Архив на: Генади Алтънов

Морски почивки на Тасос през 2021 (част 2)

Ето я и втората част от морските ми почивки на Тасос. Първата част можете да си припомните тук: „Морски почивки на Тасос през 2021 (част 1)„. Тогава посетих острова в края на юни и началото на юли и успях да заловя нов личен рекорд за улов на лефер.
Сега ми предстоеше престой на Тасос в периода от 29-ти август до 4-ти септември. За влизането в южната ни съседка си бях направил ден по-рано бърз тест за Covid, съгласно регламента, като след преминаването на границата на 29-ти август, гръцките власти ми направиха повторен такъв и след две минути пожелаха всело изкарване на почивката на цялата ми компания. : ) Това беше и седмицата от годината, през която направих 3 бързи теста – два на влизане и 1 на излизне…. – толкова много бъркане в носа чак до мозъка и проляти сълзи…. : D
За разлика от предходното ходене, този път нямаше блъсканица и напрежение на ферибота. Доста леко мина и 45 минутното плаване.

Поради високите температури на въздуха и на водата през последния месец на морската повърхност беше „избила“ един вид медуза, която плаваше както в крайбрежието на континенталната част, така и покрай бреговете на Тасос. Имаше абсолютно нашествие на вида Cotylorhiza tuberculata, която погледнато отгоре много наподобяваше пържено яйце. : )

Бръм-бръм…, след около петнадесет минути ни предстоеше да акостираме на Лименас. Откъм островът, обаче се задаваха буреносни облаци, които, гледайки ги отдалеч не представляваха опасност за нас, а по-скоро гледка.

След пристигането в студиото и настаняването набързо, захвърлихме всичко и се базирахме веднага на плажа – няма време за губене трябва да се почива.

Та, да си дойдем на думата – риболова. Първият излет го направих рано сутринта на 30.08.2021. Един час преди зората – в 04:30 часа, бях на малкото пристанище, което си е супер добре осветено. Над пристана бяха надвиснали тъмни черни облаци, които скриваха звездното небе – определено предстоеше лятна буря да се стовари над главата ми, но аз съм там и ще … си настоявам на своето. : )

Сглобих такъма на фона на пристанищната светлина и се отправих към скалите. Докато се придвижвах към и по буната, се ослушвах и оглеждах за джурими (винаги си слухтя), но такива нямаше. Базирах се на „моето място“ и първи избор на примамка ми бе шампиона – DUO Spearhead Ryuki 80S версия SW Limited в цвят Belone. Вече с надрано покритие в зоната на тройките, но все така ловящ. Заметнах го смело в тъмното и започнах туичинговата проводка. Бях направил четири-пет дълги проводки, но нямаше удар.

Ето, че при следващата проводка воблерът е вече пред краката ми, а при вдигането му нещо край скалите изригна и се белна след него. Обаче не очаквах това и съвсем по нормалния начин си извадих воблера. Е, видях, че около мен има някаква настървена риба или риби – предстоеше да разбера? Супер обнадеждаващо ми подейства това разминаване на рибата с вболера точно в краката ми.

В следващите 10 минути имах още два удара – на максимална дистанция в отсрещния плиткаж и на средна, но рибите отново не се зашиха. Прегледах всички жила на тройките, но нямаше нито едно, което да се бе затъпило – всички „жилеха“. Имаше си хищническа активност обаче явно рибите не бяха големи и в тъмното бутаха странично воблера. По едно време, докато водих в тъмата воблера – успоредно край брега на буната, имах зверски удар, който сгъна зловещо Venom-а. Рибата ми взе аванс и… се навря директно под скалата на буната…. Ясно ми бе, че предстоеше да извадя рибата, да извадя воблера или да скъсам любимото Ryuki….. Светнах челникът и се приближих до злочестата скала и започнах някак си да пробвам да издърпам рибата/воблера, така че да не скъсам плетенето влакно на Gosen в размер от 0,6. В крайна сметка успях да издърпам воблера под много странен ъгъл, но на него нямаше риба – жалко ама…. абе, поне ще продължа да пиша история с него. : )
Последваха още няколко проводки и отново удар на средна дистанция в открито море – обаче този път улових рибата. Оказа се, че причинителите на това „дразнение“ са били малки лавраци, почти около нормата от около 25 сантиметра, някъде! Ама си оставаше за мен загатка какво бе онова животно дето ми удари край скалите на буната и ме навря в „9-та дупка на кавала“, да ближа рани….
Изобщо не се полакомих и пуснах лаврачето с помощта на кепа. Апелирам към всички български спинингисти да не проявяват алчност и рибите под и малко над нормата да се връщат обратно! Много често из Фейса забелязвам снимки с точно обратното, което е супер тъпо! Малките лаврачета, маятикота, дорадота и прочие други такива заслужават да станат големи такива. Видеото с пускането можете да изгледате в клипчето, което съм публикувал в края на репортажа.
След около петнадесетина минути хоризонта взе да се просветлява, като успоредно с това пък – времето да се влошава, а циклона да се заформя и да увеличава мощността си….

От гъстите облаци заваля напоителен дъжд придружен с…. най-страшния кошмар за всеки спинингист – светкавици и гръмотвици, които в моя случай падаха на насрещния ми баир и от двете ми страни на пристана. Приклещен съм отвсякъде. Светкавиците бяха в пълния си блясък и озаряваха небето, а тътена от тях – на моменти оглушителен. Може би над час и половина си играх на котка и мишка с атмосфернтие условия – ту замятах за няколко проводки, ту спирах за десет и повече минути, за да не стана на гръмоотвод. По едно време светкавиците така зачестиха, че над 40-сет минути просто стоях с ръце в джобовете под дъжда, махнах си колана на дънките, че е с метална пластина и спининга – оставен полегато на камъните и опрян в раницата на 5 метра от мен, а аз – чакам ли, чакам прозорец за мятане….

Вижте разликата в 07:35 часа и в 09:00 часа…. Всичко изсветля – отиде си лятната буря, а с нея и хищническата активност, която за мен си беше заминала още в 06:00 часа, когато почнах на пресекулки да мятам за по една-две проводки…. Много време изгубено за мятане, докато се разкара шибания циклон, но такова е понякога – по-важно е ние да сме живи и здрави, да знаем как да се опазим в такива моменти, а рибата – все някога ще дойде на куката.

Вече беше станало 10:30 часа и още нямаше друга слука, а и нямаше и подгонвания, при което реших да сгъвам сергията и да отивам на плаж…. Ето ги и примамките, които бях измятал – без да искам съм ги закръглил точно на 10 играча, които през определени интервали сменях:

От всички тях, единствено имах удари и риба на Ryki 80S Belone – в тъмното преди зората!! Ето го в близък план Шампиона! : )

Като се изтеглях към автомобила, забелязах в пристанището под лодките набити доста малки лаврачета. Рибите изобщо не бяха големи – няма и 15 сантиметра (тия бебета изобщо не представаляваха интерес за мен). Досега не бях попадал на такива пасажчета там. Абе определно си беше лаврашка сутрин – ама само дреболяци, която обаче в следващите дни изобщо не се повтори!!

31.08.2021 – този път съм 15 минути преди 04:30 часа на пристана. Надявам се тези 15 минути по-ранно ставане и пристигане да бъдат в моя полза, но ще видим. 
Разминавам се с местен дънар, който е залагал за дънни риби, но нямал слука, като може би подразнен от това си заебава на скалите бутилката с вода, хартиената кутия от морски червеи и едно малко полиетиеленово пликче с 3-4 размразени рибки за стръв – грозна работа, но щом така е свикнал да цапа морето у тях си, което всъщност толкова много му дава под различна форма….
Залагам отново на същото място (скала) – като от вчера сутринта, и се надявам пак да има лаврашка активност – да, ама друг път.  Воблерът е ясен – Ryuki 80S SW Belone! Първите няколко проводки бяха тип „ветрило“, с цел да видя има ли нещо около мен на 20 см дълбочина – в открито море и към пясъчния плиткаж. Ами няма нищо и така в продължение на близо час – все едно мятам в…. кенеф. : )  Смених няколко примамки и пак се връщам на успешното ми Ryuki. Часът подминава 05:20 сутринта, а аз още нямам ударче, а зората скоро ще пукне…. Решавам да пробвам успоредна проводка супер близо покрай скалите на буната – вчера сутринта имах злобен удар там, пък да видим сега дали пак ще има удар?!? На второто подаване ме излепи мощно страхотна риба и пак почна яростна борба…. Груперче ли беше това или стира, октопод или… кракена на Дейви Джоунс – предстоеше ми да разбера?
Включих челника и този път реших малко да скъся дистанцията между мен и нещото, като се придвижа 3-4 големи камъка в посока рибата, а в същото време пазих баланс с кепа в лявата ръка, че даже и навивах с нея макарата. Последва осуетен опит,от мен, за навиране под скала, като дори усетих на бланката как се тръкна повода и брейда, но благодарение на вече късата дистанция и напрягане с все сили на бланката на Venom-a, рибата поддаде и не й дадох шанс за тази опасна маневра. Показвайки я над водата малко се смутих, защото не можах да я определя от какъв вид е на фона на светлината от челника, но продължих смело да я боря до влизането й в кепа. Успях да я кепна и да я закарам не „безопасно“ място за оглед и снимки. Поглеждайки, вече нормално в кепа какво съм уловил, веднага определих рибата – Морска врана със страховити за мен размери! Досега изобщо не бях срещал по тези места риба от този вид, а отделно пък даже не бях улавял подобна! Ето, че за мен изненадата беше пълна – страхотна и късметлийска риба, която може би и вчера сутринта ми е ударила, но знае ли човек колко риби са били там в скалите на буната, или е една и съща…. Последваха снимки и премерване на рибарския метър, който отмери точно 38 сантиметра.

Реших, че мога без никакви угризения да задържа рибата с оглед на размерите й и това, че има отлични вкусови качества, за които съм чел от различни източници.
Продължих с търсенето на морските хищници в различни посоки и с различни примамки и техники, но така и нямах повече удари или подгонвания – жалко. Все се надявах най-малко поне на някое кокали или пък меланура – риби, които все съм хващал там, но уви – няма ги. Слънцето вече изгря, а тишината все така продължаваше.

Упорито настоявах – проводка след проводка, че като си сам не знаеш ще влезне ли пасаж или не, смяна на примамки и техники, но пак греда. В краят на излета заложих да потърся край пристана дреболяка и имах слука на две рибки – морско костурче на TJ Minnow и едно попченцИ на Fanatik Larva 2 инча. Доста пот и усилия вложих на максимум, но като ги няма рибите край брега и това си е шампиоснко постижение. Интересно къде ли бяха кокалитата, меланурите и евентуално леферите, които очаквах през тези две сутрини? Нямаше дори и заргани, а лаврачетата беше ясно, че си биха шута! Какво му ставаше на морето, че при положение предни години дори баракуди са се ловили в този район?

Плаж, море, обикаляне, храна и тумбене

Отново ще залитна за малко в страни от темата за риболова. Разбира се на Тасос не всичко е риболов. Има и морски дарове, които приготвени и сервирани от местни майстори в ресторантите са страхотно угощение и просто няма къде другаде да опиташ такова качество и вкусотия! Порционите са големи и тумбенето е гарантирано, като изтощението от плажа, слънцето и плуването (не, че съм голям плувец, ама пак влизам да плувам за до 2 пъти на плаж) го компенсираш с вкусната храна, която в Българските курорти няма как да я достигнеш, че там само гледат как да те прецакат не само в грамажа, но в качеството и цената. Даже свинското, телешкото и агнешкото на гърците е по-вкусно от предлаганото у нас и все едно е сготвено на друга Планета. Абе истинска работа, а не фалшименто като при Булгаристана. Естествено, на плажа не плащаш кинти за едната сянка – шезлонг и чадър, а само за вкусна храна и напитки към заведението на което са те, а цените са супер достъпни за всеки! Ако пък искаш да си поседиш за час-два на плажа или даже повече без да се съобразяваш с концесионери – има супер много дълга плажна ивица, която си е напълно свободна, а не тук като при нас – да няма къде свободно да постелиш плажната кърпа и да забиеш чадъра.
Отделно, в местното магазинче за сладки работи и други стоки има еееедни яки портокалови корички залети с шоколад, които ги правят в Солун и са страхотни – препоръчам ви ги, ако ги видите някъде взимайте кутии.

