Архив за етикет: костур

Пясъчни костури 2017

В неделния ден, на 4-ти юни, се състоя и своеобразното ми откриване на риболова на пролетно размножаващи се риби във водоеми, разположени до 500 м надморска височина. С Валката отделихме няколко часа следобед в търсенето на костурите на Пясъчник.

Виждахме една и съща гледка накъдето и да погледнем към хоризонта – пълна окупация на бреговете от биваци и рибари. За съжаление, това стълпотворение ни ограничаваше много при търсенето на костурите от брега. Решихме да се насочим към по-малко посещаван участък от Пясъчник, където разполагахме с повече свободна брегова ивица за риболов.
След като слезнахме до брега на язовира, един дву-три килограмов шаран на няколко пъти ни поздрави за добре дошли, подскачайки като делфин в непосредствена близост до брега.

През първите два часа от риболова имахме по една откачена маломерна бяла риба. За около 5 минути пред нас се завъртя пасаж от малки белки и така реализирахме първите кълванета. Интересно ни беше къде се бяха скрили пясъчните костури? Пробвахме различни примамки и техники, но те така и не се показаха.
След като изредих поне 10-тина примамки (различно газещи кранкове, силикони, блесни, повърхностни примамки), извадих от чантичката Storm Gomoku Pencil 45 – Clear Pink. Реших, че е време да се отдам на експерименти с тази (нова за мен) примамка. Цяла зима седя в шкафа, в чакане на по-добрите дни и ето, че според мен бе настъпил подходящия момент да се запознаем с това малко пенсилче:

Кастингът се оказа добър за теглото и формата му. Отдавна си търсех малко уолкърче и ето, че открих това, което ми трябваше. 🙂

На второто замятане подадох малкия уолкър успоредно на каменистия бряг. След 5-6 оборота видях, че нещо се опитва да чукне примамката. Продължих проводката без да спирам и хоп, ей така все едно от нищото ме взе костур, а не е като да не бях мятал с повърхностни примамки преди това (и то няколко)! 😀

Ей така най-обичам да се случва – когато съм измятал няколко примамки на едно и също място, да сложа нещо ново на линията и с първите проводки да зашия риба! 😀

Ето, че малкия Storm Gomoku Pencil доказа съмненията ми, че ще е много подходящ за бодливците! Погледнете този костур ….. :

…. сега той е най-известния костур в цяла България, защото за първи път е опитал нещо ново и различно – Gomoku Pencil! Той се превърна в първата жертва на Gomoku Pencil, из родните ни водоеми 😉 – хах епично, …. но не и последната жертва, разбира се!! 😀

И така, за един кратък момент от излета, едно малко костурче, ми показа, че тази примамка не е за подценяване. В следващия един час, крачехме по бреговете и не се случваше нищо интересно. Е освен едни шарани, дето бухаха яко по повърхността на водата. 🙂 Предположихме, че там където са шараните, костури няма да набодем и затова решихме да сменим мястото. Преминавайки през ъгъла на стената, видях доста перспективно място – плитчина с изсъхнали дървета и около тях водорасли. Реших да си пробвам късмета там, а моя приятел подмина тази „златна мина“. В крайна сметка, след като смених три примамки (включително и някои от повърхностните ми биячи за костур), извадих от кутийката Gomoku Pencil-а! За три последователни проводки с него – имах 7 или 8 удара и един откачен костур ….. е не, направо полудях! Явно костурите не ме взимаха на другите ми повърхностни примамки, защото те бяха по-обемисти като профил, спрямо Gomoku Pencil-а за същия размер! И да ви кажа имаше логика в това, защото наоколо беше пълно с малки рибки с издължена форма и дължина от 1 до 4 сантиметра. Явно бях улучил правилната примамка. Ей го на, поредния лакомник, който се опита да ми отмъкне малкото уолкърче! Вижте го как се заши … :

Лека-полека, размера на костурите нарасна с цели 4-5 сантиметра и отново ударчетата бяха на Gomoku Pencil …. Извиках Валката да лови до мен, като му казах да заложи на повърхностни примамки.

И двамата се учудихме, като виждахме как костурите гонеха малкия пенсил, а не другата примамка.

🙂

В крайна сметка Валката се премести диагонално на мен, като все пак успя да реализира една откачена риба и няколко подгонвания.

Към 18:30 часа трябваше да си тръгваме, че имах ангажимент. Доволен от риболова прибрах малкия Gomoku Pencil в кутийката с повърхностни примамки и си казах, че тепърва ще предстоят погроми на повърхността с него!

Излети преди пролетните забрани за риболов 2017

Здравейте, колеги рибари!
Представям ви два тематично свързани фоторазказа, посветени на закриването на риболова на пролетно размножаващи се риби. Знаете, че в България според ЗРА има зонално деление на водоемите по надморска височина и размножителния период на рибите (обитаващи тези водоеми), през пролетта, настъпва по различно време. Разделението по надморската височина на водоемите в България е следното: до 500 метра, от 500 до 1500 метра и над 1500 метра, като се повтарям, че периода на забраната за риболов в тези водоеми е различна.

