Архив на: Генади Алтънов

За костури през лятото 2018 – част 3

На следващия ден, след супер успешния излет, отново се насочих към залежа от костури. Към 06:30 часа сутринта вече пътувах, като в главата ми се въртяха мисли дали бодливците още ще са групирани там или ще са се преместили. Само един час път с автомобил ме делеше от това да науча отговора на този екзистенциален въпорс.

Интригата не беше никак малка. Малко преди 07:30 часа бях на язовира, Доста риболовци от различни краища на страната вече замятаха въдици. Виждайки това и минавайки покрай тях с автомобила се прокрадна друг въпрос в мислите ми:
– Дали „моето“ място ще е заето?
Малко късно съм се сетил, нали? 😀 Ето, че след 5 минутки съзирам горещата точка отдалеч и виждам, че наоколо няма никой – йекстрааа! Паркирам на мястото и след още 5 минутки улавям първия бодлопер, след който улавям още един!

Два бързи костура на Savage Gear Cannibal Shad 6 sm в цвят white & black – добро начало! В следващия един час обаче ситуацията става грозна – нямам удар, распективно уловена риба. Започвам да сменям силиконите в кутията, като варирам не само с размера им, но и с цветовете. Успоредно край брега успявам да излъжа един костур на Orka Shad 6 sm – WB. Оказва се обаче, че явно е минавал самичък наблизо и други риби няма.

Сменям силикона с подобен натурален цвят, но с издължено тънко телце и по-активна игра – Daiwa Tournament D’fin Shad 7,6 sm. След 5 минутки някаква риба разтръсква мощно върха на Zodias-а и в отговор на това аз засичам рязко! Ето, че отново имам риба, която се оказва добър костур.

Продължавам да настоявам с този силикон и след 10 минути прилъгвам за снимка още един костур, но по-дребен.

Следват 30 минути на затишие и отново смяна на различни по форма, размер и цвят силикони, дори и по някой воблер. На Fiiish Balck Minnow №1 в цвят Green/Orange и с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама реализирам два последователни удара при проводката. Изваждам примамката от водата и заварвам следната картинка:

Не стига, че бе отхапана опашката, ами и прикритата кука се бе измушила от каналчето на телцето без да го разкъса, както обикновено в повечето случаи се случва. Как го дъвчат тия риби този монтаж… При предишен излет дори ми бяха извадили ухото на куката от телчицата на оловната глава.
Активната смяна на силиконовите примамки продължава. След 10 минути, успех ми донася Pontoon 21 – Ratta в цвят 402 и размер от 2,75 инча, като бях заложил на 3 грама чебурашка, с цел по-плавно и бавно планиране на примамката из водния слой. Малка бяла рибка бе решила да атакува издължения силикон. Пуснах рибката от високото и продължих настоятелно да диря костурите.

Вече ловях от два часа, като за това време бях уловил 6 риби на разнообразни силикони. Сигурно повечето хора биха си тръгнали или биха сменили мястото, но аз предпочетох да си остана на „Д“-то, надавяйки се, че все пак малко по-късно пасажите от костури ще дойдат край брега. От време на време слагах и по някой воблер, за да обходя по-горния слой, но това бе абсолютно безрезултатно усилие.

Продължих да ловя с „Ratta“-та и след 5-6 проводки боднах добър костур, като четири минути след него последва още един.

След още две-три проводки отново имах удар, но този път рибата не се закачи на куката и беше направила опит да измуши силикончето от нея.

Това ми беше ясен сигнал, че моите приятели са се звъртяли около мен. Реших да заложа на по-обемист силикон с подобен цвят – Orka Shad 6 sm FB. Идеята беше да проверя има ли батка (едър костур) наоколо. 🙂 Точно след две проводки така ме натресе един по-едър костур, че ми изкара акъла.

Последва още един добър костур!

Тъкмо се зарадвах, че почнах да „бера“ по-едри риби и в следващия момент, при засечката, рибата не ми даде шанс да се сборим, прегризвайки с лекота флуорото! Най-вероятно бях примамил някоя щука – там знам, че ги има, макар и да са редки.

Трябваше да отделя 10 минути от риболовното време, за да превържа нов повод и да заложа на нова примамка. 🙂 Поставих зеления тигър на Fox Rage в размер от 7,5 sm и отново бях в играта, но се оказа, че за кратко – колкото да уловя една риба и отново да сменя примаката. 🙂

15 минути изминават от уловената риба на „Fox“-а, като през 5 минути упорито сменям силиконите, за да разбера какви са им моментните предпочитания. Залагам отново на Orka и след две проводки реализирам странен удар – повеждане на примамката при пропадането й на два метра пред брега. Направо във „въздуха“ ми отнесе силикона! 🙂 Последва кратка борба, доставяйки ми нужната доза моментен приток на адреналин.

На следващото подаване отново имам добра риба!

… и отново и отново!

Поглеждам към „месарската“ ми торбичка и виждам, че започва да се пълни с дбори темпове. Още няма и 5-6 костура и ще изпълня полагащата се дневната норма за улов от риба.

Ето и как изглеждаше силикона на Orka, след уловени вече „n“ на брой костура и реализирани множество от кълванета за три-четири излета. Определено на опашката й предстоеше да бъде откъсната.

Продължих риболова с понаръфания силикон и дръпнах още няколко костура. Реших, че щом ми „лови“, то няма смисъл да сменям вече силиконите, както правих до преди 2-3 часа.

Към 11:20 часа вече бях изпълнил дневната норма за улов на риба и реших, че е време да си ходя. Нека има риби и за следващия път. То хубаво, но нали знаете рибарската поговорка: „Още едно замятане и си отивам!“. 😀 В случая наистина беше точно едно замятане, защото силикона ми бе заприличал на това:

Метнах за майтапа и последва удар – засичам рязко, но рибата се превърта някак си и се откача. 🙂 Ами време е да си ходя. Чао и до следващия път! Стига съм ви надувал главата с тия костури. 🙂

 

 

 

За костури през лятото 2018 – част 2

Привет на всички!
Костурските ми похождения продължават и в този фото разказ. През последния уикенд на юли месец направих два много силни излета, намирайки точно това, което търсех – стабилна популация с размери по-големи от стандартната педарка. По обед пристигнах на язовира, научавайки преди това, че тук-там излизал все пак по някой хубав костур. Ами нека се пробвам и аз. Това бе четвъртия водоем, който посетих през лятото, в „сондиране на залежи“ от костур.
Базирах се на стената, тъй като там беше най-перспективно. Дълбочината пред мен бе от 1 до към 4 метра по-навътре, като пада бе рязък. Трябваше да ловя от високо поради спецификата на стената. На първото замятане заложих на 6 сантиметров силикон – Orka Shad в цвят WB със 7 грама оловна глава. Първата проводка бе успоредно на бетона … и успешна!

Ловях със Zodias-а и очаквах да има голям адреналин, ако бях напипал бесни едри костури!

Пет минути по-късно – удар на ток в ръкохватката на лайт спининга и мощна засечка от моя страна. Ето, че още един бодливец се излъга!

Адски бе погълнал шест сантиметровия шад, чак до сферичната оловна глава!

Подвавам отново и правя две проводки. При третата отново имам удар и хоп още една риба излиза пред обектива ми.

За 10 минутки успявам да уловя 3 хубави костура – еми добро начало на излета бих казал. 🙂 Следват две ударчета при проводката, а на третото – лайт спининга се свива мощно и аванса на макарата ми сработва! Усещам, че този път си имам работа с малко по-едричка риба. Докарвайки го до брега виждам как насам-натам, белвайки се, се стрелка  под водата наистина по-едричък костур, спрямо предните три.

