Архив за етикет: Бяла риба

Откриване на белките 2017

Пролетта е сезон, през който закриваме риболова на някои хищни риби и търпеливо чакаме да открием риболова на други. Ето, че след като открих успешно щуколова, настъпи времето и на белите риби. В България риболова на бяла риба се открива официално на 16-ти май. Още първия уикенд, след 16-ти, направих два поредни излета. На 20-ти и 21-ви май посетих един от любимите ми свободни водоеми в търсене на белките.

Около 17 часа вече бяхме с моите приятели на язовира и картината, която заварихме там беше сравнително същата, като на откриването през 2016-та. Разбира се отново имаше лодки, които влачеха там, където ми падаше силиконовата примамка, но за късмет този път нямаше инциденти. Тъпо е да стоиш 5-6 минути, че понякога и повече, изчаквайки ги да напуснат зоната ти за риболов – изгубено време за риболов е това, защото не мяташ, а чакаш да се махнат. 😉
Освен силикони, със себе си бях взел и няколко воблера и блесни, но се оказа, че рибите не проявиха интерес към тях. 🙂

Почти два часа изминаха от излета докато регистрирам първия удар на бяла риба.

Ето, че първата белка за годината е закована! Рибата,може би, беше около 45 сантиметра.

Бялата красавица беше лакомо засмукала целия силикон, заедно с оловната глава на куката:

След като си направих няколко снимки я пуснах на свобода.

Силиконът, на който ми удари бе Savage Gear LB Cannibal Shad 10 sm – Firetiger.

Въпреки почти ясното време и прозрачната вода бялата риба натресе, напук на всички закономерности, точно този цвят!
След това успях да хвана още една, около 35 сантиметра. Рибата ми удари два пъти при проводката, докато успея да я зашия, но за съжаление на обектива ми, се откачи точно преди фотосесията. 🙂 Определено бе денят на Огнения Тигров Канибал Шад! Този цвят явно ги провокираше много и те не му се свеняха да го атакуват.

Времето напредваше, а привечер излезна и вятър.

Оказа се, че активността на белите риби нараста и регистрирах още 3 кълванета (две, от които на Огнения Тигров Канибал Шад) до към 19 и 30 часа, но явно големите силикони не бяха за техните усти, защото все пак видяхме размера им: 😀

На следващия ден, реших отново да посетя язовира. Идеята беше да проверя дали освен вечерна активност има и сутрешна такава. Синоптиците даваха прогнози, че към 9 часа сутринта ще завали дъжд в региона, но това не ме спря да отида на риболов. Утринта бе мрачна и имаше предпоставки валежите да се случат. Още в 6 часа бях на язовира. Мощен тътен от кльонк нарушаваше спокойствието в съседния ръкав цели 30-40 минути. Явно е, че за тарикатите няма забрана за риболов на сом!
В интервала от 7 до 8 часа регистрирах активност на бели риби. След смяна на няколко размера и цвята силикони, отново стигнах до Savage Gear LB Cannibal Shad 10 – Firetiger. Първата сутрешна белка ми позираше:

Метърчето ми показа, че дължината й бе точно 40 сантиметра:

Пуснах белката и продължих риболова с успешната примамка на Savage Gear.

Последваха две ударчета, но не успях да хвана рибите. Все пак улових още една белка, в непосредствена близост до брега.

Хах, вижте как бе сгънала на две Огнения Тигров Канибал Шад:

Трудна ситуация за поглъщане! 😀

Айде обратно във водата, веднага след снимките:

До към 8 часа имах още един удар, но явно беше отново някоя малка белка. Към 9 часа времето започна да се скапва и краткотрайните превалявания преминаха в ситен дъжд, който така и не се спря. Трябваше да напускам локейшъна, защото пътя омекваше и нямаше да мога да излезна на асфалта. Е, всеки добър риболов има и своя край! 🙂

Така, до тук беше и приятната част от двата излета. Сега ще покажа и неприятната част, която за съжаление трудно ще променим.
1) По време на първия излет унищожих един бракониерски кош за раци. Обикновено доста силикони късаме в тях при риболов от брега и много ги мразим. Затова изпитвам нетърпимост към тях и не ме интересува на кой са, направо ги режа.

2) На втория излет пък се натъкнах на изоставено цапало от предния ден. Явно е собственост на местните и те си го оставят така да преседи една вечер, че да могат да си набавят стръв за дънарките и тапите. Много ги мразя тия цапала, защото покрай набавянето на стръв, в тях влизат доста често и ценни за нас видове риби, като например бели рибки, шаранчета и т.н., които са естествен прираст от водоема или пък са току-що зарибени. Изобщо този варварски начин за набавяне на естествена стръв го има само тука в нашата страна на абсурдите. Освен това е и период на забрана за риболов на тези риби, та нямате право да ги ловите от водоема за стръв, дори и с въдица!! Пълно е с дребни душици и това е. Разбира се, цапалото го ползват не само за набавяне на стръв, но и за риболов на дребни риби за прАжене! 😉 Да не говоря, че изобщо използването на цапало е забранено (тъй като е мрежест уред) и ако те гепят от ИАРА, можеш да отнесеш една солена глоба за тази малка мрежичка! 😉

15 минути отделих специално на това цапало за да го извадя и да освободя рибите. Вътре имаше големи уклеи и дребни бабушки. Белите неща, които виждате на долната снимка са хайверните зърна на уклея, които той няма да хвърли! Докато режех мрежата с ножа, рибата ме омаза с него. После бялата риба и щуката били виновни, че са изяли уклея на някои рибари …. да ама не!

Почистих мрежичката от живите риби, които пуснах обратно, а мъртвите ги оставих оплетени, след което приключи и животеца на цапалото!

3) Другото, което ми направи мноого лошо впечатление е, че рибарите с лодките продължават и тази година да прибират маломерни бели риби, като оправданието им вече сме го чували хилияди пъти, че тия риби били мерни, по кило, а всъщност рибите са по 35-40 сантиметра! Нали и аз ловя същия калибър от брега и си ги меря с метърчето, та знам колко са ви големи! 😉 Правиш им забележка ама не възприемат тия маймуни. Ей тия приказки много ми бъркат в здравето – „били по кило“, да бе да! Абе пълна лудост за рибешко месо. Хора с оборудване за хиляди левове, а гладни братче за евтино месце от маломерна бяла рибка – срамота!! Също и тападжиите са на същия хал с прибирането на маломерки, които уж са нагълтали до …. знаете докъде. Да ама в този случай тападжията трябва да я пусне без оглед на състоянието й, защото по закон няма право да я прибере за ядене, но кой ти чете правилата за риболов. 😉
4) Другите бедни душици пък се криеха по плитчините на ръкавите и необезпокоявано замятаха въдиците си покрай брега в търсене на размножаващи се каракуди и трофейни шарани. Кхъм, бяха си приготвили и кеповете, ако случайно се появи някоя риба да се чеши в брега. Със сигурност имаше и търмъкчии, а иначе всички сме за бяла риба. Пълен смях и трагедия!!
5) Ааа да, щях да забравя да добавя и мощния тътен от кльонк, който рано сутринта нарушаваше тишината и спокойствието в съседния ръкав.
Така, сега вече стана наистина пълна картинката за българския риболов по време на пролетната забрана. Бракониерите с мрежите няма какво да ги коментирам – те са ясни. Няма да се оправим още 100 години, ако продължавате така да я карате неуважаеми и несъвестни рибари! 😉 Разбира се всички тия грозни неща произтичат от това, че контрола по водоемите ни е силно занижен и най-вече от самосъзнанието на хората. Анархията е пълна. 😉

Този път фоторазказът приключи с грозната реалност на българския риболов, но не може всеки път да се показва само красивото. До следващия път приятели и колеги и пазете рибите, за да има какво да ловим в бъдеще!

На яз.Пясъчник след леда

Здравейте колеги,

След размразяването на яз. Пясъчник се размърдаха не само мрежарите , който къде успешно къде не натискаме , се раздвижиха и рибките и беше нормално да опитаме да ги провокираме преди тотално да се замислят за хвърляне на хайвера. Както и се очакваше риболовът беше в намаляваща прогресия към пълно спиране на 5.03 , но все пак имаше интересни моменти за тези , които успяха веднага след падането на ледовете да отидат за риба. Е , ние с колегата по каяк Петьо успяхме да се топнем чак на 26.02 и направихме приличен риболов основно на дребни мъжкарчета от вида бяла риба 🙂 като поляганията върху влакното бяла 3 пъти повече от ударите. За много от натисканията имахме съмнения ,че не са точно от хищници и това се потвърди след няколко неуспешни засичания 🙂

Е, не след дълго измежду дребосъците удари и първата мерна бяла риба малко над 50 см.

Ударите бяха безапелационни и нямаше пропуснат удар за което голяма „вина“ има прекрасното пръчле DAGEKI , което ги засича прекрасно и кълването се усеща на момента.
Продължихме в до края на деня със зайгравката и все пак успях да изкарам още една мерна риба.

И така завърших с 2 мерни риби , 5 маломерни и една каракуда 🙂

На 3 -ти март в уникално страхотното време отново се накиснахме този път с колегата Стоян и още от началото си личеше , че риболовът на силикон отива към своя край и рибата е крайно мнителна , за което спомагаха дестките обикалящи като цветари лодки , а в момента в който се спрем някъде веднага бяхме заобикаляни от поне 3 – 4 лодки , което отрязваше мерака за каквото и да е било кълване на рибите. Все пак към обед повечето дошли за мИсо лодкарчета се преквалифицираха на тролингисти и освободиха района , с което риболовът потръгна. Слънцето напече и с това реших да се доверя на опита от есента и при прозрачна вода и слънчево време да сложа много тъмен силикон.
Е, рибките го оцениха подобаващо и имах няколко много бързи и отчетливи кълванета.

Тук на първо и почти единствено място излиза уникалната Pontoon 21 Awaruna – точно в тези си цветове и при тези условия бие всякаква конкуренция. Пробвайте в много светло време много тъмни , даже черни силикони и съм сигурем ,че ще ви изненадат.

В ранният следобед риболовът приключи и въпреки ,че упорствах почти до мръкване нямаше нищо съществено за отбелязване , освен страхотният залез над язовира 🙂

В последният уикенд преди забраната най-вероятно ще изпробваме риболов близо до устията като ще наблегнем на риболовът със малки силикони 🙂
Очаквайте продължение.

Поздрави и наслука.

Последният излет

Ето, че чак сега ми остана време да седна и да напиша каква я свърших с излетите през Декември. Направих общо 3 риболова, като два от тях бяха неуспешни, а последния бе страхотен и имах много добра слука! Пропускам първите два и минавам направо на последния излет. 🙂
Преди обед на 28-ми Декември имах ангажименти, които трябваше да се свършат. Сутринта времето беше чудесно и докато си чаках реда из държавните чиновнически институции почна да ме хваща яд, съзнавайки, че губя ценно време… Време, което със сигурност щеше да бъде оползотворено по-добре ако бях отишъл на риболов! Дочаках си реда и към обед се изстрелях с „200“ към къщи, че времето почна да се разваля. Прегледах набързо прогнозите, а те не бяха обнадеждаващи… За деня го даваха, че следобеда времето ще се скапе и ще има превалявания от дъжд и сняг, а в следващите седмици температурите ще падат и ще има трайно застудяване, което за съжаление продължава и до днес, т.е. в следващите няколко седмици нямаше изгледи за нормален риболов, то и до днес няма де. 🙂 Събрах кутиите със силиконите, грабнах фотоапарата и спининга и газ към язовира. Докато пътувах, забелязах, че от север нахлува студен фронт и се задават доста гъсти черно-бели облаци, като не след дълго започна да вали дъжд. Решен, че ще направя един последен риболов за 2016-та, дори и камъни да валят, пристигнах на язовира малко преди 14 часа. След 5 минути вече правих първите замятания, а дъжда ту спираше, ту почваше и започна да преминава в сняг… Стартирах риболова със силикон на Savage Gear – LB Cannibal Shad на 8 см в цвят firetiger. При едно от провежданията, на около 30 метра от брега, примамката не тупна на дъното. Погледнах си линията и видях, че отпусна. Повдигайки плавно върха на спининга нагоре, направих един оборот и половина с макарата за да обера линията и да усетя….закачка или риба? Примамката се бе закачила в нещо и напънах въдицата…напънах още един път и…доста странно и плавно отлепих нещо от придънния воден слой. Почнах по-силно да тегля и да напъвам Speedmaster-a, като в един момент въдицата се разтресе мощно и „нещото“ почна да взима бясно аванс…е в този момент усетих колко ми е гъвкава въдицата 😀 Бланката на Speedmaster-a се огъна много злобно. Бях закачил доста едра риба и почнах да я боря по-усърдно. За съжаление след минута-две, рибата разтресе още по-зловещо и се откачи… Извадих набързо примамката и проверих какво е състоянието на силикона и дали куката е поддала. Установих, че по него нямаше поражения, а куката си бе наред, дори не бе затъпена. Е, за съжаление се разминах с доста едра риба, но така е понякога в риболова. Проведох още 10-тина пъти на мястото и реших да се преместя 15-тина метра по-вляво. Смених силикона с този на Daiwa – Duckfin Shad 9 см в цвят Wakasagi – един от най-любимия ми модел силикон, който имам в кутията! На четвъртата проводка усетих как нещо изтряска примамката и рязко засякох. Ето, че отново имах риба на линията! 🙂 Докарах я до брега и видях, че съм уловил добра бяла риба, която се беше закачила доста леко за устната.

На дължина рибата беше около 60 сантиметра:

Реших, че мога да задържа рибата с оглед на състоянието на рибната популация във водоема. Продължих излета, а дъжда и снега ту се усилваха, ту спираха. Вече бях доста мокър, но въпреки това не спрях да мятам. Сега беше момента за един страхотен и запомнящ се риболов в края на годината. Преместих се отново и започнах да замятам колкото се може по-навътре, тъй като установих, че ударите бяха на максимална дистанция. Поставих на линията класически млечно бял шад на Орка с размер от 10 см. Шад-а е монтиран на бяла кука номер 5/0 с вградена сферична глава и тегло от 12 грама.

След няколко минути, непосредствено след замятането на примамката, усетих удар при пропадането й и моментално засякох. Шад-а на Орка бе харесан не само от мен, но и от тази бяла риба:

Рибата бе малко над 40 сантиметра.

Много добре бях отразил кълването на рибата:

Пуснах я и уверено продължих да търся рибите от брега.

За съжаление атмосферните условия станаха още по-зле и в следващия час направо си подгизнах. 🙂 През това време усетих още две кълванета на риби, но те бяха доста плахи и вяли.
Пробвайки си различни проводки и силикони усетих много добър удар. Рязко засякох и ето, че отново имах риба. Когато се показа над водата останах много изненадан:

Оказа се, че имах слука на щука! На този язовир ходя от доста време, но нито един път не съм имал слука на щука, само бях чувал, че имало. Ето, че и мен ме споходи късмета. 🙂

Не виждах главата на силикона и държах изпъната линията, защото ако я отпусна, като нищо щуката ще захапе флуорокарбоновия повод и можеше да не стигна до фотосесия.

Рибата направи и коронния си номер – една свещ, но не й дадох шанс да шава много. Гепих я с ръката за хрилния капак и я извадих на брега. Ето как беше глътнала силикона:

Силикона, който успя да я провокира бе на Pontoon 21 – Awaruna на 3 инча и цвят 401:

Пуснах рибата и продължих риболова още 40-тина минути.

Към 16:30 часа вече бях подгизнал. Нямаше изгледи да спрат валежите и реших, че е време да си ходя.

Останах много доволен от излета. Това бе един страхотен завършек на отиващата си 2016-та година. Тепърва предстоят нови излети и риболовни емоции през новата 2017-та година, които отново ще имате възможността да прочетете и разгледате тук в Spinning365.com. Наслука и успешна нова година на всички фенове на спининговия риболов! 😉

Новата въдица 2

Привет на всички! Новата Година настъпи, обаче аз още не съм свършил с излетите от старата 😀 , така че продължавам!

В средата на Ноември се отвори възможност за един пълен риболовен уикенд. Успях да направя два излета, като останах доволен от посетения водоем, слуката и една нова въдица. 🙂 В мен се зароди любопитство да пробвам новия Спийдмастър на Шимано. Първоначалната ми идея бе за риболов от брега със силикони, а впоследствие и с други примамки, когато настъпят по-топлите месеци. Доста трудно успях да достигна до някаква информация за въдицата в Интернет. Основните публикации, които прегледах, бяха тези, като по риболовните форуми не намерих нищо:
1) Testbericht Shimano Speedmaster CX Serie (240H, 240MH, 210M);
2) Praxistest am Peenestrom: Shimano SpeedMaster CX XH;
3) Спиннинговое удилище SHIMANO SpeedMaster CX.
Малко трудно се реших за покупката, но любопитството ми беше по-силно и надделя. Избрах да ловя с ето този модел: SSMCX24M, като благодарение на този онлайн магазин успях да почерпя допълнително инфо за техническите данни на въдицата.

Сега за излета! 🙂
С мои приятели посетихме един страхотен водоем, който миналата пролет (2016) е бил напуснат от частния си собственик и сега бе изцяло свободен. Инфото, което имахме беше за костур, бяла риба и евентуално щука – какво по-хубаво инфо от това за един спинингист! Винаги си имам едно на ум за подобни водоеми, тъй като те са престъргани многократно при напускането от собственика им, а впоследствие и от наглите и безскрупулни бракониери, но този път някак си бях по-позитивно настроен. Пристигнахме на язовира около обяд. Първите ми впечатления, стъпвайки по бреговете му, бяха положителни. Водата бе бистра и чиста и почти нямаше битови отпадъци. Сглобих такъма и му се порадвах малко с фотоапарата. Ето и какъв бе баланса с макара на Ryboi – Zauber 4000:

След около половинчасово замятане пред обектива се появи и първата риба за излета, която удари в дълбоката част на водоема:

Тази бяла рибка донесе нотка на надежда, че все пак в язовира е останала някаква риба, с която можем да се позабавляваме.

Пуснах рибата, но по-късно умря….може би твърде бързо я бях извадил от дъното на повърхността и не е успяла да изравни налягането… Жалко наистина, но понякога се случват такива неща, колкото и да не ни се иска, особено с риби от този вид.

Последва затишие и решихме да започнем да се местим, търсейки къде са се скатали другите риби. Ето, че ги намерихме и на един от любимите ми силикони на Daiwa Tournament – D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse се излъга и първото костурче.

Последва една маломерна бяла риба:

Пуснах, този път успешно, маломерката и продължихме към следващото място, тъй като ударите спряха.

Локализирахме голям пасаж от костури в плитката част на язовира и стана много добър риболов с малки силикони. Почти на всяка проводка имахме удари или риби. Почнахме ги на Орка – Шад 6 см...:

…след което преминах на Fox Rage – Zander Pro 7.5 см. и цвят Natural Firetiger…:

Всички бяхме доволни от активността на костурите! Очаквам в скоро време братлето да захвърли в мазето всички болонези и дънни въдици, които има и да зареже хамалогията. Много е хубаво човек да си ходи безгрижно на риболов с една въдица и две кутии с изкуствени примамки: 😀

Надвечер се показаха и малко по-едри костури:

Този бе и най-големия сред всички:

С него сложихме и край на риболова:

Беше погълнал изцяло 3,5 инчовия силикон на Pontoon 21:

Доволни от слуката на непознатия водоем, решихме да го посетим на следващия ден. Да обаче атмосферните условия тотално се скапаха през нощта. Неделя сутринта духаше студен вятър и имаше значителна облачност. Явно това повлия на храненето на хищниците и слуката ни бе значително по-малко, като се излъгаха единични рибки, които клъвнаха само на Орка – Шад в размер от 6 сантиметра и цвят FB.

На по-големите силикони нямаше удари. Към обяд замря и малкото активност, която имаше и си тръгнахме доволни, въпреки слабата слука.
Чудесно е, когато посетиш нов непознат водоем с нова въдица и успееш да я сефтосаш от първия път!

Коледни риболовни чудеса

Здравейте приятели и колеги,

По коледа ставали чудеса , казват хората и след този 24 декември почвам да вярвам ,че това е именно така , защото имах честта и удоволствието да подобря риболовният си рекорд , но за това малко по-късно.
24 декември – вместо сняг синоптиците обещаваха хубаво време и почти без вятър и то на яз. Пясъчник – нещо което се случва много рядко :). Е , не ни трябваше голямо подканяне и някъде около 8 и половина вече бяхме на вода , като отново компяния ми правеше моя приятел каякар Петьо Бургов.
Аз се насочих към мястото където преди 6 дни имах слука на хубава риба малко над 2 килограма , а той реши да открива нови хоризонти и разузнаваше периметъра близко от мястото на влизане 🙂
Този път бях подготвен с тежки глави защото се оказа ,че рибата тази година се е смъкнала на максимална дълбочина и закономерно започнах с Fiiish 3 -ти номер с 25 грамова глава и почти моментално имах удар , който проспах 🙂
Не след дълго успях да реализирам един мъник , който много бързо отплува да събира сили.

След 10 -тина минути повторихме операцията , но този път с мерна рибка близо до 50 см
която пак не удари кой знае колко рязко , но все пак Dageki -то ми я отрази почти моментално 🙂

Последва затишие при което се чух с Петьо , който правеше стабилен риболов на неговата точка с много кълването и 2 хубави риби 🙂
Последва смяна на силикони и 2 бързи удара на Savage Gear Cannibal Shad 10 см – единият завърши с отхапана опашка , а при другия един мъник беше освободен да ближе рани.
Слънцето напече и реших да пробвам малко по-тъмен силикон и смених безпорното KAKI с Blood Kaki 🙂 , отново с 25 грама глава и въобще не трябваше да чакам дълго 🙂

За 3 -те часа на вода това си беше предостатъчно и беше време за експерименти и проучване на близките дълбочини със силикони стигащи го 15 см , но без успех.
Слънцето напече , вятърът съвсем спря , спря и кълването ама кво толкова – не може всичко да е перфектно. Е, както се оказа по някога на коледа стават чудеса….
Звъннах на Петьо и той ми доложи , че при него кълванетата продължават и той въобще не е мръднал от мястото си и продължава да има удари и да боде макар и дребни рибки.
Огледах се – около него няма никой … може ли така да лови съсвсем спокойно и никой да не му пречи исамо след 10 минути бях закотвен на 20 -тина метра от него и почнахме да си правим лаф , кой на какво и как и … дум пак закова риба 🙂 Той сам ще разкаже как му се промени риболова на силикон след като си закупи Dageki (не съм виновен аз… 🙂 ).
Не след дълго и аз заковах 3 -тата си мерна риба отново на FIIISH 3 -ка с 25 грама глава – универсално оръжие за зимна бяла риба :).
По пропуснахме по някой и друг удар , но никой от нас не си е представял такъв риболов с двуцифрено число удари.
Реших по едно време да сложа Luncker City 4,5 инча в любимия цвят на другият ми приятел по каяк Стоян , пак естествен – бяло и сиво 🙂
Метнах го няколко пъти , ама така или иначе беше поспряло и на 3 -тото хвърляне реших да подготвя друг силикон и след като го хвърлих максимално просто оставих пръчката и почнах да ровя по кутиите. Някъде след 4 -5 мин готов да го сменям обрах линията и направих един оборот с макарата… само дето силиконът не се отлепи , а пръчката се натовари повече от нормалното. Dageki -то е уникална гега , която дава усещане какво се случва дори и на над 20 м… Определено нещо ставаше и последва превантивна засечка , и пръчката се сгъна и …нищо.Да съм закачил нещо на дъното …. тъкмо си го помислих и „дъното“ стана и тръгна да си ходи 🙂 Тук вече усетих ,че това е рибата която чакам толкова време и започна борбата , като превантивно развих аванса като през около 10 секунди имах 2 -но тупване по влакното, което ме накара да си помисля ,че имам работа със сом 🙂 . Пръчката се справяше прекрасно със всякакви пориви и имах абсолютен контрол над рибата без да я напъвам излишно. През това време успях да се освободя от котвата , а и Петьо вече беше до мен готов с кепа – така и не си купих 🙂
След около 3 мин борба пред нас се показа прекрасното тяло на много дебела бяла риба, която беше захапала странично силикона и 3 -ката се беше забила в най-твърдата част на устата и – още едно доказателство за това как перфектно се справя Dageki -то с това си предназначение.
Благодаря за помоща Петьо – обеща ,че един ден ще ми върнеш жеста с помощ при ваденето на голяма риба , е не е колкото твоя уникален миналогодише трофей 🙂 , но за мен е достатъчна 🙂

Тук няколк момента ми се губят и много благодаря на колегите с лодката , които се заеха с откачането на рибата – в каяка има малко място за подобни зверове , а и аз не съм най-подреденият човек на света 🙂 . Последваха внимателни снимки като рибата не даваше много признаци на живот 🙁 .

Тук за мен риболовът приключи и адски съжалих ,че не си взех поне една бира 🙂
Повече нищо не се случи , а и ние решихме да излезнем един час по-рано , за да направим някоя и друга снимка с тази красавица.
Ето я с пръчката която те кара да усещащ удоволствие от борбата и с най-дребната риба , но ти дава увереност ,че можеш да пребориш успешно и трофей.
Тук идва да споменем това с което беше уловена тази риба
Въдица Tailwalk Dageki S722M
Макара Daiwa Fuego 3000
Плетено влакно Fiiish Perfect Link Braid PE 0.8
Силинкон Lucker City 11,5 см
Глава тип тирбушон 22 гр с 3 -ка VMC

Ето ме и мен подобрил рекорда си – при претеглянето излена точно 5,810 кг.

Явно отпочинала рибката даваше признаци на живот и може би усещаше ,че идва време за най-важното , а именно да се върне обратно във водата. Да , не винаги това е възможно , но бях длъжен да опитам. След всичките тези усилия по опазването и зарибяването на яз. Пясъчник тази риба я чувствам като своя , а и в нея имаше хайвер колкото за 2 зарибявания. Пазете тези риби – те носят бъдещето на язовирите ни!

Удоволствието да видиш как отплува подобна риба надминава дори нейният улов и се нядявам един ден да се срещнем отново.
Честита коледа колеги и приятели! Повярвайте в чудото и то ще се случи 🙂
Наслука през новата 2017 г и пазете рибите , които ни носят такива незабравими емоции!

Добър старт на белките

След трудното откриване на щукарския сезон, настъпи време за откриване и на бялата риба, като този път още първия ми целенасочен излет бе успешен. Риболовът на този хищник с изкуствени примамки от брега е доста специфичен и изисква много опит, познания и търпение, които се трупат с броя излети /успешни и неуспешни/ у всеки един запален спинингист. Тук трябва да отбележа, че този вид риболов не е за всеки, поради по-високото ниво на трудност през различните годишни сезони. Доста млади и начинаещи риболовци лесно и бързо се отказват да търсят бялата риба от сушата, поради прогресивно нарастващия им брой неуспехи, които са в зависимост от много фактори. Винаги съм уважавал риболовците, които ловят успешно тази риба на изкуствени примамки от брега /през студените и топлите месеци/ и продължавам да го правя, защото това са главно креативни, търпеливи, грамотни и умни хора, които са готови във всеки един момент да експериментират с различен вид примамка и притежават свои си индивидуални начини за презентирането и анимирането й.
За себе си мога да кажа, че не се отказвам лесно и този начин на риболов ми доставя голяма доза интрига и тръпка. Дори в последните секунди, когато всички са си тръгнали, може да се реши мача 😉

Преди да направя първия излет за бяла риба, така да се каже, загрях с няколко дребни костура на лайт и силикони, на един разрешен за любителски риболов през забраната водоем, с изключително студена вода 🙂 Рибите бяха от този калибър :

Има още →

Бели рибки на яз. Пясъчник

Здравейте колеги и приятели,

Поради малкото време и липсата на каквато и да е информация за риболов освен тролинг ( което за мен е далече от тази дума ) , с колегите каякари се отправихме отново към яз. Пясъчник. За валатът на 3 от 4 -те каяка на вода на връх 3 -ти март е описал прекрасно колегата Петър Бургов , а тук ще драсна по-скоро информация за един интересен тест на влакно с размер по японската номерация цели 0.2 🙂 което на водоем където може да те удари по всяко време и на всичко бяла риба с внушителни размери си беше чисто самоубийство.
Но, да започнем от там, че при 2 -та ми пъстървови излета теста по влакно на пръчките беше до 6 Lb , а аз ловях с такова близо до 10 което си е сериозно разминаване. За съжаление влакно с упоменатите размери е много трудно да се намери , но все пак в магазин Промикс в Пловдив е трудно да ги изненадаш с нещо дето да го нямат и след като на въпросът ми „Нали нямате плетено 0.2 или 0.3 ?“ ми бяха тупнати на тезгяха и 2 -та размера ( марка Gosen) , то …. реших, че като ще е гарга да е рошава и взех по-тънкото съзнавайки ,че няма да се стърпя и ще го пробвам и на джиг.
Именно с него и пръчката ми Dragon Fishmaker с акция 3 – 18 гр започнах излета си на 27.02 ри и се опитах да сравня начинът на усещане с него и 3 пъти по-дебелия конец на varivas , който ползвах преди това. Ами разлика има , но на 12 -14 м тя е твърде минимална с глави от 7 – 10 грама и за мен не си струва да се рискува изпускането на риба за подобряване на усещането максимално с 15 -20 %. Съвсем друго ще е усещането обаче през лятото когато се лови на малка дълбочина с глави рядко стигащи 4 грама и именно за тогава е предвидено това влакно ( ама сърце юнашко не трае ) .
За целият риболовен излет успях да излъжа 8 бери рибки , да изпусна още толкова и да заловя прилично количество костури , като всичко си плува невредимо във водата.
Силиконите , който ползвах бяха разни и разнообразни , макар като споменавам ,че съм ловил основно с 10 грама глава да се прокрадва съмнението дали изобщо съм сменил с нещо друго Fiiish Black Minnow Номер 2 с 10 грама глава 🙂

Ами да… макар да беше трудно да го оставя в предвид темпото с което ловеше рибки успях да хвана и на новият модел на Pontoon 21 Ratta , на Crazy Fish и разбира се на така популярният напоследък Canibal shad.

Тестът на изключително тънкото влакно премина без инциденти , но ви съветвам при риболов на бяла риба , да не слизате под критичните размери 0.6 , като за мен оптималният размер е 0.8 – 1 -ца и задължително 8 жилно такова.

Поздрави и наслука.

Kayak Subaru Fishing Team

След малък застой откъм риболов, вчера една част от пловдивската каяк група посетихме отново любимият ни язовир, като този път влязохме от Староселският ръкав за да разнообразим последните ни посещения откъм бунгалата .
Сбирката ни бе по тъмно, като зеленият отбор бе натоварен на сивото Субару, а оранжевият на зеленото…

След кратка закуска и малко офроуд в близост до Бански дол, пристигнахме на мястото където се пуснахме на вода-

И оттам се започна голямото търсене на рибките.

Ама нещо -тях или апетита им -хич ги нямаше.
Температурата на водата бе 9,4 градуса , нивото се бе покачило още , а във водата имаше доста листа и боклуци довлечени от реката.
Едва в района на могилите (които вече са под вода) регистрирахме по някое задържане на силикона, а единственият свестен удар, който ме спаси от капото ,ми донесе този малчуган-

След кратката фотосесия си замина обратно, а времето бе напреднало и вече бе станало обяд. Ясно ни бе, че денят ще мине без имаме повече успехи и малко , по малко се ориентирахме на обратно към брега.

Вятъра бе благосклонен с посоката си , тя някои експериментираха с чадъра -платно без да си дават много зор…

Облаците отново бяха сътворили безкрайно красиви небесни фигури и околните пейзажи ни зареждаха с много емоции и красота-

Накрая тръгвайки си – минахме през залятите дървета и храсти на Бански дол , където стълпотворението на колеги, които бяха нагазили във водата бе доволно. На плувка дърпаха едри каракуди, като чухме и за извадени килограмови екземпляри. Дори имаше и каравана , която така и не можахме да си обясним как е докарана до там …явно разчуе ли се, че има риба и се хваща доволно – няма невъзможни неща!

Бърз неделен риболов 21.02

Здравейте колеги и приятели,

В неделя отново 2 -та каяка решихме да атакуваме на близо щото за 4 часа дето ми бяха отпуснати това е най-добрата дестинация – не губим време в път , а и рибки чат пат излизат не , че сега им е времето на яз. Пясъчник 🙂
И така , на познатите близки места до дупката, аз си къпя силиконът , а Петьо ги лови…. 🙂
Ама кой каквото може да прави и може да уцели правилният силикон. А, той за деня беше 10 см цвят FireTiger на Canniball shad от SavageGear.

Е аз упорствах на какво ли не , обаче след като сложих и аз таз примамка почти моментално имах удар и се сборихме с мъжкарче малко над 2 педи.
Дали е мерно или е сант , два под нормата не съм го мерил , така или иначе отиде да наедрява.

Последва почти моментално натискане на силикона и повеждане с последвало откачане , което си е нормално за риба закачена от вън 🙂
Поразходихме се в посока ръкавите , но нищо съществено освен леки пререкания с лодки , които си мислят ,че като сме с каяците и могат да ни се качат отгоре 🙂
Малко преди да излезнем реализирах и 2 -рата рибка за деня и макар да експериментирах доста отново се хвана на Canniball shad от SavageGear.

За мен остава загадка защо искаше само това и нищо друго… ама рибешка му работа 🙂

Поздрави и наслука.

Полудневен „канибалски“ силиконов излет на 21.02.2016

Полудневният ни излет до Пясъка бе наложителен – поради важни лични причини на Валката – затова тръгнахме още в 6,30. Натоварихме гемийките и след около час вече бяхме на вода . Тъй като времето ни бе ограничено заложихме на по-къси гребни дестинации до точки , които бяхме маркирали от предни излети в близост до брега. Дълбочините, на които закотвихме каяците бяха около 13-14м ,тъй като пасажите от множеството рибки преминаваха в тези водни слоеве. Дъждът от събота бе замътил още малко водата, затова заложих на примамки с по-светли цветове.
Реших първото хвърляне за деня да бъде на един добре познат силикон, който за мен бе един от фаворитите ми и не сбърках- още с падането му на дъното и след първият оборот на макарата усетих задържане и натежаване на линията. Последва засечка и така желаното опъване и дърпане на рибката стана факт –

куката се бе забила от външната страна на устата и.
след кратката фото сесия рибката бързо си отплува към дълбините.
Последва второ хвърляне и не след дълго водене на примамката по дъното последва типичното костурско придърпване на силикона и след последвалата засечка усетих, че водя към повърхността на водата ей този раиран бодливец-
и неговата участ бе като на каката му- обратно във водата да се грижи за поколението…
Последва малко затишие , викам си ще упорствам с канибала -щом и костурите му налитат няма да го сменям и не след дълго последва хубав безапелационен удар на поредната белка с надеждата да е нещо по-така – “ а дано, ама надали “ -само 42 см …..
Иначе бе нагълтала силикона уставно – целият бе в гърлото и.
Изреждайки фишове , аваруни и други доказали се бойци, Вальо също сложи канибала и не след дълго реализира първата си белка за деня – явно “ сакаха “ си Севидж Гиъра и туй то..
Малко след това се видяхме с колегата Дидо, разменихме си инфо за ситуацията и след пожелания за късмет в улова решихме да сменим мястото . Явно „клетвите“ ни са се сбъднали, защото той отново се разписа майсторски с хубава рибка.
На следващото място имах няколко типично костурски нереализирани подръпвания, една малка тридесятка ( която въобще не си направих труда да снимам) и две натискания на силикона, но без успех.
Междувременно отново имах неприятен разговор с колеги (оборудвани с лодка, мотор и I-pilot за десетки хиляди левове) които най- безцеремонно с газ се приближиха на петнадесетина метра точно срещу мен на местото на което хвърлях. След като им направих забележка че не е нужно да се целим със силикони по главите , те ми отговориха ,че това е станало неволно и се отдръпнаха на дистанция на която спокойно можехме да си хвърляме примамките едни върху други. (Тази ситуация вече ни се случва за трети път- дори на яз.Въча – друг колега мина върху влакното и отряза с винта на мотора му над 50 м от линията заедно със силикона ми- под претекст, че някаква бутилка плуваща до мен била котвата му от предният ден и искал да се върже за нея. Дори не понечи и да ми се извини заради ситуцията, а дори се оплака че постоянно му режели котвата.)
Както и да е- след около половин час, след като загубиха интерес към мястото , поради липсата на кълване отново се изнесоха нанякъде.
Неусетно времето бе напреднало и трябваше да се връщаме към изходната позиция, защото ни чакаше товарене и трябваше да се връщаме навреме в Пловдив. Излизайки на брега вятъра показа, че макар и с няколко часа закъснение- прогнозата на синоптиците за неговата сила ще се сбъдне !
За няколкото часа риболов – бяхме напипали правилната примамка и въпреки атаката на малчуганите имахме занимавка, отново разминавайки се с валата .