Архив на: maznio

Поредната мрежа на яз. Пясъчник

Здравейте колеги риболовци.
Фронтът за борба с бракониерството на яз. Пясъчник зачести свойте проверки на язовира , който цял ден е пълен с рибари – лодки и дънари , силиконисти и плувкари неуморно търсят слуката и… я намират.
Но , за съжаление старите ни познати мрежарите не спират да се опитват да крадат от всички нас , но пак за съжаление, не много от нас искат да ги спрат. Много по-лесно е някой друг да я свърши , някой друг да рискува в тъмната нощ и после да ходи и на работа , а опазената риба да се лови още на следващият ден 🙂 . Тези „другите “ докато не получат масова подкрепа от масата риболовци , който могат от 5 сутринта с челник да търсят бели риби на стената или да бият 200 км с колесара и лодката , те няма да се преборят с мрежарските боклуци.
За изминалите 50 дни доброволците имат извършени 25 проверки на язовира – като през ноща за мрежи , така и през деня за маломерна риба или прекомерен улов. Това е ЕДНА ПРОВЕРКА на всеки 2 ДНИ.
И въпреки това все още има „тарикати’ , които опитват да крадат риба с мрежи и в средата на миналата седмица – 16 -ти ноември патрулът ни засече отново две мрежи с обща дължина 500 м – а мрежата беше пълна със шарани и огромни каракуди.
За съжаление имаше и умряла риба – бяла риба малко над 2 килограма.

Мрежата беше престояла във водата само неповече от 2 часа… а вече имаше 50 килограма риба в нея.
Какво се случи с нея е ясно на всички 🙂

За съжаление още на следващата вечер някой местен селски тарикат реши да избива загубата и пак се натресе на наш патрул и отново си загуби мрежичката..

ДО КОГА ?

Скъпи колеги риболовци, колко още време ще си играем на криеница с тези дето ни развалят удоволствието от риболова?
Ние ви предлагаме да се присъедините към нас като станете членове на нашето сдружение и с това да станете част от промяната към едно бъдеще без бракониери!
В понеделник 27.11.2017 г ще обявим как можете да ни подкрепите като се присъедините към нас и да вземате дейно участие в борбата с бракониерите , взимането на решения за бъдещи действия, стартирането на инициативи за законови промени , организирането на зарибявания и почиствания на язовирите и още много други.
Подкрепете ни , елата в редиците ни и така докажете ,че найстина ви пука какво ще е бъдещето на язовирите и реките ни.
Повече подробности в началото на следващата седмица.
Наслука!!

Неочакваната щукослука

Здравейте приятели и колеги 🙂

Разказът за този риболов се позабави , но все пак по-добре късно… отколкото още по-късно 🙂
И така в началото на октомври имах щастието да тествам няколко различни комбинации от мутипликаторни макари и въдици – от универсалният Tailwalk Fullrange , до чисто джъркова гега на Pontoon 21 с лайт тест 20 -80 грама и се стигне до типична джигова гега 7§half с тест 7 -21 грама.

За тестовете с тях ще понапиша друг път ,а сега ще нахвърлям какво се случи в топлата и слънчева неделна утрин 🙂
А то се случи ,че докато стигна стана 10 часа и ако е имало някаква сутрешна активност – то съм я проспал 🙂
Влезнах в тежката артилерия от макара с джъркова гега , но след упрорито мятане на големи примамки с формата и големината на щекарска радост на гребния канал , освен една дребна щукичка нищо друго не се появи….
Значи пак ще трнява да се ходи към плиткото – а по обед там може да се случи поне нещо различно като риболов на повърността.
За да съм максимално близо до теглото на хвърляните примамки реших да сменя гегата с универаслната Tailwalk Fullrange – по-лека е и мога да хвърлям и относително малки примамки 🙂
И така , запътих се към плитката част , но то пък взе ,че духна … 🙂
Все пак провокирах две атаки на повърхността и извадих един дребосък около 45 см…
През цялото време нещата се очертаваха като „пак от същите дребосъци“ и това все повече се затвърждаваше с преминаването към изцяло питкият участък , който се оказа и на завет 🙂
там разхвърлях доста от арсенала си и хванах дежурните към 10 -тина щуки най-голямата към 50 см.

Упорствах и с големи джъркове , но… НИЩО!.
И така се изниза бавно денят и реших ,че е време да се отправя към колата.. но сърце рибарско не трае и тъй като слънцето беше почти на края на хоризонта , а вятър почти нямаше сложих едно повърхностно зверче „DUO Realis Pencil Popper 110 mm“ и започнах да проверявам за последен път потопения шавар.
На всяка проводка си казвах „Ей тази е последната..“ и… после замятах отнова като бавно се придвижвах посока колата.
Ощавих го целия шавар без успех и към десетата „последна“ проводка репих да направя успоредна проводка на брега по ръба на започваща рязка дълбочина.
Запратих поперът на максималните метри и започнах доста бързо и шумно водене съчетаващо поперово пляскане със змиевидната проводка на уолкер 🙂
Ударът беше брутален , а скокът който рибата направи взимайки примамката и последвалото приводняване беше нещо прекрасно особенно на фонът на залязващото слънце. Борбата макар и кратка беше запомняща се и… както нямаше да пиша репортаж за този излет….. ами ето го и него.