Последният ми риболов преди забраната за пролетно размножаващи се риби във водоеми разположени до 500 метра надморска височина, се състоя на затворен водоем. Идеята на излета беше риболов на пролетен костур на всякакви примамки – силикони, блесни и воблери. 🙂 На 13-ти април, с моите приятели Вальо и Петьо, пристигнахме към 9 часа на набелязания водоем, като пролетни мъгли го бяха обвили и видимостта беше значително намалена. Започнахме да си приготвяме такъмите. Докато правехме това хвърляхме и по едно око на водната повърхност и се ослушвахме за плясъци на риби в мъглата. Валката беше най-ентусиазиран от всички и набързо си подготви каяка. Докато Петьо все още подготвяше оборудването си, Валката направи няколко проверочни замятания от брега и … взе, че хвана първия пролетен костур, който бе в тон с новата му спасителна жилетка. 🙂

Примамката, на която се излъга костурчето беше кранк на Екогиър – CK40F07. Щом Валката хвана от брега костур, значи ни предстоеше отличен риболов и всички се нахъсахме за динамичен риболов. 😀

Не след дълго, Петьо бе готов с каяка си и ето, че нашата бригада щурмува водоема. Щракнах една снимка и се разбягахме в търсене на костурите. Аз, естествено като традиционалист, лових от брега.

При първите няколко замятания с лайта, закачих един от любимите си воблери на Pontoon 21 – Crak Jack 48 и се наложи да ползвам услугите на Валката (добре, че не беше се отдалечил от мен), тъй като след няколко напъна установих, че тънкото плетено влакно не бе в състояние да преодолее закачката. Той ми откачи воблера и ми каза, че под водата има доста стърчащи останки (клечки) от тръстики. Реших да сменя мястото и мръднах 20-тина метра встрани. Смених воблера със Salmo Minnnow 5S в цвят HRM и заметнах напред. Ето, че още при първото замятане имах успех и улових първия ми костур за деня:

Пуснах го и продължих да замятам с успешната за момента примамка.

Мъглата лека-полека започна да се вдига, като слънчевите лъчи я пробиваха и гледката беше чудесна.

Установих, че наистина ще направим отличен риболов на костури. През една или две проводки имах удар или риба на миноучето на Салмо.

Дребни костурчета, но пък за сметка на това адски гладни и настървени.  Сега само оставаше да бодна и някой по-голям бодлив батко и всичко щеше да е на 101%.

Почти едночасовото шоу бе помрачено от зацепването на воблера ми в подводните останки на тръстиките и последващо късане на примамката. Маркирах мястото, с цел последващо по-късно спасяване на примамката от каяците 😉 и реших да се отправя към една точка от водоема, където дълбочината е значителна и да заложа на силиконови примамки. За съжаление това ми костваше два загубени силикона на Орка – Шад в размера от 6 сантиметра и изгубени минути в превързване на линията. Ясно беше, че с лайта трудно ще преодолея закачките на дъното. Пробвах с три грамова глава и Орка Шад 4 см, но освен подгонвания не реализирах риби.
Преместих се към по-плитката част и заложих на Salmo Minnow 5S в цвят WOD. Пред обектива започнаха да позират отново познатите малки раирани бандюги, които след снимките пусках обратно във водоема, поради скромните си размери:

И така цели 15-тина минути, докато отново не зацепих в пустите тръстики. Ето, че скъсах още една примамка. Маркирах си и това място. 🙂 За два часа и половина имах общо 4 скъсани примамки – два воблера и два силикона. Определено щях да платя солено в примамки на Водния Дух. 🙂
Поставих Mepps Aglia-E AG, Chart bright №1 и завъртях блесната в горния воден слой. Ами то … тя слуката бе ясна:

Тъй като ми беше по-интересен риболова с малки воблери смених блесната с Pontoon 21 GagaGoon 45S-SR в цвят 810 MI Chartreuse Yamame Tiger.

И него на два пъти го зацепих в клечките …. Добре, че този път имаше каяк наблизо, който можех да ползвам за отцеп, та се възползвах от възможността. 😀 Петьо ми се притече на помощ и двата пъти, та ми спаси воблерчето, за което му благодаря много. 🙂

Над час се забавлявах с тези дребосъци …:

… докато не реших да пробвам как ще реагират на това място костурите, ако им подам силикон. Изборът ми на силиконова примамка бе Fiiish Black Minnow №1 в цвят kaki, поради скрития монтаж на куката. Всичко изглеждаше перфектно, докато не заметнах примамката. След около 10-тина метра на провеждане, силикона се зацепи. 🙂 Еми, какво да се прави, отново ще се къса….Този път успях сам да си спася примамката, но за съжаление, силиконовия шад се бе разкъсал почти непоправимо …

Прибрах Fiiish-a и извадих Daiwa Duckfin shad 6 см в цвят Wakasagi с три грама чебурашка. С малко повече упорство успях да измъкна от клечките ей този лакомник, като разбира се на няколко пъти зацепвах, преминавайки през тях.

Видях, че все пак там са се скатали някакви костури и реших пак да дам шанс на Fiiish-a. Смених с другия цвят на Fiiish Black Minnow №1 – green/orange, който имам в кутийката си. Още с първата проводка ииии ….. се случи това:

Замина още една примамка при Водния Дух. 😀 Еми, върнах се пак на GagaGoon с проводки край брега. Обаче този път костурите бяха с … още по-неприлични размери! 😀

Разбира се, всички пакостници бяха пускани обратно във водата, за да им пораснат райетата. 😉

Честно казано се налових до такава степен, че риболова ми писна (може би улових над 30-тина дребосъка) и се върнах при колата. Там изчаках моите приятели, които също имаха слука на подобни изверги от каяците. 🙂
Все пак двата скъсани Salmo Minnow-а се завърнаха при мен благодарение на това, че предвидливо си бях маркирал двете места, на които ги скъсах и най-вече на Валката – той доказа, че умее да лови не само риби от каяка, но и скъсани воблери. 😀

Ако не ми беше измъкнал от клечките Salmo Minnnow 5S HRM, в следващия си излет най-вероятно нямаше да хвана един добър кефал. 😉
И така, първата забрана за риболов до 500 м н.в влезе в сила от 18-ти април и беше време да оставим рибите да си свършат най-важната цел в краткия им живот – да се размножат.
Три дена преди влизането на пролетната забрана за риболов, при водоеми разположени от 500 до 1500 м н.в., бе и второто закриване на сезона. По високите върхове се виждаше все още значителна снежна покривка, която допринасяше много за красотата на околния пейзаж.

