред мен се виждаха рибари с лодки, като само аз бях единствения луд бреговак в околността.

Видимо, язовирът бе качил ниво и условията не бяха от най-приятните за риболов. До 10 часа нямах пипане, което ме накара да зарежа всичко и да премина на план Б – едно микроязовирче, което ми е на 20 км встрани от главния път и съм го зарибявал едно време с костур – през ноември, в далечната 2017-та година. Репортаж от тогава можете да видите в публикацията „Микроджиг през ноември 2017 „. Та навремето с моя другар Мишо бяхме напускали костурчета, уловени от друг язовир, които след време да ловим, че наблизо няма къде… За съжаление през 2018-та микроязовирът бе взет по аренда за аквакултури от бизнесмен и не бях стъпвал на него. Мисля, че в края на 2020-та бе напуснат от частника и така риболова вече бе свободен без допълнителни такси и ограничения през 2021-ва, а само с билет към ИАРА. За последно там бях на 17.10.2021 и имах успехи с педарки костурчета. 
Малко преди 11 часа бях на язовирчето, а водната му повърхност бе като огледало – нищо общо с условията на големия язовир.

Търсенето на косутретките започна с Bait Breath Bugsy. Още с първите подавания усетих кълванета по чувствителната бланка на Venom-а. Започнах бързо да дърпам и пускам в спортно темпо костурчета с такъв размер, които стръвно засмукваха бялото Bugsy, като дори му откъснаха опашката, но ударите и рибите продължиха.

В един момент ударите спряха и се усетих, че рибите се преместиха, пък и бях набол вече някои от тях – няма как да ми дойдат втори път.
Реших, че е време да се преместя и аз, като минах през колата и взех кепа. Идеята бе да се закотвя на следващата гореща точка и да ги пускам рибите в него – ще бъде своеобразен живарник. Исках до края на излета да задържа в нещо живи рибите, за да си проуча колко голяма всъщност е станала популацията им.
Преместих се на новата точка и настана голям бой на педарки. 

Надърпах каквото имаше отпред пред брега и след това заложих да ги търся навътре с джиг риг и Дагер. Реакцията беше моментална. Някои от рибите се откачаха преди да ги извадя, други пък успешно заставаха за снимка и бяха пускани в плаващия дървен кеп. 

По едно време зацепих в камък и…. счупих кука. 

През всичкото това време водата в кепа завря:

Слагам бъро друга кука и на нея нанизвам Westin Blood Teez.

С негова помощ излъгах още 5 костурчета, а накря червея бе отгризан. Сложих нов, но в следващия момент го зацепих в нещо и скъсах, а бях направил доста проводки там…

Към 14:30 реших да приключвам с риболова. Накрая в кепа имах толкова костури, като сигурно някои от „арестатните“ бяха избягали. За мен това няма значение, защото все пак си направих статистическата извадка и останах доволен – „спасих“ капото с костурчета, които бяха в язовира благодарение на малките ни усилия от 2017-та година. 

През уикендът на 11 и 12 декември реките изобщо не бяха гостоприемни – пълноводни, кафяви и бързи. На 11-ти направих едно капо на Марица – е не точно капо, защото имах два удара на щуки, но рибите не успях да ги уловя, а след 12 на обяд риболова приключи с приятелска разпивка край бреговете на реката. 😁
Съботния „валат“ беше забравен с дребосъци на едно водоемче, на което не бях ходил от една година и винаги ме спасява, когато условията на Марица не са подходящи през този период на годината.
През деня се редуваха студ, слънце, студен вятър и дъжд, но все пак слука имаше, която сгря рибарската душа. 😁 Към LarvaBox-а вече бях добавил друг успешен силикон на Fanatik – Dagger, който с джиг-риг монтаж е „смърт с кисело зеле“. ☺️

Излетът започна трудно, като за един час студуване нямах пипане. Прибрах се на топло в колата за 10 минути и после пак се поразходих. В един момент слуката започна изненадващо за седем минути улових две риби. Първо излъгах един костур, а след това една баята бабушка, която при проводката ми удари на два пъти. Оказа се, че при втория удар съм я зашил под челюстта. Последва затишие от един час, през което вече бях събрал доста студ, дъжд и по-малко топли слънчеви лъчи. След 14 часа се появи отново някаква активност, като улових две костурчета и пропуснах няколко кълванета – отново на Дагер-а. 

Така или иначе нямах ангажименти и реших да настоявам докрай. В 16:50 слънцето вече заляза над близкото възвишиение, при което небесата се оцветиха в топли цветове, на фона на ниските температури на въздуха. Друга слука така и не реализирах. Бях доволен, че поне успях да хвана някоя и друга риба, защото в този мразовит ден със сигурност доста от вас са останали капо. 