Отново засмукването на силиконовата примамка е било адското и яростното!

Щракам още две снимки на рибата и отново замятам…

… моментален удар и следващия костур е на прицел! И като се почна едно бясно кълване… явно бях успял да направя „пътечката“ и костурите гледаха по посока на проводката ми.

Смених цвета на Shad-а с YG, за да пробвам как ще реагират бодливците. За по-малко от 10 минути успявам да добавя към актива си още 3 добри риби.

Този оказа много яростна съпротива. Тъй като ловях от високо, се наложи да изтегля с ръка рибата, за да не стане „уть“ със спининга. Рибата беше към 300-400 грама и нямаше как да я повдигна догоре с малкото пръчле.

Следващият удар отново бе бруутален!

Подавам отново и пак имам удар на едра риба. Явно големите бабанки се бяха завъртяли пред мен. За съжаление нещо се обърка при засечката. Извадих силикона и видях, че му бе откъсната опашката. На снимката виждате как стръвно го бяха дъвчели костурите.

Извадих кутийката с пирмамките и погледа ми се спря на една по-нестандартна примамка – Storm Gomoku Bottom в цвят Glow Orange Belly и размер от 45 мм. Видя ми се отличен избор да ловя с твърда примамка – идеята беше да не инкасирам загуби от силикон и да продължа да търся рибите по дъното. Заметнах и почнах да водя Bottom-а със степенчата проводка по дъното. След две проводки имах риба!

Последваха още две по-едрички. 🙂

За срванение смених цвета с Clear Pink. Оказа се, че костурите се назландисваха и нещо май го подминахава. Все пак излъгах един добър за около 10-тина проводки, като имах още два кълванета.

Щъкна ми на ума да пробвам дали ще успея да примамя някой бодливец с дълбокогазещ воблер. Сложих Salmo Executor 5 SDR в цвят RER. Помятах с него около 10-тина минути, но резултата бе слаб. Не успявах да стигна с него дъното, замятайки от високото. Все пак хванах един костур.

Върнах обратно на първа линия Storm Gomoku Bottom в цвят Glow Orange Belly и ето, че отново почнах да инкасирам удари, а впоследствие и риби. Явно играта беше само на дъното. Рибите бяха там, пред мен, но никаква актиност не показваха на повърхността.

След около 2 часа риболов, погледнах „месарската“ торбичка, в която задържах рибите и прецених, че най-вероятно вече бях изпълнил полагащата се дневна норма за всеки български риболовец от 3 килограма риба. Така хубаво се налових и „начесах крастата“, че без да му мисля много сгънах спининга след още три риби, които обаче върнах от високия бетон обратно в язовира, се запътих към нас, защото и път ме чакаше наобратно. Този силен риболов ме накара да посетя язовира и на следващия ден. Това обаче е тема на следващия фото разказ, защото отново имаше костурско разцепване! 🙂

 

За костури през лятото 2018 – част 1

Търсенето ми на „залежи“ от костури продължи през лятото. Бях направил вече няколко „сондажа“ на два водоема с цел намиране на трапезени по размер костури – „За бодлоперки 2018„. Опитите ми се увенчаха донякъде с някакъв успех, но така и не намерих стабилна популация от по-едрички риби да речем около и над стандартната педарка, които да си заслужава да ги задържиш. Беше ред да проверя третия водоем в списъка ми. По принцип там ходя главно за щуки, но понякога (примерно ако те са в забрана) взимам лайт спининга и цъкам малки костуретки, от които изобилства водоемчето. В края на юли месец с двама мои приятели посетихме набелязания щукарник. Този път, воден от желанието си да наловя костур за хапване, пропуснах щуколова и се отдадох на раираните разбойници. Отидохме сутринта, като си беше леко хладничко по тениска за през юли. Дори имаше лека мъгла над водоема. Някъде малко след 07:00 часа бяхме на мястото. Нарамихме раниците с примамки и се разпръснахме по брега, който на места бе обрасъл с папур и тръстика, които бяха по-високи от мен. Нивото бе страшно високо за сезона. Личеше си, че дори се бе вдигнало още от обилните летни дъждове, съдейки по потопените водорасли.

В началото на излета заложих основно на повърхностни примамки поради това, че местата, на които щях да търся костурите с плиткогазещи воблери бяха малко, защото подводната джунгла бе навсякъде. През първите 30 минути, оглеждайки насам-натам водната шир, ми стана ясно, че няма да го бъде риболова на повърхността. Активност 0 – нито на щуки, нито на костури… Почнахме да се чудим и тримата какво става… С доста мъки изчоплих от един „прозорец“ първия костур след почти час замятане! Няколко дребосъка последваха Crack Jack-а, като в последния момент един от тях го нацели. Ура – най-после някой от нас да улови нещо!?! 🙂

Рибата не беше от размера, който търсих и затова я върнах обратно в гьола след снимките.

Продължавах да упорствам, като сменях на няколко пъти примамките и местата. На Crazy Fish Tipsy имах няколко почуквания при проводките, като при последната, след като засякох, остана само половината силиконче на куката… Където имаше необрасло място не го пропусках, но рибки трудно се улавяха и аз не знам защо – или бяха крайно пасивни, или просто ги нямаше там. След 30 минутки от първата ми рибка улових още една! Имах два последователни удара на повърхността, на максимална дистанция. При второто замятане, след две попвания, същата риба се изстреля с Ultra Light Pop-а в устата си над водата – така видях, че всъщност рибата бе щукичка.

Моментално засякох и я поведох. Ваденето й от далечно разстояние в обрасъл водоем с лайт въдичката не беше лесно. Все пак я докарах на брега и я очистих от водораслите. В първия момент, като видях как бе глътнала попера, изтръпнах, но след като й отворих устата видях, че задната тройка се беше зашила в горното й небце, далеч от хрилете, затова си позволих да й щракна още една снимчица.

След внимателно откачане, на всички тройки с кохера, пуснах щукичката и тя директно се заби на метър отпред във водораслите.
При моите приятели щуколва не вървеше добре и работата отиваше на отказване. Резултатът от две-три маломерки и една 40 сантиметрова щука за над два часа риболов наистина беше слаб за този водоем. Все пак Мишо бодна една между 40 и 50 сантиметра на кастмастър. Рибата му беше взела при пропадането на джелезото на максимална дистанция.

Аз продължавах да си настоявам на своето – костурите. Интересно защо, но до момента имах само една маломерна щука! Според очакванията ми, от предни излети, трябваше да имам поне няколко късания на тънкия повод и повече маломерки!?
Стигнах до началото на един залив, който се беше образувал от високата вода. Целият бе заобрагредн от тръстика и папур, а дълбочината пред тях бе около и над метър. Идеята ми беше да мятам успоредно на цялата залята площ. Нагазих до коляно пред папура и се наместих. Първоначално пробвах с малки попери и уолкъри, но ефект нямаше. Рибите не следяха повърхността и пак трябваше да сменя тактиката. Тъй като беше по-дълбоко и имаше резон да претърся дъното със силикон, заложих на Fiiish Black Minnow №1, цвят Kaki с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама. Заметнах успоредно на залива на къса дистанция и почнах да провеждам. Докарах силикона на около 2 метра от мен и видях  как при повдигането му нещо го грабна, стрелкайки се откъм тръстиката. Засякох и се белна не лоша риба. За съжаление не успях да я закача добре и тя се откачи. Ето, че тактиката ми сработи. Подадох още два пъти по подобен начин, но нямах пипане. След като проврих нещата на къса дистанция, заметнах на максимална и започнах да провеждам успоредно на целия залив. След 2-3 метра от проводката имах отчетлив удар.