Искам вметна няколко реда, че обиколката на Тасос по крайбрежното шосе е около 100 км и има какво да се види в различните му кътчета – абе яки гледки да искате…. душата ще ви се напълни. Ето малко снимки от разходките, които направихме. В снимките има и едно растение, чийто цветове супер много приличат на….. четка за бутилка! : D Видя се на хоризонта и една подводница… : )

Хоп – стига толкова отлконение с разходки, храна и плажуване. Оставям на вас другите неща, че да има какво да видите и да опитате – има и други неща за посещаване и обикаляне.

ПримамкиТЕ

Дааа и при това ходене до морето си бях запасил раницата с нови морски примамки, като една малка част от тях ми бяха подарък за именния ден, който по принцип не празнувам, че ми е натрапен от БГ поповете преди няколко години, ей така за уплътняване на календара… : )
Та, новите герои в списъка с примамкиТЕ, са:
– Rapala Max Rap – „тежката артилерия“ в атака, в три различни размера и цвята;
– Shimano Exsence Galaslide – може би един от най-шумните уолкъри, които вече имам;
– Autowalker 115S – един нестардантен морски уолкър (потъващ), с яка холограма, който според мен трябваше да го имам в кутията;
– DUO Spearhead Ryuki 110S SW – версия, която нямам, в цвят Sardine;
– Zerek Tide Trail – един супер-дупер специфичен морски воблер в три цвята, които когато го заметнете в пясъчните или рифовите плитчини ще разберете къде му е силата, а има и супер мощни морски тройки;
– Rapala X-rap Saltwater SXR – в размер от 100 мм и готина натурална разцветка, която под различен ъгъл на светлина блещука с цветовете на дъгата, а какъв туич има на около 1,5 метра под водата – там му е силата…;
– DUO Tide Minnow Sprint – това са спринтьорите на DUO с умопомрачителния им дизайн, които търпят и туич, а лошото е, че хубавите „люспи“ се изтриват от супер острите жила на торйките, но аз вече съм свикнал с това – те повечето морски воблери са така;
– DUO Tetra Works Tetra Jig – метален джиг в размер от 12 грама, с който много от вас имат вече успехи не само в солени, но и в сладки води.

Толкова с новите „гоблери“, с които ще запълня празнотата в кутията с морските примамки и ще задоволя любопитството и „наркоманията“ си към тях, че нали знаете – голям любител съм на примамките, абе от всичко по малко да имам. : )

Връщам се на риболовните излети. Първи септември – целия ден го пропуснах, изобщо. Реших малко почивка от риболова да си дам на фона на усетената от мен силно затихваща активност на рибите и с компанията да направим целодневна обиколка на острова.
Обаче на 02.09.2021 сутринта сконах пак до кея. Малко преди 05:00 часа бях там – все едно малко дете очакваше поредната изненада, а звездното небе се виждаше добре на фона от разпокъсаните облачета – луната грееше в цялата си прелест. 

Последваха замятания едно след друго – неспирен залп след залп…. почти без почивка, колкото само да пия вода и пак атака. Обаче, слуката я нямаше – нямаше ги рибите! Едно след друго упорито замятане, защото в последните години без да има каквато и да е активност на повърхността се оказва, че влизат риби за няма и 15 минути и изчезват…. Този път обаче даже и не влезнаха… Докато в един момент…. изреждане на примамка след примамка… Ryuki след Ryuki…. по никое време в 08:15 часа, когато вече беше напекло яката, имах така чакания удар! Смених от Ryuki 80S цвят Sapphire Lux (нова готина разцветка, която пуснаха от DUO) пак с Ryuki 80S, но SW цвят Belone – моя очукан герой! Още на първото замятане имах удар и риба – цяло едно кокали…. Тази случка още един път ми доказа, че дори и да има една риба в морето този воблер ще ми я хване!! До 10 часа, обаче, си останах само е едното кокали и се прибрах да се приготвям за плажа. Ако знаех, че ще е само едно щях го пусна, но… задържах го.

На фона на вече нулевата активност на морските хищници, се чудех вече много какво да правя – да ходя ли още на риболов или не… Реших смело да атакувам отново същия ден, но надвечер. Този път смених мястото, че нямаше смисъл да набия четвърти път пак на същото. Резултатът бе едно гръмко капо. Капо… ама гръмко като гръмотевиците от 30-ти август…. За мое успокоение, капото не беше само при мен. Запознах се с един готин местен гръцки спинингист, който също споделяше моите наблюдения и дори се очуди, че предните дни съм успял да хвана изобщо нещо. Разменихме си контактите и следващия път, като съм на Тасос, се уговорихме да направим няколко риболова, че доста си допаднахме във вижданията и стила на риболов – абе двама непознати готини хора, дори и да се срещнат на един… остров, надушат ли се си стават приятелчета! Казах му, че планирам утре сутрина пак да направя на това място едно последно… може би капо и ако иска да се присъедини към мен, но човека си имаше ангажименти в програмата му за трети септември.
Та, ето на – вече е 03.09.2021 сутринта, след около 4 часа сън съм на път да направя последен опит преди да си замина на следващия ден. В 04:40 бях „на стража“, а звездното небе беше в пълния си блясък – пълна красота, която само ние любителите риболовци ще разберем и оценим, но не и жените ни, макар, че им „сваляме звезди“, като сме в начална фаза на връзката! : D  Да обаче, до 8 часа сутринта нямаше абсолютно каквато и да е активност или удари на примамките ми…. Все едно мятах в… кенеф! А предишни години точно в този период са се правили добри риболови – не от мен де…. Е, такова ми се е паднало – година с година не си приличат, седмица със седмица (все една седмица съм закъснял или пък съм подранил… Абе баси цикъловшката работа, ако ме разбирате. Как да му хванеш спатиите на това нещо? : D ).

Замина си кораба с туристите за целодневна обиколка… чак ме снимаха тия хора, че явно нещо колоритен съм им се видял….
Аз, обаче, трябваше по някакъв начин да извлека максимума от ситуацията и да не си тръгвам с капо от Тасос – бахти резила ще съм…. Смених тактиката и започнах да чопля скални риби (rockfish). Оказа се, че изобщо няма да е лесно, защото в рифчетата наоколо почти нямаше риби за силен и надъхващ LRF.

Всичко на всичко успях да изчопля от процепите малко риби от 3 различни вида. За мен това си бяха обичайните заподозрени – морските костури, ханос и едно едро и тлъсто попче, което се забучи уставно за тройката на моя DUO Шампион – Ryuki 80S SW Belone, който ползвах като джиг на пропадане (вижте в краткото видео най-долу)! Такъв удар с няква хипер скорост ми направи (изскочи за атака, като ужилен заек от дупка), че ми „спря тока“ тая малка риба. Останалите риби успях да измъкна от процепите на силикон – Baith Breath Bugsy 2,5 инча. Имах в кутията си разни остатъци от това силиконче – къде без опашка или пък скъсени, раздъвкани или скъсани на 60% от дължината им, които свършиха отлична работа. Не се разминах и без скъсване в скалите на 3-4 силикона – няма как, дори и с 2 грама глава се къса в рифа от брега. Ама нали съм свикнал със същата скорост да късам силикони на наща Марица, та к’во ми пука…

Последения ден от почивката го писах „дъждовен“. Наспахме се и после плажуване преди планираното отпътуване. Хванахме ферибота, който беше между 15 и 16 часа следобед. На него се качихме точно… 4 коли, които… ни натъпчиха като „сомове в подмол“ на горната палуба – ебати тъпотията, но спазваме правилата на Капитана…. Не съм споменавал, но като цени за пътуване ни струваше по 4,50 евро за възрастен и по 22 евракита за голям автомобил, че моя е дълъг – малко над 4.70 метра (това в посока)…
Междувременно на пристанището пристигна нова партида туристи, като ферито им се разтовари за около 10 минути – автомобили, тирове и пешеходци, което си беше бързо.

Чао Тасос, до скоро!

Беше ми много приятно, забавно и разтоварващо да съм при теб! Предусещах, че идва време за нови морски подвизи и повече свободно време за тях през 2022 година.
За финал на този репортаж добавям и краткото видео, с видеокадри, които заснех по време на излетите и почивката:

По непознати и познати язовири през лятото 2021

Измежду летните излети, през юли и август по река Марица, успях да направя няколко излета и по непознати и познати язовири, с цел да набода някой и друг костур и да посетя нови места. На някои язовири имах добър успех с основно дребни костурчета, но на други слуката не бе добра.
Първото ходене бе на 24.07.2021, като го комбинирах с туристическа разходка. Маршрутът бе Душанци-Копривщица-Пясъчник. За първи път ми предстоеше да половя на язовир Душанци и изобщо не знаех какво да очаквам. Някъде преди обед пристигнах, като на язовира имаше много риболовци. Слуката, като цяло, беше доста слаба и всеки се оплакваше от безрибие. Направи ми впечатление, че навсякъде край брега се виждаха пасажи от малки кефалчета, но не се видя нито една риба с размер по-голям от стандартната педарка. Иначе язовирът има хубави природни дадености и чиста вода.

Доста брегова ивица облових, но и при мен слуката беше слаба – няколко ударчета на малки костури, нищо впечатляващо. Следобедът се придвижих до Копривщица – на туристическа обиколка, а след това надвечер на прибиране минах и през язовир Пясъчник, където набодох на различни воблери около 30-тина маломерни бели рибки. Почти нямаше проводка без удар или риба. Все се надявах между тях да има някой батко костур, но уви – само нахални маломерки. : ) За съжаление, по време на излета ми на Пясъка, трябваше да влезна в словестна битка с един недобросъвестен рибар, който ловеше на плувка и се опита да прибира маломерни бели рибки тип зарибител – грозна работа. В крайна сметка успях да му спестя две солидни глоби от ИАРА и да го убедя, че маломерните риби не се прибират, а както е записано в закона за риболова – се връщат моментално във водоема. Та се радвам, че колегата се опомни и разбра какво му казах, връщайки двете бели рибки от кофата във водите на язовира и пускайки всяка друга уловена малка рибка обратно и то незабавно.

01.08.2021 – предстоеше ми да посетя за първи път най-високо разположения язовир в България. Тръгване по тъмно в малките часове и пристигане на място точно по изгрев. С мен беше и мой приятел-гид, който отлично познава язовира и навиците на рибоците. Добре, че си взех яке, което бях захвърлил на задната седалка в колата, че пристигайки горе на язовира, усетих зимата посред лятото, а беше първи август. : ) Допълнително имах отдолу и термоблуза, но само с елека нямаше да изкарам дълго и определено щях да стана на снежно човече – чак зъбите ми тракаха от студ. 

С първите няколко замятания успях да уловя една маломерна балканка, която се откачи преди да я кепна, а след това имах още два удара на пъстърва, но без да успея да уловя рибите. Моят приятел и той имаше ударчета на дребни пъстърви, но нищо значимо. Планирахме да направим една пълна обиколка на язовира, като да заложим на търсенето на костурите. 

Установихме, че костурите стоят на много специфични места – там където имаше подводни канавки. Допълнително пък бяха супер капризни, като не кълвяха на всичко каквото им подадеш, а на точно определен рамер и цвят силикон. За първи път ми се случи да нямам изобщо удар на вездесъщата Larva на Фанатик…. При мен слуката ме огря само на Bait Breath Bugsy, а моя приятел пък ги счупи на Crazy Fish Nanominnow. Ето няколко снимки от този уникален и красив язовир. Костурите бяха почти един калибър и бяха адски ледени – все едно ги вадиш от фризер…

07.08.2021 От известно време се канех да посетя едно непознато и забутано язовирче. Само предполагах, че в него може да има костури, но дали беше така – щях да разбера единствено като му отделя време да го посетя. Малко преди 18 часа вече бях на язовирчето, като до него водеше един черен път, на който ако не си с 4х4 и нямаш достатъчно клиренс – ще си счупиш колата. Оказа се, че е доста по-завряно, отколкото си мислех. : )

С първите подавания, установих, че язовирчето се обитава от стабилна и гъста  популация на костури, като допълнително край бреговете се виждаха и малки кефалчета, които си патрулираха за мухи – ммм чудничко. Много се кефя, като напипам някое такова забутано язовирче със спортен тип риби. 

Доста дребосък изчоплих. В един момент нещо много зверски ме взе на TJ Minnow! Последва яростна борба, като си мислех, че съм излъгал трофеен костур или пък…. щука? В крайна сметка се оказа страхотен язовирен кефал, който явно при туичването не беше нацелил правилно воблера и се беше зашил с главата за тройките на малкия воблер.  

Пуснах тоя красавец и продължих да дърпам в умерено темпо костурчета, като бройката на надърпания дребосък вече беше значителна. До края на излета улових само дребни костурчета, като нямах късмет да случа на други бонуси. Останах доволен от слуката на забутаното язовирче. Определено го включвам в списъка на дашните костурски места.