18.12.2021 – днес кепът остана сух! 😑
Бях се пуснал за костуретки на микроязовирчето, на което бях на 5-ти декември (най-горе в публикацията).
Сутринта беше минус един градус, а след това минус 22 метра плетено влакно на Gosen, минус 1,8 метра флуорокарбон на Sufix и минус 3 силикона. 😄 Абе голямо късане падна, без да уловя нито една рибка.
Реките все още преливат, а по малките язовири се оказа, че корморана е набил рибите ми някъде надалеч и надълбоко. Е, има и такива дни, понякога, когато си само на минус, но пък от стоене вкъщи файда няма за рибарското сърце, а пък  тялото, душата и характера трябва да се каляват. 😁 Все пак, пробвах по-големия размер Дагер и също туистера Дагер Актив – харесаха ми.

28.12.2021 – последен риболовен излет за отиващата си година. Най-после се появи малко слънце и по-нормално ниво и цвят на Марица. Исках да отида и да половя в края 2021-ва по любимата река – не бях стъпвал от доста време по бреговете й. Взех с мен два пакета на Fanatik – Gipnoz и Gipnoz Long. Това са пасивни силикони с формата на пиявица. Разбира се подбрах ги в любимия ми цвят 022. Целта тук бяха белите риби, щуките и евентуално кефалите. За сом си беше вече студено – със сигурност бяха набити в подмолите, в летаргичен режим, та не се и надявах да уловя някой.

В крайна сметка, пет часовото разхождане по реката бе удостоено с един удар и то какъв – помислих си, че най-после ми клъвна риба, а то взе, че се оказа голяма маришка мида…..

До края на излета „посях“ по закачките някой и друг силикон и в крайна сметка всичко завърши без фойерверки – тиха и спокойна пет часова разходка край бреговете на любимата река.

През оставащите дни до 31-ви декември реших, че ще оставя риболова за предстоящата 2022-ра година, когато с нови сили и ресурси ще атакувам отново познати и непознати локации. 

Марица джигинг – ноември 2021

Есента напредва, а с това все по-бързо избледяват ярките и топли цветове, които багрят маришките брегове през този сезон от годината. Листата на крайречната растителност падат и това води до все по-честата поява на нюансите на кафевите и сиви цветове, но за мен Марица си е все тъй хубава и привлекателна. Речните брегове се застилат с изсъхналите цветни листа от листопада, а времето за риболов през деня намалява все повече.

През ноември месец риболовите ми бяха фокусирани изцяло на река Марица. Месецът бе по-студен спрямо предни години, като температурите на въздуха в началото на ноември се движиха от 3 до 13 градуса, а след това много рязко застудя и живака показваше предимно от -3 до 5 и в по-редки случай до 9 градуса. Излетите през първия уикенд на ноември преминаха разнопосочно, като успеваемост. Започнах на 06.11 с едно гръмко капо. Посетих нови места като видях няколко добри риби – распери и кефали, но просто нямаше наченки за каквато и да е атака на примамките ми от тяхна страна. Скъсах и 6 силикона… оказа се, че имало много дървета под водата. Накрая след КАПОчиното остана една весела усмивка, с идеята някога пак да отида там и да скъсам по някой силикон. Някога, някога – още на следващия ден.

Неделята на 07.11 отново се пуснах в същия участък с един мой приятел, но откъм отсрещния бряг. Изчоплихме значителен брой маломерни бели риби от новото порастнало люпило и нито една читава. За отбелязване е, че ми се откачи на Larva-та една добра щука около 50-60 см… Ударът беше много близо до една паднала върба във водата и последва почти моментално забиване под нея, но поне видяхме размера и отблясъците на рибата… После моя другар и той откачи една по същия начин. Друго радостно е, че този ден не успях да скъсам нито един силикон. : )

Последва известна пауза в риболова, че бях болнав и стигнах до там, че развих остър ларингит и загуба на гласа, но ето, че на 25.11.2021 отново съм на линия и съм напълно здрав. Имах възможност след работа за един много кратък едночасов набег и разпускане по реката, завършил с цяла една бяла маломерка на бялото Bugsy. : )

В края на ноември наред с дневните температури нивото на Марица също играеше, което оказа негативно влияние върху риболова. Имах да наваксвам с излетите на любимата река, но главния въпрос беше накъде да поема!?! Този път, обаче, се насочих към нови риболовни места, че на обичайните ми стана много навалица, а рибите пък – наблюдавах, че оредяха нещо… Имах достатъчно време през деня да се ориентирам и проуча местата в новия подучастък, като излъгах на силикон два едри кефала – от хубавите цепеници.
Слуката започна с няколко удара на бялото Bugsy, което ми показа, че съм заложил на печелившата примамка. Рибите обаче не бяха от едрите и успях да ковна най-едрата сред тях – едно кефалче в категория 20+.