Прекрасната щука с дължина 4 педи (пак си забравих рулетката) беше погълнала целият
DUO Realis Pencil Popper и заданата тройка изчеваше далеч в гърлото и….
Откачането беше трудно занимание и имаше голяма вероятност да не успее да мине добре за зъбатият пациент , но след кратка реанимация всичко си беше на мястото, а рибата готова да отплува.

Такава риба е грехода да свърши в найлонов чувал и разфасована – изядена веднъж никога няма да ни достави повече описаите по-горе емоции , а нали заради тях ставаме в 4 часа сутринта и изминаваме стотици километри дори за един ден?

Така завършва този неочакван разказ за дългоочаквана слука.
За да не я чакаме толкова дълго – връщайте рибите си обратно във водата , само така може да се счита един риболов за пълноценен.
Бог да ви пази , а вие пазете рибите.
Наслука.

Риболов на Средиземно Море от брега част 3

Posts in this series

Риболов в Гърция със спининг от брега
Риболов в Гърция със спининг от брега - част 2
Риболов на Средиземно Море от брега част 3

Здравейте колеги,
Представяме Ви един страхотен рапорт за риболов във Средиземно море на колегата
Росен Маринов , който изцяло се е специализирал в това да вади страхотни морски риби 🙂

Да започнем от началото , а то е свързано с комбинацията пръчка – макара!

Такъм: Zenaq PA90 оборудвана със Stella 4000 FI – перфектна комбинация. За пръчката каквито и хвалби да дам, все са малко. Уникална, хванах риби видях как се държи с тях.

Предварително беше заплануван тест на 2 примамки , но какво се случи ще разберете в
ако прочетете разказът до край 🙂

Като цяло тест и сблъсъкът на Angry Gar иглата на Искрен и Стилото се провали – лефер нямаше. С много , много настояване успях да закача един на Искрен около 60-тия метър навътре, водих го 25-30 метра и избяга, като на дърпане се усещаше ,че не е повече 600-700 грама.
Предвид липсата на лефер единственият извод, които единодушно направихме, е че Angry Gar лети 10+м повече от Джак фин стило и 15+м повече при страничен вятър. Играе добре, добри змии, голяма амплитуда, може да се води и бавно и бързо. Риби обаче и той сам не намира …. когато ги няма в района 🙂

Ден 1 – Лошо (и най-лошият ден за риба , е 100 пъти по-добър от най-добрия ден на работа… )

Две нощни леферчета и чернокомпчета по 250 гр преко сили на Шимано Саилънт Асасин 140С и Рапала Макс Рап бялата. Яко бухане с Angry Gar и Стилото, ама яко с часове и нищо Пробвах пачинко, воблери, бей ръф и други – нищо. Лефер нито скача, нито дава признак да гони, едно преследване на фина, един празен удар на гар и едното закачане. Сменихме мястото – имах удар на Смит Халука 145, не видях рибата, но ми удари в ръцете чак, сериозен удар , но замина. Видяхме самотно дорадо – не пожела нищо, все едно беше сляпо и глухо. Бавно плува, минавахме пред него на 20 см буквално с игла, безлопатков и лопатков и нищо. Сменихме мястото. Яко бухане с Angry Gar и Стилото – нищо. Смених на воблери и закачих едно маятико за Момоти 190с, да беше 600-800 грама не повече. Удря яко, изтеглих го, до мен, на тясно място бяхме, колегата до мен не извади, навреме неговата въдица , заплетохме се и му се размина фотото, но поне си го огледах. Закачих една баракуда на Асасин 140с, засякох, тръгнах да дърпам и на 3-ти оборот освободи. Единия колега също закачи баракуда преди мен, която също не излезе. Сменихме мястото – бухане пак с иглите и много други – нищо.

Ден 2 – По-добре

2 баракуди и 2 тунакита на воблери до 12 по обед и от там газ за лефери – яко бухане, яко – нищоооо, ни на игли, ни на уолкери, ни на воблери, един албанец извади един на жив зарган, като че ли само да ни се присмее и унижи с такъми за по 2-3 бона в ръцете изглеждахме жалки нещастници. Сменихме пак мястото за вчерашните удари на маятико и баракуди – нищо, ама нищо нищо. Вечеря и 2 часа наблюдаване без да мятаме – нищооооо, не трепва това огледало, кръгче не прави.