Изчаках 2 секудни и последва засечка. Zodias-ът се сгъна и ето, че имах хубава риба. Може би от тези, които търсех? Докаравайки рибата пред мен видях, че бях уловил хубав костур – точно от търсения размер!

За пореден път се убедих колко чувстивтелен ми е спининга. Ударът се усети от доста далечно разстояние, чак в ръкохватката.

Реших, че съм набарал „залеж“ и задържах костура. При следващото далечно замятане отново имах удар почти в началото на проводката и ето, че се показа още един костур, но дребничък. Откачих рибката и я пуснах обратно във водата.

След две рибки, силиконовото телце вече бе компрометирано. Въпреки това продължих риболова с примамката.

Подаване в същата зона и… се започна яко дърпане на костур. Ето, че след толкова търсене най-после ги намерих къде са се скатали!

Времето напредваше, но аз регулярно си подръпвах костури, нагазил във водата. Наложи се малко да поспра, за да се напръскам с репелент, след което продължих добрата серия. 🙂

Опаа… през 2 минутки някъде вадих костур след костур! Силиконът вече бе доста разкъсан и очаквах всеки момент да остане на половина. За мой късмет успях да хвана още няколко костура с него, въпреки, че бе доста понакъсан вече.

Пак даже много риби издържа телцето… 🙂

Бръкнах в куята със силиконите и извадих другия Fiiish Black Minnow – същия цвят и размер, но с 6 грама глава тип „Off Shore“. На първото замятане последва зацепване на дъното и последващо късане… Късането ме позабави в превързване на нов повод. Продължих с последния ми останал в кутията Black Minnow – с глава „search“ (стенд ъп) 4,5 грама и цвят на телцето Green/Orange. Направих 4-5 проводки, но нямах удар. Или рибите бяха офейкали, или просто този цвят им идваше твърде крещящ в бистрата вода. Смених с Orka Shad 6 см в цвят WB. На първото подаване имах удар и ето, че пак хванах костур.

В последващите проводки обаче, поради това, че монтажът на куката не бе прикрит, след първия метър от проводката закачах водорасли и всичко заминаваше на кино. Много шум вдигнах и понаплаших рибите. Смених мястото и намерих май костури на които, крещящият цвят на Black Minnow-а – Green/Orange, им идваше апетитен.

В следващите две проводки имах по няколко последователни ударчета. Изваждайки примамката забелязах, че се бе случило това, за което бях чувал от мои приятели риболовци, че е възможно (колкото и да не ми се вярваше, като ми казваха) – при няколкото последователни ударчета на рибите се извади ухото на офсетната кука от огънатата в специфична форма тел на оловната глава!

Оправих монтажа и змаетнах отново. Повече удари обаче нямах. Преместих се няколко метра по-вдясно и реших да проверя как е положението на максимална дистанция в дълбоката част, където нямаше водорасли. Поставих Storm Gomoku Micro Jig в цвят UV Blue Fussiler в размер от 55 мм и 12,5 грама. Последва замятане на около 40 метра от брега и джигова проводка. Ето, че ме тупна риба навътре и рязко засякох! Бланката на спининга отчетливо ми показа, че съм излъгал хубав костур, усещайки тръсканията му на глава отдалеч.

След 7-8 минутки последва още един костур със същите размери от същата дистанция! 🙂

Последва обаче двадесет минутно затишие. Това в комбинация с настъпващата безмилостна жега ни накара да сгънем спинингите и да си тръгнем към вкъщи. Освен това часът вече гонече 12 на обяд. Аз горе-долу бях доволен от излета, въпреки че ми се наложи да изгубя доста време докато намеря костури, каквито търсех. Заделих десетина от по-едрите за хапване. 🙂
В следващите летни костурски излети посетих четвърти водоем, на който направих много силни риболови с по-едри костури от тези. За тях ще ви разкажа следващия път. 🙂

За бодлоперки 2018

Този път ще разкажа за три излета, които направих през отиващото си лято. Тематиката им бе риболов на костури, като докато ги търсех се появиха и бели риби.

В началото на юли месец научих, че един от любимите ми язовири отново е свободен за любителски риболов. Преди около 10-12 години той бе взет под аренда тихомълком и се устнаовиха неясни правила за риболов, като уж само садки за аквакултури щяха да се разполагат, а другата част от водоема трябваше да е свободна за риболов. Язовирът хич не е малък и е единствения, в който около родния ми град се въди успешно сом. За свободната зона се оказа, че трябва да се плащат незаконни 5 лева (без касов бон), като срещу тези пари получаваш каквото е останало в язовира. През годините се направиха някакви нелегални зарибявания с привнасяне на платика, с цел организиране на състезания и до там… 10 години яко стъргане и влачене на риби, без каквото и да е масово зарибяване… Тъй като съм от хората, които не дават и една стотинка за платен риболов избягвах водоема през това време, до тази година.
Научавайки радостната новинина, бях силно въоудошевен и мерака да отида да половя там бе мнооого голям. Да отида и да половя отново по старите местенца, но този път само на спининг – кеф! Ах какви риболовни спомени имам от там…
Идеята бе ранно ставане и търсене на бодлоперките – костури и бели риби, с които навремето язовира бе фрашкан. Към 05:20 бях на язовира и се оказа, че бреговете бяха здраво окупирани отпреди броени седмицо от любители риболовци – явно и тях ги беше налегнала носталгията. 🙂 Трябваше да се лови между биваците. Сглобих лайтчето и почнах да щъкам.

Още от първото замятане заложих на Storm Gomoku Pencil 45F – жаден съм просто за риболов на повърхността, който тази година е много слаб почти навсякъде. Тук-там преиграваше риба на повърхността, но активност от хищници нямаше – само мирни рибки се мятаха. След няколко успоредни проводки край брега, имах удар и заших първата риба – малък костур, който атакува мини уолкъра откъм тревите.

Последва едно откачане преди снимките на идентичен мъник, а след няколко минутки имах здрав и плътен удар на кефал, който за момент се заши, но някак си се отскубна от тройките. Този удар много ме ободри и продължих да настоявам отгоре. Смених с мини попер и после пак с уолкър, но други ударчета нямаше. Ами време е да сложа воблерче. Погледът ми се спря на Rapala X-Rap Countdown 50 цвят S! За около 10 минути излъгах с него три бодливци, като два от тях снимах.

Явно по-големите костури, които търсих, ги нямаше в ръкава или пък по принцип ги е „хванала липсата“… Реших да потърся рибите на дъното – това ми донесе късане на два силикона на Orka и Pontoon 21. Ами проверих първата просека между биваците, та беше време да се местя. Мятах тук, мятах там, ама риби нямаше. Юлското слънце изгря и напече. Към 07:00 си стана жегичка. Видях пасаж от  дребни костури, които направиха бърз заход от дълбокото и след това се изпариха. От един час и двадесетина минути нямах удар на риба, та почнах да си мисля, дали да не си ходя. В този момент едно костурче върна интригата, но за кратко.

30 минути по-късно се върнах пак в ръкава и боднах на Pontoon 21 Ratta един дребосък.

Ясно ми беше, че положението е здраво омазано и надали ще излъжа нещо по-голямо. Остана ми само да проверя как е хавата на устието. Там имах два удара на кефали с мини уолкърчето на Storm, но рибите така ме изненадаха, че дори не ги отразих… то нормално да ми се притъпят реакциите след толкова „заспал“ риболов. 🙂 Залагайки на малко силиконче с дължина от около 4 см набодох на куката истински „трофей“! 😀

Часът беше станал 09:20 и жегата почна да ме мори. То го нямаше и активния риболов на бодлоперки, за който бях отишъл, та си тръгнах от водоема със смесени чувства… Нямаше смисъл повече да упорствам и да се мъча да хвана рибка по-голяма от 15 сантиметра. От тогава насам не съм стъпил на този мой любим (навремето) язовир. Май ще изчакам да захладнее и чак тогава ще пробвам пак бодлоперките и по-специално белките. Странно ми се стори, че така и не хванах някоя маломерна бяла риба по време на излета.