Сигурно повечето от вас познават до болка водоема, на който винаги може да пиеш едно горещо и горчиво КАПОчино дори и през лятото. 😀 Трябва да отбележа, че той крие своите тайни и доста хора са скептични към риболова там, но не и аз. Всъщност той е едно от любимите ми места за спинингов риболов. Водоема предлага разнообразен релеф, дълбочини и места за риболов от брега. От около 8 години ходя там и винаги има какво да се разкаже и покаже. Хищното богатство е съставено главно от щука, кефал, костур и бяла риба, като изключително рядко се срещат също сом, балканска и американска пъстърва и ако хванеш една от тези риби, то значи си ударил джакпота от лотарията. 😉

Рано сутринта за съжаление нямаше никаква активност, а впоследствие се оказа, че причината е била значително спадане на нивото на водоема с около 50 см. Все пак успях да избегна КАПОчиното, след няколко пробвани местенца и една кутия примамки! 🙂

Бях заложил на Salmo Minnnow 5S в цвят HRM в търсене на костурите. Започнах да туичвам успоредно на брега тъй като установих, че пред мен има оформен подводен коридор. Двете страни на този коридор бяха бреговата линия и разположените на 3-4 метра от нея подводни водорасли. След две проводки в тази зона ме нацепи доста добра риба и линията много натежа. Помислих си, че съм пернал някоя голяма раирана бабанка. По време на ваденето се пръснаха малки рибки, вследствие на доближаването на рибата до брега. След като я повдигнах на повърхността, пред мен се показа страхотен червенопер кефал със златисти и кафяви отенъци.

Вижте къде беше засмукал воблера на Salmo!!

Направих още малко кадри и бръкнах с кохера в тази лакома паст, за да освободя рибата и да я пусна обратно.

С шивашко метърче премерих набързо дължината й и тя се оказа точно 41 сантиметра. Много съм доволен от Salmo Minnow 5S и ето, че отново измъкна отлична риба, след онзи 54-55 сантиметров кефал на Марица! Определено тази година Salmo Minnow 5S ще ми стане един от любимите воблери, не знам защо съм го подценявал досега.

За съжаление с кохера счупих едното жило на коремната тройка на Salmo Minnow-a. Той притежава наистина твърди тройки, но тази им твърдост е явно за сметка на пластичността.

Тъй като вече нямаше какво повече да очаквам мястото, се отправих към другите местенца. За съжаление, нямаше друга хищническа активност и си останах само с една риба за излета. Е, по-добре е с нея, отколкото с горчиво КАПО-чино. 😀

Е, така закрих риболова и в зоната от 500 до 1500 м надморска височина.
Предстоеше съвсем скоро да погнем щуките от 1-ви май. Хубавото на риболова на хищници е, че той продължава с пълна пара през годината и в един момент закриваш някъде, а в другия пък откриваш риболова на даден вид хищник.
Поздрави и до следващия фоторазказ, който ще бъде посветен на откриването на щуколова. 😉

Ранобудни костури – част 2

В края на Ноември се състоя и продължението на темата за ранобудните костури. Отново направих два сутрешни излета през седмицата точно преди работните ангажименти. Активността на костурите бе горе-долу идентична с тази от предните излети – заход за по-малко от час и после оттегляне на пасажа навътре към дълбоката част на язовира.
Доволен от слуката, която ми донесе силикона на Орка – Шад в размер от 6 см. и цвят FB на предните ми ноемврийски излети, този път реших да заложа на друга разцветки.
При първия излет лових с цвят YG, отново на 6 сантиметра. Часът беше 06:30 сутринта и вече трескаво чаках да се развидели. Лека полека започна да се съмва. Започнаха да се чуват плясъци по повърхността на водата и след малко тя закипя. Пасажа от костури вече бе пристигнал и беше време за първите замятания. След няколко ударчета, този костур направо отвя Орката:

Утрото бе доста мразовито и водачите на въдицата ми хващаха лед. Налагаше се горе-долу на 5-6 минути риболов да премахвам ръчно леда. Имаше голяма опасност при някое от замятанията този лед да пререже плетеното влакно и голяма част от риболовното време да бъде загубено в превързване на линията.

По принцип се препоръчва при такива условия да се пръскат водачите и линията с различни спрейове, но аз съм традиционалист и действам без тях. 🙂 Набързо къртя леда и отново съм в играта. 😉

Усещайки някакви слаби трептения, докато водех примамката, рязко засякох и….ето какво улових:

Това за което бяха дошли пасажите от костур в студеното ноемврийско утро бяха групираните пасажи от дребен уклей. Те бяха толкова гъсти, че последва още едно уклейче с подобен размер на Орка Шад-а:

Този път захода на костурите беше  малко по-кратък (около 40 минути) и усетих, че почнаха да се изтеглят към по-дълбокото. Моментално се изтеглих и аз и ето, че….имах такъв удар, че го помислих за бяла риба. Всъщност се оказа добър костур, който бе клъвнал с…:

… дам, с опашката! 😀 Не ми се е случвало досега подобно кълване. 🙂

В близките 5 минути последваха още няколко кълванета и всичко замря. Реших, че е настъпил момента да действам според начертания план, който пренебрегнах миналите два пъти и да гоня костурите до последно. Изтеглих се към най-дълбоката част – открити води и сложих тежката артилерия – oловната глава на вградената кука бе 15 грама, а самата кука бе №3/0. На нея бях поставил силикона на Pontoon 21 – Awaruna в размер от 3 инча. Целта беше максимална дистанция с лайт такъма и бързо пропадане до дъното. Изцедих каквото можах от такъма като дистанция с тази примамка (малко над 40 метра) и на второто подаване нещо просто ми спря провеждането! Направих бърза и мощна засечка и ето, че тактиката ми се увенча с успех:

Успях да уловя най-големия ми костур за излета.