21.08.2021 – нов ден за обикаляне из костурските местообитания и посещаване на друг язовир. В 06:30 часа сутринта над язовира се стелеше още пара. Оглеждах водната повърхност за игра с уолкърите или поперите, но активност нямаше.  

В крайна сметка слуката, която имах беше основно на малки костурчета с различни примамки. Успях да уловя и един едър костур над 30 см, който майсторски подлъгах за атака на Bugsy-то от едни туфи с водорасли, но рибата се откачи при разтрисанията на главата си…. Като бонус, улових и една маломерна щука на новия модел на Rapala CountDown Elite 75, която се самооткачи на брега и просто я оставих да си влезе обратно без да я тормозя за снимки, та си останах само с дребосъците. : )

Навръщане минах през едно забутано язовирче – исках да проверя какви риби има. Досега не бях ходил там, но ето, че сега имах възможност да го проверя. Нивото му беше доста спаднало – явно го ползват за напояване и край брега видях няколко умрели речни рака и едно изсъхнало костурче. Раците бяха свидетелство, че водата в това язовирче е чиста, а умрялото костурче веднага ми даде информация, че в него ги има. Оставаше само да разбера колко гъста е популацията и какъв е масовия размер на рибите.

За около час риболов установих, че това забутано язовирче се обитава от 5-6 вида риби, което беше добър знак за видовото разнообразие. Покрай малките костурчета имах късмета да уловя на TJ Minnow и една маломерна щука, която супер приятно ме изненада. Освен това наблюдавах и как един костур, следван от друг по-малък, атакуваше и се опитваше да докопа една ранена малка бабушка. Успях да запиша почти финалната част от атаката. Какъв беше завършека вижте в следното видео: 

Определено ако това язовирче не се тормози и се остави рибките в него да пораснат, ще стане водоемче за чудо и приказ, но в крайна сметка всички знаем каква е съдбата на малките язовири – рано или късно всичко се съсипва и занулява…

По Марица през август 2021

През август обикновено Марица изпада в маловодие и риболовът на хищниците, не само с изкуствени примамки, става труден. Бреговете са обрасли с буйна растителност, която затруднява преминаването и през пътеките. Освен това през този месец жегите са безмилостни – дневните температури достигат до 39-42 градуса, така че целодневен излет на хищници с изкуствени примамки е почти немислим – все пак е лято. Наред с това комарите довършват нетърпеливите риболовци, които се заричат, че повече няма да стъпят на Марица. Други хора пък изобщо дори не припарват на реката, което пък на мен ми действа добре откъм спокойствие и тишина. Панаира се мести по големите язовири и там цирка става пълен…
Основната слука при мен са костурите, кефалите, малки бели рибки и тук-там по някоя щука, расперче или сомче. Ако се разровите в публикацииите тук на сайта ще видите точно такава слука. 

Първата седмица на август беше доста слънчева и жешка, като към шести август времето леко се разхлади с една лятна буря. Първия августовски излет на Марица се случи на 08.08.2021.
Ранно ставане и 20 минути преди изгрева съм на реката. Започнах с различни видове воблери и след като ми стана ясно, че няма да е работата преминах на силикони. Решавайки да проверя дали избощо има някакви риби пред мен сложих малък силикон – Bait Breath Bugsy на 2,5 инча. Все пак риби имало, ама…. наистина малки. Почнах доста бързо да трупам на сметката си малки бели рибки, които явно бяха от новото люпило. Смяна с рачето Rush Craw ми донесе отново същата слука. Преминаването от силикон на воблер нищо не ми донесе и се върнах пак на силиконите. : )

За мен е супер яко и радващо, че има такова голямо люпило в реката. Това означава много неща, ако се замислите.
Слънцето вече беше изгряло, а аз нямах риба с добри размери. Кефалите изобщо никакви ги нямаше. По едно време и белите рибки се пръснаха, при което ми светна лампичката – завъртял се е по-едър хищник. Наложи се лека промяна – превързване на повода, смяна на примамката и тактиката. Заложих на Getter Bug с 3 грама чебурашка. До момента с този нов силикон имам единствено сомчета по Марица и предусещах, че сега е момента да го подам там, където до одеве бяха гол след гол дребосъците.

Вече беше станало осем часа сутринта и се усещаше как августовската жега почна да натиска. Ясно ми беше, че не остава много време за риболов. Почнах да стрелям в отсрещния бряг, като приложих тактиката от предния излет. С 3 грама глава и този силикон можех да плискам и да пропадам бавно, така че ако там наистина се е завъртял едър хищник – да го примамя. 3-4 проводки по-късно имах удар при първоначалното пропадане – засякох, но рибата не се закачи. Оставих силикона да тупне на дъното, след което, отново го повдигнах и го оставих да пропада – ако рибата не се е набола на куката ще последва силикона и пак ще удари. След още две такива повдигания имах отново силен удар с моментално повеждане и беснеене! ОоооПА – стана ми ясно, че в края на линията имам разярен сом. 

Тактиката ми сработи и ето, че имах първата добра риба за деня – охранено сомче. Понеже видях, че се е закачило добре си позволих да го пощракам и на едно кратко видео – там е и момента на пускането на рибата. : ) 

За съжаление един час по-късно, след тази добра слука, друга риба нямах и реших, че е време да се прибирам. Нямаше дори костури, което ми се стори много подозрително….

Сряда, надвечер на 11.08, имаше буря, която охлади летните страсти. 12.08.2021 – четвъртък е, а около обед отново преваля и атмосферните условия бяха променливи. Много ме сърбеше да отида да помятам на Марица след работа, на същия вир. Поколебах се доста, но в крайна сметка се запътих натам. Играта беше рискова, защото в далечината се виждаха, на около 5-6 км от мен, светкавици и не се знаеше как ще се завърти циклона и дали нямаше да ми се стовари над главата. Имах на разположение 3 часа за риболов пък каквото това….

На Марица съм – ще ловя! 
Първоначалните проводки с 3 инчовата ларва не дадоха резултат и реших да направя смяна с други силикони и размери. Доста тегави първи 40 минути – без риба! В един момент паднах на 2 инча ларва – за проверка дали капризничат и дали има малки хищници. На третата проводка имах удар – засякох, но нищо. Продължих проводката и отново имах паразно кълване. Странно, явно има дребосъци? Заметнах и започнах да водя по същата траектория и пак празни кълванета… Брее, че интересно! Така още 3-4 проводки, докато изведнъж успях да зашия риба на куката. Докарвайки я се смутих – хмм, маришки морунаж. : ) Най-вероятно и предните кълванета са били пощипвания от тия риби.

Обаче след този морунаж кълванетата спряха?! Вдигнах размера на силикона, обаче пак нямаше пипане. Върнах се на 2 инчовата ларва и след доста упорство успях да излъжа един добър костур…

Надявах се да има още риби в пасаж, но не би… Залезът вече наближаваше и реших, че щом за час и половина съм хванал две риби е време да си размърдам Д-то и да се преместя на друго място – 100 метра по-надолу имаше един плиткаж с треви и заложих на него. Започнах с повърхностни воблери, като имах едно кълване от едър кефал, но не нацели уолкърчето. След това едно голямо нищо. Докато изведнъж се появиха отнякъде костуроразбойници и се нанизаха на TJ Minnow 50 S. Определено на този плиткаж около водораслите се завъртя вечерен заход. Първият костур беше най-едър от всички, но се откачи в тревите. Може би бях избързал със засечката. Следващият бе по-малък, но също с достойни размери за маришки бандит. До падането на нощта не оставаше много и успях да уловя още два по-малки костура. Странно, очаквах да се появят и щукички, но все едно ги нямаше – само костури.

15.08.2021
Един от безценните ми моменти, е когато посрещам изгрева на Марица, в търсене на хищниците. 

Този път обичайното неделно сомче липсваше, но все пак имаше компенсация, като за съжаление две добри риби ми се откачиха във водораслите… Едната не я видях каква беше, но втората бе трофеен кефал над 50-те сантиметра. Ударът по малкия уолкър и гледката на атаката бяха брутални – достойни за Оскар! После обаче така ме заби в подводните туфи с водорасли, че нямаше как да го извадя от там. Все пак успях да си спася от скъсване малкия уолкър на Storm. След този фалстарт, тон на слуката даде едно костурче, което улових на Gomoku Poper-а. 

Играта на повърхността прикличи и до 8 часа стутринта успях да хвана още костурчета, като този път между тях се появиха и няколко щукички. Успешната примамка бе един от любимците ми – Salmo Minnow 5S, като забележете кой цвят предпочетоха малките хищници – TRO!

Жегата настъпи, а хищническта активност умря. Повече от час нямам удар и трябваше да се преместя. На новото място пуснах за първи път да пробвам Salmo Fanatic 7. Досега не съм имал този воблер и си поиграх из маришките течения с него, но никакви кълванета…. нито на този воблер, нито на другите и на силиконите. Време беше да си ходя и да уплътня времето с нещо друго. : ) 

17.08.2021 – след работа се разходих до познатото място, на което знам, че има костурска жила. Искаше ми се да ги напипам на повърхностни примамки, но като цяло излета премина супер слабо – само с два уловени костура. Досега това беше най-слабото представяне – жив срам, което го отдавам на това, че в реката има благодат от жертви за хищника и има моменти, при които той е преял и не пипа на нищо, но попаднеш ли на момента, когато е тръгнал на лов, то се получават добрите слуки.

На следващия ден – 18.08.2021, реших да сменя участъка и да се разходя до едни разливи, където обикновено от опит знам, че привечер става купон на повърхностни примамки.
В ранния следобед мина кратка лятна буря със светкавици, но привечер всички изгледи за риболов бяха обещаващи. Започнах слуката с един страховит и супер агресивен мъник, като след това напердаших дребни кефали и по някоя щукичка за цвят. Общо взето направих малък шлем с три вида хищници и всички улових само на малкия уолкър на Storm – Gomoku Pencil 45F. Абе готин излет се получи с доста удари и риби, но все малки по размер агресори – все пак тематичен летен риболов на повърхностни примамки си ми е слабост и затова друг тип примамка не метнах изобщо.

Финалът на августовските излети по Марица бе на 22.08.2021. Рано сутринта – малко преди изгрев, бях на реката в участък, на който отдавна не бях ловил. Тук-там през първите 15 минути от излета се виждаше по някое хищническо подгонване, но не от едри риби – предполагам някой костур, дребна щука или расперче. После всичко замря. Слуката – ами за първите 30 минути цели четири риби – три кефалчета и една маломерна бяла риба. Освен това скъсах и един от маришките ми бойци на Salmo – Minnow 5S в цвят HPH. Много ме хвана яд, защото нямаше как да го спася, но има го и това в риболова. Нищо, клонинги в магазина колкото искаш. : ) 

Слънцето вече се показа над хоризонта и започна да вдига рязко температурата на въздуха. Спрях се за момент с проводките и започнах да се оглеждам, за да преценя ситуацията и какво точно да променя – мястото или типа на примамката. Идеята на всички тия размишления беше да провокирам рибите за атака. В крайна сметка разбрах, че бъдещата ми слука ще бъдат кефалите и заложих да търся тях. Предположих къде може да са те – вече бях хванал един под прага, на класиката Salmo Minnow 5S, но само един. Абе няма как там да няма повече риби. Въпросът беше с нещо да ги агресирам – естествена или крещяща и нетипична за Марица разцветка? В чантата имах с мен два неразопаковани цвята на Salmo Minnow 5S – RBD и най-новия SPL, който като цвят RER се доближаваше до естестествената плячка. 

Понеже вече бях направил доста проводки с натурален цвят RER и цели три с HPH преди да го скъсам, реших, че ще започна обстрела на подводния праг с RBD. В крайна сметка установих, че този цвят се оказа голям агресор за кефалите. Пробвах в същото време и други два цвята от модела Minnow 5S, в леко замътената вода, но те нямаха същия успех като тази разцветка – с нея имах както реализирани риби, така и празни удари, което определено е сигнал, че тази рацветка провокираше кефалите за атака. Успях да прибавя към слуката още 8 кефала с еднотипен размер. Ето примерната снимкова извадка:

След 08:30 слуката спря. Явно играта с кефалите под прага приключи. Нямаше какво повече да търся на този вир и тръгнах да облавям надолу по течението, където успях доста трудно да добавя към сметката си още 2 кефала на TJ Minnow и Salmo Slick Stick 6. За два часа тази слука си беше много тегава. Бях сменил доста видове примамки и тактики, но рибите не искаха да видят изкуствените примамки, или просто липсваха в реката, което ако е така си е чиста грехота, защото капацитета на Марица в този участък е голям.