Интересът ми към улавянето на бодлоперките продължи. През средата на юли направих един сутрешен излет на Пясъчник. Бяхме с моя приятел Валентин. В 05:40 вече бях сглобил лайта и тръгнах да диря костурите по познатите ми брегове.

Отново при първите замятания заложих на повърхностна примамка – в случая на Storm Gomoku Pencil 60F. Останах като гръмнат след първите няколко проводки, защото улових две подобни бели рибета с него!

За съжаление и при този излет не се видя сутрешен заход на какъвто и да хищник – рибешка му работа. През първия час упорствах главно на воблери, но нямаше нищо интересно – дори и други бели. Заложих на силикони и положението стана страшно… Почти при всяка проводка имах удари по дъното, но не на костури, а на подивели малки бели риби! Силиконите, на които заложих бяха с дължина от 6 до 7,5 см.

След 10-тата маломерка спрях да ги броя… влезнах и в преразход на силикон, защото тези дребосъци успяваха да откъснат опашките на силиконите ми с малките си зъбчета.

Миналата година зарибихме Пясъчник с малко над 16 000 бели рибки и ето, че положителния ефект от зарибяването ни е вече налице. Както се казва – резултата е видим! 🙂
По някакъв начин трябваше да намеря къде са се скатали костурите и да елиминирам малките бели риби. Тъй като бях взел само лайт спининга и малките примамки, нямах много големи по размер примамки. Погледът ми се спря на Storm Gomoku Micro Jig. Идеята бе да търся с него костури на максимална дистанция, евентуално ако са там. Да обаче, ги нямаше и там!

По едно време Валката дойде с каяка до мен, с идеята след час да си ходим и застана отдясно да лафим и ловим. То какво да ловим друго освен пак от малките бели. Надеждата за костури, до последно ни крепеше, но не би. За около 6 часа риболов, сигурно бях минал над 120 уловени и пуснати бели рибки. Пусто де се бяха дянали тия костури, щом и Валката не успя от каяка да бодне поне един?

Към 13 и 30 се изпарихме от Пясъчник, че жегата стана голяма, а костури така и нямаше да уловим.

 

Две седмици по-късно отново посетих Пясъчник. На първи август, след работа, отскочихме надвечер с Митака и Валентин, да проверим каква е активността на хищниците. Със стъпването по пясъчните брегове към 18:30 часа, обективът ми прихвана на прицел една красива пеперуда, която смучеше нещо с хоботчето си от пясъка, като после долетя за малко още една!

Докато отивах към „работното място“, щракнах още една животинка, която си седеше и се напичаше на топлия пясък.

Над Пясъчник бяха надвиснали купесто дъждовни облаци и в далечината се виждаше, че към нас се задава лятна буря, която впоследствие ни подмина и ни остави да помятаме за разтуха след края на работния ден.

Бях си взел „поука“ от предния излет на Пясъчник, когато заложих на малки примамки за костур и ми удряха само малки бели рибки. Този път реших да елиминирам този фактор и да търся костурягите с по-големи примамки и по-мощен спининг, пък ако вземе да удари някоя инцидентна по-едра бяла риба – още по-добре! 🙂 Избрах си да ловя с FilStar – Light Game 274M с тест 7-28 гр – още беше с найлоните по дръжката й и предстоеше първи риболов. Сложих й стария Zauber, на който имах навит маркирано плетено влакно на Gosen с размер №1. Предстоеше ми да разбера как се справя въпросния спининг при риболов със силикони.

Заложих на силикони с размери от 6 до 12 сантиметра и глави от 7 до 14 грама. Light Game-а се справяше чудесно при замятането им. Имах много голям замах и в комбинация с тънкото плетено влакно постигах доста добри дистанции от брега. Чувстителността с посочените грамажи и примамки беше много добра.
През първите 20 минути от излета се зачудих дали не сбърках като заложих на по-големичките силикони, защото нямах пипане, но не след дълго усетих много добре кълване на дълга дистанция и засякох … рибата се отлепи бавно от дъното и тръгна тежко към мен. Ето, че започна борбата:

По разтърскванията на спининга усетих, че си имам работа с голям костур! Ето, че рибата вече е пред мен и се оказвам прав!

Лакомо беше захапал три инчов силкон на Pontoon 21 – Awaruna! Отлична първа риба на новия спининг!

Измерих дължината на костурягата с метъра и … оказа се почти 36 сантиметра!

Направих си още две манекенски снимки с бандюгата и продължих с риболова.

Тъй като очаквах, че ще уловя още мерни риби реших, че ще си позволя лукса този път да задържа рибата – на костурите рядко им прощавам ако ги набарам.
През следващият час така и нямах друго кълване. Хищническа активност отбелязах чак на залез, когато имах удар на бяла риба.

Слуката ми донесе небезивестния Cannibal Shad на Savage Gear в размер от 8 сантиметра и цвят Fluo Glow, който допълнително се бе дооцветил в лимонено жълто покрай другите ми силикони.

Не успях да премеря рибата, тъй като бързах да заметна отново в очакване на другите белки, но да речем, че тя беше една идея под нормата и я пуснах обратно в язовира.

 

Търсенето на костурите продължи през лятото, като успях да си намеря много стабилни залежи и направих много готини излети с много риби. Предстои ми скоро да ви разкажа за тях.
Поздрави и наслука!

 

 

Юнски дневник от Тасос 2018

От 16 до 22 юни направих първата морска почивка за тази година. Няма какво много да се пише относно риболова, поради слабата слука, но все пак за статистиката ще седна да драсна едно репортажче.
И този път избрахме да почиваме с моята половинка в Гърция на остров Тасос. Причините да изберем отново Гърция пред родното Черноморие, мисля че на всички са ясни и няма какво да ги коментирам. Разбира се, част от почивката бяха и морските излети, без които няма как да мине всеки запален рибар! 🙂 Пак бях помъкнал два спининга – лайт и медиъм, както миналата година (Юнски дневник от Тасос 2017) и част от новозакупените примамки.
От Керамоти потеглихме с ферибота в 12:30 часа по обяд на 16-ти юни.

На ферибота се качиха 6-7 автобуса с туристи и лудницата от хора по палубите бе ааадската! Доста претъпкано беше навсякъде.

Към 14 часа пристигнахме благополучно (по график) в малкото селце и се настанихме в запазеното ни студиице. Цената на нощувката за двама, с двойно легло, се бе вдигнала леко – от 25 € на  30 €. Вечерта установихме, че цените по заведенията си бяха същите.
Още на следващата сутрин направих и първия риболов – то сърце юнашко не трае!! 🙂

17.06 – първи риболов

Събудих се в 04:30 часа сутринта и след 30 минути вече бях на кея. Реших, че ще цъкам малки хищници и взех лайт спининга. През първите 30 минути от риболова стигнах до един много лош извод, който пък ме наведе на мисълта, че през следващите дни май ще е по-добре да се наспивам и да не си губя времето в риболов! 🙁

Отивайки в 05:00 часа сутринта на кея, се надявах да заваря хищническа активност подобна на миналата година. Бях толкова сигурен, че рибите ще са там, че просто за мен не съществуваше сила, която да ги накара да не са там! Е да, ама не. Кротките вълни на морето се редуваха една след друга, без да бъдат разцепени от нито една риба! Почнах да облавям различните слоеве, но просто пред мен нямаше никакви риби, дори и на дъното. Не само пред мен, а в целия 3 километров залив изглеждаше да няма пукната риба! 55 минути по-късно, при поредното отчаяно замятане, смених силикончето с уолкъра на Storm – Gomoku pencil 60 в цвят Sardine. Два метра след повеждането нещо изплющя уолкъра и лайтовото пръчле се разтресе. Сработи бързо и авансчето на макарата и ето, че първата риба е на куката!