Още две проводки и ето, че застигнах още един лаком костур:

След него установих, че надпреварата с костурите свърши и вече не можех да достигна разбойниците. Излетът приключи, а спининга отново се бе обледенил (точно на време, защото трябваше и да си ходя 😀 ):

При второто излетче утрото беше дори още по-мразовито. Заходът на костурите бе най-слаб спрямо предните три излета. В ранните часове се усещаше, че я няма онази злобна активност, която я имаше преди и на моменти се чудех, дали изобщо имам някаква слука. Сложих на линията отново 6 сантиметровия Орка Шад в цвят YG, а после и FB, но за всички мятания реализирах едно-две слаби ударчета. Трябваше нещо да променя! Смених силикона с някой от другите ми любими от кутията, но нищо. След това поставих другия цвят, който имах на Орка Шад 6 см. – WB и след няколко провеждания усетих нетипичен удар. Засякох и ето, че първата риба в мразовитото утро бе пред обектива:

Учудих се от слуката, защото предните три излета тя отсъстваше. Маломерката се беше зашила под устата, явно само е натискала Шад-а. Пуснах я и реших, че това ще е успешната разцветка и примамка.

Да ето, че след няколко проводки излъгах и първия ранобуден костур:

За съжаление захода не бе това, което очаквах. Този път се впуснах доста по-бързо в преследването раираните разбойници от плиткото към дълбокото.

Всичката активност приключи много бързо…

В следващите 30-40 минути нямаше и следа от рибите. Сменях най-различни силикони и начини на провеждане, но нямаше кълване.
Така Ноември свърши, а с него и темата за ранобудните костури. Голямото есенно хранене на хищниците край бреговете на големите язовири също приключи. Предстоеше още един месец до края на 2016-та година, в който не се знаеше каква ли слука можеше да ме споходи, упорствайки от брега. 🙂

Новата въдица 2

Привет на всички! Новата Година настъпи, обаче аз още не съм свършил с излетите от старата 😀 , така че продължавам!

В средата на Ноември се отвори възможност за един пълен риболовен уикенд. Успях да направя два излета, като останах доволен от посетения водоем, слуката и една нова въдица. 🙂 В мен се зароди любопитство да пробвам новия Спийдмастър на Шимано. Първоначалната ми идея бе за риболов от брега със силикони, а впоследствие и с други примамки, когато настъпят по-топлите месеци. Доста трудно успях да достигна до някаква информация за въдицата в Интернет. Основните публикации, които прегледах, бяха тези, като по риболовните форуми не намерих нищо:
1) Testbericht Shimano Speedmaster CX Serie (240H, 240MH, 210M);
2) Praxistest am Peenestrom: Shimano SpeedMaster CX XH;
3) Спиннинговое удилище SHIMANO SpeedMaster CX.
Малко трудно се реших за покупката, но любопитството ми беше по-силно и надделя. Избрах да ловя с ето този модел:  SSMCX24M, като благодарение на този онлайн магазин успях да почерпя допълнително инфо за техническите данни на въдицата.

Сега за излета! 🙂
С мои приятели посетихме един страхотен водоем, който миналата пролет (2016) е бил напуснат от частния си собственик и сега бе изцяло свободен. Инфото, което имахме беше за костур, бяла риба и евентуално щука – какво по-хубаво инфо от това за един спинингист! Винаги си имам едно на ум за подобни водоеми, тъй като те са престъргани многократно при напускането от собственика им, а впоследствие и от наглите и безскрупулни бракониери, но този път някак си бях по-позитивно настроен. Пристигнахме на язовира около обяд. Първите ми впечатления, стъпвайки по бреговете му, бяха положителни. Водата бе бистра и чиста и почти нямаше битови отпадъци. Сглобих такъма и му се порадвах малко с фотоапарата. Ето и какъв бе баланса с макара на Ryboi – Zauber 4000:

След около половинчасово замятане пред обектива се появи и първата риба за излета, която удари в дълбоката част на водоема:

Тази бяла рибка донесе нотка на надежда, че все пак в язовира е останала някаква риба, с която можем да се позабавляваме.

Пуснах рибата, но по-късно умря….може би твърде бързо я бях извадил от дъното на повърхността и не е успяла да изравни налягането… Жалко наистина, но понякога се случват такива неща, колкото и да не ни се иска, особено с риби от този вид.

Последва затишие и решихме да започнем да се местим, търсейки къде са се скатали другите риби.  Ето, че ги намерихме и на един от любимите ми силикони на Daiwa Tournament – D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse се излъга и първото костурче.

Последва една маломерна бяла риба:

Пуснах, този път успешно, маломерката и продължихме към следващото място, тъй като ударите спряха.