Виждайки преобладаващия размер на рибите, които ми атакуваха Bugsy-то, реших, че е време за малко гаргара с тях и заложих на 1,6 инчова Larva с 3 грамова чебурашка. Това от своя страна означава, че съм паднал до най-долната граница, но като има такива риби що да не понабода някоя за шоуто!? Получи се доста динамичен и напрегнат риболов, с много нереализирани удари, но изчоплих три-четири дребосъка за спорта, като едното кефалче беше и най-малкия представител от вида, който съм улавял изобщо на силикон някога. : )

С тия дребосъци изкарах около час и половина в надлъгване, но по едно време ми писнаха : ) – дошъл съм за едри кефали, а не за тия UL бебета. Време беше да си размърдам Д-то и да се раздвижа по брега в проучване на новите и непознати перспективни течения. Стигнах до едно такова, като брега беше висок и обрасъл с храсти. Нямаше как в това течение да стои добра риба, нищо, че е ноември и е по-студено от обикновено. Отначало започнах с любимата Larva в цвят 022 и 3 грамова чебурашка. С ниското тегло на чебурашката исках да планирам повече време в течението и да видя ако има риби дали ще се вдигнат за атака. Ако нямаше ударчета минавах на план „Б“ – 10 грама и презентиране ниско долу до дъното.

Първите няколко подавания бяха неуспешни, но това не ме демотивира и продължих да замятам с малкия грамаж в бързото течение. Настояването ми даде резултат – имах първия удар, но рибата просто защипа Д-то на силикона и се откачи. След още малко подавания по същата траектория имах як удар и Venom-а се сгъна! На линията беше уловен едър кефал, който започнах да боря и вадя от дебелото течение. Брегът беше висок и обрасъл с храсти, та се наложи да маневрирам на няколко пъти преди да докарам рибата пред мен. На няколко пъти кефала се позаби в храстите, но с контранапъни го измъкнах от там. Големия въпрос беше откъде и как да го извадя – нещо, за което трябваше да помисля преди да си правя мераците да замятам? : ) Много внимателно си направих стъпала с ботушите по стръмния и висок бряг и слезнах докъдето можех. Разликата в разстоянието между мен и рибата го компенсирах с кепа!

Прекрасен едър 45 сантиметров маришки кефал с едра люспа бе в ръцете ми за снимка! Тези моменти ме карат да се чувствам супер яко от вложените мисъл и усилия. : )

Най-отдолу на публикацията съм сложил и кратко видео влогче с пускането на кефала.

Последва около 40 минутно затишие, като се преорентирах и минах на план „Б“ – чебурашка с тегло 10 грама.

След няколко презентации по дъното – имах отново зловещ удар, последваха аванси (вижте видеото долу), но рибата ме навря в храстите и се оплете линията в тях, откъдето измъкване нямаше и тя се откачи без да се снимаме. В крайна сметка силикона увисна на клоните и последва трудна мисия по откачането му…
Полових още около един час на това място, но повече удари нямах. Преместих се след това на още два добри вира, но повече риби така и не видях.

До Халкидики и назад – октомври 2021

След фото разказа „По Марица и язовирите – октомври 2021“ е наред следващия, който е на морска тематика – „До Халкидики и назад – октомври 2021“. 
В края на септември се появи идеята да скочим с Мишо до Халкидики. Идеята бе да тръгнем петък и да се върнем неделя. Още от първия ден на октомври започнахме да следим ситуацията на Халкидическия полуостров и да кроим планове. Обаче от кой петък и до коя неделя през октомври….. стана едно разтегливо понятие. За наше огормно съжаление точно там се настани един адски циклон, който чак след 17-ти октомври намали мощността си и офейка… Не искахме да рискуваме да бием толкова път и накрая да не можем да направим и една проводка в морето – абсурд.

Гледайки прогнозата и движението на циклона решихме, че е настъпило време за морския дълъг уикенд – от 22.10 до 24.10. Успяхме да си намерим читаво студио и да направим успешна резервация за две нощувки. На мен ми трябваше едно такова морско пътуване, за да се отърся от личните си проблеми, които ми бяха дотегнали в първите две седмици на октомври. Разбира се в дъното на всяко мъжко нещастие не стои едната риба, а една жена. Честно казано в един момент чашата преля и ми писна. Трябваше ми хубаво разпускане без да мисля за каквито и да проблемации и тем подобни женски простотии, гарнирани с депресивните й състояния и егоизъм… та планираното пътуване щеше да ми дойде повече от добре!
22.10 – време е за нови морски хоризонти и приключения, здравей Халкидики! Излишно е да споменавам, че си направих PCR тест, за да мога да влезна в Гърция и после на връщане в България – добре, че поне цените на тия тестове паднаха значително! : )
Малко след 13:30 часа, докато се спускаме към морето – Халкидическия полуостров е пред нас и в частност насреща ни се появява Атонския ръкав. Времето е с нас, а отсреща виждаме остатъците от гадния циклон, който вилня 2 седмици в района и ни спираше мераците за риболов.