С това излетите от август по Марица приключват и остават в историята. Пазете рибите, за да се кефим на най-великото хоби в света – риболова! 

По Марица през юли 2021

Не бях ходил на риболов по река Марица от закриването ми в средата на април месец – „Марица джигинг – април 2021„. Вече беше настъпил юли и чак сега си дадох сметка колко вода се е изтекла от април насам – почти 3 месеца!
Та, трябваше да почна да наваксвам лека-полека с маришките излети. През юли направих четири, като риболова не беше от най-лесните, напротив. При един от тях за малко да си остана дори капо, но само упоритостта ми ме спаси от това, улавяйки страхотен дебел маришки костур.
Първият ми излет беше на 11.07.2021. Всъщност за него вече ви споделих как протече в репортажа „Юлски уикенд 2021 – за костури през лятото„. 

Като цяло, през целия юли месец нивото на реката вече беше дотолкова спаднало, че на много места тя бе до кокалчетата на глезените ми. Местата, на които зимъска лових маришките хищници вече бяха до коляно, а някой дори засипани с чакъл и пясък! Условията за риболов не бяха от най-добрите и все едно ловях на непозната река. Сигурен съм, че и на вас ви е се е случвало?

Втория излет направих на 18.07.2021. Неделя е и е време за риболов! Станах преди първи петли и се запътих към Марица. Бях там малко преди да започне изгрева. Сглобих такъма, нарамих чантичката, кепа и се запътих към коритото на реката. Започнах с воблери и след 30 минутно „тотално мълчание“ смених със силикони. Очаквах да започна да дърпам поне костури, обаче – не. Странно, но и хищническа активност нямаше. Смених няколко вида силикони, но отново нищо. Явно трябваше още нещо да сменя в тактиката. Малко преди 7 часа сутирнта заложих отново на Fanatik Larva 3 инча в цвят 022 – моя абсолютен шампион, като махнах шестграмовата чебурашка и я замених с 4 грама. 

Харесах си един подмол от отсрещния бряг с надвиснали клони и корени. Идеята, в смяната на грамажа и харесването на подмола, беше да планирам повече време във водния слой, когато приводнявах силикона. Когато го приводнявах се стараех така да бъде приводнен, че да създаде максимално провокативен шум от цопване. Без проблем стигах с 4 грама отсрещния бряг, благодарение на тънкото плетено влакно на Gosen в размер от #0,6 по японската номерация и страхотната бланка на Venom-a. След звучното цопване другия пиниз беше да задържа максимално време силикона в предполагаемата зона за удар – от кефал, щука, костур или сом, че иначе течението понасяше силикона и нещата не се получаваха. 
Пет цопвания по-късно имах мощен удар, предполагам на сом, който моментно запали аванса, сви върха на спининга и след десетсекундно повеждане, тръгвайки рязко нагоре срещу течението, ми се откачи. Явно не съм го зашил добре и от смяната на ъгъла куката се извъртя в устата му и се откачи… 
„Починах“ си една минута след този моментен прилив на адреналин и сладко напрежение, случил се ей така – от нищото. Продължих със същата тактика и силикон, като супер нагло продължавах да замерям отсрещния бряг, търсейки друг мустакат хулиган. Петнадесет минути по-късно отново имах удар в близост до подмола, но не бе чак толкова мощен и и нямаше бързо сработване на аванса. 

Дори рибата не оказа такава яростна съпротива, както предната и ето, че пред мен бе един малчуган – сомче, което доста стръвно бе нагълтало силикона.

С кохерът внимателно откачих куката, която се беше забила в горната част на небцето, зад четките му и го върнах обратно в Марица.

Малко след 07:30 часа зацепих много зловещо в отсрещния бряг и…. след доста мъки, опъвания на влакното, влачене и тътрене по дъното на реката, извадих този дебел клон със завидните над 200 сантиметра в дължина. За съпоставка спининга ми е дълъг 236 см, та клона бе една идея по-къс от него. На снимката малко перспективата ви лъже, че спининга е във въздуха, а клона на земята. : ) Довоелн бях, че Gosen-а устоя на всичкото това напрежение. 

Починах си малко от цялата тази операция и продължих с риболова на вира. За мое съжаление, обаче, други удари на риби и клони нямах. Бяха изминали почти 3 часа откакто имах само слуката на сомчето и крайно време беше да си размърдам задника – стига толкова упорство и тактики. : ) 
Тръгнах срещу течението, облавяйки по него с новия ми любимец TJ Minnow 50SP – тактика, която при редния излет от 11-ти ми беше сработила. Ето, че и сега сработи, като започнах първо с едно костурче, а след това с над две дузини малки кефалчета. 

Покрай тези стръвни дребосъци, успях да примамя един бордюр около или малко над 50 см, който на два пъти се спусна след воблерчето, но така и не се реши да го „целуне за сбогом“, а след това се изпари нанякъде, усещайки измама в бистрата вода. Е, има и такива моменти, особено когато вече слънцето е високо над хоризонта и почва една такава гадна топлина да те мачка отгоре по главата. 

Към 13 часа, реших, че ми стига толкова гаргара с тия дребосъци и напуснах „бойното поле“ Марица. Време беше да се прибирам на хладно в нас на климатика и да се занимавам с настройване на чакрите ми за утрешния понеделнишки работен ден. 

25.07.2021 – отново е неделя и време за маришки риболов. Реших да посетя същия вир от миналия излет в търсене на активните сутрешни сомчета. Пак бях рано сутринта там и отново никаква активност на хищници – нещо супер странно вече, защото обичайно преди и по време на изгрев те гонят своята плячка, след което се оттеглят, докато не стане време за вечеря. Всичко на всичко имах само един единствен удар на силикон! Успях да закова един охранен маришки бандит, който ми направи голямо удоволствие при удара, повеждането, борбата и накрая при снимките. Печелившия коз бе Fanatik Larva – 3 инча цвят 022, с 6 грамова чебурашка. Ударът беше на дъното, на голяма дистанция от мен и в дълбокото на вира.

Към 12 часа жегата стана непоносима за мен, а това, че нямаше надежда за хищническа активност ме накра да се прибирам и да търся алтернативи за разхлаждане. : ) Даже тоя път изобщо не ми беше да ходя нагоре по реката и да дърпам дребни кефалчета в бързеите за отсрамване. 

Юли вече беше към своя край. Срядата на 28.07.2021 успях да намеря няколко часа след работа и да отскоча до реката за един последен юлски риболов по Марица, че за уикенда имах други планове. И този път бях на същия вир – упорит съм, но откъм отсрещния бряг. : ) Очаквах, че привечер слуката ще бъде по-добра, отколкото неделните сутрини и пускайки в подмолите г-н Сомчо ще ме вземе с товарния влак, но не би…. абе откъм видово разнообразие се получи някъв риболов – направих малък шлем, но откъм размер на рибите – изобщо не се получи. : )

Общо взето слуката ми през юли по „моите места“ на Марица не беше това, което очаквах, но съм благодарен и на това, което е останало в реката. Интересно, през август как ли щяха да стоят нещата с маришките хищници?

Юлски уикенд 2021 – за костури през лятото

След като се завърнах от остров Тасос – на 3-ти юли, в следващите дни у мен настана някаква голяма дупка – изпитвах някаква голяма празнота, която трябваше с нещо да се запълни. Липсваше ми „изумрудения остров“ и всичките му забавления и красоти. Винаги така се получава като се върна от там – някаква носталгия от готиното преживяване, която бавно с времето ще отшуми, докато не отида и го посетя отново. Цяла седмица мина докато се настроя и климатизирам отново към работния процес през почти монотоооония и дъждовен делник. Няма го вече кристално чистото море и шума на вълните, с които бяхме приятели 7 дни, няма я и онази безгрижност, с която бях свикнал. 
Предстоеше уикенд с хубаво лятно време, нямах никакви ангажименти и хоп – малко да попътувам на риболов из „моите си места“. Слънчогледите вече се бяха облещили по обработваемите ниви и създаваха лятно настроение.

А рибите – дали бяха минали вече уставно в летен режим или не съвсем? Реших, че за лекуване на душевните ми терзания, е нужно да потърся оная зареждаща диманимка от риболова на костури и се запътих към водоемчето, на което за последно през юни бях направил силен риболовен уикенд на костури:
– Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1);
– Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 2).
Десети юли – ставане по тъмно и пристигане на водоема по светло. Направи ми впечатление, че все още по водната повърхност имаше ясни сутрешни изпраения, което означаваше, че за момента водата е по-топла отколкото въздуха а сме юли!

Ето го „моето“ дивно място – горещата точка от предходния костурски уикенд от юни.

A eто го и новото ми попълнение в кутията с воблерчетата Sea Buzz TJ Minnow 50SP в цвят 050 HSTR – друга разцветка на новия ми бияч.

Очаквах, че още с първото замятане ще ги подпукам костурите, но се оказа, че рибите ги няма край брега. Доста трудно успях да направя „пътеката“ и да примамя няколко риби край брега. Онази динамика, която търсех я намаше, но пък в такива моменти доказваш харатера си на упорит риболовец. Първите два костура се излъгаха на новата разцветка на TJ Minnow – един дребосък и един „по-така“. След два часа на настояване улових още няколко риби на TJ Minnow и Salmo Minnow 5S и 6S, като в добавка се излъга и едно бебе щуче. Девет риби за близо 3 часа риболов не беше изобщо добър резултат. Пуснах ги и реших, че е време да се изтеглям от водоема, като преди това пробвам още една-две точки по брега.

За съжаление и на другите точки рибите ги нямаше – улових само един добър костур на Rapala Shadow Rap 7.

11.07.2021 – неделя. Ставане по още по-тъмни доби и пристигане на същия водоем преди изгрев слънце – в 05:30 часа.

Проба в плитчините с повърхностни примамки, а след това и с туичингови воблери, но активност нулева…., а толкова перспективно място и добри условия. Как така, дори не вдигнах поне един костур или щука за 20 минути риболов?!?

Запътих се към моето място, а там още с първото замятане улових един костур. Това ми накара да си посмиля, че днес слуката може да е по-добра?

Малко по-късно последваха удари на три по-дребни костура и едно бебе щуче. 

До 8 часа, с триста зора, хванах още два костура и си казах, че няма какво повече да търся. На база вчерашния риболов и сегашния – то си е пълна скръб. Освободих рибите и реших бавно да се оттеглям, проверявайки още две риболовни точки по брега. 

На двете точки хаванах по една риба, но минималистични: 

Нямаше какво повече да искам от риболова на това водоемче. По пътя ми наобратно се отбих до Марица. Вече беше станало 10:10 часа, т.е. пристигам късно на реката, което ме накара да потърся рибите във и покрай бързеите, където водата ще е най-хладна, богата на кислород и хранителни вещества. Ако все още има хранещи се хищници, то може би там щях да ги открия? 

Нагазих във водата, за да достигна перспективните места. Първоначално заложих на TJ Minnow – беше ми интересно да го пробвам на река дали лови. Замятане в бързея и с туичингова проводка го изкарвам от там, като след това го прокарвам в тихата странична зона. Точно там последва удар и поведох рибата, която след метър водене ми се откача. Замятам отново, но този път само тъп удар без да закача рибата? Малко лош старт за мен – с два нереализирани удара, но не се отказвам. След още две проводки имам отново удар, но този път бях подготвен! Оказа, че там се бяха завъртели костури – ето един добър:

В следващия час не мръднах от позицията си и успях да примамя с TJ Minnow още един костур и шест спортни кефала (без да броя тези около 10-12 см), като отделно от това имах нереализирани удари и много проследявания на воблера – главно от кефали, които побутваха едва воблера. 

Кефалите успявах да примамя чрез водне на воблера по течението с туичване. Това трикче лесно се получава, като имаш макара с голямо предавателно число (т.е. бързооборотна) и сравнително тънък брейд – така имаш много добър контрол над примамката и линията е изпъната. В един момент обаче вече доста напече и реших, че каквото съм хванал – това е. Време беше да се прибирам за обяд и да пия по една студена бира. 

За финал на фоторазказа ще публикувам едно кратко и неангажиращо видео. 
По-здрави! 

Морски почивки на Тасос през 2021 (част 1)

В две части ще ви разкажа за двете си морските почивки, които направих в Гърция на остров Тасос през 2021-ва година. За разлика от предишната година, този път имаше малко по-интересни моменти в риболова. Разбира се и сега „пуснах на вода“ нови примамки, които ще ви покажа по-долу, а най-долу ще публикувам триминутно късо влогче към YouTube.
За първи път посетих Тасос през юни 2017-та година (все едно беше вчера) и от тогава насам острова се превърна в едно от задължителните мяста за морската ми почивка, като наблюдавам през годините, че почитателите му се умножиха значително – явно има защо. За предходните ми ходения до Тасос можете да се информирате от репортажите в секция МОРСКИ РИБОЛОВ.