Локализирахме голям пасаж от костури в плитката част на язовира и стана много добър риболов с малки силикони. Почти на всяка проводка имахме удари или риби. Почнахме ги на Орка – Шад 6 см...:

…след което преминах на Fox Rage – Zander Pro 7.5 см. и цвят Natural Firetiger…:

Всички бяхме доволни от активността на костурите! Очаквам в скоро време братлето да захвърли в мазето всички болонези и дънни въдици, които има и да зареже хамалогията. Много е хубаво човек да си ходи безгрижно на риболов с една въдица и две кутии с изкуствени примамки: 😀

Надвечер се показаха и малко по-едри костури:

Този бе и най-големия сред всички:

С него сложихме и край на риболова:

Беше погълнал изцяло 3,5 инчовия силикон на Pontoon 21:

Доволни от слуката на непознатия водоем, решихме да го посетим на следващия ден. Да обаче атмосферните условия тотално се скапаха през нощта. Неделя сутринта духаше студен вятър и имаше значителна облачност. Явно това повлия на храненето на хищниците и слуката ни бе значително по-малко, като се излъгаха единични рибки, които клъвнаха само на Орка – Шад в размер от 6 сантиметра и цвят FB.

На по-големите силикони нямаше удари. Към обяд замря и малкото активност, която имаше и си тръгнахме доволни, въпреки слабата слука.
Чудесно е, когато посетиш нов непознат водоем с нова въдица и успееш да я сефтосаш от първия път!

Ранобудни ноемврийски костури – част 1

В началото на Ноември направих два излета и както подсказва заглавието на темата, целта бяха костурите. Голямото есенно хранене почти приключваше по някои водоеми, но на други, като че ли започваше. Единственото време, което успях да отделя за риболов през първата и втората седмица на Ноември, бе рано сутрин преди работните ангажименти.
Първия риболов не мина така както очаквах, но все пак не останах капо. 🙂 В края на излета намерих активни костури, но бе трудно да ги достигна, защото гонеха на голяма дистанция от мен. Оказа се, че те стръвно налитаха на пасажи от… бабушки, които се бяха групирали:

Добре е човек да установи, че е заложил на правилния размер примамка 😀 , обаче като не искат пущините пластмаса си е тегаво.

Колко да избегна капото успях да излъжа един костур, които се оказа, че се е спотайвал в камъните пред мен:

Костурът се излъга на Fiish Black Minnow №1 – Kaki:

Доста дълбоко го бе погълнал, предвид това, че силикона бе 7 сантиметра, а новата въдица се доказа отново, като безкомпромисна шивачка:

Втора риба успявам да хвана на този силикон и за съжаление установявам, че пак ще трябва да го прибирам в кутията и да го поправям вкъщи със запалка, защото петата на опашката нямаше да изкара още едно замятане… Щеше да бъде добре, ако бяха направили материала му поне една идея по-жилав.

Прибрах го и извадих отново същия размер силикон, но в цвят Green/Orange. Помятах с него и още няколко примамки, но нямаше повече слука.

Втория излет бе един от по-запомнящите се. Тръгване в 05:15 рано сутринта и замятане към 06:50 часа. След около 20 минутен риболов костурите пристигат и настава касапница. Пасаж от костури прави сутрешен заход и започва да гони стръвно групирали се пасажи от дребни мирни риби. Повърхността на водата започва буквално да кипи. Сменям силиконовата примамка със Storm Gomoku Popper цвят Clear Pink Head Chartreuse и започвам да замятам. Виждам риби зад малкия попер на първата проводка, а на втората засичам рязко и улавям един костур, които за съжаление се откача пред мен. Тръскам с крак и замятам отново. Пак имам удари, но рибите не се закачат, защото прибързвам със засечките. След 5 минути установявам, че активността отгоре рязко затихна и сменям попера с туичингово воблерче и после с кранк, но рибите ги няма. Бъркам в кутията и извадих силкон на Орка – Шад в размер от 6 сантиметра и цвят FB. Подавам бързо пред отсрещния скален подмол с надеждата рибите да са някъде около дъното и още при пропадането имам удар. Костура бе закачен леко за устата и при ваденето се откача на няколко метра от мен….Подавам втори път и ето, че първата риба е пред обектива:

Този път причаках добре костура и ето, че стръвно бе захапал шада на Орка:

Подавам пак и реализирам по два-три удара на проводка. Зашивам два добри стръвника:

Слънцето започва да изгрява над планината и да оцветява облаците в различни нюанси. За съжаление активността на костурите започва да спада, защото сутрешния им заход е към края си.

Въпреки това успявам да хвана още няколко стръвника на Daiwa Tournament D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse.

Този бе безкомпромисен…. 😀

Мини сайз! 😀

Активността на костурите бе по-малко от около час и имах късмета да я улуча. Слънцето изгря над планината, а с него приключи и захода. Добре, че приключи, че иначе…щеше да се закъснее за работа! 😀

Октомврийски излети

Привет на всички!
С малко закъснение ето и следващия фото-разказ.
Октомври се изтърколи много бързо при мен. Добре, че поне успях да направя няколко излета. 🙂 За съжаление не се случи нищо запомнящо се.
Първия излет за месеца направих на река Марица, в търсене на кефалите, но условията не бяха много подходящи. Нивото на реката беше високо, а водата бистра и мнооого студена. Доста трудно успях да избегна капото…. Слуката, която ме споходи, бе един добър кефал, който се излъга на Yo-Zuri L-Minnow 44 цвят M101:

Рибата удари при много бавно провеждане с максимално задържане в дебелото течение:

Когато хванах с ръце кефала усетих, че беше много студен – все едно е изваден от хладилник. Ясно ми беше, че повече няма какво да искам.

На реката се видях и с един стар познайник от летните излети:

Другите риболовни излети направих на Пясъчник в търсене на пясъчните костури.
При първия излет на язовира не случих много на добри атмосферни условия, но каквото това – по вода да върви. 🙂 На няколко пъти ме валя дъжд и все се надявах да се активизират рибите, но уви. През първия час нямаше нищо интересно.