Преди да се настаним в студиото направихме проверка на набелязаните риболовни точки – пристанища и плажове. Запознахме се с местата за риболов и особеностите, които се виждат на пръв поглед от сушата през деня. Пак споменавам, че за първи път стигам да ловя до тези брегове и всичко ми е непознато. Разчитам на способностите си да преценям нещата и опита ми натрупан до момента, за да определя как и с какво да подходя.

За съжаление първите ни опити за риболов бяха безплодни. Все едно в морето нямаше нито една риба…. положението – пълен КЕНЕФ! Направихме надвечерен и нощен риболов, но нищо – дори плахо ударче нямаше. При нощния идеята бе да заловим поне по някоя баракуда, която традиционно се навърта край тези брегове, но не би. Неприятно изненадани останахме от петъчната риболовна вечер и нощ, като решихме да дадем шанс на съботната сутрин и ако до обед нямаме риба или не видим риби – то да предприемем крути мерки.
Спахме няма и 4 часа в студиото и събота сутринта атакуахме отново – още преди първи зори. Надявахме се да видим поне някакви джуруми от лавраци в плиткажите – ама пак греда.

В рамките на 6 часа риболов сменихме 3 горещи точки, обаче нямаше ни вест ни кост от риба… дори и скални риби. В района имаше и други български риболовци, но и те повечето без слука, с изключение на една компания, която предния ден по чудо бе уловила само един класен торук. В крайна сметка аз успях да „спася“ капото с едно бебе октоподче, което улових на DUO Ryuki Spearhead 80S SW в цвят Belone!!

Оставих воблерът да пропадне, поклащайки се до дъното, привиждайки ми се уж, че пред мен има добър октопод. Дръпнах пак воблера от дъното, за да пропадане и в момента, в който пропадна пак там – октопода го сграбчи и засякох моментално с Venom-а, но накрая се оказа бебе октопус – пречупванията през водата в дълбочина лъжат за размера на нещата. : )

Понеже НЕ СЪМ от алчните хора-мръвкари, пуснах бебето обратно в морето – да си живрука, благодарявайки му за шоуто. Все пак си е под норма!

Около обед се върнахме в студиото и с Мишо и взехме съдбовното решение – стигнахме до Халкидики, а сега е време да дадем назад! Оставаше ни още ден и половина за риболов и не си заслужаваше да го прекараме там в капо…. Нямаше нотка надежда нещо по-добро да се случи за нас, анализирайки ситуацията в 20 км брегова ивица и четири горещи риболовни точки, на които по принцип се въртят риби. Ами такъв ни бил късмета…. Благодарихме на хазяите за гостоприемството и се извинихме за отмяната на втората ни нощувка. Хората ни разбраха правилно, защото и те усещаха, че риболов няма, за което също изразиха съжаление…
Набелязахме ново място за риболов в Северна Гърция и успях да договоря нова нощувка. Собствениците на хотелчето ми потвърдиха, че в района им има риболов, което бе чудесна новина – излизали кокалита и някой друг лаврак от брега. Това на фона на Халкидическия полуостров си е отлична новина за нас.
След няколко часа път се настанихме в хотелчето, захвърлихме всичко ненужно, пихме по една студена вода и се запътихме към близкото пристанище!

Първоначално заложих да пробвам кокалитата с бързи проводки на DUO Tide Minnow Sprint 75, предвид късния следобед…. обаче се почна едно… буквално търмъчене на кефали! Тия толупи се бяха настанили в целия порт на големи пасажи. След третия „изтърмъчен“ такъв си казах, че е време да сменя мястото и да не задържам повече от трите такива риби. Просто това не е риболова, който търся. Аз така до вечерта може и 30 кила да направя – обаче, срещу принципите и веруюто на спининговия ми риболов е тази ерес. : )

Постепенно тръгнах към върха на буната на порта, но без резултати. По едно време и Мишо се появи насам, но нямаше нищо интересно за отбелязване.
Времето вече беше напреднало много и в един момент от вътрешния край на буната успях да уловя първото кокали на Ryki 60S! Да обаче слуката бе много слаба и на късмет хванах цели две риби – в интервала от 18:15 до 18:50 часа…. Второто ми кокали ме изненада шокиращо – на Rapala X-Rap Saltwater 10, но явно глада е по-силен от всичко…. С този воблер търсих по-конкретно някой лаврак.