Оказа се, че бях излъгал меланура, която ми оказа добра и яростна съпротива. Тази риба, бе един лъч надежда, че песимистичня вариант, който си бях втълпил, може и да не се случи.

Меланурата бе на дължина между 25 и 30 сантиметра, което определено ми беше своеобразен личен рекорд за вида. 🙂 Не че съм хващал много от тях де, за да съм по-конкретен, това ми е едва втората риба от вида. 🙂

За съжаление след тази слука, не се случи нищо друго. Един удар – една риба. Към 09:30 часа реших, че няма смисъл от повече настояване и си тръгнах – беше вече време за плаж. Същия ден, след обилната вечеря, се разходихме до кея, за да „хвърля едно око“ и да видя каква е ситуацията с хищниците. Дали пък на сумрак нямаше да се завъртят морските риби? Поседях на камъните около 30 минутки, но не би. Никой не разцепи морската повърхност и никъде не се видя рибешко присъствие. Това ме накара да пропусна риболова на следващия ден.

19.06 – втори излет

Отново рано сутринта към 05:00 часа бях пак на кея. Ситуацията с рибите беше същата като отпреди два дни – рибешко присъствие клонящо към нула. Доста примамки извъртях и накрая след час въртяне достигнах до Storm Gomoku Micro Jig – UV Blue Fusiller. Заливът, на който ловях, бе с равно песъчливо дъно, като дълбочината постепенно достигаше до 4 метра на около 50 метра от брега. Идеята беше да търся някакви риби на максимална дистанция в дънния слой. Миналата година имаше риболовци, които на дънце хващаха големи дракони навътре, та реших, че като няма други риби, то поне да се позаиграя с тях. След 6-7 проводки имах отчетлив удар в придънния слой на около 35 метра от брега. Засякох и поведох някаква риба на примамката. На два метра от мен видях, че се беше хванал зарган около 35-40 см. Изненадата бе пълна! Какво прави този зарган там на дъното и толкова навътре? Посегнах да го хвана с ръка, но той направи три последователни подскока и се самооткачи във водата. Е нищо, поне видях, че имало някаква заблудена риба там навътре! 🙂 Продължих да настоявам с металния джиг и след 15 минути имах още един успех с него – скромен, но успех.

Е, не е кило, като миналогодишните ама пак нали има нещо за пред обектива. 😀

Откачих дракончето и го върнах обратно във водата. В следващите 2 часа и половина друга слука нямах…

Ами време е за плаж и закуска! Бях взел със себе си и книгата на Джерeми Уейд – „Речни чудовища“, та с неговите приключения компенсирах някак си отсъствието на рибите. 😀

21.06 – трети излет

Дните от почивката отлитаха безгрижно. То какво му има, като си плащаш за всичко и за нищо не се ангажираш – айляк работа. За съжаление, ситуацията с риболова не се променяше. Нямаше никакви пасажи край брега. Нямаше смисъл да вадя изобщо по-мощния спининг и да мятам по-големи примамки, та продължих да си джиткам с лайта.

В залива продължаваше да цари „тишина“. Въпреки това продължавах да настоявам, чакайки да се случи чудото и пасажите да се появят. Следват няколко пейзажни снимки от момента на изгрева.

Въртях постоянно примамките, облавяйки внимателно от повърхността до дъното и обратно. Беше станало 09:40 часа, а следа от риба така и нямаше. Сложих за пореден път Storm – Gomoku pencil 60 и след 5 минути, на 15 метра от мен, някаква риба го накова безмилостно! Ей така …. от нищото!

Оказа се, бях примамил меланура, която наруши тишината наоколо.

Извадих метърчето и я премерих:

Поседях още 30-тина минути и офейках към плажа!

22.06 – четърти последен излет

На 22-ри юни ни предстоеше да се връщаме към България. С последни надежди и магарешки инат отидох пак сутринта да помятам! Не може днес да не дойдат пасажите!! Все пак ми е последен ден. 🙂 За съжаление и този път посрещането на изгрева не донесе нещо ново на хоризонта. Този ден нямах дори пипане! Последва едно гръмко капо!

Ами това е колеги, година с година не си приличат. Седмица след това пасажите са пристигнали и са се ловили кокалита и по някоя баракуда – ами такъв ми бил късмета. 🙂

Няколкото примамки

Докато цареше безрибието по време на морските ми излети, „пуснах на вода“ няколко играчки, които носих със себе си специално за морето:

X-Rap Countdown 50 mm – смятам, че с това воблерче, ще мога да играя както в морето, така и в сладки води. Потъващо е, с отличен кастинг и може да се води на туич и равномерно. Идеята беше с него да гоня кокалита.

Zerek Trail Waver 60 mm – това е един уолкър, слабо познат у нас. Очарован съм от кастинга и играта му!

Тройките са много здрави и с дебели жила. Стоят грубо, но явно има защо производителя да ги е монтирал фабрично, предстои да разбера. 🙂

Едно клипче от ЮТюб:

Storm Gomoku Bottom 30 и 45 mm – една нестандартна твърда джигова примамка, която при пропадане има пасивна игра, обаче при равномерна проводка се превръща в нещо като кранк. Имитацията в случая е на млка скаридка.

Кутия пълна с бижута на DUO – мисля, че няма грамотен спинингист, които да не ползва примамките на DUO било то за морски или сладководен риболов!

Ще спрa вниманието си тук на DUO Realis Popper 64 mm – един супер готски попер, които можете да водите и като уолкър. Относно дизайна на примамките на DUO мисля, че на всички е ясно, че е на топ ниво – истински бижута!

Rapala X-Rap Twitchin Mullet 80 mm – бавно потъващ уолкър, който от скоро се предлага и на българския пазар. Относително нова примамка в асортимента на Рапала – появи се миналата година. При туич играта става умопобъркваща за хищниците.

Куките са единични, с контра и доста здрави….

Ето го и как се движи под водата:

Rapala X-Rap Saltwater 100 mm – от снимката сами виждате за каква прекрасна имитация на рибка се има предвид – форма тип миноу с преливащи цветове. Кастингът е добър, а на туич и равномерно водене играта е без забележка. Докато го замятах, един лаврак към 30 см дойде от нищото и проследи воблера на два пъти, но така и не се реши за атака.

Чао, Тасос, до другия път! 🙂

Излети по Марица 2018

След откриването на риболова (01.06.2018) направих към 4 излета по Марица в различни участъци. При три от тях имах слуха, но доста слаба – е по-добре от капо. Общо взето тази година, поради ред причини, по-слабо посещавам реката спрямо предходните.

На 13.06.2018 направих първия излет, след забраната, по Марица. Грабнах лайта и надвечер след работа се разходих по реката за отмора. Нивото й се бе вдигнало, като дори се повишаваше от изпусканията на водните каскади и дъждовете. Нужни ми бяха 40 минутки за да успея да излъжа първата рибка. Вода много, но риба малко. 😀 Малък кефал бе първата „жертва“, която атакува Аглия-та в по-спокойната вода на разлива.

Там, където обикновено съм хващал риби, сега нещо ги бе хванала липсата или водата им идваше студеничка и си бяха просто пасивни.
20 минути по-късно, при успоредна проводка покрай високия бряг, въдичката ми се сгъна мощно от яростна атака. Поведох рибата и се сборичкахме. Бях заложил на един от маришките ми любимци – Salmo Minnow 5S HPH!