Общо взето крайния резултат от излета бе задоволителен с оглед на това, че се установи каква бе причината за отсъствието на хищника край бреговете. Той беше много навътре в язовира и постоянно обикаляше около разпънатите на 100 метра (и повече) шаранджийски шамандури. Предполагам, че повечето от вас ще се досетят защо рибите се въртяха толкова навътре от брега. 😉

Все пак капото бе спасено с риби, които се криеха в камъните на язовирната стена, на която за първи път ловях.

Едно доста неблагоприятно за силикони място, предвид факта, че скъсах за един излет толкова силиконови примамки, колкото късам за половин година риболов. Костурите не бяха от едрите, но все пак имаше някаква интрига с тях в надлъгването.

По време на излета пробвах за първи път Orka Shad 6 цвят FB и този шад ми направи доста добро впечатление:

За съжаление освен силикона на Орка ми направи много силно впечатление и захвърлените битови отпадъци край бреговете на Пясъчник, изоставени от биваците, които с месеци бяха окупирали язовира…. То бива селения, простотия и прочие, ама чак толкова… Ей това са ни палаткаджийте… ще се оправим някой ден… 😉 Мразя да гледам тази мизерия по водоемите ни! Това говори много за населението обитаващо дадена страна!! Ще помоля за в бъдеще всички бивакуващи риболовци да си извозват битовите отпадъци до най-близките контейнери в селата край язовира, когато си тръгват от Пясъчник. Имайте предвид, че няма кой да ви почисти бреговете на язовира, така както ви го зарибява и пази вече 3 години! Следващият сезон пак ще си разпъвате палатките/кемперите на същите места и ще си газите в собствената си мизерия, която сте направили там миналия сезон!!
Дотук с посланията.

При втория излет на Пясъчник първоначално посетих това място, но след час замятане стана ясно, че не се въртят никакви риби. Отново почти всичкия хищник бе навътре.

Еми минахме на вариант „Б“ – язовирната стена. Там се оказа, че рибите бяха над каменистото дъно и уверено взимаха във водния слой. Успешната примамка този път бе един туистер на Savage Gear – LB Grub 6 см, който влача с мен от няколко години и още от тогава съм го зарязал на дъното на кутията и не го мятам. С времето се бе оцветил от другите силикони в странен цвят. Чебурашката бе три грама и костурите удряха при плавната и бавна планировка на примамката при пропадането.

То бива лакомия ама…

Всички костури буквално лакомо всмукваха силикона чак до чебурашката:

Този бе най-брутален:

Поседях до здрачаване, но не се случи нищо по-интересно, а и костурите спряха да удрят.
За съжаление дните през Октомври ставаха все по-къси, а с тях и времето за риболов се съкращаваше. Доста по-добра слука имах през Ноември, но за нея ще разкажа следващия път. Доскоро и наслука!  😉

Новата въдица

Здравейте приятели, риболовци и читатели!
В средата на Септември си  взех една „нова любовница“ (въдица). Тя е на Pontoon 21 – GAD (Global Anglers Dedicated) Gancho:

От доста време ми хваща окото поради съотношението цена/качество и накрая не й устоях. Взех си модела GAN702LF:

От няколкото излета, които имам досега, мога да кажа, че е чудесна въдица за ценовия си клас! Няма да се впускам в споделяне на впечатленията си за нея, тъй като това не е целта на този фото-разказ. Може би някой друг път ще го направя. 🙂
И така, вече имам нова въдица, а когато тъкмо си взел новата въдица от магазина, ти идва да направиш само едно – да отидеш до някои водоем и да й се накефиш!! Аз точно това и направих. 🙂 Надвечер моментално избягах на гьола и почнах да си я пробвам с различни примамки. Пробвах различни видове примамки за да я усетя как работи. На дребни силикончета ми удряха малки костурчета и кълванетата бяха ясни и отчетливи по бланката.
По едно време забелязах малко по-едра риба да гони на повърхността, на около 20-тина метра от мен. В една от кутиите си видях един попер, който от 3 години влача със себе си, но така и все не му идва ред и кой знае откога не съм го мятал – Lucky John Small Gangster. Заметнах смело надалеч и почнах да го водя, но нищо. Заметнах още веднъж на максимална дистанция и преминах отново покрай горещата точка. Тогава видях как водата под попера изригна и моментално някаква риба го грабна. Аванса изскърца и въдичката се огъна. Доведох наблизо рибата и видях, че беше щука, която доста бе глътнала примамката. Изтеглих я на брега и хоп, ето я и първата риба с новата въдица:

От устата на щуката се подаваше само главата на попера:

Извадих примамката с кохера, последва дълга реанимация и айде обратно във водоема:

За съжаление времето за риболов изтече, тъй като Слънцето вече се скриваше зад хълма.
На следващия ден имах повечко време за риболов и отидох на проверка до друг водоем, за да пробвам новата въдица. Сутринта риболова тръгна доста тегаво. Имаше риби, но няколко не успяха да налапат добре примамките и ги изтървах. Да ама този любопитко не устоя на Крак Джак-а и явно, при преследването на воблера, съм го зашил странично: 😀

Последваха три маломерни щуки в разливите между брега и водораслите на Mepps Aglia-e №1, като само една от тях залових с обектива:

Естествено, бе върната обратно да трупа дължина и килограми. 🙂

Продължих нататък по брега и на един друг плиткаж заложих на Pontoonn 21 Beat Bull, като слуката, която ми донесе, бе ето това кефалче, което бе глътнало цялата задна тройка…:

Половин час след това пък ме взе маломерна щука:

След дълго упорство и търсене на рибките неусетно дойде следобеда. Натъкнах се на пасаж от едри костури, които здраво плющяха малките рибки край водораслите. Започнах първо с повърхностни примамки, но само стоях и наблюдавах как през 5 минути захождат бандюгите и си отиват. Смених с воблери тип миноу, кранкове и въртящи блесни, но костурите не искаха и да погледнат изкуствените примамки! По едно време набиха малките рибки във водораслите пред мен и успях да видя всъщност каква бе плячката – уклеи и бабушки от по 6-7-8 сантиметра:

След изреждането на толкова видове примамки, закономерно дойде ред да заметна и силиконите. 😀 От кутийката извадих един Fiiish Black Minnow №1 цвят Kaki. Преди около година си бях купил два цвята и все си седяха захвърлени в раницата. Преди излета сложих в кутията един-два, да има. Този силикон ми се стори най-подходящ поради това, че беше с незацепващ монтаж. Пред мен имаше доста подводни камъни и водорасли и точно той бе най-доброто решение за момента. Тъй като дълбочината беше от порядъка на около метър и половина, а костурите гонеха срещу мен на повърхността, реших да водя силикона на около двадесетина сантиметра под повърхността на водата с леки придърпвания. Още при първото подаване, след 5-6 оборота с макарата, имах мнооого брутален удар! Бързо и рязко засякох със спининга. Рибата почна да се дърпа и да тресе върха на въдицата. Опита се да се завре във водораслите, но не й дадох шанс, тъй като затегнах аванса и напънах спининга, за да я покажа отгоре над водата. Ето го и бандюгата, които напрегна Gancho-то:

Страхотен борбен костур, които осмисли всичките ми опити надлъгвайки рибите от пасажа с бандюги:

Огледах силикона и установих, че поради финия материал, от който е направен, се бяха получили две сериозни разкъсвания на телцето му. Това определено е един сериозен недостатък за мен, а като добавя и високата му цена за брой (без оригиналната глава и куката), то нещата отиват към един доста скъп риболов… Оказа се, че силикона подлежи на залепване, чрез нагряване със запалка, но това е само временно решение, до следващата риба.
Трудно прощавам на такъв размер костур (поради кулинарните му качества, които ценя много), но реших да го пусна:

Повъртя се малко около мен и си замина:

Свалих Fiiish-а и сложих на линията силикон на Дайва, с офсетна кука и чебурашка. Подходих отново по същия начин и след няколко замятания отново успях да излъжа добър костур:

Просто, безкомпромисно зашиване при засечката с новата въдица:

Пуснах и тази риба:

За съжаление, след около 10-тина минутки се наложи да тръгвам, а и костурите  нещо офейкаха.
Интересното при един от излетите бе, че се натъкнах на Largemouth bass-ове, като един от тях успях да го уловя на силикон Orka Shad 4 см цвят WB, но когато посегнах да го хвана с ръката си, стръска с глава примамката и се откачи…., та се задоволих само с тези снимки. Ето как дебнеше един от тях:

Явно привнесените преди няколко години екземпляри са се приспособили успешно към нашите условия и сега, според мен, ще предстои инвазия към вътрешността на страната до няколко години. Във водоема видях 3 поколения Bass-ове, което означава, че май тая гад се размножава доста бързо.
Е, успях да хвана и Largemouth bass с новата въдица – какво повече да иска човек! 😀
Поздрави и до следващия фото-разказ!

Прецаканият язовир

Привет маниаци на спининговия риболов!
Ето, че дойде време за следващия излет-разказ. Заглавието му само по себе си говори за неща…., които не са наред. Както знаете всичко хубаво, което имаме в нашата мила родина, бива разпродадено на безценица, заграбено или съсипано. Същото това нещо се случва и с нашите хубави водоеми, които имаме. За точно един такъв – прецакан водоем, ще ви разкажа, но кой от всичките е той, ще пропусна, тъй като макар и прецакан, все още има някаква надежда за него. Само до преди три-четири години го посещавах и бях много доволен от излетите. Язовирът беше слабо посещаван от хора и да видиш рибар си беше почти събитие. Навремето е имало период, през който е бил частен, но поради разиграла се човешка трагедия е бил изоставен. Разположен е в гориста хълмиста местност и при високо ниво повече от половината бряг е недостъпен за риболов.

В него се въдеха най различни риби – шаран, бабушка, уклеи, черна мряна, а от хищниците имаше само кефал и костур с подобни размери:

Известно време спрях да го посещавам, защото се откриха нови хоризонти пред мен. За съжаление, през това време, дочувах някакви слухове как мнимо е бил взет по аренда и изведнъж бил зарязан – позната селска схема. Все се надявах, че нещо от рибното богатство ще е останало и реших да направя една проверка. За съжаление, посещавайки го в началото на Септември тази година, установих, че картината се бе променила коренно…Отидох в късния следобед и покрай пътя за язовира в храстите седеше някаква ръждясала табела, на която едвам се разчиташе, че риболова бил забранен. Ако караш автомобилът си с малко по-висока скорост въобще няма да забележиш, че там има някаква ръждясала ламарина, която не си знае годините и кой знае откъде е крадена, за да бъде поставена там…в храсталака. Предполагах, че язовира е приключен – остърган откъм риби. Заварих нивото на водата толкова ниско, че без проблем можеше да се крачи по брега, където беше непристъпно преди…Всичко намирисваше на валат, но все пак бях длъжен да опитам и без това съм бил път до него. Знаейки рибния потенциал на язовира от предните излети и с оглед на периода от годината, в който ловях, заложих моментално на Rapala Ultra Light Pop цвят Lime Frog. Заметнах надалеч успоредно на брега и започнах да водя малкия попер. След три-четири провеждания забелязах няколко дребни костурчета, които преследваха попера. Смених примамката с един плиткогазещ Хипноус и Крак Джак, но не последва нищо. Придвижвайки се по брега и сменяйки още няколко примамки опрях до Mepps Aglia-e №1. Започнаха едни побутвания…и боричкания за блесната, като накрая бе заловен ето този пакостник, а след него последваха още два с идентични размери 😀 :

Последваха и ето такива – от раираната банда:

Сега вече ми стана ясно какво е положението с рибите на язовира…останали са само дребосъчетата, които в малкото вода (при източването на язовира) от хайверни зърна са успели да пораснат до сегашните си размери. Абе един светъл лъч за едно малко по-далечно и евентуално по-хубаво бъдеще на язовира….Общо взето риболовът си беше чиста катастрофа, но пък така или иначе бях там с лайт спининга, та поне да си поцъкам дребосъчета. Сложих силикон Orka Shad 4 см цвят WB с три грама чебурашка и се почнаха….:

Това пък се оказа най-лакомото костурче:

Надвечер рибките в язовира откачиха и започнаха да си подскачат весело над водата. Не се видя да преиграе нито една по-голяма риба. За съжаление още една моя риболовна дестинация бе леко зачеркната…Ще трябва да почакам да настъпи по-светлото и по-хубаво бъдеще за този водоем, когато тези дребосъчета вече ще са пораснали достатъчно за да огънат подобаващо лайтовия спининг.

Пясъчни костури 2

Привет!
Костурският ми риболов отново продължи след купона на повърхността. На 20-ти Август ми се отдаде възможност, с мой приятел, да посетя отново язовир Пясъчник в търсене на пясъчните костури. За съжаление риболовът ми нямаше нищо общо с предния път: „Пясъчни костури“.
В далечината се виждаше, че ни наближава буря и побързахме с избора на място и замятането на примамките. Малко преди 17 часа успяхме да си намерим местенце и „пуснахме котва“, защото просто нямаше накъде да се мърда по брега от десетките намятани дънни въдици на другите риболовци.
Впечатленията от излета на моя приятел можете да прочетете в: „Риболов на костур от брега със силикон“.
Този път риболовът на костури се осъществи изцяло на силикони. Поради влошаването на атмосферните условия и появилия се вятър, рибите се придържаха към дъното. Докато сглобявах спининга си и се мотах, моя приятел ги зачеса на силикон…..:

….в много добро темпо:

Успешната му примамка бе Fiiish – Black Minnow:

Моята тактика бе да започна да ги търся от горе надолу 🙂 Интересно ми беше да разбера дали костурите се движат из слоевете или стоят само на дъното. Започнах с попери, после минах на плитко газещи воблери тип миноу и кранк, след което минах и на по-дълбоко газещи. В крайна сметка опрях до силиконовите примамки, тъй като ни стана ясно, че риболов има само на дъното.
Моят приятел си ги дърпаше в добро темпо на силикон, а аз бях още капо 😀 По едно време настана истински екшън, защото му дойдоха големите бабанки:

Всичко хубаво, ама се оказа, че големите батки предпочитаха силикони с размер от 9 сантиметра нагоре, а аз разполагах с различни силикончета от 3 до 7,6 сантиметра 😀 Ето, че в случая размерът на примамката беше от ключово значение за успеха 😉 Важно беше също и какви грамажи глави се използваха, защото на моменти вятъра възпрепятстваше риболова с глави/чебурашки от 3 до 5 рама. След доста дълго експериментиране на различни дребни силикони, най-накрая заложих на най-големия, който имам в кутията си и не след дълго излъгах първия костур за излета. Слуката дойде на Daiwa – Tournament D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Pro Blue.

Моят приятел продължаваше да дърпа добри костури с по-едрия силикон, а аз просто……стоях и снимах 😀

Е…не през цялото време снимах неговата слука. От време на време идваше по някой костур и при мен, като най-успешната ми примамка си остана силикона на Daiwa:

За мое съжаление крайният ми резултат от излета, като бройки костур и размер на рибите, бе доста скромен спрямо този на моя приятел. Той направо си ги разби и ключът към успеха му бе в това, че заложи на по-голям размер силиконова примамка 🙂 Вероятно дребните силикони се явяваха неестествена плячка в язовира за сезона и костурите просто не ги гонеха. Както видяхте от по-горните снимки ние ловихме един до друг. Към 19 часа рибите офейкаха и риболова приключи и за двама ни.
Късмет беше, че осъществихме този излет, защото лятната буря ни се размина само с вятър, a в далечината се виждаше, че вали и гърми. Излетът, който направихме, бе отличен за нас – хванахме си костур и си направихме доста изводи от самия риболов 🙂

Купон на повърхността

След вторият излет на: „Язовирски дребосъци“, риболова на костури продължи с пълна пара. Този път шоуто бе изцяло на повърхността на водата. Получи се много атрактивен и динамичен риболов, които ми достави огромно удоволствие.
Датата е 10.08.2016, а водоемът отново е язовир. Риболовът беше рано сутринта преди работа и с продължителност от около 2 часа. За това време „крастата бе начесана“ отлично 🙂 . Не ми се мисли какъв още по-готин риболов щях да направя, ако бях останал още….
Пристигнах около 6 часа сутринта на водоема. След като сглобих лайт оръжието се отправих към водата. Оглеждайки терена и обстановката веднага заложих на попер Storm Gomoku Popper в цвят Perch. Направих две-три проводки и видях, че нещо дребно се опита да „набие“ малкото поперче. На следващото провеждане се оказа, че това дребно нещо бе маломерно кефалче:

Има още →