С оглед на слабата слука се върнахме обратно в хотелчето за почивка и вечеря, а след 22 часа се пуснахме на разузнаване вътре в порта – за едночасов риболов, завършил с гръмко капо.
Планът за сутринта бе да не си губим времето вътре в порта, а директно да ходим по камъняците на буната и да причакаме евентуално кокалитата, че не се знаеше кога влизат и излизат.
На зори бяхме по камъните, като постепенно започнаха да прииждат и други местни и български риболовци. Очаквахме, че още с първите замятания ще имаме слука, но нищо подобно. След 20 минути замятане, слънцето започна да се показва над хоризонта, а с това събитие взеха, че влезнаха и риби. Стартирах с едно кокали на Ryuki 80S, след което друго ми се откачи. В същия момент Мишо улови пък три на силикон. Чакай малко…. на силикон ли? Стана ми интересно на какъв и кой точно силикон успя да ги хване, та отидох до него да погледна.

Оказа се, че успешното силиконче е на Westin – Sandy Andy в малкия размер, а кокалитата му налитаха като обезумели, поглъщайки го чак до карабината на линията му. Досега никога не бях ловил кокалита на силикон и ми се стори супер успешно. Реших, че сега е момента да пробвам нещо ново и да напипам правилната тактика.
Върнах се на позиция и в този момент той дръпна още едно кокали. Приятно очуден останах от тази успеваемост и реших да потърся в моята кутия подобен ключ към успеха. Ясно е, че не разполагам с точно този модел силикон, но все пак трябва да имам някой, който да отговаря на описанието – натурален цвят, шумна петичка, издължено тяло и с почти същия размер. Добре, че всеки път мъкна с мен една раница с примамки, та бръкнах в нея и извадих кутията със силикони. Огледах всички и най-подхдящ ми се стори Daiwa Tournament D’fin Shad в размер от 3 инча (7,6 см) със 7 грамова глава и бяла кука Filstar първи номер. Добре, вече имам силикон, който мога да пробвам, обаче как да го водя… Поспрях се малко да погледам моя партньор кво и как им го причинява и разбрах, че успешната проводка е най-баналната и досадната – максимална дистанция и равномерно водене в подповърхностния воден слой!!
Прилагайки гореописаната тактика, след 4-5 проводки имах много добър удар и успях да го отразя с Venom-а! Ето, че улових първото си кокали на силикон! Кепнах го и ето на – беше глътнал силикона до куката, като се беше закачил много здраво.

В оставащото време от сутрешния заход продължих да настоявам на същия силикон и да се занимавам с тая новост за мен. Успях да уловя още три кокалита, докато през това време Мишо вече кепваше десетия на Sandy Andy-то. Толкова му бе успешен риболова, че успя да привлече към себе си погледите и на другите риболовци – евала за което!

Разбира се, заходът на кокалитата не бе от дългите, но все пак успяхме да го хванем и да уловим риби. В този ден се зарадвах много, че успях да намеря сред всичките си примамки ключ към успеха в практикуването на улова на кокалита със силикони и да напипам верния ритъм в проводката. Видях и научих нов прийом, за който досега не съм се и замислял да проучвам кое как става, защото обикновено кокалитата ги дърпам на метални джигчета, туичингови или повърхностни воблерчета, но ето, че сега ще разширя познанието и арсенала. Осъзнах, че със силиконите (7-8 см) нещата са доста по-успешни особено, ако имаш точната форма – такава като на Sandy Andy. Кокалитата налитат много по-смело и уверено – като обезумели са, и буквално засмукват силикона, като спагета, чак до карабината, а отделно от това единичната кука в 90% от случаите винаги се забива супер надежно, спрямо тройките на воблерите или джигчетата и откачанията на рибите са много по-малко при тръсканията и ваденето им на брега. Надявам се, че чрез настоящата публикация и някой от вас е научил това-онова и се е докоснал до тази рибарска тънкост при риболова на кокалитата в Северна Гърция от брега.
Това бе и последното ми морско пътуване за 2021-ва година, защото Covid мерките зверски се затегнаха отново и нямах никаква възможност за морски посещения през следващите месеци. В общи линии пътуването ми до Халкидики и назад бе разтоварващо, осмислено, приятно и мотивиращо за следващите излети през предстоящата 2022-ра година.