Започвам разказа с малко предистория. Знаете, че през 2020-та година международното положение значително се влоши заради пандемичната обстановка от COVID-19 и редица страни затегнаха яко контрола по границите си, с цел ограничаване разпространението на вируса. В началото на годината изобщо не стоеше пред мен на дневен ред каквато и да е почивка в чужбина или България, докато не се изясни ситуацията. Редица страни в света обявиха истерично въвеждането на извънредно положение – масови локдауни, КПП-та, супер строги здравни мерки и масова изолация. Сложихме за първи път маски на лицата си, дори докато се разхождахме на открито и ограничихме социалните си контакти. Все неща от които един нормален човек да полудее, защото свободата на придвижване, живеене и прочие бяха ограничени зверски от местните власти – абе пълен холивудски филм. През лятото на 2020 вече всички бяхме запознати с новото „неизвестно“ бъдеще, в което трябва да живеем с гадния вирус и мерките лека-полека се разхлабиха. Това ми даде шанс моментално да планирам една така жадувана от мен морска почивка на Тасос – за 6 нощувки в началото на септември. Тогава за първи път си направих и PCR тест, струващ 120 лева, за да мога да премина границата безпроблемно, доказвайки че съм здрав.
Пребиваването ми на Тасос премина много добре. Единственият минус, който мога да отбележа е, че тогава риболова отсъстваше, трайно! 🙂

Разбира се изпробвах нови примамки, действах по познатите места, използвайки тактиките, които са ми носили успех. От големия набор примамки, се открои като успешна точно една, която през 2021-ва година затвърди първоначалните ми впечатления и ще видите защо!! 

За първи път в кутията ми влезна DUO Spearhead Ryuki 80S версия SW Limited в цвят Belone – красота в дизайна (както винаги), страхотен кастинг, снабден със супер остри бели морски куки на Decoy и холограма, която всъщност се оказа печелившия ми коз да уловя поне „едната риба“! 

Сутрешни излети – много преди първи петли, вечерни излети до 23-24 часа, ала риби никакви. Все едно замятах в тоалетната чиния…. Никъде не се видя подгонване от хищник, нямаше пасажи от каквито и да е риби, а рокфиш пък изобщо. Зарганите и те липсваха и риболова бе толкова отчайващ, че когото и да срещна по кейовете и буните в селцето – клати глава и ми казва „- Удар нямам…“. 
Едва при един от излетите ми на 4-ти септември вечерта имах слука на две риби, но уловени с голям интервал помежду си. Изобщо нямаше дори никаква индикация, че пред мен има риби… Много сменени примамки и техники, но карая само морското Ryuki в цвят Belone се отчете и ясно видях, че разликата я направи холограмата, защото и на другите ми Ryuki-та в този и другите размери нямах удари…. В следващите два дни до края на почивката, обаче, бях отново пълно капо. 😀 Има и такива дни – част от особеносттите на морския риболов от брега в Гърция.

През новата 2021-ва година нещата с пътуванията вече стояха по друг начин. В края на март пипнах и аз „мръсната гад“, което ми донесе 14 дни изолация вкъщи като всичко ми мина за няма и 5 дни – все едно бях се разболял от лека настинка. Появиха се „по-неболезнените“ бързи тестове, които ни послужиха за вариант на „по-удобно“ и бързо преминаване на границите. За съжаление и аз съм един от над стоте хиляди българи, на които короната им е открита с бърз тест и поради това ЕС не ни издава зелен сертификат за свободно пътуване в рамките на съюза – пълна тъпня…, та се налагаше всеки път да си правя бързи тестове в лаборатории, като независимо от това след КПП-то от гръцка или българска страна пак ми правиха пак бърз тест. Наложи се в рамките на една седмица да си направя 3 бързи теста, като всичко беше наред.
В края на юни дойде заветния момент за почивка на Тасос. Бях изпушил тотално от многото бачкане, разни простотии, ангажименти и оная 14-дневна карантина – абе трябваше ми едно сериозно разпускане без да мисля за никви неща освен за почивка, хубава храна, спане, слънце, плаж и риболов.
Ето ме – на 27.06.2021 съм на ферибота Керамоти-Лименас. Няколко седмици преди това бяха отменили строгите мерки за влизане в Гърция и хората се бяха втурнали като гладна глутница вълци да почиват в южната ни съседка. Нормално – разбирам ги всички, нали и аз бях затворен и ограничен да пътувам. 🙂

Още малко и акостираме с машините на любимия Тасос – строени и увълчени като спартанци на боен кораб за атака! 

Последва бързо настаняване, захвърляне на багажа в студиото и газ към плажа да почивам. По традиция, първата вечер бе отредена за среща с познатите приятели от местния ресторант, а след това и за вечерна разходка до близкия кей.

Ходенията ми на риболов бяха основно: много рано сутринта докъм 10-11 часа и един час преди залез слънце докъм 23-24 часа, като направих всичко на всичко 4 излета. Преди да разкажа как протече риболова, ето няколко реда за нещата извън тази тема – паузите между търсенето на морските хищници. Досега бегло съм ги споменавал в другите ми фото разкази.
Плажуването: чист пясък, прозрачна и чиста морска вода, подредено плажно заведение с шезлонги и ВИП зона, със супер добро обслужване и храна. Разбира се без такси за използване, но със задължителна консумация на напитки, храна или каквото друго ти хареса от услугите им. Преди обед похапвах плодова салата, като всеки ден те бяха с различни плодове (каквото са заредили все пак) и с доста голям грамаж, покрити с кубчета лед – за допълнителна свежест. После около обяд гирос или огромен клуб сандвич с пържени картофи, а за капак пухкава поничка, напълнена със страхотен шоколад и уникална финна бяла пудра захар – най-яката, която някога изобщо съм опитвал в живота си!!! От време на време по плажната ивица минаваха едни пичове от далечни африкански страни – „мениджъри директни продажби“, показвайки и продавайки стоката си от всякакво естество, но видят ли те, че си заспал – не те занимават. Първото нещо, което казват, когато искат да установят контакт с теб бяха следните фрази: „Hakuna matata“, „Hey my friend how are you today“, „Peace my bro, Bob Marley“ и други такива. 🙂 

След прибирането от плажа – баня, „спанак“ за около два часа и после ходене на вечерно угояване до любимия ресторант, комбинирано с разходки по главната крайбрежна алея. Порционите в ресторанта бяха с такива грамажи, че може да се пръснеш от ядене и да ти остане, а като цена/качество – просто нямаше равно не само наоколо из Тасос, но изобщо където и да съм бил – било то в България или в съседните й и малко по-далечни страни. То затова и почти нямаше свободна маса и се налагаше след плажа да се запазва предварително маса, че иначе увисваш. Персоналът – изключително готини хора, с които през годините си станахме повече от познати. От ресторантът напълно безплатно ти осигуряват една кана със студена вода и за финал – малък десерт, който да ти дозатапи и последното празно място в стомаха. Любимото ми десертче беше крем питата, а пък преди нея се отядох на страхотни калмари, октопод на скара, паеля и уникална свинска пържола с бронтозавърски размери. 🙂 

Време е да разкажа и за другата страна на почивката – риболова. Разбира се, помъкнах към Тасос и някои нови за мен – воблери и силикони. За съжлаение всички знаем, че цената на един морски воблер е колкото тази на два или три сладководни, та този вид риболов не е от най-евтините. В тези моменти си напомням, че целта оправдава средствата и се успокоявам , някак си. 🙂 Абе, обичам като ходя някъде, да имам с мен по нещо новичко да помятам – мания си ми е. Някои от примамките са доказани ловци при надлъгването с морските хищници, а другите –  имa тепърва да се доказват напред във времето. „Топ убийците“ в списъка са Assassin-ите на Шимано в три различни варианта (обичам по-натуралните цветове):
– Shimano Silent Assassin 99S;
– Shimano Silent Assassin Flash Boost 99F;
– Shimano Exsense Silent Assassin 129S;
– Shimano Agake 120F;
– Little Jack Sayoris-Z 99;
– Storm Biscay Minnow 90;
– Storm Biscay Shad 90;
– Bait Breath Slow Swimmer 3,5 инча.
Всички тях можете да разгледате в снимките по-долу:

В допълнение, този път бях взел кеп с телескопична дръжка и монофилна мрежа, за да намаля броя на гелетата от камъните и едно резервно осемнишково плетено влакно на Gosen W Hard Type 8 в размер #0,6. Малко по-късно и двете придобивки влезнаха в употреба, като влакното го навих на резервната шпула на Stradic-а, че още на първия излет претърпях неизвестна загуба на метраж от Egibito Special-а, а на морето си трябва да имаш влакно на шпулата, за да може да покриваш дълги дистанции от брега и дълбочини. 

28.06.2021 – време е за първи морски излет през 21-ва година. 🙂 Малко преди 21 часа пристигнах на кея, точно за залеза на слънцето над високите планински масиви на Тасос. Започнах там, откъдето бях приключих за последно с риболова през 2020-та година. Предстоеше ми да разбера дали край бреговете му се въртят риби или не. Както споменах най-горе – предната година риблова бе пълна трагедия и надеждите за нещо „по-така“ не бяха много, но пък тръпката, че не бях ходил да ловя на морето в Гърция от септември 2020-та ми бе „двигателя“.

За мое съжаление, като че ли и сега нещата не бяха по-добре от миналогодишното ходене. На фронтът пред мен липсваше каквато и да е хищническа активност, а мясото бе супер перспективно. Започна извъртането на какви ли не примамки в различни размери – от повърхностни воблери, до силикони и метални джигове. Скъсах неприятно един-два силикона в камъните, протрих плетеното влакно на неизвестна дължина, но това не ме спираше да упорствам отново и отново. Тъмницата настана след 30-тина минути, ала пасажи от риби никакви…. И така, както си нямаше активност, от нищото, имах удар на максимална дистанция от тип странично завличане на воблера, но рибата не се заши на тройките или по-скоро моментално се откачи. Това даде импулс за бързо прибиране на воблера и последващо замятане на максимална дистанция. Очаквах почти на момента да имам удар, но уви. Хипербързо прибиране на воблера и отново замятане – и така още 3 пъти. При следващата проводка имах отново удар, но на доста къса дистанция пред мен – на около три метра от скалния бряг. Агресивна атака срещу Ryuki-то, която бе стряскащо отчетена в тъмницата от бланката на Venom-а. Светнах челника и докарвайки рибата пред скалите я кепнах успешно – едър напорист сафрид (КОкали)! 

Линията ми пострада от мятането на рибата в кепа и загубих ценно време за риболов. Изобщо не се поколебах – извадих ножа и оправих „гоблена“. Седем-осем минути си минаха в рязане и превързване в тъмното – добре, че имах челник…. Заметнах отново Ryuki-то, очаквайки следващия удар. Надявах се рибите да не са единични и да се застоят в залива. Да обаче, до 23:30 часа нямах никаква друга слука. Явно бях оцелил мимолетен заход на единични риби и правилната примамка в точния момент! 

Прибрах се към 00:00 часа, поспах за около 4 часа и на следващата сутрин – на 29.06.2021, в 04:40 часа бях на другия кей – да проверя какво е положението там. Базирайки се на опита ми през годините назад – вече ми беше повече от ясно, че играта на рибите е 30 минути преди изгрев или след залез – за около няма и 10 минути заход, като пасажи няма, а само някакви единични риби влизат и бързо излизат. То нямаше и какво да ги задържи – няма я плячката от дребна папалина, гавро или зарганчета. 
Оказах се повече от прав – ранния сутрешен риболов ми донесе само един сафрид в тъмното преди зората, на същото Ryuki Belone! Дори след изгрева не спрях да правя неуморно проводка след проводка и да сменям примамките, но риби НЯМА…. Дори и за корморана нямаше риби, който реши, че няма смисъл повече да се гмурка и излезе на камъните пред мен да се напича и суши. 🙂

30.06.2021 – вечерен излет на първоначалното място, завършил с фамозно и гръмко капо.
Имах две риби за три ходения – абе хич не ми беше добре откъм риболов. Затова компенсирах с почивха,събиране на тен и тумбене на корема в следащия ден и половина.