Ден 3 – Силен

Спасихме риболова с не до там ценните тунакита. 19 броя на джиг и 1 на Дуо 175 феникс и 1 на една нова примамка, за нея по-долу, че ми направи супер силно впечатление. Риболова на тази риба не изисква никакъв майсторлък, ако някой си мисли че сме големите майстори – не, просто си го изкарахме на тунаките – жива месарщина, всеки знае че тази риба не може да се релиизне, тя мре ако е хваната, чак съм гузен в момента. Осъзнато гузен! Мина едно дорадо пак самотно – пак не ни отрази. Газ пак за лефери и пак НИЩО. 2 часа гледахме морето пак – нито кръгче – не е добре тая работа 🙂

Ден 4 – провал с хепи енд

Отидохме до мястото по-тъмно и беше заето от гърци, след което нямахме полезен ход и си пропиляхме сутрешния шанс. За късмет, съдбата ме възнагради за супер упорството със този групер. Спряхме на няколко места 3 от тях нови и случайни, пробвахме за лефери и лавраци, последното даде резултат, но групер. Непосредствено до Игуменица – там гърците пускат лодки с колесар. Примамката е силикон FIIISH номер 3 с 25 гр глава. Хвърлях FIIISH на много места, както и Харт силикони, но 12 гр. За 5-ти път този FIIISH ми спасява деня с пета различна по вид риба. Зенака го уби този групер на място, тласна 3-4 пъти и пое безвъзвратно нагоре, преди да видя рибата вече знаех, че моя, бях засякъл мощно, а единичната кука не пуска никак лесно.

Сега да кажа 2-3 думи за новата испанска примамка при Гришата в Капитан Кук. Лети много, супер лесно се води и докато я мятахме да привлечем самотното дорадо една тунка се вдигна на повърхността и я отнесе 😊 Примката от снимката с тунката на камъна е Cennetic Sky Rider 150.

И последно. Запознахме се с грък спинингист от 9 години. Много подготвен и от към такъми и техника и теория. Човека каза че е хванал над 1000 риби. Сподели ценен опит. На въпроса ни коя примамка му е любима, почна да бърка в кутиите разказвайки, че на тази примамка има най-много брой риби, най-много видове риби, едва ли не всичко лови и за голяма моя изненада извади Дуо Бей Ръф 135мм, ХА!, но предупреди да си сменим оригиналните куки с по-яки.

Наслука на всички!

Прилагаме и снимки от страхотният излет 🙂

ATC Valiant CF 2000 Ultra Light

Здравейте приятели,

Представяме ви едно ревю на новата ATC Valiant CF 2000 Ultra Light 175 g със съгласието на Димитър Куманов – Смог. Приятно четене.

Здравейте пъстърволовци и други съмишленици,
Съвсем на скоро бях информиран от Димитър Илиев , че ATC са пуснали нова макара, в пъстървов размер и заявено тегло 175 гр при размер 2000. Имайки предвид впечатленията от предишния модел ATC Valliant 4000, който имам, не се колебах дълго и отнесох една от няколкото внесени налични бройки.

Този път очакванията бяха доста по-високи и очаквано макарето не разочарова.
Първи впечатления при отварянето на кутията:
Макарата идва опакована в доста приятен неопренов калъф с отделно отделение за дръжката.
В ръка се усеща наистина много лека, няма обратен ход. Това спестява няколко грама и не мисля, че ни лишава от нещо. До сега в риболовна ситуация не ми е трябвал обратния ход. Единствено ми е помагал при разплитане на гнезда.

Отново както при предшественика си дръжката се завива в короната, елиминирайки до минимум луфта и повишавайки ефективността на предавката.

Отново авансовата шайба е карбонова и логично за този размер е една на брой. Това позволява по фина настройка на аванса при използването на тънки влакна, респективно сетнат по-нисък драг. Същевременно намалява луфта на шпулата спрямо оста (сравнено с много-дисков аванс настроен при еквивалентно съпротивление).
Отново съпорта на шпулата е реализиран по подобия на дайва като този път е с един, а не два лагера, което е очаквано. Малко е вероятно да ни удари дорадо на Въча…

Кнобчето на дръжката е с дизайн като BassArt, ZPI и други подобни японски тунинг фирми без да струва, предполагам колкото една макара от среден клас. Трябва да си призная, че винаги съм бил скептичен към тази форма и ми е било много чудно, защо разни хора си слагат по мултипликаторите, даже по две такива, но както много често се случва във практиката, това което си мислиш е доста различно от живия живот J

И както се казва външната красота не струва без вътрешна,, след което последва любимото на мъжете високо рисково занимание „разглобяване на нещо с много и фини части, без ясна представа как да бъде сглобено обратно“

1. Аванса в цялата му карбонова прелест:

2. Съпорта на шпулата в насипно състояние:

3. Водещата ролка – два легера, йе бейби

4. Под шпулата има един златист капак със според мен дизайнерска функция, съвсем нормално с оглед на всички съвременни тенденции. Аз самият вече съм станал ужасно претенциозен и е цяло чудо как още си харесвам такъми:

5. Общ изгледа към предавката – S-образен повдигач:

6. Пиньона лагерова на два лагера + стопа-лагера. Това гарантира запазване на съосието към короната. В края му, вътре в корпуса, лагерова на тефлонова втулка, но това не би трябвало да е проблем, тъй като както вече споменах има нужните два лагера.

7. Короната е с приличен размер и очаквано е два лагера към корпуса:

8. Паразитката също лагерова на лагер:

9. S-образния повдигач, отново е изпълнен с лагер и елемент за намаляване на шума (за последното не съм съвсем сигурен).

И така, след като установихме, че новата ни любима е толкова красива вътрешно, колкото и външно беше ред да видим, как се справя и със съпружеските си задължения.
Навих един плетеняк 0.6 и за сефте избрах река Въча, мир на праха и…
Оказа се, че макарата има доста плавен и приятен ход и приятно изненадва с начина по който се справя с тънките плетени влакна, нито аз нито Пасарелския приклювач Кольо, сме имали проблеми като бради, витка под шпулата и други подобни за няколко месечния период на употреба. Аванса сработва така, като трябва, без затягане. Върти уверено и стегнато с въртележки и реди отлично влакното при туичене и джигване.
В заключение ще кажа, че Valiant CF 2000 e една отлична макара за всеки любител на петнистите, раираните а и на другите хищни рибоци.