По Марица и язовирите – октомври 2021

Чудех се как да озаглавия този фото разказ и поради това, че през октомври отново излетите ми бяха по Марица и язовирите, реших да го наименувам по този начин, както обобщения през септември. Разликата сега е, че не бях по големите и значими язовири, а по малките. 
Започнах неубедително риболова на Марица още на първи октомври. Рибите бяха някак си супер пасивни и още в летен режим, а усещах, че са там – пред мен. Направих една проверка надвечер, от която си направих точно този извод. Успях да хвана цели две рибки и то само на Bait Breath Bugsy 2,5 инча. В крайна сметка няма нищо по-хубаво след тежкия работен ден да разпуснеш с малко риболов на реката. Пък ако има и рибки – още по-добре!

Вторият уикенд на октомври бе доста дъждовен, ветровит и гръмотевичен. 10.10.2021 – неделя е, а като че ли тътена на гръмотевиците вече го няма. Дъждът изобщо не ме притесняваше. Погледнах прогнозата и реших се, че ще се пусна по Марица – прогнозите бяха, че ще е облачно, но само с дъжд. Да, то и за събота беше така, ама… Абе и неделята не бе с условия от най-добрите за риболов, но мерака е по-силен от лошите атмосферни условия, вдигнатото ниво на реката и предстоящата 5 дневна работна седмица.

Изчаках дъждът да понамали интензитета си и се появих на Марица някъде към 11 часа преди обед, а там все едно имаше сбирка на пернатите – голяма красота да видиш толкова много и различни пилци на едно място. 

От разговори с колеги по реката научих, че голямото плюскане на едрите свирепи хищници, обаче, е било в съботния дъжд … 

По време на излета записах 9 ударчета и 7 риби. По-интересното е, че 6 от тях се хванаха на силикона на Bait Breath Bugsy в перлено бял цвят и само една на любимата ми Larva. Общо взето направих „малък шлем“, улавяйки три вида риби. Явно бялото е било на мода за деня. 

Започнах ударно с добър кефал, като след това имах още 2 удара на бялото Bugsy на същото място, но не успях да уловя рибите – предполагам пак са били кефали. Успешната проводка бе да водя силикона по течението.

След този добър старт последва доста силно затишие и трябваше да се преместя на следващото място, където успях да заловя още 6 риби, като една от тях – маломерна бяла риба на Larva ми се откачи на брега и си влезна обратно в реката. Интересното е, че успях да уловя с бялото Bugsy черна мряна, но с не много големи размери, която уставно си ми клъвна, докато водех силикончето по дъното.
Излетът ми завърши с кратка активност на маломерни бели рибки.

16.10.2021 – на дневен ред бе да посетя едно язовирче, като главна цел на мисията бяха костурите. Изчаках да се извали и надвечер скокнах до него. Още в началото на първите проводки бях супер приятно изненадан от едно бебе на бяла риба. Колкото и пъти да бях мятал там – никога не бях имал слука на този хищник. Чувал съм, че имало уловени, но така и нямах късмет да уловя някоя – толкова са редки…

Последва ритмично вадене на дребен костурец, който безмилостно ми дъвчеше Bugsy-то и бе освобождаван в язовира незабавно. Не се разминах и с няколко късания, че се бях позиционирал на скалистата стена. Общо взето слуката бе изцяло от дребен спортен костур. Имаше заигравка и бях удовлетворен от слуката – нали не съм капо. : )

На следващия ден – неделята на 17.10.2021, реших да се разходя до едно друго почти съседно язовирче до това от предния ден, където преди време съм улавял бели рибки, щуки и костури. В късния следобед се добрах до него, като на едно място по черния път стана напечено, че се окопах в калта. Обаче, успешно се измъкнах от кофти ситуацията, като единственото поражение беше, че автомобила се окаля целия – от гумите до тавана… Чистачките трудно избърсаха тежката кал от предното стъкло и трябваше да им помагам ръчно. : ) 
В късния следобед облачността се разкъсваше значително от поривите на вятъра, при което се нарисува следната картина: 

Бях взел със себе си Black Pearl-а и Venom-а – респективно за щука и костури, евентуално и бели, че тяхната популация е по-малобройна. Започнах с 10-12 сантиметрови силикони в дълбочините, като скъсах няколко от тях и след това се изтеглих към по-плиткото на язовира, където заложих на воблери. Най-накрая дойде заветния удар, но се оказа добър костур – на Rapala Shadow Rap 11 см.

Постепенно осъзнах, че щуките няма да ги бъде и извадих Venom-a, при което започнах на няколко проводки да улавям костури. Припомних си силата на една позабравена от мен класика сред силикони – Orka Shad 6 см, с която упешно отсях дразнещите дребни костури и малко вдигнах размера на улова. Разбира се всички костури пуснах обратно, както и рибите от предния ден – излишно е да го споменавам, но все пак.