02.07.2021 – един последен напън за нещо по-добро откъм слука.
От около два-три дни времето в България се беше развалило и почти в цялата страна имаше проливни дъждове, които захождаха и към северната граница на Гърция, но на Тасос всичко бе спокойно и слънчево. Единственото „тревожно“ в прогнозата за втори юли на острова беше, че следобед ще има дъжд с гръмотевици – според симулационния модел на софтуера, който наблюдавам през смартфона…. така се и оказа малко по-късно през деня. 🙂 
Още в 04:30 сутрина „цъфнах“ на кея, а там – под уличното осветление, заварих ей тези палави вагабонти, надзиравани естествено от родтелското тяло. 🙂

Реших, че вътре в кея няма какво да търся и с бърза крачка се запътих към „върха“ на буната. Идеята ми бе да ловя в открити води, като там да дебна хищниците, които влизат или излизат тепърва в посока към или от кея, ако евентуално има такива. 
През цялото време, от кея до буната, постоянно слухтях и оглеждах в тъмницата за хранещи се риби, обаче такива наченки липсваха… Светлините на селцето ми помогнаха да се придвижа по големите бели камъни без да светя с челника и да се издавам на рибите. Съобразявах се и много да не тропам по буната, докато подскачам от камък на камък. 
Нито за миг не се поколебах да заложа, в тъмното, първо на DUO Spearhead Ryuki 80S версия SW Limited в цвят Belone! Вече знаех, че това ми е печелившия коз от кутията с примамки, напук на останалите! Освен това, предната вечер бях навил чисто новото плетено влакно на Gosen Hard Type 8 в размер #0,6 и бях готов за далечните кастинги. 
Понеже е тъмница и не знам какво може да се случи, а и съм с ново плетено влакно, на което не знам още възможностите – настройвам аванса на макарата чрез дърпане на влакното с ръка спрямо определено свиане на връхната секцияна Venom-а, така че гасенето на удара да го поеме допълнително и аванса. След тази подготовка разпъвам кепа и го поставям на удобна позиция върху камъните, до лявата ми страна.
Първо замятане с цел максимална дистанция. Заматям мощно и чакам воблерът да цопне, като ориентир в тъмата ми е края на измъкването на линията – затварям бигела на макарата и почвам дългата проводка. По едно време усещам, по ъгъла на линията и по-малкото съпротивление на примамката, че воблерът вече се приближава близо до мен – на около 5-6 метра и си викам: „Ех, явно пак няма риби“, очаквайки, че още с първото замятане ще излъжа нещо. Какъв съм оптимист само, а? 🙂 Продължавам да навивам и на около 3 метра от камъните имам мощен удар на Ryuki-то. Засичам мигновенно, а бланката на Venom-а се свива зловещо, като рибата почва да взима аванс – ооооХА!! По поведението на спининга и аванса, светкавично разбирам, че съм уловил едра риба. Зпочна супер мощен отпор на хищника, като държа спининга във всеки един момент напрегнат, за да е изпъната линията, а бланката вече почва да се свива и по долната секция в посока макародържача. Аванса пее малка нощна музика, защото го отвъртам още малко – няма как, трябва да моря добичето. В един момент усещам, че някъде там в далечината тласъците започват да секват и идва моя ред – да затегна леко аванса и да придърпвам към мен рибока. Да обаче той не се предава и усеща, че трябва да прави маневри и номера… На слабата светлина – от лампите на крайречната алея, видях в далечината как лъсва над водата издълженото тяло на рибата и се опулих. Бързо навиване, за да я приводня и да е опъната линията – иначе, има шанс да се отскубне от куките!! И така – още три инфарктни за мен подскока… В този момент осъзнах, че съм уловил по-голям лефер от стандартните (35-40 см), които съм улавял там. Запазвам самообладание и следващата ми мисъл след тази колкото добре е закачена рибата, щом досега не се е откачила, е да съобразя мощността на вълнението и разбиването на вълните в камъните пред мен – трябва през най-удобната просека да я кепна! В следващия момент обаче се сещам тия риби кви зъби на ченетата имат и силно се надявам да не прегризе флурото на Sufix, че е 0,28 мм или пък брейда. Святкам челника и преценявам мястото, като оставям замалко рибата да поведе и да изпъне линията, за да слезна един камък по-надолу. Приготвям кепа и се връщам обратно в играта. Рибата е пред мен и виждам от осветяването с челника, че хич не е малка. Прекарвам я над подводните камъни и пробвам да я кепна….

Да обаче една вълна ми изиграва лоша шега и пропускам. В този момент лефера тръгва наобратно като се потапя надолу. Виждам и усещам как първо повода от флуорокарбон се търка в ръба на подводния камък пред мен, а след това и брейда…. Ееей направо ми причерня и бързо отпускам аванса, за да мога да я оставя да поведе и да променя гадния ъгъл, за да избегна триенето в камъка, като и вдигам едновременно колкото се може по-високо спининга. Рибата поема смело напред и така избягавам гадния ъгъл на триене. Сега обаче почват молитви дано линията и повода да издържат на напъните, ако някъде са нащърбени!
Зората почва да пуква, а на мен ми предстои второ „приземяване“ в кепа, като пак клякам на камъка и внимателно насочвам главата на лефера към главата на кепа – влезе ли вътре рибата е моя!? Успявам от втория път да я кепна, а тя почва да се мята лудо в мрежата. За да избегна нещастието да се освободи от куките и да изкочи от мрежата – се изправям бързо, вдигам дръжката на кепа нагоре и тегля към мен, за да я заключа по-добре в мрежата без да шава толкова.
Победата е моя, а лефера се оказва мой нов личен рекорд – 55 сантиметра. Правя му няколко снимки в кепа и на метъра, като допълнително го хващам и за снимка с грозната ми мутра, след което го задържам. 🙂

Зората вече пукна, а аз превързах наново повода и продължавам да замятам в същата посока, по която ми удари лефера, облавяки старателно периметъра пред мен. Надявах се, че някъде там може да има поне още един такъв рибок.

Втори удар обаче нямам. Сменям с тихия убиец на Shimano в размер от 129 мм, после с 99-ката, после пак с Ryuki-то, след това изреждам силикони, металните джигове и повърхностни примамки – попери и уолкъри с различен размер. Риби обаче няма – дори само да преследват примамките. Няма кой да разпори водната повърхност и да наруши монотонния ритъм на вълните. Взимам си няколко минути почивка, за да мине едно риболовно корабче пред мен и пак продължавам упорството.

Времето взе бързо да напредва – вече е 06:30 часа, но не се уморявам да правя проводка след проводка. По едно време се спирам, че около мен почнаха да се навъртат и кацат оси – нали бях задържал рибата и аромата й почна да ги привлича. Докато си държах спининга и провеждах, една оса ми кацна на  кокалчетата на дясната ми ръка – моментално спрях да въртя и я изстрелях  мощно с пръстите на лявата ръка. 🙂 

Трябваше да прибегна до химическо оръжие, за да ги изпъдя да не ме ужилят – извадих от чантата пръскалото на Bros – червената линия, което ползвам по принцип за нахални мухи, комари и кърлежи. Нафъщях около мен и ефекта бе положителен – осинаторите се разбягаха и продължих спокойно с риболова, без да се притеснявам, че някой от тях ще ме ужили. Досега не бях пръскал с него срещу оси, но за друг път вече ще знам, че помага.

Доста късно – към 08:00 часа, след като бях превъртял повече от половината кутия с примамки и за пореден път бях сложил Ryuki 80SW Belone, имах втори удар на риба –  добро КОкали, което се появи напълно само, ей така от нищото.  

Продължих да въртя до 10:00 часа, но беше напълно безпредметно. Нямаше какво повече да искам и да направя – време беше за един предпоследен плаж, че на трети юли си заминавах към България. Навръщане минах през кея да поогледам дълбините и видях, че рибарите бяха изхвърлили от мрежите си всякакви твари, включително прилов на малки скатове.

В късния следобед се разрази кратка буря в нашата част на Тасос, придружена с много светкавици. Една от тях падна с мощен тътен близо до студиото, където бях отседнал и подпали гората на близкия хълм. Сlед няма и 10 минути се чу вой на сирени и яко бръмчене във въздуха – освен пожарни, гърците бяха вдигнали един хеликоптер и два самолета, които поливаха с морска вода и потушаваха пожара в труднодостъпния терен. След два часа пожарът беше угасен, като най-ефективен беше хеликоптера, който за около минута пълнеше една бака от морето и за още малко повече от две минути минаваше над огнището и поливаше. Вижте видеото след снимките.

03.07.2021 – хващане на ферибота за Керамоти и отпътуване за България. Малко след 13:30 паркирах колата на ферито и като се качих на най-горната палуба рибарското ми сърце едва не спря от шок и ужас – огромен пасаж от едра меланура се беше събрал, като измежду тях се виждаше по някой единичен лаврак и ципура. Рибите, заедно с чайките, плющяха солети и снаксове, които им бяха подхвърляни от туристите през кораба. 

И така – дългия път към дома ме зове, надявайки се през септември отново да имам възможност да почина на Тасос.

Преди Комотини ни подхвана един як пороен дъжд, който продължи и на наша територия. В България вече от няколко дни беше дъждовно и мрачно, но ние носихме слънцето и готиния спомен от почивката в нашите сърца, които да ни топлят в следващите дни. 🙂

Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 2)

Време е за втората част от страхотния костурски уикенд, който направих на 19-20 юни. 
Първия ден – събота, се получи мнооого готин риболов на наперени костури. Можете да разгледате репортажа тук: „Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1)„. Реших, че неделята отново ще отида там, но този път без да се лутам на други водоеми. Отново имаше емоции по разкаляните черни пътища, но когато си с най-доброто 4х4 не го мислиш много и даваш смело газ напред, докато не стъпиш на здравата почва. 🙂 

Времето беше облачно и безветрено. Водната повърхност приличаше на огледало и пейзажната картина, която се разкри пред мен бе както успокояваща, така и вдъхновяваща за нови риболовни подвизи.

При пристигнето ми на водоема нямаше други хора, което правеше престоя и почивката ми още по-приятна и разпускаща. Отворих чантичката с кутийките ми, а там – най-отгоре ме очакваха тези нови залагалки на Рапала, които бях оставил у нас при предния излет. Настъпи и тяхното време за тестове и доказване на „бойното поле“. Идеята ми беше да провокирам с тях по-едрите костури, които се бяха завъртели съботата. Да обаче, днес ги има, ама утре ги няма – предстоеше ми да разбера? 

От известно време в полезрението ми попадна малкия размер на един от най-добрите ми щукарски воблери на Рапала – Shadow Rap. Очаквах от седем сантиметровия вариант, че на туичинг също ще е толкова добър, колкото и по-големия му брат.

Първите кастинги с новото воблерче на Рапала започнаха около 07:15 часа сутринта. Много подозрително, но в този ранен час нямаше никакви признаци на костурска активност, както обичайно би трябвало да има. Три минути по-късно дойде и първата слука за деня на Shadow Rap-а – наперено костурче. Десет минути по-късно обаче нямаше второ, а очакавах да има. 🙂 

Реших да направя смяна и да заметна розовата разцветка на Shadow Rap-чето. Досега, воблер с такъв цвят никога не съм имал и ми беше супер интересно да видя какво ще се случи – дали ще ги провокира или не. 

За мое очудване тактиката сработи и се оказа, че розовия цвят на Shdow Rap-а агресира, за момента, доста повече костурите, отколкото естествения. Интересно бе и това, че костурягите гонеха воблера до смия край на проводката и ударите се случваха буквално в краката ми, но не и преди това? Бях си направо като „зрител на първия ред“ на някое шоу.

Ето ги и първите жертви на розАвия Терминатор, като рибите бяха различен калибър, а другото най-интересното в случая бе, че улових костурче, на което двете перки на гърба бяха оцветени в жълто-оранжеви оттенъци!!! Досега никога не бях улавял риба с такива цветове, дори и на съботния излет, като бях там. На какво ли може да се дължи – гмо 😀 , хранителна база или нещо друго?

Лека-полека тишината и спокойствието започнаха да изчезват, така както облаците в небето, защото от другия бряг се появиха рибари, които ентусиазирано и шумно си подготвяха рибарското оборудване.
След розАвия Терминатор реших, че с оглед размера на рибите, е време да мина на TJ Minnow и да видя дали няма да успея да излъжа още един такъв костур с жълто-оранжеви перки, че ми стана интересно за тях. 