Още не можех да видя какво съм закачил, когато рибката се отправи към мен. Започна да дърпа към дъното, и взе малко аванс. След като я повдигнах над повърхността на водата, щръкнаха първо едни мустаци, а след това и главата на….малкия мустакатко! Добра съпротива оказа той на пръчлето, което до последно ми подсказваше всеки негов ход, поради отличната си чувствителност, която притежава, като досега не бях ловлил с него в река.

За първи път имах слука на сомче по тези места, въпреки, че ги бях посещавал „N“ на брой пъти. За съжаление, друга слука до края на вечерта нямах. Два удара – две рибки.

През следващите седмици започна дъждовния сезон в България, а не лятото и Марица вдигна значително нивото си. Толкова се вдигна нивото, че все едно си беше пролетно пълноводие, а дори и повече. Условията за риболов се влошиха значително. Беше моментът да пробвам с хеви такъма дали ще се излъже някой сом.

На 7-ми и 08-ми юли реших да проверя Марица за сомско движение. Пуснах се по реката с хеви спининга и големите примамки. Първия ден отидох към 17 часа, след като яката се бе наваляло и натрещяло. Почнах да въртя на едно и също (сомско) място най-различни видове примамки – воблери, калтушки и силикони, облавяйки плавно първо повърхностния слой и ситгайки до дънния, и обратно. Към 18:30 часа се появи на фронта сомска активност!

 След 15-тина минути имах удар в дънния слой на Salmo Rattlin Hornet 65 CHB. Ударът бе в сравнително спокойна вода на 15 метра от мен.

И този път, слуката ми бе на малко сомче…, което се бе натумбило здравата с храна. 🙂

Откачих внимателно с кохера тройката и пуснах малкия дебеланко да ближе рани в подмола. До края на вечерта, друга слука нямах.

На следващия ден бях още от рано сутринта на реката малко преди изгрев, пак с хеви такъма. Марица, като че ли бе вдигнала още повече нивото си… До 10 часа нямах пипане с големите примамки, нямаше и активност от каквито е да е риби. Върнах се до колата и извадих лайта, за да пробвам дребосъците в участъка. След проверени 500 метра надолу по бурното течение, улових и пръвата риба – малък костур.

40 минути по-късно пък успях да намеря в един ръкав що-годе активни кефали. Бях заложил в течението на Yo-Zuri L-Minnow 44 в цвят M101, които вече като цвят не се произвежда. За мен това е една много добра примамка за кефал в течение, като лови дори и в студеничка вода. Та шумната му игра провокира на няколко пъти атаки на кефали, които обаче не взимаха стръвно, а само отиваха и побутваха примамката.

Всяко едно побутване го усещах не само на върха на спинига, но и в ръкохватката му, което доведе у мен известно недоволство, усещайки и разбирайки тази им пасивност. 🙂 Все пак боднах един от тези ленивци, като малката тройка се бе закачила отстрани за устата му.

Да обче, след тази риба, повече ударчета нямаше. Явно при ваденето, кефала беше изплашил останалите риби от пасажа и те се бяха пръснали нейде из пълноводната река.

По-късно през юли последва един неуспешен излет, при който обаче видях отдавна забравена гледка – в тихото край брега, се изплющя с цяло тяло над водата див шаран с лимонено-жълт цвят и ярко червени перки. На око около 3-4 килца. 🙂

 

Морско излетче

Нямам време – тези две думи, свързани логически в едно кратко съобщително изречение казват всичко. 😀 В последните месеци не ми остава никакво време за риболов, споделяне и писане на фото разкази. Ангажимените ми станаха повече отколкото са примамките ми в кутиите. Ето, че чак сега намирам няколко часа, за да седна и да драсна едно излетче, отпреди два месеца и половина. 🙂

В самия край на април месец направихме един кратък набег с Мишо по бреговете на Бяло море в северна Гърция. На морето не бях ходил да ловя от последната ми почвика в Дидим през миналата година. Като цяло излетът бе успешен и имаше интересни моменти. Аз лично успях да хвана един нов вид със спининга, който досега само ми беше удрял, но така и нямах късмета да го извадя . 🙂 Ето го и фото разказа.

През последната събота на април потеглихме от града към Гърция в 03:30 часа сутринта. Идеята на това ранно тръгване бе да хванем сурешния заход на морските хищници. Чувахме, че преди броени дни там са ловени паламуди. Ясно ми е, че ден с ден не си приличат, но интригата беше голяма. Двамата с Мишо се надявахме настървено за хубав риболов, защото ни беше писнало от половинчати риболови по нашите водоеми.
След няколко часа вече бяхме на горещата точка на морския бряг в Гърция. С пристигнаето ни установихме, че там има по-големи ентусиасти от нас, които дори бяха от по-далечни нам градове, като след нас прииждаха и други колеги от родината ни. 🙂 Грабнахме набързо риобловното оборудване от багажника и се зсилихме към буната. С нас бе за компания и моята половинка, която по-късно изигра важна роля за едно „откритие“. 😀 Идеята беше да ловим на върха на буната, в най-дълбоката част, защото инфото бе, че там са паламудите. Докато щъкахме по камъните, за да достигнем точката, се оказа, че в един момент група от 4 човека се надпреварва с нас по камънаците и драснаха напред. Еее какво нещо е мерака за риболов… 😀 От външната страна на буната забелязах джуруми на сафрид, които покрай камъните гонеха много настървено. В този момент ми се прииска да се закотвя и да почна да мятам. Да обаче аз нали съм тръгнал за нещо по-едро, та си продължих по пътя, докато Мишо се отклони и остана там.
Стигайки върха на буната видях, че няма никой – екстра, навалицата беше остнала зад мен. Бях взел две въдици – едната с мощност медиум (SSMCX24M), а другата бе лайт (ZODIAS264L2). Естествено почнах с по-мощната. Заложих на метални примамки и почнах да замятам на максимална дистанция, като слънцето още не бе изгряло. Надявах се, че шансовете ми ще са големи, но уви. За съжаление след едночасово упорито замятане на метал и пластмаса слука така и не се появи, а край мен по-дребните хищници съсипваха дребосъка, гонейки на повърхността! Реших да се опитам да провокирам някой от тях с DUO Realis Pencil 85. След две подавания, като и при двете имах удари, се наниза странично този хулиган, а след това се откачи още един:

Ами време беше да изкарам лайта и малките повърхностни примамки! Идеята за паламудите умря. Това впоследствие допотвърдиха и едни момчета, които ги пробваха близо до мен. 🙂 Реализирах няколко удара на Storm Gomoku Pencil и Popper, но не закачих рибите. Смених с DUO Spearhead Ryuki 50S, който ми донесе след 2-3 замятания един откачен сафрид. 🙂 При едно от замятанията приятелката ми ме разсея и изпрасках здраво воблерчето в камъните пред мен. В този момент видях как малката му лопатка фръкна през гръба ми отзат. Еее ами сега? Няма какво – малките хищници гонят пред мен трябва да го метна с лопатка или без. 🙂 Мятам го аз на добра дистанция и почвам да го водя. Оказа се, че без лопатката Ryuki-то бе по-добър вариант! 🙂

Последваха още 3 откачени риби на Ryuki-то… Просто без кеп от високите и назъбени камъни не става да стигнеш до снимки и рибите си влизат обратно в морето. Слънцето се вдигна и активността на хищниците замря, като от време на време те все още захождаха, за да папат малките рибки:

Преместих се близо до Мишо, който беше дръпнал отдавна няколко сафрида на малък пилкер и китайско воблерче – подобие на Ryuki-то. С много труд и замятания успях да излъжа четири риби, като само с една стигнах до снимки, а другите се откачиха при ваденето. Успешната примамка, която ми донесе тези удари бе счупеното Ryuki, което се оказа печелившия коз за излета!

Реших да си направя тест със здраво Ryuki 50S и 60S в тези цветове. 🙂

Да обаче, рибите просто ги следваха без каквито и да е наченки за удар, докато на онова със счупената лопатка, което се бе превърнало в нещо като потъващ стик бейт, реализираше не само проследявания, но и кълванета. 🙂
По едно време рибите съвсем изчезнаха. Определено си личеше, че бяха смутени от нещо по-едро. След 5-6 минути пред нас се показа огромна морска костенурка с диаметър на корубата повече от метър, която изплува, за да си вземе въздух. Е такова нещо не бях виждал досега, откакто ходя по Гърция. 🙂

30 минути след минаването на тази морска дивотия рибите още не бяха се завъртяли. То наближаваше 11 часа, та не ги и очаквахме повече. Мишо сложи, за експеримента, една калмарка и след две замятания подсече! Опаа, оказа се, че имаше слука на сепия. В този район бях виждал сепии и ми бяха удряли на изкуствените примамки, но така и не бях хващал. Ето, че максимата „който експериметнира – пичели“ се потвърди отново! Браво на него! 🙂

В рамките на 20 минути той успя да улови още две сепии на същата калмарка!

Брее, че интерестно! Сетих се, че имам една неразопакована калмарка на DTD и бръкнах в раницата, за да я извядя и пробвам. 😀 Сглобих другата въдица и заметнах с нея.

Примамката беше бавнопотъваща и лекичка, а пред мен дълбочината е около 2 метра. Това ме накара да я доутежня с 6 грамова чебурашка, слагайки утежнението отпред. Подадох три пъти успоредно на буната и докато тътрих по дъното, някой ми грабна примамката и засякох. Еми ето, че и аз имах успех с едно „извънземно“! 🙂

Тези четири сепии се оказаха и финал на слуката на нашия интересен морски излет и настоящия фото разказ. Доволни от риболова към 13:00 часа по обед тръгнахме за България.

П.П.: Тези ще ги търсим друг път, когато няма риби! 🙂

 

 

Първи май – ден на щукаря

Две седмици и половина след последния ми излет дойде 1-ви май – празника на щукаря. 🙂 И тази година заложих да открия сезона на типичен щукарник – затворен водоем, в който властелин е само и единствено щуката. Към момента съм направил три излета на 5 различни водоема. Два от тях бяха съвместно с Валентин като рибите, които хванах, бяха само дребосъци. На третия излет, състоял се наскоро на 20 май, се капотирах трагично – 5 часа въртяне, от ранни зори, без удар… колегите наоколо и те така. Направо ми се дорева, като знам на какъв красив щукарник мятам…, но в България е по-лесно да се руши, отколкото да се гради… Както и да е, нека ви поразкажа за двата ми успешни излета, гарнирани със скромна откъм размери слука.

Първи май е – време за откриване на щуколова!! 🙂
Някои хора сигурно сън не бяха спали и още по изгрев слънце бяха отишли да дирят щуките из водоемите – за това свидетелстваха първите постнати сутрешни снимки на щучки във фейсбук групите. Този път, ние пък с Валката, не си дадохме зор и късно по обед се появихме на гьола, с идея съвсем символично да отбележим празника (откриването). 🙂 Слуката за първия излет бе доста скромна на размер и на брой, но пък рибите бяха много агресивни. В главните роли при мен бяха Rapala Shadow Rap Shad и Shadow Rap. Още при първите подавания имах подгонване, а след кратко време се показаха и първите риби за годината.

На гьола, който за първи път посещавам с цел риболов на щуки, нямаше навалица от ентусиасти и това до някъде ни донесе доза интрига при закъснелия ни риболов и спокойствие.
По време на излета изпробвах една силиконова новост от Storm – Weedless 360GT Searchbait, реализирайки два удара на 40 сантиметрова щука до брега, близо до потопените клони на една върбичка.

Наблюдавайки в захлас агресивната атака на зъблата, в бистрата вода край брега, съвсем забравих, че трябва да засичам (на два пъти)… та останах само с прорези по силикона, а как го глътна по учебник… ма аз си  гледам ли шоуто… пък си бях и слънчасал вече леко. 🙂

В следващия час хванах още две дребосъчета, с което приключи и слуката.

Напече ни много и решихме да си ходим. Все пак, колкото да се каже, открихме и помятахме на спокойствие! 🙂

На 13-ти май направихме втория излет за щуки на едно от любимите ни места. Към 8 часа бяхме на локейшъна. Тук-там се виждаше по някоя лодка и спинингист. Навалицата и месарите от предните седмици липсваха, а като добавя, че и времето бе повече от чудесно за риболов, то всичко бе идеално! 🙂  Оставаше ни само рибите да са активни.

За съжаление ентусиазмът, с който се бяхме заредеили, се изпари в следващите три-четири часа. Валката с каяка нямаше удар, а аз от брега бях вдигнал само една щука (под кило) на повърхностна примамка. Нещо ставаше с щуките. Никъде не се виждаше риба. Проверих в Интернет, през смартфона, да не би да е имало земетресение и се оказа, че преди около 20 часа е имало такова с магнитут 3,3 по Рихтер – ооо каква греда… Въпреки това продължихме да упорстваме с надеждата да се появи някоя красавица за снимки. По обед, към 12:00 часа взех, че излъгах една щукичка.

Десет минути след това, на същото място, се излъга още една с подобен размер:

Още две последваха в рамките на 15 минути, но на дълбоко газещия модел на Rapala Shadow Rap Shad.

Двете рибки се излъгаха в дълбокото на около 15-тина метра от брега.

Излишно е да казвам, че всички до една бяха върнати обратно да трупат метраж, но все пак да го спомена. 🙂

Каквото имаше около мен бе изпонабодено в рамките на около час, което съвсем нормално доведе до край на слуката. Трябваше да се преместя на ново местенце. Там се  оказа, че ме чакаха още 5 мъника с подобен размер, които също налетяха на воблерите от серията на Rapala – Shadow Rap. Излишно ми се стори да ги снимам всички, тъй като бяха от един и същи калибър.

Еми, по-важното беше, че умирисахме ръцете на риба и открихме сезона, макар и със скромни по размер щуки. 🙂 Чакаме скоро да се покажат и по-едрите зъбли. За финал на материала прилагам още малко снимки от заобикалящата красота на макросвета от щукарниците, които посетих:

Успех на всички! 🙂

 

 

Слабо начало на 2018-та

Привет на всички! 🙂
Напоследък времето ми за писане съвсем намаля. Отделно от това, от началото на годината да съм направил има-няма десетина излета, включително и един морски – нещо, което си е за оплакване. 🙂 Общо взето излетите бяха доста слаби откъм слука, спрямо предните години и няма с какво да се похваля. Затова си позволих да оформя по-обзроно и кратко настоящия материал.

Зимният риболовен сезон отмина съвсем безмълвно при мен, без нищо впечатляващо откъм слука. Големите язовири първоначално бяха източени и рибите се дръпнаха много навътре и нямаха достигане от брега. Част от зимните местостоянки, които обикновено прослушвам бяха станали плиткажи или пък бяха на сухо. После пък… откъде дойде толкова много вода, та чак язовирите преляха… да се чуди човек. 🙂 Това отново се отрази негативно на риболова и закономерно, като че ли пак се получи едно голямо нищо.
Закриването на риболова на белите риби, направих с Петьо и Вальо на Жребчево, почти месец преди да влезне забраната за бяла риба. За пръв път имах възможността да посетя този язовир.

По време на излета имах уж два удара, ама така и не се закачи риба. 🙂

Е, „закачи“ се някаква мирна рибка, съдейки по люспата закарфичена на жилото на куката.

Тъй като за първи път ловях по тези места, не знаех, че по камъните има толкова много миди. В резултат на това загубих неизвестен метраж плетеняк и 6-7 от най-уловистите си силиконови примамки… кутията със силикони поолекна. 🙂

После пък, в края на март, реших да обърна внимание на балканките. „Откриването“ беше пълна трагедия откъм риби. За 5-6 часа слуката бе това, като то „удари“ в средата на коритото:

Тъпо е, че се „ловят“ такива неща в пъстървовите ни реки през 21-ви век… 🙁

Във вировете, в които съм имал по 5-6 риби, нямах и едно подгонване… Все пак някаква слука на пъстърви видях съвсем за кратко – на два пъти и то само на естествена стръв. Жалко е, че се претрепват редки риби по около 40 см, заминавайки моментално увити в пликчета, в раниците на късметлиите, но всичко е точно (законно). 🙁
Последните сводки за реката изобщо не са обещаващи и определено популацията на пъстървите там е започнала да бележи спад – да живее бурканизацията!! В края на май или вече чак през юни ще им обърна пак внимание.

Костурите – другата тема на зимно-пролетния риболов… и тях хич ги нямаше никакви. Тук-там при излетите се хванаха няколко единични бройки и до там.

Този бе и най-големия ми костур, като следващата серия снимки е негова.

Рядко прощавам на такъв размер костур, но когато очаквам, че рибите ще са единични ги пускам винаги обратно във водоема.

На излета пак бяхме с Валката, като той също се разписа с 1-2 подобни бабита, които бяха пуснати обратно във водоема. 🙂

Като че ли остана рибарската надежда за слука в щуките, които щяхаме да открием по традиция чак на 1-ви май. Новата генерация вече спокойно се препичаше покрай брега. 🙂

За статистиката последва и едно маришко сомско капо, преди пролетната забрана за риболов във водоеми до 500 m н.в. 🙂 Ами това е за сега. По-слабо начало на риболовната година не съм имал досега. Скоро ще публикувам и другата част от малко по-успешните излети… 🙂

Най-успешните ми повърхностни примамки за малки хищници на 2017

Здравейте, спинингисти!
С настъпването на по-топлите месеци от годината, темата за риболова с повърхностни примамки става все по-актуална и лека-полека „прозореца“ за риболова на хищници на повърхността се отваря. В последните няколко години повърхностните примамки завладяха широк кръг от фенове на спиниговия риболов у нас, включително и мен. Все повече хора започнаха да се доверяват на този тип примамки, изпитвайки истинската наслада от шоуто! Някои от по-любознателните спинингисти със сигурност вече знаят кои бяха „Най-успешните ми повърхностни примамки за малки хищници на 2016„. 🙂 В унисон с тази публикация бих искал да продължа своебразната си и чисто субективна класация за „Най-успешните ми повърхностни примамки за малки хищници на 2017“.
През изминалата година, като че ли по-голямата част от излетите ми за малки хищници бе фокусирана върху реките. Някои от най-добрите ми примамки за 2016-та не успяха да намерят място при риболова в течащи води и съвсем естествено останаха по-настрана, защото не съм настоявал много на тях, за сметка пък на други. Е, разбира се успях да уловя по някоя и друга риба, но не смятам, че имат място тук. Тази година в ТОП-а ми за малки хищници намериха място само 3 повърхностни примамки – два уолкъра и един попер, като само една примамка от предната класация присъства и тук. Ето и кои са те:

№3: Lucky Craft Sammy 65

Най-вероятно повечето от вас имат по 1-2 от легендарните Самита из кутиите. Аз имам отскоро (около година и малко) само едно в цвят MS Gun Metal Shad. 🙂 Размерите му са: дължина 65 mm и тегло 5,8 g. Уолкърчето притежава сууупер „walk the dog“ игра и търпи различни видове проводки – бавна, умерена и бърза. Ето в това видео можете да погледнете мазната му игра на повърхността, за която ви говоря:

Даам, определено си заслужава да му обърна повече внимание през следващите месеци. Миналата година уолкърчето ми показа потенциала си при лайтовия морски риболов от брега в Гърция и реших, че мога да го похваля и включа тук. На Марица, в края на лятото имах няколко брутални удара на кефал с него. Подходящ е още за костури и лайтови щуки. В солени води успяха да се излъжат три вида риби: лаврак, меланура и сафрид.

№2: Storm Gomoku Pencil 45F

Това фино ултра лайт уолкърче е просто едно мини очарование в света на малките повърхностни примамки – тегло от 2,7 g и дължина 45 mm. Тук можете да прочетете подробно ревю за него. Подходящо е за риболов в затоверни водоеми и реки от всякакъв тип, а също така би могло да ви донесе слука и в солени води, когато рибите са близо край брега. Слуката, която имах с него бе отлична – излъгаха се костури, малки распери и кефали, с различни размери.

Примерната игра на Gomoku Pencil 45F можете да видите в това видео:

Уолкърчето притежава добър кастинг за параметрите си, дори и с лайтов такъм. Съветвам ви да го водите енергично без паузи. Доста се чудих, дали да не го поставя на първо място в класацията ми, но все пак реших, че има друга примамка в кутийката ми, която повече заслужава приза. 🙂

№1: Storm Gomoku Popper 40F

Мисля, че това поперче няма нужда от повече представяне от моя страна. Сигурен съм, че вече повечето от вас много добре са запознати с него. 🙂 Миналата година поставих този бонбон на второ място в класацията ми. Тази година обаче смятам да го поставя на заслуженото първо място. Освен в затворени сладководни водоеми имах добра слука в течащи и солени води. 🙂 Когато бе нужно да се вдигне много шум на повърхността, за да се настървят рибите, Gomoku Popper 40F бе незаменим помощник – енергичната проводка без много паузи бе печелившата тактика. Костурите моментално се отзоваваха на „повика“ на мини попера.

От морските твари видях, че той е доста атрактиван за заргана и сафрида. 🙂 Тази година се надявам на включване и от други малки морски хищници. 🙂

В течащи води пък имах слука на кефал и костур:

Съвсем накратко, без излишни подробности, това бяха най-успешните ми повърхностни примамки за малки хищници на 2017. 🙂 Само този, който не е опитал да лови отгоре, не знае какво яко шоу предлага този начин на риболов с изкуствени примамки. Може би ще се повторя, но по-добре отново да го спомена. Чувството, че самия ти чрез ума, ръката, спининга и повърхностната си примамка, провокираш и примамваш хищника да атакува на повърхността на водата, е нещо несравнимо и неописуемо. Това е една магия, която започваш все по-силно да усещаш в себе си и като истински джeдай Силата започва да се пробужда в теб, докато не я овладееш напълно. 😀 Да гледаш шоуто от първия ред е нещо уникално, което ти държи влага дълго време и ти оставя страхотни спомени от направения излет! Когато пристигнеш на водоема веднага започваш да търсиш от тази „дрога“, стига условията да са подходящи! Понякога те са подходящи, а понякога не са. За мен риболовът на повърхността си остава най-атрактивната и динамична част от спининговия риболов. Разбира се, за всяко място си има подходяща примамка, но набарам ли ги отгоре, просто зарязвам всякакви други примамки и ловя само на повърхността!
За тази година съм набелязал нови повърхностни играчки, като например тези на снимката и дано имам достатъчно време да изпробвам добре всяка една от тях: 🙂

Тепърва предстои новият риболовен сезон през тополата част от годината, така че нека Силата да бъде с вас, винаги!! 🙂