Поздрави

Щуки от каяка в топъл есенен ден

Здравейте колеги,

Времето за целенасочен риболов на щука настъпи и с колега каякар решихме да се натопим в неделя по обед (02.10) след като облаците се раздигнаха и вятърът реши да поспре поне малко.
Дестинацията трябваше да е близка и за това изборът не беше много голям и падна върху близка баластриера, която като пристигнахме се оказа ,че навсякъде окупирана от хора по брега 🙂
Е, ние с каяците имамхме възможност да обловяваме места недостъпни за човешки крак.
Започнахме с обловяването на близките шавари като този път си бях взел и малката пръчка за костури , но бързо се отказах от нея – както се оказа костурът беше високо и въобще не се интересуваше от силикона.
Минаха близо два часа – като за това време успях да нереализирам две кълванета на явно дребни риби. В предвид , че се бяхме навряли в дълбокия край – решихме да отидем към плитката му част , а и за наше щастие слънцето все повече си пробиваше път през облаците което ме навеждаше на мисълта за повърхостен риболов. И сложих аз пляскащата машина за щуки DUO Next Blue Whoopee и водейки го успоредно на туфа водорасли отдоло изкочи щука … но не го уцели… Второ хвърляне и .. пак :(. Но , характерното з щуките на този водоем ,че не се отказват докато не се убодат…. е на 3 -тия път явно побесняла направо си го отнесе със скок.

Бързо откачане и обратно във водата 🙂
Валатът беше спасен и времето за експерименти предстоеше 🙂

В каналът свързващ двете части на дупката вдигнах някаква риба , която явно раздразнена удари на попера на колегата по каяк – това се вика кооператив 🙂

Хайванът беше глътнал доста , но се оправи и избега… 🙂

Когато вече бяхме на плитко , а там играта беше съвсем друга , както рзбрахме от колегите нагазили яко шаварите и бодейки в добро темпо дребни зъбатки и най-хубавото ,чебе ,че връщаха всичко обратно във водата. За съжаление не можем да кажем същото за нахвърлялите тапи колеги….
Аз пропуснах няколко атаки на повърхността и активността спря – яво голямата преса беше свалила рибите по-ниско. Както разбрах от колегите – те ловяха или на малки и леки въртележки или на клатушки – също леки.
А , аз не си нося клатуните освен един уникат ръчна изработка от Donchev handmade lures , на който имах доста успехи когато трябва да водя примамката над или във треви.
И се започна 🙂 като имах поне 3 бързи щуки и още поне толкова удара без закачане.

След като рибарите по брега се редуцираха реших да сложа един от любимите ми воблери тип „minnow“, а именно Pontoon21 Agarron 110 mm и след един дребосък , малко преди да се забие във тревите , воблерът беше отнесен от хубава щука малко над 2 кила 🙂

Е, това вече е друга бира и беше време да си отворя моята , но кефът тепърва предстоеше.
Тъй като вятърът беше спрял забелязах далече от брега туфа с водорасли и някакви други водни растения и беше тъкмо време да обловя тази точка със един от любимите ми уолкъри Pontoon 21 Loco Perro 🙂

Първо мятане от дясно на водораслите и след само 3 оборота – бам дребна щука 🙂
Второ мятане пак от дясно и бам 2 -ра щука същият калибър 🙂
Трето мятане – този път от ляво и малко след повеждането се извъртя много хубава щука , но не уцели примамката , като ми вкара адреналин….
При скокът забелязах ,че рибата би трябвало да е вече от дясно на водораслите…
Заметнах там , но не твърде близо и започнах да водя примамката дори малко по-бързо отколкото е необходими – все пак щуката е раздразнена и това би трябвало да я влуди…
И точно така и стана 🙂 Ударът беше бруталени и макар и кратка борбата беше страхотна, но мултипликаторната ми гега нямаше как да и даде много шансове 🙂

И после я застигна това което се случва на всички хванати от мен щуки.

Остана време да запиша риба и на попер – Lucky Craft G-splash 80 mm..

Така неусетно предминаха 5 часа на вода 🙂

Поздрави и наслука.

Fiiish Black MInnow и щуката – част 4

Posts in this series

Живият силикон Fiiish Black Minnow - част 1
Живият силикон Fiiish Black Minnow – част 2
Живият силикон - Fiiish Black Minnow част 3
Fiiish Black MInnow и щуката - част 4

Здравейте колеги ,
Когато писах първите си публикации , иновативният силикон Fiiish Black Minnow тепърва навлизаше сред българските риболовци и беше нещо непознато и в предвид цената му не предразполагаше към много тестове поне от брега , където късанията са често явление дори и с този незацепващ монтаж.

В първите ми 3 части от описанието на този силикон детайлно описвам какво и как при риболовът му най-вече на костур и бяла риба, където резултатите при изпозването му превишават в пъти загубите от късане или повреждане , като удоволствието да накараш рибите да кълват във време когато не искат да погледнат нищо друго е ненадминато.
Но, нека да се върнем към темата , а именно целенасочен риболов на щука със силикони Fiiish Black Minnow.

* * снимка Александър Мечев

В последният месец успявам да отскачам до близка до Пловдив баластриера, която се оказа налазена от дребни до средни щуки , което предразполага към тестове от всякакво естество. Примамки за щука дал господ и едвам ги нося , но това което ме изненада беше именно риболовът със силикон.
Всички са запознати с правилото – колкото повече разстителност и укрития – толкова повече щука и това място се характеризира именно с всякакви подводни препядствия , храсти и водна растителност.

Гледката предразполага към подминаване на мястото , но не и когато използвате Fiiish Black Minnow , а когато сте за щука целенасочено задължителните размери и глави са съответно – номер 3 с 6 грама глава , номер 4 с 10 грама и номер 5 с 15 грама глава , който с 16 си сантиметра плаши много от рибарите , но не и гребните щуки , а захватът на тези глави е в самото им начало с цел да потъват различно , а като ги подръпнете сякаш рибка се стрелка към повърхността 🙂

Започнах съвсем на майтап при 2 -рият ми риболов с глава 6 грама която се оказва ,че заедно със силикона се хвърля на прилично разстояние с новият ми кастинг такъм Tailwalk Fullrange CC Casting

И разбира се започнах във време , в което нищо не можеше да изкуши щуката и от 30 минути нямах пипане. До тук със силикон съм ловил в чистим места и доста често оставях примамката да падне на във водната растителност , но незацепващият монтаж ми позволяваше да продължа с обловяването и първото кълване не закъсня , но закъсня моята засечка и…. зъби по силикона 🙂 Продължих и не след дълго отново имах удар на пропадане и пак не се закачи, но само след две проводки беше на лице и първата ми щука на силикон 🙂

И това в адската жега 🙂

За съжаление беше време да приключвам , но след само 2 дни се намъкнах с каяка и…. като не упорствах на повърхността , защото там е уникално да се лови , просто слагах силикона , засилвах го близо или в замите туфи с водорасли и следваха удар след удар като няколко от щуките удряха по 2 – 3 пъти и то достигайки до самият каяк като беше страхотно да се наблюдава как побесняла щука обикаля каяка и търси примамката , а като само я потопиш във водата следваше моментален удар 🙂

Ето в такива туфи с водорасли просто потапях силикона и следваше почти моментален удар – кеф , който само Fiiish Black Minnow може да донесе в 36 градусов пек.
Върхът на удоволствието бяха 3 брутални удара в 14:30 часа , когато всичко живо се беше изпокрило , а аз успях да накарам близо 2 кила щука да вземе брутално целия Fiiish black minnow 3 -ти номер , но малко преди снимките успя някак си да изпюе глътнатият до главата силикон 🙂 , който се налагаше да мине през масата за лепене на раните.

И докато експериментите с подаване във водораслите се увенчаха със страхотен успех , продължих да експериментирам с проводките от брега където подаването не е толкова лесно. Най-често водих примамката с подръпвания над или около водната разстителност и доста често имах удари на пропадане , който са трудни за реализиране…

Все пак извадих няколко риби , като повечето се откачаха в момента , в който отпусна линията , за да извадя апарата за снимка.
Но, дали примамката щеше да е толкова успешна когато нямаше укрития…
Макар и трудно успях да си намеря чисто място и на 3 -тото подаване почти на дъното ме закова хубава щука над кило , но в предвид високият бряг трябваше или да я хвърля в пясъка зад мен или да рискувам да се откачи… е случи се второто , но така или иначе тя щеше да се върне във водата като всички уловени от мен риби 🙂
Ударът беше на 2 -ри номер силикон със новият модел – 8 грамова глава….
Веднага смених с 3 -ка и 6 грама и отново удар , но без закачане , като на следващото хвърляне ударът беше добър , но борбата кратка и около 300 грама костур беше увиснал от другата страна на линията 🙂
И това във време когато намях пипане на нищо друго…
И все пак изненадите тепървя предстояха….

Имах около 40 мин преди съмняване и се позиционирах на място където имах много удари в предишните си излети и за 10 тина минути изредих на бързо няколко вървежни воблера и .. нищо. Сложих пак 3 -ка Fiiish с 6 грама глава и започнах туйчингово водене… и само едно вяло почукване.
Обаче… при едно от прибиранията ми явно подразнен ,че не кълве започнах бързо прибиране на достигналата на около 6 – 7 метра примамка и последва страховит удар , които оставих без засечка от изненада…
Ами сега… как ли реагира щуката на много бързо почти морско водене на силикона?
Второ хвърляне и още с приводняването започнах да водя много бързо , почти расперско примамката и … отново удар , без закачане , след само 5 метра нов с кратко закачане и …
В следващите 20 мин хванах 4 риби на ултра бърза проводка около водораслите и на успоредна проводка до брега , а ударите бяха двуцифрено число.
И всичко това на равномерна бърза проводка , дори прекалено бърза за щука 🙂
Не мога да си представя колко риби щяха да се закачат ако бях ползвал подсигуряваща 3 -ка, но и точно това не е най-важото.
При разборът след това на път за дома се замислих ,че именно перфектният баланс на тяло , кука и глава , както и прорезът на корема на примамката , коото при бързо водене създава страхотни трептения, правят бързото водене да изглежда като панически бягаща рибка и събужда хищничестки инстинкти , дори когато рибата отдавна е приключила със своята вечеря 🙂
Опитайте и вие този метод на водене (а и другите) и съм сигурен ,че успехите няма да закъснеят.
Поздрави и наслука.

Бързи щуки в голяма жега

Здравейте,

Отдавна не съм описвал риболовен излет , но упорстването да се търси риба със силикони в голямата жега около Пловдив се оказа найстина много трудно занимание и поне при мен не се увенча с никакъв успех 🙂
Е, и други фактори ме задържат все повече време в къщи и сега ще се наложи много точно да планирам излетите си защото времето за тях ще е оскъдно.
Но, стига оплакване и оправдания.
В неделя сутрешният риболов пропадна , но нямаше как да не се опитам да се измъкна поне за 2 -3 часа вечерта и… така и стана. Жегата беше неописуема , а водоемът който бях избрал бе една действаща и в момента баластриера , а поради спецификата на брега , слънцето щеше да пече точно в лицето ми.
Но, нищо нямаше значение – нали съм близо до водата и с новата си страст да ловя щуки с мултипликаторен такъм – Tailwalk Fullrange CC Casting.
Малко след 17 ч бях на брега и за моя изненада нямаше никакви хора – явно риболовът никакъв го няма – едва ли жегите ги бяха уплашили 🙂
Реших да ловя основно с джъркове и поне в първите 30 мин нямаше никакъв помен от риба, но кот катоа 🙂
Е, все пак един колега зае най-преспективното място докато аз стигна до него , но за мое щастие се оказа ,че търси мирна риба с 2 пера хвърлени близко едно до друго и за мен остана доста място за облавяне.
Първото ми хвърляне беше към туфа с водорасли която беше избуяла перпендикулярно на брега. Подаването с таз гега Tailwalk Fullrange CC Casting се отличава със страхотна точност и джърка падна точно на ръба на туфата и само с едно подръпване го накарах да затанцува 🙂 . Е, точно тогава нещо се опита да го отнесе , но явно не го уцели… но, при следващото двойно подръпване направо го отнесе със атрактивен скок – оказа се щука малко над 50 см 🙂

Бързи снимки и се върна там от където беше дошла , а аз спасил капото си отворих една бира , докато пот се лееше като изведро от мен 🙂
И се започна… след само две хвърляния – нов удар и нова риба макар и доста по малка.

След една празна атака реших да сложа друг джърк – БГ изработка , който ми е носил много риби , а тук целта по-скоро беше да тествам в пълна степен кастинговият такъм.
Реализирах много бързо 2 дребосъка като захапваният им бяха безапелационни и откачането беше адски трудно…

Смених мястото , защото все пак хвърлях ма много малка ивица , а вече бях хванал 4 броя.

Реших да проверя как е активността на повърхостта и заложих на Realis PencilPopper 110 и пред самите туфи дребна щукичка го уважи и позира за бърза снимка.

Последваха 2 броя на Lucky Craft Pointer 100 SSR , който лети прекрасно с този такъм , а аз съм далече от техниката на добро хвръляне – все пак това ми е трети риболов с него.

Последваха още няколко дребосъка и… беше време да се прибирам , но за малко повече от два часа не съм си и мечтал да хвана 9 щуки пък макар и дребни , особенно в непоносима 37 градусова жега.

До скоро и наслука на всички.

Костури в жегата на яз. Пясъчник

Здравейте колеги и приятели,

Както са казали хората – Всяко зло – за добро! , но пък го има и обратният вариант „Правиш добро – но става добро за другите и лошо за теб“. Какво имам в предвид 🙂
Ами след като от 3 години се грижим за яз. Пясъчник и вадим мрежи през зимата и най-вече забраната за риболов , то язовирът буквално се напълни с риба , но в предвид разположението му на равнинен такъв и използван само за напояване, развитието на мирната риба спасена от мрежите започна да се развива с главоломни темпове и в предвид ,че никой не търси плевелни риби се оказа ,че риболовът на костур вече 2 -ра година претърпява пълен крах. С милионите излюпени рибки , които наедряват изключително бързо повсеместната и лесна плячка означава само едно – предизвестена смърт на риболовът със силикон , който познавахме от предишни години. За да си затвърдя тази теза направих серия от риболови след работа , а уикенда и 2 много ранно сутрешни риболова и за съжаление теорията ми се потвърди. Започнах във вторник след работа и след неуспешното намиране на костура (а сонарът е пълен с риба навсякъде) в едно от малкото дерета на язовира , преди залез слънце водата оживя и… ами оказаха се стотици малки бели рибки – повечето от преминалото супер успешно зарибяване на язовира със 16 000 хиляди бели мъника само преди месец и половина. След като разбрах ,че на каквото и да хвърля налитаха като побеснели се оттеглих към колата.
Примамката на снимката е новото изобретение на Fiiish Power Tail

Само след 2 дни отново бях на вода , но този път твърдо решен да намеря костурите останах на едно от малкото сигурни костурски места няколко часа….
на където и да се обърнех – при малко по-агресивна проводка имах подръпвания , но от над 20 – нямах нито едно закачане. Изводът е ясен – наяденият хищник се дразни и до там. Все пак успях да пробода един 25 см костур – ей така колкото да не съм валат
Тъкмо бях започнал да се отчайвам и да си мисля ,че костурът пропуска вечерята , тъп единичен удар ме накара да излезна от летаргията и да подсека … при което пръчката се сви , а авансът запя 🙂 Това беше толкова неочаквано ,че са малко да го оставя да се навре в камъните…. Е , след кратка борба всичко си доиде на мястото и имах удоволствието да преборя костур, какъвто не съм хващал от много време 🙂

Знаейки ,че това може да отвори врата за още попадения не направих серия снимки , а бързо заметнах и последва нов тъп удар и излезна костур с с по-малки но все пак акпитални размери. Него не го снимах и заметнах отново и .. отново удар , но без закачане и …. ами толкова!
Всички риби взеха на силикон Fiiish номер 1 с 6 грамова глава.
За следващият един час и кусур нямах никакво пипане и си затвърдих теорията ,че костурът напада в много малък интервал и то сравнително големи примамки – и всичко приключва…
Дали така беше и сутринта?
Е, в събота сутрин на същото място в 6 часа след 30 мин на почуквания хванах 2 тлъсти костура по около 30 см и отново следващите часове бяха затишие , а тоз път бяхме 3 каяка и пробвахме какво ли не , но самоа з хванах риби и то пак на Fiiish номер 1 с 6 грамова глава.
В неделя катастрофата беше пълна и без дори почукване от 5:30 до 9 – свих платната и приех поражението.
При разфасоването на костурите – общо 5 на брой , всички те имаха образувани дълги и дебели масни ивици характерни за натрупването на маса преди зимата.
Та ето какво става с костура на яз. Пясъчник – при изобилието от храна гоненето на пасажи става безпредметно и риболовът му адски тегав.
В предишните години точно в най-големите жеги правехме страхотни риболови и някакси тая надежда ,че в близките седмици ще се случи нещо разлино от тази мъка..
А дано , ама надали 🙂
Но пък изгревите и залезите на вода са все така страхотни.

Риболов в Гърция със спининг от брега – част 2

Posts in this series

Риболов в Гърция със спининг от брега
Риболов в Гърция със спининг от брега - част 2
Риболов на Средиземно Море от брега част 3

Продължаваме с 2 -рата част на риболовът на море в Гърция с може би най-важното – това как по правилен начин да водим избраните примамки.
Отново големи благодарности на колегата Росен Маринов за споделената информация.

МАЛКО ЗА ПРОВОДКИТЕ:
Воблери и баракуди: Противно на основното схващане, че баракудите искат по-бавна проводка и паузи, което е напълно валидно за по-студените месеци, но при мен поне за последните 3 риболова от края на април до този, баракудата искаше средни и средно бързи проводки. Почти прави с леки туичове през 3-4 метра влакно. Когато имахме подбутване с муцуна на примамката, т.е. не атака, а прогонване с докосване, ускорението на воденето водеше до удар. Това е валидно и за излетите ми през Април, Май и този от Юни. Април имах щастието да ловя баракуди от високо в бистри води и да наблюдавам как преследват и атакуват. Винаги атакуваха, когато ускоря проводката, на паузата на бавно потъващ хоризонтално воблер губиха интерес.

Силикона Fiiish Black Minnow: Лаврака(най-големия), Ската и Маятикото излязоха на бавно водене на силикона, толкова бавно, че ако бях забавил още една идея, започва да удря по дъното. Почукванията също бяха повече при бавно водене при дълбока вода. При плитка вода, аз нямах удари на бавно водене, освен това риска да закачиш и скъсаш(2 пъти го направих) е по-голям. Петър го водеше по-бързо в плитката вода (4-5м дълбочина на 40-50м дистанция) и определено имаше постоянен екшън.
Ники извади 4-те лаврака на средна скорост на водене, което го вдига по-нагоре силикона, с което си обяснявам, че неговите са по-малки, ако 1.65 кг са малки лавраци де 😊

Воблери отново:
Видно от успелите воблери, дългите липсват освен едно DUO 175мм, лично аз настоявах много на тях. Любимият ми от дългите е Duo TMS Flayer потъващ 175мм – на феникса.На ред хеда, на баракудата, на оушън бея и на дорадото – никакъв интерес. Към Момоти 190мм също, ударите бяха на воблери с дължина 140 и по-къси. Т.е. къс воблер, който лети далеч, дори по-малък от 140мм в момента е по-резултатно.

От друга страна хвърлях много, всеки ден и метални с дължина 7-9 см, 30+грама, с правилен вятър лети на 90-95 метра. Оставям да потъне до дъното. Никакъв успех и на бавни и на бързи и на средни, със, без, или слаб туич. Хвърлях в прайм тайма, не по обед

Последно: Едната сутрин се извадиха 11 бараки. Ники 2, Петър 1, едни гърци 8, Ники и Петър закачиха и тия дето се откачиха при скоците, а аз се капотирах. Дори нямах побутване. Обяснявам си го с две причини. Първата лидера ми беше флоро 0.47мм и второ – възел чейн нод с 8 възелчета, което втвърдява връзката с карабината, криви линията и не дава добра игра на воблера. На другия ден смених с флоро 0.33 и уни нод. Само аз извадих 2 и откачих една, при 6 човека в джурума.

Поздрави и наслука.

Риболов в Гърция със спининг от брега

Posts in this series

Риболов в Гърция със спининг от брега
Риболов в Гърция със спининг от брега - част 2
Риболов на Средиземно Море от брега част 3

Здравейте ,
Публикуваме без съкращения или каквито и да е промени разказът на колегата
Росен Маринов за успешният риболов на него и компанията му на гръцкото море!

ОБОБЩЕНИЕ И РАВНОСМЕТКАТА или кои примамки се оказаха най-успешни в ръцете на трима ни – мен, Петър и Ники в края на Юни в бруталната жега.
В горещата супа уловихме общо:
7 лаврака , 8 баракуди, 2 ската, 1 маятико, 2 кокалита, 6 щири, груперчета и още някви кафяво черни риби по педя и 4 брутални късания, като едното е рофос, 3-те неизвестни.
25 уловени риби и 4 закачени, но извън възможностите ни, на нас или на такъма ни.
Обловихме от Игумница до Лефкада на различни места – скали, портове, бетони, плажове.
С изключение на 1 баракуда хваната вечерта, всичко друго се извади сутрин на разсъмване и макс 30 мин след изгрев. Маятикото беше по-късно след изгрева, но пак рано сутрин.
Първият извод: трябва да си с примамка във водата поне час преди изгрев, по тъмно, поне 20-30 мин преди да може да видиш каквото и да е без челник.
За да не подценявате изводите ми – тримата общо имахме у нас 10+ сопи и 500+ примамки, 350 от които воблери/попери и подобни, останалото силикони, пилкери и други 😊 и не се колебаехме да сменяме, да сменяме, и пак да сменяме, да правим различни проводки, да ходим всяка сутрин за по 4-5 часа и всяка вечер за по час-два и така 8 дни.
Преди тази почивка със семейства и деца, където риболова беше второстепенен си мислих, че Shimano Silent Assassin 140 e най-добрата универсална примамка, на нея сме хващали всичко и навсякъде, ако нямам информация за мястото – не бих се колебал да заложа по-голяма част от времето на тази примамка и продължавам да мисля така, само че вече има още една примамка която неизменно ще вкарвам в действие всеки път, а именно силиконите Фииш.
По-долу са снимките, но ето ви разпределението:
Безапелационния победител: Силикони Fiish, глава 25 гр, разнообразни цветове: 13 броя риби – 4 лаврака, 1 барака, 2 ската, 1 Маятико – да извадих го на силикон, снимката е със Sh SA, но го извадих със силикона, раздъвкан яко, не ставаше за снимка, 5-6 щири и други създания. 2 късания зверски: едното риба, която Ники тегли около 10 секунди, супер сгъната сопа 5-10 кила, накрая извади силикона отхапан като от зъби на човек, все едно длето го я дялкало(не е точно късане на линия, само на примамка). Петър го взе нещо силно, сгъна го, засвири аванс и се заби в дъното, от там не мръдна въпреки 10-15 минути борба, отваряне на шпули и други салтанати – очевиден групер. Скъса накрая.
Shimano Silent Assassin 140 Red Head – 1 лаврак, 3 баракуди, 1 късане зверско. Закачи и още 3 бараки, но ни се паднаха някви спортисти и се откачиха във въздуха докато правят пируети
Останалите 1 лаврак на Басдей 124, 1 лаврак на СавиджГиър 90мм, 4 баракуди съответно на Дуо флаър 125 и 175, Хераклес и ТакълХауз Фиид 125, двете кокалита на Има гън и Инчику, едно груперче на микро джиг на СавиджГиър.
1 зверско късане на Такъл Хаус Попер.
ИЗВОДА: Fiiish-a си е е*** м***** , не е като да не хвърляхме и други силикони, тоя силикон постоянно нещо го бие, фитки много, излиза нахапан, накъсан, от време на време лови, къса – екшъна е пълен. В 60-те минути сутрин от 5:20 до 6:20 когато беше актиността, когато закачиш фииша – я бойните викове, я псувните бяха неизменни. Екшън голям.
Воблерите: Няма да споменавам марки, но 3 от най-популярните с цени 40-50 лв навъртяха мноооого километри, ама много и нищо! То се вижда кои остават нехванали.
Светльо не знам това със силикона спининг ли е или не, таман прочетох правилата, но кефа е на макс 😊 Аз ще заприходя една кофа пък ако не е спининг, ще си го споделям сам 😊 Само бай Петър имаше, добре че изобилно беше купил, добре че ни почерпи докато не изпокъсаме и последния. Широко сърце има бай Петър!