Още на първото замятане и хванах един такъв калпазанин, а след това в краката ми ме налетя и едно бебе щуче. Общо взето рибките, които улових на TJ Minnow-а и те си бяха бебета. 🙂 

Смених отново с розовия Shadow Rap за нещо по-едро (ако се е завъртяло) и боднах един костур, но не от онези по-едрите – те още отсъстваха в слуката ми…

Колкото и да ми се искаше да ловя само и единствено на воблери нещата вече отихваха откъм активност в горния и средния воден слой. Нямах удар цели 20 минути…. и това ми затвърди предположението, че костурите вече се гмурнаха към придънния слой. Време беше да посегна към кутията с… силикона. 😀 Bait Breath Bugsy – в размер от 2,5 инча и 2 грама оловна чебурашка! Да, малко под обявения долен тест на Venom-a от 5 грама, но ми трябваше малко повече време за пропадане с оглед на това, че все пак трябваше да напипам в кой точно воден слой са рибите – при дълбочина пред мен от около някъде 3-4 метра, не повече. 

За моя голяма изненада първата слука на силикончето бе сребриста каракуда, която ми се откачи на брега и я оставих да си влезе сама във водата без да вдигам шум. Последваха 3 проводки без удар, докато на четвъртата успях да излъжа…. пак сребриста каракуда!! Може би някакъв пасаж се бе врътнал пред мен… 

Последваха минути „на мълчание“ – все едно нямаше риби пред мен, докато изведнъж отново се настаниха познатите ми раирани наперени рибоци и риболова потръгна с добри темпове на дърпане. 

Измежду другите риби отново се появи един костур с още по-яки нюанси на гръбните перки. Във водата, на фона на сенките, изглеждаше супер ярко оцветен:

В следващия един час рибите се вдигнаха от дънния водоен слой и общо взето постоянно маневрираха… Имах слука и на силикон и на воблери, като се излъгаха и няколко по-добри рибки.
Новия модел на Рапала от серията CountDown много ми допадна – мощен кастинг, игра на пропадане, туичинг и равномерна проводка.

След 10:30 часа обаче ситуацията пак се промени и костурите взимаха само на Bugsy-то – долу на дъното, като около 11 часа рибите тотално изчезнаха и за половин час хванах само един костур на TJ Minnow! 

В крайна сметка, новите воблерчета, на които гласувах доверие през този костурски уикенд оправдаха очакванията ми. Доволен съм, че добавих още няколко готини и разнообразни воблерчета тип минноу в кутийката с примамки. Bugsy-то – то е ясно, лови си ги добре. 

Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1)

Нещо напоследък нямах никакво желание и мотивация за риболов. Всичко се скапа тотално около мен. Многото ми работни ангажименти, които следваха един след друг, допринесоха допълнително за липсата на излети и натрупаването на една умора от всичко и всеки. Страхотното ми закриване на риболова в началото на април месец – „Марица джигинг – април 2021“ вече бе останало в историята.
Обикновено, още на първи май откривам традиционно щуколова, но тази година това не се случи на така чаканата първа дата. Първият ми риболов за щука направих в деня на храбростта – шести май, привечер – за около два-три часа. 

Останах неприятно изненадан от крайната пасивност на щуките, която дори и при втория ми кратък щукарски излет – на девети май, се повтори. Никъде дори не видях дебнеща или препичаща се щука. В крайна сметка зарязах всичко и така за един месец бях направил само два излета – човек да ме ожали. 🙂 

Дойде първи юни – откриването на риболова във водоемите разположени до 500 м н. в., който много риболовци чакаме с нетърпение. Ами, изобщо не ми беше и до откриване – бях тотално зарязал риболовните хави и никаква тръпка не ме гонеше да ходя и да се бутам в навалицата. Сигурно остарявам и затова тръпката вече не ме гони, така както преди. 🙂
19.06.2021 – дата, на която ми дойде „пауъра“ за риболов! Амин! 
Докато си миех зъбите, размишлявах къде и за каква риба да отида. Решението ми бе – за костури! Оправих си тоалета, взех спининг такъмите и палнах автомобила.
През съботната риболовна сутрин времето беше облачно и без вятър, а предния ден – петъка, бе валял дъжд от 19 часа надвечер до късно след полунощ. Дъждът бе напоил значително земната повърхност и крайбрежната растителност. Всичко наоколо бе подгизнало, което допринасяше за една последна зелена пролетна свежест преди предстоящите летни жеги, които щяха да изпепелят всичко зелено и свежо.

За мое голямо съжаление, обаче, ударих такава немислима греда в риболова, че за три часа и половина костурско търсене имах късмета да уловя цяло едно костурче и то на уолкърчето на Storm – Gomoku Pencil 45F. За последно бях посетил мястото на втори и трети януари тази година, когато направих прекрасни излети за костури на силикони. Какво им ставаше на костурите и къде са бяха запилели тези разбойници – казва ли ти някой? Условията за риболов бяха добри, но като ги няма рибите – трябва да се сменя риболовната дестинация, докато има още време за риболов иначе капото е гарантирано.

Смяната на костурската дестинация с нова такава не ми отне много време в пътуване. Лекият офроуд допълнително придаде специална емоция в тръпката от търсенето на бодливците – навъртял съм пълен десен, но автомобила продължава да върви в права посока, хвърляйки кал насам-натам.
Пристигайки към 11 часа на новата дестинация – план „Б“, разбрах още с първите замятания, че и тук риболова на костури ще бъде труден, но все ми се струваше, че не и невъзможен. Все пак имах и трета опция за друг костурски водоем, но силно се надявах да не се стига до там. 🙂
Зарязах автомобилът ми до едни храсти и голямото търсене на костурите започна, отново! Менюто за бодливците включваше освен воблери и силикони, дори малко метал – малки клатушки. Костурите обаче твърдо пасуваха или просто аз не бях на правилното място и те липсваха в тези части на водоема. Почти двучасовото обикаляне и сондирне за костури ме насочи към последното място, на което смятах да помятам преди да поема към план „В“. Страхотна и сууупер перспективна точка от водоема, която бих я определил за гореща точка – паднали дървета, подводни водорасли и подмоли, като дълбочината пред брега започваше от около метър.

Допълнителна предпоставка за успех бе и това, че около дънерите имаше плячка за костурите – малки рибки, които безгрижно си плуваха.

И на това място заложих първоначално на обичайната тактика – първо потъващ воблер с размер от 50 мм – Salmo Minnow 5S в цвят HRM, а ако нямам удари на него минавам на силикони. Отначало – три-четири проводки, нямах никакъв удар, докато изведнъж зад воблера ми изкочи и се блесна някаква риба, която се опита да го атакува пред мен, но се размина с него. На следващата проводка отново имах подобно разминаване, но после – костур! Ура – първата ми риба за излета на този водоем е вече в моята ръката, като при надлъгването имаше интрига и заигравка! 

Упоритостта ми бе възнаградена и почувствах някакво удовлетворение от всички положени усилия до момента, нищо, че вече подминаваше 12:50 на обяд. 🙂 Пуснах рибата и заметнах отново. В следващите 4-5 минутки обаче нищо не се случи. Очаквах, че съм набарал костурите и ще им накова канчетата, но нещо почнах да се разколебавам. Бръкнах в чантата и от там извадих чисто новото ми воблерче на Sea Buzz – TJ Minnow 50SP в цвят 053-MY, което се появи на нашия пазар около средата на юни 2021. Ново, лачено и невиждано воблерче от костурите, до момента. Тук идеята ми беше да заложа на блещукащо туичингово воблерче, в същия размер от 50 мм, с цел да провокирам другите костури ако ги има наоколо.

Времето беше облачно и според мен едно такова воблерче – с такъв цвят и размер, и още повече, че беше с неутрална плаваемост (suspending), щеше да провокира другите костури наоколо из водния слой. Още с първото пробно пускане пред мен във водата и две-три придърпвания със спининга видях, че в този малък воблер има много голям потенциал. Страхотна туичингова игра със зависване в момента на паузата, перфектни отблясъци и леки поклащания – убиец! Въпреки, че теглото му, изписано на кутийката, е 2,8 грама имах добър кастинг и водене на воблерчето със следните риболовни такъми: спининг FilStar Venom 78M (с тест 5-28 грама), основна линия от плетено осемнишково влакно Gosen SP 8 Egibito Special #0,6 и повод от флуорокарбон на Sufix – Super 21 Fluorocarbon в размер от 0,28 мм.
И така, пробното пускане пред мен във водата, за да му видя играта, мина успешно и последваха първите сериозни замятания в търсене на костурите. Първата жертва на TJ Minnow беше страхотен костур, който до последно гони воблера и го смачка с агресия в подмола пред мен, откъм опашната му част. Изборът и смяната ми се увенчаха с успех!

Пуснах този бодливец обратно във водата, без много да създавам шум. При следващите проводки имах проследявания и удари на костури, които материализирах в по-долните снимки и кратки видеа – с пускане на бодливците обратно във водоема.

Риболовът на костури потръгна в добър ритъм, като скоро се появиха и по-едрите риби, привлечени от неустоимата провокативна игра на блещукащия TJ Minnow:

fbthdr

Красиви и наперени риби, които супер агресивно налитаха на дразнещата игра на новия ми любим воблер. От пълен застой, риболовът ми беше потръгнал плавно, като сега вече беше на пълна пара и динамиката от костурския риболов бе достигната в максимална степен! Наред с по-едрите костури улавях и доста по-дребни, които не снимх, тъй-като целта ми бе да хвана и снимам максимален брой по-добри риби.

Най-едрият костур за излета, ми се откачи при борбата, което много не ме изкефи, но в следващия момент компенсирах с друг, но малко по-малък дебелак – такъв ми бил късмета.

Малко преди 14 часа вече бях надърпал около петнадесетина добри риби само на TJ Minnow, без да броя дребосъците. Усещах обаче, че темпото ми на слука спадаше, което означаваше, че съм изпонабол каквото има като пасаж от риби пред моето полезрение.

След близо повече от час на динамичен риболов слуката постепенно отихваше, което ми беше сигнал, че е време да приключвам излета. Бях доволен от развръзката му, а и вече поуморен от ранното ставане, пътуването и трескавото търсене на костурите – беше време да си ходя. Понякога риболовът е труден и демотивиращ, докато не набараш правилната вакса и горещата точка, където се навъртат хищниците. 

Направих си план на следващия ден – неделя, отново да посетя водоема и да поцъкам костури с други нови воблерчета, които имам да пробвам, но си бяха останали у нас. За този излет ще ви разкажа във втора публикация, посветена на костурския ми уикенд.

Марица джигинг – април 2021

Изпратих февруари, в последния ден от месеца, със страхотен риболов на Марица, който можете да проследите в този линк: „Марица джигинг – февруари 2021″. През март силно исках този риболов да се повтори, но уви – Марица се разлюти и нивото й беше на няколко пъти критично в някои от подучастъците й. Пролетното снеготопене беше интензивно – нормално с тия високи температури да не се задържи дълго сняг и затова големите притоци на Марица наливаха яко вода. 
Първите излети през март успях да направя чак на 13-ти и 14-ти. За мое съжаление обаче не видях никъде рибешки живот, а реката си беше с високо ниво.

Четири дни по-късно ме докопа и мен най-новата гад наречена COVID-19, което ми прецака съвсем зимно-пролетния риболов по реката. 14 дни в карантина ми дойдоха в повече и след прегледа при доктора и заключението, че съм здрав като бик дойде дългооооооочаквания момент – време е за риболов! 
За всичките 18 дни, през които бях далеч от Марица, реката се беше преобразила тотално – върбалака се беше пораззеленил, дивите патици вече бяха почнали брачните танци, а нивото се беше нормализирало след „потопа“. Отделно от това пък светлата част от деня бе нарастнала и имаше повече време за риболов.

Оставаха 14 дни до влизането на пролетната забрана за риболов и трябваше да наваксам пропуснатото време, някак си.
Още на 02.04.2021 направих първия излет на Марица. Сутринта ходих до личния лекар и всичко беше окей. Следобеда – мръсна газ към реката да топна силикона.
Пристигайки на набелязания вир констатирах, че местата ми се оказаха зарити от пясъчни нанси, които се бяха образували от над двуседмичното високо ниво. Това изплитняване доведе до забързване на течението с доста по-голяма скорост от обичайното, което има зловещо значение с какъв размер тежест да подходя. Обичайната шестграмова глава не ми вършеше същата работа и нямаше как да направя добра проводка с нея в течението. Минах на 8 грама, а след това и на 10, като с десятката нещата си дойдоха на място. През първия час нямаше рибешка активност – дори скобарите не скачаха. Идваха рибари на вира и си отиваха без риба. Аз продължавах да си упорствам, че имам да наваксвам яко. 🙂 
При една от проводките слуката ме споходи – страшен удар и Jig Mastera се сгъна зловещо. Разбрах веднага, че отсреща – на другия край на линията, имам сериозна риба! 