В един момент реших, че ще поиграя хазартно и ще напусна терена, отправяйки се привечер към язовирчето от предния ден – да видя как ще е положението, защото ми бяха интересни „митичните“ бели риби там. В крайна сметка пак опрях до дребосъка – малките костури, които лапаха лакомо червейчето на Westin – Blood Teez и Bugsy-то. По едно време няква мисъл ме накара да сменя с Bait Breath TT Shad в размер от 2,8 инча. На втората проводка последва злобен удар и моментално засякох…. За съжаление кълването не бе реализирано, а изваждайки силикона видях, че опашката му бе отгризана…. После дръпнах още две дребни костурчета на Bugsy-то и приключих с риболова, че беше станало 19 часа.

30.10.2021 – време е за маришки риболов. Уикендът бе на границата между лятното и зимното часово време, така че съботния ден бе по-дълъг, а неделния по-къс за риболов с цял един час…. 

Съботния излет започна с гръмко капо…. смених няколко места, но така и нямах удар. Нивото на Марица падаше, но за над 4 часа замятане нямах нищо запомнящо се – дори някаква следа от хищник, каквато и да е…. Доста вирове обиколих, обаче никаква активност!
Привечер, малко преди залез, стигнах до един супер перспективен вир, където ако не хвана риба – ще „положа“ Venom-а на коляно… : )

Заложих, както обикновено на Larva-та с 8 грамова чебурашка и след четири-пет замятания най-после имах кълване!

Заковах един дребен кефал, който ми бе ориентир къде може да са навряни кефалите – почти на максимална дистанция…. В следващите десет минути продължих да настоявам по същата траектория на облавяне и последва силен удар, който го отразих и кепнах успешно – отново кефал, но този път 44-ка. В самия край на излета успях да излъжа още един кефал, но по-дребен. За 20 минути имах цели три удара – три риби! Общо взето това си беше чиста надвечерна активност, която компенсира нулевите резултати отпреди това.

Неделя 31-ви – последния ден от октомври месец. Почти цял ден обикалях по Марица, обаче толкова мъчна беше цялата работа, че в един момент си зададох въпроса какво изобщо търся на реката…. Обикновено октомври е един от силните месеци за риболов по Марица, но не и този път, поне при мен. Като цяло през целия октомври слуката беше слаба, а хищниците не бяха така настървени, както очаквах. С доста усилия успях да излъжа една щука, която я улових по обед на супер нетрадиционно място – в средата на течението на реката и на пясъчно дъно. Какво дири там – нямам обяснение…. Привечер имах втори шанс отново да хвана щука – на пет инчовото Bugsy с 3 грама чебурашка, но на два пъти щуката просто не се закачи. Дори не очавах, че ще ми дадае втори шанс да се подлъже, но уви – откачи се пак. Като размери не беше нищо особено – около 45 см, обаче си е риба, която можех да запиша на сметката си, ама нямах нещо късмет.

Този път, октомври си отиде тихомълком – без някаква по-сериозна слука откъм риби, дори трофейните кефали отсъстваха от слуката ми по Марица. Надеждата бе нещо по-така да се случи през ноември, когато предстоеше още по-серионото захлаждане.

По Марица и язовирите – септември 2021

Посрещнах началото на месец септември на морето в Гърция, където бях на почивка. Съботата на 4-ти септември се върнах от Морски почивки на Тасос през 2021 (част 2) и само една неделя ме делеше от старта на работната седмица. След една такава почивка винаги усещам една празнота и носталгия за морските брегове – хубаво си е да живееш без да го мислиш и да си пътешестваш насам-натам. 
През неделния ден дооправих багажа от почивката и каквото имаше като домашни ангажименти. Надвечер късно „скъсах синджира“, отправяйки се към Марица. : ) Исках малко да се поразведря и да пробвам дали костурите са активни по разливите на залез. Нивото на Марица беше паднало доста. Отчетох хищническа активност в рамките на половина час след 19 часа, а после всичко просто приключи… Започнах с един дребен костур на TJ Minnow, който даде известен импулс в търсенето на костурите. Впоследствие, обаче, други нямаше, а на TJ Minnow-а се нанизаха две щучки, които може би са прогонили бандитите и бяха заели техните локални местообитания.

11.09.2021 – последва сутрешен излет на язовир Пясъчник. Целта бяха костурите и евентуално някоя бяла риба ако се завърти. Да, но в крайна сметка се получи точно обратното – лових предимно бяла риба, а кълване от костур нямах. От рано сутринта до 12:30 часа успях да уловя може би над 100-тина бели риби, обаче, предимно от детската градина – тип зарибител. Прекрасно е, че има такава гъста популация от млади риби. Един ден, ако се запазят, ще има от едри такива. Снимах за протокола само някои от „по-едрите“ рибки. Отначало започнах със силиконите на Bait Breath – в частност Bugsy и U30 RUI, но почнах да инкасирам загуба на силикон, защото тия зверчета дъвчеха и късаха като обезумели с бебешките си зъби…. После вдигнах на 3 инча – Fanatik Larva, като пробвах също и други различни силикони на 3,5 и 4 инча, но слука така и нямах… Интересното е, че белия цвят на Larva-та се оказа много по-провокативен спрямо другите ми цветове на същия размер.
Все си мислех, че ако набода всичко, което има пред мен от белите рибки, то в един момент ще се вреди костура, но уви – така и нямах слука, а белите рибки нямаха свършване и в един момент просто ми писна – беше си безпредметно, защото тия зверчета бяха във всеки един воден слой и нямаха спирачки… нямаше и място за маневри – да се разходя по брега, че всички брегове бяха окупирани от риболовци и биваци, търсещи основно шаран.

18.09.2021 – смяна на „бойното поле“. Отново поех към Марица. Сутрешния аромат на дива мента край бреговете на реката супер яко ми влияе. Пълнят ми дробовете и душата със свежест. 

Този път реката беше вдигнала значително нивото си и се беше позамътила, но не много, че чак да е боза. 

Доста време ми отне да намеря някакви риби. Това, което успях да уловя обаче беше единствено кефали, които бяха под един речен праг. Успешната тактика бе постигане на максимална дистанция, бавно водене на воблера напречно и по течението, успешен цвят и воблер – Salmo Minnow 5S в цвят RBD, за който в друг репортаж от Марица бях установил и показал, че лови много добре в такива условия (По Марица през август 2021). Кефалите налитаха безкомпромисно, но едри риби нямаше. В един момент спряха, което бе сигнал, че каквото е имало съм го хванал. Към 12 часа по обед си тргънах, че ми стана адска нетърпима жега – просто нямаше какво повече да искам от реката и трябваше да се задоволя, че поне открих някакви риби, защото имаше спинингисти, които изобщо нямаха слука. 

Специално за следващия язовирен излет се запасих със силикончетата на Bait Breath – Bugsy на  2,5 инча, че посвършиха нещо напоследък. : ) Допълнително добавих и оловца – тип круша с вирбел, с тегла 5, 8 и 10 грама. Предполагам ви е ясна схемата на всичко това? (на последната снимка долу е монтажа)

19.09.2021 – водния обект е язовир Студен Кладенец, а целта на излета ми са костурите! За мое съжаление предни ден – съботата, премина над страната ураган, който понижи температурите и се изляха значителни проливни дъждове. Това обаче не ме отказа от ходенето на риболов и смело натиснах педала на газта. Сутринта, докато пътувах към язовира, по пътя имаше паднали дървета и нахвърляни наноси от пясък, кал и чакъл – при по-остро взимане на завоите това си е предпоставка за поднасяне на автомобила и трябва да се кара внимателно. Компания ми направи и гъстата мъгла, която затрудни и забави придвижването – тя беше обвила и покрайнините на целия язовир, като когато пристигнах на Суден Кладенец вече почваше да се вдига….

Очаквах, че още с пристигането ми ще се забележат традиционните сутрешни подгонвания на костурите, но очакванията се провалиха. Край брега, в плитчините, нямаше и следа от костури. Поставих монтаж джиг риг и пробвах на максимална дистанция. Имах успех с две риби на Bugsy-то, но след това последва зловещо мълчание. 

Цели два часа упорствах, докато успея да намеря някакви костури – човек би се отказал, но ако е търпелив и упорит, като мен, слуката идва. : ) Слънцето вече напичаше, а мъглата и облаците се бяха разсеяли. Ключът към успеха беше DUO Ryuki 50S с подаване на максимална дистанция, луд и бърз туич! Дръпнах 15-тина разнокалибрени костури, като по-едрите ги задържах, а маломерните ги пуснах обратно. Риболовът бе с трайност около 40 минути, след което всичката пукотевица утихна. Завърших излета с едно дребно костурче на Salmo Minnow 5S край тревите пред брега, където си мислих, че ще има скатани батьовци, но уви.

Така приключи риболовния ми септември – старт на морето в Гърция и завършек на язовир Студен Кладенец с трудно откриваеми костури. Общо взето очаквах много по-добра слука на фона на предните години, но съм доволен вече и на малкото, което успея да уловя по нашите водоеми : )