Докарвайки туловището видях, че съм излъгал супер як и дебел кефал, който моментално ме хвърли в размисли дали пък не си подобрих личния рекорд от февруари 2020, който е 55 сантиметра, публикуван в този репортаж – „По Марица през февруари 2020„.
Един колега мина покрай мен и той се шашна от размера на кефала. Направи ми снимка, след което положих кефала на метъра, който отчете 52 сантиметра. 

Ами, не успях да достигна или подобря рекорда си, но има все още време и затова. 🙂 Вижте каква яка риба е тоя кефал: 

Пуснах бордюра и продължих да замятам в полумътното и бързо течение на реката, очаквайки следващия звяр. 

Доста късно дойде следващия заветен удар, но рибата ми се изплъзна! Нищо – и утре е ден и пак ще я пробвам. 🙂 

03.04.2021 – нов ден за риболов в очакване още добри пролетни мигове с маришките зверове. Този път подходих по-различно – отново с Jig Master-а, но с по-тежка глава от 12 грама. Започнах с 3 инчовата Larva на Fanatik, после минах на 3,5 инчовия размер и най-накрая с най-големия им размер, но слука нямах. Смених Larva-та с Bait Breath – Getter Bug U30 и поставих същата глава. 

След 5-6 минутики имах „ТУП“ и последва моментална засечка, като още с повеждането на рибата разбрах, че съм излъгал сом! 

Докарвайки го до брега, той почна да пляска с опашка и да се опитва да прави рънове, но с Jig Master-а и аванса на Stradic-а успях да потуша плана му за бягство, кепвайки го с главата към дъното на мрежата на кепа. Сомът беше с дължина от малко над 70 сантиметра и бе втория ми за новата 2021-ва година. Куката се беше забила в устната на сома: 

Пуснах рибата и адски доволен продължих да замятам уверено там където го бях уловил.

Сигурен бях, че там има още един мустакатко – няма начин! Тридесет минути по-късно имах отново „тУУУУп“, обаче слънцето така ме бе напекло и реакциите ми се бяха забавили, че ми беше едно такова приспано. Не успях да направя засечка в първия момент, но при второто последващо разтрисане на бланката вече бях супер адекватен и изпраснах една мощна засечка!! Отново имах сом на Getter Bug, но явно след проспиването на първия удар рибата беше изплюла силикона, а той от своя страна, носейки се по течението, се беше зашил в гърба на откъм опашната й част – явно, втория последователен удар ще да е било това.

Хубава риба, която също пуснах обратно в реката, като дори не си направих труда да й измеря дължината за статистиката. 
И така – завърших излета с два сома и без нито един кефал, което е малко странно кефалско поведение, а очаквах да понабода някой и друг бордюр. 🙂 

В следващите дни Марица вдигна отново рязко нивото си и вижте я само какво очарование беше на 11.04.2021, когато ударих едно мощно капо: 

Съботата на 13.04.2021 нямаше как да отида на риболов – сутринта имах ангажименти, а следобеда заваля и трябваше да се пазя от лошите атмосферни условия, заради смотания COVID-19, който бях прекарал – да не стане някакво усложнение в пневмония или нещо такова подобно. Само за ден дневните температури паднаха от 20 до около 8-9 градуса. Атмосфернтие условия бяха ужасни през неделята на 14.04.2021 – дъжд, силен вятър, студ, светкавици и гръмотевици, а някъде на юг дори и градушка удари… Обаче, около обед спря да вали и небето взе да се прояснява, а освен това и температураите тръгнаха леко нагоре. Облякох се дебело, че да не хвана някоя настинка и следобеда се запътих към Марица – за един последен излет по реката преди пролетната забрана за риболов, която почваше на следващия ден (от 15-ти април), съгласно Закона за рибарството и аквакултурите.
След повече от час и половина замятане ми идваше да се откажа и да си ходя с „подвита опашка“ – абсолютно никакви наченки на рибешки живот. Смених почти всички мои ТОП силикони, с които ловя, но слуката все още не идваше, а времето до залез бързо напредваше. Сменях няколко пъти и различни грамажи глави, размери силикони и цветове. При поредната смяна заложих на 12 грамова чебурашка, кука 3/0 с 5 инчов силикон на Bait Breath от модела Bugsy – дълъг плужек с туистер опашка отзад. 

Идеята на всичко това беше евентуално още един напън за някой съвсем случен сом. Две-три проводки – нищо. При следващата – „изстисках“ всичко от Jig Master-а и направих доста солидна дистанция на замятане от брега надолу по течението. След около 5 метра провеждане нещо ме избабани зверски! Засякох силно и ето, че имах риба… и то каква!! 

Зноен дебел чернопер кефал се мярна при ваденето и ето, че успешно го кепнах. Рибата беше захапала супер стръвно големия сиолкон, а куката го беше пробила по учебник: 

Тази риба ми даде надежда да остана до самия залез на слънцето, но за съжаление нищо друго по-интересно не се случи – без дори цък. Благодарих на Марица, че ме награди за упорството с този страхотен кефал и си тръгнах към нас. 
Уважавайте река Марица и рибите в нея, за да можем да ловим все повече и все по-големи трофеи – все пак трофейния риболов е нещото, което всеки един рибар търси и се стреми, а след това разказва на приятели за своите риболовни подвизи, показва снимки, видеа и накрая се зарича, че още утре ще отиде и ще улови на същото място още по-голяма риба. Нека има за какво да се връщаме на реката отново и отново. Големите риби правят река Марица неустоим риболовен обект за всички нас. 
Поздрави и хвани-пусни – практикувайте отговорен риболов, преди всичко! 

Марица джигинг – февруари 2021

Февруари – вече не е онзи студен и мразовит месец, който беше преди години. Водоемите в България все по-трудно хващат лед през зимата, което от гледна точка на нашето хоби е екстра, защото риболова не спира заради студа, но от гледна точка на рибите – ами не ги оставаяме изобщо на спокойствие.
Още първата седмица на февруари живака заковаваше дневни температури от 8 до цели 20 градуса по целзий. Прекрасно и слънчево време за риболов през делника, стига да не си на работа, обаче. 🙂
Още пъврия уикенд се пуснах по Марица. Съботата – на 06.02.2021, се наспах без да бързам за никъде и бях на реката към 9-10 часа. Нивото на реката – спаднало, времето отлично за риболов, но активността на рибите супер кратка само за 30 минути и то само на един вир. В този половин час имах два удара, като единия го заковах, а другия беше по-скоро пощипване на дупето на Larva-та. 

Вторият уикенд на февруари чувствително захладня! През делника температурите си бяха положителни, а времето слънчево и топло. Обаче, изневиделица в петък на 12-ти студен фронт донесе за кратко снеговалежи и дори дневните температури почнаха да се движат от -6 до 1 градус. Това прецака плановете ми за риболов през уикенда на 13-14 февруари, щото не ми се щеше да хвана някоя пневмония и после да ме пишат COVID. 🙂 Следващия ми прозорец за риболов се очертаваше да е 20-21 февруари. Имаше известно затопляне през делника, което не позволи да падне сняг, но пък щом не е сняг значи ще обичайната му форма – дъжд. 🙂
Събота сутринта на 20-ти дилемата беше: „Днеска – да ходя ли? Да не ходя ли? Абе отивам!!“. Времето хипер нестабилно и всеки момент щеше да запука яко дъжд. И така, докато се чудех, към 12 часа по обед дъжда не спираше, обаче тръпката за риболов беше по-голяма, от всичко -няма как втори уикенд да пропусна за риболов, абсурд! Облякох се добре, че беше и около 4-5 градуса, и запалих към Марицата. Реката беше вдигнала ниво и не изглеждаше никак приветлива за риболов. Бях взел с мен един от най-новите модели силикони на Bait Breath – Getter Bug, прясно внесен в България. Интересна, обемиста и трътлеста буболечка, която ми предстоеше да пробвам. Допълнително взех куки, чебурашки и карабинки, че оредяха редиците от късане по дъното на реката. 🙂 

Започнах с Getter Bug-a, после минах на шадове 7-10 см, след това на Larva – малък, среден и голям размер. Рибата обаче не ще и не ще. След цял час упорство в дъжда, усилията ми показаха резултат и бяха наградени с първия сомак за годината. Ей така – от нищото, докато си мятам поредната примамка, последва мощен удар, усетен моментално на чувствителната бланка на Venom-а:

Удоволествието ми, от положените усилия до крайния успех, бе голямо! От всичките ми изредени силикони късмет имах на 3 инчовата Larva в един от любимите ми цветове и с 8 грама чебурашка. Успях да кепна мустачкото и ето го пред обектива ми, уловен като по учебник на FilStar-ската кука: 

Последва видео с пускане на рибата и риболов още един час, като дъжда се усили още повече, което ми накара да се изнеса от реката, че вече си търсех белята, колкото и добре да бях облечен. 

На следващия ден – неделя 21.02, циклона се поуспокои и запалих следобеда пак към Марица, взимайки със себе си един приятел, който тепърва правеше „първи стъпки“ по реката и беше супер нахъсан да ги ловим. Час и половина нямахме пипане и се наслаждавахме на спокойствието на реката. След малко рибарски размишления паднах в размера чебурашката и на силикона – Larva 2,5 инча.

С първото замятане имах пощипване, което бе ясен сигнал, че рибата или рибите пред мен искат нещо по-малко като размер. На второто замятане вече държах за снимка в ръцете си добър кефал с габарити от 43 сантиметра! 

В следващия час Марица вдигна рязко ниво и там където бяхаме стъпили на суша сега вече беше малко над глезена. Моят приятел, беше изгубил кураж, че няма да хване риба, но изневиделица успя да ковне кефал към 48 санта. Досега не беше улавял толкова голям и радостта от улова му беше изписана не лицето – все пак направи личен рекод! Успешния силикон и при него бе Larva, но в 2 инча и същия цвят. Разбира се и двата кефала се върнаха във вира. Докрая на излета моя приятел закова с малкия силикон шаран над 5-6 килограма, но странично. В крайна сметка рибата се откачи от куката преди да успеем да я кепнем, но поне видяхме с що за животно се бореше моя приятел.

През делника на последната февруарска седмица се бе поразчуло, че еди къде си ловяли много и едри кефали и прочие, та навалицата по реката беше адската…, както никога досега. Изобщо не можех да повярвам колко народ се изсипа, че дори чак риболовци от София и Стара Загора – спинингисти, фидеристи, плувкари…. Все едно всеки, който ще отиде там и ще лови риби в несвяст. Прекрасно знаех, че при такава преса рибите ще се скрият и риболов няма и да има. Ето защо, поизчаках ентусиастите да набият едно-две валатчета, вследствие на което да се разотидат и чак след това се пуснах пак по Марица. Така и стана – за валатите имам предвид. 🙂 Та, следващия февруарски излет по Марица го направих в последния ден на месеца – 28.02.2021. Взех с мен и моя приятел от предния излет, за да му показвам пак това-онова, като той се оказа отличен ученик и почна бързо да ги сХваща нещата. 🙂 
За първи път ми предстоеше да пробвам един модел от новия внос на Bait Breath – U30 RUI в размер от 2,5 инча. Ето я и новата „гад“ какво представлява:

Почнах да сондирам тук-там, за да видя къде са рибите и при една от дългите ми обичайни проводки – бАААм, ме закова хубав кефал. 

В следващия час имах още два удара, обаче явно бях поизбързал със засечката – силикона беше полуизхлузен от куката, което значи точно това. 

После два часа и половина обаче риби и удари нямахме, докато в един момент не настана адското шоу. С моя приятел почнахме да имаме ударчета, като някои от тях реализирахме, но други не успяхме. Кефалите се бяха поразмърдали и огладняли. Отново хванах риби на RUI:

По едно време, с моя приятел бяхме застанали рамо до рамо и той хвана добър кефал. Поведе го и почнаха да се борят. Докато си провеждах и на мен ми удари – ама много по-злобно. Моментална засечка и се оказа, че и двамата имахме риби, с които се борехме да стигнем докрай – за снимки. Докарвайки моята онемях – бях излъгъл с RUI страхотна маришка бяла риба, която на окомера ми изглеждаше мерна и беше погълнала изцяло силикона. В крайна сметка и двамата успяхме – кепнахме рибите в моя кеп и супер яко се изкефихме на двойната слука!!! 🙂 

Ето го и „Double strike“ момента, увековечен на снимки – кефала колкото бялата риба 😀 : 

Това беше уникален момент в риболов, който ще остане за хубав спомен и на двама ни в този последен ден на февруари месец. Две страхотни риби отново отплуваха към маришките течения. Е, кефала малко не беше толкова бърз в отплуването, но пак е там и се надяваме в бъдеще отново да направим подобен излет през февруари: